Памела Крибе и Йешуа

Духовното значение на живота на Земята

Печат

Духовното значение на живота на Земята

Иешуа чрез Памела Крибе.

Скъпи приятели и единомишленици,

Аз съм Иешуа. Всички вие сте мои братя и сестри. Присъединявам се днес към вас като равен. Като ваш приятел. Почувствайте общия Източник, чрез който сме свързани. Почувствайте потока на живота, протичащ между нас, връзката, която изцелява и освобождава.

Отдайте също на себе си дължимото за това, че почитате и уважавате всички останали участници в това събиране. Това уважение означава, че разбирате кои сте вие в действителност, че преминавате това пътешествие в тяло от плът и кръв, тук и сега, на Земята, и го оценявате. Това е стъпка на вярата и дълбоко в себе си, вие подхранвате тези убеждения, съзнание и сила, които са ви довели тук. Всеки от вас е казал „Да“ за тази инкарнация, това е вашия сегашен живот. Това „Да“ е въз основа на дълбоко познание, макар не веднъж да ви е обхващало съмнение, породено от старата памет за изпитанията в предишните ви животи. Тези съмнения са като мъгла, която частично или напълно скрива от вас това ясно и уверено „Да“. Вие се чувствате изгубени в това земно приключение, самотни и изоставени. Познавам тази болка, и аз самият съм я изпитал.

Доста често мен ме изобразяват като светец, просветлен и всезнаещ. Това не съответства на истината, аз познах и разяждащи съмнения и страх. Това бе част от моето пътешествие, така както е част и от вашето. Затова приемете и моето несъвършенство. Когато живеех на Земята, бях вдъхновен от светлината, която исках да предам и свидетелствам. Светлината, която е невъзможно да се опише с думи. Светлината, носеща любов, красота, удивление, хунор и мъдрост. Това не бе мойта светлина, а светлина идваща чрез мен, както сега идва чрез вас. Но и аз изпитвах моменти на дълбоко отчаяние от неразбиране и неприемане от тези, които бяха около мен, така както усещате това и вие. Ето защо аз мога да дойда при самотните, отчаяни хора, усещащи физическа и емоционална болка, при хората, оказали се в духовната пустиня, в празнотата. Мога да разбера тези хора, защото съм изпитал същите емоции, настроения и мисли, които изпитват и те.

Човешкият опит, с всичките подеми и падения, е необходим за провлението тук на вашата светлина. Това, което преживявате като тъмнина, мрак и препятствия е неотменима част от вашето пътешествие. Вие не трябва да се опитвате да ги избягвате. В случая става дума по-скоро за вашата способност да ги приемете, да ги осветите със светлината на сърцето си, както камък осветен отвътре, сава много красив. В тази задача е скрито вашето предназначение: да изпитате тъмнината, да я разберете, а след това да я осветите, минавайки през спектъра човешки преживявания, почувствайки я и прекарвайки я през своето съзнание. Тогава в човека се събужда енергията на Христа, но за да се случи това, трябва да си човек. Не можете да развиете тази енергия, уникалната сила и енергията на Христа, във висшите ефирни области, където няма това съпротивление и дълбочината на човешките преживявания. По този начин, всичко, което ви се струва, че ви дърпа назад, предизвиква съпротивление, страх и  безпокойство, всичко, което се стараете да избегнете, в действителност е вашата съдба и цел на пребиваването ви тук.

Това е съвършено вълшебен опит, когато можете да помогнете на друг човек да получите вътрешно просветление и който в резултат на това ще стане проводник на чудеса в този свят. За мен има истории за чудеса и внезапни физически и ментални изцеления. Но аз никога не съм бил вълшебник и не в това е моята сила. Тук няма никакви мистични трикове. Въз основа на мовто познание за хората, аз отивах при тези, които са съзрели за това, тези, които бяха на прага на пробив на вътрешно ниво. Не ги съдех за това какви са били, не разглеждах положителните им и отрицателни черти, аз просто бях там. И хората, влизащи в контакт с мен, изпитваха любов, и тази любов ги направи цялостни. Сякаш тяхната истинска природа внезапно бе призована и се пробуди. Ето какво ставаше в тези вълшебни моменти. Не това, което правех в действтителност, а това, което се пробуждаше и случваше при взаимодействието ни.

Моята откритост ми позволи да получа светлината на Христа и да я предам на другите. И такава откритост за човешкото същество често се постига чрез преживяване на криза. Обикновено преди да успеете да се отворите за енергията и светлината на Христа, преминавате през период, когато различните убеждения за това какво може да се случи и какво – не, какво трябва да бъде и какво не трябва, напълно ви поглъщат. Вие сте изпълнени с идеи и мисъл-форми, които създават във вас множество емоции и настроения. Опитвате се да придадете форма на своя свят, своя живот въз основа на тези идеи дотогава, докато не се сблъскате с нещо толкова необичайно и огромно, че не можете да намерите начин да го избегнете и това срива цялата ви увереност и разрушава шаблоните на мисленето ви. Пададе в „дълбока дупка“, което може да предизвика във вас голям страх.

Това може да наречете „тъмната нощ на дупата“ и това е стряскащ опит. В същото време, това е и възможност да се отворите и да осъзнаете, че вие повече не знаете кое е „правилно“, а след това някаква част от вас „се предава“ в същото време, когато друга се „отваря“.

Частта от вас, която е принудена да се предаде – това е съпротивляващата се част, нетърпелива и изискваща, която винаги и навсякъде „знае по-добре“. Често в процеса на криза точно тази част умира. И ако вие се осмелите да я оставите да умре, вашата вътрешна светлина може да започне да се проявява. По този начин, кризисният опит, който ви се струва доста труден за „смилане“, носи в себе си потенциала за проявяване на светлината. Но това е много интензивен опит, тъй като умиращата ваша част не иска да умира и се съпротивлява с всички сили.

Моля ви да извикате в ума си тази своя част, която се съпротивлява на светлината и е изобщо против светлината като такава, против светлината на космоса, която се стреми да протече чрез вас. Нещо във вас иска да се защити от тази възможност. Затова почувствайте, ако можете, съмнение, нерешителност и колебание, когато ви моля да си представите, че тази светлина тече през вас леко и свободно, през вашето тяло в този свят. Какво извиква у вас този образ? Можете ли да допуснете това? Можете ли да почувствате, че това е дори възможно? Или чувствате, че нещо във вас се стреми да се защити, да се затвори за това? Погледнете внимателно на тази своя част и се запитайте: „За какво ми е необходим този щит?“ Отнесете се към този стремеж сериозно, защото тази ваша част се нуждае от това. Отнесете се с уважение, защото този щит винаги има своя цел. Той съществува, за да защити много раними части от вас.

Коя ваша част не допуска светлината? Коя ваша част смята, че от вас се изисква прекалено много и това дори е опасно? Отнесете се към нея меко, като към дете. Погледнете на нея като на изплашено дете, опитващо се да скрие навътре жизнената си енергия. Отнесете се към това дете много нежно и вижте колко е прекрасно. То продължава да излъчва красота въпреки ранимостта си и затвореността си. Поклонете се на това дете, прегърнете го с цялата си щедрост и доброта. Отнесете се към него с меко приемане, без да се опитвате да го промените или да му налагате нещо. Седнете заедно с него, отпуснете се и почувствайте как вие можете да заемете мястото на този „щит“. До този момент детето се е чувствало защитено от тази бариера, издигната между вас и вътрешния свят, но този „щит“ служи също така и като бариера между вас и вашите най-дълбоки чувства.

Попитайте детето можете ли да заемете мястото на този щит? Просто го попитайте: „Ще ми позволиш да се погрижа за теб?“ Попитайте го честно и открито: „Защитавам ли те достатъчно?“ И му позволете да говори свободно. Възможно е да каже: „Не, не се чувствам в безопасност. Страхувам се.“ Попитайте го какво му трябва и какво можете да направите за да се чувства уверено. Не бързайте – можете да разговаряте с вътрешното си дете отново и отново. То е живо същество, ваша част, носеща много любов и способност да споделя тази любов. Но то трябва да се чувства в безопасност на Земята. Затова тук е необходима цялото ваше внимание и доброта.

Когато издигате защитна бариера, „щит“ защитаващ и скриващ вътрешното ви дете, вие не можете повече да взаимодействате съзнателно с него. То остава скрито дори и от вас. В накакъв момент от вашия живот вие се криете от всички, „преминавайки в отбрана“ и дори не знаете защо. Сърдите се и изпитвате разочарование, защото се включват автоматични шаблони между вас и вътрешното ви дете. Обновявайки връзката с това уязвено вътрешно дете, разговаряйки с него отново и отново, вие постепенно ще успеете да намерите начин да се избавите от тези шаблони, от защитната бариера, но това изисква търпение и мекота от ваша страна. И изисква разбирането ви за това, че тази ваша уязвима част не е препятствие, което трябва да избягвате или което трябва да преодолявате и не е необходимо да се премахва.

Предполага се, че ще израстите това дете, обкръжавайки го с разбиране и любов, и тогава Светлината на Христа ще се събуди във вас. Ще си отидат старите идеи, съждения и убеждения, вечният стремеж към борба за това, което си мислите, че ви е нужно. Вместо това във вас ще се появи готовност и откритост за среща със самите себе си, отново и отново с внимание и удивление. Ще престанете да смятате, че знаете какво ви е необходимо и какво е добро за вас, ще си позволите да се увидлявате, слушайки отговорите на вашето вътрешно дете.

Това е вашият път, защото Душата има какво да научи в резултат на човешкия си опит. Понякога вие гледате на Небесата, на света, към който принадлежи Душата ви, като на нещо съвършено, като на свят, от който сте били прогонени. И сега сте принудени да преживявате в несъвършения свят на Земята, където ви гнетят толкова различни емоции. И това изглежда като наказание. Но царството на Душата, светът, от който сме дошли, е също несъвършен. Тук недостига нещо съществено и именно затова вие винаги правите тази стъпка на вярата във въплъщение. Това е самият живот, търсенето, дълбокият и интензивен опит на преживяването, особено възможно на Земята – това развива и задълбочава търпението, разбирането ви и състраданието. В това се състои духовното значение на живота на Земята. Проблясъкът на съвършенство, което можете да изпитате тук, често в момент на пустота или озарение, или изпитвайки чиста наслада и красота, имат много по-голяма тежест от години пребиваване в еуфорното състояние на небесата.

Безусловно, да пребиваваш в атмосфера на хармония е забележително, с по-малко съпротивление и с по-малко възходи и падения. И вие се стремите към това. Но не си струва да се отрича красотата и огромната духовна ценност на живота на Земята, които преживявате. Вземете опита си, мъдростта, озарението и пробивите, получени тук, в царството на светлината и тя ще спечели от това повече живот. Между Земятя и областите „от другата страна“ има постоянно взаимодействие. Ценете живота си. Вие сте смели, действате с голяма сила, затова признайте собствената си светлина.

Радостен съм, че бях с вас. Когато съм с вас, макар  не в тяло, се чувствам човек и отонов си припомням това усещане. Да, това е бреме, но има и моменти на просветление и лекота, дружба и солидарност, които оставят дълбока следа в Душата.  Възлите на дружбата, завързани на Земята, остават завинаги с Душата. Затова животът на Земята е толкова скъп.

Благодаря на всички вас и приветствам всеки от вас от цялото си сърце.

Иешуа, 13.11.2017

Превод Таня Т.

 

 

Wednesday the 26th. Spiralata.net 2002-2019