Полезно по Пътя

Ошо

Печат

Ошо

Защо се страхуваме да се обвържем?

Само чрез вземането на решения можеш да станеш по-осъзнат, само чрез решенията ти ставаш все по-кристализиран, само чрез решенията ти ставаш жив. В противен случай ти ставаш затъпял, скучен, мъртъв.

Хората ходят от един гуру на друг, от един учител на друг, от един храм към друг – не защото те са страхотни търсещи, а защото са неспособни да вземат решение. Така че те ходят от едно нещо към друго. Това е техният начин да избегнат обвързването.

Същото се случва и в другите човешки отношения: един мъж ходи от една жена на друга, постоянно ги сменя. Хората си мислят, че е страхотен любовник; той не е любовник изобщо.

Той избягва, той се опитва да избегне всяко дълбоко обвързване, защото само с дълбокото въвличане проблемите трябва да бъдат посрещнати, а доста болка ще дойде с това. Така че, той просто играе на сигурно; той взема решение никога да не отиде твърде дълбоко в отношенията си с другия.

Ако отидеш твърде надълбоко, може да не си способен да се върнеш назад твърде лесно. И, ако влезеш в някого наистина надълбоко, този някой също ще влезе надълбоко в теб; това винаги е пропорционално.

Ако аз отида много надълбоко в теб, единственият начин е да ти позволя и ти да отидеш надълбоко в мен. Това е даване и получаване, това е споделяне. Тогава човек може да се въвлече твърде много и ще бъде трудно да избяга, и болката може да бъде голяма.

Така хората се научават да играят несигурно: просто позволяват само повърхностите да се срещнат – "удари-и-бягай" любовни афери. Преди да са те хванали, бягай.

Това е, което се случва в модерния свят. Хората стават толкова незрели, толкова детински; губят цялата си зрелост.

Зрелостта идва само, когато ти си готов да посрещнеш болката на твоето същество; зрелостта идва само, когато си готов да посрещнеш предизвикателството. И няма по-голямо предизвикателство от любовта.

Да живееш щастливо с друг човек е голямо предизвикателство в света. Много е лесно да живееш спокойно сам, но е много трудно да живееш умиротворено с някой друг, защото двата свята се сблъскват, двата свята се срещат… съвършено различни светове. Как така са се привлекли един към друг? Защото са съвършено различни, почти противоположни, два полюса.

Много е трудно да си умиротворен във взаимоотношение, но това е предизвикателството. Ако избягаш от това, ти бягаш от зрелостта.

Ако влезеш в него с цялата болка, и продължаваш да отиваш все по-навътре с цялата тази болка, малко по малко болката става благословия, проклятието става благословия. Малко по малко, чрез конфликта, чрез търкането, клистализацията става. Чрез борбата ти ставаш по-буден, по-осъзнат.

Ти трябва да знаеш всички скрити части от своето същество и най-лесният начин е да те да бъдат отразявани във взаимоотношенията. По-лесен, казвам, защото няма друг начин – но е труден. Наистина е труден, стръмен, защото ще трябва да се промениш чрез него...

 

Да обичаш истински

Какво имам предвид, когато кажа "да обичаш истински"? Имам предвид, че просто да си в присъствието на другия, внезапно те кара да се чувстваш щастлив, просто бидейки заедно, се чувстваш възторжен, просто самото присъствие осъществява нещо дълбоко в сърцето ти… нещо започва да пее в него, чувстваш се хармоничен.

Самото присъствие на другия ви помага да бъдете заедно; ставате по-лични, по-центрирани, по-заземени. Това е любовта.

Любовта не е страст, любовта не е емоция. Любовта е много дълбоко разбиране за това, че някой някак си те допълва. Някой прави от теб цялостен кръг. Присъствието на другия усилва твоето присъствие. Любовта ти дава свободата да бъдеш себе си, тя не е да притежаваш.

Затова гледай. Никога не мисли секса за любов, в противен случай ще бъдеш измамен. Бъди бдителен, а когато започнеш да чувстваш с някого, че само присъствието, чистото присъствие и нищо друго, нищо друго не е необходимо; не питаш нищо, само присъствието, просто, че другият Е, е достатъчно да те направи щастлив… нещо започва да разцъфва у теб, хиляда и един лотоса цъфтят… тогава си влюбен и тогава можеш да преминеш през трудностите, които реалността създава.

Много страдания, много тревоги – ще бъдеш в състояние да преодолееш всички тях и любовта ти ще цъфти все повече и повече, защото тези ситуации ще се превърнат в предизвикателства. А любовта ти, преодолявайки ги, ще става все по-силна и по-силна.

Любовта е вечна. Ако е там, продължава да расте и расте. Любовта не познава край, но знае какво е начало.

 

Да се ожениш е нещо математическо

Обичаш някого и в първия момент за кратко време умът ти спира. След това се оженваш. Защо се жениш? За да повтаряш тези прекрасни моменти отново и отново. Но когато те се случиха, ти не беше женен, а те не могат да се случат в съпружеския живот, защото се е променила цялата ситуация.

Когато двама души се срещнат за първи път, ситуацията е изцяло нова. Техните умове не могат да работят в нея. Те са така погълнати от нея - така препълнени от новите впечатления, от новия живот, от новото разцъфтяване! След това умът започва да работи и те си мислят: "Това е прекрасен момент! Искам да го повтарям всеки ден, затова ще се оженя."

Умът ще развали всичко. Женитбата означава ума. Любовта е спонтанна; женитбата е пресмятане.Да се ожениш е нещо математическо. Тогава ти ще чакаш тези моменти, но те никога няма да се случат отново. Затова всеки женен мъж и всяка омъжена жена са разочаровани - защото те очакват неща, които са се случили в миналото. Защо да не се случат отново?

Не могат да се случат, защото ти си извън цялата ситуация. Сега не си свеж; сега липсва спонтанността. Сега любовта е рутина. Сега всичко е очакване и търсене. Сега любовта се е превърнала в дълг, а не в забава. В началото беше забава: сега е задължение. А задължението не може да ти осигури това щастие, което ти осигурява забавлението. Невъзможно е! Цялата работа се дължи на ума. Сега непрекъснато очакваш, а колкото повече е очакването, толкова по-малка е възможността то да се случи...

Малко по малко настъпва разочарованието, защото ти си превърнал всичко в задължение, рутина. Сега същото това изживяване ще отсъства. Тогава ще мислиш, че този човек те е измамил, или че си оглупял. Тогава си мислиш: "Първото изживяване беше една илюзия. Трябва да съм бил хипнотизиран или нещо подобно. То не беше реално."

То беше реално. Твоят рутинен ум го прави нереално. След това умът ти очаква, но първия път то стана, когато ти не очакваше. Ти дойде без никакво очакване. Беше просто открит да възприемеш това, което се случи.

Сега всеки ден пристигаш с очаквания, със затворен ум. Не може да се случи. Винаги става в един открит ум; винаги става в нови ситуации. Това не означава, че всеки ден трябва да променяш ситуацията. Означава само, че не трябва да позволяваш на ума да създава схеми. Тогава жена ти ще бъде нова за теб всеки ден.

Но не позволявай на ума да създава схеми на очакване; не позволявай на ума да отива в бъдещето. Тогава твоят гуру всеки ден ще бъде нов, твоят приятел всеки ден ще бъде нов. И всичко в света е ново, с изключение на ума. Умът е единственото нещо, което остава неизменно. Той винаги е същият."

 

Ошо за сродните души

Oшо в най-общ план може да бъде представен като духовен учител, роден, израснал и умрял в Индия. Но това са основни факти. А Ошо не е в тях. Ошо е събуждането, разтърсването, съпротивлението, но и успокоението, хармонията и целостта. Но това е Ошо за мен.

Пътят, мислите и действията му са толкова противоречиво възприемани, че определянето му става по-скоро на индивидуално ниво, т.е. всеки сам за себе си го характеризира по един или друг начин. Но всъщност определенията нямат значение. Това, което има, е изживяването. Защото силата на думите не е в техния смисъл, а в това, което събуждат у нас. Защото без нас, без живота, който им вдъхваме, те са мъртви.

На следващите редове е поместен отговорът му на въпрос, зададен от човек на име Судхиро във връзка със сродните души. И по-конкретно: защо въпреки силата си, Судхиро не успява да намери жена, която да го обича истински, и дали Ошо може да му помогне да открие своята сродна душа.

"Судхиро, може би... но преди да ти помогна да откриеш сродна душа, ще трябва да създам душа у теб, което е много по-трудно. Може да си физически силен, но това не означава, че имаш душа.

Душата е просто семе; нямаш действителни души у себе си, само възможности. А без душа хората започват да търсят сродни души. Само душа може да привлече друга душа. Ако имаш душа, непременно някоя ще бъде привлечена към теб; ще намериш сродната душа.

Но човек никога не мисли така. А идеята, че си силен, може да се превърне в препятствие, защото силният мъж обикновено е и по-първичен. Това е нашата идея за силата – мъж, който прилича повече на животно. Всеки път, когато видя снимка на Мистър Вселена просто съм объркан – не мога да видя красота , изглеждат изключително грозни, само мускули и нищо повече. Приличат повече на животни отколкото на хора. И това не е дори здраве, защото всички те умират рано и то заради опасни болести поради простата причина, че насила вкарват телата си в определен шаблон. Не обичат телата си, телата им са напрегнати. Докато станат на 40, са на границата със смъртта и стават жертва на ужасни заболявания, нелечими, защото самите те са ги създали.

Насилвали са телата си, манипулирали са ги. Успели са, но на огромна цена. Силата според обичайния начин на виждане означава агресивност. А жената има нужда от повече нежност, не от агресивност. И кой знае, Судхиро? Може просто да носиш тази идея у себе си, че си силен мъж,а изобщо да не си такъв. Може да е просто идея на егото, фантазия.

Мо и Софи били женени от 12 години. Една нощ, докато били в леглото, Мо казал: "Повдигни нощницата си."

Софи не отговорила.

Мо опитал отново: "Хайде, бъди добро момиче. Повдигни нощницата си."

Софи отново не отговорила.

Мо излетял от стаята, тряскайки вратата. Софи станала и я заключила. В продължение на половин час Мо кръстосвал всекидневната. Тогава се върнал към спалнята, натиснал дръжката на вратата и видял, че е заключена.

"Отвори вратата" , умолявал той. "Съжалявам. Отвори вратата!"

Софи не отговорила. 

"Ако не отвориш вратата, ще я разбия."

"Виж ти моя атлет! Не може да повдигне една нощница, но ще разбие вратата!" , изкрещяла тя.

Затова не знам колко си силен. Може би си способен да разбиваш врати – това няма да помогне. Ще трябва да научиш другото изкуство. И не знам, Судхиро, на колко си години, защото трябва да си търсил дълго, в противен случай нямаше да стигнеш до тук. И ако си се провалял през целия си живот, сигурно са изкристализирали дадени модели у теб.

Може да си агресивен, може да се преструваш, може да се интересуваш по-малко от любовта и повече от завладяването на една жена. Има много хора, които продължават да правят това – продължават да броят колко жени са завладели. Има също и жени – сега само на Запад, но скоро ще се среща често и на Изток – които продължават да броят сякаш любовта е въпрос на количество.

Мъж правил любов с жена и я попитал "Аз ли съм първият мъж, с който си била?". Последвало дълго мълчание. Мъжът попитал "Чу ли ме?". Тя казала: "Чух те, но броя в момента."

Има хора, които продължават да броят: колко жени са завладели, колко мъже са завладели. Ако се интересуваш от завоеванието, не се интересуваш от любовта. И когато бавно, бавно животът започва да се изплъзва от ръцете ти, когато смъртта започне да чука на вратата ти, се плашиш. Внезапно осъзнаваш, че си изпуснал нещо красиво.

Любовта е едно от най-великите изживявания в живота и много я пропускат. Може да се размножават, да възпроизвеждат деца, може да са се оженили много пъти, но любовта е изцяло друг феномен. Има нужда от голяма чувствителност, има нужда от душа. И когато времето отмине и енергиите започнат да помръкват, и смъртта наближи, изпадаш в паника. Точно това е моето чувство, докато чета въпроса ти, Судхиро, че ти си в паника.

Две възрастни дами си говорели над оградата. Първата се похвалила: "Излязох със стария Кейн и трбяваше да го зашлевя два пъти."

"За да го накараш да спре?", попитала приятелката й.

"Не, за да го накарам да започне", засмяла се първата.

Но е добре, че си дошъл дотук. Ако не можеш да започнеш, можем да те зашлевим... Нещо е винаги възможно. Едно нещо, от което имаш нужда, е: вместо да търсиш сродна душа, стани душа, стани по-съзнателен. Когато любовта не е съзнателна, е просто страст, похот и нищо друго – красиво име за грозно нещо. Когато любовта е съзнателна, само тогава е любов. Но колко хора са съзнателни. Когато любовта е медитативна, само тогава е любов.

И медитативна любов ще привлече енергия на медитативна любов. Получаваш сам о това, което заслужаваш, запомни го, нито повече, нито по-малко. Винаги получаваш точно това, което заслужаваш. Съществуването е много честно и много справедливо. Затова ако не получаваш сродна душа, няма да помогне ако трескаво я търсиш.

Вместо това погледни навътре. Пропускаш нещо у себе си – липсват ти качествата, свързани с любовта. Не си нежен, не си чувствителен, не си съзнателен. И не знаеш как да даваш без да искаш нещо в замяна. Искаш да използваш нечие друго тяло, а никоя жена не е щастлива, ако е използвана – мрази това.

Милиони жени мразят съпрузите си поради простата причина, че се чувстват използвани сякаш са просто машини за успокояване на твоята сексуална страст, за да можеш да имаш спокоен сън нощем. Никоя жена няма да те уважава, ако се чувства използвана. Всяко същество е край към себе си.

Никога не използвай жена, никога не използвай мъж, никога не използвай никого. Никой не е средство за твоите цели. Уважавай – любовта е споделяне, не е използване на другия, не е опит да изтръгнеш нещо от другия. Точно обратното, тя е да даваш искрено, с цялото си сърце без каквато и да било причина, просто заради самото удоволствие от даването.

И тогава изведнъж ще откриеш един ден, че си намерил някого, с когото енергиите ви са в хармония, в съзвучие. И е красиво изживяване дори да откриеш един единствен човек, с когото да се чувстваш в съзвучие.

Не можеш да си представиш екстаза ми, защото съм в съзвучие, в дълбоко съзвучие с всичките ми sannyasins. Тогава любовта достига най-високия си връх. Не е вече сексуална, тя е чиста молитва. А когато любовта е молитва, си открил сродната си душа. Но ако любовта ти е страст, не можеш да откриеш сродна душа, можеш само да откриеш тялото на някоя жена. А тялото няма да ти помогне, няма да удовлетвори копнежа ти. Имаш нужда от съзвучието с душата, с вътрешното създание."

Подбрано от http://www.highviewart.com

Saturday the 27th. Spiralata.net 2002-2017