Памела Крибе и Йешуа

Да бъдеш заземен

Печат

Да бъдеш заземен

 

Много възрастни хора днес са това, което се нарича "лошо заземен." Това означава, че не присъстваме напълно в телата си: с част от ума си, в мислите си ние сме някъде другаде. Понякога това се случва осъзнато и тогава сме наясно, че част от ума ни винаги е другаде. Понякога обаче е несъзнателно: не осъзнаваме, че сме много повече от земната личност, с която се идентифицираме. Ние сме част от „обществото“, но сме загубили контакт с душата си, с центъра си.

Когато наблюдавам себе си, отчитам, че тази  раздяла  е започнала доста рано: част от съзнанието ми е отсъствало. Когато бях ученик, не  мразех  училището, но и всъщност не се чувствах на точното място. Учех уроците си, получавах задоволителни оценки, макар и темите  всъщност да не привличаха  вниманието ми. Вътрешният ми свят беше някъде далеч от Земята. Четях много, интересувах се от рисуване, и когато гледах красиви картини, например като тези на ван Росдайл, попадах в света на мечтите.

Якоб ван Росдайл - Пейзаж с водопад

Тъй като баща ми имаше проблеми с психичното здраве, ние почти никога не отивахме някъде. Красива природа, вдъхновяващи пейзажи, море - нищо от това не е имало в моята младост. Въпреки че Холандия има дълга брегова линия, за първи път видях морето, когато бях на 18 години. Предпочитах да живея във вътрешния си свят, а не в сивите улици на Тилбург. Резултатът беше лошо заземяване като възрастен: не присъствах със сърце и душа в тялото си. По отношение на другите хора често се натъквах на затворени в себе си и разсеяни личности. Вината не беше изцяло моя, защото често чувствах, че не мога да бъда себе си с такива хора. Когато не можеш да бъдеш себе си, се затваряш и се опитваш да се скриеш.

Чувствах също така, че не е възможно да присъствам на Земята с ума си. Мислех, че трябва да се адаптирам и че това е единствената ми възможност. Това е моята история; и много хора имат подобна на нея.

Причината за лошото заземяване винаги е това, че вие като дете по някакъв начин сте се чувствали така, сякаш не можете да бъдете себе си, че сякаш не сте добре дошли такива, каквито сте. Децата винаги имат несъзнаван спомен за красотата, игривостта, креативността и жизнерадостта на духовния свят, място, където няма насилие, няма принуда.

В момента, в който едно пораснало дете открие, че е различно от другите, част от съзнанието му се оттегля, като по този начин губи част от себе си. След това той или тя ще участват в машината, наречена модерно общество и ще станат част от нея: ние наричаме това порастване. Или остава наясно със своя свят на мечти, затваря се в себе си, чувствайки, че сякаш няма място за него в това общество.

На пръв поглед той се чувствана мястото си, но всъщност не е така. Основание за това усещане му дава това, че е част от системата. Системата като цяло обаче изобщо не е на мястото си. Той просто вече не осъзнава онази част от себе си, която не се вписва в обществото/системата.

Много съвременни офис сгради и фабрики, дори цели градове, не са на мястото си като обeкти/образувания/... Обитателите им обаче не осъзнават това; те са започнали да приемат ситуацията за нормална и не смятат, че има нещо нередно. Те са загубили контакт със своето духовно аз, с вътрешното си дете, което е основният израз на тази част от Аза.

Преди няколко години обикалях улиците на азиатски мегаполис. Имаше много оскъдна зеленина, само огромни тълпи, луд трафик, една след друг извисяващи се високо жилищни сгради. Забелязах, че енергията на града черпеше  изцяло сама от себе си. Там естественият мир и хармония, които дават здрава връзка със Земята, напълно липсваха. Хората, които работят в такъв град, стават част от енергията на града и намират липсата на заземяване за нормално; те гледат на това като естество на  съвременното общество.

Следователно по отношение на заземяването можете да класифицираме хората в три групи:

1. Хора, които са зле заземени, но не го знаят; те приемат ограниченията си като даденост и напълно са забравили за своето вътрешно величие. Те напълно се идентифицират с етикета, който обществото им е поставило: възрастен, трудолюбив мъж или домакиня, и прочее.

2. Хората, които са зле заземени и го знаят. Това често са хора, които не се чувстват у дома си тук, които смятат, че не са наистина добре дошли на този свят. Те виждат социалната реалност около себе си и чувстват, че тук няма място за тях. Те осъзнават онази част от себе си, която я няма на Земята, и си мислят: „Този свят не се вписва в това кой съм.“

3. Хората, които са (повече или по-малко) добре заземени. Въпреки всички проблеми и противоречия, те все още знаят как да намерят начин да изразят своя вътрешен свят. Те показват на света част от истинското си аз.

Тази статия има за цел да помогне на хората да преминат от втората група към третата. Искам да го направя въз основа на моя собствен опит. Лично аз винаги съм бил много наясно със своя вътрешен свят, но просто вярвах, че на Земята няма място за истинското ми Аз. И така, по някакъв начин, живеех двоен живот. Въпреки това започнах да правя важни стъпки към Земята.

Стъпка 1 - Създайте време за себе си, през което да се опитате да разберете кой сте.

Погледнато отстрани, първата стъпка за мен беше парадоксална. Реших да не изграждам кариера и да работя възможно най-малко. В началото на 80-те работих само на непълно работно време три дни в седмицата, време, когато все още беше много необичайно човек да го прави. Имах цели четири дни на седмица за себе си. Сбогувах се с възможна социална кариера.

Спомням си, че ходех до библиотеката за първи път през делничен ден и просто сядах да чета. Обичах това. Имах време да се занимавам с неща, които ми бяха наистина интересни. Имах време просто да се разхождам по малко през седмицата, винаги когато имах нужда от това.

Ако искате да станете по-добре заземен, това е първата стъпка, която трябва да направите. Дайте си време. Няма значение какво правите с това време, стига да се чувствате така, сякаш това време е изцяло ваше. Всеки момент, който не е наш, всъщност не сме на Земята. За да можем да кажем „да“ на живота на Земята и да можем да присъстваме напълно тук, ние трябва да чувстваме, че имаме време за себе си.

Това е важна стъпка. Съществува огромен натиск от страна на обществото върху нас - да бъдем на работа, да правим нещо. От нас се очаква да изградим кариера, да печелим пари, да бъдем полезен член на обществото, да се грижим за другите и т.н. Всички тези неща се изискват от нас. Ако не правим нещо, ако отделяме време за себе си, се чувстваме виновни. Когато просто седим и не правим нищо, това се счита за лошо.

Има и друга причина, поради която е толкова важно да отделите време за себе си: не можем да бъдем заземени, докато не разберем кои сме. По време на порастването ще се опитат да ви кажат от външния свят кой сте. Получавате име от родителите си; ти си момче или момиче. От вас се очаква особено поведение в съответствие с пола ви. Вие интернализирате (приемане на серия от норми, установени от хора или групи, които са влиятелни за индивида; бел.пр.) тези идеи за себе си. Само ако създадете време и пространство за себе си, можете да се освободите от тези вътрешни послания. Като мъж ми беше важно да се пусна от всякакви идеи за това какво е да си мъж и да създам пространство за женската енергия в мен, пространство за детето в мен, пространство за ангела в мен.

Времето, отделено за себе си, винаги означава, че рано или късно започвате да осъзнавате какво се случва вътре във вас, кой всъщност сте в сърцевината си – вашата уникална същност. Това ще ви накара да се почувствате различно, ще ви накара да почувствате кой сте всъщност.

Истинското заземяване започва със създаването на време за откриване на частта в себе си, която не е заземена. Ако не го направите и вървите изцяло заедно с енергията на обществото, тогава отхвърляте тази част и попадате в  група 1.

Стъпка 2 - Изразете себе си

Друга важна стъпка, която направих, беше, че взех решение да направя вътрешния си живот видим за другите. Реших да покажа на света своята „различност“, истинските си цветове. В моя случай направих това, като създадох уебсайт и публикувах най-различни  текстове  на тема: „Живот и съзнание“. През годините бях развил много идеи за това какъв е животът. Създавайки уебсайт, показах от себе си нещо, което винаги съм се сдържал да покажа пред света - докоснах се до света.

Какво се случва ако направите това?

Старото общество не е заземено и не е балансирано. Ние не живеем в симбиоза със Земята; липсва хармония. Нашата икономика се основава на плячкосване на Земята. Ние бързо извличаме огромни ресурси от Земята, които са необходими, за да поддържаме съмнително масово производство и по този начин унищожаваме околната среда. Ясно е, че не можем да продължим завинаги по този неуравновесен начин на живот. Такъв живот е резултат от това, че човешкото общество като цяло не е заземено. Много хора смятат, че са добре заземени, но всъщност  не са. Хората получават такова лъжливо усещане за заземяване, защото се свързват силно с голямата енергийна система, която сама по себе си не е заземена. Това им пречи да вземат предвид Земята. Като резултат – експлоатация и унищожаване на Земята.

В момента, в който оставите нещо да тече от дълбините в себе си към Земята, вие създавате енергиен цикъл. Давате нещо на Земята и тогава от нея към вас се връща поток. Това е естествен цикъл, който е много различен от хищническия механизъм на съвременното, пост-индустриално общество. Създавайки такъв цикъл със Земята, вие автоматично ще започнете да се чувствате част от нея и ще поемате своят отговорност за опазването й.

Колкото повече хора създаваттакъв цикъл, толкова е по-добър балансът между даване и получаване, между Земята и човечеството.

В новата ера ще има заземено човечество. Но това може да бъде постигнато, само ако хората вземат решение да проявят на Земята своите най-красиви и дълбоко скрити вътре в себе си качества.

Стъпка 3 - Кажете „да“ на входящия поток

За да се осъществи напълно този цикъл и да се активира напълно, е важно да се каже „да“ на входящия поток. Това може да изглежда просто, но не е така. В нашия живот има всякакви стари страхове и вярвания, които пречат това да се случи. Също така често сме създавали реалност, която усложнява процеса въз основа на тези стари страхове и вярвания около нас.

Страхът ни кара да се придържаме към онова, което чувстваме като сигурно и познато - старото. Работата, връзката, кръгът от приятели, семейството, житейската среда - това могат да бъдат всички неща, от които всъщност не сме доволни, но те ни дават усещане за сигурност. Това пречи на новото, което Земята иска да ни даде, да настъпи наистина нашият път. Страхът ни кара да останем свързани със старите енергийни системи, които не са заземени и страхът ни кара да се вкопчим в лъжливо чувство за заземяване и сигурност.

Да кажем „да“ на новото означава, че трябва да пуснем старото. Това е стъпка на доверие и понеже нашият човешки свят се основава на страх, се оказва, че това никак не е лесно.

Представете си следното. Имате дете в юношеска възраст. Един ден той или тя идва при вас и казва: „Не искам повече да ходя на училище, чувствам се нещастен там и не научавам нищо.“

Представете си как бихте се почувствали  в тази ситуация. Може би ще настъпи паника: идеята, че сега всичко ще се обърка за това дете. Живот, в който да не правиш нищо, да си стоиш вкъщи, такова дете върви напълно в погрешна посока - нищо добро не може да излез от това. Всички искаме детето да получи дипломите си и да започне добре платена работа. Наистина не можем да повярваме, че пътят към щастието в живота на това дете се крие в нещо съвсем различно.

В такава ситуация почувствайте натиска, който оказвате на детето, посланието, което му давате: „Ако не вървиш заедно със системата, всичко ще се обърка.“ И така, детето поставя дълбоко под въпрос какъв би могъл да бъде неговият или нейният път към реализация и щастие.

Тази позиция, тази вяра в системата, всъщност е нашата собствена „свещена“ вяра, че щом излезем от системата, игнорирайки нейните искания, нещата ще тръгнат зле.

Ние сме това дете; усещаме вътрешната си цел: път към щастието. В нас обаче има и много мощен авторитарен глас, който казва, че това не може да се направи; че е наивно и незряло да вярваме в това. Това ангажиране с нашия вътрешен глас, с най-дълбоките ни желания, всъщност е ескапизъм (от escape – бягам, избягвам; бягство от реалността; бел.пр.).

Ние сме израснали с идеята, че енергийната система на нашето общество осигурява сигурност: банките са надеждни, пенсиите ни са сигурни, постоянната работа предлага сигурност. Когато сме болни, лекарят ни лекува, образованието ни предлага гаранция за добра работа и т.н. и т.н. На определена възраст обаче откриваме, че в крайна сметка тези неща не са толкова сигурни. Причината е, че на нашето общество като цяло липсва добро заземяване.

Добрата новина е, че можем да променим това и че много хора вече го правят. Днес повече от всякога е в сила мотото: „Подобрете света, като започнете от себе си.“

Първо създайте добро заземяване за себе си и здравословен енергиен цикъл, в който се реализирате в света, и се отворете към това, което светът иска да ви даде.

Отваряне - как да направим това? Щом започнем да даваме глас в света на онова, което е вътре в нас, новите неща започват да идват по пътя ни. Много е важно да се доверим на това, да имаме упование в него и да му кажем „Да!“ дълбоко от сърцето си.

И накрая: Приемете безусловната любов!

В крайна сметка заземяването е много просто нещо: приемете любовта на майката Земя към вас лично. Откажете се от идеята, че Земята е мъртво, безжизнено нещо и вътрешно настройте своето съзнание - и тогава почувствайте любовта й към вас лично. Чувствайте, че Земята иска да ви помогне, винаги ви подкрепя по вашия път.

Чудото на живота на Земята е, че колкото повече се показваш и си себе си, толкова повече ще се чувстваш обичан от нея. Чуй как тя зове твоята душа, твоето истинско Аз. Кажи „Да” на себе си и кажи „Да” на любовта на Земята, която е тук за теб. Това е заземяване.

© Gerrit Gielen

Превод от английски Петя Стоянова

Monday the 25th. Spiralata.net 2002-2019