Полезно по Пътя

Духовността – Път към себе си или измама?

Печат

Духовността – Път към себе си или измама?

 

Духовността, поредната дума, изчерпена от към съдържание от постоянна употреба или начин на живот?

Преди да отговорим на този въпрос, нека разгледаме понятието.В общи линии, колкото хора толкова и значения на думата - всеки влага нещо лично, нещо частно в понятие с претенции за всестранност.

Произхожда от понятието Дух- което от своя страна също е дума с множественост в смисъла и значението. Така че не думата е важна, а връзката, която тя създава.

В модерния свят, духовносттачесто се разглежда като антипод на материалното,на физическото. Хомо сапиенс - и тяхното увлечение към дуализъм. Към разграничение и противопоставяне, към отрицание в крайна сметка.Толкова се увличат в това, че пренебрегват изначалното, първичното значение на духовността, а именно обединението! Обединение на материалното и нематериалното, на човеци и не човеци, на физическото и ефирното, на светлото и тъмното, на мъжкото и женското и на всички други модели на противопоставяне.

Духовното следва да е насочено - поне към Духа, към еволюцията, дори към съвършенството, то няма място в отношенията между хората или между хората и другите живи същества. Нищо духовно няма –и не може да има - в това какво ядете, с кого си лягате, или на кого се молите да ви отличи!, да ви награди или накаже.

Няма морал в духовността.Моралът е човешка концепция, която има за цел да улесни съвместното ни съжителство в обществото. Добър или лош, подлежи на промяна, на динамика, но е просто човешки термин. Няма и не може да има претенция за всеобхватност!, за Вселенска значимост.

Просто морал.

Духовността е много повече от морала и понякога дори и коренно различна, въпрос на приоритети и отговорности. Ако някое духовно същество има отговорност към големи процеси и структури от галактическо или дори вселенско значение, мога да ви уверя, че няма да прояви значителна търпимост към ограничения и често глупав морал.

Ако някой е избрал развитието, еволюциятаи има за цел нищо по-малко от съвършенството, по-добре да остави торбите с концепции, свои и чужди, учения и норми, вери и морали и чрез опознаване на себе си, на Духа в тесен смисъл, да направи първата крачка от дългия път към Истината.

Или много животи подред да хрупа салата и да си мисли, че е „духовен“.

Всеки си избира.

Автор: (Много) Цветко Чернев

 

Wednesday the 18th. Spiralata.net 2002-2017