Полезно по Пътя

Какво означава Осъзнат Човек?

Печат

Какво означава Осъзнат Човек?

 

Какво означава Осъзнат Човек? Това е човек, който има ПОВЕЧЕ ОТ 50% връзка с душата. Като пример: при средностатистическия земен жител, който изобщо никога не се е замислял за висши неща и дори не се кани, ходи на работа, яде-пие, радва се на секса и на отпуските, трупа пари за всевъзможни блага, огорчава се, когато се проваля ходенето на море и смята мъжа/жената за своя лична собственост като хладилника или микровълновата фурна – при такъв човек връзката с душата се колебае при разните случаи от живота му от 10 до 20%.

Връзка, разбира се, има, просто няма как да не съществува. И съвсем не е безчувствен: освен от бирата и секса, такъв човек получава удоволствие от красотата на планетата, понякога изпитва напълно искрено състрадание към близките и други такива чувства, усещания, които произлизат от душата, а не от разума.

Също така, има хора, които на практика са биороботи, които напълно спокойно могат да убият човека или животно, да изнасилят, да причинят невероятна болка, при това без никакви угризения – при такива хора връзката с душата е само като факт на присъствие, на 1-2%.

Въплътената душа не може да напусне такова тяло. По условията на договореността с Висшия си Аз, трябва да направи всичко възможно и зависещо от нея, за да достигне до разума, не може никак да го напусне преди определеното за смъртта на физическото тяло време, до прекъсването на сребърната нишка,.

Осъзнатия Човек – човек, при който има достатъчно силна връзка с душата. Максимума, който може да се постигне при тези условия в този момент – е 80-90%. Това е нивото на Просветления. Когато са отработени всички кармични грешки и са усвоени всички уроци. При постигането на такова ниво се смята, че душата е изпълнила всичките си задачи и може да отиде във фините светове.

Осъзнатите хора, при които връзката с душата е достигнала 50%, вече им е доста трудно да са в този свят. Когато човек започне да усеща душата, гледа на обкръжаващия свят със съвсем друг поглед. Вижда го диаметрално противоположно в сравнение с човек, който е още в системата. Всяка ситуация, която се случва с него или с другите, не само я вижда по своему, но я чувства по друг начин.

От една страна, такъв човек се отнася спокойно със ставащото, разбирайки вече, че всичко е театър, където всеки актьор си има своята роля, без да разбират, че в действителност играят.

А от друга — в определен момент възниква остро желание, практическа потребност, да помогне по някакъв начин, усеща напълно необичайно за нашия свят чувство на огромна любов и състрадание към всичко.

И, в същото време, идва разбирането, че не само не те чуват и дори не се опитват да го направят, но и разума на повечето хора поддържа здрава отбрана, свои рамки, блокировки, така че всяка твоя дума се възприема като на чужд език, който е напълно неразбираем. Човек, слушайки те, веднага издига между вас и него каменна стена и се опитва да избяга. А душата му се стреми към теб, крещи на човека, слушай, не бързай, не си отивай. Напразно.

След определен период на пребиваване в осъзнато състояние, се появява желанието да се махнеш от тук. Но не бива, докато не завършиш своя Път. Просто няма смисъл. Всички сме свързани във верига. Само един човек променя живота на хиляди. И, ако изведнъж си иде, предсрочно, душата страда още повече, че е можела да направи нещо, поне да опита, но не го е направила, не се е справила.

Системата се разрушава. Разрушава се много бавно, нали не са я създавали глупаци, за да позволят да падне за един ден.

Напълно е възможно да излезете, да напуснете системата, но е много трудно, разумът се отбранява – затова е и създаден. Няма да давам рецепта какво да се направи. Мисля, че има предостатъчно информация по този повод.

Отговаряйки на въпросите за 50% осъзнатите, ще кажа: Не че задължително трябва да са толкова, но това би облекчило в много голяма степен противостоенето, което се получава сега на фино ниво между тези, които рушат системата, опитвайки да изведат хората от нея, създавайки за тях Нов Свят или да ги изпратят по своите планети; и тези, които някога са създавали системата.

Може би, мнозина са забелязали вече, че с началото на тази година, с навлизането в първата вълна, изключително е нараснал негативът по цялата планета. Разбира се, от войните, на първо място, но и изобщо, хората станаха много по-зли, непримирими един към друг. И най-малката дреболия може да ги изкара от равновесие.

Например, ако съвсем неотдавна човек, бутвайки с лакът съседа в метрото, може да се извини и най-много да получи недоволен поглед, то сега може да получи куп обиди, които като по верига обхващат целия вагон и хората излизайки от там, отнасят този негатив на работа, а след това и в къщи.

Нас ни манипулират, а ние се поддаваме, без дори да се опитаме да вникнем, къде са нашите усещания, а кое е външно, натрапено ни.

За това може да се говори и преведат много примери, но ще кажа само едно: към този момент няма 50% осъзнати хора, за съжаление, засега остават в района на 18-те %, но работа на фино ниво продължава. Планомерно системата ще бъде разрушена. Това е еднозначно и не подлежи на никакво съмнение. Но времето за разрушаване, разбира се, ще се проточи. Системата се подхранва от самите хора, те я държат. Но колкото повече осъзнати се появяват, толкова по-бързо си отива системата.

Искам да кажа на всички, които са разбрали този свят и мястото им в него – дръжте се, не се отчайвайте, вашите вибрации помагат много, и даже, може да не помните, работите на фино ниво по време на сън. Ценен е всеки един. Ценен и много обичан. Винаги дръжте връзка с душата си, слушайте я, слушайте Висшия си Аз. Обичат ви и много ви ценят.

Каквото и да става, не понижавайте вибрациите си.

Всичко преминава и приближава към своя край.

Максимум Любов и спокойствие за всички.

Какво иска човек? На първо място, покой. Покой, който в действителност, е липса на безпокойства. Да бъде топло, светло, спокойно. Да има достатъчно храна – нали тялото трябва регулярно да се подхранва, за да не се разболее. Да има с какво да отидете на работа, в магазина/заведението, в болницата. В къщи да е чисто, комфортно и технологично. А и да има дом изобщо.

Системата с радост предоставя всичко това, всичко, което ти се поиска, но в обмен на нещо малко, незначително Нещо. Това, което никога не си виждал, не си чувал и дори не можеш да докоснеш.

Твоята Душа.

А какво тогава иска душата?

Душата е безплътна, няма нужда от домати и пържоли. Няма нужда от ежегодно посещение на Лазурните брегове с бутилка скъпо пиво в ръка. Няма нужда всяка седмица от разноцветна рокля и модни вратовръзки. Няма нужда от стоманена карета с многобутонна уредба. Но как страда… И за разлика от физическото тяло, тук не може да помогне нито един ескулап.

Всеки път душата идва в този свят с надеждата, че ще успее да надвие разума. Всеки път опитва да стигне до него, да му покаже на какво може да е способен, ако са заедно.

Но винаги неуспешно. А кой съм тогава аз, ще попитате вие, аз Разума ли съм или съм Душа?

Когато човек, неговото физическо тяло се ражда в този свят, става Въплъщаване – Душата/Аспекта, за който е приготвено тялото, се присъединява с тънка сребърна нишка. В този момент, разумът на новото тяло е напълно чист. От цялата информация има само сведения, ключови моменти от предишни въплъщения, които са записани в казуалното тяло на всеки един. Разумът е чист, възвишен и прозрачен.

Душата гледа през него на този свят и се опитва с всички сили да задържи спомена за своето предназначение поради спускащата се завеса между световете. Все още помни, все още разбира, че е необходимо за да се получи въплъщението както е планирано. За да премине през всички уроци и поправи всички грешки, направени в предишни животи.

Към края на първата година, все още безметежното преживяване тук завършва, завесата се спуска. И започва включването в системата, в социума.

Разбира се, малкото телце, още преди раждането влачат по болници и зашеметяват с устройство наречено ултразвук. Но, примерно, до годинката човешката душа все още е между световете, прекарва повече време във финия свят, затова не усеща особено, не запомня, не вниква.

След това започва да се включва разума – вградена във физическото тяло Самообучаваща се Програма.

Отначало родителите (или някой вместо тях) го учат – трябва така да се седи, а така да се ходи, това е вкусно, а това е горещо. След това детска градина, училища, спортни секции, музикални кръжоци – трябва ти, не трябва, а еди какво си в никакъв случай не трябва да се прави, ходи там, прави това, това е хубаво, другото е лошо.

А Разумът работи, Програмата записва – и готово, човекът е включен в системата, към обществото.

След известно време, Програмата-Разум (за сметка на самообучението) вече сама може да прави изводи, но изводи основани на информацията, която е получила от обкръжаващите.

Тази програма може да бъде научена на всичко, тя попива като гъба и развива всичко в себе си. Активно и постоянно мисли, стреми се към идеали и цели, заложени в нея от самото начало.

След някакво време Разумът може да промени някои основи (а може и да не промени) а да се впусне в противоположна-паралелна-перпендикулярна страна на тази, към която са го насочвали първоначално. Но той работи, включен е, всичко е записал и запомнил.

А какво прави през това време въплътената душа? Душата, с напредването на обучението и развитието на Програмата, се отделя от разума все повече и повече. С всяка изминала година, човекът все повече забравя за нея.

При душата липсва мисловен процес, не може да разсъждава логически и да сортира всичко на добро/лошо. Душата може само да усеща. Тя живее с усещанията си.

Душата не е дуална, тя е Цялостна и Светла. При всички.

Често казват „човек с черна душа“ — това просто е невъзможно. Всеки аспект някога е бил отделен от Висшия Аз. А на свой ред, всеки Висш Аз е отделен от Твореца.

И душата опитва да достигне до разума, да го застави да усеща. Но разумът е включен към системата. Той не чува и не иска да чува душата. Ето такова се е получило нашето общество.

Ще попитате, какво е създало това общество, тази Система, в която сме, извинете, така затъпели и станали безчувствени?

Има отговор и на този въпрос, но е рано да се оповестява, а и не е толкова важно.

Много е важно да се разбере, че вие, всеки от вас, не сте тялото, не сте разума, не сте вашите мисли и размишления, не това, което виждате и чувате.

Истинският Аз е Душата.

Душата Светла и Чиста, която се опитва да намери изход от този свят, разчиствайки трупаната хиляди години от разума карма.

Душата, която е закъсала в своите уроци на плътно ниво, принудена да се въплъщава всеки път, но която се стреми само към едно – да я чуеш.

Само така, усещайки душата си, може да се избавиш от колелото на въплъщенията и да преминеш, най-накрая, от ада в света на Светлината и Любовта.

Арина Белецкая

13.05.2014, Санкт-Петербург

 

Превод: Йосиф Йоргов

Източници: http://beletzkaya.ucoz.ru/

http://yosifyorgov.eu/articles.php?lng=bg&pg=8922

Thursday the 17th. Spiralata.net 2002-2017