Полезно по Пътя

"Душевната" теорема. Продължение

Печат

 

"Душевната" теорема. Продължение

 

В първата част на тази теорема разгледахме няколко факта, доказващи съществуването на човешката душа. В тази част ще продължим и ще се постараем да определим формата на същността, нейната роля в единния организъм на човека, а също и пътя, който преминава душата след смъртта на физическото тяло.

 

В первой части этой теоремы мы рассмотрели ряд фактов доказывающих существование человеческой души. В этой части мы пойдём дальше и постараемся определить форму сущности, её роль в едином организме человека, а также путь, который проходит душа после смерти физического тела.

„Фантомният“ ефект като пример за цялостната система същност-физическо тяло

За начало ще привеса достатъчно известна снимка.

 

 

Снимката показва около една трета от едно дърво, което е поразено от мълния и на мястото на отсъстващите части са различими очертанията на ствола, клоните и дори на листата. Загубата на части от физическата обвивка на дървото оголила „тънко материалната“ съставка и ни показва, че същността на всяко същество представлява не някакво безформено „облаче“, а точно повтаря формата на физическото тяло. По-точно тялото повтаря формата на същността, но за това малко по-късно.

„Фантомният“ ефект, както го кръсти науката, а по-точно – ефект на проявяване на същността се регистрира не само визуално, но и в усещанията. Така наречените „фантомни“ болки най-ярко се проявяват при загуба на биологичен компонент от единната система на живия организъм. Почти при всички (95-98%) хора, претърпели ампутация на крайник, се наблюдават такива фантомни усещания. Спектърът им е широк – от чувство за студ и топло до болка, сърбеж и други. Случва се, „човек отчетливо да чувства движението на палците си, стъпалото, „може“ произволно да свива или отпуска китката на липсващата ръка“.  „Фантомните усещания са толкова реални и ярки, че човек се опитва да стъпи на липсващия крак“.

Учените мъже от „официалната“ наука, мислещи в рамките на вулгарния материализъм предсказуемо търсят природата на това явление само във физиологията, но случаи на „фантомни“ усещания при счупен гръбнак изключват такава вероятност. „Такива болни са частично парализирани и не чувстват и не могат да управляват всички органи на тялото си, разположени по-ниско от счупването. Но при тях също се появяват фантомни усещания в краката и във всички органи, разположени по-ниско от счупването“.

Версията, основана само на психическата природа на даденото явление („памет“ на загубения крайник), се разбива при случаите на вродени „фантомни“ усещания. Психиката на такива хора от рождение се формира, отчитайки вродената патология и тя няма памет за такива усещания (отново, ако се вярва, че ние преживяваме земне живот само веднъж):

„29-годишен мъж е с протези: той се е родил с деформирани ръце и крака. И двете китки на ръцете са прикрепени непосредстено към лактите, а двете стъпала – към коленните стави. Той и понятие си нямал за фантомните усещания, докато хирурзите не му изрязали кисти от двата крака. След операцията пациентът неочаквано усетил и двата си крака с нормална дължина и как той стои на тях като всички нормални хора. Едновременно с това той усетил и друга двойка стъпала на нивото на коленете, но му се струвало, че тези „излишни“ стъпала се изместили настрани и съществували сами за себе си“

Ролята на същността във физиологическото развитие на организма.

Академик Н.В.Левашов: „На въпроса за това как става развитието на човешкия ембрион (както и на всеки друг жив организъм), смелите биолози и медици, с голяма вяра в своите знани, често със снизходителна усмивка към въпроса на невежите, тежко отговарят: „в различните зиготи (клетките на ембриона) се появяват различни хормони и ферменти, и като следствие на това от една зиготна клетка се развива мозъка, от друга – сърцето, из трета – белите дробове и т.н. по същия начин“.

Но само да задълбаеш малко по-надълбоко и отговор просто … няма. Всеки ембрион се развива от една оплодена яйцеклетка, която започва да се дели. По законите на хистологията (науката за клетките), потвърдени от практически наблюдения, при делението на една клетка, възникват две, абсолютно единтични една на друга. Когато те на свой ред се делят, възникват четири единтични клетки и т.н. С други думи, всички клетки на ембриона имат тъждествена генетика и са копия на една оплодена яйцеклетка. И въз основа натози факт, възниква въпросът: по какъв начин в абсолютно единтични клетки се появяват различни хормони и ферменти?! И, колкото и да е странно, този въпрос праща в задънена улица всеки биолог или медик“.

Действително, под чие влияние една клетка от развиващия се ембрион става костна клетка, а друга – неврон? Ако разглеждаме човека от гледна точка на официалната наука, то освен физически компоненти няма нищо друго. Но ако допустнем наличието в човека на нефизична матрица, то въпросът за неизвестната природа на влиянието върху клетките започва да се прояснява. И става пределно ясен след разглеждането на следния факт:

Академик Левашов: „Изследванията на електрическите потенциали около семената на разстенията дали феноменални резултати. След обработка на данните, учените (Харолд Бер от Йелския университет и други) с удивление открили, че в триизмерна проекция, данните замерени около семенцето на лютичето образуват формата на възрастното растение. Семенцето още не е легнало в благодатната почва, още не е покълнало, а формата на възрастното растение е вече тук“.

„Тази енергийна форма трябва само да се запълни с атоми и молекули, за да стане цветето истинско и видимо за нашите очи“.

Излиза, че именно същността се явява тази матрица, която определя формата и съдържанието на бъдещото същество. Същността на възрастния човек се прикрепя към оплодената яйцеклетка и започва да твори за себе си физическо тяло по свой образ и подобие.

Возможност за комуникация между физическия мозък и същността.

В първата част на тази теорема доказахме, че физическият мозък в повечето случаи е само „приемо-предавателно устройство“ между физическото тяло и съзнанието (което се намира на нивото на същността). На практика това означава, че невроните на главния мозък трябва да могат не само да приемат сигнали от органите и да ги отправят обратно, което никой не поставя под съмнение, но и да осъществяват такава комуникация с външното по отношение на физическото тяло съзнание. И тази възможност вече трябва да се докаже. Да видим какво казва по този повод академик от Академията на медицинските науки на Руската Федерация, директор на Научно-изследователския институт на мозъка неврофизиолога със световна известност д.м.н. Н. П. Бехтерев:

„Мозъкът е ограден от външния свят с няколко слоя, той е добре защитен от механични увреждания. Но през всичките тези слоеве ние регистрираме това, което става в мозъка, като загубата в амплитудата на сигнала при преминаване през тези слоеве са много малки – не повече от 2-3 пъти (ако се намалява въобще!).

Възможността за директно активиране на клетките на мозъка от факторите на външната средаи, в частност електромагнитни вълни, е осъществимо в процеса на всяка лечебна електромагнитна стимулация и много лесно се доказва

Повтарям: „Възможността за директно активиране на клетките на мозъка от факторите на външната среда (чети фактори на външното съзнание на ниво същност) лесно се доказва!“

Ролята на физическото тяло в живота на единната система душа-тяло 

Смята се, че мозъкът на човека в състояние на покой изразходва повече от една четвърт от енергията, необходима на целия организъм. При усилена умствена дейност изрзходването на хранителни вечества в невроните на главния мозък също се увеличава. На пръв поглед - нищо особено. Но ако разгледаме този процес отчитайки разкритите вече от нас факти, то се проявява интересна закономерност. При усилване на мислителните процеси, които както вече знаем стават на ниво същност, се наблюдава увеличение на изразходването на хранителни вещества от невроните на главния мозък на ниво физическо тяло. Ако пренебрегнем всичко излишно, то се получава следното: при увеличаване на потреблението на ниво същност, се увеличава производството на енергия на ниво физическо тяло. Едното потреблява, а другото произвежда. От тази заплетена закономерност може да се направи достатъчно съществен извод: клетките на тялото са своего рода генератори на нергия за обезпечаване жизнената дейност на същността.

Реинкарнация.

На въпроса дали земния ни живот е един единствен или идваме многократно на този свят, достатъчно убедително свидетелстват многобройни случаи, затова ще приведа само един пример за тези, които досега не са се интересували от този феномен.

„През 70-те години на XXвек обиколи света следната сензация: 12-годишнаа Елена Маркард от Западен Берлин, идвайки на себе си след тежка травма, изведнъж започва безупречно да говори италиански език, който преди това не знаела. При това момичето твърдяло, че се казва Розета Кастелани, че е от Италия и се е родила през 1887 година. Когато завели момичето на указания от нея адрес, ги посрещнала дъщерята на Розета (Розета починала 1917 г.). Елена я познала и възкликнала: „Ето това е моята дъщеря Франса!...“

Превод от руски Таня Темелкова

Източник: http://sergey-samoylov.livejournal.com/

Sunday the 28th. Spiralata.net 2002-2017