Полезно по Пътя

4 универсални практики

Печат

 

 

 

 

Четири универсални практики

 

Откъс от книгата: "Отговори за непосветения" - Част 2, от Зор Алеф.

 

 

 

1.  На хора разбалансирани, които престават да се справят с жизнените обстоятелства, е полезно да установят контрол върху движенията на своите ръце. В началото, два пъти по десет минути на ден, общо десет дни, трябва непрекъснато на следят своите ръце, каквото и да правят. Следващите десет дни нека правят това три пъти по десет минути на ден. Следващите десет дни – три пъти по двадесет минути на ден. И още десет дни – три пъти по тридесет минути на ден постоянно да следят ръцете.

 

Ако Човек намери достатъчно воля и смелост, за да изпълнява такова просто упражнение през всичките тези десетдневни цикли, той ще усети огромен прилив на сили; значително ще се повиши нивото на неговата умствена концентрация, ще се активизира неговата памет, ще се появи способността да управлява ситуациите и много негови душевни болки ще си отидат сами. Само в резултат на съсредоточено, внимателно и осъзнато следене на своите ръце. Ръката е първият агент на волята и най-висока степен на концентрация на нервната сила се постига именно в ръцете. Обикновено нашата нервна сила е разбалансирана, губим я напразно, хаотично. При тази практика нервната система балансира, концентрира и активизира своята собствена сила.

 

 

 

2.  Втората практика е релаксация, тя служи за пълно освобождаване на нервното, мускулното и енергийното напрежение, което пречи на правилното движение на енергиите въобще. Колкото и банално да звучи това, за да оздравее и да възстанови своите загубени сили, Човек трябва да се научи правилно да се отпуска и правилно да се концентрира.

 

Обикновено под „разпускане” мнозина днес разбират нещо от рода на - да „разпуснат” с приятели или да отидат на някакво увеселително мероприятие. – Няма да обсъждаме това.

 

И така... Необходима ви е свещ от чист пчелен восък, бяла покривка – символ на обособеност и чистота на ума, тиха проветрена стая със затворени прозорци, покрити с пердета. Трябва да седнете на фотьойл или стол, облегнати на облегалката така, че тялото да заеме удобна естествена поза (подобно на камшик, оставен на облегалката на стола), гръбначният стълб не трябва да бъде абсолютно прав, краката не трябва да се кръстосват, ръцете трябва да са обърнати с длани нагоре – това е символ на приемане и откритост, едно от енергийните условия да изпълним своите психически центрове с някаква целебна енергия, идваща отвън.

 

Човек трябва да фиксира с поглед пламъка на свещта, намиращ се на разстояние приблизително 70 см. от центъра на неговото междувеждие и на нивото на погледа му... Трябва внимателно да се наблюдава пламъкът на свещта от седем до четиринадесет минути. Наблюдаващият бавно отпуска всички групи мускули отгоре надолу, представяйки си и визуализирайки как върху главата му се излива някаква благоуханна течност (елей или благовонно масло). Тази течност се стича по неговото чело, по скулите, по шията, раменете... По такъв начин неговото вътрешно внимание (моля да се обърне внимание на този термин, той е ключов) бавно се стича по всички групи мускули, по всички органи (от върха на главата до крайчеца на пръстите на краката); всички органи и части на тялото се отпускат, стават меки и еластични.

 

  При това – външното внимание продължава да се фокусира върху пламъка на свещта. Дишането трябва да бъде естествено, равномерно. Човек не трябва да мисли за него, но ако преди то е било насечено, повърхностно и слабо, желателно е да го изравни, да го направи по-меко и спокойно. Важно е обаче контролът върху дишането да не поражда дискомфорт и най-главното, да не ни отвлича от плавната и последователна релаксация на цялото тяло. Ако за практикуващия е трудно едновременно да удържа пред погледа си пламъка и да провежда енергията на вътрешното си внимание от главата до краката, нека да посвети отделно седем минути само на спокойно и съсредоточено съзерцаване на пламъка и още седем минути, с притворени очи, да се съсредоточи върху последователната релаксация.

 

  По такъв начин, само като се освобождаваме от напрежението, което клетките, мускулите, органите и психическите центрове натрупват в резултат на нашето неправилно реагиране на собствените проблеми и на обстоятелствата на околния свят, ние позволяваме на вътрешната сила (тя през цялото време е в нас, но е блокирана) да се движи естествено и свободно. И тя започва да ни лекува сама. Така ние позволяваме на нашия организъм да се успокои, да отхвърли това, което му пречи и да изпълни тази работа, за която е предназначен – работата по самовъзобновяване.

 

  Най-добре е тази работа да се извършва два пъти на ден – сутрин и вечер, но ако не може, поне веднъж – вечер.

 

Процедурата „свещ” дава следното. Цялото изкуствено натрупано от клетките напрежение се освобождава и слой по слой се трансформира. Ние даваме възможност на нашата първоначално чиста енергия, която се движи по фините канали на нашия трипланов организъм (в духа, душата и тялото) да протича свободно и естествено, ритмично, плавно като отмива негативните натрупвания. Подобно на меки вълни, които люлеят лодката. И нашата вътрешна сила започва да действа като отнася всичко, което не ни е нужно.

 

Това е полезно на три нива – за ума, душата и тялото. На нивото на ума Човек става по-съсредоточен, неговите творчески способности се повишават, неговите мисли стават по-динамични и ясни. На нивото на душата се изравняват и хармонизират неговите психически реакции. На нивото на физическото тяло, в резултат на правилната циркулация на енергиите се настройва работата на органите – те стават по-способни да водят помежду си „диалог”. Та нали и нашите органи трябва да се разбират помежду си.

 

 

 

3.  Третата практика е дихателна. Въпреки, че с нея можем да се занимаваме навсякъде и всякога, тя продължава в нашето тяло работата, която сме започнали с релаксацията. Ако релаксацията ни позволява да се освободим от препятствията, които пречат на силата правилно да циркулира, то дихателната практика дава на силата необходимия ритъм на циркулация, привеждайки я в контакт с това Дихание, с тази сила, които съществуват извън Човека – с така наречената Световна Душа. Впрочем за древните индуси и за кабалистите от древна Юдея владеенето на дишането е първата степен в процеса на регулиране на ума.

 

Тази проста практика е следната. След като Човек определено време е наблюдавал пламъка на свещта и е постигнал необходимата релаксация, без да се напряга меко изправя гръбначния стълб и плещите, поставя ръцете в така наречения ключ „чаша” – дясната ръка е поставена отворена по-ниско от корема, а лявата - върху нея, дланите са обърнати отворени нагоре към небето. Палците са допрени с върховете и сякаш образуват купол над дланите. Краката са кръстосани в глезените – десният пред левия.

 

Човек сяда по-близо до края на стола или фотьойла, откъсва поглед от свещта и съсредоточава своя ум, внимание и воля върху ритъма на дишане. Той започва да го моделира така, че вдишването да бъде бавно, естествено, плавно и дълбоко, изпълващо белите дробове. Трябва да се стремим да използваме в по-голяма степен диафрагмата при дишането и леко, по време на вдишването, да отпускаме мускулите на корема. Вдишването е леещо се, меко, „плуващо”. Така въздухът навлиза в белите дробове бавно, равномерно, на тънка струйка, но без всякакво напрежение. Ако чувствате, че се задъхвате, направете дишането по-кратко. Още от началото трябва да се настроим на мек, бавен ритъм на вдишване.

 

В началото на тази практика ще ни помогне броенето наум – на вдишване броим до осем; задържаме дъха и броим до две; на издишане броим до четири. Това е своеобразна „златна пропорция” на дишането. Постепенно може да се увеличава времето на вдишването, задържането и издишването. Задачата не е в това да броим наум, а постепенно да се освободим от него изцяло и да не „правим нищо наум”. Броенето е само докато изравним и стабилизираме процеса. По-нататък умът се слива с енергията на дишането, което започва да се издига и спуска подобно на вълни. Умът, сякаш отвътре, следи дишането в продължение на седем минути. В началото нека това бъдат седем минути, след това постепенно може да се стигне до четиринадесет... Това е така нареченото медитативно дишане.

 

Дихателната практика може да се изпълнява на всяко място и по всяко време – когато сме разтревожени, развълнувани, когато ни задушава или имаме аритмия или имаме някакви други психосоматични смущения. Тази процедура винаги и във всички процедури носи полза. На първо място, тя настройва правилното „дишане на органите”, тъй като клетките също дишат, обменяйки помежду си сила и енергия. Организираната енергия позволява на клетките да разкрият своето дишане.

 

Обърнете внимание, дишането е много по-важна жизнена дейност за нашия физически организъм, отколкото храненето или пиенето на вода. Забравяйки за това обаче, разбалансирани и объркани ние дишаме така, че силата, която приемаме ни стига само за да поддържа основните функции на тялото.

 

Това може да се оприличи на ситуацията, при която Човек има пълно мазе с различни продукти, но живее полугладен, само защото е загубил ключа от мазето. Най-доброто, което Човек може да направи за собствения си организъм, е да разкрие, освободи и да стабилизира Свещената сила на дишането.

 

Дихателната процедура прави това по естествен начин, като съединява ума с най-важния жизнен процес – дишането. Така ние предаваме на енергията на ума качеството жизненост. След това ние позволяваме на нервната сила просто да циркулира – също така меко, силно и плавно, както циркулират нашите нервни потоци, нашата кръв и нашето дишане. Задължително трябва да се набляга на диафрагмата, за да започне тя „да плува” заедно с дишането, сякаш омеква и се разтегля. Въобще този процес на дишане може да се сравни с каменен стълб върху каучукова платформа. „Каменният стълб” е силното, изравнено дишане. Но благодарение на меката каучукова платформа той леко се издига и спуска, плува нагоре и надолу.

 

 

 

4. Четвъртата практика е така наречената асимилационна процедура „NUN”. Универсален „психически антибиотик”.

 

Задачата на процедурата „NUN” е да се справи с всяко моментно възникващо зло, болка, агресия, гняв в момента на неговото възникване. Много тежки болести възникват в следствие на това, че психическите центрове, отговарящи за работата на конкретни органи, натрупват много първично и вторично напрежение и впоследствие не се справят с това напрежение. Клетките започват да умират, да се разпадат, някои клетки започват да натрупват повече енергия, отколкото могат да използват и се превръщат в ракови...

 

Асимилационната процедура „NUN” ни помага да трансформираме, да разтворим, да изгорим всички възникващи травматизиращи ситуации. Принцът на процедурата е следният. Когато с нас става нещо неприятно, на първо място ние спираме и фокусираме вниманието си върху това, което е станало. Произнасяме вътрешно фразата „Стоп! С мен сега стана това, това и това...” По такъв начин нашето вътрешно внимание задържа събитието, което става с нас и не му позволява да се изплъзне в областта на подсъзнателното, там където после ще бъде трудно да го разкрием.

 

След това си даваме сигнала „NUN! На древноеврейски названието на този йероглиф е „хармония”, и той говори за правилното взаимодействие между духа и душата, и между душата и тялото. Ние произнасяме „NUN” и застиваме в позата, в която ни е застигнал сигналът. Спираме и замръзваме като статуя. Това се нарича поза „на триплановото безмълвие”. Застива не само тялото, трябва да се стремим да спрем потока на нашите чувства и мисли. Да не им даваме оценка, да не казваме: „тази мисъл е неправилна или това чувство е неприятно”... Просто да спрем и да ги наблюдаваме такива, каквито са в настоящия момент, като че ли правим крачка встрани и наблюдаваме сами себе си отстрани.

 

Ако на Човек му е трудно да погледне на себе си отстрани, нека просто съсредоточи ума си върху състоянието, което възниква в дадения момент. Вътре в себе си, в този момент, трябва да извикаме състоянието, което наричаме „усмивката на Сфинкса” – мека, състрадателна усмивка. Така нашият Истински „Аз” гледа на нашите затруднения и тревоги, осъзнавайки че той не е това... Ние наблюдаваме себе си известно време с тази мека усмивка.

 

След това се подава втори сигнал „NUN”, променяме позата в така наречената поза „ВАУ”. Човек се отпуска, изправя глава към небето, ръцете са отпуснати край тялото, палецът и средният пръст се допират и образуват кръг, дланите са обърнати напред с перкусии към бедрата. Погледът е устремен нагоре. Човек прави бавно вдишване и издишване. Вдишва бавно без да чувства напрежение и издишва свободно през устата. След това поставя дясната си ръка с отворена длан върху главата, а лявата ръка с отворена длан върху центъра малко под пъпа. Палецът се опира в пъпа, а дланта фиксира областта под него, пръстите сочат дясното бедро, раменете са изправени. Това е позата на безстрастието.

 

Човек произнася за себе си съсредоточено, меко и внимателно: „Аз съм!” След това лявата ръка остава на място, а дясната се поставя в областта на сърцето, пръстите й сочат областта на лявото рамо. Човек отново произнася формулата: „Аз съм!” – меко, бавно и съсредоточено, на издишане като слива максимално своя ум с тази формула. След това дясната ръка се поставя под лявата, така че двете ръце са кръстосани и Човек отново произнася: „Аз съм!” като прави лек вибриращ акцент върху звука „м” – „Аз съм-м-м!” Това е всичко. След това той продължава да се занимава с делата си.

 

Процедурата „NUN” може да се извърши и мислено. Важно е умът зримо да си представи изпълнението на тези действия и да произнесе наум всички формули. Процедурата може съзнателно да се практикува през целия ден, дори ако няма някаква травматизираща ситуация: ние просто фокусираме вниманието, волята и енергията си върху своето състояние, независимо какво е то в момента – много добро или много лошо. Това се нарича интегриране на вниманието върху извършваните действия. Така ние внасяме съзнателност във всекидневните си действия и в емоционалните си реакции. Ние внасяме в тях порядък, взаимно разбирателство, синхрон.

 

Процедурата „NUN” е психически антибиотик, защото болезненият процес в душата е подобен на възпаление, което предизвиква някаква „инфекция”: агресия, болка, неразбиране, обида... Процедурата позволява веднага да разпознаем тази инфекция и да я пресечем в корена й, тоест – да се справим с първоначалния травматизиращ отпечатък.

 

Ние складираме в подсъзнанието си травматизиращите отпечатъци в момента на тяхното възникване, защото не правим нищо с тях и им позволяваме да заживеят собствен живот. Оттук възникват много други душевни разстройства.

 

Ключът за преодоляване не само на душевните, но и на повечето физически недъзи е в изкуството на практическия самоконтрол. Трябва да знаем, че освобождаването на личността започва с нейната способност да контролира своите импулсивни прояви.

 

 

 

 

Friday the 23rd. Spiralata.net 2002-2019