Полезно по Пътя

Смърт няма – тя е само преход в друго измерение

Печат

Д-р Петерис Клява: Смърт няма – тя е само преход в друго измерение!

Човешкият мозък е квантов компютър, а съзнанието е програмата, зададена от Вселената

 

Петерис Клява е латвийски детски лекар, специалист реаниматор. Наред с ежедневната си практика на лекар, от 1985 г. той изучава глобалните въпроси, засягащи живота и смъртта, като през 2001 г. е инициатор и главен организатор на визитата на Далай Лама в Латвия. Предлагаме ви изключително интересно интервю с този доказан в своята област специалист, убедил се през годините.

- Д-р Клява, предлагам да започнем ударно, като ви попитам директно – какво е смъртта? Защо така ни плаши?

- Хората се страхуват от неизвестността и необратимостта на случващото се. Аз работя в детска реанимация и всеки ден се сблъсквам със смъртта, виждал съм стотици детски смърти. Това, което съм забелязал, е, че родители, които губят детето си, много рядко си задават въпроса: “Какво всъщност е смъртта?” В своята огромна мъка те си мислят само за това, че “никога повече” няма да видят и докоснат чедото си, те страдат много и това е разбираемо, устройват погребението, ходят на гробищата и години наред гледат снимки на детенцето си, което отдавна го няма. Мъката и тъгата им понякога са погубващи. Тези обаче, които си задават въпроса “какво е смъртта” и търсят неговия отговор, сякаш страдат по-малко, защото започват да схващат, че смърт няма. Има преход в друга форма на съществуване, сливане със същата бяла светлина, която вижда всеки, преживял клинична смърт. Много мъдреци знаят тази истина. Когато близък приятел на Айнщайн умрял, той записал в дневника си: “За нас, физиците, смъртта нищо не означава. Ти си отиваш първи, след теб идвам и аз. Минало, настояще и бъдеще – това е една натрапчива илюзия”. Децата понякога интуитивно усещат това. Аз лекувах едно осемгодишно момиченце… няма значение от какво, искам да ви кажа какви поразителни думи произнесе тя пред своите родители, малко преди да си отиде от този свят: “Мамо, тате, вие трябва да разберете, само не се плашете: нас ни няма! Когато Бог мисли за себе си, ние изникваме в неговия ум”. Момичето и Айнщайн всъщност говорят за едно и също: нашето материално съществуване в този свят е една голяма илюзия, а смъртта – тя е преход. Различни са нивата, по които може да се обяснява що е то смърт. Този сложен казус трябва да се обяснява така, че хората в отделните етапи от своето развитие да осъзнаят достъпната за тях част от информацията и това да им донесе утеха.Първото ниво – хората, понесли загубата, съгласно законите на своята религия приемат, че умрелият е попаднал в рая или в ада. Затова бързо закопават или кремират покойника, молят се за душата му, след време спомените избледняват и изчезват, и те си раждат нови деца. Това е нормален процес, поддържащ числеността на населението, човешката биомаса. Между другото, в понятието “човешка биомаса” няма нищо лошо – от нея израства всичко по-добро и по-ценно. Религиозният институт е полезен – той помага на тези, които са останали сред живите, да преживеят мъката, а на тези, които са си отишли от живота – да извършат прехода. На по-висока степен на развитие вече, когато главата не е заета с непрекъснати страдания или непоколебими религиозни убеждения. Когато в нея вече има достатъчно свободно място за възприемане на новото, тогава човек осъзнава, че смъртта е просто освобождаване от тялото и преход в друго измерение. При товаизмеренията могат да бъдат много.

И това в никакъв случай не са нито раят, нито адът…- А вие какво казвате на умиращите деца?

- Аз никога не казвам на умиращите деца, че ще умрат. И никого не залъгвам с обещания, че мога да удължа живота му. Опитвам се много накратко да посветя детето в истината: “Смърт няма. Ти излизаш от тялото си и преминаваш в друго състояние”. И детето получава от мен потвърждение на своето усещане за това, че ще съществува и след това, само че по друг начин.

- Някои неврофизиолози твърдят, че човешкият мозък съвсем не е източник на съзнание, т.е. той е само приемник на това съзнание. Вие какво мислите за тази теория?
- Проф. Стюарт Хамероф, анестезиолог и психолог от Университета в Аризона, и неговият колега от Оксфорд сър Роджър Пенроуз създадоха квантовата теория за съзнанието. Те смятат, че човешкият мозък е квантов компютър, а съзнанието е програмата, зададена, постъпила отвън, от Вселената. Душата е информация, натрупана на квантово ниво. Подобна гледна точка е заявена отдавна, но сега учените я поставят на напълно научна база. Носителите на съзнание, т.е. информацията – това са разположените вътре неврони – милиарди белтъчни микротръбички, на които по-рано се отдаваше скромната роля на арматури и транспортни вътреклетъчни канали. Но всъщност квантовата информация се натрупва в тях и не може да бъде унищожена дори след смъртта на тялото. След като тялото загине, тази информация се слива с Вселената. И съществува безкрайно дълго. Проф. Стюарт Хамероф нарича тази информация “душа”.

– Излиза така, че човек е биоробот с източници на външна енергия. Как се връзва това с факта, че човек е създаден по образ и подобие Божие?

- Аз не виждам противоречие: искрата на съзнанието в него е от Бога. За да се доближи и наподоби на Бог, човек трябва да разбере самия себе си, а това може да го постигне чрез любов, служене и уважение към другия човек. Тази идея обаче трудно може да достигне и до тези, които ни управляват, и до милиардите други, които живеят като риби, в неосъзнати съвкупления, заради което40 000 деца всеки ден умират от глад

Би било добре да се доведе до знанието и разума всичко това, до масата народ, да се изкачи той на по-високо ниво от своето развитие. Процесът на развитие е бавен, сложен, но въпреки това – възможен. Познанията за смъртта ще променят нашия начин на живот. А ние ги отблъскваме от себе си. През средните векове в Европа под забрана бил сексът, затова пък постоянно са говорили за смъртта. Сега всички говорим за секс, под забрана остана темата за смъртта. Ако произнесеш в обществото тези думи, всички ще избягат от теб, сякаш ако не ги произнесеш, ще живеят вечно на Земята.

– Вие сте един от най-добрите детски лекари. Какво ви накара, какви събития ви провокираха да разучавате вечната тема за смъртта?

- В човешкия живот понякога има случаи, които е невъзможно да забравиш и неловко да разкажеш. С тях обикновено се сблъскват лекарите, летците и космонавтите: “Видях нещо необяснимо, но с никого не съм го споделил, за да не ме помислят за луд или наркоман; за да не ме изгонят от работа, от дежурство; да не ми забранят да изпълнявам полети” – така си казват някои хора, и те не са никак малко. Преди повече от 20 години, тъкмо бях започнал работа в реанимацията, когато в Даугавпилс в един дом избухна газова бутилка. Майката веднага загина, синът получи 90% изгаряния по тялото. Доведоха момчето в реанимацията. Сещате се, че беше невъзможно да спасим човек с толкова обширни изгаряния. Момчето беше обречено. Аз вървях по коридора с намерение да стигна до неговата стая – първата вдясно. Пред мен към същата стая се беше запътила “медицинска сестра” с бял халат, с дълги разпуснати коси. Аз си помислих: “Интересно, дали това е нова сестричка и днес е дежурна?” Само пет секунди след нея влязох и аз в стаята на обгореното момче. Но… там нямаше никого освен пациента. Аз обаче ясно видях младата жена в такъв странен широк халат, дълъг почти до пода.

Изведнъж мониторът показа бързо влошаване на състоянието на болния, сърцето му биеше все по-бавно. Започнах да го реанимирам, но момчето почина. И аз нямам никакво обяснение за появяването на жената в бяло, освен едно-единствено – майката на момчето беше дошла, за да му помогне да излезе от тялото си.

Още един случай ме тревожи от доста време. Тригодишно момиченце почина след сложна сърдечна операция. И няколко дни след това в празната стая сестрите и санитарките чуваха нейния плач. Дори и тези, които случайно се оказваха наблизо, без да знаят какво се е случило, дори и те чуха как момиченцето вика майка си. Детето не можеше да премине оттатък, в нашия свят на мястото на смъртта му го задържаха воплите и страданията на близките. И най-вече – на майката…

Яна БОЯДЖИЕВА

Източник: http://www.zahariada.com

 

Tuesday the 27th. Spiralata.net 2002-2017