Полезно по Пътя

Сензационни откровения на физика Владимир Ефремов

Печат

Сензационни откровения на физика Владимир Ефремов, който по чудо се върнал от „оня свят“

Разказът за краткото излизане от тялото на водещия конструктор в един от космическите научно-изследователски институти В. Г. Ефремов, е много интересен. Този опит не само му помогнал да изгради нов светоглед, но му и позволил да реши техническа задача, върху която работел вече от две години. Забележително е, че това се е случило именно с „техничар“, та нали обикновено те не вярват в такива „бабини деветини“. (Разбира се, случайностите не са случайни). Ученият анализира преживения опит и влиянието на собственото му съзнание върху нефизическата реалност.

За автора: Владимир Григориевич Ефремов завършва през 1956 година радиотехническия факултет на Ленинградския политехнически институт. До 1962 година работи в катедра Контролно-измервателни прибори и устройства, а след това (до 1994 г.) в ОКБ „Импулс“. Взима участие в пускането на първите изкуствени спътници на Земята; ракети, осъществили поставянето на вимпел на повърхността на Луната и фотографирали обратната страна на Луната. Участвал е в излитането на първия космонавт Ю. А. Гагарин.

 

"Напълно е възможно зад границите на възприятията на нашите сетива да се крият светове, за които ние дори не подозираме.“…

Алберт Айнщайн

 

Известният конструктор ОКБ „Импулс“ Владимир Ефремов умира внезапно. Отпуснал се на дивана и утихнал. Роднините не разбрали в началото, че се е случило нещо ужасно. Помислили, че просто си почива. Наталия първа реагирала. Докоснала брат си по рамото и казала:

— Володя, какво става с тебе?

Ефремов безсилно се обърнал настрана. Наталия се опитала да напипа пулса му. Сърцето спряло да бие! Тя започнала да му прави изкуствено дишане, но брат й не дишал.

Наталия, като медик, знаела, че шансовете за спасение намаляват с всяка минута. Опитвала се да „пусне“ сърцето, масажирайки гърдите. Минавала осмата минута, когато ръцете й усетили слаб тласък. Сърцето забило. Владимир Григориевич започнал да диша сам.

— Жив! — прегърнала го сестра му. — Мислехме, че си умрял.

— Няма край, — прошепнал Владимир Григориевич. — Там има също живот. Но друг. По-добър...

Владимир Григориевич записал преживяното по време на клиническата смърт с всички подробности. Това свидетелство е безценно. Това е първото научно изследване на това явление от учен, който сам е преживял смъртта. Наблюденията си Владимир Григориевич публикувал в списанието „Научно-технически ведомости на Санкт-Петербургския държавен технически университет“, а и разказвал за това на научни конгреси.

Докладът му за задгробния живот станал сензация.

— Това не е възможно да се измисли! — заявил професор Анатолий Смирнов, глава на Международния клуб на учените.

Преход

Репутацията на  Владимир Ефремов в научните кръгове е безупречна.

Той е водещ специалист в областта на изкуствения интелект, дълго работил в ОКБ «Импулс». Участвал в излитането на Гагарин, има принос в разработката на най-новите ракетни системи. Неговият колектив четири пъти е получавал Държавна премия.

— Преди своята клинична смърт се смятах за абсолютен атеист. – разказва Владимир Григориевич. — Доверявах се само на фактите. Всякакви разсъждения за задгробен живот мислех за религиозни глупости. Честно казано, не мислех тогава за смъртта. Имах толкова много работа – и десет живота не биха ми стигнали. Нямах време да се лекувам. Сърцето играеше, мъчеше ме хроничен бронхит, досаждаха ми и други болежки.

На 12 март, у сестра ми  Наталия, получих пристъп на кашлица. Почувствах, че се задъхвам. Не ме слушаха белите дробове, опитвах се да поема въздух и не можех! Тялото ми се отпусна, сърцето спря. От белите дробове с хрип излезе последният въздух. В мозъка ми се прокрадна мисъл, че това е последната секунда от живота ми.

Но съзнанието кой знае защо не изключи. Изведнъж почувствах необичайна лекота. Нищо вече не ме болеше – нито гърло, нито сърце, нито корем. Толкова комфортно се чувствах само в детството. Не усещах тялото си и не го виждах. Но с мен бяха всички мои чувства и спомени. Летях нанякъде по гигантска тръба. Усещанията бяха познати – такива съм имал по време на сън. Мислено се опитах да забавя полета, да променя посоката му. Получи се! Нямаше ужас или страх. Само блаженство. Опитах се да анализирам какво става. Изводите дойдоха мигновено. Светът, в който попаднах, съществува. Аз мисля, следователно съществувам. И мисленето ми има свойството причинност, щом може да променя посоката и скоростта на полета ми.

Тръбата

— Всичко беше ярко и интересно, — продължава разказа си Владимир Григориевич. — Моето съзнание работеше различно от преди. То обхващаше всичко едновременно, за него не съществуваха нито време и нито разстояние, Любувах се на света наоколо. Той сякаш беше събран в тръбата. Не виждах слънце, навсякъде еднаква равна светлина, без сенки. По стените на тръбата се виждаха някакви нееднородни структури, напомнящи релеф. Не можеше да се определи къде е горе и къде долу.

Опитах се да запомня местността, над която летях. Приличаше на някакви планини.

Ландшафтът се запомняше лесно, обемът на паметта ми бе безкраен. Опитах се да се върна над мястото, над което вече съм прелетял, като си го представих мислено. Получи се! Това приличаше на телепортация.

Телевизор

— Дойде ми налудничава мисъл, — продължава Ефремов. — До каква степен може да се влияе на околния свят? И не може ли да се върна в предния си живот? Мислено си представих стария счупен телевизор у дома. И веднага го видях от всички страни. Отнякъде знаех всичко за него. Как и къде е бил конструиран и изработен. Знаех къде е била добита рудата, от която са направили металите, използвани в конструкцията му. Знаях кой леяр е правил това. Знаех, че той е женен и има проблеми с тъща си. Видях всичко свързано с този телевизор глобално, осъзнавайки всяка дреболия. И знаех точно къде е повредата. След това когато ме реанимираха, подмених въпросния транзистор Т-350 и телевизорът заработи...

Имах усещането за всемогъществото на мисълта. Нашето конструкторско бюро две години вече се бъхтеше над решението на една сложна задача, свързана с крилатите ракети. И аз изведнъж, представяйки си конструкцията, видях проблема от всички страни. И алгоритъмът на решението възникна сам.

След това го записах и ВНЕДРИХ...

Бог

Осъзнаването на това, че не е сам на този свят, стигнало до Ефремов постепенно.

— Моето информационно взаимодействие с околната обстановка постепенно губеше едностранчивия си характер, — разказва Владимир Григориевич. — На всеки въпрос възникнал в съзнанието ми, се появяваше отговор. Поначало такива отговори се възприемат като естествен резултат на размишлението. Но постъпващата към мен информация започна да излиза от пределите на знанията, които имах през живота си. Знанията, получени в тази тръба, многократно превишаваха моя предишен умствен багаж!

Аз осъзнах, че мен ме води Някой вездесъщ и безкраен. Че Той има неограничени възможности, че е всесилен и изпълнен с любов. Този невидим, но осезаем от цялото ми същество субект правеше всичко, за да не изплаши. Разбрах, че именно Той ми показва всички явления и проблеми в техните причинно-следствени връзки. Не Го виждах, но го чувствах много остро. И знаех, че това е Бог…

Изведнъж забелязах, че нещо ми пречи. Мен ме измъкваха навън като морков от леха. Не исках да се връщам, всичко бе толкова хубаво. Всичко просветна и видях сестра ми. Тя беше изплашена, а аз сияех от възторг.

Сравнение

Ефремов в своите научни разработки описва „оня свят“ с помощта на математически и физически термини. В тази статия решихме да минем без сложни понятия и формули.

— Владимир Григориевич, с какво може да се сравни света, в който попаднахте след смъртта?

— Всяко сравнение би било невярно. Процесите там не протичат линейно, както тук, те не са разтеглени във времето. Те протичат едновременно и във всички страни. Обектите от „този свят“ са представени във вид на информационни блокове, чието съдържание определя местонахождението им и свойствата им. Всичко и всички се намират в причинно-следствени връзки помежду си. Обектите и свойствата се намират в една единна информационна структура, в която всичко се случва по зададените от водещия субект – то ест Бог – закони. На Него са подвластни появата, изменението или премахването на всякакви обекти, свойства, процеси, в това число и хода на времето.

— Доколко е свободен там човек в постъпките си, неговото съзнание и душа?

— Човек, как източник на информация, също може да влияе на обектите, достъпни в неговата сфера. По мое желание се променяше релефът на „тръбата“, възникваха земни обекти.

— Прилича на филмите „Соларис“ и „Матрицата“...

— И на гигантска компютърна игра. Но и двата свята – нашия и „оня“ са реални. Те постоянно си взаимодействат един с друг, макар и да са обособени отделно и образуват заедно с управляващия субект – Бог – глобална интелектуална система.

Нашият свят е по-прост за осмисляне, той има твърда рамка от константи, гарантиращи неприкосвеността на природните закони, като за определяне на началото на събитията служи времето.

На „оня свят“ няма константи въобще, или те са значително по-малко и могат да се променят. „Оня свят“ е построен на основата на информационните образувания, съдържащи цялата съвкупност от известни и все още неизвестни свойства на материалните обекти при пълното отсъствие на самите обекти. Така както на Земята се получава при условията на моделиране с компютърни системи. Разбрах, че човек вижда там това, което иска да види. Затова описанията на различните хора, преживели смъртта се различават. Праведникът ще види рая, а грешникът – ада..

За мен смъртта бе неописуема радост, несравнима с нищо на Земята. Дори любовта към жена е нищо в сравнение с преживяното…

Библия

Свещеното Писание Владимир Григориевич прочел след възкресението си. И намерил потвърждение на посмъртния си опит и мислите си за информационната същност на света.

— В Евангелието от Иоана е казано, че „в началото бе Словото, — цитира Библията Ефремов. — И Слово бе у Бога, и Слово бе Бог. То в началото бе у Бога. Всичко това чрез Него стана, и без Него не е ставало нищо от това, което е станало“. Не е ли това намек за това, че в Писанието под „слово“ се има предвид някаква глобална информационна мрежа, включваща в себе си всеобхватното съдържание на всичко?

Своят посмъртен опит Ефремов приложил на практика. Ключът към много сложни задачи, които трябвало да реши в земния си живот, той донесъл от там.

— Мисленето на всички хора има свойството причинност, — казва Владимир Григориевич. — Но малко са тези, които се досещат за това. За да не причиним зло на себе си и на другите, трябва да следваме религиозните норми на живот. Свещените книги са продиктувани от Твореца, това е техниката на безопасност на човечеството….

— Владимир Ефремов: „Смъртта сега не е страшна за мен. Аз знам, че това е портал към друг свят.“

Източник: http://lazarev.ru/recomended/33-reccomended/1458-2014-02-19-06-16-12.html

Превод Таня Темелкова

Monday the 23rd. Spiralata.net 2002-2017