Полезно по Пътя

Предметът на медитация

Печат

 

 

 

 

Предметът на медитация

 

Шри Свами Кришнананда

 

 

Предметът на медитация е степента на реалност, съответстваща на нашето състояние на съществуване. Това е едно изречение, което може да изглежда като афоризъм. Ние трябва да медитираме само върху това, което е точно съответствие на настоящето ни ниво на познание и разбиране. Не трябва да има никаква грешка при избора на предмета на медитация. Ако той е избран подходящо, умът влиза под контрол спонтанно. Тревожността и негодуванието на ума се дължи на грешен избор в началото. Често ние сме прекалено ентусиазирани и се опитваме да надхвърлим границите на главите си. Умът не е подготвен да приеме такава рязка революция, която надхвърля не само разбирането му, но и настоящите му нужди и необходимости.

 

Може да има много добри неща, но може всички да не са ни необходими. Не трябва да означава, че само защото нещо е възвишено и велико, то е подходящо за всички нас. От друга страна едно нещо може да е дребно и незначително, но да е точно това, което ни е нужно, и ние не трябва да мислим за него, че е дребно нещо. Често ние сме щастливи от дребни неща и те престават да бъдат дребни, когато станат наши нужди и придобият важност. Трябва да се упражнява правилно разграничаване, нашата истинска рационалност трябва да ни овладее и да ни освободи от всякакви ненужни емоции и сантиментални изблици.

 

Със сигурност целта на духовно търсещите е Бог. Това е много добре известно. Но ние трябва да знаем кой е нашият Бог. Бог е запълващото съответствие на настоящето ни състояние на еволюция. Всичко, което може да ни направи цялостни е нашият Бог. Всичко, което ни позволява да останем частични, няма да ни удовлетвори. Това, което допълва нашата личност по какъвто и да е начин и в каквато и да е степен на нейното проявление, трябва да се счита за наша необходимост и учители като Патанджали, които са били велики психолози, са записали този важен съвет, който трябва да се предава на учениците.

 

От нас не се иска да скачаме изведнъж към великите теологически доктрини за създателя на вселената. Това би било над умовете ни. Ученията остават просто като теории и евангелия в книгите. Ние имаме вътрешни необходимости от особено естество. Ние имаме психологически гладове и жажди, които са проекция на нашите чувства отделно от глада и жаждата на физиологическата система. Умът също гладува и жадува. Емоциите също гладуват и жадуват. Чувствата гладуват и жадуват, и всичко, което ни изгражда си има своите глад и жажда. Не може да гледаме на тях като на дяволи, които трябва да се прогонят. Такава грешка при научния подход наречен Йога медитация не трябва да се прави. Колкото по-предпазливи сме, толкова по-голям е шансът да успеем. Колкото сме по-емоционални и изпускаме същественото, толкова по-голяма е вероятността от движение назад и ретрогресия, и чувство на провал.

 

Нашите проблеми са нашите желания и към тях трябва да се подходи много внимателно. Някои от тях е възможно да се налага да бъдат удовлетворени незабавно. Например, някой може да има много силен нагон да изпие чаша чай и не трябва да е толкова глупав да каже: “Аз съм духовно търсещ, няма да изпия тази чаша чай.”, дори и когато този импулс е досаден. Същото е и с медикаментите, когато някой е болен. Някои от желанията са прости, безобидни, физиологически и трябва да се удовлетворяват систематично, не с намерение да им се отдаваме, а с по-високата цел да ги подчиним. Сублимацията на желанията следва да се различава от подтискане им, защото последното е вредно за цялостното развитие на човек.

 

Има други желания, които са или безсмислени или непостижими и те трябва да бъдат сублимирани със силата на разума. Те практически нямат никакъв смисъл и са просто прищявки на ума на дадения човек. Но те са много по-трудни неща за разбиране от обикновените, прости желания. Да се справя човек с тези идиосинкразии, можем да ги наречем така, е по-трудно, защото те са по-вътрешни от тези външни прояви на нормалните желания. Те са част от нашите чувства, емоции, его и тук ни е необходимо вещо ръководство от учител, който трябва да действа при гореспоменатите обстоятелства не само като лекар, но и като психотерапевт.

 

Колкото по-навътре в себе си навлизаме, толкова по-силна е нуждата, която чувстваме, от ръководство отвън. Човек може да изглежда добре и да не чувства нужда от каквато и да асистенция от другите. Но вътрешните сили са по-трудни за подчиняване и контролиране. Те са вихрени и неконтролируеми. Този тип желания трябва да се сублимират с много голямо аналитично разбиране, чрез изучаване на свещените книги, търсене на компанията на светци, уединение и самопроучване и други методи от това естество. Така, по начини подобни на горните ние трябва да разгледаме връзките, които ни свързват със света. Те не могат да бъдат отрязани изведнъж; те могат само да бъдат изтънявани, за да се скъсат по-късно в резултат на слабостта на тези нишки.

 

Човек не може да прекъсне силна връзка, точно както не може да отреже крайник от тялото си или да обели кожата си. Желанията са толкова много част от нас, че могат да се сравнят само с крайниците на тялото ни и да се премахнат насилствено с едно движение би било немислимо. Желания изхвърлени насила като демони могат впоследствие да причинят безпорядък и разрушение, защото в действителност биват изтиквани надолу към несъзнателното ниво. Те не биват изхвърляни в пространството навън, както човек си мисли. Те биват изтласквани навътре, което е още по-лошо. Неудовлетворените желания няма да мируват и живеят във външното пространство. Те влизат навътре и остават в семенна форма и може да се проявят при подходящи валежи и тогава покълват и се превръщат в увивни растения, отново, и дори след години и години, нещо повече, дори след прераждания те могат да изискват задоволяване.

 

Желанията са като кредитори и не могат просто да бъдат отпратени с едно “не”. Трябва да им се плати дължимото; или чрез действително изплащане на дълга, или чрез споразумение по някакъв интелигентен начин с тях. Предметът на медитация не е непременно най-висшият Бог във вселената, изведнъж, в самото начало, въпреки че може да наричаме предмета на медитацията ни наш Бог за момента. Тази концепция за степента на реалност или необходимостта да се счита предметът на медитация за божество само по себе си при всяко ниво на проявление е довела до идеята за многото богове в религията. Често ние казваме, че някои религии са политеистични, тъй като имат толкова много богове. Фактически боговете не са много. Те са само необходимите приемания от страна на индивида на степените в разбирането на реалността. Те не са много богове, а многото етапи на приемане. Това обаче не означава, че единият Бог има много степени. Няма разделения в съществуването на Абсолюта. Но изглежда да има разделения различими едно от друго в степента на разбиране поради различните пластове съществуващи в нашата психична личност. Степените са в нас, а не в реалността.

 

В действителност няма степени на реалност, както понякога се мисли. Има степени в съзнанието за реалността, степени във възприемането на реалността, степени в способността ни да разбираме естеството на реалността. Така боговете получават съществуване и нашият Бог може да бъде всяко нещо, което ни привлича като абсолютно необходимо при условията, в които сме поставени. Когато някой е сериозно болен дадено лекарство може да е необходимо, въпреки че това лекарство на пръв поглед няма нищо общо с духовния живот на даден човек. Но това не е вярно. Всяко нещо, което поддържа човек и прави възможно за него да живее пълноценно, е Бог, разбулен в една степен.

 

Не може лесно да се каже кое е духовно и кое не, ако човек навлезе в дълбочина. Всичко е въпрос на разбиране на отношението, което дадено нещо има към нашия ум, съзнание, към нашето същество като цяло. В Сутрите отнасящи се до тази тема, Патанджали дава предложения за различни типове концентрация според изискванията на търсещия при различните условия.

 

Когато човек е на тези етапи на избор на предмета на медитация, той има нужда от ръководството на някой, който е компетентен, който е вървял по този път, който знае капаните, който е видял трудностите и е знаел решенията на проблемите. Търсещият върви по непознат път, път, чието бъдеще е напълно извън полезрението му и той не може да знае какво му предстои; и затова и нуждата от ръководство и навременни инструкции и помощ от лично естество, от един Гуру.

 

Гуруто не е професор или даскал. Той е интимно свързан със самото съществуване на ученика. В наши дни хората имат много Гурута, но това не е това, което ние имаме предвид, когато казваме “истински Гуру”. Някой, който духовно е отговорен за душата на ученика, е Гуруто, а не просто някой, който дава интелектуални инструкции и си отива. Традицията счита връзката между Гуру и ученик за вечна, продължаваща докато се постигне спасението на душата. Гуруто помага не само в този живот, но даже и в бъдещите прераждания, защото връзката не е социална, тя дори не е просто психологическа, тя е духовна.

 

Изборът на предмета на медитация, да се върнем отново на темата, е важен аспект на самото начало на духовния живот. Този избор е посвещението, което ученикът получава от учителя. Това, което се нарича посвещение в мистиката на йогийската практика не е нищо друго освен посвещаване на нашето духовно същество в техниката на нагласяне към това отделно божество, формата на Бог или предмета, който ще бъде наша цел за момента. Това само по себе си е тайна и учителят ще научи ученика на това. Предметът на медитация трябва да задоволява ученика, ето защо той се нарича “Ища Девата”( обичано божество). “Ища” е това, което е желателно, красиво, привлекателно, необходимо, това, което привлича любовта ни и цялото ни същество. Човек излива душата си в него. Обича го толкова много, че не може да обича нищо друго толкова. “Ища” е обичаното. “Девата” е божество. То е божество, защото е личният Бог. То е това нещо, от което индивидът наистина се нуждае, така че без него той не може да съществува.

 

Това, което причинява преставане на неспокойствието на индивида, задоволява цялото му същество, а не просто едно чувство, е неговата Девата или божество. И то е най-обичаното; очевидно при тези обстоятелства индивидът не може да обича нищо друго. Ища Девата е избрано Божество, над което индивидът излива емоциите, любовта и обичта си. Е, каква е връзката на тази Ища-Девата с Бог, Твореца, Всемогъщия?

 

 

 

Из книгата” Въведение във философията на Йога” от Шри Свами Кришнананда

Издадена от Общество Божествен Живот, 1983 г.

 

 

 

 

Friday the 23rd. Spiralata.net 2002-2019