Полезно по Пътя

Основни понятия в мистиката

Печат

Основни понятия в мистиката

Всяка област на познание си има своя терминология. В религията и мистиката определени думи и понятия придобиват друг, символичен смисъл.

Дух и Материя – на съвременен език – съзнание и материя. Материалният свят е информационен носител, без който няма как да се прояви информацията, идеята. Както нашето тяло е материален носител на душата, както един диск или книга носи записаната информация, така и материалната вселена е информационен носител на Космическия Дух.

Дух и Душа– Дух наричаме съзнанието, интелекта, чистия разум. Душата е свързана с конкретна личност, тъй като тя съдържа цялата съвкупна информация за индивида – всичките му знания, чувства, преживявания и житейски опит. Живата душа е свързана с живо тяло – тя е активна, докато „мъртвата“ душа е лишена от материален носител и съществува в безтелесна форма в пространството, т.е. в друго измерение.

Информация и Съзнание– информацията може да бъде мъртва, ако е записана на пасивен носител, като книгата, но може да бъде и жива, ако е записана на активен, жив носител – например в невронната мрежа на живо тяло или в т.нар. Акашови записи – в тъканта на пространството. Етерът (вакуумът) е един „вселенски компютър“. Неговата квантова структура е активна и информацията, записана в него, има живот. Затова в писанията е казано, че всяко нещо във Вселената е живо – дори дървото и камъкът имат душа.

Тъй като липсва уточнена терминология, хората често смесват понятиятаинформация и енергия. Това объркване е фундаментално, защото ви затваря вратата за разбиране на основите на познанието – връзката между духа и материята. Те са двата аспекта на цялото. В основата е чистата формална логика (едно от названията на Бога е Логос – Разум; „Мъдростта е създадена преди всички неща.“) Логиката поражда природните закони, които управляват движението и взаимодействията на енергията и материята. Последните, заедно с етера, са носители на информацията.

Живот– строго научното определение на тази философска категория е «система с отрицателна ентропия», т.е. която поддържа своята структура, запазва или увеличава степента си на организираност. Съществуват най-разнообразни форми на живот. Вселената е изпълнена с живот.

БОГ– основно понятие в религията; най-великото откритие на всички времена. Това е най-висшата форма на самоорганизация на Космоса. Тя има съзнание и самосъзнание, следователно е Личност. Във ведите е наречена Върховната Божествена Личност. В природата има различни нива на организация на живата материя (символизирано от матрьошките). Най-висшето ниво на живот, което обхваща цялото Творение, е Абсолютът, безкраен и вечен, Когото наричаме Бог в неговото съзнателно проявление.

Светата Троица пояснява същността на Бога: Бог-Отец е Абсолютът – изначалната и вечна същност, която е в основата на всичко проявено и непроявено. Бог-Син е Самосъзнанието и Самоличността на Бога. Той е Творецът на всичко видимо и невидимо. Светият Дух (светото Дихание) е проявената жизнетворяща и разумна същност на Бога, която е най-близо до наблюдателя и му говори. Затова много религии почитат именно този Негов аспект.

Бог е наречен също Единият, тъй като съществува само една Безкрайност и една Вечност. Христос казва „само Отец е блажен“, защото блаженството е мистичното изживяване на безкрайността и неограничената свобода, каквито може да притежава единствено Абсолютът.

Небесният Отец – едно от названията на Бога. Бидейки Върховна и Всеобхватна личност, Той е Творецът и в същото време Наблюдателят на цялото Мироздание. Това обуславя Неговата родителска същност на баща, който общува със съзнателната част на Своето Творение – с разумните същества.

Изразът „Аз Съм“ означава, че в Мирозданието съществува едно Самосъзнание, както и една Логика, която го поражда. Затова във Ведите Бог казва „Аз Съм твоето истинско Аз.“ и „Ахам Брахма асми.“ (Аз съм Бог.) А Христос казва: Аз и Отец сме Едно. И Божият Син говори от името на Отца от първо лице.

Западният човек не е научен да различава своето божествено Аз от своето земно Его. Егото е умът, присъщ на материалното ни тяло. То ни отделя от събратята ни, от Бога и от Творението. То е Лукавият (човешки ум).
Аз-ът е истинската вечна и безсмъртна самоличност, чистият Разум, който открива единството си с Бога когато забравим за Егото.

В начало бе Словото, и Словото беше у Бога, и Бог бе Словото. (Йоан 1:1) Всичко чрез Него стана, … (Йоан 1:3)

Творческото Слово на Бога е енергията на Материалната Вселена. Тя се появява с Големият Взрив, според съвременната астрономия. Древните източници обясняват раждането на вселената по същия начин. Това изначално Слово-взрив съдържа цялата енергия и поражда цялата материя във вселената.

Писано е: „Чрез Неговото Слово всичко съществува“. Словото е сложна комбинация от вибрации, в които е кодирана логика и мисъл (както в речта, така и в творението).

В информационната епоха имаме цялото необходимо знание, за да разберем Бога и себе си. За съвременния човек атеизмът и суеверието са равнозначни на най-дълбоко невежество.

Богове – това са различни проявления (аспекти) на Бога – Светият Дух, Земната Майка, Ангелите, Свещеният Огън и др. Те обясняват устройството и живота на Мирозданието.

Нашите предшественици са наричали богове и всички представители на високоразвити цивилизации.

Божества – висши, нематериални форми на съзнателен живот, породени от разумни същества. Тяхната същност и функции са определени от култа, който ги създава и поддържа. Типичен пример са боговете закрилници на населени места, на различни професии и занаяти. Могат да бъдат и аспекти на Боговете – напр. на плодородието, като аспект на Земната Майка. Затова хората, поради невежество, винаги смесват понятията богове и божества.

Земната Майка Природата. Тя е най-висшата форма на организация на материалните форми на живот и затова се явява като върховна Богиня в материалния свят. В това евангелие е описана подробно.
Тя е Богородица, защото Космическата душа е съвкупност от всички души във Вселената, а тези души са се родили и са израснали в живата Природа.

Син Божи или Аватар се нарича съвършеният човек, който е съд на Божия Дух. Такива личности се раждат със специална мисия на земята в определени исторически моменти, за да дадат на човечеството ново Учение и да вдъхновят народа с примера и делата на личния си живот.

Законът (Свещеният Закон) – така е наречена съвкупността от всички Природни закони – основно проявление на Абсолюта, което създава и поддържа видимата вселена.

Небесният Ред – порядъкът във вселената, създаден от действието на природните закони.

Рай, Райска градина – По тази тема се преплитат различни исторически легенди, което създава голямо объркване.

Изначално това понятие се отнася за духовната вселена, която човек възприема с третото око и като мистично преживяване. По този начин се наблюдава Мирозданието в неговото безкрайно разнообразие. Духът може да пътува неограничено навсякъде.

Райски светове се наричат също и материалните светове, организирани според свещения Закон, където царят мир, любов и мъдрост.

Небе – информационно (виртуално) пространство. Думата „небеса“ е обобщено понятие за всичко, създадено от духа (от разума). Както всички мистични термини, и този е породен от субективното възприятие на наблюдателя. Когато се отвори третото око (епифизата), в началото виждаме безкрайна синева с цвят на чисто небе.

Небесното Царство – всички „небеса“, създадени от Твореца и от разумните същества във вселената.

Трите свята – съществуват три взаимно свързани проявени вселени – материалната, „отвъдният свят“ и „божествената“ вселена на чистата Светлина. Действително, тази трета вселена е изградено изцяло от светлина. Наблюдателят (пътешественикът в духа) често не прави разлика между светлинната божествена вселена, Астрала (нематериалната вселена) и видения от други светове и измерения. Освен това той вижда и различни паралелни пространства.

Сатана (Сат-Ан – буквално „небесен враг“) – може да се тълкува като духовен (вътрешен) враг или като враг, дошъл от небето. Вътрешният враг олицетворява всички първични, необуздани сили в нас, които не се подчиняват на разума. Външният враг може да бъде всякакъв. Не бива да забравяме, че всяка жива твар в Мирозданието има свои естествени врагове! Но враждата между интелигентни същества се изражда в подлост, измама, предателство и всички ужаси, които може да измисли злият гений. Тя поражда дори космически войни.

Дявол – от гр. „дяволос“ – обвинител. За разлика от Сатана, Дяволът ни обвинява и наказва за нашите слабости и грешки. Той е „изпитващият“, който ни тласка към самоусъвършенстване.

Пъкъл, Ад – от старослав. „пекло“ и старогр. „хадес“. Пъкъл се наричат всички светове, където властва законът на грубата сила. Там е вечна борба, мрак и невежество и Законът не се зачита.

Адът е състояние на нечистата душа след физическата смърт. С него е свързано и понятието Чистилище. Това състояние е подобно на кошмар, в който се преживяват, осъзнават и преработват всички мъчителни и конфликтни ситуации, преживени на земята. После се явяват висши същества, които се грижат за душите, и след чистилището подготвят душата за следващата й форма на живот, която е повлияна в най-голяма степен от последния земен живот.

Дървото на Живота – основно понятие в мистиката. То е дървото на познанието. Представя образно логическите структури на Вселената и на знанието. Листата на дървото са видимите форми в материалния свят и думите в литературните творби. Клоните и корените на това дърво се преплитат, подобно на фикусовото дърво (банян) – едно от свещените дървета, както се преплитат информационните структури и невроните в нервната система. Стволът на дървото е самият Бог. Това дърво расте в средата на Космическия Океан, тъй като безкрайността няма среда, начало или край, затова средата на Космоса е мястото, където се намира наблюдателят. Във Вселената растат много такива дървета. Това са знанията и културите, изначално дадени от Бога (Вечната Градина на Вселената), а след това умножени от Творците и великаните на Духа, които наричаме велики посветени и учители (Градината на Братството).

Плодове на Дървото на Живота наричаме всички творения на духа – цялата духовна и материална култура. Според Кабала Дървото на живота представлява жив компютър, който съдържа и разкрива всички тайни в отношенията на човека с Бог.

Свещеният огън – огънят е плазма, йонизирано състояние на материята. Той се явява портал между трите вселени – материална, духовна и божествена, поради което е наречен свещен и е един от Боговете. Затова той е необходим ритуален елемент. Освен това огънят излъчва положителни жизнени енергии и в трите пространства и изчиства отрицателните такива.

Ангели (гр. ангелос – вестител)

1. Безплътни разумни същества. Съществува голяма ангелска йерархия.

2. Природни сили и стихии. Включват всички проявления на природата. (Древното окултно знание е структурирано различно от съвременното научно познание и се базира на други основни понятия. Използват се такива философски категории, които позволяват най-опростено описание на света с всичките му проявления, с цел то да бъде достъпно за всички хора.)

Седемте царства – царствата на седемте ангели на Земната Майка.

Седемте и седем царства – на Ангелите на Небесния Отец и на Земната Майка.

Небесен Океан, Вечно Море – космическото пространство с цялата му енергия, във всичките му измерения, в което се случва всичко.

Води – название на първичната енергия/материя във вселената. (И Духът Божий се носеше над водите. (Битие 1:2))

Пустош – ненаселено място, където не стъпва човешки крак. Идеално условие за духовна практика и за контакт с Ангелите на Природата и на Бога. Често се превежда неправилно като пустиня.

Извор на живота – у човека това са чакрите, които създават жизнената и целебната енергия.
Съществуват подобни образувания и в космоса, от които струи първичната енергия и материя.

Учението – основни принципи и природни закони, управляващи личния и обществения живот, както и познания за други форми на живот и техните взаимоотношения с човека. Кратка енциклопедия на живота, жизнено необходима за всяко съзнателно същество.

Жива вода – поетично название на свещените знания, които утоляват нашата душевна жажда. Живото слово. Мъртва вода е писаното слово. Да би знаяла дара Божий,. . . Той би ти дал вода жива. (Йоан 4:10)
Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода. (Йоан 7:38)

Светлина и мрак – светлината на познанието и мракът на невежеството. Знанието е образно наречено светлина, защото то свети като фенер в мрака и разпръсква тъмнината – то ни позволява да видим невидимото за очите, да осветим своя житейски път и да видим препятствията по пътя. Светлината символизира също така всички сили на прогреса и еволюцията. В противовес, мракът символизира силите на хаоса и разрухата, неуправляемите стихии, които несъзнателно унищожават всичко.

Светлина на Живота наричаме свещените знания, без които разумният живот е невъзможен.

Свободна воля – така се нарича способността на ума да взема самостоятелни решения. Това не означава, че можем безнаказано да нарушаваме законите на битието.

За промяна на Съдбата най-мощните инструменти са молитвата и покаянието.

Тайни и Мистерии – с този термин се обозначават всички явления, твърде сложни или абстрактни за човешкия ум. В различните епохи хората имат различни научни представи и понятия и следователно обясненията ще бъдат твърде различни. Затова те не могат да се запишат в явен вид във вечните Свещени писания. А думата „тайна“ винаги събужда у човека любознателност и желание да научи нещо интересно. Тайнствата се предават

Тайнства – основни ритуали, при които се сключва завет или договор с небесните разумни сили.
(В християнството тайнствата са: кръщение – човекът получава ангел-хранител и наставник; венчавка – създава се семеен съюз; свещеничество – свещеникът е божи служител, който може да извършва богослужения и тайнства.)

Богослужение – в съвременната епоха, поразена от атеизъм и краен материализъм, дълбокият смисъл на това действие е станал непонятен за повечето хора. Ритуалите, посветени на Бога и на всичко свещено, имат многостранно въздействие както върху личността и обществото, така и върху обективната действителност, което материализмът отрича. “Ритуалът е храната на богове те” се казва във Ведите. Той насочва мисловната и емоционалната енергия на много хора върху определен обект, субект или ситуация, като по този начин създава благоприятно развитие на събитията. Човек има потребност от знания, емоции, красота и вдъхновение, които ритуалът задоволява по един комплексен и целесъобразен начин. Човешкото общество е жив организъм, който съществува и се управлява благодарение на система от общи понятия и шаблони на мислене и поведение (егрегори). Те се създават и поддържат чрез система от ритуали. Ритуалът също е широко понятие, което онагледява егрегорите.

Молитва – състояние на пряко общуване или сливане между човешката душа и Космическата Душа (състояние на медитация). Молитвата не е молба, прошение, а състояние на съзнанието! Но тя може да включва и молба, благодарност, преклонение и други възвишени чувства.

Пророчества (гр. про-гносис – предварително знание) Информация за важни събития, които предстои да се случат в бъдеще. Пророчествата не са свръхестествени. (Всъщност няма нищо свръхестествено, всичко следва законите на Космоса, които ние слабо познаваме.) Те прогнозират неизбежни бъдещи събития въз основа на задълбочено познаване на законите на живота, еволюцията и историята. Това познание най-често е интуитивно, развито от нашето свръхсъзнание (което неправилно наричаме подсъзнание). В научна форма тези знания се развиват едва в днешно време, но за съжаление ги изучават и използват само власт имащите за своите егоистични, користни цели.

Деца на Светлината – всички разумни същества, които почитат и спазват законите на Природата и на здравия Разум (на Земната Майка и на Небесния Отец).

Братята и Братството – Всички същества, които са избрали да вървят съзнателно по пътя на еволюцията – „златния път“, съгласно принципите на единството, равноправието и любовта. Разликата между разумното същество и интелигентното животно е в източника на волята: разумното същество се ръководи от своя разум, а животното – от своите инстинкти. В стария завет е казано, че Змията е „най-мъдрата измежду зверовете“: библейската змия – нисшата животинска природа у човека, притежава знания и мъдрост, но управлявана от инстинкта, се превръща в мощна разрушителна сила.

Избраните или Съвършените – това са най-еволюиралите човешки същества, които са станали пълни господари на себе си и са преодолели всички свои слабости и недостатъци, както и препятствията по житейския път. Това им отваря вратата към пълната Свобода, пълното Знание и Вечния живот.

Свещено, свято – философска категория, обозначаваща основни и жизнено необходими за човека знания или явления. Свещени писания/предания – онези изначални знания за живота, без които човекът би бил див звяр. (Думата свят идва от светлина.)

Слава – 1. Видима проява на Бога, природно явление, в което присъства явно Божият Дух; 2. Проявление, което създава живот или духовна светлина и оставя следа във времето (славата на героите, на звездите, на Небесния Отец, …)

Възхвала – похвалното слово за Бога, светиите, ангелите и цялото Творение има важен психологически смисъл. На пръв поглед изглежда странно Бог да възхвалява сам Себе си чрез Своите творения. Но както светлината се отразява многократно в огледалата на лазера за да стане мощна и кохерентна, така и човешката душа, която хвали Бога, придобива вдъхновение, сила и единство с Божествения Дух. Бог е всичко „най-“ в мирозданието, свещен и вечен идеал за всички и за всичко. Дори „децата на мрака“ Го почитат по своему.

Любов – думата, с която най-много се спекулира. Божествена Любов или просто Любов с главна буква наричаме първичната жизнетворяща енергия на Абсолюта, която създава и поддържа всички форми на живот. Мистичното преживяване на тази енергия е едно неимоверно чувство на безкрайна и безусловна обич.

Казано е, че Бог е Любов. За да бъдем по-точни, трябва да поясним, че Бог управлява Любовта. Бог е Духът, а Любовта е Енергията (във Ведите Шива и Шакти и всички други божествени двойки).

Вяра – друга дума, напълно изопачена в нашия език. Като термин в религията, вяра означава дълбока, абсолютна увереност, която се базира най-вече на опита и на интуитивното знание. Вярата е нашата пряка, безусловна връзка с Бога. Вярата е висша форма на познание и единение с Духа. Но за „децата на мрака“ вярата е чужда, тъй като те съзнателно са се откъснали от Бога. Те подигравателно наричат вярата суеверие и наивност.

Материалът е изпратен от homosapiens

Sunday the 28th. Spiralata.net 2002-2017