Памела Крибе и Йешуа

Какво се случва след смъртта?

Печат

Какво се случва след смъртта?

Герит Гилен

 

Как изглежда отвъдното? Основната разлика между този свят и отвъдния е, че в отвъдното външният свят е директно отражение на нашия вътрешен мир. На Земята това не е толкова явно и хора, които са изпълнени с гняв и омраза могат да бъдат заобиколени от красота и изобилие, докато чувствителни  и еволюирали личности могат да се разхождат из безлюдни и запустели гета. В задгробния живот нашата околна среда отразява степента, в която сме в контакт с вътрешната си светлина. Колкото повече сме изпълнени с любов, истина и красота, толкова по-сияйна и светла е нашата околна среда след смъртта.

Вътрешната ни светлина е нашата природа, вечната и безкрайна част от самите нас. В момента на смъртта си ние започваме пътуването обратно към тази най-дълбока част. За да се разбере какво представлява това пътуване, можем да си представим Земята, заобиколена от две сфери: астрална и духовна. Тези сфери са разделени на много подсфери. Духовната сфера е сферата на нашия източник, царството на душата ни. Това е сфера на безвремието, единението, светлината, красотата и безкрайната любов. Всичко, което има по-висока стойност при хората, произхожда оттук –  мястото, което обитава душата ни. Това е нашият дом. Ние никога не сме напускали тази духовна сфера и все още сме в нея. В момента на смъртта започва преживяване, което прилича на пътуване към това място, но по същество това е процес на осъзнаване кои сме всъщност, това е пробуждане от съня на земния живот.

Това пробуждане отнема известно време. Ние не можем изведнъж да се пуснем от всички илюзии и мрачни представи за себе си, за човешкото съществуване и за Вселената, които сме натрупали по време на земния си път. Ние сме се идентифицирали с нашата земна личност и упорито се държим за нея. Нашите илюзии и представи се отразяват посредством астралната сфера, в която пристигаме след нашата смърт.

 

Астралната сфера

След смъртта си човешкото същество е свободно да се върне в духовната сфера, свободно да се слее със своя източник и да създаде своя собствена реалност. Но тази свобода има и недостатъци, защото много хора нямат своя вътрешна свобода. Те са заключили в себе си твърди убеждения за това как работи животът, кое е добро и кое лошо и какво се случва след смъртта. Има и такива, които не робуват на вярвания, но имат твърде много желания и емоции, зависимости, гняв или чувство за малоценност.

По-голямата част от човешките мисли и фантазии произхождат от чувството за страх. Всички тези базирани на страха мисли и фантазии създават вътрешно състояние, което след смъртта се превръща във външна форма на астралната сфера. Поради това астралната сфера се основава до голяма степен на страх и лъжа, а духовната – на любов и истина. Но тъй като хората не осъзнават, че техните мисли се отразяват навън в сферата на астралното, те вярват, че мислите им са истина. Това е голям капан на астралната сфера. Хората остават твърдо убедени, че вярванията им не са фалшиви,  защото виждат тези вярвания потвърдени около тях.

След смъртта си човек може да следва четири пътеки, свързани с четири подобласти в астралната сфера.

 

1. Пътеката на душата

Тази пътека е следвана от всеки, който е преживял ясно контакт с душата си в определени моменти от живота си. Това са миговете, когато се чувстваш наистина жив и вдъхновен. Вие чувствате радост и усещане за цел; знаете кой сте и какво искате да правите с живота си. Изпитвате любов към живота на Земята и вашите събратя и знаете, че Вселената в основата си е нещо добро. Ако сте преживявали такива мигове през живота си, след смъртта това чувство става само по-силно. В задгробния живот започва процес на  растеж, чрез който можете постепенно да се слеете с душата си, процес, в който все повече разбирате кой сте всъщност. Земните страхове и тревоги изчезват и се освобождава място за щастие и прозрение. Докато вътрешната светлина расте, около вас става все по-красиво. Вие се издигате през сферите, докато достигнете духовната, сферата на душата, която не подлежи на описание с думи и не може да бъде разбрана от човешкия ум. 

Царството на астралната сфера, откъдето започва  пътуването, може да се нарече Земя на вечното лято. Тя прилича на най-красивите райони на Земята, но е още по-красива и райска. За щастие има все повече и повече хора, които следват тази пътека. Тази пътека е отворена за всеки, който се занимава с разширяване на съзнанието, за всеки, който е готов да се учи и израства. Тази пътека е за всеки, който не е закостенял и дълбоко привързан към твърди убеждения и негативни чувства. Всъщност, тя е отворена за всяко човешко същество, което все още е в състояние добре да се посмее над себе си.

 

2. Пътеката на личността

Тази пътека следват хората, които позволяват живота им да бъде управляван от външни събития и импулси. Те със сигурност не са лоши хора, но не се вслушват в гласа на душата си, а вместо това живеят по правила, наложени им от обществото. Те нямат твърди становища и животът им обикновено преминава по един ненатрапчив начин. След смъртта си те влизат в зона от астралната сфера, която е много подобна на тяхната земна среда. Тя е посочена като „реалистична” зона от астралната сфера, защото е твърде подобна на земната. Някои земни градове се намират там, почти изцяло непокътнати, с изключение на много стари сгради, които отдавна са изчезнали от Земята, но тук все още съществуват. Като цяло, тази сфера е доста красива: зелени пейзажи, пълни с приятели градове и села. Хората, които са тук, често не осъзнават, че са починали, защото всичко прилича толкова много на Земята, и защото не вярват в живота след смъртта.

Но все пак и тук присъстват водачи, които се опитват да помогнат на тези хора да се отворят към духовното. Често това има успех, защото хората, които идват тук, обикновено не са догматични във вярванията си. Обикновено хората, които живеят в селата са по-достъпни за водачите, отколкото хората, които живеят в градовете. Илюзиите на материалната реалност са най-силни в градовете.

В един момент пребиваването в тази сфера все пак стига до своя край. Или личността е направила връзка с душата и се издига до духовната сфера, или душата взема решение да се въплъти отново и енергията й е отведена в следващ живот. Напускането на астралната сфера понякога се нарича „втора смърт”. Висши същества обясняват на личността, че е дошло време да се сбогува с текущото си съществуване. Той или тя се сбогуват чрез прощални ритуали със своите приятели, знаейки, че някога ще се срещнат отново. Понякога личността преживява това сбогуване като трагедия поради факта, че още не разполага с добра връзка с душата си. След това те се предават на светлината, идваща от душата им, която е зародишът на новото превъплъщение.

3. Пътеката на илюзията

Тази пътека често е следвана от хора, които нямат добра връзка с душата си, но имат много силни религиозни убеждения, като религиозните фундаменталисти например. Това са хора със силно дуалистичен мироглед, убедени, че са прави, и смятат, че всеки, който не мисли като тях, е лош или загубен. Колкото повече убежденията се основават на страха, толкова по-твърди, детерминирани и дуалистични са възгледите на последователите. Тези личности очакват след смъртта си да попаднат в рай, точно какъвто си го представят. Но тъй като липсва контакт с душата, те стават още по-нещастни. На Земята те също са нещастни, но очакват, че на небето нещата ще бъдат различни. Тази сфера често се нарича сфера на „фалшивия рай“. Това е една от най-ниските области на астралното, защото тук хората са твърдо убедени, че те са прави и е трудно на водачите да стигнат до тях. Нека ви посоча един пример. В някои християнски кръгове се смята, че човек не отива веднага на небето, а чака в гроба за последния съд. В резултат на това „гробища” могат да бъдат открити и в астралната сфера, където починалите остават в гробовете си в тяхната астрална форма. Разбира се, те се чувстват нещастни и приемат водачите, които искат да им помогнат, за дяволи, които искат да ги отведат в ада. 

В сферата на астралното има най-различни видове от тези „небеса” като следствие на всички видове твърди убеждения. Там хората се чувстват изключително нещастни, но отказват да променят вярванията си. Те усещат всеки изпълнен с любов опит да им се помогне като изкушение на дявола. Често се притесняват, че причината за нещастието е, защото са лоши и не смеят открито да признаят нещастието си.

Често се случва в рамките на тези астрални „небеса” да се появяват лидери. Това са починали лица, които са били, и все още са, напълно погълнати от своите роли. Например те вярват, че са Христос или някой друг голям учител. Те се възприемат за такива и от другите от техните небеса. Един сектантски лидер, който по време на земния си живот се е считал за просветлен, често продължава своята роля и след смъртта си. Тъй като  тази сфера се намира най-близо до земята по отношение на вибрациите, екстрасенсите и медиумите често  улавят енергия и информация от нейния свят.

Информацията, която се разпространява от тези "небеса" често е много дуалистична, моралистична, осъдителна  и пълна с тежки прогнози, които се оказват лъжливи. Думите на "учителите" от тази сфера са отражение на собствената им бездушна личност. За съжаление, има много хора на Земята, които попадат в капана на тези учители, защото влиянието на тази сфера на илюзия над човечеството все още е много голямо. Но в крайна сметка става така, че истината винаги води до щастие, а лъжата до илюзии, истината има по-голяма сила и винаги надделява. Това обаче може да отнеме много време докато хората го проумеят, особено ако са в астралния план, където има пълна свобода да се създават толкова илюзии, колкото човек поиска. Но в крайна сметка хората започват да си задават въпроса как може техните вярвания да са истина, след като създават толкова много нещастие. Тогава те започват да се съмняват в съкровените си вярвания и догми, и вътрешният им глас надделява над техните заблуди. И когато това се случи, започва обратният път към светлината.

4. Пътеката  на самотата

Има още и хора, които не са обременени с фиксирани и фалшиви идеи, но са обзети до известна степен от негативни чувства – омраза, гняв, негодувание. Това често е причинявало на техните събратя сериозна болка и страдания.  Някой, който е отхвърлил тяхната вътрешна светлина по време на земния живот, отсъства в тази част на астралната сфера, в която е тъмно и самотно. Тъй като светлината, която носи красота и хармония, липсва тук, хората понякога приемат чудовищни форми. Но въпреки че тук всичко е тъмно и страшно, спасението също е възможно. Ако наоколо има само чудовища и тъмнина, то става ясно, че нещо не е наред. Негативните емоции, които владеят личността, започват да губят своята сила, защото предизвикват единствено  повече тъмнина.

Постепенно идва прозрението, че всички онези  неща, които са изглеждали толкова важни по време на земния живот, като енергия, пари, собственост и престиж, не притежават никаква светлина и тази липса на светлина сега става все по-очевидна. Хората помнят един единствен красив момент от земния си живот: една добра дума, красиво цвете. Те започват да правят  преоценка на тези неща, това отваря пространство, чрез което да станат достъпни за учителите. Вече може да започне дългият път обратно. Изборът за нов живот на Земята е направен: един живот, който сочи пътя към вътрешната светлина.

Наказание и карма

Нашите представи за смъртта и за това, което следва след нея, все още често се определят от понятия като наказание и карма.  В почти всички култури  съществува идеята за по-висша инстанция, която наказва. Ако ние сме лоши, в крайна сметка отиваме в ада или се налага да се борим с тежка карма. Като цяло, тези идеи са създадени от земните владетели, които искат да запазят своята власт и които са против всякаква форма на свобода. Често тяхното учение приема следната форма: "Ние сме поставени от Бога по-горе от теб и ако не можеш да приемеш това  и не спазваш нашите правила, Бог ще те накаже с вечен ад." Или нещо по-фино: "Ние сме били добродетелни в предишния си живот и затова сега сме богати и силни, вие сте били лоши в предишния си живот и затова сега сте бедни и нещастни. Но ако търпеливо приемате определената ви роля, нещата ще бъдат по-добри в следващия ви живот. "

Това, което  винаги работи най-добре, поне от гледна точка на такъв владетел, е да предизвика страх в хората във връзка с техните естествени потребности: например сексуалност. Целта е да се убедят хората, че те по своята същност са лоши и заслужават наказание. Тези, които се мислят за лоши и се чувстват виновни, са лесни за манипулация и контрол от организация, която твърди, че има монопол върху истината. Ако успеете да вкарате хората в състояние, в което възприемат себе си като лоши, и вярват, че сте техен изкупител, вече имате власт над тях. В сравнение с тези идеи атеизмът, от духовна гледна точка, е огромна крачка напред.

Във Вселената, няма такова нещо като авторитет, който налага санкции. Няма нито Бог, който ни наказва, нито Господари на Карма, които ни изпращат в нещастен живот. Но нашите действия имат последствия. Когато през зимата е студено и  всичко замръзва, а аз съм навън без сако, тогава и аз замръзвам. Това не е наказание, а резултат от моите действия.

Всеки път, когато нараняваме човешко същество, ние се отдалечаваме от светлината на нашето вътрешно слънце. Нашето вътрешно слънце не е отговорно само за  вътрешната ни светлина и представите  ни за красота, доброта и истина, то ни свързва и с вътрешната светлина на другите и с вътрешната светлина на самата Вселена. Наранявайки някого, все едно казваш „не” на  единството на живота, казваш „не” на душата си и на самия себе си.  Резултатът от това е по-голяма самота, вътрешна пустота и негативни емоции. В очите на престъпника, особено ако не е бил осъждан, никога не можем да видим радост и щастие. Това не е наказание, изпратено от някого, а е пряк резултат от изборите, които са били направени.  Такива хора просто са казали „не” на вътрешния си източник на радост и щастие.

След смъртта вътрешната тъмнина се разпространява в пространството на астралната сфера. В нея външното директно отразява вътрешното състояние. Когато липсва вътрешна светлина, няма и външна. Отстрани това може да изглежда, че сякаш хората обитаващи тази част са наказани за грешките си на Земята, но погледнато отвътре, не се забелязва почти никаква промяна. Тези хора са се чувствали  празни и нещастни и на Земята, и сега все още се чувстват по същия начин. Единствената разлика е, че те сега са пряко конфронтирани с вътрешната си тъмнина, посредством   външната среда, която пряко я отразява. 

Обратният път към светлината

Обратният път към светлината идва от желанието за светлина. Едно човешко същество, даже изцяло потънало в мрак, никога не е напълно отделено от душата си. В него винаги има останали фрагменти от спомени за красота и щастие. Постепенно на повърхността изплува разбирането, че насилието и властта не са начинът да се открие светлината, а по-скоро водят все по-далеч от нея. Любовта не може да се постигне със сила. Всички тези малки спомени формират зародиша на нарастващото желание за щастие, любов и красота; вътрешният им свят става по-благ, чертите на лицето по-меки и те се отварят за контакт с водачите. Тези водачи обясняват на него или на нея, че пътят към светлината може да бъде открит чрез състрадание, любов и нежност.

Въпреки това, колкото повече сме се отдалечили от вътрешния си източник, толкова по-дълъг ще бъде обратният път. Какво точно представлява това завръщане? Това е пътуване за припомняне и откриване на това кои сме наистина, докато всички лъжи бъдат отстранени и се заменят с истината. По своята същност лъжата представлява разделение: това е убеждението, че Вселената е разделена на безкраен брой части – малки  „Аз”-ове – които са в конфликт помежду си. Лъжата е идеята за борба „всички срещу всички”/”всеки срещу всеки”, в която реализирането на вътрешно  единение е невъзможно. Как се преодолява това разделение? Решението е, всички тези малки „Аз”-ове да осъзнаят на най-вътрешно ниво срещу какво най-упорито са се борили,  и това разбиране постепенно да обхване  цялото същество. Например, ако човек е бил подложен на дискриминация от хората с различна раса, ще осъзнае, че живее живот, в който подлага  на дискриминация себе си. По този начин неговото разбиране се развива. Резултатът в крайна сметка е осъзнаването, че всички тези малки „Аз”-ове са свързани помежду си. Тогава отново в душата започва да струи любов  и светлина.

Душата е тази, която избира преживяванията ни на Земята. Когато съзнанието на земната личност е все още далеч от душата, изборът на душата ще бъде провокиранкато някакъв вид  енергия, идваща отвън: Бог или Карма. Но Кармата в крайна сметка не е нищо повече от уроците, от които се нуждае съзнанието, за да израства и се разширява, и тези уроци са избрани от самата душа. Всички видове духовни учения, които се стремят да елиминират Кармата  като я заличат, са пълни глупости. Целта на кармата е да се излекува и възстанови връзката с душата. Веднага щом като се отворите към вътрешната си светлина, която е вашата природа, Кармата приключва – урокът е научен.

Веднъж имах клиентка, една жена, която се беше вкопчила в една връзка, която я правеше много нещастна, защото си мислеше, че това е нейната Карма. Но когато се настроих към душата й, усетих, че Вселената – душата й – искаше да я научи да се застъпва за себе си. Тя мислеше, че трябва да се подлага на страданието търпеливо, докато всъщност истинската й цел е била да се научи да се застъпва за себе си и да се разведе. След като направи това, тя реши своята Карма. Целта на Кармата никога не е да ни кара да страдаме, а да израстваме. Страданието възниква само когато се съпротивляваме на израстването. Ако се съпротивляваме на вземането на решения, които подкрепят нашето израстване и благосъстояние, ние страдаме като се чувстваме безполезни и обезверени.

Докато  съзнанието ни се разширява, ние постепенно осъзнаваме, че нашата съпротива срещу това, което животът ни предлага е истинският проблем. Вместо Карма, ние започваме да разпознаваме  предизвикателствата като цел на собствената ни душа. Осъзнаваме, че трудните преживявания не са, за да ни накарат страдаме или да се жертваме, а по-скоро да ни накарат да осъзнаем кои сме в действителност и да се възстанови чувството ни за взаимосвързаност с всичко. В следващия етап, в който съзнанието се слива още повече с душата, всичко, което се случва   в живота ни,  приемаме  като свой собствен свободен избор. Пътуване обратно към светлината е почти завършено.

 

© Gerrit Gielen

Translation by Maria Baes, Frank Tehan and Pamela Kribbe

Превод от английски Петя Стоянова

www.jeshua.net

Monday the 23rd. Spiralata.net 2002-2017