Памела Крибе и Йешуа

Разбиране и излекуване на древната битка между мъжете и жените

Печат

Разбиране и излекуване на древната битка между мъжете и жените

Герит Гелен

 

Създаване на сътрудничество между мъжките и женските енергии

В началото на Съзиданието стои разбирането, че времето и пространството са създадени от това, което е Едно. Разнообразието е следствие: животът има безброй много форми; има безброй много области за добиване на опитности; сфери, измерения и светове, които да се изследват. Това повдига въпроса: Защо е това Съзидание?

Единството включва всичко и за да можем да осъзнаем поне част от това Единство, е необходимо Съзидание. Например: бялата светлина е сума от всички цветове. За да видим отделните цветове, трябва да разложим бялата светлина, използвайки призма. Тази дифузия на бялата светлина във всички цветове на дъгата е това, което аз наричам Съзидание: създаване на разнообразие от Единството.

Само когато сме преживели красотата и качествата на всички отделни цветове, можем да разберем наистина какво е бялото. Създаването на разнообразие произтича от желанието за самоосъзнаване. Ние разбираме цялото, единствено като опознаем всички отделни части. Може да сравним това с пътуването през нашия живот. Когато бях дете, разбирах какво е да си дете, но все още не знаех какво е да си влюбен тийнейджър, женен мъж или баща. Нужно е да имам всички тези преживявания, за да разбера наистина кой съм аз като човешко същество и да бъда в мир със себе си.

В това голямо пътешествие, което е целта на Творението, две сили играят централна роля: мъжката и женската. Мъжката енергия е изходната, тя е любознателна енергия, с приключенски дух, която иска да опита всичко и да разбере всичко. Тя е тази сила, която лежи в основата на сътворението на времето и пространството. Женската енергия сътворява съзнанието на вътрешното единство. Чрез женската страна човечеството е свързано с това единство (Едно), а чрез мъжката страна е свързано с многообразието (Многото). Женската страна е свързана с вътрешния свят, а мъжката страна е насочена навън, манифестирайки реалността.

Мъжката енергия гарантира, че това, което е уникално и индивидуално може да бъде опит във всичко, докато женската енергия осигурява интеграция и обединение. Без женската енергия, която обединява уникалните преживявания на хората в по-голяма картина, те ще се изгубят  в нощта.

Дуалността възниква, когато едно живо същество започва да се идентифицира твърде много с едната или другата страна. Резултатът е потискане на женската част, което води до загуба на чувството за вътрешната свързаност. Усещането е много силно: егото вижда себе си, поставено пред една вселена, която вече не се изживява като майка-закрилница. В резултат на това, то се чувства малко и застрашено и реакцията му е да властва колкото е възможно повече в тази вселена.

Когато женската енергия е доминиращата, прекалено много внимание се фокусира върху вътрешния свят, което пък създава двойственост с външния. Вътрешният свят, светът на духовното, се разглежда като по-висш от външната реалност на разнообразие и множество форми.

 

Раят: баланс между женското и мъжкото

 

Нека да проследим дуалността в историята на човечеството. В предисторическото минало има баланс между мъжките и женските енергии. През това време няма държави и съответно няма граници. Това е   времето на един земен рай, наречен Лемурия. Имам запазени впечатления от времето, когато аз, заедно с други ангелски същества, бях зает с подготовката на Земята за пристигането на хората.

„Това бе една красива мечта, много, много отдавна. Бяхме лъчисти ангелски същества. Ние изградихме природата в сътрудничество с майката Земя. Времето за нас течеше с различна скорост: растенията, които създавахме първо се появяваха пред очите ни. Бяхме заети с подготовката на Земята за пристигането на човечеството. Това бе време на надежда, време на любов. Мислехме, че Земята ще се превърне в красив кът, в който хора просто с детско съзнание могат да открият колко е хубав животът; място, където хората могат да се насладят на любовта си един към друг и към природата. Колко сме грешали! Какво се обърка толкова страшно?“

Хората, които населяват Земята по това време, чувстват взаимосвързаността на живота и знаят, че майката Земя принадлежи на всички. Те живеят в хармония с природата. Земята, също като въздуха, е за всички, не е нечия собственост. В същото време животът е пътешествие, едно възхитително приключение. Зад всеки хоризонт, зад всяка планина се откриват  нов изглед, нова страна с нови преживявания за изследване.

Човечеството е създадено като една много любознателна и любопитна раса. По онова време хората притежават буйно, малко детинско съзнание. Те спонтанно се радват на живота – нещо, което сега наблюдаваме само при децата. Тяхното съзнание е по-разширено, отколкото нашето: те могат да общуват с животните, растенията, планините и реките. За тях е съвсем естествено да имат контакт с духовни водачи и с ефирни  създания като елфи и гоблини. Те имат много по-различно разбиране за времето и живеят в мига.

Това развитие  на човечеството е  с естествен ритъм, с редуващо се многократно доминиране  на женската и мъжката енергия. След всяка фаза на откриване и проучване идва  фаза на интернализация. Точно както при ходене човек   редува  ту левия, ту десния крак. Но след това този ритъм се обърква.

 

Краят на рая: змията и появата на дуалността

 

В библията, този етап е описан символично чрез историята на Ева, която е изкушена от Змията да вкуси ябълката, даваща на хората познанието за добро и зло. Какво се е обърква? Човечеството като цяло е с преобладаваща мъжка енергия, затова се фокусира върху откритията и приключенията. Затова човечеството  желае да се освободи повече от духовния свят. Човешката раса очаква приключения и открития. Човечеството все повече  затъва  в материята и се е заземява. Все по-малко значение  има  връзката с духовните водачи – ангелите, които съпровождат човечеството по пътя му. Жените, които по своята същност са по-фокусирани върху вътрешния свят, са по-опитни в създаването на тази връзка, отколкото мъжете, а някои жени са по-добри от други. Последната група е  много важна за обществото и от нея произлизат жриците. Когато пропастта между тези жрици и духовната сфера на ангелите се увеличава, се появява възможност за контакт с други източници, които не са с толкова похвални намерения. Рептилските енергии (змията от Библията) искат да отслабят човечеството чрез разделение.

Жриците са изкушени от следните идеи: вътрешният свят е по-важен от външния; жените, които са устремени към вътрешния свят, са по-добри от мъжете и имат право да ги водят. Такива мисли   ласкаят егото им и те постепенно са  обхванати от  този дуалистичен мироглед. Жените и техният вътрешен свят се смятат за нещо по-висше.  Мъжете, и техният външен свят, се смятат за нещо „по-низше“. Това е всъщност отгризването на ябълката: дуалност, т.н. познаване на добро и зло, здраво заземено в мислите си човечество.

Жриците започват да се чувстват все по-важни и по-важни  и искат да имат красиви храмове и домове. Така се появяват общности, локализирани в едно населено място. Човечеството престава да се скита и да открива нови неща, а жените остават доминиращи дълго време. Мъжете се разглеждат предимно като по-нисши същества и дори се  третират като роби.

 

Доминирането на жените и наранената мъжка енергия

 

Настъпва часът на кралиците-жрици. Те легитимират дуалистичния мироглед, чрез който обосновават своята сила и власт и същественото превъзходство на жените над мъжете. Те твърдят, че истината се намира само във вътрешния свят и че само жените имат достъп до тази истина. Външният свят е представен като нещо лошо, опасно, изкусително, и затова хората трябва  да бъдат защитавани от този лош свят за тяхно добро.

Тази концепция води до четири трайни последствия, които причиняват  дълбоки  рани в мъжката енергия.

 

Първа рана: загуба на красота

Да се живее на едно място изисква интензивно земеделие и тежък физически труд, предимно  мъжки. По този начин все повече се потиска  естественото влечение на мъжете към приключения, което се разглежда  като подозрително и неуместно. Това желание няма как да бъде стимулирано от тежката и скучна работа като оран и вършитба.

Така се променя образът на добрия човек: той трябва да бъде надежден работник, който няма много време за размисъл. На мъжете с приключенски дух се гледа  като на скитници и заплаха за обществото. И в наше време има много сентенции от типа: „Никой не умира от много работа“, „Човек трябва да се издържа с пот на чело“, „За свободните ръце дяволът намира работа“.

Обаче  желанието за приключения при мъжете е в крайна сметка желание  да се докоснат до красотата и чудесата на Вселената. Чрез потискане на това желание се очертава първата рана в мъжката енергия: загуба на способността им да ценят красотата. Мъжете се научават, че за да се насладят на красотата на живота, трябва да тръгнат на приключение и да опознаят нови начини на живот, да създават, да откриват, но всичко това се смята за недостатъци, които трябва  да бъдат потискани. А за „добри“ се смятат работниците, които много-много не задават въпроси.

Ние все още виждаме последствията от този начин на мислене. Погледнете модерните градове, които са проектирани и построени от такива работници и ще видите липсата на цвят и красота. Ние все още виждаме навсякъде около нас неудържима мъжка енергия, която не умее да почива и изглежда не знае какво иска. Мъжете станаха почти изцяло отговорни за доставката на храна и това направи тяхната роля в рамките на общността по-значима.

 

Втора рана: загуба на любовта

Външният свят все повече се смята за опасен поради дуалистичния мироглед на кастата на жриците. Съобществата се установяват на едно място и се нуждаят от защита. Така задачата на мъжете се преобразува: те от ловци стават воини. Един добър воин обаче, за разлика от един добър ловец, не трябва да има чувства. Един войник, който убива друго човешко същество, не би трябвало да има чувства към жертвата си. Той не може да допусне в ума си, че бебето което е убил, има майка, която го обича и иска най-доброто за него. Воинът не може да мисли: „Убих бебето й. Как й се отразява това? Как се чувства? Колко ли ще плаче?“ Воинът, който е съпричастен, не може да бъде воин. Един добър воин потиска енергиите на сърцето и действа съгласно дуалистичния мироглед: от другата страна, при врага, е лошо. Противникът не е човешко същество и затова може да бъде убит. Това отношение  води до увеличаване на дуалността в света. Става така, че има все повече войни и граници в света. И воините, които са загубили връзка със сърцето си, стават все по-важни за оцеляването на общността.

Това е втората рана в мъжката енергия – рана в сърцето – загубата на любовта.

А човек, който изключва правото си на емпатия, се чувства самотен и изгубен в една голяма,  празна и враждебна вселена.

 

Трета рана: загуба на мъдростта

На промяната и обновлението се гледа  с подозрение в рамките на установените общности. Силата става консервативна; силата върви ръка за ръка със страха от промяна и липсата  на гъвкавост. Естествено, любовта, базирана на духовността, се превръща   все повече и повече в страх, основан  на дуалистичната вяра, с всички наложени правила за добро и зло.

Когато духовността е утвърдена религия, са необходими  служители, които да налагат спазване  на правилата, ако е необходимо дори чрез сила, а това потиска промените; това също става задача на мъжете.

Истината вече не е жива и не се смята любяща енергия, която да се развива и да показва все нови и нови аспекти. Истината вече е набор от правила, налагани от мъжете. По това време се появяват авторитарните религии, според които правилата са установени веднъж завинаги и който не е съгласен с тях е лош и грешен. Често поддържането на правилата на дадена религия съвпада с нейното популяризиране и това също става задача на мъжете. Мъжете поемат властта в духовността. Това укрепва тенденцията, че мъжете са по-важни и по-силни. Затова авторитарните религии имат все по-малко общо с мъдростта и истината. Така се ражда третата рана в мъжката енергия: загубата на мъдростта. Човечеството все още страда силно от идеята, че промяната е нещо лошо и че истината е заложена веднъж завинаги в една книга.

 

Четвърта рана: загуба на нежната сексуалност

Поради нарастване  на напрежението между двата пола, сексуалността също е подложена на напрежение. Остава все по-малко и по-малко място за любов и нежност.

По времето на доминирането на жриците, когато на мъжете се е гледа  като на по-нискостоящи, правенето на секс с мъж се е приема  като необходимо зло. Така жените започват да потискат сексуалната си енергия. А за мъжете сексът става все по-свързан с изразяването на потиснат гняв. В началото сексът е бил израз на любов към жената, е сега започнал да се превръща в израз на насилие. Похотта и насъбраният гняв започват да съвпадат: често сексуалните фантазии на мъжете са жестоки. Така се ражда четвъртата рана: раната в областта на сексуалността. От този момент нататък, сексуалността е по-често израз на потиснати емоции, отколкото на любов между мъжете и жените.

 

Появата на мъжкото господство

 

Жриците вече не са глашатаи на духовността и тяхната роля става излишна. Твърдите правила на една авторитарна дуалистична религия могат да функционират и без женската любов и интуиция. Тъй като мъжете отговарят за изхранването, за защитата на общността и за строгото прилагане на „мъртвата“ духовност, те придобиват още по-голямо надмощие. Мъжката енергия става доминираща за много дълго време. Тази доминираща мъжка енергия  обаче е ранена мъжка енергия, тъй като мъжете са загубили чувството си за красота, сърцето си и мъдростта си.

Жените са възприемани като сексуален обект и често са жертва на извратени сексуални фантазии, граничещи с насилие. Напомняйки на мъжете за техните опасни и лоши чувства, жените стават лошите. Защото истината вече е облечена в правила и заповеди, а естествените интуитивни и духовни способности на жените се възприемат като лоши и опасни. През тези времена започват кладите на вещиците, които все още съществуват  в някои райони на света. Жените все повече губят своите права и стават все по-потиснати. В крайна сметка започват да се чувстват способни само да раждат и отглеждат деца. Много теолози през Средновековието дори са смятали, че жените нямат душа.

Следва  време на войни, жестокост, разделение и лъжа, настъпва време на нараняване на женската енергия – няма вече и спомен за рая. Едно вътрешно разделено човечество вече не е в състояние да се защитава.  Змията постига целта си: човешките същества вече нямат връзка с живата истина и защитават фалшиви идеи. Човек, който е завладян от дуалистичния мироглед, се страхува, а когато се страхува е лесно да бъде манипулиран.

 

Извънземно влияние и появата на Атлантида

 

Хората, които презират женския род са уязвими. Те се стремят към по-висшето, копнеят за напътствия, а в същото време отхвърлят естественото решение, което женската енергия им предлага: да разчитат на интуицията си и вътрешното си знание. Вместо това те намират фалшиво решение: правомощията им във външния свят, които ги определят като „по-висши“. Но така стават лесни за манипулация.

В резултат на тази уязвимост човечеството се превръща в играчка за всички видове галактически сили. Хората, които са изгубили връзка с вътрешната си женска енергия, лесно биват запленени от чудесата и силата на технически напредналите цивилизации. Представителите на тези цивилизации започват да се възприемат като  богове. Хората са манипулирани по всички възможни начини, включително и по генетичен път.  Много истории за старите богове датират от това време – например историите за боговете от Олимп с всичките им човешки грешки и жестокости. Отговорът на въпроса „Космонавти ли са боговете?“ (заглавие на книга на Ерих фон Деникен)  според мен е „Да“.

Потисничеството приключва, когато група напреднали извънземни души решава да живее на Земята, за да помогне за развитието на човечеството. Те създават раса от свръхчовеци, известна като атлантска или звездна раса. Атлантите са  много по-високи от съществуващите хора на земята, с големи интелектуални способности и с  развито (отворено) трето око. Тяхната цел е двояка: да освободят човечеството и Земята от нежелани чужди влияния и да му помогнат да осъществи отново контакт с естествената си духовност. Последното може да се постигне с установяване на баланс между мъжките и женските енергии.

Започва ерата на Атлантите: период в историята на човечеството, който продължава около сто хиляди години. През този период има  рязко разграничаване между въплътените извънземни, които са най-просветените лидери на човечеството (така наречената духовна йерархия) и повече или по-малко безсъзнателната част от човечеството. Атлантите, или звездните хора, живеят редом със земните хора.

Въпреки това, заедно с раждането на Атлантите е посято и семето на тяхното падение. Звездните хора искат да освободят човечеството от чужди влияния, но притежават изключителна власт: те са управляващата класа и разглеждат земните хора като техни подчинени, което е в противоречие с духовните им намерения.

Властването  над земните хора не е в синхрон с тяхната цел за освобождаване  на душите на същите тези хора. Духовността на звездните хора все още не е реално родена в сърцето и все още  носи  насилствени нюанси.

Атлантите разглеждат земните хора по-скоро като същества, подходящи само за робски труд. Те започват да  виждат в себе си все повече превъзходство и все по-често злоупотребяват със силата на третото си око. Освен това, Атлантите разглеждат мъжете и жените като равностойни, за разлика от своите подчинени, Земните хора, при които доминира мъжът. Това е  удобно за Атлантите, защото мъжете са по-подходящи да следват техните заповеди и да построят техните великолепни градове. Атлантите разбират много добре, че колкото по-дълго жените са потиснати, толкова по-продължително те ще могат да контролират човешкия род и ще могат да правят каквото си поискат.

Властта развращава и точно такъв е случаят с Атлантите. Те започват все повече да се наслаждават на своята сила, на своите очевидни успехи и непобедимост и все повече злоупотребяват с мощта на третото си око. Това трето око често е  наричано агни, огнената чакра, и   за да се погаси тази сила е нужна вода. За потъването на Атлантида са написани много книги. Засега най-основателната причина за това си остава саможертвата на Атлантите. Колкото повече се развиват Атлантите, толкова повече разбират, че единственият начин да помогнат на човечеството е като го обединят, а това би могло да стане само чрез разрушаването на Атлантида. Само по този начин може да изчезне дуалността   между звездните и земните хора.

Спомням си един епизод от предишен живот: „Стоя в една красива сграда, прекрасна бяла кула, и наблюдавам отгоре града. Току-що съм имал кавга с една жена. Тя е била  с мен от дълго време, но сега ме напуска за по-добро. Аз съм тъжен заради нейното заминаване. Тя иска да живее сред хората, за да им помага подобно на социален работник. Разликата между нас, всемогъщите Атланти, и земните хора е огромна. Ние ги разглеждаме като по-нисша форма на живот. Когато се прислушах в тази жена, аз почувствах че тя е по същество една Земна душа, която се е родила сред Атлантите; ето защо нейното желание да помага на Земята е толкова огромно. Освен това тя е доста по-дребна и нейната коса е червена, което е необичайно за Атлантите. Аз се разхождах в стаята, в центъра на чийто под имаше нарисуван могъщ  символ. Ако човек застане в средата на този символ, може да напуска тялото си много лесно и продължително.

Давам си сметка, че това, което жената желае да направи е правилно, но то няма да сработи за останалите, тя е изключение. Колкото по-дълго съществуват Атлантите, толкова повече ще бъдат потиснати Земните хора. Така е било от хиляди години. Разликата е твърде голяма, властта  твърде пристрастяваща, твърде широко разпространена.

Дълбоко в себе си чувствам как насилието  настройва обикновените хора срещу Атлантите. Аз се свързвам с тези сили и им казвам: „Добре, продължавайте напред. Аз чувствам, че не съм единствен; много други чувстват, че вече е достатъчно, нещата не могат да продължават по този начин, болката сред Земните хора и на планетата им е твърде много. В нас съществува желание за промяна, копнеж за едно ново приключение, задълбочаване на живота.”

След това отивам и заставам върху символа на пода и се отделям от тялото си. Аз знам, че когато се преродя отново, Атлантите няма да бъдат повече на Земята; Аз няма да бъда повече един от тях.”

Така владетелите Атланти стават това, което ние сега наричаме Служители на Светлината.  С векове те ще бъдат  преследвани и потискани от човечеството докато се опитват да го върнат обратно към собствената му вътрешна природа, която идва при нас посредством женската енергия.

 

След падението: Проклятието на Атлантите

 

Ерата на Атлантите оставя определен отпечатък върху човечеството по отношение на представата какво трябва да бъде едно общество: идеята е, че има една класа от привилегировани хора и класа, която ги обслужва. В продължение на много векове, човечеството се  ръководи от тъй наречената аристокрация, хора, които вярват, че още от самото си раждане стоят над другите и имат право да доминират над тях. Такова отношение идва от  паметта на земните жители за това как Атлантите са се отнасяли към самите тях. Веднага щом някъде се създаде нация, възниква привилегирована аристократична класа; за това е отговорен неосъзнатият спомен за Атлантите.

Както в случая с Атлантите, жените са  равни на мъжете и им се позволява  да бъдат лидери на по-нисшите класи от земното население. Много хилядолетия по-късно, по времето когато жените са разглеждани като по-нисши, им се позволява да ръководят само при условие, че са от аристокрацията (резултат от спомена за Атлантите). Например, в страни като Холандия, е  прието за нормално да имат Кралица, докато на обикновените жени не се е позволява дори да гласуват. Управляващите жени са приети толкова повече, колкото те притежават „синя кръв” (позоваване на небесния произход на Атлантите), което е знак, че според произхода си, стоят над обикновените хора.

След гибелта на Атлантида, изкуствено поддържаното единство също изчезва: появяват се граници и нации. Отново и отново човечеството се опитва да възобнови Атлантида посредством своята мъжка енергия. Всички велики империи: Вавилон, Асирия, Персия, Римската империя, са просто опити да се възстанови Атлантида. И понеже всяка една от тези империи се опитва да бъде Новата Атлантида, избухват войни почти непрекъснато.

Обаче всички опити да се обедини човечеството посредством война са обречени на провал. Единството може да се осъществи, само ако идва отвътре, а не ако е наложено отвън. Такова е разбирането на Атлантите и затова те правят своята саможертва, трансформирайки се в Служители на Светлината. Проклятието на Атлантите е, че човечеството отново и отново се опитва да възстанови  Атлантида.  Желанието на хората да създадат една империя, която налага своята воля, желанието да живеят в прекрасни градове на древността, да не уважават природата, правилото за висшата класа от хора със „синя кръв”, всичко това е последствие от спомените за Атлантида.

 Сега именно Атлантите са тези, които искат нещата да се променят: днес те са Служителите на Светлината. Тези души помнят точно как чрез злоупотреба с власт нещата са се объркали в миналото и ще дадат най-доброто от себе си, за да запазят човечеството от подобни бедствия. За щастие, все повече и повече хора започват да ги чуват.

 

Завръщането на Служителите на Светлината

 

Когато старите Атланти се инкарнират като човеци сред земното население, реално узнават  от първа ръка какво означава да бъдеш човек и само след това могат да се превърнат в Служители на Светлината: носители на любов и вдъхновение. Те често са преследвани заради тяхната роля, но в същото време  посяват семена на светлина и надежда. Хората, които  имат силна връзка със своята интуиция, дават на човечеството красиво изкуство и наука, а също и социален прогрес. И навсякъде по света живеят смели жени, често вещици, които са верни на себе си и смело  отстояват собствената си истинска духовност. Те помагат на огромен брой хора и посяват безброй семена на Светлина в сърцата на хората. Но за съжаление твърде често са достигали и до кладата.

Човек, който осъзнава истинската си вътрешна същност, започва отново да  прегръща  женския род. Всяка жена, която осъзнава мъжкото в себе си, обединява мъжете с вътрешния си източник на любов  и истина. Постепенно Светлината става все по-силна.

„Обичайте враговете си”, е казал Исус. Това не означава, че любовта превъзхожда дуалността. Не, любовта просто осветлява факта, че дуалността е илюзия. Това е все едно, че сте тръгнали с лампа в ръката да търсите тъмнината, но където и да пристигате тъмнината все я няма, защото лампата в ръката ви осветлява всичко. Тъмнината реално не съществува; тя е просто липса на светлина. Дуалността реално не съществува; дуалността е липсата на любов. Всеки път, когато се отворим към другия, откриваме, че той е също като нас. Дуалността, която отначало сме смятали за реалност, изглежда, че изобщо не съществува, че това е една илюзия.

Въпреки всички войни  човечеството бележи както технически, така и социален прогрес. Важен социален прогрес е премахването на робството, еманципацията на жените, ликвидирането на детския труд. В областта на технологиите човечеството е напреднало толкова много, че вече строи ракети, които стигат до Луната. И  след като хората стъпиха на Луната и погледнаха оттам Земята, видяха своя дом по-зашеметяващ и красив от всякога. Те откриха един удивително красив син свят – без граници – и осъзнаха дълбоко в себе си, че този свят е едно красиво живо същество, с което злоупотребяваме. Те донесоха прекрасни снимки, разказаха вълнуващи истории и споделиха своите духовни преживявания.

Пътуването до Луната, която е древен символ на женската енергия, е в известен смисъл кулминацията на мъжката енергия. То е като семето, което бликва от мъжа. След като това се случи, се възцаряват чувства на  благост и нежност, на мир и спокойствие; жената отново заема своето място. 

 

Човечеството става едно цяло

 

През 60-те започва велик оздравителен процес. Мъжете започват да носят дълги коси, знак за възстановяване на връзката им с тяхната вътрешна женска част. Във всички посоки хуманизмът помага да се преодолее  дуалността и да се постигне осъзнаване  на взаимосвързаността в живота. Джеймс Лавлок разработва научната хипотеза Гея за Земята, според която Земята е един жив организъм. Това радикално променя „мъжката” теория за еволюцията, която гласи, че Земята се състои от множество организми, които се противопоставят и борят едни срещу други. Теорията Гея е част от една по-обширната теория, според която цялата безкрайна вселена е едно цяло: ние сме Едно.

Да бъдем едно цяло означава обединение. И действително, днес човечеството е заето да открива своето вътрешно единство и свързаност. Хората пътуват все повече и повече и все по-често се провеждат приятелки срещи между хора от различни култури. Благодарение на разпространяването на английския език като обединяващ, аз мога днес, за пръв път в човешката история, да комуникирам с почти всеки човек от планетата. Всички ние все повече прегръщаме едни и същи стойности на Земята: Всеобщата Декларация за правата на човека.

Интеграцията означава също, че ние осъзнаваме, че сме Едно. Ние не сме мъж и жена; ние сме човешки същества. И двете същности –  и мъжката, и женската са вътре в нас. Да усещаме това и да прегърнем тази идея ни прави цялостни, дава ни възможност да останем на Земята като сияйна Светлина. Тогава тук ще има мир; един вътрешен покой, който рефлектира в хармония с другите човешки същества, със Земята и с Вселената. 

© Gerrit Gielen

http://www.jeshua.net/articles/article11.htm

 

Превод от английски Петя Стоянова

 

Monday the 21st. Spiralata.net 2002-2019