Полезно по Пътя

Наука, мистика, религия

Печат

Наука, мистика, религия

 

Поради догматизма и изкуственото противопоставяне на наука, мистика и религия, е необходимо да отхвърлим всички мнения, предразсъдъци и манипулации по темата и да потърсим обективно и непредубедено паралел между тези три взаимно допълващи се традиции.

Западната наука е материалистична. Тя изхожда от постулата, че материята е първична и започва да изучава мирозданието отдолу нагоре – от външните проявления, през природните закони, към основните принципи.

Източната наука е мистична. Тя изхожда от чистата логика и разглежда мирозданието отгоре надолу – от началото на началата, от първопричината, през основните принципи и природни закони, до видимото проявление на Вселената.

Те говорят за едни и същи природни явления, но със съвършено различни изразни средства, като при това се допълват взаимно.

Академичната наука разглежда мирозданието обективно, т.е. като предмет, и въвежда система от понятия – научна терминология, с помощта на която излага систематично знанията ни за природата. Нека обърнем внимание, че едно познание става научно, когато използва математиката.

Мистиката разглежда вселената от една различна гледна точка – едновременно обективна и субективна. Тя въвежда това, което в науката наричаме паралелни теории. Например ако от гледна точка на материалистичната наука човек умира, от мистична гледна точка той преминава в друга вселена или в друго измерение. Забележете, че и двете твърдения са верни, но в първия случай говорим за тялото на човека, а във втория – за съзнанието. Аюрведа говори за доши, каквито няма в материалната наука. Това са абстрактни понятия, а не реални, физически. С тяхна помощ се изгражда една много опростена теория.

Религията, на свой ред, разглежда мирозданието изключително от субективна гледна точка. За разлика от материалната наука, тук основният постулат е че първично е съзнанието и то поражда материята. Акцентът е изцяло върху житейската философия и смисъла на живота. Тук се разглеждат онези природни явления, които имат значение за човешката душа и нейния вечен живот. Основна задача на религията е да бъде достъпна за всички и да предпазва хората от основни заблуди. Затова и терминологията е взета от обикновения език, като при религиозното познание наблюдаваме три степени на тълкуване на знанията – буквално, символично и мистично. Буквално възприемаме поученията и постъпките на Учителите (месии, пророци, апостоли, светци) с които те ни дават наставления за живота. В символи се дават абстрактните знания, както притчата за сеяча, разтълкувана от самия Христос. Цялостното религиозно познание е една митология, която в символи ни рисува картината на вселената и пътя на живота. Това е мистичното познание. То е предназначено за по-напредналите души и то се предава от учител на ученик, като тълкувание на скрития смисъл на думите и символите.

Друг начин за разкриване на това знание е паралелът с материалната наука, който ни изяснява дълбокия научен смисъл на езотеричното познание, скрито в религиозните текстове, както и значението на съответните символи. Тук можем да посочим като класически примери сътворението на вселената, устройството на енергийното тяло на човека, описанието на „небесата“ – виртуални или висши светове, символиката в астрономията и др.

Например в християнството чакрите са наречени светилници или печати в книгата на живота, а енергийните канали (меридиани) – реки (което е значението и на санскритската дума нади). Еволюционната теория обяснява как в началото вселената е тънела в мрак, докато се образуват първите звезди, впоследствие се раждат световете, животът се появява във водата, излиза на сушата, и в развитието си достига до разумни същества. В религията това сътворение е обяснено с друг, приказен език, като етапите в развитието са същите и няма никакво разминаване с академичната наука. Говорим за сътворението и развитието на материалния свят.

Мистиката разглежда този процес от друга гледна точка – еволюцията на съзнанието и на душите. Тя не описва процесите в материалния свят, а в духовния. Затова говори за инволюция и еволюция, за навлизане в материята и възход на духа.

Задачата на науката на съвременния етап е да разкрие връзката между тези три вида познание. Този процес трябва да доведе до едно интегрално познание и разбиране на нещата, до една „теория за всичко“ или Теория на Великото Обединение, както я наричат учените.

Все по-очевидно е обаче, че активно се пречи на този процес, както и на много други естествени процеси в развитието на обществото и познанието. Колкото повече се развиват знанията, технологиите и обществената йерархия, толкова повече властта се изражда и корумпира и засекретява неудобните за нея знания. Тя се превръща в спирачка за естественото развитие на обществото и го тласка насилствено към самоунищожение.

Поради тази разлика в терминология, подход и гледна точка и поради масовото невежество – тъй като тези науки не се изучават и не се огласяват, хората не разбират за какво става дума, а политическата мафия прилага винаги принципа „разделяй и владей“. Вместо да се обясни на учениците, че материалната наука и религията имат различен предмет и различна терминология, те умишлено се въвеждат в заблуждение, че уж религиозното познание било основано на невежество и суеверие. По този начин се насажда един атеистичен фанатизъм и вместо да се дадат знания, се задълбочава невежеството – един коварен метод на властта.

Съдбоносната грешка, която правят всички хора по света, е че се предоверяват на авторитети и власти. За да се гарантира обективност и истинност на знанието, е необходимо да приложим научният подход: всеки може (и трябва) самостоятелно да провери – експериментално или теоретически, всеки въпрос, който го вълнува.

Както е казал великият Антоан дьо Сент Екзюпери, истинските неща са невидими за очите. Те се виждат със сърцето. Трябва да добавим – и с разума.

*    *    *

Достиженията на съвременната академична наука ни дават възможност да направим паралел между знанията на Изтока и Запада и да формулираме Теорията на Великото Обединение – мечтата на учените.
„Първата глътка от чашата на познанието прави човека атеист. На дъното на чашата обаче го очаква Бог!“ е казал немският физик Вернер Хелмхолц. Съвременната теоретична физика достигна дъното на тази чаша в лицето на академиците Генадий Шипов, Анатолий Акимов и Божидар Палюшев и обясни загадките на т.нар. „паранормални“ явления, както и привидните парадокси в науката. Във вселената няма „свръхестествени“ явления. Всичко се подчинява на неумолимата логика на природните закони. Ограничени са нашите знания за тези закони.

Съществува теорема, която гласи, че една информационна система, която съдържа в себе си други такива системи, притежава степен на организация, не по-малка от тази на отделните й компоненти.
Ако приложим тази теорема към нашата Вселена, тя доказва, че Вселената е висше разумно същество (което ние наричаме Бог) тъй като ние сме разумни същества и сме частици от тази огромна система. Това е строго научно доказателство, срещу което никой не може да възрази. Въпреки това до ден-днешен се спекулира с въпроса „Има ли Бог“.

Най-важните за човека въпроси са каква е нашата същност и какъв е смисълът на нашия живот, какви са законите на живота и кои са нашите приоритети, какво представлява вселената и как да взаимодействаме с нашето обкръжение.

Ще формулирам накратко отговорите на горните въпроси от позиция на трите познавателни традиции, които разглеждаме, като всеки от тях се нуждае от по-подробно доказателство.

Материалистичната наука разглежда предметната страна на нещата и не се интересува от тяхното информационно (духовно) съдържание. От тази позиция Вселената представлява едно спонтанно и вечно движение на енергията и материята, които постоянно създават най-разнообразни проявления и комбинации. Нещо като вечен калейдоскоп. От позицията на тази наука човекът е един биоробот, който се адаптира към средата и функциите си. Едни роботи програмират други. Съществува йерархична организация в обществото и разпределение на труда. Тази наука използва понятия като неопределеност и случайност, защото не разглежда информационното взаимодействие между предметите и явленията.

От такава гледна точка не може да се говори за някакъв смисъл, тъй като смисъл, цел и намерение са субективни понятия. Тук просто констатираме функционирането на една вечна машина, наречена вселена.

По-задълбоченото изучаване на тази машина обаче дава много любопитни резултати:

Материята е изградена от елементарни частици, като в микросвета се наблюдава дискретна (квантова) структура на обектите. Следователно наблюдаемата вселена е един автомат, който изпълнява определени от природата действия с квантите енергия и материя. Те на свой ред представляват възбудени състояния на физичния вакуум (пространството). Такава система, извършваща последователност от логически действия, наричаме изчислителна машина... Следователно, от гледна точка на материализма вселената е един компютър. Тъй като е безкраен и вечен, той постоянно еволюира и се самоорганизира, съгласно принципите на еволюционната теория и на логическите автомати. Вече е добре известно например, че живата клетка е биологичен компютър, чиято програма е генетичният код. Вселената е организирана на принципа на матрьошките – виртуална машина във виртуална машина, виртуална реалност в друга виртуална реалност.

Тук трябва да подчертаем, че система, която се самоорганизира и самопрограмира, притежава съзнание – тя е субект (както казахме по-горе, този субект религията нарича Бог). За да функционира такава интелигентна система, тя трябва да притежава три структурни компонента: апаратна част (хардуер), програми (софтуер) и администратор на системата (съзнание). Ето ни материалистичното тълкувание на Светата Троица.

Централно място в религията заемат понятията Бог, Дух и душа. Дух наричаме разума (съзнанието). Във Ведите Бог Шива казва: „Аз съм Интелектът, основата на цялото Мироздание.“ Понятието Душа в Космоса е равнозначно на понятието работен файл в компютъра. Душата постоянно трупа нови знания и преживявания, които възприема и осмисля на базата на досегашния си опит. Информацията в Космоса не се губи, както и енергията. Това е есенцията на тази космическа „компютърна игра“, в която участваме всички ние. Само че в компютърните игри сме свикнали да бъдем богове, а не фигурките, които „щъкат по екрана“. Затова несъзнателно се стремим да заемем позиция на богове в живота. Както виждаме, животът е вечен, а различните въплъщения и животи съответстват на различните нива в компютърните игри. Също така във Ведическата митология се казва, че Бог е създал тази вселена за да се забавлява, и тази негова игра си има име – Лила. Във всяка религия се споменава, че Бог е създал човека по свое подобие (сиреч разумно същество – личност, надарена със свободна воля) за да не бъде самотен в безкрайния Космос, а да има с кого да общува.  От тази позиция смисълът на човешкия живот е да „следва правилата на играта“, да развива и усъвършенства своята безсмъртна душа и да бъде сътворец и спътник на своя Създател. „Всички същества във вселената са братя и сестри, деца на Небесния Отец и Майката Природа. Следователно трябва да имаме уважение към всичко в природата, а насилието е по принцип изключено. Бог е Любов, Бог е Светлината на познанието, а животът трябва да бъде вечен празник.“ Такава е гледната точка на религията.

Мистиката заема средно положение между религия и наука, тъй като централното понятие в мистиката е душата, т.е. субективното проявление на Вселената. Както в материалната наука, така и в мистиката всичко е спонтанна и вечна еволюция, само че тук не разглеждаме неодушевена материя, а душата на тази материя-енергия. Мистиката също твърди, че цялата вселена е изтъкана от най-различни вибрации, както и квантовата теория в науката. Този подход може да се нарече субективен обективизъм. Тук смисълът на живота е вечната еволюция – индивидуалната душа се заражда на субатомно равнище, еволюира през всички нива на организация на енергията-материя и достига до ниво, в което индивидуалната обособеност губи смисъл, при което тя се „разтваря“ в Бога, както капката в океана. Мистичната теория е подробно описана в теософията, но за разбирането й е необходим именно този ключ.

Изложените тук знания са фундаментални и необходими за изграждането на нашия мироглед. Затова би трябвало да се разглеждат като „научен фолклор“ и да достигнат до всички.

 

Материалът е изпратен от homo sapiens

 

Wednesday the 18th. Spiralata.net 2002-2017