Полезно по Пътя

12 стъпки на благодарност

Печат

12 стъпки на благодарност: благодарете на тези, които са ви причинили болка

 

През последните няколко години имам усещането, че доста дълго вървях към истинската благодарност. Тръгнах чрез ума, а стигнах чрез сърцето. Осъзнах, че съм изминал дълъг път в живота. И съм благодарен на тези, които ми помогнаха да стигна до тук.

Всеки човек за нас е като наше огледало. И идва един момент в живота, когато най-накрая това осъзнаване настъпва.

Преди време една моя позната ми направи впечатление. Тя започна да изказва на всеослушание недоволството си, че прави толкова добрини на хората, помага им много, но не получава нито признателност, нито благодарност от тях. В един момент, тя започна и към мен да предявява претенциите си, че аз съм също толкова неблагодарен като всички други. Че съм я молел да направи нещо за мен и след това не съм й благодарял за стореното. Замислих се над думите и поведението й. За нея най-важна бе благодарността. Аз винаги се ограничавах с лаконичните „ок” или „благодаря”, което според мен беше синоним на благодарност. Виждах, че в нейното поведение се отразява и част от мен. Че тя е моето огледало.

Реших да променя поведението си. Отначало станах по-внимателен към нея и започнах все по-често и по-често да казвам толкова желаното от нея „благодаря”. Постепенно, това „благодаря” започнах да казвам и на други хора. Променях се. Променях се благодарение на моето огледало.

Много бях чел и чувал от книги и статии за благодарността. Но тази благодарност така и не стана част от моя живот. Да, бях вежлив и културен, казвах „благодаря”. Но това сякаш беше част от някакви правила, които трябваше да спазвам. Във всички тези мои думи нямаше душа и сърдечност. Те често звучаха механично. А хората чувстваха това.

И така, вече смятах, че благодарение на тази своя позната, най-накрая съм научил що е благодарност. Но, както се оказа, съм се заблуждавал и не е достатъчно само да се казва „благодаря”. Всичко това идваше от ума. С ума си разбирах, че така трябва и че е правилно да си благодарен на човек, който е направил нещо за теб. Нали и децата ги учат да казват „благодаря”. Радвах се и на това, защото друг начин просто не знаех. Бях й благодарен, че съм се научил, както смятах в този момент, да благодаря.

Измина известно време – бях уверен, че съм благодарен човек, докато не получих от много близък за мен човек, непосредствен и жесток удар в сърцето. И не разбирах защо. Бях нежен и грижовен, внимателен, винаги помагах и оказвах поддръжка. Решавах много битови въпроси и действах, вместо да говоря, а като отговор, не само, че не получавах благодарност, но дори ми се струваше, че не получавам нищо. Тя се правеше, че не забелязва как в къщи се появяват необходими неща, а всичко което правех, за нея бе нещо обичайно. Направих торта за нейния празник и даже не чух дали й е харесала или не. Нейното рядко „благодаря” беше някак си сухо и пестеливо. Тя смяташе поведението си за нормално, а аз я смятах просто егоистка.

През този период смятах, че вече съм се научил да бъда благодарен на хората и като отговор очаквах от тях същото. Казват, че ако очакваш благодарност за това, което си направил, значи ти продаваш услугите си, а не ги даряваш. Това навярно е така, но на всеки му е приятно, когато някой го цени и му благодари. Особено когато сте двойка. Благодарността понякога може да бъде като мярка за баланс на давам-вземам. Но от най-близкия ми човек не получавах тази благодарност. Просто не я чувствах. Искрено недоумявах, защо тя се държи така с мен?! Мислех, че не заслужавам това. Но някъде на ниво подсъзнание усещах, че тя ми „отразява” нещо в огледалото, само че не разбирах какво и най-важното - защо.

Тя имаше много красива и фина неземна душа. Такива души на Земята са единици. В една от духовните ми практики душата й ми показа каква е и откъде идва в този свят. Бях покъртен до дълбините на душата си от това, което видях: красота и величие. Трудно е да се опише с думи. Това трябва да се види, цялата палитра от цветове, в които преливаше нейната вътрешна вселена, душата й. И разбрах, колко съм дребнав. Та тази велика и фина душа, както смятах, не може да ми направи нищо лошо и още повече да не ми е благодарна. Но се лъжех жестоко. Толкова жестоко, че моята илюзия много скоро се оказа разбита.

Истинският отговор и прозрение ме осениха едва когато моето сърце бе разбито. Казано, по-точно, бе разбита каменната обвивка, в която бе моето сърце. Болеше ме, но както по-късно разбрах, не е могло да стане по друг начин. Дълги години се занимавах с духовното си израстване, а не можех истински да си отворя сърцето. То беше затворено. Този удар ми позволи най-накрая да почувствам сърцето си. То се отвори чрез болката.

И тогава разбрах, че тя е била моето отражение. Пред моите очи беше картината на вътрешната вселена на моята любима, тази красота и величие, които ме караха да й се възхищавам. И изведнъж осъзнах: не съм благодарил дори един единствен път на вселената. Не съм й благодарил нито за живота си, нито за живота на родителите ми, който тя е дала. Не съм й благодарил за това, което имам, за това, че съм жив и здрав, а не съм в инвалидна количка, че имам добра работа, а не се скитам немил-недраг. Всичко, което е направила за мен вселената, възприемах като нещо естествено. Вселената ми прави торта за празника, а аз си похапвам и дори едно благодаря не й казвам, че е вкусна. Всичко, което имаме в този живот, го имаме единствено благодарение на вселената.А тази благодарност не беше не само в сърцето ми, но и в мислите ми дори.

Тогава какво исках от другите?! Но ако в нещо не си прав, винаги ще се намери човек да ти го покаже. И такъв човек се намери. Трябваше да бъде тази голяма душа, която ми помогна да разбера това. Да разбера, за да мога да се променя. Тя беше за мен Учителя.

За мен това беше осъзнаване. И когато това се случи, когато за първи път в живота си благодарих на вселената, благодарих на родителите си, на всички, които са ми причинявали болка, моето сърце започна да се изпълва с безусловна любов и благодарност. И едва когато почувствах тази изпълваща сърцето енергия, едва тогава разбрах, какво представлява истинската благодарност и с какво тя е по-различна от тази благодарност, която идва от ума, и която смятах, че отдавна съм научил.

И най-интересното е, че след като ми се отвори сърцето и то бе изпълнено с енергията на благодарността, от тази, която смятах за неблагодарна, започнах да получавам благодарност, и то дори за неща, които не съм и очаквал. Значи - бях си научил урока.

Сега наваксвам изпуснатото и всеки мой нов ден започва с благодарност към вселената.

И още нещо. След като въведох в живота си ритуала на благодарност и започнах да се занимавам с нея всеки ден, почувствах как се променям, как се променя живота ми и най-важното – аз почувствах потока. Започнах да се чувствам по друг начин. Единствено чрез благодарността живота ми стана по-хармоничен.

„Нито едно качество не бих искал да притежавам в такова количество, както умението да бъда благодарен. Чувството на благодарност е не само най-висшата добродетел, но и майката на всички други добродетели.” 

                                                                                                                          Цицерон

Никой не може да ви научи да бъдете благодарен, нито родителите, нито бабите, нито дядовците, нито възпитателите, нито учителите. До истинската благодарност, до благодарността, която струи от дъното на душата, от центъра на сърцето ви - може да стигнете само вие самите. За всеки това е личен процес, индивидуален път към себе си. И той е уникален. Благодарете си, ако сте стигнали до него.

Да, родителите и учителите могат да ви научат да казвате „благодаря”. Те могат да ви научат да благодарите. Вие ще станете културен и вежлив човек. Но истинската благодарност ще ви се разкрие съвсем по друг начин. Не като резултат от поучения. В един прекрасен миг вие ще стигнете до нея сами. И тогава благодарете на всички, които са ви отвели към това осъзнаване, към това пътуване към себе си. И това ще е равносилно на откриване на вселената вътре във вас.

Благодарността е любов. Да си благодарен означава да намериш място в сърцето си за този, на когото благодариш.

Ето така, с благодарност към вселената и започна за мен тази статия. И аз осъзнах, че за да живее благодарността постоянно в сърцето, е нужна редовна практика. Пътят, към истинската благодарност има няколко степени. И за да бъдат преодолени, трябва да се направят дванадесет прости, и в същото време трудни стъпки.

 

Практиката „12 степени на благодарността”, която трябва да премине човек, за да стане цялостен и хармоничен

Някои от тези степени ще ви се отдават по-трудно, някои по-лесно. Може да ги практикувате последователно. Отначало да усвоите една, след това да минете към следващата. А може и да „прескочите” някоя. Но не бързайте. Практиката не е за някого. Вие правите това за себе си. С отношение!

Всяка степен е крачка към себе си, към истинската същност. Всяка степен е лично отваряне, разширение на вашето вътрешно пространство. Когато произнасяте думите на благодарност, почувствайте как вътрешното ви пространство започва да се разширява. Почувствайте истинската си вътрешна вселена.

В думите за благодарност няма никакви словесни формули. Говорете така, както го чувствате. Може на ум, може на глас. Благодарете от душа. Това е необходимо не на някой, това е необходимо само на вас.

Благодарете на вселената

Благодарете на Вселената, на Бог, на Живота, на Твореца за всичко, което ви е дадено. Всичко, което е във вас, всичко което притежавате, е благодарение на вселената.

Аз благодаря на вселената за живота, даден на мен и моите родители, а също и на моето дете. Благодаря на живота, че мога да дишам с пълни гърди и да виждам всички цветове наоколо. Благодаря на вселената за нейните дарове, за нейната загриженост, за това, че всеки ден, благодарение на нея, моя живот е изпълнен с емоции, подаръци, събития, цветове, хора, работа. Благодаря на вселената, че не съм сам. Около мен има прекрасни хора, които тя ми е изпратила за учение, за подкрепа, за щастие, за болка, без която няма израстване.

 

Бях сърдит на Твореца,

           че остави ме с боса нога,

докато не срещнах младеж,

                    който бе без крака.

                                  Омар Хайям

 

Благодарете на родителите си, на майка си и баща си

Вашите майка и баща са ви дарили с живот. И това е най-важното, за което трябва да им благодарите. Да, може би, те не са ви дали нито: здраве, образование, щастливо детство, състояние. Може да сте им обидени и непрекъснато да им се сърдите. Но не ги съдете. Поемете отговорността за съдбата си в свои ръце. А на родителите си просто благодарете за най-важното, че са ви дали живот!

Ако имате приемни родители, благодарете и на тях. Благодарете им, че ви съпровождат в този живот, че са  до вас, учат ви, закрилят ви, грижат се за вас.

Аз благодаря на майка си и баща си за живота, който са ми дали. Те отдавна не са живи, но животът, който са ми дали, продължава. За моите родители винаги има достойно място в сърцето ми.

Благодарете на рода си

Благодарете на рода си. За вас той е невидимата ви подкрепа, ресурс по отношение на вашето здраве, благосъстояние, взаимоотношения, успех.

Аз благодаря на рода си, на своите дядовци и баби за тази невидима подкрепа, която ми оказват. За сигурността, за здравето, за благосъстоянието, за успеха.

Благодарете на децата

Благодарете на децата – на вашите и чуждите. Децата са най-добрите възпитатели. И най-важното е, че те ви дават възможността да се почувствате родители и творци. Вие трябва да сте благодарни на децата и вселената, че сте участник в процеса на създаване и раждане на новия живот.

Благодарете на децата за тяхната непосредственост и любов към живота, за вътрешната им свобода и липса на граници. Те учат възрастните на всичко това. Децата са малки учители. Децата са вашето огледало. Научете се само да се вглеждате в него.

Аз благодаря на дъщеря си, че ми даде възможност да се почувствам баща и защото ми помогна да разбера по-добре родителите си. Благодаря на дъщеря си, че именно тя ми даде възможност да почувствам какво е пълноценно семейство, какво е загриженост и любов. Благодаря за уроците по търпение, през които преминавам.

Благодарете на възрастните хора

Благодарение на старостта, човек започва да вижда и разбира, че съществува време. Старостта олицетворяват с мъдростта. Възрастните хора често се опитват да ни покажат това, което не искаме да виждаме. Те са нашето огледало. То може и да е криво, докато сме млади. Но идва момент и виждаме себе си в огледалото. Виждаме какви сме станали и осъзнаваме, че бихме могли да бъдем и други. Нека всеки види в това огледало нещо свое и проумее това, което му е дадено да разбере.

Благодарете на старостта. Това, което се опитва да ни покаже през призмата на времето, за много от нас е неразбираемо, но е много ценно. Старостта е опит. Огромният опит на много поколения. Ценете го. И благодарете за възможността да избегнете грешките. Тези грешки, през които преминават всички поколения. Уважавайте възрастните хора. На тях им е трудно да ни разберат, защото за много от нас пътят ни сега започва. Ние още не сме стигнали там, където са те.

Ако искате да разберете какво ви очаква и какви ще станете, поогледайте се наоколо. И ще видите каквото трябва да видите. Да, рано ви е още там. Но благодарете им за това, че ви показват една друга реалност. А каква реалност искате вие да създадете за себе си?

Аз благодаря на бабите и дядовците си, тези, които още помня, за топлите спомени от детството, които са свързани именно с тях. За тяхната любов, топлина и грижи. Благодаря на всички възрасни хора, които срещам по улиците, в градския транспорт за жизнения опит, който се опитват да ми предадат. Благодаря на възрастните и за това, че макар и много неща още да не разбирам, но виждам, че в тяхното съществуване има огромен смисъл. И просто, много ви благодаря, че ви има, че още сте с нас. За мен тази стъпка бе най-трудната... Но аз ви допускам в сърцето си и заедно с вас и вашия жизнен опит. Благодаря!

Благодарете на жените

Благодарете на жените. Няма значение какъв пол имате. Природата така е устроена, че в нея съществува и мъжко, и женско начало. Тези два полярни принципа съществуват във всеки от нас. Във всеки човек има мъжки и женски енергии, има анима и анимус. Мъжът приемайки жената в себе си, приема и самата жена. Жени, които са със силна мъжката част, често се сблъскват с приемането на женствеността си. Благодарете на жените, които са около вас и на женската част във вас.

Вселената е създала човека да съществува в двойки. Мъжът става цялостен и оформя своята цялостност само чрез жената. А жената – чрез мъжа. Заедно те се допълват. Заедно могат да станат творци и да дадат нов живот. Благодарете за тази възможност.

Само чрез жената в този свят идва новия човешки живот и се ражда дете.  Благодарете на жената като на майка, като носителка на новия живот.

Аз благодаря на всички жени, които са били в моя живот и са ми помагали да се почувствам мъж. Първата жена – това е майка ми. Втората – моята жена. Третата – дъщеря ми. Благодаря на всички жени за уроците, които ми преподават и за това, че имам възможност да ги премина. Благодаря им за уроците по любов, по загриженост, по саможертва и по великодушие. Благодарение на жените, се научих да действам. Благодаря на всички жени със силни мъжки енергии, със силен анимус за уроците, които ми дадоха. За мен това е безценен опит. Благодарение на вас, се научих да приемам своята женска част и да развивам мъжката. Благодарен съм на жените за това, че само като двойка с тях преминах опита за създаване на семейство, когато вместо моето АЗ, в моя живот се появиха много НИЕ. Благодарен съм на жените, че ми отвориха сърцето. И чрез жена стигнах до истинската благодарност.

Благодарете на мъжете

Благодарете на мъжете. Жената приемайки мъжа в себе си, приема и самия мъж. Намерете в мъжете тези качества, от които се възхищавате и ще видите, че без тях света би бил друг. Само чрез мъжа жената става майка и дава живот на друг човек. Благодарете на мъжете за любовта и грижите, за поддръжката и защитата.

Аз благодаря на мъжете, че те носят в себе си силата и мъжеството, загрижеността и защитата, ума и стремежа, безстрашието и саможертвата, дружбата и надеждността. Благодарен съм на тези мъже, които ме поддържаха в труден момент, в трудни ситуации, помогнаха ми да заякна и да се изправя на крака. Благодаря на братята си за помощта и поддръжката.

Благодарете на своите висши духовни аспекти, на своите ангели-хранители

Благодарете на духовните си аспекти: на душата, на Висшия Аз, на Духа си, на своя Ангел-Хранител. Благодарете на небесните си родители. Благодарете на всичко невидимо, което е вашата поддръжка и опора. Те ви водят в този живот, дават ви възможност да преминете през необходимите ви жизнени уроци и доста често са ваши защитници. Даже и нищо да не знаете за тях, все едно – благодарете им. Обръщайте се към тях за помощ и им бъдете благодарни. Бог е във вас. Вашият Бог във вас е вашата вселена. И за всеки тя е различна, уникална. Обърнете взора си навътре в себе си и може би ще видите там нещо, което по-рано не сте виждали.

Аз благодаря на Душата си, на своя Висш Аз, на своя Дух, на своя Ангел-Хранител, на своите Небесни родители за невидимата поддръжка и помощ, за изцелението, за защитата. За тези жизнени уроци, които преминавам с тяхна помощ. Благодаря ви, че ви има и сте винаги с мен, каквото и да става.

Благодарете на тези, които са ви причинили болка

Благодарете на тези, които са ви причинили болка, осъзнато или не, благодарете на всичките си врагове и неприятели. Именно те са ви помогнали да станете по-добри. Благодарение на тях вие преминавате най-необходимите ви жизнени уроци. Простете им, колкото и трудно да ви е и им благодарете за жизнения си опит, и че са ви помогнали да станете друг.

 

Благодаря на всеки,

   който ни пречи,

        който с умисъл ни вреди,

             който плановете ни руши,

                  или просто иска да ни обиди!

 

А тези хора

      причинявайки ни болка,

           могат ли

                да разберат

                      свойта роля 

                           в нашите съдби!

 

Душа,

що загуба и обида не знае,

как щастието в живота да познае?

 

И радостта от прошката

            с какво да я сравни?

 

И как се помъдрява и развива

       без тези хора-

               с толкова зло добри?

 

От препятствията създадени от тях

ще се родят хиляди идеи,

изпълнени с добро и светлина.

 

И ще им повтарям в захлас:

Благодаря ви за всичко,

    което направихте за нас.

Какво щяхме да правим без вас?!

 

                                              Наталия Дроздова

 

Благодаря на всички, които с умисъл или не, са ми причинили болка. Само благодарение на болката, можех да почувствам сърцето си. Благодарение на болката и страданието, можех да почувствам и осъзная, какво представлява живота и любовта. Благодарение на вас се промених. Благодаря , благодаря, благодаря!

Благодарете на тези, които са ви направили добро

Благодарете на тези, които са ви направили добро. Те са ви дали това, което са могли да ви дадат. Те са ви помогнали, където са могли. И ако някой не ви е дал нещо, което сте очаквали от него, значи той не е могъл да ви го даде. Не го съдете. Благодарете му, че ви е помогнал да разберете и че го има във вашия живот.

Благодарете на всеки, който прави нещо за вас. Даже да е най-обичайното: стоплили са ви храната или са измили вместо вас съдовете, подредили са ви нещата, купили са ви лекарство или са ви помогнали да разберете нещо, подкрепили са ви или са ви посъветвали мъдро. За всичко благодарете. И даже да не са ви молили, вие все пак благодарете. Направили са го от душа за вас, като са се погрижили.

Благодарете на всеки, който ви дава работа и на тези, които ви дават възможност за почивка. Благодарете на всеки, който е до вас, когато ви е тежко. Благодарете на всички, които са във вашата компания, когато ви е весело.

Аз благодаря на всички, които са ми сторили добрини. А те са много в моя живот. И аз благодаря на всеки един от тях. Благодаря на всеки, който ми е давал работа и възможност да печеля за да живея. Благодаря на всеки, който ми е дарил своята любов и загриженост, който е  страдал с мен и ме е поддържал в трудни моменти. Благодаря на всеки, който е бил винаги до мен и в радост, и в мъка. Благодаря на тези, които са ме лекували и излекували, понякога правейки невъзможното - нещо, с което аз не бих се справил.

Благодарете на вашите учители

За някой – учител е неговата майка или баща, за друг – неговата баба или дядо, за трети – това е приятеля от училище или най-близката приятелка. За други – учител  - това е  духовен гуру или преподавател от института или на коучинг. А за още някой – учител е самия живот. В същност не е важно кой е вашия учител, а осъзнаването на това, на което са ви научили тези хора. Кажете им за това не само огромно благодаря, но и проявете най-голямата си благодарност, на която е способно вашето сърце.

Аз благодаря на всичките си учители, които ме учеха на житейските мъдрости, давайки ми знанията си и с чиито книги, и статии растях, на чиито семинари и тренинги се учих и развивах. Благодарен съм на всички тези хора и ситуации, които ме учеха и променяха, и които ме караха да вървя напред. Благодаря на всички, в които виждах себе си като в огледало, което отразява моите недостатъци и ми показа, какво трябва да променям. Благодарен съм на тези, които ми помагаха да проявявам своите достойнства и да ги увеличавам. Благодарен съм на живота за знанията и опита. Благодарение на своите учители аз се развивах и израствах.

Благодарете на Себе си

Накрая благодарете на Себе си. Ако не ви стига благодарността на някой, ако смятате, че сте направили много за някой, а той не ви е благодарил, благодарете си вместо него. И затворете този файл. Повече не се връщайте към него. А най-добре е да не очаквате от хората благодарност. Ако сте заслужили – вселената ще ви се отблагодари. Тя ще намери най-добрия начин да направи това.

Благодарността към себе си е една малка част от любовта към себе си. Благодарейки си вие транслирате тази благодарност към света, към другите хора. Това, разбира се, е една от най-трудните благодарности. И именно затова е последна степен, последна крачка. Крачка към себе си.

Благодарейки на другите, забравяме себе си. Благодарейки на себе си ние благодарим на всички, на които сме благодарни истински. Защото сме ги допуснали и има място за тях в нашето сърце и душа.

Всичките предишни 11 аспекта на благодарността, ако сте ги преминали, сега имат място в сърцето ви. И когато благодарите на себе си, вие поглеждате към центъра на душата си, в самата глъбина на сърцето си и виждате там всички, на които сте благодарни.

Аз благодаря на себе си за всичко, което притежавам, което споделям с другите и отдавам. За това, че стъпка по стъпка постигам малка победа над себе си. Благодаря на всички, които са заели достойно място в сърцето ми.

 

Най-голямата победа,

                   която човечеството ще познае,

е не победата над смъртта,

                                      повярвай,

                                          не и над съдбата.

От съдията,

            който съди от Съда на небесата,

точка получаваш,

                само за една победа -

                        когато себе си побеждаваш.

                                                   Омар Хайям

 

Благодарността е приемане. Без приемане няма и благодарност. Да приемеш, да признаеш, да простиш, да благодариш.

Благодарността е възможност да почувстваш доколко си цялостен, да почувстваш единението с природата и с вселената, да почувстваш хармонията.

Не се скъпете да благодарите. От вас не се иска много. Дори едно благодаря е достатъчно. Важното е какво стои зад тази дума. И какво чувствате в това състояние на благодарност. Не всеки може да чуе сърцето ви. Но думите ви ще чуят мнозина. А това значи много.

Когато благодарите на някой, кажете му за какво именно сте му благодарен. Това никога не е излишно.

Не очаквайте от другите да ви благодарят. Наистина, приятно е, когато ви благодарят. Но не трябва да се вторачвате в това. Не може да очаквате благодарност от този, който не може да е благодарен, който не може да оцени какво сте направили за него. Приемете го такъв какъвто е. Вие му благодарете за опита, който споделя с вас. Благодарете на вселената, а вселената ще ви е благодарна.

Благодарността има едно много важно свойство – тя може само да се почувства. Важно е, тя да тече от извора. А човек има само един – сърцето! Всичко, което идва от ума не е лошо. По своему е хубаво. Но да почувстваш, можеш само със сърцето.

Благодарете на вселената не за да получите нещо от нея, а за да почувствате нещо. А това, което ще почувствате е вече много...

Енергията на благодарността е една от малкото най-силни трансформиращи енергии. Пропускайки я през себе си, вие се трансформирате и се променяте, ставате друг, и започвате да се чувствате друг.

Практика с „Кръга на благодарността”

Вземете 13 листа формат А4. На всеки един от дванадесетте листа напишете по една степен от 12-те степени на благодарност, които ви предстои да преминете и ги номерирайте. Разположете ги на пода в кръг. В центъра на кръга сложете 13-тия лист и напишете на него „Аз”.

Застанете в центъра на кръга върху листа с надпис „Аз”. Бавно се завъртете около оста си и  нека погледа ви пада върху всеки лист. Там е изразено определено качество на благодарност. Постарайте се да видите, как то се проявява във вас. Вгледайте се във вашите усещания. Какви чувства се пораждат във вас? Доколко тази благодарност я има или я няма във вас?! Въртете се бавно, не бързайте. Постарайте се да се получи контакт с всяко качество на благодарност, което е написано на листа. Доколко дадената благодарност я има във вас?! Вашите чувства могат да се променят. В някои от секторите на кръга може да почувствате, че благодарност липсва, а в някои – може да се появи вътрешно чувство на топлина. Запомнете тези чувства.

След като мислено преминете през целия кръг, спрете, вслушайте се в това, което чувствате в момента, какво чувства вашето тяло?!

След това застанете върху лист №1. Това е вашата първа степен. На нея е написано „Благодаря на Вселената”. Това ще е вашата първа крачка. Кажете си: „Сега Аз съм моята Благодарност към вселената”. Вгледайте се какво се случва с вас. Какви чувства и емоции се появяват? Какви мисли ви идват? Какви образи и картини започват да се появяват? Може би виждате конкретни хора, които не са ви благодарили или които имат нужда от вашата благодарност. Може би виждате някаква неприятна, неприета от вас ситуация. Благодарете им, благодарете на тези хора и на тези ситуации. Стойте на това място докато през вас преминат енергията и информацията, докато се появяват чувства и емоции. Благодарете за всичко. И накрая, когато се почувствате изпълнени, кажете: ”Аз благодаря на вселената за...”. Избройте конкретно всичко за което й благодарите. Направете място на тази благодарност в сърцето си.

След това минете на следващия лист №2. Това е вашата втора стъпка. Кажете си:  „Сега Аз съм моята Благодарност към родителите ми”. Представете си вашите майка и баща. Какви чувства се появяват във вас? Може би ще си спомните някои ситуации свързани с тях, за които трябва да благодарите и да простите. Благодарете им. Не бързайте. Вслушайте се. Това е една от най-важните степени, защото идваме на този свят чрез нашите родители. Ако ви текат сълзи – плачете, не се спирайте. И благодарете от цялото си сърце. След като си свършите работата, преминете към следващата степен. Направете следващата крачка.

Може да ви е трудно да минете през 12-те степени наведнъж. Не бързайте. Можете да минете само една степен и да си починете, а след това да отидете на следващата. Ритъмът избирате вие. Целта е да се преминат всичките 12 степени. Може за това да ви е нужен не само един ден. А е възможно да преминете всички наведнъж.

След като сте преминали целия кръг, всички 12 степени, застанете отново в центъра и отново се завъртете около оста си и обгърнете с поглед всички 12 листа, както направихте това в началото. След като минахте през всички, как се чувствате сега?! Спомнете си как се чувствахте първоначално когато застанахте в центъра на кръга и как се чувствате сега? Какво се промени във вас? А как се променихте вие?

Ако преминавайки по кръга, почувствате, че някоя от степените не е достатъчно преработена, можете да застанете на нея и отново да започнете работа над себе си.

Можете след време да се върнете към това упражнение и отново да преминете през 12-те степени и да видите разликата между това как е било преди и как е сега.

Можете да не правите това упражнение, а просто да отделяте по няколко минути на ден, за да благодарите на някой. Постъпете така, както на вас ви е удобно.

Започвайте деня си с думи на благодарност. Благодарете на вселената и на родителите си. Когато излизате навън, огледайте се. Кого виждате? Мъж или жена, деца или възрастни, приятели или врагове? Върху който падне вашия поглед, благодарете в негово лице на всички, които той олицетворява. Чие огледало е той сега за вас?!

Много е важно, практиката за благодарност да практикувате всеки ден. Когато стане част от вас самия, тогава ще почувствате реалните промени, които ще стават в различните сфери на вашия живот.

И помнете, не съществува понятието много благодарност. Не се скъпете да я проявявате.

Благодаря на всички, които сега четат и разбират тези думи. Ако сте прочели статията до край, а не сте спрели в началото, значи ви е била необходима. Благодаря ви!

Благодаря! Благодаря! Благодаря!

Автор: Олег Астапенко

Превод на текста и стиховете : Руми Янкова

Източник: econet.ru

Saturday the 25th. Spiralata.net 2002-2017