Памела Крибе и Йешуа

Душа и личност

Печат

Душа и личност

Герит Гелен

 

Понятията като"душа", "его", "личност", "вътрешно дете" и "съзнание" често се използват в езотеричнaта литература. Всички теса важна част от това какво представлява нашата човешка природа. Но как се отнасятте едно спрямо друго и каквоозначават за нас в нашето ежедневие?Традиционната психологияпредлага разнообразие от модели на човешката личност.Но в тези модели обикновено липсва духовната перспектива. По мое мнение, в основата на духовната перспектива е идеята, че ние като човешки същества сме отчасти независими от времето и пространството, и че тази част е от решаващо значение за правилното разбиране на това, което сме. Тази част наричаме душа. Освен чесъществуваизвън времето и пространството, тя се проявяваи вътревъв времето и пространствотов много повече от един-единствен човешки живот: ние всички имаме много животи.Вярвамсъщо, чеидеята за прераждането е в центъра на духовната перспектива.

В тази статия предлагам един психологически модел на човешкото същество от духовна гледна точка, който се основава на опита ми като хипнотерапевт и моето духовно прозрение, което съм развивал през годините. Ще разгледамвсяко едно от споментите по-горе понятия и щеопишатова, което мисля че е тяхна същностнахарактеристика.

 

Душата

Възприемайки света около нас посредством нашите сетива, ни се струва, че всичко се проявява вътре във времето и пространството.Когато отидохв колеж преди около 40 години, за да уча математика, физика и астрономия, аз си представяхВселенатакато едно безкрайно пространство, което съдържа безкраен брой частици.Едновременно с товавярвах и всъществуването на човешката душа и прераждането.И не ми е ясно как съм могъл да обединя точните математични закони на физическата вселена с вътрешния свят на ума: съзнание, субективност, свобода. Ключово значение за мен имаше теорията на относителността на Айнщайн. От нея научих, че на нивото на светлината времето и пространството не съществуват; за светлинатаима само вечното сега.Пояснявам с пример:ако погледнем далечна звезда, ние казваме, че са необходими много годиниза да пропътува нейната светлина до нас през пространството.Но по отношение на самия светлинен лъч това не е така. Аконие бяхме в състояние да се движимсъссветлината, седнали на върхана светлинния лъч, нямашедаизпитамевремето и пространството.Товае така, защото движейки се със скоростта насветлината, времето и пространството се изкривяват.Светлината не пътувавътре във времето и пространството; по-скоро тя оформя самите ни възприятия за време и пространство.Теориятана относителността предлага следната картина на Вселената.Светлината е форма на енергия. Цялата енергиясъществува в състояние на време-пространство: вечното сега.Отнивото на чистатаенергия, сепоявяваматерията и заедно с нея се развиват времето и пространството.Точно кактосветлината във физическата вселена е независимаотвремето и пространството, така и част от нас също е независима отвремето и пространството, независимаотфизическото тяло: тази част наричам душа.

Точното определение на душата е извън нашето разбиране, защото мисленето ни се основаваизцяло върху класифицирането нанещата във времето и пространството.Осен това,нашият език се определя чрез разграничаванетонаминало, настояще и бъдеще, а душатае извън пространствените и времеви граници.Тяекато звездас многолъчи.И когато един такъвлъч докосва нашия свят, се ражда едно човешко същество: въплъщава се душа.Част от светлината на тази звездае в нас: това е най-красивотои добротов нас.Наричаме го наша вътрешна светлина. Колкото по-наясноставаме с тази светлина,толкова по-богати по-пълноцененстава животът ни. Ниев крайна сметка сме изразна светлината на тази красивазвезда и обогатяваме светаи човечеството с нея.След като се запознаем с тази вътрешна светлина, започваме да израстваме. Имамечувството, че ставаме все повече самите себе си ив същото време се чувстваме все по-дълбоко свързани със света,с живота около нас, и с Вселената.Съмнението и страхът изчезват; ние постепенно започвамеда реализираме това, което сме, и разбираме, че е налице едно уникално мястоза нас във Вселената.Оставяме задсебе сисвета на мрака, съмнението и страха, преживяваме вечната светлина отвътре.Това е душата, която дава смисъл на живота ни.

Хората честосе чудят каква е целта, смисълътна живота. Поради начина, по който сме възпитани, често търсим смисъла и целта извън себе си. Ние искаме да постигнем нещо в живота - изграждане на кариера, да създадем нещо полезно, семейни отношения, създаване и възпитаване на деца. Ноистинската цел наживота ние вътрешна: да позволимнасветлината на душата ни да протичапрезнас напълнои безпрепятствено. Истината е в себереализацията. След като сме постигнали това, ние вече не питаме какво е значението на живота ни; търсенето приключва. Това е простичко и очевидно разбиране – откриваме нашето мястовъв Вселената.Пътятне евън от нас, а в нас: ниесмепътя.Бидейкивернинасебе си, ниеследваметози път.

 

Земната личност

В началото нанашия човешки живот, лъч светлина от душата ни докосва земята. Вечната енергията на душата ни се слива с редица други енергии и нашата земна личност се ражда. Тази личност е уникална за всеки човек. В предишниживоти смеималиразличен темперамент, различни очаквания, различни страхове; всичко е билоразлично- с изключение на душата.В най-дълбокатасърцевина смевинаги еднии същи, но енергиите наоколо са различни.Както американският генерал Патън пише в едно стихотворение:

Като презстъклоив мрак

съперничество дълговечновиждам,

когатосъм се борилв образибезброй,

и с многоимена, но винаги бях аз.

Душата е това, което ни дава усещането за аз. Дори и да имаме различни качества в живота си с много по-различна личност, различен пол, понякога дори и с не-човешко тяло, винаги можем да усетим това аз. Това важи и засегашния ни живот. Застанете пред огледалото и се замислете за детството си. Лицето ви е на възрастен, емоциите и съзнанието са се променили - но все пак ... това сте вие. Дълбоко в нас, в основата на нашето същество, на идентичността, на мен, има някой, който винаги е бил там и не се променя. Този Аз е независим от времето и пространството, той не остарява с тялото - това, което ние наблюдаваме е нашата душа.

Нашата земна личност може да се сравни с една соларна система: центърът – слънцето – е винаги един и същ. Но има планети, въртящи се около слънцето, и те непрекъснато променят своята позиция. Конфигурацията на планетите, различни от самото слънце, представлява енергиите, които определят нашата личност. Какви са тези други енергии, които формират личността ни? Основните от тях са: нашите минали животи, нашите родители, тялото ни и генетичната му окраска, обществото, в което растем, енергията на Земята и енергията на човечеството като цяло.

Сега ще обсъдим всяко едно от тези влияния.

 

Нашите минали животи

Да започнем с нашите минали животи. И от всички минали животи, този, който е особено важен, е животът преди сегашния. Той обикновено е с най-дълбоко влияние. Начинът, по който последните ни животи ни въздействат, зависи от това колко от тях ние сме интегрирали, реализирали и освободили. След всеки живот, когато напускаме физическото тяло, започва естествен и красив процес на растеж. Постепенно се отказваме от нашата земна личност, с всичките си страхове, несигурност, навици, и се връщаме да се слеем с нашата душа. Ние преживяваме това като процес на растеж, който става от само себе си.

Никой, който преодолява страховете си не казва: Сега съм загубил нещо важно. Тези страхове са нещо нереално в нас, което трябва да пуснем да си тръгне, за да позволим на вечното да ни докосне. Страхът отстъпва място на любовта, невежеството – на мъдростта. Ние взимаме от миналия  ни живот това, което ни кара да растем в мъдрост и любов.

Въпреки това, този естествен процес на растеж не винаги се получава. В действителност, много хора се държат упорито за своята земна личност след смъртта им. Така те ще обитават тази астрална среда на задгробния живот, която отразява привързаността им към живота на Земята. Ако имат някакви религиозни вярвания, се срещат с други хора от тяхната религия, които имат подобен мироглед. Те могат да твърдят, че са на мястото си и всеки призив да напуснат според тях ще бъде грешен. По този начин, естественото им израстване е блокирано. Резултатът е, че много хора вярват, че са на небето, а се чувстват нещастни, защото не чуват зова на душата си. Също така, хората могат да бъдат толкова погълнати от преживяванията си през изминалия си живот, че да не могат да се откъснат. Болката, травмите и загубите може да са били прекалено много, или обратното, да са били много щастливи и с големи успехи и да не са готови да напуснат това.

С една дума, за много хора, процесът на растеж, на освобождаване и интегриране на изминалия живот не е завършен, или поне не напълно, когато душата им навлиза в нова инкарнация. Става така, че те преживяват новото прераждане като водопад от светлина, която се спуска от небето на земята и заедно с която се въплащават. Понякога те се предават на този процес, но често има и съпротива. В моята практика често се сблъсквам с тази резистентност към живота на Земята, когато хората влизат в състояние на транс и преразглеждат живота си отначалото. Когато ги питам: "Как се чувствахте, когато дойдохте на Земята?" те казват: "Аз се съпротивлявах, не исках да дойда, но трябваше." Тази резистентност често е проблем, който продължава през цялото време и това е причината за невъзможността свободно да се радват на живота.

Ако помоля моите клиенти да наблюдават внимателно чия е тази съпротива - кой точно се съпротивлява на живота? - те обикновено проследяват това чувство до личността от своя най-скорошен минал живот.

Опитвам се да ги накарам да почувстват, че това също е част от тях, която не е искала да бъде тук. Тази част, всъщност, представлява истинската същност, душата им. Когато те се свържат с тази част и я почувстват, съпротивата е преодоляна.

Но дори и когато няма резистентност към живота, ако личността от предишния живот не е била в състояние да се интегрира и събере отново с душата в междинния период преди едно ново раждане, то този минал живот все още живее в текущата личност. Тъй като тя не може да намери пътя си обратно към душата, в настоящия живот ще застане на пътя на контакта с душата.

 

Нашите родители

Нашите родители са важни по два начина. Първо, те ни предоставят първите примери за женска и мъжка енергия. На нивото на душата мъжкото и женското са едно, но веднага след като се спуснем на Земята, те се разделят. Родителите ни действат като закваска да формираме нашата женска енергия, най-вече от образа на майка ни, и нашата мъжка енергия от образа на баща ни. Ако има голяма дисхармония между родителите ни, това ще бъде отразено в начина, по който ще се съотнасят тези мъжки и женски енергии в нас.

На второ място, ние сме дълбоко повлияни от страховете и вярванията на нашите родители. Ето защо е важно да се научим да разбираме и обичаме нашите родители такива, каквито са. Те живеят вътре в нас; енергийно те са част от нас. Ако сме в конфликт с тях, ще бъдем в конфликт със себе си. Това не означава, разбира се, че трябва за всичко да се съгласяваме с тях. Ние сме в правилната връзка, когато осъзнаем, че сме техните учители. Всяко дете има красив подарък за родителите си и им предлага нещо ново.

 

Нашето тяло и  генетичният му код

Влиянието на тялото върху личността е огромна; то ограничава и възпира степента, в която душата може да се изрази чрез него; по-голямата част от енергията на душата не може да бъде изразена чрез тялото. Ти си нещо много повече от тялото. Тялото кара душата да се съсредоточи върху конкретно място и време, и да експериментира с тази реалност по уникален начин през неговия фокус. То създава силно чувство за тук и сега.

Особено важна е нервната система на тялото; колкото по-богата и по-комплексна енервната система, толкова по-добре може да се прояви душата. Чрез нервната система на кучето душата не може да изрази себе си така, какточрез нервната система на човешко същество. Полът също има голямо влияние върху личността: по-лесно е да се свържете с вашата женска енергия в женско тяло, отколкото в мъжко. И накрая, не е трудно да си представим как влияе тялото, ако живеете с малформация или в хронично болно тяло.

 

Обществото и културата, в която израстваме

Ние всички сме продукт на времето и обществото, в които израстваме. Например, ако четете книга или слушате музика, веднага усещате към кое време или култура принадлежат.

Всяка епоха, всяка култура, има своите собствени идеи, постижения, както и обща атмосфера. Когатоживееш в нея, просто приемаш тази енергия, приемаш я за даденост. Това се отнася също и, разбира се, за нашето собствено време и култура. Ние гледаме на света през призмата на времето, в което живеем.

 

Енергията на Земята

Ние сме деца на Земята; Земята е нашата майка.

И точно както нашата човешка майка оказва голямо влияние върху личността ни, така и Земята прави същото. Това не е непосредствено очевидно, защото всяко същество на Земята е неотделимо от нея. Също така, (тъй като обикновено отричаме, че Земята е живо съзнателно същество), не сме наясно как тя влияе на нашето мислене и как ни оформя като човешки същества.

И все пак Земята е в нас. Астронавтите, които напускат Земята и я гледат отдалеч, са абсолютно наясно за връзката си с нея. Често, по-късно в живота си, те се ангажират с дейност свързана със съдбата на Земята.

 

Енергията на човечеството

Ние сме човешки същества. Като регресионен терапевт, понякогасрещам клиенти, които помнят свой живот в не-човешка форма, и обикновено изпитват шок да открият колко различно се чувстват и колко различно се възприема светът, когато не сме хора.

Също така, човечеството като цяло е едно; то е велико групово съзнание, част от което сме всички ние. Какъвто и опит да придобие едно лице, това засяга всички. На фино ниво ние сме свързани с всички наши събратя. Енергията на това групово съзнание се отразява върху нашата личност и това е, което ни прави именно човешки същества.

 

Вътрешното дете

В допълнение към външните аспекти, споменати по-горе, има и един вътрешен аспект, който е важен за нашата възрастна личност: вътрешното дете. Всеки възрастен човек някога е бил дете. Как ни оформя детството като личности е описано в литературата. Чувствата и събитията от младостта са неизчерпаем източник на вдъхновение за много писатели. Във външния свят, момичето или момчето което някога сме били, е напълно изчезнало; тялото се променя непрекъснато. Когато гледам снимка на себе си като дете, а след това се погледна в огледалото, виждам голяма разлика. Но в моя вътрешен свят, нещата са различни: малкото момче, което бях, е все още там. Не само в моите спомени, но и в начина, по който се чувствам и гледам на света - в моя вътрешен свят, то е все още живо.

Нашият вътрешен свят е вечен; вътрешното дете запазва много чиста и автентична част от нас, която се разкрива през нашето детство. В ранна детска възраст, ние все още сме здраво свързани с душата си, а нашата психика все още не се влияе толкова много от външните авторитети - на родителите, обществото и т.н. С напредването на възрастта, нашето съзнание се моделира и оформя от тези аспекти, превръщаме се във възрастни, които се чувстват все по-малко свързани със своя произход, със своята душа. Въпреки това, детето, което вече го няма във външния свят, живее вътре в нас: това е нашето вътрешно дете. То е източник на радост в живота ни; способно да се вдъхнови и да бъде безгрижно щастливо, да присъства тук и сега и да се наслаждава на живота. За съжаление, много от нас са преминали през болезнени, или дори травматични, преживявания в младостта си, често дори без да са наясно с това. И тъй като времето не съществува в нашия вътрешен свят, всичко, което сме преживели като травми в детството си, сега е все още травматизиращо за вътрешното ни дете. Ето защо много хора се сблъскват с ощетеното си вътрешно дете, без да са наясно с това, и като резултат детето не може да изпълни своята естествена функция.

Добрата новина е, че можем да излекуваме нашето вътрешно дете. Първата стъпка е да се запознаем с емоционалната травма, от която страда то. По-възрастните от нас са израстнали в един свят, в които децата са били обект на образованието и тяхната собствена идентичност не се е взимала под внимание. Като възрастен може да мислите, че е съвсем нормално детето да ходи на училище, но вътрешното ви дете може да се окаже травмирано от това, че е било като в клетка в някаква сграда, където трябва да се подчинява на определени правила и да учи неща, които не иска. За да усетите това, което сте преживели като дете, трябва да сте готови да махнете очилата на възрастен и да се срещнете с вътрешното си дете. Като възрастни можете да разберете поведението на родителите си и да им простите, но може ли това да направи вътрешното дете?

В моята практика съм наблюдавал как такъв честен и открит поглед към вътрешното дете има огромен лечебен ефект. Дори ако това не премахне болката веднага, детето се чувства забелязано и обгърнато с внимание. Детето чувства, че му е позволено да бъде себе си. Това създава пространство за изцеление.

Понякога в литературата вътрешното дете се счита за нашето его. От тази гледна точка, хората с по-голямо его са хора, които не са в състояние да контролират или да скрият вътрешното си дете. По мое мнение обаче това не е така. Но преди да мога да обясня какво е егото, трябва да обясня нещо друго: самото съзнание.

 

Съзнание

Когато казах, че животът ни започва като лъч светлина, идващ от душата ни, който се докосва до Земята, аз описах това събитие от външната му страна. Но точно както един лъч светлина във физическата вселена, наблюдаван отвътре, никога не напуска звездата, така и ние никога не напускаме душата си, когато се инкарнираме: всъщност става промяна на самото съзнание. То вече е фокусирано в 3D тяло с пет сетива и човешки мозък.

Но какво е наистина съзнанието? Това е концепция, която не може да бъде обяснена, дори изобщо не можем да се опитаме да обясним. Причината е, че съзнанието е в основата на всичко; всичко, което мисля, правя, съм, се основава на съзнанието. Учените, които се опитват да обяснят съзнанието по отношение на нещо не-съзнателно, като мозъчните клетки и биологични механизми, често изглежда забравят, че самото научното познание се основава на съзнанието. Освен това, самата наука, с помощта на квантовата механика, доказва, че елементарните частици на физиката същестуват наистина (имат фиксирано място във времето и пространството), само ако има наблюдател. А за да има наблюдение, съзнанието трябва вече да съществува. Така че, от една страна, учените се опитват да обяснят съзнанието като продукт на материалните закони и частици, но, от друга страна, същите тези закони и частици предполагат съзнание, за да съществуват изобщо. Съзнанието е великата тайна; без съзнанието сме нищо.

Аз все пак ще се опитам да уловя някои от основните характеристики на съзнанието. Когато се обърна навътре и се фокусирам върху това, което съм като субективно преживяване, виждам всъщност една колекция от преживявания: цветове, звуци, чувства, мисли и т.н. Без съзнание, нямаше да имам тези преживявания. Следователно, на първо място съзнанието е нещо, което прави възможно тези преживявания: съзнанието е вътрешно пространство, в което преживяването може да се осъществи.

Но това не е всичко: в ума ми тези преживявания сасвързанипомежду си. Когато говоря с някого, аз виждам и чувам този човек. Визуалните и слуховите преживявания се свързват вътрешно по един или друг начин и заедно създават многопластов опит на взаимодействие с другия човек пред мен. Съзнанието е това, което прави нашите преживявания възможни, а също и това, коетоги обединява. То е точката в мен, където нещата се събират.

В същото време, съзнанието е в състояние активно дасе съсредоточи, да ми даде възможност да се фокусирам върху нещо конкретно. Например, аз може да съм погълнат напълно от работата си или от някой филм, или мога да избера за фокус определена част от тялото си, докато медитирам. Когато съм на разходка, моето съзнание дори може да напусне тялото ми напълно, тъй като моите мисли се реят. Когато изведнъж мине кола и спирачките й изскърцат, ще се върна стреснат към настоящето.

Тази способност за съсредоточаване може да приеме по-крайна форма. Фокусът може да бъде толкова силен, че да се идентифицираме напълно с нещо: Азът да се слее с него и да започне да си мисли, че е то. Това, което наричаме въплъщение, от гледна точка на душата, е времето, когато съзнанието се идентифицира със земната личност. Започва да си въобразява, че е този човек и че няма нищо друго извън него.

Почти всички проблеми в живота ни възникват поради това, че ние силно се идентифицираме с нещо, което в действителност не сме. В момента, в който изберем да се идентифицираме с това, което сме всъщност – нашата душа -  откриваме, че повечето от проблемите ни са въображаеми.

Способността да се идентифицираме с нещо е функция на нашето съзнание. И ако аз се идентифицирам с моята земна личност, то егото се е родило.

 

Его

Какво е егото? Когато казваме за някой, че има „голямо его“, ние обикновено имаме предвид, че този някой се мисли за много важен, мисли си, че превъзхожда другите и демонстрирайки това ни дразни. Аконякой намира себе си за важен, това си е негова работа, но ако го показва открито, това ни разтройва.Има разбира се нещо парадоксално в това отношение; ако някой се държи много надменно, очевидно ни подценява и това наранява нашето его. Всъщност, ние също смятаме себе си за много важни, но сме достатъчно "цивилизовани" да не го показваме. Според нас това е морално и възпитано.Нашето скромно мото е: трябва да се съобразяваме с другите, а не да бъдем егоцентрични. Но ако някой не постъпва така и безцеремонно утвърждава себе си, не ставаме ли ревниви? Ревността също е продукт на егото. С други думи, ние всички имаме его. Ако наистина бяхме с по-малко его, не бихме били толкова недоволни от егото на другите хора.

Но какво точно е егото? Егото не е нещо, а критерий. Както вече казах, нашето съзнание има способността да се фокусира. От духовна гледна точка, за да се роди то, значи се е изместил фокуса на съзнанието на душата към земната личност. А в някои случаи тази промяна е толкова радикална, че се случва съзнанието да възприеме земната личност за изключитлно важна, за най-важното, което съществува. Това се нарича голямо его. И така, какво е егото? Еготое степента, до която съзнанието се идентифицира със земна личност.

 

И накрая, любовта

Защо правим това? Защо се инкарнираме като човешко същество и напълно губим себе си в земна личност? Защо напускаме атмосферата на светлина и любов и се изправяме пред предизвикателствата на дуалността, присъща на живота на Земята?

Най-задълбоченият отговор на този въпрос е любовта. От любов влизаме в пространство, в което няма любов; крайната цел е да донесем светлина и любов тук, на Земята. Този скок в тъмнината в крайна сметка е акт на любов.

Когато слезем тук, първоначално се идентифицираме напълно с конкретна личност. Единствената перспектива е, че Вселената експериментира чрез нашия уникален път. Виждаме света през очите на дуалността: ние отделно от всичко останало, ние отделно срещу всичко останало.

Но тъй като съзнанието се развива през много животи, душата постепенно ще се опомни, и дуалността ще бъде преодоляна. Появяват се нови идеи: обичайте враговете си, уважавайте хората от другите религии, наслаждавайте се на красотата на природата и осъзнайте, че ние като хора сме част от природата. В резултат на това се появява пълно разбиране: безусловна любов към себе си като човешкото същество, каквото сме в момента, и в последствие към света около нас. След много животи, когато целта е постигната, тъмнината започва да се изпълва със светлина и любов; сълзите са избърсани.

Така че любовта е последната част от човешката личност, която бих искал да спомена. В областта на природните науки и в областта на психологията причините за нещата често се обясняват по механичен и материалистичен начин. Въпреки това, аз вярвам, че всичко, което съществува в крайна сметка е създадено от любов. Любовта е връзката между отделния човек  (Духа) и всичко останало (Сътворението), между душата и личността. И тази истинска любов присъства вътре в нас, като неизчерпаем източник. Като човешки същества, можем да бъдем цялостни, само ако сме наясно с този източник.

© Gerrit Gielen

www.jeshua.net

 

Превод от английски Таня Темелкова

Редактор Петя Стоянова

Thursday the 23rd. Spiralata.net 2002-2017