Полезно по Пътя

Златният "Мадарски конник"

Печат

 

 

 

 

Златният “Мадарски конник”

 

арх. Мариана Везнева

 

 

 

С помощта на Кирлияновата фотография е установено, че около човека съществува светещо биополе или аура. Такова поле всъщност имат всички живи същества, растенията, кристалите, минералите – всяко вещество с различна интензивност.

 

Установено е също, че при частично разрушаване на живото същество – например ампутация на крак или откъсване на част от един лист от растение, - биополето или аурата им запазват целостта си както при първоначалния вид.

 

Пак с помощта на Кирлиановата фотография е установено, че човешката аура насища дрехите, с които е облечен притежателят им, предметите, които той е държал в ръка, жилището, в което живее, местността – всичко, до което се е докосвал.

 

Оттук следва, че едно произведение на изкуството или архитектурата получава някакъв “енергиен пълнеж” – продукт на биополето на създателя му, както и че след разрушаване на материята произведението остава в цялостен вид, но в енергийно състояние.

 

Психометрията представлява свръхсетивен метод за изследване миналото на предмет, произведение, направено от човешка ръка, на местност, според мисловната енергия, вложена от човека при контакт с материята. Единици са лицата на планетата, които използват психометрията. Но те са неоценими помощници при разкриването на събития от близкото или далечното минало – дори от дълбока древност. Психометрично изследване на материали, свързани с историята по време на екзекуцията на последния френски крал Луи ХVI и кралското семейство, е направил писателят-езотерик Жан Приор и го е изложил в книгата си “Психометрията или паметта на материята”.

 

Българската пророчица Ванга изказа твърдението, че в местността “Рупите” в най-далечно минало е съществувал вулкан, при изригването на който е погребано цяло селище. Този “факт” беше основание за изграждане на църквата “Света Петка” на мястото на разигралата се трагедия. Ванга твърдеше също, че вижда ослепените войници на цар Самуил. Това са примери за психометрично виждане.

 

В Националния институт за паметниците на културата работех като архитект повече от 20 години. Влизайки в някоя постройка, тутакси разбирах автентичния й вид. Пренасях се в миналото. Друг път, минавайки по улиците и проучвайки архитектурата на уличните ансамбли, вместо да видя просторните витрини, които стояха пред мен, забелязвах малки спретнати магазини, всеки различен от другия, с надписи на латиница. Пренасях се в бъдещето – това бъдеще, което е вече настояще.

 

Осъзнавайки свръхсетивните си способности за извличане на информация от миналото, разбрах, че бих могла да помогна за попълване на белите петна в историята по нашите земи. Имах особена слабост към епохата на Орфей и обхождайки подходящите места, свързани със светилища от онова време, попадах в миналото и пред очите ми се разиграваха цели театри и най-вече тайнствените мистерии.

 

Първия ми официален опит в тази насока извърших в края на 1995 година. Тогава с малка група специалисти, между които президента на фондация “Мадарски конник” и директор на Археологическия музей в Преслав к.и.н. Тодор Балабанов, осъществих психометрично изследване на паметника “Мадарския конник” намясто. Въпросите, които ми постави археологът и на които аз трябваше да намеря отговора, пренасяйки се в миналото, бяха:

 

1. Какво представлява скулптурната композиция в оригинал?

 

2. На кого е посветен паметникът - на Бог Тангра или на хан Аспарух?

 

3. Животното, което Конникът убива, лъв ли е или не? (То е голямо колкото куче и няма грива.)

 

4. Ако паметникът е на хан Аспарух, защо върху него има надписи на още трима владетели?

 

5. Върху паметника е запазена на места особена мазилка. Каква е нейната роля?

 

Започвам сеанса. Няма да се спирам на състоянието си по време на сеанса, нито на преживяванията на участниците. Ще предам картините, които виждах като отговори на зададените въпроси.

 

Проектът за паметник на Бог Тангра е замислен от хан (княз) Аспарух – като произведение нечувано и невиждано, вдъхващо възхищение и респект.

 

Изграждането на релефната композиция е започнато при първия ни владетел. Бог Тангра е предаден като Конник с образа на княза. Казвам княз, а не хан, защото разбирам, че Аспарух няма монголоидни черти, а по-скоро прилича на персиец или грузинец с къса черна брада и леко къдрави коси. А и сякаш по онова време не са го наричали хан, а нещо като княз – канас.

 

Паметникът представлява барелефна композиция и изобразява конник, който е следван от куче и воден сякаш от птица (орел) и който убива животно. Всичките пет образа са обрамчени с тесен жлеб. Работи се върху скеле с дървени стълби за достъп до скелето.

 

Посланието на първия български владетел, отправено към следващите след него е: Всеки вожд да остави писмен знак на благодарност за победите, извоювани под покровителството на Бог Тангра. При хан Тервел паметникът бива обшит (облицован, обкован) с метални листове: златни – за Конника, птицата и кучето, и сребърни – за звяра. А убитото животно не е лъв, а е от типа на рисовете, дивите котки или барсовете, онези нощни хищници, които не се поддават на опитомяване. Червената мазилка служи за подложка на фолиото.

 

С позлатяването на конника, в ръката му бе поставена кристална сфера – магически предмет, изобразяващ Земята, осветена от Слънцето.

 

Наблюдавах с вълнение оригиналната творба. Паметникът блестеше с цялото си великолепие и се виждаше отдалеч – на недостъпна височина, надживяващ времето, защитен със златната броня от ерозията на скалата. Един след друг се сменяха владетелите и всеки оставяше знака на своята благодарност. Така стоеше символът на Слънчевия (златен) Бог Тангра, който побеждава Лунния (сребърен) нощен свиреп бог. Сякаш участвах в приказка...

 

Но дойде времето на княз Борис – покръстителя на българите и убиеца на 52 рода, пазители на почитта към Бога на дедите ни. Видях как златните листове бяха изтръгнати. Сребърните – също. С чук бе разбита най-важната част на паметника – главата на Бога. Изкъртена бе и птицата, символизираща Божествената мисъл, която лети и води напред. Великолепният паметник бе разрушен. Слънчевият Бог остана разголен и ранен, безпомощен и ням, за да отстъпи място на новия култ. Това е първият пример в историята на България за религиозна нетърпимост – насилие върху вярата и традицията. И тази първа религиозна агресия е извършена по нашите земи от български владетел. Историята потръпва при такова злодеяние. Изпитвах ужас. Чувах воплите и стенанията от посичането на невинните жертви – 20 хиляди, 30 хиляди или повече – мъже, жени, младежи, деца, бъдещи майки падаха мъртви с плода в своята утроба, пеленачета бяха лишавани от живота. Чувах проклятието на Жертвите – към тази земя, към този народ, към новия Бог. Проклятието изпълваше пространството – силно, зловещо, заслужено...

 

Сеансът свърши...

 

Разбира се, психометричното изследване не може да се смята за научно доказателство на автентичността при археологически обект. То носи и субективен характер – резултат от нивото на познанието и степента на интелигентност на феномена. Но археолозите си служат предимно с хипотези. Ако тръгнат по нишката на информацията, която е получена по необикновен начин и която се предлага на вниманието на обществеността, те биха могли и да докажат, че някога паметникът е бил обкован със злато и сребро.

 

И това ще бъде логичният отговор на двата въпроса, които си задава всеки мислещ посетител, застанал пред релефната композиция.

 

1. Защо паметникът е изграден на недостъпна височина 120 метра, когато отблизо не може да се види, а отдалече въобще не се различава в скалата?

 

– Когато приемем, че паметникът е бил обшит със злато и сребро, ще си обясним недоумението. Той е построен, за да се вижда отдалече, и – обшит със злато и сребро – е блестял на слънцето: внушителен паметник на Бога на Слънцето Тангра.

 

2. Защо е издялан върху нетрайна песъчлива скала, когато се предполага, че с ерозирането й той ще бъде разрушен от времето? Нима нашите предци са били непредвидливи?

 

– Отговорът идва от само себе си. Златната броня е предпазвала паметника от ерозията на скалния масив. Разрушението идва от човешка ръка...

 

Ако приемем това твърдение за Златния Мадарски Конник, този уникален паметник от световно значение, опознаването на културната ни история ще тръгне в посоката, която ще ни издигне като народ-творец на заслужена висота.

(Специалист по паметниците на културата, Мариана Везнева от дълго време се занимава с изучаване на свръхсетивните явления като изследовател и сам участник в тях. Организира групи за обучение по тази проблематика. Автор е на книгите: В очакване на Апокалипсиса (1992), И кротките ще наследят земята (2002); колекция “ТАЙНАТА ШКОЛА” – Свръхсетивно познание (1991, 1992, 1995, 1998), По спиралата на еволюцията (1995, 1996), Езотерично посвещение (1998), Отвъд завесата на времето (1998); колекция “ПОСЛАНИЯТА НА АТЛАНТИДА” – Зодиакът (2001) и продължава да работи по следващите книги в тази колекция. Има написани филмови сценарии и либрета за опери, свързани предимно с Орфей и мистериите за посвещение по древните земи на днешна България.)

 

 

 

(Публикувано в том 1-1997 на сп. “Български писмена – Les lettres bulgares”)

 

 

 

 

Thursday the 22nd. Spiralata.net 2002-2019