Полезно по Пътя

Одухотворяването на материята

Печат

    Одухотворяването на материята

Невяна Константинова

ОДУХОТВОРЯВАНЕТО

НА МАТЕРИЯТА

интуитивен богомилски метод

за вътрешно ориентиране при превръщането

на нисшите психични енергии във висши

(съобщение на 15-ия конгрес

на Международната Асоциация

“Философия и Космос”

1 - 4 октомври 2004 година, Смолян

  На майка ми

и на всички мои близки

посвещавам.

Единствено чрез тях -

и в мене Светлината се роди !

* * *

През 1997 година холандският философ Хари Салман сподели със своите приятели в София :

“Всеки човек на Земята носи в душата си

един скрит богомил...

Аз още търся моя богомил.”

А на следващата година каза нещо много съществено и важно:

“Ежедневието в обществото

е истинският храм

за духовно посвещение сега.”

Осмелявам се, уважаеми Госпожи и Господа, да изложа накратко пред вас някои идеи от началото на 90-те години, идеи, идващи пряко от философията на българското богомилство (Х - ХIV век) и свързани с проблема за развитието на човека – този мезокосмос, свързващ микрокосмоса с макрокосмоса, – човека, който днес става галактично или космично същество. Тези идеи се раждаха постепенно в съзнанието ми, когато от сутрин до вечер отглеждах цветя, предимно палми, в една оранжерия в София. Постоянно се стремях да прозра смисъла на всичко, което се случва с мене, със семейството ми и многобройните ми приятели, на това, което става в родината ми и в света. Така написах стотина страници, четири малки книжки:

- Блян за богомилите по пътя към себе си - 1996 г.

- Блян за Левски по пътя към приятелите - 1996 г.

- Блян за Първоучителите в пътя към Истината - 2000 г.

- Блян за Орфей в пътя към Светлината - неиздадена.

Искам в началото да кажа само една строфа от уводното си стихотворение:

Щом се свят засрива

тук пак сте се родили...

О, души все живи

души на богомили!...

Интуитивният метод, който ще опиша накратко пред вас, съчетава анализа на смисъла на някои думи, езотеричното тълкуване на очертанията на арабските цифри и редица основни идеи, споделяни от българските богомили. Но в началото бих искала да насоча вниманието ви върху четири факта.

Първо, връзката между човешкото сърце и Времето. Осмелявам се да твърдя, че една секунда съответства на удара на сърцето на човека, когато той е в космично равновесие. Това означава, че човек е трансформирал веществено-материалното си тяло така, че е достигнал по-високо ниво на съществуване, за да може животът му да бъде в постоянна хармония с вибрационните полета на Космоса. Тази хармония може да се получи само чрез одухотворяването на индивидуалната материя, на вещественото тяло, защото връзката ни с висшите светове ни помага да изграждаме безсмъртното си “тяло” – “светлинното си тяло или тялото на Славата”.

 Второ, всеизвестно е, че всичко около нас отразява съвсем точно това, което съществува вътре в нас, в нашето “вътрешно пространство”: мисли, чувства, стремежи, но особено и преди всичко енергийното състояние на нашето материално-физическо тяло.

Трето, в живота догматизмът и сковаността са изключително вредни за нас. Да си представим, че отделните букви в думата имат свое вътрешно съдържание, езотеричен смисъл, не е ли възможно думата ДОГМА да бъде разтълкувана по следния начин:

Достигам

Огнената

Граница на

Материалния

Абсолют

Четвърто, винаги и навсякъде е имало и има хора със слънчеви сърца. Поддържам мнението, че отвеки веков, през многолетната си история, моят народ – произлязъл от древните траки, древните българи и древните славяни – е живял и работел според принципа на “сърцето-слънце”. В българския фолклор има безсмъртна идея : връзката между слънцето и човека. Човекът прави само това, което диктува съвестта му, чрез която е свързан постоянно с Висшия космичен разум, само в рамките на възможното – онова, което позволяват конкретните условия и обстоятелства в земния му живот. Не е ли имало преди всички човешки икономически теории “икономика на милионите слънчеви сърца”, която съществува и сега, независимо от социалните системи и парите или капитала, но винаги служеща на енергийната икономика на Космоса? Тези хора се отличават от останалите с таланта и алтруизма си, с Орфеевата вътрешна нагласа и оптимизма си (правят всяко нещо с радостни пориви в сърцата, изпитвайки обич към всички живи същества и към всички хора, които смятат за свои братя).

* * *

В началото ще спомена няколко принципа, които според мен са същността на богомилската философия

1. Двойствеността е вътрешно присъщо свойство на всичко на Земята.

2. Човешкото сърце е храмът на Бога, живият извор на вътрешната светлина.

3. Всеки човек напредва сам в духовната си еволюция, но в постоянен контакт с цялото човечество.

4. В тишина и спокойствие душата може да познае истината чрез нивото на висшето съзнание.

5. Човекът може да разбере само това, което е достъпно за неговия разум.

6. Езотеричните знаци ни водят отдолу нагоре или отвън навътре постепенно и последователно.

7. Човек се ражда там, където трябва да работи за себе си и за другите, за цялото човечество.

8. Съвестта ни води между две межди: страха и егоизма. Страх от всичко извън нас и затваряне на душата да живее само за себе си.

9. Висшата цел на човешкия живот е физическото и духовно усъвършенстване. Човек да обича с респект цялостния Живот във вселената, проявявайки алтруистично себеотрицание в името на Истината и доброто на всички човешки души – като се свързва с Висшия космичен разум.

В какво се състои този метод?

Смятам, че арабските цифри са знаци за постепенно възходящо развитие на човека. Те били пренесени в Западна Европа от арабите през 11 и 12 век и затова се наричат “арабски”. Ала идват от Индия и най-съществената им роля е обобщение и конкретизиране, мигновен анализ и синтез. Аристотел казва, че “елементите на числата са елементи на всичко. Светът като цяло е хармония и число.” Осмелявам се да твърдя, че цифрите от 0 до 9 са езотеричните знаци за енергийното (вътрешното вибрационно) състояние на човека. Методът е прост и естествен: пожелая ли в определен момент да разбера какво е енергийното ми ниво, докъде съм стигнала в извисяването си по вътрешната ми невидима вертикална ос, свързваща най-ниската точка – ЕГОТО, и най-високата точка – висшия, алтруистичен АЗ (Христовото съзнание), достатъчно е да затворя очи и да стисна клепачите си или леко да ги натисна с длани. На вътрешния ми екран веднага се появява отговорът. Именно цифрите ми помагат да узная истината.

* * *

Нека започнем с НУЛАТА (0). Този езотеричен (вътрешен) знак се появи най-напред – когато със затворени очи миех главата си под душа още в началото на 90-те години. Всеки път се появяваше блестящ със слънчева светлина пръстен сред сини искри. Не разбирах абсолютно нищо, но това, което съзирах вътрешно беше прекрасно. Този пръстен ми напомня нулата, която е знакът на Бога, Логоса, Абсолюта, Светлината, Нищото. Това е първата буква O (омикрон) на древногръцката дума “Onden”, която означава точно “нищо”. Но няма ли някакъв отглас от тази дума и във френската дума “onde” (вълна)? Точно този знак е изваян върху горната част на богомилска надгробна плоча (стечка) от 14 век, съществуваща и до днес в западната част на Балканския полуостров.

Някога богомилите се молели на Бога:

Всели се в мене, Господи,

за да ти служа!

По-късно, през 60-те години на 19 век, гениалният български поет Христо Ботев съвсем точно е изразил идеята за присъствието на Бога в човека:

...Ти, що си в мене, Боже, -

мен в сърцето и в душата...

Само в себе си човек може да открие Бога. Нека се спрем на смисъла на думата “индивидуалност”. На латински In означава “във, вътре”, а в Източната философия това е един от двата основни принципа – Ин, енергията, излъчвана от центъра на Галактиката и от центъра на всяко нещо. На латински думата Divi означава “богове”. Този санскритски корен е жив в много български думи, но ще спомена само глаголите “дивя, дивя се” и “удивлявам, удивлявам се”, прилагателното “дивен, дивна, дивно, дивни” и съществителното “удивление”. Суфиксът dualis на латински означава “двойствен”, но идва от по-древния санскритски корен duo – на български “две”. Следователно значението на думата ИН-ДИВИ-ДУАЛ-НОСТ е “божествена вътрешна същност, проявяваща се двойствено (духовно и материално)”. Божествената искра трепти вдън сърцето на всеки човек. В българския език има две думи, които са пряко доказателство за тази реалност: искра и искрен. Всеки човек е създаден от Бога и притежава три божествени сили: мисъл, обич и воля. Всеки човек носи своя вътрешен творчески огън, за да се осъществи в индивидуалния си живот. Именно така всеки участва в Космичното единство на планетния човек. Етимологично думата индивид (от лат. individuus) означава “неделим”, а това ни показва, че Духът е единен, цялостен, въпреки че се проявява чрез безброй индивидуални съзнания. Случайност ли е това, че почти на всички езици обръщението към друг човек съдържа различните наименования на Бога и Господа? Тези обръщения в българския език носят смисъла “Господ вътре в тебе”.

* * *

Цифрата 1 (едно, единица) символизира отделния човек, родената индивидуалност. Това е стрелата ­ (с лява видима и дясна невидима част), устремена към Бога, към висините на Духа, към целта в живота, но това е и лъчът в безпределността, който е и Път, и Светлина. Това е единното цяло на видимост и невидимост, на веществена плът и скрита за петте обикновени сетива духовност, в която се проявяват моралните качества, преплетени и преплитащи се в нишките на егоизма и алтруизма, на злото и доброто. И на везните на Истината или Вечността повече тежи невидимото, нежели видимото. Явното е само доказателство. Всичко става в енергийното поле. Затова ли човекът полита като стрела в това поле или като светлинен лъч в мрачините?

* * *

Цифрата 2 (две) е символ на загатнатата духовност, която се опира на реално и физически съществуващата материалност, видимата вещественост. Божествеността (изразена като част от окръжността или нулата) дири опора в човека-материя, а материята сънува блян за Духа. Тази цифра означава началото на любознателността с появата на мъчителните въпроси и на радостните открития. Цифрата 2 има вътрешно родство с въпросителния знак ? и затова те са подобни по очертание. Любознателният човешки ум търси отговори на безбройните си въпроси... И случайност ли е това, че въпросителният знак е точно такъв? Когато пред вътрешния ми взор се появи блестящият слънчев пръстен, разбрах интуитивно, че той означава втора посвета в духовните тайни, и не го отминах с безразличие. Не след дълго този блестящ със слънчева светлина пръстен започна да увеличава ширината си и да променя цвета си и стана трептяща синева с един ярък гледец. Не е ли това окото, което виждат екстрасенсите и много други хора? Не е ли това окото на Бога? Именно този знак е поставен в горната част на надгробна плоча (стечка) на богомил от 14 век.

* * *

Цифрата 3 (три) символизира вълново-полевата духовна същност на света, космоса, вселената. Три е знак за вечните вълни, за вибрациите с най-различни честоти, които са навсякъде в микрокосмоса и в макрокосмоса. Когато видях с вътрешния си взор идващите към мене от един център концентрични вибрационни вълни, наподобяващи древноизточния лотос с безброй трептящи листенца, узнах, че вече имам трета посвета в духовните тайни.

* * *

Цифрата 4 (четири) символизира хармоничното равновесие на Материя и Дух, ала е също израз на основния символ кръст в християнството. Случайно ли в математиката знакът минус представлява само хоризонталната линия на материалността, а знакът плюс добавя към тази линия и вертикалната права на духовността? Човекът е пресечната точка на духовността и материалността, сам носи своя кръст по стръмната пътека на изпитанията. В живота си всеки сам извървява мъчително своята Голгота... Случайност ли е фонетичната близост между името Христос (Спасителя) и думата кръст, и то не само в българския, но и в много други езици? Разбрах, че слънчевият или небесносин кръст сред трептящите вибрационни вълни е знакът за постигната вътрешна хармония, за единно материално-духовно битие. Така усетих знака за четвърта посвета в духовните тайни. Разбрах, че това е най-трудната за постигане степен, до която вече все повече хора стигат. И осъзнавайки, че всеки миг се намират някъде по пътеката на “духовното ученичество” и че са постоянно подпомагани от Невидимата Духовна Йерархия, толкова по-добри ще бъдат резултатите от техните общи усилия за хармонизиране на света и за спасяване Живота на Земята. Самата дума хармония съчетава в себе си наименованията на двата основни енергийни центъра в човека – хара, физическия център, разположен на около два пръста под пъпа, и монадата, духовния център, намиращ се в коронната чакра. При добре съчетано равновесно преминаване на енергиите през тези два центъра е налице и хармония в живота на човека. А и в двете думи карма и хармония вътрешната връзка също е изразена фонетично. Кармата е резултат, неизбежност, но не е ли и мисъл, отношение, действия за хармонизиране на човешките взаимоотношения? Всеки миг човекът може да гради новата си карма и безбройни са възможностите за постигане на хармоничност в живота. Не вярвате ли? Достатъчно е да започнете да експериментирате... Екс-пер-и-мент..., та това означава “от Бога в мисълта на човека”, т.е. идеите, появили се внезапно, внушени от Духовния свят (ex Pиre, на латински ex Pater), могат да се реализират и прилагат само чрез собствения разум (mens, mentis) на отделния човек.

* * *

Цифрата 5 (пет) е символ на постоянното докосване до Светлината, до Истината, за “достигане до плода”. От този знак разбрах, че изкушенията и изпитанията са праговете, през които преминава индивидуалният човешки дух в своя устрем към извисяване и усъвършенстване. Практика (праг-тика – премина ли един праг, усещам нов подтик) – това не е ли постоянната вътрешна сцена, на която се развива ин-диви-дуал-ният човек? Пентаграмът на Орфей, прочутата рисунка на Леонардо да Винчи на човека в кръга и пентаграмът на Учителя Беинса Дуно съдържат философските аргументи за космичната същност на човека.

* * *

Цифрата 6 (шест) е символ на спиралата на Еволюцията и подсказва, че движението на енергиите става в определен ред. Тази цифра е знак за безкрайността на Вселената и за посоките в протичането на енергиите и влиянията – от макрокосмоса към микрокосмоса. От този знак разбрах, че човекът е пряк приемател на енергии и информация.

* * *

Цифрата 7 (седем) е символ на предела, до който може да се извисява индивидуалният човешки дух при своето реализиране в материално-веществения свят. От този знак разбрах, че всеки човек е част от единния Вселенски Разум, че индивидуалната мисъл може да бъде помощник и съдеятел, сътворител в еволюцията на Вселената. Случайно ли седем е свещено число? Случайно ли и цветовете на слънчевия спектър са седем, и основните тонове на гамата са седем, и главните чакри на човешкото тяло са седем...

* * *

Цифрата 8, ∞ (осем) е символ на Вечността, на безначалното безкрайно движение, на превръщането и преминаването от една крайност в друга или от единия полюс до другия, за да има равновесие и хармония, за да се “движи махалото на Живота”. Всичко постоянно и навсякъде подлежи на саморазвитие и самоотричане, всичко се люлее напред-назад, от плюс до минус и обратно, между добро и зло, между битие и небитие... Всичко е Дух и Материя, Материя и Дух... Случайно ли това е и математическият знак за безкрайност – ? А не е ли осмицата и знак на уникалния енергиен център, наречен “човек” – с неговата полярност ляво-дясно и горе-долу и с всички особености на неговата аура? Осмицата е знакът и на невидимата, трудно уловимата, вечно различната във всеки миг мяра – границата, предела между

миналото бъдещето

създаденото замисляното

спомена мечтата

 

и или и

 

мечтата спомена

замисляното създаденото

бъдещето миналото

Осмицата не е ли и връзката и зависимостта между това, което вече е, и онова, което предстои да бъде? А пресечната точка в средата не е ли мигът, винаги сегашното индивидуално съм, което разделя постигнатото от бъдното?... Винаги – навсякъде – за всеки човек поотделно:

бях съм ще бъда

Богомилите са знаели, че и обичта, и мъдростта, и силата са винаги и единствено във всеки човек, и то във всеки отделен миг. Те са разбирали още през далечния десети век смисъла и значението на свободното развитие на всяка човешка индивидуалност – развитие, което да бъде естествено, като се основава на самосъзнанието, самоанализа и самопреценката. Всеки човек, чрез постоянната си връзка с Бога или с Висшето Съзнание, може да определя стойността на постигнатото и да насочва усилията си в съответствие със знаците, които само той долавя чрез духовния си взор и които от Бога са предназначени единствено за него.

Богомилите са познавали законите на хармонията и са ги предавали по духовен, езотеричен път на старите български иконописци, безименните зографи. Та затова се съхраняват и предават тези знания навсякъде в икони, дърворезби, народни шевици, народни песни и мелодии, хора и ръченици, пословици и поговорки, предания и легенди. А след като били прокудени извън пределите на родната земя, тези светещи хора продължили да предават своите знания и на обикновени хора по света: на патарени в Италия, на албигойци и катари във Франция, на старообрядци в Русия...

* * *

Цифрата 9 (девет) е символ на съвършенството, на чистата святост, на безкористната космична всеотдайност. Нима самото очертание не е достатъчно ясно? – Бог (Светлината, Вселенският Разум...) подава с обич “ръка” на всеки човек. Херменевтиката и езотериката отдавна вече разкриват своите “вечни” тайни пред любознателния човешки ум и помощта на невидимите Духовни Учители става все по-осезаема и очевидна. И в най-дълбоките вътрешни тайни може да проникне човекът, търсещ Истината и Мъдростта...

* * *

Чрез безбройните си съчетания тези десет арабски цифри могат да разкрият пред вътрешния ни взор тайни, но техният смисъл винаги е строго индивидуален. Ще обясня чрез няколко примера:

Първи пример. В българските народни шевици най-често се срещат очертанията на цифрите 3, 5 и 7. Цифрите-тек носят положителен заряд, а цифрите-чифт – до известна степен отрицателен. Да, това е субективно мнение, но всеки човек си има някои любими цифри, нали? Какви телефонни номера предпочитате и вие, помислете! В семейството ми установих, че предпочитанията съответстват точно на оптимистичната и песимистичната нагласа, позитивното мислене или склонността към негативизъм на отделния човек.

Втори пример. Когато в размисъл или медитация приемам енергии и информация, символът е 6. Ако съм скована и егоистка, ще се задоволя само да получавам тази космична помощ и ще запазя енергията и знанията само за себе си. При това мое отношение се откъсвам от всички останали хора, но същевременно мигновено прекъсва връзката ми и с висшите светове* . От гледна точка на космичната енергийна икономика, попадам в света на Сатана и падналите ангели. Именно това, според мен е значението на числото 666. За да избегна догматичното мислене и поведение, стремя се винаги да бъда будна и веднага след подобно потъване в себе си продължавам да работя – преводи на българска поезия на френски, и така оставам вярна на вътрешния си порив да свързвам едни приятели с други, които изобщо не се познават. Изпитвам огромно щастие, когато разбера, че те са станали по-добри приятели помежду си, отколкото са с мен. През последните години това ми доставя най-голяма радост. Всъщност, поради алтруистичната ми вътрешна нагласа, правя всичко, което може да бъде символизирано от цифрата 7. Всеки миг се стремя на хората около мен да давам само това, което е във възможностите ми, за да им помагам. Пиша по няколко текста, за да споделям с приятелите си някои истини, до които съм стигнала. Ако остана при положение “цифра 6”, обричам се на догма и изобщо не напредвам във вътрешното си развитие. Но във втория случай – “положение 7” – всеки миг трансформирам силите на егото – да се извисяват в посока към Висшия Аз.

Трети пример. Ако случайно погледът ми попадне на някой номер на кола, цифрите веднага ми “говорят” нещо. Интуицията ми ме е насочила да ги погледна, но умът веднага разбира вътрешния смисъл. Цифрите винаги ми носят конкретна информация. Това съвсем не е детска игра, а е по-скоро някаква мигновена равносметка за състоянието на енергиите във вътрешното ми пространство – душата, и за резонанса спрямо върховните цели за развитието на външното пространство – света.

Четвърти пример. В семейството ми почти винаги сме на различни – дори противоположни – мнения и позиции. Това е причината винаги да се стремя да хармонизирам по някакъв начин енергиите. Имаме доста междуличностни конфликти, но от години прилагам една съвсем простичка формула. Личните местоимения

мене – тебе

приемам като пример за протичането между нас на Енергия (във физиката тя се означава с буквата “Е”, нали?). А съгласните за мен означават, че моето отношение към човека трябва да бъде:

Мекота,

Нежност,

Топлота,

Благост.

Това е моят индивидуален начин да участвам в Еволюцията – дума, която съществува в много езици, но включва в себе си други значими думи : Ева, полет (на лат. volatus), спирала (на лат. voluta), енергията Ци (Чи,Ки)..., ята-та от одухотворени и всеотдайни души...

(Отпечатано в отделна брошура през 2005 година – ISBN 954-8498-96-0)

 



* Не е ли пряка връзката между Хор (египетския бог на небето и слънцето) и думите в българския език “хора” (човеци), “хора” (българските народни танци) и “хор” (певчески колектив)...? (доп. на авт.)

Monday the 21st. Spiralata.net 2002-2019