Полезно по Пътя

За духовната имитация и комфортните спирания

Печат

За духовната имитация и комфортните спирания

 

Почти винаги, когато общувам с хора, които смятат, че вървят по духовен път, виждам едни и същи предпочитани техни спирания и засядайки там, си въобразяват, че са техния път. Да спреш е лесно. Толкова лесно, че голяма част от духовните търсачи дори още преди да са стъпили на пътя, уютно се настаняват на спирка с име „Съвременна духовност”. А на тази спирка има всичко, което душата ти иска.

Тук има и просветлени Майстори и Гуру с техните многобройни последователи. Има и библиотека със свещени книги и с най-доброто написано от просветените представители на човечеството. Ето ти и група йоги в усукани пози, има и свободно килимче, което те очаква - срещу определено заплащане. Наблизо има хора с блажени лица, които до самозабрава пеят мантри и се въртят в екстатичен танц. А ето тук, след като отпиеш от екзотично питие, или сдъвчиш вълшебна гъба, можеш да изпиташ мистични преживявания. А ето там, съвсем наблизо, са се наредили ашрами, от които лъха тишина и спокойствие. И така, отвсякъде те приканват и ти предлагат чайни церемонии, техники за медитации и дишане, тайни бойни изкуства, енергийни комплекси, магически действия, шамански ритуали, древни артефакти и духовни атрибути за всякакъв вкус... еее... всичко не може да се изброи.

Грехота е да не се спре тук – има толкова голям избор. Очевидно е, че и търсене  има. А щом има голямо търсене и хората идват оттам с грейнали лица, значи е интересно и трябва да се опита, нали така? Логично е, нали?

Ето защо хората засядат на тази спирка. Те се ръководят от логиката на потребителската епоха, в която даже духовността е изложена като стока в магазин. Купувачите минават от щанд на щанд и си избират различни празнични облекла на духовно издигнати търсачи. А след това си ги показват един на друг, като трофеи, които са взели от духовния супермаркет.

Нима мислите, че съм против всичко изброено? Не. Не съм против. Дори работата не е в това, което изброявам. Всичко това са врати. Как може да имам нещо против вратите? Ако знаеш към какво вървиш, то това е нещото, през което понякога минаваш, отивайки към своята цел, а ако не знаеш, то това е просто една разходка по забележителностите на туристически маршрут с духовен коментар. А духовният туризъм днес е доста популярно явление.

Духовен туризъм

Някои духовни традиции сравняват първият етап на духовния път с живота на пчелата. По своята същност, това не е същински път, а само прелюдия към него. Пчелата лети от цвят на цвят и опитва вкуса на прашеца. Така и духовния търсач се запознава с различни методи, религиозни направления, философски възгледи, практики и конкретни носители на знания и състояния. Смята се, че духовния търсач на този етап поне теоретично се запознава с основните въпроси, разбира каква е целта на духовното пътуване, какви са личните му наклонности и кое от опитаните направления му е присърце. Този етап може да продължи няколко години и когато отмине, духовният търсач, също като пчелата се връща в кошера, за да обработи прашеца, от който е опитал и започва да дава мед. Връщането в кошера е като да се спре външното търсене, да се прекрати активното събиране на информация и опит, и се слага началото на обработване на всичко това, което е било натрупано до момента. Това е началото на пътя.

Но какво се наблюдава? Ненаситните пчелички летят неуморно цял живот, но така и не се връщат в кошера, и не започва процесът на преработка, и така не се стига до даването на мед. Ето това е всъщност духовен туризъм.

Цел

Много рядко може да се срещне човек, който се е потрудил за да си отговори честно на въпросите за целта на всичко това, което прави в сферата на живота, която смята за духовна. Защо правя всичко това? Каква е крайната цел? Какъв трябва да бъде резултатът?

В 99,9% от случаите зад тези въпроси има един и същи отговор. Той е скрит зад духовни термини и възвишени формулировки, но ако се разгледа честно - той винаги е един и същ. Често хората говорят за духовно събуждане и освобождаване, а подразбират - щастие, блаженство, хармония, екстаз, сила, покой, признание, роля на просветлен учител и всичко от този род. Ако погледнем честно, всичко това са скритите ни представи за удоволствие. Удоволствие, което е опаковано като духовност.

Всичките ни представи за удоволствие идват от нашия минал опит, така че – ако целта е удоволствие, то винаги ще боравим само с фрагменти от нашето минало в най-различни комбинации. Понякога чудати и мистични комбинации, но при все това...

Трябва да знаете, че този свят удовлетворява без изключение всичко, което бъде поискано. Така е устроен. И ако ситуацията в света е такава, че духовните търсачи са милиони, а пробудените същества  са единици, то извода е простичък: те не искат пробуждане, а искат нещо друго. И това друго е с маската на духовност.

Мастери и Гуру

За съвременния духовен търсач най-добрият Мастер е неживия Мастер. Не се шегувам. Това е факт, ако гледаш откровено на нещата. Живият Мастер е заплаха за всяка твоя представа, за всяка твоя неустойчива конструкция на егото – концепции, теории, умозаключения и на твоята въображаема личност. С една дума, цялата тази лъжа с помощта на която се криеш от живота.

Ето защо на днешните търсачи им харесват Мастери от миналото, или тези  Мастери, които са доста далеч от тях. Те не застрашават тяхната безопасност и изцяло съответстват на техните представи, и фантазии за духовен път. Тези Мастери можем да обичаме задочно, можем да им се възхищаваме и периодично да ги цитираме. Те няма да напуснат нирвана за да забият юмрука на истината в зъбите на твоята въображаема персона. Та нали с нещо подобно се занимава истинския Мастер. Живият Мастер. Този, на който можеш да зададеш своя важен въпрос и до когото можеш да се доближиш толкова близко, че дори да изчезнеш по някое време.

Голяма част от тези, които отиват при Мастера за да им зададат своя въпрос (например, на сатсанг[1]), смятат, че са отишли да получат отговор, решение на изказания проблем. Но задачата на Мастера е друга – да ти отнеме въпросите, да те остави без нищо – незащитен, открит и уязвим: без въпроси и отговори, без многобройните слоеве идеи и концепции. И ако си разбрал това, тогава ти, въпреки неизбежния си дискомфорт ще се приближаваш към него все повече и повече, докато в един момент не видиш, че Мастера и ти не се различавате.

Но съвременният търсач отива при Мастер, за да затвърди собственото си мнение и да се слее с него. И ако това не стане – отива при друг. Та сега изборът е огромен. Винаги ще се намери такъв, който ласкаво ще гали възвишените му представи за самия него и едновременно с това ще увеличи броя на последователите си.

Да се ходи на сатсанги и да се отпива от Мастерите със сламка като от цветен сок, обсъждайки след това дали ти е харесал или не – това е дяволски интересно. Също толкова интересно е често да се ходи от един Мастер при друг, смесвайки тези напитки като коктейл.

Възможно е да следва и въпроса: задължителен ли е Мастера за пробуждането? На този въпрос имам ясен отговор: да. Мастер е необходим. Но преди това разбери, че: истинският Мастер е самия Живот. Това е твоят първи и последен учител.

Мистични преживявания

Често мистичната опитност се възприема от хората като неразделна част от духовния път, затова понякога става самоцел. В същност, това е подмяна и препятствие по пътя на пробуждането. Духовното пробуждане не е мистично преживяване, това даже не е някаква нова опитност и не е изменено състояние на съзнанието. Пробуждането никога не съвпада с представите за него. То е нещо, като спомен за самия теб като този, който вижда съня си, а не този, който прави нещо в съня си. Като този, който е бил и ще бъде винаги. Сред всички явления и извън тях.

Всички преживявания, всички опитности, цялата мистика във всичките нейни прояви е част от съня. Може би в неговите по-фини слоеве, но все пак това е част от съня.

Сънят се развива като някаква драма на театрална сцена. Сцената е територията на човешкото възприемане. Метафизиката и мистиката са задкулисните външни процеси, това, което се вижда, ако обикновеното възприемане се измени. А пробуденото съществуване не е наблюдение нито от сцената, нито задкулисите. И не е необходимо да се наднича зад кулисите.

Периодично чувам, че някои от хората с които се срещам въодушевено разказват за мистичните си преживявания, като за нещо много значимо. И когато ме питат какво мисля по този повод, то не виждат в очите ми голям интерес. Казвам, че това е нещо обикновено и не толкова важно. И това, разбира се, не им харесва.

Не разбирам с какво едно състояние е принципно по-добро от друго. И на такива хора ми се иска да кажа следното: купете си някакви психотропни вещества и простичко ще получите букет от мистични преживявания. Ако тези преживявания са твоята цел, то наркотиците са най-добрия начин да ги получиш. И много хора обединени чрез духовните си интереси правят точно това, скривайки се зад гръмки слова.

Но ако си откровен пред себе си, ще видиш, че след такива преживявания предишните ти реакции си остават същите. А именно, реакциите в обикновения живот са показател за твоето движение. Единствената полза, която признавам от психотропните опити са по-разширените представи за самия теб и света. И това е цялата полза. Тя може да бъде получена и с къде по-безопасни средства. Впрочем не, не цялата. Това е още и възможност да видиш как се вкопчваш в образа на духовно израснал човек. И знай, че взимането на психотропни вещества е винаги някаква опитност, която се плаща с кредит.

Ако твоята цел е пробуждане, то за теб мистичните опитности, които са естествено преживяване при преминаване на някои етапи  ще са просто пътни знаци. Те са като жалони по пътя, по които можеш да разбереш къде се намираш и какво да правиш по-нататък. Като шофьор ти никога не поставяш пътен знак като цел за своето пътуване, не спираш при него, не обикаляш около него, смятайки го за нещо особено. Ти просто пътуваш по-нататък, като благодарение на знака разбираш, че има завой, изкачване или пешеходна пътека.

Духовни практики

 Ох... тук е по-трудно. Трябва да кажа, че имайки вече достъп до информацията настъпва и нейното повърхностно възприемане.

Всички практики и методи са само инструменти, нещо като лопата. Тя е нужна за да копаеш докато не стигнеш до вода. И когато изкопаеш кладенеца, в който има вода, трябва да оставиш лопатата и да пиеш от кладенеца докато утолиш жаждата си. Вместо това, духовните търсачи взимат ту една, ту друга лопата. И започват да копаят ту на едно, ту на друго място. Понякога ги питам защо сменят лопатата и мястото? Някои ми отговарят, че тази лопата им се струва неподходяща или, че там, където са копали няма вода. Гледам местността, където са работили и виждам много, но плитки ями. И знам, че ако бяха вложили всичките си усилия само в едно място – кладенецът щеше да бъде изкопан. Още повече, че не е важно къде ще започнеш да копаеш – вода има навсякъде. Просто копай докато не се убедиш в това.

Духовната литература и знанието

Хубавата книга е като указател в интернет. Функцията на указателя е да посочи и насочи потребителя към необходимата страница. Задачата на духовната литература е да посочи източника на мирогледа на читателя и факторите, които могат да го разсеят.

И понякога искам да попитам: защо непрекъснато препрочитате текстовете на указателите? Защо ги цитирате. Защо ви е тази колекция от отправни точки? Защо четете коментарите им?

Само едно „цък” е нужно. И отивате там, където ви насочват.

Въпреки общоприетите представи, ще кажа, че не са нужни много знания. Понякога е достатъчна една искрена беседа и малък абзац от текст, за да бъде формулирана същността на това, от което имаш нужда да направиш и как да го направиш. А по-нататък – просто взимаш лопатата и започваш да копаеш.

Ашрамите

Бил съм в много ашрами, общувал съм с много хора, които редовно ходят там. И много пъти чувам една и съща история. Тя звучи примерно така: ”Тук, в ашрама е хубаво, спокойно, извисено, а там където живея не е така – шумно е, с ниски енергии и хората наоколо не са същите”. Затова някои от този тип хора захвърлят всичко и се заселват близо до ашрам или направо в него.

И знаете ли какво си мисля? Че по-скоро тук свършва пътя на този човек. Така и без да е започнал.

Голяма част от нашите възли са завързвани в условията на този социум, в който сме прекарали голяма част от живота си. И най-добрият начин да ги видим и да ги развържем е да погледнем на тях целенасочено, а не да си затваряме очите. Ако тези хора ме попитат честно как виждам следващата тяхна крачка, бих им казал: върнете се в къщи; започнете работа; направете това, което някога сте искали, но след това сте отстъпили; оправете отношенията с родителите си, с роднините си, с жена си, с мъжа си, с приятелите и колегите си; намерете си достойно обкръжение. Не е задължително тези отношения да са близки, достатъчно е да не са деструктивни и да могат да се вписват хармонично в контекста на живота ви. И когато това стане, и все още има някакво привличане извън тази хармония – тогава отивайте в ашрам. Тогава няма да бягате от действителността и няма да чувствате големия контраст между живота у дома и живота в ашрама. Ашрамът ще бъде просто едно удобно решение на конкретна задача – например за преминаване през интензивен ритрит или за осмисляне на изминал етап.

За нашето време

Смятам, че нашето време е подарък за тези, които наистина са заинтересовани за пробуждането си, тъй като съвременният социум е такъв, че е достатъчно да живееш нормален живот в обществото за да могат деструктивните тенденции на ума непрекъснато да излизат навън. Съвременната социална система съдейства на този процес. И това, разбира се, е трудно, но и много ефективно. Така животът ти показва, какво те тормози, помагайки ти по този начин и да се освободиш.

Тесните връзки, достъпността до информация, интензивността на живота и даже материалния вектор на съвременното общество – всичко това са прекрасните условия за едно бързо израстване.

Още няколко думи

Всичко казано по-горе в никакъв случай не е критика. Всъщност, всичко си е винаги на мястото. И авторът на този текст сам е попадал в такива ситуации. Просто, понякога такъв текст може да стане повод да бъде преразгледан личния ни курс на придвижване.

В такъв случай - четеш и честно се питаш – така ли е и в моя живот или не? И ако искрено си отговориш на тези въпроси, то повтарянето на вече отбелязаните глупости ще бъде сложно или съвсем невъзможно. Всъщност, всичко това е за да престанем да имитираме духовност, попадайки в добре маскирани капани.

И ако виждаш това, то ти просто напускаш спирката, на която си застанал, коригираш курса на предвижване и тръгваш по своя път.

 

Превод: Руми Янкова

Източник: http://alter-world.net/2015/03/14/pro-duxovnuyu-imitaciyu-i-uyutnye-ostanovki/

 



[1] Сатсангъте важен аспект на духовната практика в духовното пътуване на търсача. Това е особено важно в началото на духовния път, когато Духовността все още не е неразделна част от живота на един човек. За по-опитните търсачи присъствието на сатсангпредставлява възможност за служене на Бога и на другите търсачи като споделят опит и възпитават други търсачи в духовната им практика /http://www.spiritualresearchfoundation.org/

Saturday the 23rd. Spiralata.net 2002-2017