Памела Крибе и Йешуа

Биография и няколко думи за ченълинга

Печат

Биография и няколко думи за ченълинга

 

В тази биография говоря малко повече за себе си и своето духовно развитие. Много хора са ме питали към съм стигнала до ченълинга и как съм се свързала с Йешуа. Тази биография е не само обяснение на този феномен, но и личната ми  история какво означава това за мен.

 pamela_kr.jpg

 

Прелюдия

Казвам се Памела Роуз Крибе. Родила съм се на 6 септември 1968 година в малко селище в Холандия. В детството си се интересувах от детската Библия и разказите за живота на Иисус, което бе много странно, защото родителите ми не можеха да се нарекат религиозни.  Когато бях на 12, почина баба ми, която много обичах. Тя ми бе като майка, тъй като живееше с нас като част от нашето семейство. След смъртта й, майка ми, аз, леля ми и братовчедките ми започнахме да се интересуваме и да четем за живота след смъртта, за психически феномени и други подобни неща. Това продължи до влизането ми в университета. На 19 години започнах да изучавам философия в университета в Лайден. След година се превърнах в скептичка, считаща тази материя за прекалено суеверна и ирационална. Допадна ми рационалистическия подход във философията и много работих и се учих. Завърших университета с отличие и бях приета за аспирантка в различни университети в Холандия. Областта ми на изследване бе философията в съвременната наука. На 23 години се запознах с по-възрастен от мен мъж, който имаше също успешна научна кариера. Живеехме в прекрасен дом и бях много щастлива.  Срещата ми с по-млад човек, в който се влюбих съвсем не бе случайна. Той също беше философ и аспирант, и за разлика от партньора ми вярваше в „духовните неща” и беше едновременно и чувствителен, и интелектуален, и рационален. Това дълбоко ме развълнува. В мен бе останал стария ми интерес към духовното, но той бе „забранен” в академичната среда, в която се движех и сега се бе появил някой, който бих могла да нарека сродна душа, напомнящ ми за така дълго скриваната част от самата мен. Говорехме безкрайно за философия и духовност. Влюбихме се. Изоставих партньора си, града и къщата, в която живеех, но не бяхме щастливи. Отношенията ни не продължиха дълго и преживях голяма емоционална травма. Тежката раздяла напълно разруши живота и на двама ни. Заради разликата в характерите ни не можахме да изградим съвместен живот и се разделихме за по-малко от шест месеца.

Криза

Намерих малка стаичка и започнах отново живот на бедна студентка. Но не ме беше грижа за материалното благополучие. Потънах в мъка заради това, че любимата ми сродна душа ме изостави. Чувствах, че всичко е загубило значение за мен и не ме беше грижа дали ще завърша дисертацията си. В същото време, сякаш без причина ми предложиха стипендия от Харвардския университет в САЩ. Можех да посещавам лекции, които ми харесват и не се искаше нищо конкретно от мен. Съгласих се и това бе едно дълбоко преживяване за мен, което ми донесе много опитност. За първи път в живота си се чувствах съвършено самотна и нямах никакво друго решение освен търпеливо да преживея това. Интелектуално бях изпразнена. Интересът ми към академичната философия изцяло посърна и трябваше да полагам големи усилия да не заспя на лекциите, които посещавах в един от най-значителните университети на света. Моят ум не приемаше повече нищо „интелектуално”. Бях много уморена и след лекции или просто спях или прекарвах времето си със съквартирантката си, която също бе самотна и се отърсваше от нещастен брак. В книжарницата на университета намерих книга на Сет, предадена чрез Джейн Робъртс. Никога преди това не бях чела ченълинги и отначало нищо не разбирах. Но чувствах притегляне към този материал отново и отново и скоро, чрез известно време, той освети ярко целия ми живот.

Това не бе просто текст, който ме е потресъл с оригиналността и дълбочината си, а енергия, която дълбоко ме засегна и ме извиси. Това бе първото, което ме върна отново към живота.

Отново в задънена улица

След връщането си от Америка реших да завърша дисертацията си, макар и да знаех, че няма да продължа академичната си кариера. През 1997 год., на 29 години, станах доктор по философия, намерих си хубава квартира и се наслаждавах на независимостта си. Израснах, преодолях най-трудната криза в живота си и до някаква степен се бях възстановила. Научих един от най-трудните за мен уроци: Този, който напълно приема индивидуалността си, не може да се загуби напълно във взаимоотношенията си с другите. Винаги преживявах състоянието на влюбеност като нещо почти религиозно, като нещо, което ще ме „издигне” от състоянието на самота, ще ми позволи да изпитам екстатично единство и пълно признание. Това желание за „трансцедентност” и „единство”, проявяващо се извън границите на моето „аз” в края на краищата ме доведе до пълна самота и отчаяние. Сега бях оздравяла от това с ново усещане на пробуждане, но все още се чувствах достатъчно самотна. По това време срещнах бивш съученик и той бе единственият в този момент, в тази точка от моя живот, с когото можех да поговоря, истински да поговоря за важни за мен неща. Живяхме заедно почти четири години. Макар че това по-скоро бяха отношения между брат и сестра. Уверявах се сама себе си, че така е по-добре, отколкото старите силни страсти в предишните връзки, от които все още се чувствах разочарована.

Между другото, като се разделих със студентския живот, започнах да си търся работа. Това не се оказа толкова просто, колкото си мислех. С моя приятел решихме да водим курсове по философия и да даваме консултации, а също да намерим работа на непълен работен ден „само заради парите”. Започнах да работя като секретарка на различни места, но бях поразена от спецификата на „канцеларския живот”, борбата за власт, сплетните и унизителното положение на невъзможност да проявиш истинските си способности. Това много ми тежеше, тъй като аз цели 10 години в университета работех предимно в къщи, разполагайки със значителна свобода да си организирам работата по мое усмотрение. След няколко години преминах на по-престижна работа, но въпреки всичко за мен това бе стресова ситуация.

И така настъпи преломния момент. Срещнах се с жена, която чете аури, което силно ме издигна и пробуди. Впоследствие тази жена стана моя учителка. Този случай ме накара да разбера, че и на работа и във взаимоотношенията си аз съм нещастна и небалансирана. Признах си, че се намирам в задънена улица. Обхващаха ме вълни от творческа енергия, имах мечти и видения за бъдещето, а аз просто се държах за отношенията и работното обкръжение, които не ми позволяваха истински да изразя себе си. Страхувах се да стана отново самостоятелна. Месеци след срещата с тази духовна терапевка, аз започнах с нея курс по интуитивно развитие и четене на аурата, оставих своята напрегната и неудовлетворителна работа. Намерих си друга, по-лека работа.

Самопознание

През есента на 2000 година почувствах желание да изследвам моите предни животи с помощта на регресията. Очакваше ме удивително приключение. Още от началото започнах да виждам картини от предишни животи, което предизвикваше в мен силни емоции и ми даваше усещането, че аз съм нещо много повече, от колкото сегашната си личност. При регресиите аз изследвах много от моите превъплъщения и това ми обясни много за начина, по който винаги избирам. Едно от откритията, което най-много ми повлия бе,че в последния си живот бях умряла като жертва на Холокоста в контрационния  лагер Аушвиц. Преживяването отново на този опит ме направи необяснимо тъжна и разбрах, че тази тъга аз винаги я бях усещала дълбоко в себе си. Другите въплъщения – от много духовни, до празни и такива, в които неправилно бях използвала силата си – ми откриха нов хоризонт на осъзнаване и почувствах силно желание да споделя опита си с някой, който би могъл да ме разбере. В същото време приятелят ми мислеше, че съм за почнала да губя здравия си разум.

Среща с Герит

Скоро след като започнах да сърфирам из интернет се натъкнах на сайта на Герит, посветен на реинкарнацията и духовното. Веднага бях поразена от излъчваната енергия и съвпадението на интересите ни. Имах странното чувство, че той ми е много близък човек, но се страхувах да не си въобразявам и да измислям това, което не е. За всеки случай реших да му напиша писмо и между нас започна кореспонденция. След три месеца се срещнахме. През това време бях се разделила с партньора си. Когато се срещнах с Герит имах усещането, че много добре го познавам и не само от сегашното въплъщение през 20 век. Това бе необяснимо и тайнствено. Бяхме силно привлечени един от друг.

След няколко месеца се пренесох при него, почти веднага забременях и не мина и година и ние вече бяхме семейство. През 2002 година се роди нашата дъщеря Лаура. Възприемам периода на задълбоченото изследване на миналите си животи, запознанството с Герит и преместването в другата част на Холандия (където живееше Герит) като период на много дълбок преход, сравним със смъртта. Чувствах се сякаш съм излязла от предишната си личност, макар че новото ми „Аз” бе много повече „мен” отколкото когато и да било. Чувствах, че съм стъпила на съвършено нов път, където нещата имат най-накрая смисъл, подреждат се в една картина и подготвят осъществяването на съкровени мечти.

 Начало на практиката

След раждането на дъщеря ни започнах моята духовна практика по четене на аура и лечителство и към средата на 2002 година имах вече клиенти.  Всичко вървеше гладко и естествено и не изискваше много усилия. Най-после намерих работа, в която можех да изразя себе си. Бях принудена да се срещна с много мои страхове, които не очаквах да срещна. Сега, когато се занимавам с това, което обичам, разбрах, че съм се страхувала истински да изразя себе си, да стана друга - силна и независима. На първо време се чувствах уязвима (когато действително не се ограничавах и изразявах себе си) да не би да бъда отхвърлена и критикувана. Правех само по няколко консултации на седмица.

Среща с Йешуа

В същото време ние с Герит често провеждахме сесии за самите себе си, изследвайки вътрешния си свят, емоционалните рани от този и предни животи, а също и други теми като астрология, промените в света и други. Една вечер почувствах присъствието до себе си на някаква енергия, различна от обикновеното. Почувствах сериозност и святост, което ме накара леко да нервнича. Обикновено влизах в контакт с моите и  на други хора духовни водачи. Но това беше нещо друго. С помощта на Герит реших да си изясня това. Когато влязох в състояние на транс и се свързах с тази енергия, видях пред вътрешния си взор името „Йешуа Бен Йосиф” и веднага разбрах, че това е истина.  В течение на няколко секунди, преди да се пробуди интелекта ми и да започне да се съмнява и да задава въпроси, аз познах Йешуа като дълбоко лично присъствие, което беше съвсем естествено да усещам толкова близко. Това беше вътрешно разбиране и аз веднага приех тази връзка. Това, че той се представи като „Йешуа Бен Йосиф”, а не като Иисус, ми показа, че от самото начало той искаше да е ясно, че не е личността, създадена от Библията и традицията.

В следващите седмици и месеци започнах да изследвам връзката с Йешуа. Не казвах на никого за това.  Само Герит знаеше. Неговата енергия се усещаше автентична и истинна, макар че това бе непривично за мен, когато тази енергия влизаше в тялото ми и в аурата ми. Неговата енергия бе много „центрирана” и заземена и това ми даваше ясен фокус, лишен от сантименталност и драматичност. Беше много пряма и мощна. Това, което ме плашеше в нея, бе нейната сила. Предлагаше ми ниво на осъзнаване, на което нещата се виждаха много ясно, а също и от гледна точка, която би могла да стресне и разстрои други хора. Бе свойствено за мен да се старая да бъда „приятна” и да избягвам конфронтациите, но мислех, че вече съм станала достатъчно независима и уверена. Но енергията на Йешуа ми показа, че това не е съвсем така. Особено докато работех като лечител и при разчитане на аури, трябваше да поддържам баланс между моята чувствителност, съчувстващата ми страна и мъжката ми енергия – желанието да бъда напред, да защитавам границите си и да си помагам да оставам балансирана и центрирана сред тежки емоционални енергии. Йешуа ми предложи подкрепа в работата ми на терапевт, не само давайки ми информация под формата на думи и фрази, но и предавайки ми от своята енергия, давайки ми да разбера какво означава да виждаш нещата с очите си или по-точно казано, с очите на Христовата енергия (тази, която всеки от нас има). Приемайки тази енергия в тялото си и в аурата си, бих могла да разбирам повече и да израствам като личност.

След известно време Йешуа започна да предава на Герит и на мен по-универсална по своята природа информация. Герит ме въвеждаше в транс и Йешуа започна да ми дава послания под формата на думи или усещания, които аз обличах в думи. Това най-добре може да се обясни по следния начин: той сякаш се вселяваше в мен, което ми даваше усещането „о, аз сега виждам” и моята задача бе да преведа това в съответните думи, фрази и изречения. Понякога думите леко се лееха от мен като мои собствени. Друг път трябваше да търся формулировки за енергиите, които чувствах и това по-скоро приличаше на борба. Енергията, идваща в хода на ченълинга понякога бе трудно да се изрази с думи, доколкото това не беше буквална информация, а енергия на лечение, любов и ясност. Първите послания бяха от серията Работници на светлината, които са публикувани на сайта. Тя съдържаше послания за историята на душите на Работниците на Светлината, настъпването на новата ера и прехода от съзнанието, основано на егото, към съзнанието, основано на сърцето. Йешуа ни каза, че тази серия е предназначена особено за Работниците на Светлината. Той каза, че е много важно, те да се пробудят, за да помогнат на останалата част от човечеството да премине към съзнанието, основано на сърцето.

Начало на обществен живот

Все още не говорех на никого за връзката си с Йешуа, опасявайки се от насмешки и недоверие. Да кажа на някого на глас: „Аз съм канал за Йешуа или Иисус”, ми се струваше съвършено невъзможно. Скептичният философ в мен, задържан от ограниченията на ума, казваше, че съм безумна, претенциозна и други такива. Но от друга страна се доверих на няколко близки приятели и проведените няколко кратки сесии бяха много удачни. Освен това първите серии ченълинг публикувахме на моя уеб сайт на холандски език.  Някъде след около година след „срещата” ми с Йешуа, получих покана от белгийски духовен център да отида и да проведа публичен ченълинг. Само мисълта за това ме шокираше, но аз знаех, че не трябва да отказвам, че трябва да премина през този страх. И че Йешуа не ме заблуждава. Бях нерва няколко седмици, не спах няколко дни преди събитието, но първият публичен ченълинг се състоя и ми повлия много положително. Беше кратък ченълинг и сесия с въпроси и отговори (първия от серията Изцеление, публикуван на сайта), но аз ясно чувствах присъствието на Йешуа, изливащ се чрез мен. Хората бяха топли и въодушевени и нямаше „публичен провал”.

Чувствах се на такава висота след този първи ченълинг, че незабавно реших да организирам среща у дома. Така и направихме. Но страхът ми не премина. Всеки път, когато трябваше да провеждам ченълинга пред аудитория, усещах съпротива, страх, дори гняв! Тъй като бях стеснителна и затворена, никога не се чувствах уверено пред публика. Защо трябва да съм на такова уязвимо място и неуверена, след като говоря свързано и след като Йешуа е на преден план? Разбира се, той винаги е „тук” за мен. Моята постоянна неувереност, страх и гняв, че съм „принудена да правя това” бяха просто моето его, борещо се до последно да прекрати „това съвършено безотговорно мероприятие”. Присъствието на Йешуа, говорещ чрез мен, беше в разрез с всичките ми защитни механизми. Това изкарваше на показ навиците ми да бъда внимателна, сдържана и да не се показвам. Дълго време бях мизантроп и не се доверявах лесно на хората. Сега се появи енергия, говореща на хората чрез мен, че да обичаш и да се грижиш за тях, ги поощрява да приемат собствените си вътрешни знания и сила. Дори шеговито мъмрейки ги за тяхното упорство и съпротивление. Това не можех да бъда аз!

Порази ме реакцията, която получихме. Отначало поместихме всички ченълинги на холандския си уеб сайт, който започна да привлича подрастваща аудитория. Получихме в продължение на година стотици електронни писма в които хората ни пишеха че тези послания ги докосват и се чувстват така, сякаш Йешуа им говори директно на тях. След известно време преведох ченълингите на английски и направихме и английски сайт. Отначало нямаше много посетители, но Йешуа ни каза да се отпускаме и просто да почакаме. Действително след по-малко от година започнахме да получаваме писма от англо-говорящи читатели и започнахме да предлагаме четене от разстояние и на хора за граница. Нещата започнаха да сработват.

Разширяване

Някои хора се свързаха с нас по електронната поща и предложиха доброволно да превеждат посланията на Йешуа. Те се появяваха „от никъде”, способни да превеждат, чисти духовно, чувстващи се като едно семейство и които просто предлагаха услугите си, защото бяха вдъхновени от посланията на Йешуа. Това беше забележително. Сега в интернет са достъпни преводите на френски, испански, иврит, португалски и фински. Помагаха ни хора от целия свят, имащи общи интереси и желания, които сякаш прекрачваха културните граници. Йешуа ми каза, че аз просто трябва да записвам материалите и да ги пускам. Те ще намерят собствения си път. Така и стана.

Интернет беше основния посредник в тази задача. Една от „синхронностите” беше, че Герит беше работил като консултант по информационни технологии и можеше сам да разработва сайтове. Аз чувствах, че моята философска подготовка много ми помага да превеждам енергията на Йешуа в думи и концепции. Чувствах, че правейки ченълинги и четене за клиенти, аз най-после правех това, за което съм се родила. Получените многобройни топли отзиви от хора от всички краища на света ми даваха чувство за дълбоко удовлетворение и бях благодарна за това, че можех да живея, правейки това, което най-много обичам.

Ченълънгът като открехната завеса

Накрая бих искала да направя няколко общи забележки по повод феномена на ченълинга. Може би за това, че съм от Холандия (холандците се смятат за много практични и приземени хора) и продължавайки да оставам скептична към някои части от движението New Age, искам да отбележа някои неща, касаещи ченълинга.

Отношението между „човека-канал” и енергията, пропускана през него

Мисля, че ченълингът това е сътрудничество между човек и нефизическа същност, явяваща се в качеството на учител. Учителят предлага на човека вдъхновение и по-широка перспектива, а човекът превежда енергията на духовната същност в слова и понятия, съответстващи на неговото възпитание, образование и култура. Не вярвам, че е възможно или дори желателно, човешкият фактор да остава напълно встрани така, че да се създаде „чист канал” за предаване на енергията от нефизическата същност. Мисля, че състоянието на ума, осъзнатостта и речника на канала много силно влияят на това, което излиза от него. Дори ако каналът се намира в дълбок транс, той е приемник, съ-съд и по този начин съ-творец на материала. Мисля, че не е правилно да се предполага, че човекът-канал получава посланието напълно „отвън”, не приемайки никакво участие. Вярвам, че посланието преминава „отвътре”, през неговото съзнание, разширено от съзнанието на духовния учител и качеството на ченълинга зависи не толкова от разстоянието, на което човекът-канал може да се отдръпне, отколкото от нивото на достигнатото осъзнаване на двамата – както на човека-канал, така и на нефизическата същност. Ченълингът по своята същност е сътворчество.

Как да преценим качеството на информацията от ченълинга?

Ченълингът може да бъде прекрасен и въодушевяващ. Но също така може да води до абсурд, празни фрази и или до пълни със страх и морализаторстване тъжни разкази. В най-лошия случай, той води до култ към авторитети, не даващи нищо, освен имена или рангове в някаква невидима духовна йерархия. Но не ни ли предупреждават всички духовни учители да не търсим навън илюзорни авторитети?

Фактът, че пред вас стои информация от ченълинг, не говори абсолютно нищо за нейното качество. Във философската наука има клон от философията, който изследва какво прави една научна теория „научна” и заслужаваща доверие – това е полезното разграничение, направено между „контекста на откритието” и „контекста на обяснението”.  Това, което води към откритие в научната теория няма никакво отношение и не трябва да бъде обяснявано. Ученият може да построи каквато и да е теория по свое желание, основавайки се на своите мечти, асоциации и представи, но веднъж формулирана, тя ще бъде подсъдна в съответствие с общоприетите критерии от типа на емпирични твърдения, последователности, енергийни обяснения и т.н. По този начин, в контекста на откритието минава всичко, а в контекста на потвърждението, теорията трябва да съответства на определени стандарти за качество, за да бъде оценена от научното съобщество. Мисля, че това се отнася и за ченълинга. Посланието трябва да се преценява по същите тези стандарти, както и духовните текстове на „обикновените хора”. Доколко то е разбираемо, добавя ли към вашите знания някакво ново разбиране, вдъхновява ли ви за по-голяма любов към себе си, чувствате ли, че това послание ви просветлява и възвишава? Мисля, че ако отговорът е „да”, въпросът за това човекът-канал какъв е и от къде е дошъл (контекстът на откритието) не е толкова важен. Доказателството е в самия „пудинг”, а не в предполагаемия ранг или статус на този, който го е приготвил.

 Моят опит като канал

Когато провеждам ченълинг с Йешуа, съвсем не се чувствам по-малка, а на против. Чувствам, че неговата енергия ми помага да се издигна до върха на моето Висше Аз. Мисля, че той, фактически, служи като свързващо звено между моето „малко всекидневно аз” и „голямото ми Аз”, помагайки ми малко повече да го въплътя. Всеки път, когато позволявам това, а той го прави, аз още малко разширявам съзнанието си и това влияе на собствения ми ръст и засилване. Веднъж провеждах ченълинг (Отношенията в Новата Ера), когато толкова силно усетих присъствието на моето Висше Аз (което наричам Аурелия), че започнах да се съмнявам дали това все още е ченълинг от Йешуа. Същата вечер преди сън го попитах  и той ми каза нещо, което много ми допадна: „Помни винаги. Аз съм тук заради теб, а не ти заради мен”. Стана ми пределно ясно. Всички ние сме предназначени да въплътим нашето Висше Аз тук, на Земята. Учителите идват да ни помогнат по този път и ако е истински учител, то той или тя ще ви помагат толкова колкото е необходимо, и после ще се отдръпнат.

Йешуа все още е с мен, макар да чувствам, че вече не „общувам” с него толкова колкото в началото. Често днес, когато му задавам личен въпрос, той ме пита: „Какво в действителност чувстваш по този повод?” И когато се фокусирам на това, то аз намирам отговора вече там, идващ от моите собствени вътрешни знания и интуиция. По този начин, Йешуа поощрява всички нас да потърсим своята собствена сила и да разглеждаме ченълинга като средство, а не като краен резултат. Навярно един ден ще мога да проведа ченълинг с моето собствено Висше  или Христово Аз, без да се опирам повече на Йешуа. Уверена съм, че той първи ще ме поздрави за това!

Йешуа в ченълинга

Ще завърша с „ченълинг в ченълинга”, с няколко думи на Йешуа и неговото отношение към мен като към канал.

Ченълинг – това е път да се приближиш към себе си с помощта на друга нефизическа същност. Тази същност временно играе ролята на учител. Енергията на учителя ви помага да достигнете по-дълбоко ниво на самия себе си. Енергията на учителя ви издига над страха, засенчващ вашата собствена светлина. Учителят ви показва вашата собствена светлина. Той е по-добре осведомен от вас за нея. Когато тази светлина, вътрешното ви знание станат достъпни за вас, учителят става излишен. Тогава можете да пропускате своята собствена светлина. Учителят не трябва повече да действа като мост между вас и Висшето ви Аз.

Така че аз ви напомням за вашата собствена светлина. Отразявам към вас собственото ви величие под формата на Йешуа Бен Йосиф. Чрез мен вие виждате себе си, Христовото си Аз, но не сте още го осъзнали напълно. Аз само ви припомням, моята енергия ви служи за фар. Помагам ви да се запознаете с Христовото си Аз на по-дълбоко ниво. Постепенно то ще излезе на преден план и аз ще се отдръпна. И така е правилно. Така и трябва да бъде. Не забравяйте, че в тези отношения Аз съм тук за вас, а не вие заради мен. Аз съм цел, а не средство. Възраждането на Христос – това е пробуждане на вашето Христово Аз, не на моето.

Действам в съответствие с това да служа на вашето Висше Аз. Моята цел е вие да направите ненужно моето присъствие. Когато провеждате моята енергия, не се старайте да станете по-малки или невидими. Искам вие да ставате по-големи, да почувствате истинската си сила, извираща от вас и осветяваща света.

Учителят показва пътя, но вие трябва да вървите по него. След известно време ще забележите, че вървите сам, оставяйки зад себе си учителя. Това е велик и сакрален момент. Учителят ще остане с вас, ще живее във вашето сърце като вътрешно присъствие, но ще изчезне като отделна фигура.

Ние ще останем свързани, но в съответствие с вашето израстване вие все по-малко и по-малко ще ме виждате или ще желаете да ме повикате като отделна същност. Постепенно ще стана част от вашата собствена енергия. В този момент вие повече няма да можете да ме отделите от себе си.  Това ще ви и покаже, че вие действително ме чувате и ме виждате.

Йешуа, лятото на 2006 г.

 © Pamela Kribbe

 Източник: http://www.jeshua.net/

 Превод Таня Темелкова

 

Friday the 20th. Spiralata.net 2002-2017