Полезно по Пътя

Абсолютното зло или паразитите на съзнанието

Печат

Абсолютното зло или паразитите на съзнанието

 

Създадено е впечатление, че човек се появява на света единствено за страдание и болка. Мъдреците виждат причината за това в греховността и егоизма. Но откъде са се взели греховността и егоизма, от какво и как са породени, какъв е механизмът на въздействието им върху човека? Има много опити да се обясни този механизъм. Има няколко т. н. „теории на конспирацията“, където за всички проблеми хората обвиняват някаква скрита сила, „тъмна“, враждебна, злобна, която постепенно обхваща контрола върху човешкия живот, обществото, цивилизацията.

Предлаганата теория всъщност не е никак нова. Има не малко предположения и смътни догадки, че животът ни се подчинява на капризите на невидима „тъмна сила“, незабележимо обхванала всички сфери на битието ни и паразитираща върху цялото човечество.

Тази статия не е за хората със „здрав разум“, а за тези с нестандартно мислене и за тях ще изложа същността на теорията.

Теория на конспирацията

От древни времена в човешкото съзнание е внедрена невидима чужда същност, която управлява неговите чувства и емоции, неговите мисли и действия. Целта на това управление е паразитиране на човешките енергийни ресурси. Фактически, животът на човека, а и на цялата цивилизация е подчинена на тези същности. Може да се каже, че историята на развитието на цялото човечество се определя от влиянието на тези паразити на съзнанието. Процесът на паразитиране се състои в провокиране на жизнени ситуации и проблеми, които способстват за отделянето на особени енергийни излъчвания, захранващи паразитите. Ще се опитаме да опишем тези същности, механизмът на влияние върху съзнанието на човека и начините за борба с тях.

Карлос Кастанеда за паразитите на съзнанието

  

За първи път разбрах за паразитите на съзнанието от книгите на Карлос Кастанеда. Оказва се, че Дон Хуан обучава Карлос не във физическия план, а във финия, т.е. нещо приличащо на ченълинг, сякаш по някакъв канал… и това е ставало през цялото време по този начин, но Карлос Кастанеда се притеснил да разкаже за това и представил обучението като периодично ходене при шамана. Този шаман се намира в своето пространство, не си отива и не се въплъщава, тъй като казва, че ако се въплъти, то ще забрави всичко. Удивително е, че родоначалникът на нгуализма в своя многотомен труд отделя само няколко страници за тази необичайна тема. Ще се позволя подробно да цитирам описаната от Карлос Кастанеда в 10 глава от последната му книга „Активната страна на безкрайността“ среща с паразитите на съзнанието, с т. н. „летачи“:

„И аз наистина видях някаква странна пробягваща черна сянка на фона на листата на дърветата. Или беше ед­на сянка, която се движи напред-назад, или няколко пробягващи сенки, които се движеха от ляво на дясно, от дясно на ляво, или право нагоре във въздуха. Приличаха ми на тлъста черна риба, огромна риба - нещо като гигантска риба-меч, която лети във въздуха. Гледката направо ме погълна. И по едно време накрая изпитах страх. Беше вече много тъмно, за да се виждат листата, но черните пробягващи сенки се различаваха.

- Какво е това, Дон Хуан? - попитах аз. - Навсякъде виждам пробягващи черни сенки.

- А, това е самата Вселена - каза той, - несъизмерима, нелинейна, извън пределите на синтаксиса. Магьосниците от древно Мексико били първите, които видели тези пробягващи сенки и започнали да ги следят навсякъде. Видели ги така, както ги виждаш ти, а после ги видели като енергия, която протича във Вселената. И открили нещо върховно.

Той замълча и ме погледна. Паузите му бяха съвършено уместни. Винаги спираше, когато повече не можех да сдържам въпросите си.

- И какво открили, Дон Хуан? - попитах аз.

- Открили, че си имаме компания за цял живот - произнесе той отчетливо. - Имаме си един хищник, който идва от дълбините на космоса и завзема управлението над живота ни. Човешките същества са негови пленници. Този хищник е наш господар и повелител. Той ни е направил покорни и безпомощни. Решим ли да се разбунтуваме, той потушава протеста ни. Решим ли да действаме независимо, той заповядва да престанем.

….

- Ти успя да стигнеш напълно самостоятелно до това, което магьосниците наричат въпрос на въпросите - каза Дон Хуан. - През цялото време аз ти говорех със заобикалки, опитвах се да ти внуша, че нещо ни държи пленници. Ние наистина сме пленници! Това е енергетичен факт за магьосниците от древно Мексико.

- Но защо този хищник ни е завладял, както го описваш, Дон Хуан? -попитах аз. - Трябва да има някакво логично обяснение.

- Има обяснение - отговори Дон Хуан, - което е най-простото обяснение на света. Те ни владеят, защото ние сме храна за тях, и те ни изстискват безпощадно, защото чрез нас се поддържат. Също както ние развъждаме пилета в кокошарници, така и тези „кокошари", хищниците, ни развъждат в „човечарници". Така винаги имат храна на разположение.

….

- Искам да се обърна към твоя аналитичен ум - каза дом Хуан. - Замисли се за миг и ми кажи как би обяснил противоречието между интелигентността на един инженер и глупостта на неговата система от убеждения, или глупостта на противоречивото му поведение. Магьосниците смятат, че именно хищниците са ни дали нашата система от убеждения, схващането ни за добро и зло, обществените нрави. Те именно са ни вложили нашите надежди и очаквания, мечти за успех, опасения от провал. Те са ни дали алчност, ненаситност и страхливост. Именно хищниците ни правят самодоволни, невъзприемчиви, егоманиаци.

- За да ни държат в подчинение, тихи и кротки, хищниците са прибегнали до изумителна маневра - изумителна, естествено, от гледна точка на бойна стратегия. А от гледна точка на тези, които са подложени на нея, тя е ужасяваща. Те са ни дали своя ум! Чу ли ме? Хищниците са ни дали своя ум и той е станал нашият ум. Умът на хищника е противоречив, прихватничав, мрачен, изпълнен със страх, че всеки момент може да бъде разкрит.

- Знам, че макар никога да не си гладувал - продължи той, - ти се тревожиш за прехраната си, което не е нищо друго освен страха на хищника, който се страхува, че всеки момент маневрата му може да бъде разкрита и да му отнемат храната. Чрез ума, който в края на краищата си е техният ум, те вкарват в живота на човешките същества каквото им е угодно като хищници. И по този начин те си осигуряват в известна степен безопасност, която смекчава страха им.

…..

Дон Хуан се усмихна широко. Беше безкрайно доволен. Обясни ми, че магьосниците виждат човешките деца като странни сияйни кълба от енергия, покрити целите с ярко светеща обвивка, нещо като найлоново покритие, плътно обвиващо техния пашкул от енергия. Каза, че именно тази блестяща обвивка от осъзнаване ядат хищниците и че когато човек достига зрелост, от тази блестяща обвивка от осъзнаване остава само тясна ивичка от земята до върха на пръстите на краката. Тази ивичка позволява на човешкия род да продължи да живее, но само толкова.

Като в просъница чувах Дон Хуан Матус да ми обяснява, че доколкото му е известно, хората са единственият вид, който има блестяща обвивка от осъзнаване около сияйния пашкул. Поради това те са лесна плячка за съзнание от друг различен порядък, каквото е мрачното съзнание на хищника.

Тогава направи най-огорчаващото твърдение, което бях чувал досега от него. Каза, че тази тясна ивичка осъзнаване е епицентър на себеотразяването, в чийто капан човек неспасяемо е хванат. Като играят на нашето себеотразяване, единствената останала ни точка на осъзнаване, хищниците предизвикват припламване на осъзнаването, което впоследствие те безпощадно, хищнически поглъщат. Внушават ни безсмислени проблеми, които предизвикват това припламване на осъзнаването и по такъв начин ни държат живи, за да могат да се хранят с енергетичните пламъци на нашите мними тревоги.

След известна пауза, достатъчна за да се посъвзема, аз попитах Дон Хуан:

- Но защо магьосниците от древно Мексико, пък и всички днешни магьосници, въпреки че виждат хищниците, не правят нищо срещу тях?

- Нито ти, нито аз не можем нищичко да им направим - каза Дон Хуан със сериозен, печален глас. - Единственото, което можем да правим, е да дисциплинираме себе си до такава степен, че те да не ни закачат. Ти би ли могъл да накараш приятелите си да преминат през цялата тази сурова дисциплина? Ще ти се изсмеят и ще те подиграват, а по-агресивните ще ти избият от главата тия щуротии. Не толкова, защото няма да ти повярват. В дълбините на всеки човек се таи наследеното от памтивека интуитивно знание за съществуването на хищниците.

…..

- Магьосниците от древно Мексико - каза той - виждали хищника. Те го нарекли летач, защото се носи из въздуха. Хич не е приятна гледка. Той е огромна сянка от непроницаем мрак, черна сянка, която се мята във въздуха, а после се стоварва на земята. Магьосниците от древно Мексико доста си блъскали ума откъде може да се е взела тя на Земята. Те смятали, че до определен момент човекът трябва да е бил едно съвършено, цялостно същество, дълбоко проницателно, способно на чудеса на осъзнаване - неща, които днес са само митове и легенди. И после, изглежда, всичко изведнъж изчезнало, за да имаме днес един улегнал, благоразумен човек.

…..

- Говоря ти, че това срещу нас не е обикновен хищник. Той е много хитър и организиран. Следва методична система, която ни прави негодни за нищо. Човекът, предназначен да бъде магическо същество, вече е лишен от всякаква магия. Сега той е просто парче месо. Мечтите му вече не са мечти на човек, а мечти на парче месо: банални, изтъркани, слабоумни.

- Този хищник - каза Дон Хуан, - който естествено е неорганично същество, не е съвсем невидим за нас като останалите неорганични същества. Мисля, че като деца ние го виждаме, но ни се струва толкова ужасен, че не искаме и да мислим за него. Децата, естествено, са в състояние да съсредоточат вниманието си над него, но всички около тях ги разубеждават да го правят.“

Според мен, Карлос Кастанеда дава изчерпателна информация за невидимия враг на човечеството. Но за повечето хора Карлос Кастанеда е полуумен фантазьор, чийто ум е отровен от приемането на халюциногени. Ще цитираме изказванията и на други хора, открили това странно явление – паразити на съзнанието.

Авторите на популярното учение ДЕИР и „Трансърфинг на реалността“, Верещагин и Вадим Зеланд отделят доста място на описанието на паразитите на съзнанието. Макар двамата автори да не виждат паразитите като пришълци от други светове, а като породени от самия социум. Нещо като егрегори, същности породени от сходни информационно-енергийни потоци, излъчвани от големи групи хора (клубове по интереси, национални и религиозни движения и т.н.)  При Зеланд механизмът на въздействие на паразита, удачно наречен „махало“, върху човека е необичайно подобен на описанието на Карлос Кастанеда и другите автори, изследващи паразитите на съзнанието. Зеланд е категорично против борбата с „махалата“, твърдейки, че точно към това се и стремят. Авторът на „Трансърфинг на реалността“ учи по какъв начин да се използват „махалата“ в наша полза, т.е. „да станем техни фаворити“, за да постигнем успех в живота. Зеланд дава удачни примери за такива фаворити в шоу бизнеса и други дейности. Но лично мен ме шокира такова предложение да бъда кукла на конци на чужда враждебна същност и стръв за други хора.

 

Паразитите на съзнанието на Колин Уилсън

   

Писателят-фантаст Колин Уилсън се побоял открито да говори за своето откритие и представил информацията за „летачите“ във фантастичен роман, който така и се нарича – „Паразитите на съзнанието“. Макар да е известно, че Колин Уилсън е окултист, той е написал не малко езотерични книги, в това число и книгата „Окултизъм“. Неговият роман се смята за един от най-добрите научно-фантастични романи. В него авторът също казва, че паразитите са като невидими същности, окопали се в съзнанието на човека. Хората са показани като послушни марионетки на тези същества. Но Колин Уилсън предполага, че паразитите са завладели човешкото съзнание не много отдавна – само преди 200-300 години.

Извънземните за паразитите на съзнанието

  

В действителност кога и по какъв начин е станало трагичното внедряване на паразитите в съзнанието на хората? Аз виждам отговора в библейската история за грехопадението на човека. Именно моментът на „грехопадение“-то не е нищо повече от момента на подчинение на човека на „летачите“. Има огромно количество тълкувания (основно богословски) на този известен на всички сюжет. Но аз ще приведа версията на непопулярните в научните среди ченълинги на адепти, на хората съумели да осъществят контакт с представители на извънземни цивилизации, разкриващи пред контактьорите много тайни. Ето какво говорят т.н. „касиопеянците“ за Изгонването от Рая.

Касиопеянците съобщили, че първоначално човекът е бил създаден с по-активна ДНК в сравнение с тази, сегашната. Случило се събитие, което оставило следа във всички култури в света  „Грехопадение“-то, или загубата на райското състояние. И това станало преди всичко заради влечуго – змия или дракон. Но, всъщност, това си е люспесто рептилоподобно същество. Касиопеянците под такова същество разбирали т.н. „сиви“ представители на цивилизация, отнасяща се към СС (Служащи на Себе си, т.н. „лоши момчета“), или тези, които ние наричаме „тъмни сили“, в противовес на СД (Служещи на Другите), т.е. т.н. „светли сили“. Имайки по-сложна структура на ДНК и по-фина енергийна организация хората съществували в четириизмерно пространство (т.н. 4 ниво на плътност), но били съблазнени от „сивите“ (по-точно от гущерите) с „радостите на секса“ и други плътски удоволствия на тримерните същества, в резултат на което станало въпросното „грехопадение“. Те предложили на хората начина на размножение на животните, казвали „опитайте това колко е яко“ и хората се съблазнили. Лъжата се състояла в това, че „сивите“ можели да се връщат обратно в 4-то измерение. А хората, веднъж попаднали в материята, не могли да се върнат в първоначалното си състояние и в тяхната енергийна структура, а също и в структурата на ДНК станали необратими промени. „Сивите“ станали невидими за хората и успели да се внедрят в човешката структура, което има позволило напълно да подчинят съзнанието на хората и да започнат да паразитизират техните енергийни излъчвания. Нещо подобно става с известните на всички вируси. По този начин, може да се каже, че човечеството за дълго се разболяло от особена болест, предизвикана от специфичен вирус. Те ни поробили, инплантират, взели нашата ДНК и я модифицирали, за да не  помним кои сме и на какво в действителност сме способни. В книгата на Барбара Марчиняк „Вестителите на Зората“ има такава информация.

Ето какво казват Касиопеянците за „гущерите“:

„Във всеки случай, Гущерите (или рептилиите) създали Сивите. Те (Сивите - са също същества от 4 плътност. Но нямат души, те са роботи. Сивите били създадени по такъв начин, че Гущерите да могат да ги изпращат в 3-та плътност като свои проекции, така да се каже. Те могат да проектират някаква част от собствената си енергия в Сивите така, че когато те се намират в 3-та плътност, да бъдат не просто управляеми роботи, а фактически да се намират „вътре в тях“, ако може така да се каже, гледат през техните очи. Може дори няколко Сиви да съвместяват енергията на един рептилий. Целта на завладяването на хората от рептилиите е използването им като храна. Основно, те черпят енергия. На тях им е необходима нашата енергия. Това е, с което се хранят в 4-та плътност, защото те са енергийни същества от 4-та плътност. Съществува положителна и отрицателна енергия. СС-съществата от 4-та плътност се хранят с отрицателната енергия на съществата от 3-та плътност и дори понякога от 1-ва и 2-ра плътност. Ние им се харесваме, защото имаме емоции. Емоциите генерират енергия. Именно затова Сивите са толкова заинтересовани от нашите емоции. Те ни управляват и създават ситуации, които произвеждат отрицателна енергия. Колкото повече отрицателна енергия могат да създадат, толкова повече храна получават. Това е целта им. Нещо да ви напомня това? Още едни побъркани, които повтарят Карлос Кастанеда. Ще приведа откровенията на още няколко „побъркани“.

Препратка към древни източници, където се споменава за наличието на „рептилоподобни същества“, представители на чужда цивилизация, напомняща крокодили има в скандално известния учен Деникин в книгите му за извънземните цивилизации.

За „опашати богове“ пише още Херодот.

„След езерото Моерис, близо до Града на крокодилите, египтяните направили лабиринт. Аз лично го видях и нямам думи, за да опиша тези чудеса. Всичко, което някога са построили гърците, се губи пред величието на египетския лабиринт…. Подземната част не ни показаха, тъй като там са погребани царете и свещените крокодили на Египет… В центъра на това ръкотворно езеро се намира остров с две пирамиди. Казват, че подземната част е доста по-голяма от това, което е на повърхността. В тези пирамиди живеят египетските богове. По подземните тунели те изплуват в езерото и хората виждат през нощта как сияят люспестите им опашки на лунната светлина.“ Така можем да предположим, че в изкуственото езеро Моерис, близо до Града на крокодилите, живеели пришълци-амфибии, долетели на Земята от далечни звезди.

Гностиците за паразитите на съзнанието

   

В основата на изследването на гностичните учения лежат ръкописите от Наг Хамади. Джон Леш намира доста паралели с учението на Кастанеда и в частност с темата за „летачи“-те. Леш твърди, че учението на гностиците също съдържа описание на странни хищници, които те наричат Арчонси (или от гръцки Архонти). Текстовете от Наг Хамади ги описват като мрачни, призрачни, тъмни създания. Леш сравнява учението на толтеките с езотеричните школи на древна Европа, използващи апокрифните текстове на първите християни и намира следните сходства относно летачите:

Кастанеда:„хищниците са ни дали своето осъзнаване, което е станало нашето осъзнаване“.

Гностиците:Разумът на човешките същества е част от космичния интелект, имащ хищническа природа. Благодарение на проникването на Арчонсите разумът на хората е бил изкривен и дори напълно изместен от чуждо съзнание. Гностиците са предупреждавали, че Арчонсите са проникнали в човешката психика, макар че могат да ни въздействат и на физически план.

Около една пета от съхранените гностични материали описват извънземните Арчонси, мотивите им, методите им, тактиката им и т.н. Основната им сила била «моделиране, подмяна», т.е. виртуална реалност. Гностиците вярвали, че арчонсите са проникнали дълбоко в нашата генетична структура, гностическите съчинения говорят за това, че те чрез измама са ни заставили да повярваме в това, макар в действителност да не са били способни да нарушат геномния интелект, който въплъщаваме. Друга тяхна цел била да заставят хората да повярват, че в действителност те не съществуват, тъй като неосведомената тълпа се управлява по-лесно. Гностическите записи обяснявали космическия произход на хищните извънземни (от рептилоиден тип). Нашата планета Гея играе ключова роля за тяхното присъствие в нашето съзнание и живот. Арчонсите обитават менталните нива на завладените планетарни системи, т.е. финият план на нашата планета е под техния пълен контрол. Какво може да бъде по-лошо от невидимия враг, хранещ се с нашата енергия (енергията на душата) чрез финия план, изцяло поробил човешката цивилизация. Арчонсите станали девиантно отклонение в еволюцията на хората. Нашата задача е да го намерим и поправим. След това ние ще се присъединим към Гея (в някои източници – София), планетарната интелигентност, която произвежда арчонсите. Гностическите кодекси, намерени в Египет през 1945 година, откровено заявяват: тези хищни, чужди обекти проникват в умовете ни чрез духовните системи на вярванията. Тези системи, особено юдейските, християнските и ислямските програми за спасение, не са с човешки произход, но възникват в съзнанието ни във връзка с човешката дивиантност. Това „спасение“ е идеологически вирус с извънземен произход. Древните мъдреци, охраняващи Тайната, също са се противопоставяли на нахлуването на съзнанието на Арчонсите под формата на религиозни идеологии, които днес разкъсват човечеството по шевовете. Гностиците в борба с Арчонсите претърпели фиаско, което и допринесло за развитието на религиозните догмати и течения по цялата планета, а също и довело до загуба и/или изкривяване на древните знания. Арчонсите, по мнението на гностиците, били самозванци, които в съюз с лъжливия Бог-Творец (Демиург) Йехова работят против човечеството, представяйки се за Истинския Бог. Арчонсите са управници на инволюцията, ръководят уплътнението на материята и пропадането на съзнанието във все по-плътните слоеве, т.е. тяхната основна задача е деградацията на личността и цивилизацията като цяло. Това не е лошо и не е добро, това е част от Вселенския Механизъм, чиято цел е усъвършенстване на личността и издигането й във Висшестоящия Поток, а също и повишаване нивото на съзнание. Арчонсите непосредствено са заинтересовани да ни държат в полето на обитаване на Планетата Земя, и по мнението на гностиците ние сме в техен плен вече много хилядолетия.

Кундабуфера на Гурджиев

  

Този, който е добре запознат с творчеството на Кастанеда, ще намери много сходни идеи с учението на Георгий Гурджиев.

Тайнственият кавказец не подминава въпроса за паразитите на съзнанието. Една от основните идеи на неговото учение е понятието „кундабуфер“. „Кунда“ в превод от санскрит означава „тайнствен“. Но защо „буфер“? Мозъкът на човека условно може да се раздели на три съставляващи: „интуитивен ум“, „инстинктивен ум“ и „логически ум“. При отделните хора в зависимост от типа личност, се наблюдава преобладаване развитието на един от тези типове ум. Хармоничното функциониране на ума е залог за благополучието и преуспяването, както на конкретния човек, така и на отделните социални групи.

Взаимоотношението между разума, интуитивния и инстинктивния „ум“, драматично усложнява наличието на четвъртия „ум“, който се нарича „провокатор“, „изкусител“, или просто – „буферен ум“. В последните десетилетия физиолозите изяснили, че носителя на този „ум“ е неголямо образувание в мозъка между средния мозък и лобната част, явява се като някакъв „буфер“ между тях. Този „буфер“ имат само хората. Любопитното е, че особено развит е този буфер при криминалните елементи и различните видове злодеи: садисти, насилници, педофили. В Швеция вече правят операции за отделяне на този буферен мозък, разбира се, със съгласието на пациента, с цел унищожаване на престъпните наклонности. Но това ли е „чуждото устройство“, което почистил учителят Дон Хуан у Карлос Кастанеда, след което Кастанеда се учил отново да ходи?

Тази част на главния мозък била по някакъв начин „имплантирана“ в човека преди няколко хилядолетия и съдържа някакви специални програми за управление на поведението, насочени към ограниченото развитие на човека до полу-животинско ниво и препятстващо по-нататъшното му разумно развитие.

Всякакви случаи на „неразумно“ поведение на сякаш напълно разумен човек: упорство в порока, влечение към удовлетворяването на неестествени потребности, безпричинна жестокост и други подобни произлизат от „буферния ум“. Засега без отговор остава въпросът от кого и с каква цел е бил имплантиран „буферния ум“.

Филмът „Матрицата“

  

„Матрицата“ ни обкръжава отвсякъде. Дори сега тя е редом с нас. Ти я виждаш, когато гледаш през прозореца или включваш телевизора. Усещаш я, когато работиш, отиваш в църквата, когато си плащаш данъците. Един малък свят ти се навира в очите, за да се скрие истината, че си роб, Нео. Както и всички, ти по рождение си в окови, по рождение си в затвор, който не усещаш и не докосваш. В тъмница за разума… Ти изглеждаш така, както си свикнал да се виждаш. Това е ментална проекция на виртуалното „аз“. Какво е реалността и как да я определим? Целият набор от усещания – зрителни, осезателни, обонятелни – това са сигнали от рецепторите, електрически импулс, възприеман от мозъка… Светът съществува само във вид на невроинтерактивни модели, или Матрица. Вие всички живеете в света на бляновете… Добре дошли в пустинята – реалност… Матрицата – това е светът на бляновете, за да ни подчини. За да направи от нас само едни батерийки… Докато Матрицата съществува, ние няма да сме свободни… Ти трябва да помниш, че повечето хора не са готови да приемат реалността, а много са толкова отровени и така безнадеждно зависими от системата, че ще се бият за нея.“

Не ви ли напомня нещо монологът на Морфеус от филма „Матрицата“? Усещането е, че той е взет от известните обяснения на Дон Хуан към своя ученик Карлос Кастанеда по повод летачите от 10 глава на книгата „Активната страна на безкрайността“. Този, който е гледал „Матрицата“ по сценария на братя Уашовски, ще намерят еднозначна аналогия с учението на Карлос Кастанеда. Трудно е обаче да се обвинят авторите на „Матрицата“ в плагиатство. Фактът, че книгата и филмът излязоха практически едновременно, прекратява всеки опит да се отхвърлят очевидни паралели между тях, тъй като Уашовски няма как да са я прочели, работейки над сценария, а в предните книги не се съдържа нищо подобно, което би могло пряко да инспирира сценария на филма. Това, което имаме или ни се струва, че имаме са две тясно свързани версии на една и съща истина – истина толкова неприятна за осъзнаване, че средният човек вижда само научно-фантастичен сюжет на Холивуд.

При Карлос Кастанеда Дон Хуан представя на своя ученик „темата на темите“ за магьосниците: тъмна хищна сила, която е поробила човечеството, правейки от него източник на храна.

Когато Дон Хуан обявява това на Карлос Кастанеда като „енергиен факт“, Карлос реагира подобно на Нео на нелогичното откровение на Морфеус. „Не, не, това е абсурдно… Това, което казваш, е чудовищно. Това просто не може да бъде истина“.

Това, което обяснява Дон Хуан по своята същност е идентично с концепцията на Матрицата при Уашовски: хомогенна, включваща в себе си всичко, но напълно лъжлива програма-реалност, наложена отвън на човечеството като средство за управление в процеса на отнемане на неговата жизнена енергия. И в психо-мита на Уашовски, и в окултните откровения на Карлос Кастанеда е представена една и съща непоносима мисъл за това, че човешката култура, реалност и дори самата природа са не нещо друго, а коварна симулация, създадена с цел измама и за да ни принуждава да отстъпваме на този разум, с който ние иначе бихме се борили на живот и на смърт, вместо да му служим.

Лично за мен самата програма „Матрица“ се асоциира с дон-хуановския тонал. Във филма програмата „Матрица“ създава у всички хора илюзорност за околния свят. При Карлос Кастанеда тоналът е фактически също програма, обработваща всички външни сигнали в понятни за човека образи. Човекът осъзнава околния свят и разбира другите хора само благодарение на т.н. „инвентаризационен списък“ – вътрешен тълковен речник, където той на всяко явление и предмет намира съществуваща дума, чрез която и става осмислянето.

Разликата е само в това, че във филма „Матрицата“ всичко е само фантастика, „летачите“ – поробители – са само машини-роботи. Кастанеда твърди, че целият ни живот е само сън, показван ни от „летачите“, а истинската реалност се заключава в това, че цялото човечество е само удобен източник на захранване за тези твари. Във филма много силно е показан именно този момент, когато Нео се събужда от сън и осъзнава, че се намира в гробница. Мощно и сурово е показана картината на милионите гробници, където спят хора, включени към безброй проводници за източване на енергия, от раждането до смъртта, наблюдаващи съновиденията като реален живот. Дали за това са говорели индийците във ведическите писания споменавайки за вечната „майя“, омагьосваща умовете на хората с илюзорността на света, а душите със страдания от създаденото от нея „его“ и говорейки за нашия живот като съня на Брахма.

Според Дон Хуан „летачите“ се хранят не с телесна енергия (както във филма), а по-скоро с „ореола на съзнанието“, който ни прави хора. Те погълват напълно това излъчване, оставяйки ни само толкова, колкото да останем живи. Този остатък съзнание е тяхната инсталация, или мозъка на „летача“, който се върти в кръг около егоманията и заетостта със самия себе си, особено с безопасността, комфорта, храната и други материални нужди (успоредно с мозъка на летача).

И Дон Хуан, и Морфеус твърдят, че хората колективно (макар и непреднамерено) са сключили споразумение с хищника и затова са станали част от неговата тъмна самоубийствена програма. Царството на Матрицата, „летящият“ интелект е така всеобемен и безспорен, че за повечето от нас е невъзможно дори и да се замислят за нашето положение, а камо ли да застанат срещу него. Доколкото ние не управляваме собствените си мисли, то само докато в нас се получи вътрешна информация за наличието на хищник/Матрицата, то тя незабавно се отмива от потока противоположни мисли, внушени от разума на Матрицата. Затова единственото средство за поява на такова знание на съзнателно ниво (като книгите от типа на Карлос Кастанеда) са фантастиката и книгите и филмите на ужасите. Така на хората се дава шанс да погледнат истинската природа на своето положение. От друга страна, възможността за сваляне на тиранията на този хищник/Матрица е дадена на всички.

Матрицата е нещо като матка, от която можем като съзнателни индивиди да излезем, за да наследим истинската си съдба – извън илюзиите и без лъжи. Истината, колкото и зловеща да е, съществува за това да ни направи свободни.

„Розата на Света“ от Даниил Андреев

  

„Розата на Света“ е най-известния труд на руския мистик поет Даниил Андреев. В книгата систематично е изложено оригиналното му религиозно-философско учение. По думите на автора, източник на учението бил поток от озарения, посещаващи го през целия му живот, но особено ясни и чести – по време на задържането му във Владимировския затвор, а също и беседите с „приятели по сърце“, които по думите на Андреев, той не е можел да възприема зрително, но чиито гласове слушал и чието присъствие усещал. Андреев започнал да пише „Розата на Света“ във Владимировския затвор и завършил книгата след освобождаването му през октомври 1958 година.

Не мога да не спомена за паразитите на съзнанието, указани в знаменития труд на Даниил Андреев „Розата на Света“. Той е нарекъл своето произведение труд по метаистория на човечеството. Андреев твърди, че целия ни живот, животът на нашето общество, а и на цялото човечество – е само груби видими за нас проявления на по-дълбоки процеси, произлизащи извън пределите на нашето осъзнаване. Цялата книга „Розата на Света“ е опит да се погледне в тези невидими процеси, определящи нашите съдби. Андреев разгръща пред читателите обемната картина на борбата между силите на светлината и тъмнината, чиято арена е човекът. Освен описанието на много от сферите на ада, Д. Андреев описва и тварите на тъмния невидим свят. Много твари по своята същност са нищо повече от паразите на съзнанието. Писателят описва различните видове енергийни излъчвания и прави класификация на паразитите – какъв вид човешко излъчване от какъв вид твар се използва. Например:

ейфос – енергийно излъчване на похот от хората и животните;

шавва – фино материално излъчване от човешката психика, свързано с „патриотични“ чувства;

гаввах – универсална храна за всички паразити, излъчвана от човешката болка и страдание.

Д. Андреев казва, че излъчванията от тип гаввах се получават при кръвополития и низходящо умиране и са универсалната храна за паразитите на съзнанието. Нито една война, нито едно дори незначително кръвополитие не става без участието на паразитите, провокиращи хората към конфликти. Още в сталинския затвор Д. Андреев предсказва прословутата „сексуална революция“ и предрича бъдещото измиране на човечеството не в резултат на серия от катаклизми, а като следствие на деградация на човечеството от сексуална разпуснатост. Лично аз виждам огромната машина на порноидустрията като добре настроен механизъм за избиване на ейфос, националистическите психози – като средство за избиване от хората на шавва, храна за уицраорите (демоните на великодържавническите наклонности). Сълзливите сериали и предавания избиват фино излъчване на самосъжаление; сцените на насилие, „екшъните“ – енергия на злоба и ярост; филмите на ужасите, трилърите – енергия на страх, така обожавана от „неорганичните“. Всичко е поставено на един огромен конвейер за избиване от човека на енергия, целият ни живот е огромна фабрика за производство на тази енергия, а ние, хората сме производствения материал.

Авесалом Подводни

  

Книгата на този автор е ценна с това, че той подробно описва ситуациите, създавани от паразитите на съзнанието за изсмукване на енергия. Самият автор отбелязва, че има голямо множество паразити, но условно ги е разделил на седем най-характерни, класифицирайки ги по начина и вида на енергиен вампиризъм. Цялата тази седморка се намира на фино ниво (той така ги и нарича „фината седморка“) и е невидима за човека. Например „черният човек на агресията“ се изявява като провокатор на агресията, злобата и страха пред околния свят. „Драконът на Личното Самоутвърждаване“ отглежда и се грижи за „егоизма“ на човека, който според будистката философия е главният виновник за страданията му. Кастанеда би го назовал драконът, който създава „чувство за особена важност“, „Аз-образ“, причина за безкрайна „индулгенция“ (превъртане в мислите на енергийни-опустошителни събития от миналото и възможното бъдеще). Именно тези „изобретения на дракона“ избиват основната маса енергия от човека в ежедневния му живот. Списъкът на паразитите може да се продължи.

Подводни казва (както и създателят на ДЕИР Верещагин), че оттичането на енергия от човека става през т.н. „чакри“, струпвания на енергийните канали на човека. Всеки паразит си изкарва прехраната от определена любима му чакра. Карлос Кастанеда твърди, че оттичането на енергия към паразитите става от главата, гръдната клетка и корема, където и впрочем са разположени основните чакри на човека. Съща както и „Касиопеанците“ Подводни твърди, че паразитите са само средства, инструменти, роботи за инволтация (на информационно-енергийния поток) на своя създател, опстаса Гагтунгра (грубо казано, местния Луцифер според Андреев).

Антонио Менегети. „Да си спомним всичко“

  

Основателят на онтопсихологията – популярният италиански учен Антонио Менегети бил един от тези, които в 90-те години гръмко завил за някаква матрица, „намираща се във всеки от нас“. Той описал възприятието на човека като „работа по наблюдение на отклонението“, влияеща на ценностите ни, морала, поведението и дори смъртта. Защо не кастанедовския „балон на възприятието“ и „тонал“?

Менегети твърди, че последните няколко десетки хилядолетия ние се намираме под гнета на чужд разум, като по-рано, преди появата на Земята на тези извънземни паразити, човекът е бил свободен от вредните матрици, сам си е създавал приоритетите и сам е вземал решенията си. Именно придошлите представители на други култури и цивилизации са „прикрепили“ към земляните кода на базовите ценности, изработили са човешкия морал, нравствените критерии. За да се освободим от влиянието на паразитите, според думите на италианския учен, трябва „да си спомним всичко“.

„Рептилния мозък“ на Дейвид Айк

  

Сходно мнение за ограниченото възприятие на околния свят, но с други термини, е изказал и Дейвид Айк. Понятието тонал той заменил с т.н. вложена програма на „холографното възприятие“, изкривяващо до неузнаваемост околния свят. От гледна точка на възприятието, то показва изкривено само много малка област от света.

При Айк паразитите на съзнанието са т.н. „рептилии“, извънземна раса с рептилна структура, която управлява човешката раса от незнайни времена. Смесването на съзнанието на човека с извънземните паразити Айк описва като изменение на структурата на човешкото ДНК, добавянето в нея на рептилни структури. Вместо гурджиевския „кундабуфер“ тук имаме т.н. „рептилен мозък“, същият този „трети мозък“, вместен между първия и втория „мозък“, т.е. между дясното и лявото полукълбо. Целта на внедреното в мозъка на човека чрез рептилната съставяща на ДНК е наличието на канал, по който да върви оттичането на енергията към паразита. Видът на енергията е съвършено същият като този при упоменатите вече автори - излъчване на страх, потиснатост, злоба и агресия, отрицателни емоции.

Споразумение на жертвите с паразитите на съзнанието

Ето какво пише Енмеркар в статията си „Споразумение с хищниците“:

„… никоя личност няма съзнателно да отдаде част от своите ресурси на паразитите, затова задачата на последния е да го пороби тихо и незабележимо и да внуши на индивида на първо място фалшиво чувство за сигурност, а на второ – да наложи умишлено неефективно поведение, заставящо го да разсейва големи количества енергия.

Работата над този Паразит започва от самото раждане на съществото, приучвайки го да бъде жертва, стъпка по стъпка да сключва с него споразумения, противоречащи на интереса му, но показвани като полезни. Доколкото Паразитите са завладели общественото съзнание отдавна и сериозно, то такава стратегия е масова и всеобща и съществото се научава да бъде жертва не само под влияние на своя Паразит, но и виждайки примера на обкръжаващите го други жертви.

При това Паразитът използва две стратегии за заробване: от една страна, той изкривява възприятието по пътя на подхвърляне на лъжливи концепции, а от друга – заставя съзнанието доброволно да избира неефективни модели на поведение.

Съзнанието само се ограничава, само отива в задънена улица и Паразитът само трябва изкусно да го подкарва както пастирът на слона заставя огромното животно да се подчинява на волята му.

Съзнанието се съгласява да бъде жертва. В основата на споразумението стои Законът на жертвата, едно от извращенията на Паразитите: на съзнанието се внушава мисълта за неговата слабост. Всеки път, когато съзнанието се отказва от борбата, то предава част от себе си на Паразита. Паразитът преувеличава своята сила и внушава на съзнанието, че е безполезно да се бори и по-добре е да се предаде доброволно… паразитът ни предлага да смятаме за реалност това, което не е и ние се съгласяваме с това. Очевидно е, че колкото повече човек поддържа едно или друго описание, толкова по-трудно е за него да го преодолее“

Предложената от Енмеркар борба с паразитите на съзнанието от кастанедовска гледна точка се свежда до ежедневен сталкинг. Именно при него се прекъсват пътищата, наложените от паразитите шаблони на възприятие и следването на лъжливи ценности. Сталкерът сам определя какъв начин на описание на света да избере днес, разбирайки неговата условност и илюзорност.

Борба с паразитите на съзнанието

Как да се борим с паразитите и можем ли да се избавим от тях?

  

В пост-кастанедовските форуми Cleargreen последователи на Карлос Кастанеда твърдят, че с особени усилия е напълно възможно да се избавиш от „летачите“. Те твърдят, че поради големия избор на „летачите“ на своя жертва от огромното човешко стадо, има не лош шанс да се измъкнеш незабелязано. Но така ли е? Напомням, че Карлос Кастанеда, избавяйки се от „летачите“ се учил като дете отново да ходи. Такава процедура са принудени да преминат и останалите. От приведения факт може да си представим до каква степен човек е подчинен на паразитите. Учителят Вадим Садов е автор на книгата „Смъртоносни сънища за силата“, в която Сид твърди, че съзнанието на паразита е смесено със съзнанието на човека, както тинята и пясъка на брега на реката. Избавилият се от паразитите човек, фактически се избавя от всичко човешко. Може да се каже, че той ще престане да бъде човек и ще се превърне в друга същност. Писателят-фантаст Колинз, автор на споменатия вече роман „Паразитите на съзнанието“ показва главните герои, избавили се от влиянието на паразитите на съзнанието като хора, придобили небивала мощ и сиддхи, т.е. свръхспособности. В реалността такива хора ще станат социални аутсайдери в обществото, което всъщност е построено от паразитите. Карлос Кастанеда описва магове, блокирали „летачите“, като превърнали се в самотни воини. Самотата на мага, изхвърлен зад борда на обикновения човешки живот е много ярко показана в разказа на Дон Хенаро в книгата на Кастанеда „Пътуване към Икстлан“. Всички хора за Дон Хенаро, фактически, се превърнали в черни магове. Каквито и били по принцип. За същото говори и учителят на Кастанеда Дон Хуан. Но все пак маговете в книгите на Кастанеда са намерили начин за контакт с хората и обществото посредством т.н. „контролируема глупост“. Те знаят каква игра играят хората под названието „живот“ и когато трябва им помагат като се включват в тази игра.

Ето какво казва Дон Хуан за начина за борба с „летачите“:

„Всичко, което остава на хората – това е дисциплина. Само дисциплината е способна да отпъди егото (т.е. „летача“).. Магьосниците разбират под дисциплина способността спокойно да се противопоставяш на неблагоприятните обстоятелства, които не са влизали в нашите планове. Магьосниците казват, че дисциплината прави бляскава обвивката на съзнанието, която не е вкусна на летача. В резултат хищниците са объркани. Невъзможността да се консумира тази бляскаща обвивка на съзнанието, както ми се струва, се оказва извън тяхното разбиране. В такъв случай на тях не им остава нищо друго, освен да се откажат от своето гнусно занятие.“

Лично аз под дисциплината на Дон Хуан разбирам контрол на съзнанието си. Хората, фактически спят зимен сън и напомнят „зомбита“, изпълняващи действия според своя ограничен набор от модели на чувствата, стремежите и преживяванията. Нали за същото говореше Гурджиев, твърдейки, че ние всички спим и сме „механични хора“. По-често обръщайте внимание на своите мисли и чувства. Ако във вас е възникнал изблик на ярост, ревност или завист, проследете източника и ще намерите невидимия кукловод. Помнете, че потока на „вашите“ мисли – не са ваши мисли, а нашепванията на паразита. В много религиозни и езотерични учения разумът, разсъдъкът се показват като „изобретение на дявола“. По-рано човекът се е ръководел от интуицията си за получаване на знания и вземане на решения. Но „изобретението на дявола“ изместило интуицията от съзнанието. За да се избави от съсипващи съмнения, Дон Хуан предлага „да бъдем отговорни за всяко прието решение“: да приемем решение и да се борим за осъществяването му, сякаш това е „последната битка на земята“. Да се споменат всички средства за борба с паразитите е все едно да се напише един обемен труд. Но вече има не малко информация за борбата с паразитите. Например, книгите на Карлос Кастанеда. Фактически цялата система на „сталкинга“ на Кастанеда е богат арсенал за борба с влиянието на паразитите. Да водиш живот на воина – значи да се избавиш от паразитите на съзнанието.

Ето какво казва за паразитите на съзнанието авторът на сайта Електромагнитните полета на човека: „… странници смучат енергия. Това означава, че планетата е била подложена на нападение на Чума от нов тип и е обявена за „Чумава планета“. Източниците на заразата са електромагнитни създания от извънземен произход, които … използват биологични електромагнитни излъчвания с широк спектър за поробване и унищожаване на хората.

Сложността е в това, че тези електромагнитни създания използват високите технологии и паразитират върху хората и животните и те са невидими“. „Странникът от електромагнитен тип може напълно да замести душата на човека в човешкото тяло или да я потиска с присъствието си. Такива хора са напълно Странници или Чумави“.

По този начин, този паразитизъм не е универсален, а избирателен и с помощта на „избрани чумави“ върви поробване на останалото население. Авторът дори предлага тест на Мулдашев за определяне степента на заразата.

Астралните същности управляват съзнанието ни

Според списанието „SA Scientific Journal“, група учени от Университета в Кейптаун направила сензационно откритие. Били получени доказателства за това, че съзнанието ни е управлявано от астрални същности! Значението на това откритие е толкова голямо, че всички изследвания свързани с изучаването на това въздействие, не само били засекретени, но и били предприети опити, да се изземат по-рано появилите се публикации с информация за тези изследвания!

На широката общественост отдавна е известен метода на съпрузите Кирлиан, които за първи път правят снимки на полето, обкръжаващо биологични обекти. Изследователите, занимаващи се с изучаването на паранормалните явления, асоциират тези полета с аурата на обектите.

В различните издания, започвайки от научно-популярните, до сериозните научни трудове, може да се намерят много снимки на тези полета, получени от усъвършенствания метод на Кирлиан, позволяващи да се наблюдава динамиката на тези полета. Има достатъчно много сериозни разработки, потвърждаващи корелацията на динамиката на тези полета с психо-физиологическото състояние на човека.

Научен колектив от Университета в Кейптаун, Южна Африка, в който участвали известни учени с многогодишен опит в изследванията на паранормални явления, в това число и в методите на фиксация на аурата, начело с доктора по философия Нгинга Тобаго, известен в научния свят със своите изследвания, извършил обрат в осъзнаването на значимостта на тези полета в живота на човека.

   

Разработените от учените методи на изследвания и изобретения от тях прибор (патент на САЩ, № US 5,253,984 B1), позволили не само да се регистрира динамиката в аурата на биологичните обекти, но и въз основа на проведените експерименти да се направи откритие, което едва ли ще остане незабелязано от широката световна общественост. Изследванията все още продължават, но вече повече от тях са засекретени във връзка с това, че позволяват да се направят сензационни изводи в оценката на поведенческите особености на хората. Обаче някои резултати от изследванията на тази група учени станали достояние – просто било невъзможно да се скрият. Работата е там, че при изпробването на методите и прибора, разработени от учените, в първите етапи от изследванията, участвали големи групи хора, от които било невъзможно да се скрие информацията за резултатите от експеримента. Получените резултати свидетелстват за това, че има пряка връзка между т.н. астрални същности и човека.

Започвайки изследванията си преди няколко години и получавайки обнадеждаващи резултати, те решили да усъвършенстват методите на своите изследвания, което и довело до потресаващи за научната общественост открития. Били получени данни, потвърждаващи непосредственото взаимодействие на астралните същности с аурата на човека! По-детайлни изследвания на динамиката на тези обекти и тяхното взаимодействие позволили да се получат определени закономерности в тяхното поведение и връзката им с хората. По-нататъшните изследвания показали, че полетата обозначаващи астрала, имат променлива интензивност. В началото изследователите отнесли това към статистическите флуктуации. Обаче детайлните изследвания показали, че тези флуктуации корелират с хармоничните съставящи на модулирания сигнал. Анализът на тези флуктуации с помощта на мощен компютър по специално разработен алгоритъм, дал съвършено неочаквани резултати. Оказало се, че тези флуктуации корелират с биоелектромагнитната активност на мозъка на човека, с който същностите взаимодействат.

Обяснявайки тези корелации, учените твърдят, че им се удало да фиксират етапите на „проникване“ на астрала в аурата на обекта. От резултатите от изследванията следва, че в началните етапи на „проникване“ астралът синхронизира своите вътрешни ритми с ритъма на „жертвата“ и по този начин получава достъп до аурата на „жертвата“ След проникването в „жертвата“, става пренастройка на вътрешните ритми на „жертвата“ под въздействието на астрала.

Комплексните изследвания, с привлечени специалисти психолози и психоаналитици, показали твърда корелация между тези флуктуации и психофизиологическите реакции на хората, участващи в експериментите. Освен това, били получени такива резултати от това въздействие, че работата на тези групи учени веднага била засекретена. Обаче все пак някаква информация, получена на ранните етапи от изследванията, позволява да се направят определени изводи:

Оказва се, че астралните същности може да се разделят на два ярко изразени типа. Учените условно ги обозначили като „черни“ и „чисти“. Самите названия са говорящи и характеризират тези обекти. Те се отличават помежду си както с интензивността и спектралния състав на излъчване, така и с динамичните си характеристики. Въздействието на тези същности върху хората е също различно.

„Черните“ същности например, проявяват постоянна активност в „опитите за проникване“ в аурата на човека.

  

Като правило, „чистите“ същности не проявяват такава активност.

Получените корелации между активността на „черните“ същности и психофизиологическото състояние на хората също показва тяхната различна степен на въздействие върху хората от тази на „чистите“ същности. Като правило, такова въздействие предизвиква с нищо необоснована агресия у хората, която не е адекватна на ситуацията.

Въз основа на проведените експерименти станало съвсем очевидно, че много хора се намират под постоянното непосредствено въздействие на тези същности!

Информация, получена в хода на експериментите, свидетелствала също за това, че се наблюдава твърда зависимост между устойчивостта на психофизиологическото състояние на човека и „чистотата“ на неговата аура, а също доколко е изложена на „проникване“ в нея. Устойчивостта на психофизиологическото състояние се е определяло по ред медицински и психологически тестове, по реакцията на определени специално създадени ситуации. За потвърждаване или опровергаване на тези изводи, били проведени статистически изследвания на големи групи хора. В тези изследвания взели участие различни категории хора – от затворници до политици и безнесмени, събрали се да обсъждат едни или други въпроси. За да се обезпечи чистота на експериментите се изисквало пълно неведение на изследваните хора и затова групата на изследователите била представена като група кореспонденти, взимащи интервю от участниците в експеримента. Необходима била и апаратура, но тя била представена като апаратура на снимачната група. Въпросите, които се задавали на изследваната група хора били подготвени по специален начин от група психолози за получаване на адекватни поведенчески реакции. В частност, такива изследвания били проведени и на срещата на високо равнище по въпросите на устойчиво развитие, през 2002 година в Йоханесбург.

От резултатите от изследванията бил направен извода:

Практически всички политици и безнесмени, събрали се на срещата в Йоханесбург, били „ЗАРАЗЕНИ“!

Резултатите от тези изследвания потресоха учените! Оказало се, че най-много „черни“ същности с частично или пълно проникване в аурата, били зафиксирани в групите на политиците и бизнесмените! Броя на „заразените“ с „черни“ същности сред политиците и бизнесмените се оказали в пъти повече от тези на групата на затворниците! Може би, информацията за предстоящите изследвания се е промъкнала и станала известна на някои високопоставени лица, и затова, те, изтъквайки политически причини, предпочели да не присъстват на тази среща?!

Освен това били проведени изследвания върху „заразяване“ с астрали на много политици от най-висок ранг от различни страни на света. Резултатите се оказали угнетяващи.

По този начин, статистическите изследвания потвърдили изводите на учените за това, че огромен брой хора, особено политици и бизнесмени, са под постоянното въздействие на „черния“ астрал, контролиращ тяхното съзнание и поведение! Затова, често се вижда как действията на политиците често се оказват неадекватни на политическите и икономическите ситуации в света.

 

Източник: http://paranormal-news.ru/blog/absoljutnoe_zlo_ili_parazity_soznanija/2014-06-15-1312

Превод от руски Таня Темелкова

Saturday the 25th. Spiralata.net 2002-2017