Памела Крибе и Йешуа

Намиране на целта на живота ви

Печат

Намиране на целта на живота ви

 

Каква е целта на живота? Това е въпрос, който много хора си задават. Ако погледнем от гледна точка на биологията, отговорът е прост: да оцеляваме и да се възпроизвеждаме. Така че всичко е свързано с оцеляването на рода или дори по-материалистично: оцеляването на вашите гени. Вие сте вашето тяло и тялото ви просто е едно превозно средство, което гарантира, че гените ви се възпроизвеждат. Религията, разбира се, ни учи на нещо съвсем различно. Бог ни е създал и ние сме тук, за да служим на Бога.

Двата възгледа си приличат по това, че сочат нещо извън нас, което да определя нашата цел. В основата си всъщност те са верни. Доскоро същото се отнасяше и до ежедневието. Обикновено хората не са имали нищо особено в собствения си живот. Момичетата трябвало да помагат на майките си, те не били насърчавани да научават нещо друго, освен  да се омъжат, да останат у дома и да отглеждат много деца. Момчетата трябвало да вземат участие в ежедневието с тежък физически труд или да станат войници. От тях се очаквало да се подчиняват на заповедите и да не мислят за себе си. В миналото лидерите очаквали пълно послушание.

Обаче всички тези неща не са това, което имам предвид под "Намиране целта на живота". Аз имам предвид цел, която е смислена замен самия - не за някого или за нещо друго.

Това естествено повдига въпроса: да предположим, че животът ми е смислен за мен самия, какво ми разкрива за мен това? Какъв точно би трябвало да бъда, за да може животът ми да има значение за мен?

Сега, когато създавам или построявам нещо – например стол –  аз съм този, който определя целта на стола. В този случай – целта е да седя на него. Следователно може да се каже, че когато имам създател, нямам собствена цел. Моят живот може да има цел за мен, само когато аз самият съм си създател, когато сътворявам своя собствен живот.

Това означава, че част от мен трябва да съществува извън времето и пространството. Ако моят източник е само от време-пространството, то не бих могъл да бъда собственият си  създател. От това следва да заключим, че има нещо по-древно от мен, нещо съществуващо преди мен, което ме е създало. Следователно, за да има смисъл въпросът "Каква е целта на моя живот?", трябва да го разделим на две части: творческата част, която съществува извън времето и пространството и моята земна личност, която съществува в пространството и времето. И двете съм аз: висшият аз и малкият аз. Малкият  живее не само  на земята, но и  в моя висш аз. И всичките му преживявания са част от висшия ми аз.

Без да призная висшия аз, въпросът няма смисъл. Бих дори потвърдил, че без висшия аз не можем дори да повдигнем въпроса, ние просто ще се подчиняваме на външните закони. Бихме били същества без вътрешен свят, без психика, донякъде като компютри.

Фактът, че можем да зададем този въпрос, е знак, че до известна степен сме в контакт с висшия си аз -  казано на популярен език: нашата душа.

 

Осъзнаване на висшия аз

Къде би трябвало да търсим висшия аз? Разбира се, не във външния свят, а някъде вътре. Тук се очертават три важни препятствия. Първото е, че не сме свикнали да търсим отговорите вътре в себе си. Всъщност, не сме свикнали да насочваме вниманието си навътре – обикновено го задържаме само за няколко секунди, след което започваме да мислим за нещо извън нас; често това е един от многото проблеми в нашето ежедневие.

Второто е психологическо препятствие: ние вярваме, че сме малки, че имаме малко или никакво значение. Не можем да си представим, че в нас има нещо велико, нещо вечно.

Третото препятствие също е психологическо: ние вярваме, че сме лоши или недостойни. Разбира се, успяваме да скрием това от външния свят, но ако има нещо като висш аз вътре в мен, той (пиша той, но разбира се и тя) трябва да е наясно с това и следователно да е ядосан: Аз се провалих. Така че е по-добре да не влизам в  контакт с висшия аз, тъй като това ще ме накара да се почувствам още по-лош.

Как да преодолеем тези препятствия?

Първата стъпка е да насочите вниманието си навътре в себе си, да се фокусирате върху вашия вътрешен свят. Когато хората правят това, те често се опитват да не мислят, но това много трудно се поддържа за повече от няколко секунди. Така че те започват да се разсейват и отново да мислят за проблемите си. Решението на този проблем е съвсем очевидно. Винаги има неща във вашия вътрешен свят, които  привличат вниманието ви, обикновено чувства като гняв или тъга, или може би напрежение някъде вътре в тялото ви, или дори болка. Основната причина, поради която хората смятат, че е толкова трудно да медитират, е, че те мислят, че трябва да държат ума си далеч от неща, които привличат вниманието им. Но ние можем да имаме вътрешен покой, когато вместо да считаме тези неща за нежелани или негативни, да започнем да ги ценим. Те са важни, защото те са част от нас и съдържат важни послания за нас. Те призовават нашето внимание поради някаква  причина.

Ако, например, усещате гняв някъде вътре в себе си, представете си на същото това място едно ядосано дете. Просто използвайте въображението си. Въображението е мощен инструмент, който ни позволява да се свързваме с нашия вътрешен свят. Хората често отхвърлят въображението като нещо, което не е реално и няма реална стойност. Но помислете за момент: всички велики произведения на изкуството, цялата човешка литература, всички тези неща са сътворени от човешкото въображение. Въображението ви винаги е много лично, уникално и винаги ви разказва нещо за себе си.

Така че използвайте въображението си, за да влезете в контакт с това дете. Слушайте това дете, бъдете отворени към него и го и обичайте. Това дете е част от вас, може би част от вас, която сте пренебрегвали дълго време, а може би и част от вас, която носи важно послание.

Ако ние си позволим да направим това, ако видим всички тези части от себе си без никакво осъждане, ако ги приемем и дори ги заобичаме, то тогава ние ставаме наблюдатели на нашите малки същности: нашите личности. И това е моментът, когато нещо красиво може да се случи: като станем наблюдатели, ние влизаме в контакт също и с висшето в себе си –  нашите души.

Осъзнайте нещата, които блокират енергията на вашата душа

Нашите малки същности (аз)личности са изпълнени с идеи, мисли и чувства, които възникват в отговор на външния свят. Тъй като повечето идеи във външния свят се основават на страха, тези идеи блокират енергията на душата ни, която е енергия, базирана на любовта. Някои от тези идеи изглеждат толкова очевидни, че едва ли можем да си представим, че могат да бъдат погрешни.

Какви са тези идеи?

На първо място е нашата основна реакция към енергиите на обществото, които са базирани на страха. Усещаме, че не се вписваме, че сме различни. И заключаваме, че има нещо нередно в нас и затова ще трябва да се променим или да израснем. В резултат на това живеем в състояние на постоянно самоосъждане.

Като постоянно осъждаме и потискаме себе си, ние прахосваме енергията на душата си. Последствието от това е, че изпитваме липса на любов. Започваме да мислим, че не сме обичани. И така започва голямото търсене на любов. Вярваме, че светът като цяло е безразличен към нас и че трябва да работим усилено, за да спечелим малко любов от някой друг.

Заедно с тези идеи идва и усещането за безсилие. Научаваме се да вярваме, че нямаме контрол върху собствения си живот. Други хора властват над него, а не ние. Научаваме, че всичко е разделено. Ние сме отделени от другите хора посредством стени или граници. Ние сме отделени от звездите и другите планети чрез огромно пространство.

Така че всъщност има четири огромни страха, на които придаваме субективен характер.

- Страхът от липса по принцип и по-конкретно – от липса на любов.

- Страхът от безсилието.

- Страхът от раздялата.

- Страхът да бъдеш лош или безполезен.

За да преодолеем тези илюзии, първо трябва да ги осъзнаем. Можем да направим това, като прегърнем една по една следните противоположни идеи:

- Аз съм източник на любов и изобилие.

- Аз съм мощен създател.

- Аз съм едно с вселената.

- Аз съм добре.

Когато прегърнете една от тези мисли, например "Аз съм източник на любов." , ви се струва, че  веднага чувствате съпротива. Най-вероятно се появява мисъл, която отхвърля идеята директно, без съмнение. Сега използвайте въображението си. Представете си, че някъде вътре във вас има човек, който изговаря тази отблъскваща мисъл, като например казва, че идеята, че вие сте източник на любов, е нелепа.

Отделете време да изучите този човек. Откъде идва той или тя. Много е вероятно, това да е глас от вашето минало; може би един от вашите родители. Но когато започнете да мислите за това, ще разберете, че това е външен глас. Гласът не идва отвътре, всъщност той изобщо не ви принадлежи. Обаче нещата, които този скептичен глас ви казва, може да са верни или неверни. Може би има съмнение вътре във вас. Бъдете рационални по отношение на това съмнение: тъй като то е там, има смисъл да се даде шанс на положителната възможност.

Така че прегърнете мисълта "Аз съм източник на любов". Повтаряйте го по няколко пъти на ден. В края на краищата, многократно сте повтаряли негативните си мисли през целия си живот. Защо да не дадете на положителните мисли на малък шанс? Как се усеща това?

И всеки път, когато повтаряте една от тези позитивни мисли, обръщайте внимание на негативната реакция във вас. Проучете я, като използвате въображението си. Вероятно бавно ще стигнете до заключението, че всички тези негативни мисли имат корени в страховете сред обществото около вас, които сте интегрирали като свои. Колкото повече осъзнавате това, толкова повече ще можете да освободите всичките си мисли и идеи въз основа на тези страхове и толкова повече пространство ще създадете за великия аз. Създаването на пространство означава, че вече не държите в сянка висшия аз, което позволява на енергията на вашата душа да започне да тече. Влизането в контакт с тази енергия е основна стъпка в намирането на целта на живота

Целта на живота ви: изразяване на себе си

Каква е целта на живота ви?

Разбира се, тя е различна за всеки един от нас. Независимо от това, може да се каже, че когато енергията на вашата душа се влива свободно в света, когато изразявате най-автентичното си истинско себе в света, вие сте намерили целта на живота си. За хората, които правят това, въпросът просто е изчезнал; те го усещат, знаят го. Те са като щастливи деца, които играят на слънце, наслаждават се на живота, живеят в мига. Големите въпроси нямат толкова значение за тях, тъй като големият въпрос често е признак на нещастие. Някой, който наистина е щастлив, обикновено не пита: "Защо съм тук? Каква е моята цел? "Да бъдеш щастлив е всъщност отговорът на тези въпроси.

Днес много хора са нещастни и задават този въпрос. Защо? Отговорът е прост: ние не сме добре дошли в този свят. Енергиите, базирани на страховете сред обществото, потискат енергията на великия аз. Светът иска да бъдем малки, иска да се приспособяваме и да се подчиняваме. Той иска само малкия аз, не великата аз. И през нашето детство ние приемаме тези идеи на обществото, отхвърляйки в себе си великия аз. В резултат на това не се чувстваме щастливи и започваме да задаваме големите въпроси.

Обикновено, когато питаме "Каква е целта на моя живот?", ние го правим от определена гледна точка: самият факт, че задаваме въпроса, означава, че не знаем отговора. Вярваме, че отговорът е извън нас. Къде? Моята душата го притежава; оттук следва, че душата ми е нещо извън мен, плаваща някъде високо над мен. Как да се докоснем до нея? Ключът е самоприемане. Колкото повече приемаме себе си, толкова по-малко се самоосъждаме и колкото повече започваме да изпитваме признание и любов към себе си, толкова повече влизаме в контакт с душата си.

Първата стъпка е да се придвижим навътре и да приемем идеята, че всичко, което намираме, е важно, макар и отначало да ни се струва отрицателно. Като приемаме всичко вътре в нас с любов и внимание, ние осъзнаваме този любящ наблюдател на малкото ни аз. Този наблюдател е висшият аз –  нашата душа.

Ние не намираме висшия аз, като го търсим, а като възприемаме неговите идеи, начина, по който ни смята за велики: в пълно приемане, с безусловна любов. Никога не можем да намерим душата си, защото душата ни не е нещо извън нас. Но ние можем да станем едно с душата си – със себе си –  като престанем да се идентифицираме с идеи, които не принадлежат на нейното царство, каквито са нашите стари идеи, основаващи се на страх, и като прегърнем онези, които принадлежат на душата: идеите, безусловно основани на любовта.

Какво тогава е целта на нашия живот? Първо, да осъзная висшия аз. Но това не е всичко. Малкият аз е също толкова важен. Ако желаете да намерите целта на живота си, не отхвърляйте егото си - поне не напълно. Когато узнаем за висшия аз, ние осъзнаваме почти безкраен потенциал.

Можем да сравним малкия аз с парче цветно стъкло, което позволява да преминат само определени лъчи на слънчевата светлина. Слънцето е висшия аз, парчето цветно стъкло –  малкият. В рамките на това сравнение всички сенки или петна върху стъклото са нашите страхове и нашите  идеи, базирани на страх. По същия начин малкият аз филтрира енергията на душата, позволявайки само определени аспекти на енергията на душата да потекат в този свят.

За да може този филтър да работи правилно, са необходими три стъпки. Преди всичко трябва да почистим филтъра, което се прави, като осъзнаем старите страхове. Това е еквивалентът на почистване на стъклото. На второ място, трябва да осъзнаем и да признаем съществуването на висшия аз. Когато стъклото вече не е оцветено, слънчевата светлина може да прониква безпрепятствено. И накрая, е необходимо да разберете филтъра. Какъв цвят е стъклото? Каква част от енергията на душата иска той да позволи да блести в обществото?

Когато разглеждате тази аналогия, може да забележите, че когато зададем въпроса: "Каква е целта на моя живот?", има две грешки, които можем да направим. В първия случай стъклото се оцветява, което му пречи да позволи на светлината да тече правилно. Сенките или петната представляват нашите мисли и действия, които се основават на страх. Представете си например човек, който има страх от липса. Той или тя може да има такива мисли като; "Искам да бъда милионер и да стана известен и да бъда обичан от всички".

Вторият капан или грешка е когато стъклото не осъзнава собствения си цвят и иска да остави цялата слънчева светлина да тече през него. Това обаче е невъзможно. В този случай човекът не е достатъчно информиран за собственото си его и личност: те се стремят да спасят и да променят целия свят, искат да дадат своята любов на всички. Резултатът е неизбежно разочарование или дори травмиращи преживявания.

За момент забравете за спасяването на света,  забравете душата си, изхвърлете  страховете си и това, което обществото иска да направите. Почувствайте своето его, да, почувствайте егото си. Оставете го просто да бъде. Вашето его знае какво наистина иска вашата личност, разбира цвета на филтъра, който сте. Щом разберете това, ще разберете целта на своя живот. Когато това стане ясно, можете да започнете да изразявате енергията на душата си според собствения си цвят, според вашата личност; и се нуждаете от вашето его, за да можете да направите това. Това е вашето его, което ви позволява да не вървите заедно с външните енергии, които искат или се опитват да ви използват или доминират. Нуждаете се от егото си, за да запазите енергията на душата си и това е, което позволява да се реализира вашата земна личност.

Герит Гелен

Превод от английски Петя Стоянова

Wednesday the 22nd. Spiralata.net 2002-2017