Полезно по Пътя

Изтъкани от светлина

Печат

 

 

 

 

Изтъкани от светлина

 

Костадин Йорданов Боянов

 

 

 

Предговор

 

Една истина се повтаря от различни езотерични школи и от хилядолетия по цял свят.

 

Една истина, посрещана понякога с присмех и пренебрежение от научния консерватизъм.

 

Една истина, смайваща със своята Божествена постройка.

 

Това е истината за биоплазматичното тяло на човека.

 

От времето на “Упанишади” до наши дни нищо не се е променило. Човекът и неговата аура са непроменени, взаимно проникнати и неотделими.

 

Една и съща структура на биополето е повтаряна от незапомнени времена в различни точки на света. Кундалини в Индия, тантра-йога в Япония, цигун лечение в Китай, Рейки-терапия със силна школа в Англия, келацията от школата на Барбара Ан Бренън в Америка и Австрия, дистанционното лечение на испанеца Хосе Силва, акупунктурата, цветотерапията - всички те почиват на една и съща теория за човешката аура.

 

Провеждащите се по цял свят биофизични изследвания недвусмислено показват, че биополето на човека е реално съществуваща структура .

 

Все повече в наши дни се утвърждава дуалистичния подход. Материята е частици, но и полета. Биоплазматичното тяло, обгръщащо и проникващо човека-също така.

 

Аурата на човека не е мистика на шарлатани. Тя е величествена структура, който ни смайва със своята оригиналност и простота. И който се е докоснал до нея, вече не е същия.

 

Не е измислица чудото на човешкото биополе. То е реален факт, с който трябва да се съобразяваме и да го използуваме за човешкото здраве и духовно развитие.

 

Нека да тръгнем в пътешествието в този невероятен свят на човешката същност, скъпи читателю! Попътен вятър!

 

Костадин Боянов

 

Тайнствената “вис виталис”

 

Един задочен спор се води непрестанно между официалната и алтернативна медицина. Те не могат да разделят човешкото тяло и душевност. Този спор в частност е между лекаря и лечителя. Нека да се приближим до тях и да видим за какво спорят.

 

Лекарят би казал, че официалната медицина е базирала голяма част от познанията си на изучаване на мъртвото тяло - структурен подход. Едва по-късно започва изучаването на човешките органи и системи в тяхното взаимодействие - функционален подход. Хистологията и микробиологията надникнаха дълбоко в клетката и човешкия геном. Биохимията обогати функционалния подход с интимните механизми на взаимодействие на ензимите и хормоните. Тясното специализиране на лекарите често дава дан на тесен подход към пациента за сметка на холистичното разбиране на организма.

 

Лечителят би рекъл, че се базира точно на цялостния подход към организма като отворена енергийна система. Органите и системите получават и излъчват енергия, която може да даде ценна информация за здравословното състояние.

 

Още академик Вернадски говори за човека като система, обменяща с околната среда материя, енергия и информация. Корпускулярно-вълновата теория разглежда материята като съставена от частици и поле едновременно. Тя залегна в цялостния научен подход. Айнщайн откри преобразуването на материята и енергията.

 

В този смисъл ние можем да разглеждаме и организма като материя и поле.

 

Медиците веднага биха скокнали да запитат: Къде е това мистериозно биополе? Покажете ни го да го пипнем и изследваме и тогава ще повярваме. Не е ли то само повод на необразовани шарлатани да объркват хората и техните диагнози?

 

Лечителят ще повдигне рамене и ще запита: А нима вие не го уловихте, изследвайки мозъка и сърцето с ЕКГ и ЕЕГ? Всеки орган излъчва поле, включващо се в сумарното биополе на организма. Как признавате, че сърцето излъчва енерго-информационен сигнал, а целия организъм няма?

 

Тук медикът гордо би посочил новите си блестящи уреди - ултразвук и скенер.

 

Но те отново откриват вече настъпилите нарушения, не и преди това, когато организма компенсира все още заболяването.

 

Лечителят разтревожено ще потупа медика по рамото срещу човек, който изглежда напълно здрав, усетил алармените сигнали от заболяващия орган.

 

Лекарят недоверчиво ще го погледне, разчитайки на сетивата на апаратурата и лабораторните изследвания. “Този човек не ми харесва”- мърмори си той, без да разбира, че интуицията го е предупредила за заболяването на пациента му.

 

Къде е истината? Моделът на човека като отворена енергийно- информационна система съвсем не е еретичен за компютърните времена. Ние не се учудваме, че сателита изпраща сигнали до нашия телефон, радиото или телевизията. Но не можем да приемем , че организма е способен да приема и излъчва енергия и информация.

 

Този задочен спор не може да продължи, без да се засегне основния философски въпрос за материята и духа. Науката достигна до невероятни дълбини на материята, оставяйки духът на религията и психологията. Жизнената сила вис виталис бе изтикана, без да се схване, че става дума за енергийния потенциал на живата материя.

 

Медикът би казал, че това са бабини деветини. Лечителят би се засегнал, когато атакуват духовните му убеждения в една или друга религиозна система. И в тази взаимна обида изгаря истината, че Вселената е една и корпускулярно-вълновата теория важи както за материята, така и за духа.

 

Къде е духът? Може ли той да бъде регистриран?-веднага ще запита ентусиазирания изследовател. Още през 1982г. руски физици заговориха за частиците лептони, които са тясно свързани с кварките. Споменаваше се за лептонен дух, но после нещата се закриха за обществеността. Материята и духът са структурно и функционално преплетени в тези дълбочини на атома. И неотделими като сребърни нишки в плат.

 

Друг подход търси духът в съзнанието като функция на мозъка на човека. Тук психолозите обаче биха изтъкнали ролята на подсъзнанието- огромно хранилище на информация и опит. Лечителите също биха подкрепили това становище. Много от психичните разстройства се дължат именно на афекти или архетипите на поведение, заложени в подсъзнанието. Лекуването чрез автохипноза също така се базира на ролята на волята за контролиране на заболелия  орган и неговото излекуване. В рамките на шегата заболяването може да се представи като паразитна програма, която се коригира с антивирусната програма на волята.

 

Кое е първичното? Материята или духът, компютърът или хилядите битове информация, които го карат да работи? Този безсмислен спор отрича единния подход към материята и духът, към материята и енергията.

 

Ние сме съставени от милиарди трептящи частици, които могат да приемат и излъчват енергия. И това не противоречи на нито един фундаментален закон на мирозданието. Енергията от околната среда преминава през нас, носейки ни храна, сетивна информация и най-сетне знание и себепознание.

 

Ето защо е необходимо да се изучи енергийния модел на човека. Да се види как енергията протича през органите и системите. И този модел да стане част от изучаваната анатомия на човека. По този начин много от функционалните нарушения биха намерили своето обяснение, без да се превърнат в заболяване.

 

Хилядолетното учение на йогите за чакрите и на китайците за акупунктурните меридиани са части от този енергиен модел. Те отделят внимание на биоритмите при лечението. Учението им за 5-те първо елемента изглежда архаично, но то предполага 5 различни начина за интерпретиране на даден симптом и правилното му лечение, а не симптоматичния подход на начинаещия лекар.

 

Двойното признаване на организма като структура и поле не е отстъпление, а един много по- модерен подход към лечението. Трябва да приемем, че органите са одухотворени, т.е. те имат енергиен капацитет и резерв. И това най-рано сигнализира за заболяване. Тук истинските лечители биха могли да бъдат добри диагностици.

 

Изглежда далече денят, когато за лекари ще се избират точно носителите на тези сетива. И те ще специализират специалността енерготерапия, без да бъдат охулвани от обществото. Лечителите пък трябва да преглътнат гордостта си и да се заемат с изучаването на медицинските постижения.

 

Нека оставим спорът кое е първичното, който не носи никаква полза.

 

Лечителите изглеждат за лекарите чудновати фанатици, а всъщност и двете категории признават, че е нужен висок морал за лекуващия. Хипократова клетва или принципите на религиите, смисълът е един и същ. Висок морал е нужен да помагаш на страдащия.

 

И това често се забравя както от лекари, така и от лечители.

 

Те просто трябва да извървят пътя един към друг и да си подадат ръка.

 

 

 

Биополето- мистика или реалност

 

Много езотерични школи са описали подробно енергийното поле на човека. Но ученият медик и непредубеденият читател биха потърсили материални доказателства за това. Проучвано ли е биополето с научни способи и какви са резултатите?

 

Още питагорейците 500 г.пр. н. е. са имали схващането за единна космическа енергия, протичаща в цялата природа. Те считали, че светлината може да лекува.

 

През първата половина на 19 век. Бойрак и Либо забелязват, че хората притежават енергия и могат взаимно да си въздействат. Присъствието на даден човек може да има положително или отрицателно въздействие.

 

Парацелз нарича биоенергията “илиастер”. Според него илиастерът се състои от жизнена енергия и жизнена материя.

 

През 19в. математикът Хелмонт постулира съществуването на космичен флуид, чист жизнен дух, съдържащ се във всички тела.

 

Месмер нарича това “магнетичен флуид”, който може да зареди одушевени и неодушевени тела. Той смята природата му за близка до електромагнитното поле.

 

Австрийският химик Райхенбах през втората половина на 19в. нарича биополето “одическа сила”. Той открива, че дори кристалите се поляризират от нея, макар да не са магнити. При биополето се привличат еднаквите полюси, а не противоположните. Райхенбах открива връзка между слънцето и одическата сила в областта на червения до синьо-виолетовия спектър. Одическа сила може да тече по жица със скорост 4 метра в сек., като скоростта не зависи от електропроводимостта, а от плътността на проводника. Предмети могат да се заредят с тази енергия. Тя може да се фокусира с леща. Реагира на въздушните течения както газообразен флуид. Райхенбах открива, че човекът е поляризиран- лявата страна е отрицателна, а дясната- положителна.

 

Какви са функциите на енергийното тяло?

 

1. Приема, разпределя и енергизира физическото тяло и неговите системи.

 

2. Служи за матрица при заболяване. Ако има дефекти, такива има и физическото тяло.

 

3. Посредством чакрите контролира функцията на органите, системите и жлезите с вътрешна секреция.

 

4. Защитава срещу микроби, отрови, отпадъци и болна енергия, като ги изхвърля.

 

През 1911г. Уилям Килнър, доктор по медицина наблюдава светеща мъгла около тялото с помощта на цветни филтри. Той я разделя на 3 зони- тъмна, непосредствено до тялото, с дебелина 6мм., разредена с дебелина 2,5 см. и фино външно сияние с дебелина 15 см. Килнър открива, че аурата има различия по възраст, пол, интелект и здравословно състояние. Той диагностицирал белодробно възпаление, апендицит, епилепсия и хистерия с тези цветни филтри.

 

В началото на 20-те години д-р Вилхелм Райх, психиатър, нарича биоенергията “оргон”. Той прилага психоанализа на Фройд и телесни терапевтични техники за отблокиране на оргонния поток в болния орган. От 30-те до 50-те години същият изследва с микроскоп пулсиращата биоенергия дори около микроорганизми. Създава специален акумулатор на биоенергия, който може да запали газоразрядна лампа. Поставените изотопи в този уред са увеличавали скоростта си на разпад.

 

През 1939г. Кирлиан и съпругата му фотографират биополето с високочестотно електрическо поле. Те разбират, че първо заболяванията се откриват в биоплазменото тяло.

 

В Кировския държавен университет в Алма-Ата група учени установяват, че биоплазмата не е механично струпване на заредени частици, а цялостна структура, определяща формата на организма.

 

Д-р Ричард Добрин и Джон Пиеракос наблюдавали с уред, усилващ светлината близо до тялото, наречен колоризатор човешкото биополе на черно-бял монитор.

 

В средата на 20 век д-р Джордж де ла Уор и д-р Рут Драун откриват радиониката- система за диагностициране на човешкото биополе. С апаратурата си те направили снимки на кисти и тумори в белия дроб, мозъка и дори на тримесечен ембрион в матката.

 

Д-р Жен Ронлян от Китай измерил ки-енергията на човека с биодетектор, направен от жилка на лист и фотоквантово устройство. Детекторът реагирал с пулсации.

 

В Шанхайския институт по атомна и ядрена физика са установили, че биоенергията има звукова компонента. Наблюдавани са и микрочастици с размери 60 микрона и скорост 20-50 см.в сек.

 

В И-т по биоинформация “А.С.Попов” изследвали вълновите характеристики на биополето. Те установили, че живите организми излъчват вибрации с честота 300- 2000 нанометра. Подобни резултати са потвърдени във Англия, Холандия, Германия и Полша.

 

През 1988г в Пекин е била проведена Първа световна конференция за академичен обмен по медицински цигун. (биоенерголечение) с впечатляващи резултати.

 

Фенг Лида и др. от центъра по имунология в Пекин изследвали стомашни аденокарциномни клетки в тъканни култури. В 41 опита облъчване 60мин. с биоенергия намалява раковите клетки с 25,02%, сравнено с 0% в контролата, наблюдавано с електронен микроскоп.

 

Ванг Юншенг и др. съобщават за повишена имунна активност на макрофагите у мишки след облъчване с биоенергия.

 

 

 

Зао Коузен и др. 10 дни подложили по 10-14 мин. на облъчване с биополе клетки на левкемия при мишки. Установено е статистически значимо намаление на левкозните клетки.

 

Джиа Лин и др. изследват влиянието на биополето при счупвания у зайци. Установено е по-голямо количество и плътност на образувания калций при облъчените с биополе, което говори за повишена биоактивност при лечение на кости и мускули, в резултат на биоплазмената енергия.

 

Всички тези изследвания показват, че човешката биоплазмена аура съвсем не е мистика, а реално съществуваща структура. Тя има своите структура и функция, която може да се използува за диагностика и лечение. Биоплазмения флуид съществува, въпреки скептиците. Нужно е взаимно сътрудничество за неговото изучаване между лекари, енерголечители, атомни физици, химици и др. специалисти.

 

Мерилин Фергюсън от “Брейн майнд бюлетин” отбелязва, че “ холистичния модел е една нова парадигма, една нова единна теория, която би обединила прекрасния свят на природата, науката и духа”.

 

“Тогава влезе другият ученик.. и видя, и повярва.”

 

Йоан. 20: 8

 

 

 

Чакрите- вълшебните колела на здравето

 

Съвременните научни изследвания установиха, че биоплазматичното тяло на човека наистина съществува. То не е аморфна маса, ограждаща тялото, а има сложна 7 слойна структура. Биополето е посредника между околната енергия и физическото тяло. Преносът на енергия се осъществява с помощта на 7 центъра, наречени чакри.

 

Лекарят би се усмихнал скептично на нещо, което не може да бъде видяно. Неговият модел е следният: Нервните импулси текат по гръбначния мозък към мозъчната кора и обратно. По този път има нервни сплитове- спинални ганглии, които оказват и самостоятелен контрол върху съседните им органи.

 

Чакрите са описани още в „Упанишади” 1000 г. пр.н.е. Възможно ли е тези толкова отдавна описвани структури да са фикция на йогите? Защо всички езотерични школи и до днес ги описват по един и същ начин? Ние няма да се спираме върху религиозните идеи, вложени в тях, нито психичните им феномени.

 

Езотеричните школи говорят за основен енергиен поток от опашната кост до мозъка. В „Шат-чакра-нирупана” 10 в. от н.е. се говори за „читрини, бляскава като слънце”, която пронизва всички основи на чакрите, за да излезе през главата. Пътищата на тази енергия са енергийни канали. Ида и Пингала, успоредни на гръбначния стълб, много наподобяват стълбците на Гол и Бурдах в гръбначния мозък.

 

Чакрите поемат енергия от околната среда, разпределят я и контролират прилежащите им органи. Всеки човек притежава биополе и чакри, които да предадат енергия на тялото. Без енергия животът е невъзможен.

 

Как изглеждат чакрите? Те са фуниеобразни структури с клапен механизъм, свързани с основния енергиен ствол на гръбначния мозък. Йогите ги описват като цъфнали лотоси. Има 7 главни и 21 второстепенни центъра. В опашната кост и на темето се намират крайните чакри, които не са чифтни. Останалите са чифтни отпред и откъм гърба. Имаме двойни полова, диафрагмална, сърдечна, гърлена и челна чакра (последната в двойка със задния ментален център). В тези двойки при здраве има баланс на енергията.

 

Тоест, ако погледнем прагматично - и в двата модела говорим за основен поток на енергия и информация, течащ по гръбначния мозък и за контролни центрове по протежението му с относителна автономност.

 

Скептикът би предположил, че чакрите са някаква проекция на спиналните ганглии. Биофизичните изследвания и лечителите са обаче единодушни, че това не са взаимоотричащи се, а паралелно действуващи структури- материална и полева.

 

Първо описание на чакрите в Европа е направено от Чарлз Ледбитър през 1927г. Той споменава за 7 чакри, които се въртят. Поемайки енергия, те образуват първични сили, подобно спици на колело. Броят на спиците отговаря на т.нар. венчелистчета, описвани от йогите. Всяко едно венчелистче /спица/ резонира и поема определена енергийна честота и така сумарно чакрата възприема само определен диапазон от честоти на енергия, която разпределя в органите. Можем да оприличим чакрите на миниатюрни радиостанции, имащи различен обхват. Чарлз Ледбитър категорично отнася всяка чакра към определен нервен сплит: основна чакра - опашен, полова- сакрален, пъпна- слънчев сплит, сърдечна - сърдечен, гърлена - горен, среден и долен шиен плексус, челна - хипофиза, теменна - епифиза.

 

Хироши Мотояма от Токийския институт по религиозна психология е признат от ЮНЕСКО за един от 10-те най-изтъкнати парапсихолози в света. Той изследва 100 души доброволци в изолирана от електромагнитни вълни Фарадеева клетка. С меден електрод и фотоклетка на 12-20 см. от тялото е установено съответствие между местоположението на чакрите и спиналните центрове. Нещо повече- сърдечната чакра е излъчвала слаба светлина и енергия 10-100 kHz/сек.

 

В Шанхайския институт по атомна и ядрена физика са регистрирали и звукова компонента, излъчвана от чакрите. В И-т по биоинформация „А.С.Попов” също потвърждават, че живите организми излъчват вибрации с честота 300-2000 нанометъра.

 

Барбара Ан Бренън - атомен физик в НАСА и психотерапевт говори за ниски миливолтови сигнали, установени със сребърни датчици на кожата, като всяка честота отговаря на определен цвят, описван от присъствуващи т.нар. четци на аура. Например за зелено- 250-475 херца, жълто- 500-700, оранжево- 950-1050 и т.н.

 

Всяка чакра регулира и определени ендокринни жлези. Коренната чакра е свързана с надбъбреците, половата - с пол. жлези, слънчевия сплит - с панкреаса, сърдечната - с тимуса, гърлената чакра - с щитовидната жлеза, челната - с хипофиза, теменната - с епифизата.

 

Поразителен факт е, че честотите, на които резонират чакрите отговарят на броя на венчелистчетата, описвани в древността. Така първата чакра резонира на 4 честоти, половата- на 6, слънчевия сплит – на 10, сърдечната -12, гърлената - 16, челната - 96 и теменната - на 960 вълни и за това се нарича хилядолистен лотос.

 

В състояние на здраве чакрите се въртят по посока на часовниковата стрелка и приемат енергия, подобно правилата на електромагнетизма. При заболяване може да има недостиг или натрупване на енергия. В резултат страдат както прилежащите органи, така и тези на съседните чакри, до които не достига енергия. Когато се върти обратно на часовниковата стрелка, чакрата излъчва енергия навън и има недостиг. Това се получава в резултат на негативни мисли, чувства и поведение. Тогава освен лечение на чакрата се препоръчва и психотерапия.

 

Както биофизиците, така и лечителите, включително иглотерапевтите са категорични, че най-напред болестни промеви настъпват в биополето и неговите енергийни центрове. Тяхната диагностика може да бъде ценно превантивно средство.

 

Китайската школа по лечение с цигун (биоплазматична енергия) на гранд мастър Чоа обучава лечители, които да могат да поставят диагноза на болната чакра и да я лекуват. Има много степени на обучение с изисквания за умения, изпит и сертификат. Може да се поучим от толкова сериозна система на обучение.

 

Третирането на болната чакра води до лечение на прилежащия заболял орган. Тъй като чакрите са свързани със спиналните ганглии и ендокринните жлези, би следвало да очакваме нормализиране на нервно-вегетативния и ендокринен баланс на съответната област. Но има и много по-мощен ефект. Според гранд мастър Чоа, нормализирането на енергийния поток в засегнатата област създава многократно ускорен катализиращ ефект на самовъзстановяване. Лечението се провежда паралелно с лекарските предписания.

 

У нас има Научноизследователски център по медицинска биофизика за изучаване биополето на човека и лечителските дарби. От 2001г. е стартиран проект EUHEALS, в който участвуват и 10 български лечители с цел изследване и узаконяване на биотерапията в международен мащаб. При този проект лечителят е прикрепен към медицински екип и всичко се документира.

 

Негативния и деструктивен подход към лечителските дарби у нас не носи полза за пациента. Време е и двете страни да се отърсят от средновековните суеверия и да погледнем на човека като нещо много повече от прост механизъм. И лекарят и лечителят да си подадат ръка за съвместна работа по добрите правила на превантивната медицина.

 

 

 

Меридианите и енергийните канали са едно и също нещо

 

За да се запознаем с цялостния модел на биополето, трябва да насочим вниманието си не само съм чакрите, но и към енергийните канали, които ги свързват помежду им и със всички органи и системи. Следващата ни спирка в мисленото пътешествие е Китай и акупунктурата като метод на лечение.

 

Дошла от древността, акупунктурата е една от методиките, които са признати от официалната медицина. Много от изследванията са насочени да обяснят механизмите на нейното действие, както и енергийния модел на човека.

 

Първият писмен паметник за акупунктурата намираме от 3 в. пр. н. е. в Китай, но тя се прилага от 5 хилядолетия насам. През 6 век от н. е. е пренесена в Япония, а по-късно в Корея, Монголия, Виетнам, Филипините и др. В Европа методът е известен от 17 в., но започва да се прилага усилено във Франция и Германия през 19в. През 1945г. в Париж е създадено международно дружество по акупунктура.

 

В България иглотерапията се развива от 60-те години на нашия век.

 

Какви схващания стоят в основата на този метод? Човешкият организъм извършва с околната среда обмен на материя, енергия и информация. В него енергията тече по меридиани, образувайки цялостна мрежа. Всеки меридиан има повърхностна част на кожата и вътрешна част, преминаваща през и контролираща даден орган. По тези енергийни канали има по кожата биологично активни точки, върху които може да се въздейства при заболяване. Има 14 меридиана и 670 класически точки върху тях. В основата на учението за меридианите стои баланса между противоположните начала - ян и ин.

 

Ин олицетворява женското начало, свързано е с холинергичната нервна система и сърцето, белия и черен дроб, далака и панкреаса, бъбреците.

 

Ян олицетворява мъжкото начало, свързано е с адренергичната нервна система и кухинните органи – стомах, тънко и дебело черво, пикочен и жлъчен мехур. Допълнителни кухинни органи се приемат мозъка и матката.

 

Енергията циркулира по меридианите, създавайки непрекъснат поток и пълен кръговрат за 24 часа. Всеки меридиан и съответния му орган имат свой час на максимална активност. Това е т.нар. циркаден ритъм. Например белия дроб има максимум 3-5ч. сутринта, дебелото черво - 5-7ч., стомаха -7-9ч. Бъбречните кризи са по-чести 17-19ч., когато е максимума на този меридиан, а жлъчните - 23-01ч. Познаването на биоритъма на органите може да се използува в лечението им. Би могло концентрацията на медикамента да има връх, съвпадащ с максималната активност на болния орган.

 

Акупунктурните точки днес могат да бъдат стимулирани освен по класическия способ, също и с ел.ток, магнити, ултразвук, лазер, лед, пчелна отрова и др.

 

Стимулирането на биологично активните точки предизвиква директно дразнене на нервните окончания, както и отделяне на редица биологично активни вещества. Налице е общо успокоително действие, поради влиянието върху ретикулярната формация в мозъка. Обезболяващия ефект според теорията за входната врата се дължи на дразненето на дебелите А влакна в задните рога на гръбначния мозък, което пречи на болевите импулси от тънките С влакна да се възприемат нагоре. Нова теория разглежда таламуса в мозъка като втора такава врата. Друга хипотеза счита, че при акупунктура се освобождават собствени обезболяващи ендорфини.

 

Какво е особеното на акупунктурните точки? Защо въздействието върху тях има лечебен ефект? Още през 1946г. Нибое извършва първите проучвания на техния електромагнетизъм. В своите монографии той установява, че кожното съпротивление около акупунктурната точка е 15-20 пъти по-голямо, отколкото в центъра й. Така с изследване на кожното съпротивление могат да се намерят точните места на акупунктурните точки. Хистологичното им изследване установява, че те са изградени от особен вид рехава съединителна тъкан с множество сочни клетки с гранулации, богати на биологично активни и вазоактивни субстанции, както и повече нервни сплетения.

 

Според Барбара Ан Бренън акупунктурните точки и меридиани се вписват в енергийния модел на човека .На практика тези точки са най-малките чакри, разпределящи енергията по тази мрежа. Какво тече по тази мрежа? Това е енергиен флуид, носещ материя, енергия и информация. Този енергиен флуид има корпускулярно-вълнови и електромагнитни характеристики, вече известни на изследователите.

 

Има ли действително съвпадение между акупунктурните меридиани от китайската медицина и надите- енергийните канали, известни от дълбока древност на йогите? На този труден въпрос се е опитал да отговори един от най-изтъкнатите парапсихолози в Япония - Хироши Мотояма. С помощта на съпоставяне с древните текстове и измервания той установява, че такова съвпадение има. Така например Аламбуса нади отговаря на предния срединен меридиан. Куху нади - на меридиана на черния дроб. Шанкхини нади - на бъбреците, Сарасвати нади - на далак и панкреас, Варуна нади - на дебелото черво. Паясвини нади - на жлъчния мехур, Висвадари нади - на стомаха. Сушумна нади е равен на вертикалния енергиен поток в средата на гръбначния мозък. Ида и Пингала са разположени от двете страни на гръбнака, на втората линия на меридиана на пикочния мехур. Защо те са толкова важни? Там са разположени т.нар. съчувствени точки на всички органи. Анатомично те са разположени точно срещу спиналните ганглии, разположени като броеница, но отвътре на тялото, успоредно на гръбначния стълб и отговарящи за нервно- вегетативното равновесие на органите.

 

Съчувствените точки са разположени точно по нервно-вегетативната инервация на органите, за което отговарят определени участъци- сегменти от гръбначния мозък. Всички меридиани имат връзка с вертикалния енергиен поток в гръбначния мозък.

 

Всеки меридиан е контролиран от съответна чакра. Как става това? Къде се съединяват? Чакрите са фуниеобразни структури, имащи доказана връзка с вертикалния енергиен поток и спиналните ганглии. Ако си представим чакрата като електрическа крушка, върхът й ще опира в гръбначния мозък, а страничните й части - в спиналните ганглии и съчувствените точки от двете страни на гръбначния стълб.

 

И така, изправени сме пред единен енергиен модел на човека, една мрежа, по която тече енергиен флуид. Контролът по тази мрежа се осъществява с помощта на чакрите, които преразпределят и насочват енергийния транспорт, в зависимост от конкретните нужди на органите. Всъщност, нещата са далеч по-сложни, тъй като това описание е едва за първия слой на биополето от общо седем. На всеки нечетен слой има пак такава мрежа, която повтаря органите и системите. Връзката между тези мрежи се осъществява посредством чакрите.

 

Какво означава това, че има единен енергиен модел на човека? Това значи, че от дълбока древност до наши дни различните езотерични школи говорят за едно и също нещо. Това значи, че акупунктурата, акупресурата, обикновения масаж, цигун - лечението на чакрите, методите на безконтактно лечение, дистанционното лечение по метода на Силва - всички те се базират на енергийния модел.

 

Биоплазматичния енергиен модел не е фикция. Той действително съществува, може да бъде изучен и да послужи за диагностика и лечение на заболяванията.

 

Тази мрежа от светлина става все по-доловима за съвременните научни изследвания, но с това не губи от своята Божествена простота и очарование..

 

 

 

Седемте слоя на биополето- седемте небеса

 

От древността до наши дни всички езотерични школи разглеждат биополето като съставено от „тела”, които са вмъкнати едно в друго като матрьошки. Наистина ли е така?

 

Известната психотерапевтка, лечителка и физик в НАСА - Барбара Ан Бренън разглежда подробно структурата на биополето на базата на съвременните изследвания.

 

Биоплазматичното тяло е съставено от материя с корпускулярно-вълнови и електромагнитни свойства, газов флуид. Налице са седем слоя. Нечетните слоеве имат собствена структура, а четните са флуидообразна субстанция. Всеки слой може да се разглежда като ниво с по-високи вибрации.

 

Структурно организираните слоеве на аурата ни съдържат всички форми на физическото тяло- органи, кръвоносни съдове и пр., както и допълнителни форми, неприсъщи на него.

 

Всички слоеве имат връзка с вертикалния енергиен поток, циркулиращ в гръбначния стълб, както и със хоризонтално разположените чакри. На практика не всеки слой има по 7 чакри, а те „пробиват” 7-те слоя със все по-високи вибрации на възприемане.

 

1.Ефирното тяло

 

Най-близко разположено до физическото тяло, с дебелина от 0.6 до 5 см. Структурата му включва всички анатомични части и органи. Слоят пулсира с честота 15-20 цикъла в минута. Според д-р Джон Пиеракос той е енергийна матрица на органите, правеща ги такива, каквито са, благодарение на паяжиновидната си структура, която ги повтаря и подхранва на клетъчно ниво. Този слой може да се види от всекиго в слабо осветено помещение на чисто бял, черен или тъмносин фон, ако се вгледаме в ръцете си или човека срещу нас. Някои биха забелязали бледосиво или синьо излъчване от ръцете като ръкавици, както от нагрята печка. Това е първият слой.

 

2. Емоционалното тяло.

 

То е флуидообразен слой, без структура. На разстояние 2.5-7.5 см. от физическото тяло. Този слой е отражение на нашите чувства, обагрени в различен цвят. Тъмночервеното изразява гняв, розовото- любов, синьото- истина, лилавото- възвишена духовност, сребърно златистото- душевна чистота. Страхът е сивкаво бял, а мъката- оловносива. Някои от тези цветове се задържат по-дълго време, в зависимост от чувствата, които са ги породили. Раздалечавайте и приближавайте дланите си една срещу друга няколко пъти. После бавно ги приближавайте, докато усетите съпротивление. Там е емоционалното тяло.

 

3. Менталното тяло.

 

То е на 7.5-20 см. от тялото. Това е слоят, свързан с мислите и умствените процеси. Има жълт цвят, в който плуват мехурчетата на мисъл-формите. Фокусирайки вниманието си върху определена мисъл, тя засилва влиянието си върху нас. Тъй като мислите и чувствата са свързани, често се получава наслагване на цветове от емоционалното тяло.

 

4. Астралното ниво.

 

То е на 15-30 см. от тялото. Свързано силно със сърдечната чакра, то е обагрило цветовете си в розова светлина. Това е нивото, с което създаваме контакти, нивото на влюбените и първото ниво на астралния свят.

 

5.Ефирната матрица.

 

Достига до 75см. от тялото на човека. Това е структура, която е шаблон на първия слой на биополето. За нея важи неевклидовата геометрия. Тук сферата се очертава от формите извън нея, това е пространство негатив. Ефирната матрица е, образно казано, като детска кофичка за пясък, а пясъка е първия слой, матрица на физическото тяло. Тук са повторени всички органи, включително и чакрите. Тук звукът създава материя и е подходяща звукотерапията.

 

6. Небесното тяло.

 

Разположено на 60-90 см. от тялото. С него изживяваме духовен екстаз. Тук усещаме неразривната връзка с околния свят и любовта към него. Този слой има златисто сребърно сияние като пайети от седеф.

 

7. Кетерната матрица.

 

Разположена на 75-105 см. Съставена е от фини златисти нишки- решетъчна структура на физическото тяло и всички чакри. Можем да си представим основния енергиен поток от гръбначния стълб като водопад, който се излива на това ниво. Това е матрицата на настоящия живот. В цветни светлинни обръчи се предполага, че там се съхраняват миналите животи, описано от Джек Шуорц.

 

Яйчената черупка

 

Биоплазматичното тяло завършва с черупка с дебелина 0.6-1.3 см. Тя е много здрава и устойчива, предпазва проникването в биополето. Тя вибрира с голяма скорост и се явява вместилище на биоплазматичното тяло.

 

Независимо от религиозната система, езотеричните школи са единодушни в структурата на биополето. Индийската традиция, описана от Женевиев Полсън в „Кундалини и чарите” също говори за 7 тела. Японската школа по Тантра-йога дават подобно разделяне. Китайската школа по цигун говори за вътрешна аура, аура на здравето и външна аура. На практика това са първите 3, следващите 3 слоя и кетерната матрица с обвивката. Това разделяне не противоречи на гореизложеното, а е направено за по-практичен подход при лечението.

 

Какво е значението в практичен смисъл? То има отношение към различните подходи при лечение на болести и други травми на тези слоеве. По един начин лечителят би лекувал първите 3 слоя, а по съвсем друг- по-горните. Травмите на кетерната матрица се изключително сериозно нещо, което може да се третира само от изключително опитен лечител. Диагностиката на тези слоеве би спомогнало да се открие каква психотравма е причинила дадено заболяване. Нещо повече- да се разберат психотравмиращите моменти и недъзи на личността, неправилни модели на поведение, вредни за конкретния човек. Променяйки отношението към себе си и околните, пациента влиза в хармония със себе си, със собствения си живот. Това е т.нар. психотерапия на личността, описана от Ева Пиеракос. Тя е задължителна в хода на лечението с биоенергия. В противен случай, без да промени начина си на живот, пациента няма да е отстранил травмиращите го фактори и лечението би имало временен ефект. Последното важи не само за алтернативната медицина , а за медицината изобщо.

 

Имайки в предвид структурата на биополето, по нов начин звучи максимата „Ex ovo omnia” - „Всичко произлиза от яйце”.

 

 

 

Изтъкани от светлина

 

Ние сме изтъкани от светлина. Живата материя е изградена от милиарди трептящи частици, които поемат светлинната енергия. Без да правим никакво усилие, ние поемаме светлинните вибрации, наситили въздуха, водата, храната. Нашата аура е уникална структура, която също поема енергията от природната среда.

 

Видимата светлина не е еднородно излъчване. Нейната палитра от инфрачервения до ултравиолетовия спектър обагря нашето настроение, тяло и его. Според Сюзън Чиазари светлинната енергия се разделя на съставните си цветове в епифизата в мозъка.

 

В здравото тяло трябва да има баланс между затоплящите цветове- червен, оранжев, жълт и охлаждащите и успокояващи – син, индиго, лилав. Зеленият цвят е хармонията в средата на светлинния спектър.

 

В нашата аура цветовете се възприемат от чакрите, които резонират и са обагрени в същия цвят, който възприемат. По този начин те предават на органите, които контролират само нужния им вид енергия. Известната цветотерапевтка Сюзън Чиазари описва цвета на чакрите: основна - червен, полова - оранжев, диафрагмална - жълт, сърдечна - зелен, гърлена - син, челна - индиго и теменна- лилав.

 

Още в древните ведически писмена като Упанишади, Шат-чакра – нирупана и др. се описват различни по цвят видове енергия, които организма възприема – прана (жълта), апана (оранжево-червена), самана (зелена), удана (виолетово-синя) и вяна (розова). Там се разглежда много подробно смисъла и значението на всяка чакра, като за пъпната чакра се споменава, че е зелена. Цветът на сърдечната чакра е спорен за изследователите и вероятно зависи от степента на духовното развитие на човека. Най-често тя е пастелно розова или златиста.

 

През 1927г. Чарлз Ледбитър, описвайки чакрите говори също и за разпределение на енергията по цвят в човешкия организъм. Опитите на д-р Валори Хънт през 1989г. действително регистрират с апаратура постъпването на цветните вибрации в човешкия организъм. Всеки цвят има своя честота или образно казано, всяко радио се намира на определена честота, за да го чуем.

 

Всъщност, това не е застинал модел. Цветовата енергия циркулира по акупунктурните меридиани, съвпадащи с енергийните канали - надите. Виолетово-синия лъч захранва със светлосиня енергия гърлото, индиго - мозъка и лилаво - мозъчната кора. Зелената енергия захранва коремните органи. Жълтото е нужно на далака, панкреаса и черния дроб. Розово намираме в сърдечната област и периферната нервна система. Оранжево-червеното е нужно на пикочо-половата система и кожата. Денонощния ритъм на органите е познат на медицината като т.нар. циркаден ритъм. Обяснението за денонощната циркулация на цветовете по меридианите естествено допълва неговия смисъл. Светлинната енергия преминава и зарежда един и същ орган по едно и също време, налице е цветен биоритъм.

 

Всеки орган вибрира и поема честотата на определен цвят, захранвайки се със светлинна енергия. По тази причина енерготерапевтите, независимо от коя школа, подават определения цвят/честота/ собствена енергия, която е нужна на болния орган. Според гранд мастър Чоа Кок Сюи от китайската школа по цигун, това има многократно катализиращ самовъзстановяването ефект. В състояние на здраве е нужно да има баланс между двата полюса на цветната палитра.

 

Светлинната енергия и цветовата й гама са естествено наше обкръжение и ние не си даваме сметка колко нужна е тя. Затворени зад щори, пердета и с изкуствено осветление, ние забързани пропускаме връзката с природата и се сещаме за нея, когато възникне заболяване. Ние не получаваме достатъчно естествена светлина, не дишаме чист въздух, не се храним с естествени храни. Липсата на хармония с природата в днешния урбанизиран свят нарушава цветното равновесие в нас. Това се отразява на настроението, хормоналния баланс, нервно-вегетативно равновесие и в крайна сметка възникват психо-соматични оплаквания. Вие можете да бъдете гневно червени или синьо тъжни. Липсата на оранжево поражда песимизъм и преумора.

 

Цветотерапията се занимава с лечебното въздействие на цветовете, търси нарушения в баланса им дълго преди да са се появили органични заболявания.С помощта на специални въпросници цветотерапевтите откриват кой цвят е недостатъчен и дават ценни съвети как да се набави той.

 

Лечението с цветове произлиза от дълбока древност. Още в древен Египет и орфическото учение в Елада са се прилагали вани с оцветена и ароматизирана вода, изложена на слънчевите лъчи. В Средновековието са се използували цветни стъкла, филтриращи само нужния цвят.

 

Днес цветотерапевтите препоръчват пиене на енергизирана на слънце вода, цветна жизнена диета, цветно дишане по системата на йогите. Петер Мендел през 1978г. за пръв път прилага сноп цветна светлина върху акупунктурните точки-т.нар. колопунктура. Друг способ е облъчване на тялото или части от него с цветна светлина. Дават се също съвети за цветът на облеклото и интериора, което приближава цветотерапията до вътрешния дизайн.

 

 

 

Цветна азбука за вашето здраве

 

Червено – цвят на живота, изгряващото слънце, огъня. Любов и радост, гняв и страст са полярните сили на този цвят. Той дава енергия и жизненост, затопляне. Учестява пулса, кръвното налягане, дишането. Подобрява производството на еритроцити и следователно анемията.

 

Оранжево - цвят на веселието и щастието. Свързан с топлота и добросърдечие, подобрява комуникацията между хората. Има по-мек затоплящ ефект, полезен при преумора. Оранжевото влияе върху половите органи и бъбреците. Изберете оранжево при болки в ставите или ако имате нужда от концентрация.

 

Жълто - контролира жлезите с вътрешна секреция, черния дроб, червата. То символизира слънцето в зенит, непринуденото веселие. Цвят на лявата част на мозъка и интелекта, подхранва мозъчните клетки. Изберете жълто при проблеми с храносмилането и кожата.

 

Зелено - балансиращ цвят. Свързан с концентрацията и запомнянето, удачен за класни стаи и кабинети.Олицетворява хармонията и надеждата. Има ефект на очистване от бактерии и токсини. Стимулира заздравяването на кости и тъкани. Зеленото има успокоителен ефект и носи балансирана енергия.

 

Синьо - забавя възпалителните процеси, смъква температурата. Има леко охлаждащо и запичащо действие. Подпомага преноса на кислород чрез кръвта. При липсата му страдаме от умора от кислороден глад. Синьото носи спокойствие и мир. Може да подтисне спазми на гладката мускултура, помага при безсъние.Използувайте синьо при възпалено гърло, неспокойствие или безсъние.

 

Индиго (тюркоаз) - пречистващ и стабилизиращ ефект. Засилва имунната система и предпазва от тумори. Успокоява и охлажда.Цвят на дълбочината и интелекта. В Тибетската медицина е бил използуван за състояние близо до упойката. Използувайте индиго като по- силно успокоително, при разширени вени, преумора на очите.

 

Лилаво - успокояващ и енергизиращ цвят, без да прегрява като топлите цветове, които може да доведат до раздразнителност. Помага при психично напрежение, мигрена. Цвят на дясното мозъчно полукълбо, интуицията и въображението. Използувайте лилаво при безсъние, съчетано с преумора.

 

 

 

Пиене на заредена със слънце “цветна” вода

 

Слънчевата енергия може да се поеме директно не само от растенията, но и от водата. Ако поставим 30 минути на слънце цветна стъклена чаша, в която има вода, тя ще събере светлинната енергия от същия цвят.

 

Пиенето на така заредената със слънчева енергия вода е нужно,за да постигнем цветова хармония и подобрим своето здраве и настроение.

 

Редувайте в началото различен цвят чаши, за да попълните цветовата дисхармония. От топлите цветове (червен, оранжев, жълт) може да се пие цяла водна чаша за деня. От електрическите (зелен, син, индиго, лилав) се пие не повече от половин чаша на бавни глътки.

 

Пийте чаша “червена” вода при липса на енергия, ниско кръвно, анемия. Оранжевата чаша помага при преумора и депресия, колики. Жълтата вода – при запек и за умствена концентрация. Зелената чаша вода - при неспокойствие и като баланс на всички цветове. Синята - при киселини, като гаргара при възпалено гърло, при очна умора като компреси, при температура. Индиговата чаша охлажда след прекалено излагане на слънце, при главоболие като компрес на челото. Лилавата чаша е полезна при проблемна и суха кожа, при преумора със безсъние.

 

При предозиране с определен цвят се използува правилото за допълване на цветовете: червеното допълва синьото, оранжевото- индиго, жълтото- лилаво, зеленото-червено-лилаво.

 

“Заредената” вода е годна за консумация до 24 часа от облъчването й със слънце. През това време тя може да бъде съхранявана в хладилник.

 

 

 

“ Цветно “ дишане

 

Според цветотерапията дори въздухът, който дишаме е пропит от слънчева енергия. С помощта на цветотерапевт може да си представим как вдишваме определен цвят светлинна енергия. Това се нарича цветно дишане, близко до дишането на йогите и медитацията.

 

Обикновено цветът, от който се нуждаем е този, от който сме привлечени.

 

Най- напред се започва с т. нар. пречистващо дишане:

 

1. Затворете очи, дишайте бавно и ритмично.

 

2. Представете си бяла топка светлина над главата.

 

3. Вдишайте и си представете как бялата светлина навлиза в цялото тяло.

 

4. Издишайте и си представете как това е мръсносив дим.

 

5. Отново вдишайте бялата светлина и издишайте сивия дим, докато издишания въздух стане все по-светъл и накрая бял

 

По същия начин може да си представим определен цвят и да изпълним  упражнението.Може да практикувате цветно дишане с различен цвят, например зелено за успокоение, червено за сила, оранжево при преумора, синьо при безсъние и раздразнителност.По този начин ще имате баланса в цветове за своето тяло, нужен за Вашето добро настроение и здраве.

 

 

 

Цветна жизнена диета

 

Цветотерапията отдава значение на разнообразието от естествено обагрени пресни плодове и зеленчуци. Тази диета не налага ограничения, а балансирано, умерено и свободно хранене. Определени цветове се приемат по различно време на деня. Препоръчват се киселото и прясно мляко, сирене, мед, ядки, варива, ориз.

 

Храните по цвят са разпраделени също в светлинния спектър.

 

Киселите, затоплящи, ян - храни са обагрени в червено, оранжево и жълто. Такива са например всички червени плодове, доматите, морковите, тиквата, пъпеша, грейпфрута и др. Препоръчва се приемането на ян-храни в първата половина на деня, за да затоплят и енергизират работещия човек. Червените меса могат да се приемат на обяд, но не са подходящи за вечеря, когато могат да внесат безсъние и раздразнителност.

 

По средата на цветовия спектър са млечните продукти. Те хармонизират енергийния баланс.

 

Алкалните, охлаждащи ин-храни са оцветени в синьо, индиго и лилаво. Те успокояват и балансират ян-храните. Препоръчват се за втората половина на деня и вечерта. Такива храни са гъбите, риба, пиле, варива, патладжаните, сините сливи, боровинки, къпини и др.
Цветовия баланс се постига най-напред с приемането на разнообразна по цвят храна, за да се попълнят енергийните запаси. След това се пристъпва към корекция с липсващия цвят. Най-често това е цветът, който ни привлича.

 

 

 

И нека бъде светлина!

 

Теоретичните основи на цветотерапията не са в противоречие с енергийния модел на човешката аура. Те допълват и обогатяват представите за циркулацията на различен по честота цветен енергиен флуид, който тече по енергийните канали (меридианите) и се контролира от ръководни центрове (чакрите). Това е един по-задълбочен поглед върху преразпределението на енергията в човешкия организъм.

 

Това още веднъж е доказателство, че съществува единен и реален модел на човешката аура, който е сложен и има отношение към нашето здраве.

 

Ние сме изтъкани от светлина. Нейните цветове обагрят нашите тела, мисли и чувства. Всяка наша клетка поема светлина и виталност. Ние сме цяла вселена от сияйни светлини, сътворена по невероятен начин.

 

И нека бъде светлина!

 

 

 

Отвъд чертата на доловимото

 

Какво е реалността? И кроманьонеца, и атомния физик винаги са се стремяли да разгадаят битието. Винаги е имало един копнеж и една черта, зад която те зове непознатото да го откриеш. И винаги наблюдателят е попадал в рамките на своя мироглед.

 

Видимият свят, който възприемаме със сетивата си е за нас реалност. Всичко, което възприемаме образува т.нар. конус на възприятията. С помощта на телескопа и микроскопа ние разширяваме своята представа за света - своят конус на възприятията.

 

Дори в рамките на реалността ние не можем да възприемем всичко. Новите открития или времето в Китай са за нас еднакво нереални, на базата на стандартното ни мислене. За туземците в джунглата ние сме толкова нереални, колкото и полета до Луната. Човек сам избира какво да знае за видимата Вселена.

 

В психологичен план важи също конуса на възприятията. Отвътре е това, което мислим, че сме. Отвън е онова, което сме в действителност.

 

В духовен аспект виждаме пак този конус. Будистката религия нарича реалния свят Мая илюзия, а невидимата дълбока реалност Брахман. Духовния свят е отвъд конуса на нашите нормални сетива. Екстрасензорните усещания надникват в него и разширяват нашите разбирания за това по-висше ниво на реалност.

 

Научният подход изисква съответствие между математическите и експериментални доказателства за да докаже реалността на група явления. Но днешния закон утре открива изключения в многоликата реалност и поражда по-дълбоко разбиране за нея. Така кръгозорът на човечеството се разширява.

 

Ние сме свикнали да се основаваме на нютоновия модел на реалността, породен още в края на XVII век. Според него светът е обитаван от плътни тела и се подчинява на механиката и причинно-следствената връзка. Дори атомите се третират като плътни обекти. Времето и пространството са абсолютни.

 

В началото на XX век Максуел и Фарадей постулират полевия модел. Обектите се описват като полета, които си взаимодействат. Едва в последните десетилетия стана ясно, че това може да се отнесе и към човека. Хората взаимодействат помежду си със своите аури и говорим за необясними симпатия, телепатия и антипатия към напълно непознати.

 

Теорията за относителността на Айнщайн не внесе ред и покой в педантичния механичен модел на видимото. Представите за триизмерно пространство и еднопосочно време са разклатени. Говорим за пространствено-времеви континиум. С ужас разбираме, че времето и пространството са само елементи за описване на явленията, но не могат да обяснят всичко. Известен е парадоксът, че двама наблюдатели, идващи от различни посоки и с различна скорост могат да видят дадено събитие в обратен ред. Нещо повече- наблюдателят влияе на резултатите от експеримента. Това е така, защото ние не го вземаме предвид като тяло и поле при опита.

 

Успехите на атомната физика потвърдиха, че реалността е съставена от частици и поле едновременно. Материята и енергията могат да се превръщат една в друга. Самата материя може да се нарече кристализирала енергия.

 

От космическите бездни до дълбините на атома, принципа на комплементарност (частица = поле) проникна нашето разбиране за реалността. Планк доказа, че енергията се излъчва на порции- кванти. И така се оказа, че дори енергията е частица и поле едновременно.

 

Схващането за атомите като тухлички на битието се оказа несъвършено. Субатомните частици се превръщат в енергия и една в друга. Принципа на неопределеност на Хайзенберг ни пречи да ги опишем по друг начин, освен като вероятности.

 

Корпускулярно-вълновия дуализъм на света може да се схване и в по-широк смисъл. Ние сме частици, както и биополе. Ние сме добри, както и лоши. Енергията е положителна, както и отрицателна. Всичко е относително.

 

Вселената се оказа твърде объркано и сложно място за съвременния човек. Тя е изградена от частици-вълни, които си взаимодействат. Това е една необозрима мрежа от енергийни структури, свързани с вълни на вероятност. Всяка частица съдържа в себе си цялото и може да се използува за неговото възпроизвеждане. Това е холографският модел на д-р Дейвид Бом за света. Ние сме част от цялото, но ние сме и самото цяло. В този смисъл е вярна мисълта, че в нас е Бог, но и ние сме части от него.

 

В многоизмерната реалност времето не е линейно, а субективно. Ако погледнем с присвити очи минутната стрелка на часовника, ще видим, че тя като че ли забавя своя ход.Колко пъти сме се чудили как времето е изтекло толкова бързо, а друг път изтича бавно! С навлизането на Запад на схващането за прераждането и миналите животи физиците си зададоха въпроса възможно ли е това обективно. Според Едгар Кейс и Джейн Робъртс миналото и бъдещето се изживяват в своите измерения. Сегашния живот се отразява както на миналото, така и на бъдещето. В едно измерение вие сте се оженили за красивата Изабела, днес ви глобяват за превишена скорост, а в бъдещето посрещате сина си от Марс.

 

По време на медитация, хипноза или стрес е възможно да видим епизоди от своите минали животи. Това се нарича транстемпорално изживяване. Възприемането му става възможно, защото тогава нашата аура изпада в резонанс с тези пространствено-времеви измерения.

 

Как възприемаме екстрасензорните усещания? Неврологът д-р Карл Прибрам счита, че мозъка работи на холографски принцип, що се отнася до сетивните усещания. Според него екстрасензорните усещания са възприемане на честоти извън времето и пространството, чрез холографската сфера на мозъка. За тях не е нужна енергия и време. Връзката става мигновено.

 

Възможно ли е да има мигновена връзка? Още през 1964 г. физикът Бел постулира теоремата за това. Субатомните частици са свързани по начин, излизащ извън рамките на пространството и времето. Това, което става с една частица, влияе на всички други. И за това не е нужно време. Тази мигновена необяснима връзка в мрежата на реалността излиза извън Айнщайновата теория и е потвърдена експериментално.

 

Мигновената връзка е описана също като парадокс и в шеговития “Принцип на стотната маймуна” от Лайъл Уотсън. Той установява, че ако на различни острови има маймуни, промяната в поведението на група на един остров, ще промени поведението и на другите, макар да нямат видима връзка помежду си. Предполага се, че такава връзка има на едно по-висше ниво на реалността, което не възприемаме.

 

Схващането, че Вселената е мрежа от взаимодействащи си структури създава впечатлението за хаос. Биохимикът Рупърт Шелдрейк смята, че тя се управлява от полета, които служат за матрица за формата и поведението на материалното. Това са т.нар. морфогенетични полета. Те действат през и независимо от времето и пространството.

 

Ние се намираме в многоизмерна Вселена. Ние сме части от цялото, но и самото цяло. Мидата и далечната звезда са свързани с незрими връзки. Нашите сърца и умове са частици от необозримото и тайнствено усещане за света отвъд чертата на доловимото. И тази изменчива безкрайност вдъхновява човека към все по-нови открития и познание на Всемира и себе си.

 

Епилог

 

Намери ли нещо свое в това пътешествие, читателю? Откри ли поне един отговор на въпросите, които задава твоята душа?

 

Колко пъти сме отминавали в забързаното си ежедневие въпросите кои сме всъщност и какво сме направили за духа си?

 

Колко пъти сме отлагали тези въпроси за по-добри дни?

 

Ние сме нещо повече от машината на тялото. Ние сме одухотворени трептящи частици светлина в мрежата на Всемира.

 

И ако наистина съм помогнал поне малко да се открие пред теб завесата на необятното щастливо приключение да откриеш Вселената в себе си и нейните чудеса, аз бих бил безкрайно щастлив.

Източник: http://bukvite.com/poem.php?docid=33797

 

 

 

 

Tuesday the 22nd. Spiralata.net 2002-2019