Памела Крибе и Йешуа

Гурута и секти

Печат

Гурута и секти

“Бог дава на хората истината. Дяволът я организира.”

Преди няколко години напуснах работата си като компютърен специалист в болница. Организираха ми прощално парти, където всички ми пожелаха с късмет в по-нататъшната ми кариера. Моят шеф никога не се смяташе за по-добър човек от своите подчинени. Той виждаше себе си като човек, който просто изпълняваше различен вид работа, по-организационна по своя характер; Той се възприемаше буквално като служител. Така и трябва да бъде. Това е съвременният цивилизован свят.

Хората, които напускат духовна организация, като например някакъв култ или религия, са изпращани по различен начин. Те нямат прощално парти, не чуват пожелания като: "Успех в по-нататъшното ви развитие на съзнанието." И техният шеф, техният гуру, не се смята за равнопоставен. Напротив, той вижда себе си като човек, който е толкова развит в съзнанието си, че знае много повече от хората около него.

Що се отнася до духовността, стандартите и ценностите, които съществуват в съвременния цивилизован свят, не са определени по този начин. Няма колективни общини или съвети. В една от най-големите духовни организации, които познаваме, католическата църква, мъжете и жените се смятат за неравноправни и се третират като такива.

На управленско ниво, в съвременната бизнес среда, се провеждат всякакви интересни експерименти. Организациите стават все по-малко йерархични. Междувременно, духовните организации остават консервативно йерархични по начина, по който функционират. Еволюцията, която се осъществява в нормалния бизнес свят, не е станала част от духовните институции. Докато в една модерна организация се насърчават индивидуални идеи и оригиналност, в духовните институции те са нежелани и се разглеждат като отклонение от пътя. Ето какво каза един холандски епископ по телевизията преди време: "Хората би трябвало да престанат да мислят за себе си и отново да започнат да слушат. Аз знам по-добре от обикновения вярващ,  а папата знае още по-добре."

В нашата практика редовно се срещаме с хора, които са имали негативни преживявания с духовни организации. Злоупотребата с власт  изглежда е по-скоро норма, отколкото изключение. Напишете в Google името на известен  духовен учител и също така въведете думата "злоупотреба" –  резултатът често е огромно количество нападки и сензации. Изглежда, че да бъдеш духовен учител не може да се синхронизира  добре с приемливо човешко поведение.

Как се случват подобни  неща?

Гуру-психология

Това често се случва така. Например, някой, който преживява провал, неприятности и объркване в обществото и се чувства изолиран  и посредствен, по-нисш от другите. Тогава е възможно да настъпи момент в живота му, когато той мисли, че получава духовни прозрения чрез интуитивен или паранормален начин. Той има усещането, че е получил важна космическа информация (казвам  той, но може, разбира се, и да е тя[1]) и в него се настанява идеята, че е уникален и специален. Посредством тази космическа информация той получава силно себеусещане, но през цялото време чувството му за малоценност остават силно зависимо от усещането за изключителност; поради тази причина той вече не е способен да погледне трезво на интуитивната, психическа информация, която е получил. Информацията е пристрастяваща, по същия начин, както и алкохолът: тя дава приятно усещане, но лишава личността от самоанализ и самокритичност.

Накратко, този човек започва да черпи своето самочувствие от духовните и психически послания. Когато преминат през него, той вече не може да ги оценява критично. Освен това, в астралния свят около него има достатъчно  енергийни същности, които искат да го "нахранят".

В хода на този процес постепенно се случва вътрешна промяна: "Трябва да съм специален, защото получавам важни духовни прозрения" се променя на "Аз съм изключително специален и уникален и затова получавам тези послания". Този човек намира, че е много очевидно, че точно той, а не някой друг, е избран да получи тези „истини“. Това създава състояние на постоянна самоизмама. Нещо подобно на: "Защото съм толкова специален, че получавам тези послания; те трябва да са уникални и винаги истински". Всяка форма на самокритика е изчезнала. Вероятният гуру се чувства издигнат над своите последователи; те трябва да го слушат за собственото си добро и да го следват без да задават въпроси и без  да се съмняват. В крайна сметка, той знае истината, а неговите последователи – не. Затова: ако не го слушат, те са на погрешна следа, те са зли. Отношението е: "Аз съм тук „горе  над” теб, а ти си там (долу)". Прозрението, че самият той е човек, който трябва да расте и да се учи чрез опит и грешка, е далеч от неговата реалност. Вече е роден гуру.

Психология на сектата

Последователите на тези гурута често са хора, които смятат, че решенията на техните страхове, съмнения и несигурност са извън самите тях. Поради самонадеяния  и самоуверен начин, по който гуру представя идеите си, без никаква следа от съмнение, те получават впечатлението, че този гуру трябва да е много специален. Те се убеждават, че за да решат проблемите си, трябва да бъдат с него. Те са убедени, че той може да ги освободи от всякакъв страх и съмнение и  не осъзнават, че по този начин се отказват от своята свобода и човешко достойнство.

Докато гуруто смята, че е по-напреднал от учениците си, последователите сами потвърждават фалшивия му образ, като го виждат като свой господар и го припознават като такъв. Той се възприема като по-добър човек от останалите, водач, просветител, който е много по-развит. Учениците потвърждават тази му самозаблуда, като го слушат като някой, който знае по-добре  и който е способен да види много по-добре, отколкото те сами могат да видят. Те са сигурни, че най-доброто за тях е да следват командите му безусловно. Да се откажат, значи да се отклонят от правилния път. Да имаш лично мнение може да доведе до погрешно поведение и следователно е опасно. Ситуацията назрява все по-нееднозначно. Тъй като учениците вярват все повече и повече, че да се отклоняват от гуру в мислите и действията си е лошо за тях, егото на гуру става все по-силно. Постепенно в сектата се развива дуалистичен мироглед: сектата е добра, външният свят е лош. Ако на гуру е даден избор между "има нещо нередно с мен и моето послание" или "човечеството е лошо, защото не ме слушат", тогава той избира последното. Това често е неговото централно откровение за членовете на сектата: "Човечеството е лошо, падението е близо, но аз съм твоето спасение".

За да подчертае важността на сектата, гуруто заявява, че външният свят е в хватката на зли/дяволски заговори, често насочени срещу сектата. Поради тази причина последователите на сектата, които напускат групата, също са лоши. В крайна сметка, те избират злото; те оставят светлината и ще потънат в тъмнината. Те са заплашени от другите, че всички видове зло ще ги сполети, ако се осмелят да напуснат.

По такъв начин учителят потъва все по-дълбоко в собствените си заблуди. Неговото его става все по-голямо. Той смята себе си за свят и всяка критика, насочена към него, не е нищо повече от богохулство. Той все повече губи връзка с реалността. Държи се ексцентрично и привлича избраните от него да се държат по същия начин. Той толерира само хора, които го следват сляпо и напълно го признават в ролята му на всезнаещ лидер. Всеки критичен коментар се възприема като знак за сериозна грешка. С течение на времето той е заобиколен само от „да” последователи, които го обгръщат с ласкателство. В резултат на това нещата все повече и повече се объркват и самото функциониране на сектата е компрометирано. Тъй като гуруто не е в състояние да критикува себе си, той прехвърля вината за всякакви проблеми върху другите. Според собственото му мнение другите не го слушат добре и не разбират инструкциите му. Тъй като всичко все повече се обърква, той затвърдява  убеждението си, че хората около него са по-малко достойни и наистина не заслужават присъствието му.

Членовете на сектата дегенерират до хора, които са потиснати и с ниско самочувствие. Често им се натяква, че човешкото его е лошо, което след това осигурява на егото на гуруто свободното господство. В един момент те вече не смеят да мислят за себе си и започват да поглъщат само идеите на гуруто. А самият гуру? Той става все по-параноичен, в резултат на което сектата като цяло се движи към лудост. В крайни случаи, както ни учи историята, в сектите дори се извършва колективно самоубийство. Липсва и намек за духовност. Всъщност, още от самото начало не е било възможно да е има  истинска духовност.

За щастие има и изключения. Навсякъде по света хората се ангажират да изпълняват духовното си признание по позитивен начин, да просвещават другите от своето обкръжение. Разбира се, те също имат своите проблеми, но разликата между тях и гореспоменатите гурута е, че те подхождат честно към проблемите си. Истинският гуру винаги ще насочи човека към вътрешния учител, който съществува във всяко човешко същество. Той никога няма да каже, че е гуру за другите. Той само дава насоки как да се открие действителния гуру, който е вътре във всеки човек;  той просто ще посочи пътя за постигането му.

Как да открием тези хора, как да разпознаваем духовните учители, които имат тази почтеност? По-долу описвам няколко основни ценности, характерни за добрите учители.

Как би трябвало да бъде

Един добър учител създава свобода

Всеки добър учител знае, че учението му не е самоцел. Той е в процес на развитие и знае, че съзнанието му ще продължи се развива. Той не знае кои пътеки ще се отворят в бъдещето, какво ще му даде вселената, или как съзнанието й  ще продължи да се разширява.

Добрият учител знае също, че другите преминават през собствения си процес на развитие и го уважава. Той осъзнава, че никога не може напълно да разбере процеса на другия и да проникне в него, но винаги използва знанията си, за да помогне. Доброто преподаване никога не е самоцел, истина, която се фиксира завинаги. Учителят помага на ученика да се отпусне и да започне  отново да разчита  на естествения поток на живота.

За ученика преподаването на учителя винаги е само отправна точка, нещо, което му помага да предприеме следващата стъпка, за да напредва самостоятелно.

Съзнанието винаги иска да се разширява, винаги има следваща стъпка. Винаги ще има нови идеи, нови преживявания. Крайната истина не може да се съдържа в ограниченията на думите.

Идеите, които в даден момент са донесли просветление и прогрес, ще се окажат остарели в сравнение  разширяването и еволюцията на съзнанието. Това е моментът, когато трябва да ги пуснете и да се освободите от тях.

Когато хората твърдят, че "тази доктрина или тази книга, е абсолютната истина, ние сега знаем как тя работи", те придават тласък на застоя. По този начин те бързо изостават от хората, които следват вътрешната си сила.

Това е, което виждаме в нашето общество. Там, където светските организации се развиват, измислят нови идеи, развиват нови форми на сътрудничество и отделят все повече внимание за развитието и щастието на отделния работник, много духовни организации се оказват в стагнация.

Един добър учител знае, че истината може да се открие навсякъде

Истината може да се намери навсякъде, защото всичко е следствие от истината. Тя може да бъде намерена в песъчинката, в цветето, в звездите над нас, в усмивката на дете, в сърцата ни. И към тази истина водят безброй пътища. Ако вървим заедно с потока, ще открием истината, която търсим. Няма нужда да правите нищо. Всеки въпрос създава енергиен поток, поток, който естествено ни носи отговор. Един добър учител знае това. Той само ще ни насърчи да разчитаме на този поток, да вървим заедно с него, защото знае, че потокът ни води към отговорите, които търсим. Той никога няма да блокира този поток със собственото си учение, със собствените си възгледи.

Той се старае да направи своята роля възможно най-малка. Той знае: „Колкото повече правя, толкова по-голяма  е вероятността да  нарушавам потока“.

Всеки човек има своя уникална връзка с истината; тази истина се крие в гласа на сърцето му, в съвестта му, в интуицията му. Един добър учител уважава това. Следователно той никога няма да претендира, че знае истината, той ще укрепи и подхрани вътрешната връзка, която „обучаваният” има с космоса.

Един добър учител е щастлив, когато неговите ученици го надминат

Еволюцията на човечеството на Земята се случва по следния начин. През вековете всички искрени духовни хора и много други нечовешки същества участват в постепенното израстване на съзнанието на Земята. В резултат на това енергията на Земята става все по-фина.

Разстоянието между царството на душата и земното царство намалява. Новите поколения се справят все по-добре с течащата, игрива енергия на царството на душата.

Само погледнете спонтанните и весели, но ох-толкова-чувствителни деца на новото поколение, децата на новото време. Те са по-напреднали от нас, стоят със своето съзнание по-близо до Източника. Тяхната енергия е по-уравновесена, те са по-малко засегнати от моралните и догматични убеждения, които произхождат от миналото.

Точно по същия начин ние имаме по-добра връзка със съзнанието на нашата душа, отколкото са имали поколенията преди нас.

Духовните учители, които са дошли преди нас, хората, на които с право се възхищаваме, са започнали своята работа, когато атмосферата на Земята е била много по-тежка и по-груба, отколкото е сега. Ето защо ние по някакъв начин сме по-близо до вътрешното си ядро, отколкото са били те. Благодарение на тях ние сме там, където сме, но също така това означава, че трябва да погледнем на  техните идеи под друг ъгъл, като ги поставяме в контекста на времето и културата, съществували тогава. Всеки, като дете, абсорбира енергиите на своето време и това важи и за духовните учители. Тази енергия винаги е отразена в тяхната работа. Ето защо трябва да съотнесем  всичко, което идва от миналото, и да го поставим на фона на настоящото време и култура. Човешкото съзнание винаги се разширява. "Истината" от вчера не е непременно истината на днешния ден.

Истинският учител знае това, приветства по-нататъшния растеж и е щастлив, когато учениците му продължават да развиват тези семена, помагайки им  да покълнат.

Един добър учител разпознава собствения си процес

Тук, на Земята, преминаваме през процес на развитие и никога не достигаме до крайната точка на този учебен процес. Винаги е възможен по-нататъшен растеж. Всички ние имаме нашите трудни времена, нашите проблеми, моменти на страх, отчаяние и безнадеждност. Няма никой, който да е над това.

Може би си спомняте от училище, че има два вида учители. Имаше учители, които стояха пред черната дъска и честно признаваха, когато не знаеха нещо - това бяха най-добрите. Имаше и такива, които се опитваха да пазят своето невежество скрито - това не бяха толкова добри учители. В класната стая веднага усещахте това.

Същото важи и за духовните учители. Истинските учители признават честно своите проблеми, слабостите си, страховете си и своята несигурност. Учител, който не го прави, който е над учениците с „Аз съм достигнал там, докъдето ти все още имаш много да вървиш“, има проблем с егото. Той извлича идентичност от това, че е "гуру". Зад това отношение стои страхът: той се страхува, че учениците му ще го оставят, когато видят неговите слабости.

Един добър учител прави своето обучение относително

Истината носи определена сила. Когато хората чуят истината, нещо вътре в тях резонира. Каква е истината? Какво е истинска мисъл или истинска идея? Това е мисъл или идея, която помага на човека да бъде в хармония със себе си и околния свят. Истината е изцелителна, освобождаваща. Тя докосва нещо дълбоко във вас, движи ви, вълнува ви и ви прави ентусиазирани. Можете също така да го забележите и в другите. Истината блести в очите на някой и вие можете да я чуете в гласа му.

Това, което е Вселената, всичко в нейното най-вътрешно  съществуване не може да бъде изразено с думи. Тя не може да бъде изразена поради ограниченията на езика, тя надхвърля нашето мислене.

Един добър учител знае това. Той знае, че най-възвишените и чисти думи са само указания в посока към истината. Затова той винаги ще остане скромен, признавайки относителността на своите думи. Той знае, че в даден момент енергиите на Земята ще станат по-високи и по-фини, отколкото в момента, и ще бъдат изразени на Земята посредством език, който приближава истината повече от думите, които в момента имаме.

Добрият учител не работи от позицията на страх, а с любов

Има много учители, които работят, манипулирайки чрез страх: "Слушайте ме, иначе ще изпаднете в грях, следвайте тези правила, иначе ще отидете в ада." Чували сме ги всички в миналото. Зад такова учение се крие страх.

Гуру, който работи със страх, се страхува, че ще загуби последователите си, страхува  се, че ще загуби учениците си, и без последователи няма повече да има възможност да съществува. Някой с чувство на малоценност често извлича своята идентичност от своята вяра и ако друг не споделя неговата вяра, той ще го преживее като заплаха за своята идентичност. Следователно такъв човек се определя като лош и трябва да бъде наказан.

Страхът е характеристика на доктрина, която не е чиста.

Истината се основава на любовта. Чистото учение показва тази любов, заедно с уважение към другите и към живота.

Всяко живо същество е уникална част от космоса; има място за всички. В каквото и да вярвате, какъвто и да сте, каквото и да правите, няма преценка, няма нищо друго освен безусловна любов. Един добър учител знае това. Той винаги ще се отнася към дисидентите с уважение и любов, няма да съди и осъжда. Той никога няма да използва страха, за да убеди учениците си в определена гледна точка. Всяка доктрина, която се основава на страха, в крайна сметка ще изчезне.

И накрая, един добър учител знае, че едновременно е и ученик

Ние всички сме на пътя. Докато не сме постигнали Единство, ние сме на път, ние се учим и израстваме. Трупаме опит, получаваме прозрения, до които другите още не са достигнали. Но други пък са по-напред от нас в развитието си. Осъзнайте, че научаването на неща чрез лично  преживяване, отнема  време. Затова никога не бъдете нетърпеливи, нито със себе си, нито с другите.

Един добър учител е човек, който е наясно със собствените си глупости и грешки, както и със своите човешки слабости. Той ще ги приеме и няма да се самоосъжда. И когато той види подобни неща в своите ученици, ще ги приеме и със сигурност няма да ги съди. Той знае, че също е ученик на живота.

Герит Гелен

Превод Петя Стоянова



[1]Виж: Дъщерята на Профит: Моят живот с Елизабет Клеър Профит. ( ISBN-13: 978-1599219721, от Ерин Профит).