Памела Крибе и Йешуа

Съвети за случаи на тежка депресия или психоза

Печат

 Съвети за случаи на тежка депресия или психоза

 

Имайки опит от първа ръка с клинична депресия и психоза, бих искала да предложа някои съвети на хората, които се намират в подобна ситуация. Тези съвети се основават на моя опит и не могат да заменят съветите на лекар, психиатър или друг специалист. Също така, тези съвети са насочени  най-вече към хората, които имат афинитет към духовност и които поради това, най-вероятно, ще прочетат тази книга.

Моят опит показва, че хората, които гледат на живота от духовна перспектива, имат определен начин на възприемане на явления като психоза, депресия и психиатрични разстройства като цяло. С една дума, те са склонни да погледнат на  събитието от гледна точка на душата  и   им е дълбоко противно приравняването  на феномена до обикновено разстройство, той да се диагностицира като някакъв вид заболяване. Както вече подчертах  в предишната глава, разглеждането на психичните нарушения от гледна точка на душата може да бъде много ценно. Един чисто невробиологичен, научен подход (който свежда духовното до химични процеси в мозъка) е ненужно ограничаване  и следователно   може да бъде вреден. От друга страна, забелязвам, че хората с по-силна склонност към духовното понякога пренебрегват физическия компонент. Те отиват в другата крайност, като твърдят, че духът не се определя от тялото, а по-скоро тялото е напълно управлявано от духа. Мисля, че това е точно толкова едностранчив подход, колкото е и чисто медицинският. Аз съм на мнение (сега), че психиатрията, с нейните диагнози и лекарства, може да бъде наистина полезна. Можете да погледнете към психичното разстройство от няколко гледни точки  и тази на физическо ниво, особено по време на сериозни разстройства, е от голямо значение за справяне с проблема.

Да разгледаме един пример, като предположим, че някой има налудности или халюцинации, представяйки си,  че е ангел, който не е ограничен от законите на пространството и времето. Психиатър, ориентиран изключително към невробиологията, казва: "Ясно. Този човек страда от химическо разстройство в мозъка, който поражда тези видения.” Това е чисто клинична картина, която е изолирана от индивидуалната личност; това е физическа аномалия от рода на диабет или чернодробна недостатъчност. А едностранното тълкуване само от духовна гледна точка би изглеждало така: "Делюзиите и халюцинациите показват, че този човек е всъщност силно чувствителен  и духовен. Горните чакри са напълно отворени и поради това  човекът е в контакт с по-високи духовни измерения. Виденията, които той има, съдържат важно зрънце истина  и е под въпрос дали   всъщност трябва да ги определяме  като разстройство. Това е специален подарък, който   не трябва да унищожаваме с медикаменти. "

Това са две противоположни тълкувания, но и двете, поради своята едностранчивост, са неточни относно феномена на психическото разстройство. Преди моите лични преживявания отдавах предпочитание на втората форма на едностранчивост. Имах силни предразсъдъци относно психиатрията и избрах безусловно гледната точка на душата. Сега намирам, че подходът е доста наивен  и  съм много по-склонна да приема средна позиция. Сега бих казала, че някой с посочените по-горе  халюцинации  може  да притежава ценни интуитивни възприятия, но  е особено важно  този човек да бъде приземен  и здраво „закотвен” в своето тялото. Има няколко начина да се постигне този резултат  и методите, използвани от психиатрията, със сигурност не трябва да се изключват.

По време на моята психотична депресия бях извън обсега на всякaква духовно ориентирана помощ. Аз все още вярвах в съществуването на душата, живота след смъртта и така нататък. Бях толкова обзета от идеята, че съм била лоша и грешна, че се затворих за  всякаква духовна помощ, както във формата на терапии, предлагани от други лица, така и за вътрешна работа, чрез която да се справя сама. През месеците преди да потъна напълно в депресията и психозата, както и сега,   можех да се измъквам от кризисните моменти всеки път посредством свързване например с вътрешното си дете, моето по-висше Аз или Йешуа. Но когато потънах още по-дълбоко в депресията,   загубих всякакъв контакт. Бях вцепенена и ужасена от факта, че нищо не работи. Като погледна назад със сегашното си разбиране, бих казала, че съм се нуждаела от различен вид помощ, и то от доста време. Имала съм нужда от помощ на физическо ниво (например, от минимален брой часове за сън и почивка за моя хаотичен ум), за да се възстанови основното ми чувство за благосъстояние. Такава помощ бих могла да получа  само чрез психиатрична диагноза и рецепта за съответните лекарства.

Бях стигнала твърде далеч  за всякаква друга форма на помощ. Мозъкът ми препускаше неудържимо и алтернативните средства вече не помагаха. Бях изпълнена с недоверие и параноя към другите хора; когато Герит дойде вкъщи с букет цветя за мен, аз исках да ги хвърля и да ги унищожа, защото изтълкувах този жест като подигравка към мен. Също така,   вече не можех да понасям да гледам красотата на цветята, която само потвърждаваше контраста с моята безжизненост и грозота. Идеята, че някой на този етап действително би могъл  да ми помогне посредством масаж или друго лечение не бе реалистична. Твърдо съм убедена, че влизането ми в психиатрична болница и лечението с медикаменти са били единствените пътища за мен, които  биха могли  да предложат някаква надежда за истинска помощ и лечение.

Ако никога не сте имали сериозно психично разстройство,   е трудно да си представите колко странно, откъснато и налудно е вашето мислене в това състояние. Дълбоко в себе си сами осъзнавате това, но въпреки всичко не можете да избягате от него. Като погледна назад сега, бих си дала следните съвети.

 

1. Осъзнайте, кога прекрачвате границата

По-долу изброявам симптомите, които  могат да означават психично разстройство. Това са симптомите, които аз  съм изпитала. Има и още много други, но за повече информация можете да се обърнете към наръчник по психология или към специалист за консултация. Важното е да можете да разпознаете кога прекрачвате границата.

Делюзия за отношение

Това е, когато виждаш знамение във всичко, което се случва с теб; малки, обикновени неща ти изглеждат дълбоко съдържателни и отнасящи се лично до теб. Те притежават таен език, който само ти разбираш. Нещата, които се случват, са огледало или някакъв знак: всичко е причинено от теб, ти си виновен  за случващото се. Тълкуването на всичко като свързано с теб се превръща в мания и не можеш да спреш, въпреки че те изтощава.

Параноя

Това е, когато си дълбоко недоверчив към мотивите на другите хора. Те  сякаш  те преследват. Дори ако казват хубави неща и искат да помогнат, на теб ти се струва, че всъщност са враждебно настроени   и  имат тайни мотиви да те наранят или убият. Подозираш, че има конспирация срещу теб. Това се нарича още мания за преследване.

Мисловен поток

Мисленето ти е много бързо и  несвързано, трескаво и ти си необичайно ясно в главата си. Яркостта не се чувства нормално; това е една будност, която не иска да избледнее и изчезне. Тя  причинява безсъние и невъзможност  да почувстваш умора, сънливост или ленивост. Ти не си в състояние да се измъкнеш от главата си и да се отпуснеш.

Скованост

Чувство, че душата ти е безжизнена, вкаменена и  скована. Вече не си в състояние да бъдеш щастлив или да плачеш. Емоциите ти са равни  или изобщо  не ги изпитваш. В резултат на това  се чувстваш много странен и отчужден. Чувстваш се затворен  към другите,  живеещите хора.

Еуфория

Еуфорията е страхотно чувство на блаженство, което се случва в лудост (маниакална депресия). Този симптом е различен от изложеното по-горе в смисъл, че (първоначално) се възприема като много положителен. Тя е подобна на интензивна романтична любов. Може да се чувстваш просветен и способен да разбираш всичко. Това, което не е наред, е, че   губиш заземяването и оставаш изолиран от ежедневната реалност и околните. Летиш прекалено високо и обикновено не се приземяваш много меко. Истинското просветление не те откъсва от земната реалност; то те помирява с нея и те прави дружелюбен и приятелски настроен  към другите хора.

Ако имате някой от изредените по-горе симптоми, трябва да погледнете сериозно на своето състояние и да потърсите навреме  помощ по подходящия начин.

Границата между психологично и психиатрично състояние, между "потъване" и депресия, не може да бъде ясно очертана. Кога се пресича  границата  между нормалното и лудостта? Подозирам, че в много психични диагнози  поведението, което проявяват някои хора, се преувеличава, а в  по-мек вариант то наистина не представлява нарушение. Например, много хора са подозрителни за мотивите на другите хора. Те са склонни да мислят, че някой говори за тях по негативен начин, а това всъщност не е така. В своята крайна форма  недоверието се превръща в параноя, когато поведението на други хора  се тълкува   като атака срещу вас. Това ясно показва, че става въпрос за  психично разстройство. Но къде точно да се прокара разделителната линия?

Друг пример е вярата, която имат много хора, обърнати към духовното, в синхроничността.  Проявите на случайности, се считат за изключително смислени. Например: "Моят влак се забави, така че аз закъснявам; по този начин Вселената иска да ми каже  нещо смислено." Аз мисля, че понякога Вселената наистина иска да ни каже нещо чрез привидно случайно събитие, което е доста показателно. Синхроничност съществува. Но начинът, по който това се прилага в духовните кръгове, от моя гледна точка, ви прави да се чувствате зле. Вие не можете да намерите и една стотинка на улицата  или да видите странно оформени облаци в небето, без да сведете това до събитие, имащо важно послание за вас. Аз сега разглеждам тенденцията да се търси скрит смисъл зад всяко малко нещо, което се случва, като лека форма на делюзия за отношение. Делюзия, защото много от нещата, които се случват наоколо, нямат нищо общо с теб, а "по-големият смисъл", който виждате в тях, често изобщо не е истина. В по-лекия вариант тази заблуда не е вредна. Въпреки това, когато наистина страдате от делюзия за отношение в психиатричния смисъл, това е в ущърб на вас самите и  смущаващо за  вашите взаимоотношения. Но къде да се прокара разделителната линия?

Философски погледнато, границата не е ясно очертана. На практика обаче такава има. Когато животът ви се разстрои, започнете да се чувствате много нещастни и вече не можете да   изпълнявате обичайните дейности в ежедневието, означава, че сте преминали границата. По това време  е важно да си зададете въпроса: "Възможно ли е да страдам от психично разстройство?".  Това помага да узнаете какво се случва с вас. Ако бях наясно със симптомите на психотичната депресия  и   ги бях признала, бих се чувствала по-малко засрамена и объркана и  вероятно бих имала възможност да помоля за помощ по-рано.

 

2. Позволете на другите да ви помогнат

Когато сте преминали границата, вие се оказвате в много трудна ситуация. Загубили сте се по такъв начин, че вече не можете да се измъкне от блатото. Затова позволете на специалистите да ви помогнат. Въпреки че мислите, че те не ви разбират или че не са в състояние да ви помогнат, направете тази крачка и  помолете за помощ. Оставете настрана срама, вината и гордостта. Дори и да се страхувате от загуба на своя имидж в очите на другите, дори  да е страшно да се говори за болните мисли и емоции, които имате, трябва да го направите на всяка цена.

Ако не направите това, вие ще останете заключени в своя собствен ад  и може да последва  спирала надолу, която ще ви накара да се почувствате още по-заседнали в негативните емоции, в натрапчивите мисли или заблуди. През каквото и да преминавате, то е човешко. Има и други хора, които са го преживяли. Има хора, които разбират проблемите, които имате в момента, и могат да ви помогнат, ако споделите през какво преминавате.

Една от най-големите пречки за достигането до хора с психотични разстройства (вманиачени или депресирани) е, че в резултат на собствените си заблуди, са създали затворен мироглед. В основите на този мироглед стои техният единствено правилен начин за тълкуване на събитията. Например, може  да виждате всичко според вярването, че хората ви презират, или  сте убедени, че имате да изпълнявате специална мисия, че знаете всичко, а другите не са толкова  напреднали, колкото сте вие. Смятате, че вашата интерпретация на фактите е толкова очевидна, че сте затворени за контра-аргументи от всякакъв вид. Тези, които преживяват психотично разстройство, са маниакално убедени, че са прави и „живеят в кула от слонова кост” (изолирани от реалното ежедневие, бел.пр.). Ако се уловите, че се опитвате трескаво да интерпретирате фактите според една и съща схема, осмелете се да признаете, че сте   въвлечени  в тази динамика. За да се направи това признание, се изисква голяма сила. Удовлетворението, че си прав, не превъзхожда  болката от изолация. Осмели се да си признаеш, че си вманиачен и   позволи на другите хора да влязат отново в твоя свят.

 

3. Бъдете отворени към използването на медикаменти

Бъдете отворени за възможността да има физически причини в основата психическото ви състояние. Депресията, манията и психозата не са само психически феномени; те са придружени също така и от физически проблеми като химическо разстройство или дисбаланс в мозъка. Хроничното недоспиване, тежък травматичен стрес, употреба на наркотици или изключително бурни емоции могат да засегнат функционирането на мозъка  по такъв начин, че да създадат психоза, мания или депресия. Въпреки, че смятате, че вашата ситуация е напълно уникална и че вие сте различен от цялото човечество, моля да бъдете отворени за възможността, че екстремните емоции и мисли, които ви спохождат, поне отчасти са причинени от заболяване  в мозъка ви.

Бъдете отворени към използването на медикаменти, които ви предлагат  при консултирането  общопрактикуващият лекар, психиатър или друг експерт. Нека избегнем догмите и табутата, свързани с използването на лекарства. Хората с предимно духовен поглед към света   понякога могат да бъдат много предубедени към официалната медицина. Разбира се  че е добре да не вярвате  сляпо  на всичко, което казва лекарят и да гълтате каквото и да ни предписва. Винаги трябва да използвате вашето критично мислене и интуицията си, когато получите съвет от медицински специалист. Използването на вашето критично мислене  обаче  не отхвърля факта, че опитен психиатър може да предложи много полезни лечебни средства, особено на физическо ниво, което е тясно свързано с психологическото ниво.

Едва ли някой обича да вземат хапчета. Психотропните лекарства, като антидепресанти, могат да имат неприятни странични ефекти. Успокоителните могат да водят до пристрастяване в дългосрочен план. Въпреки това, когато  наистина сте потънали в депресия или разкъсвани от психоза,   е абсурдно да се отказват лекарства поради изложените съображения. Също така, често аргументът на напредналите в духовните среди, че антидепресантите притъпяват емоциите  и затова затрудняват духовното израстване, е неоправдан. Въпросът е, че в екстремна психическа криза, сте загубили цялото господство над емоциите си. Вече нямате никаква основа, от която да работите върху себе си конструктивно. Да предположим, че някой виси върху ръба на стръмна скала и има опасност да падне в пропастта във всеки един момент. Няма ли да хвърлите спасителен пояс "тъй като той трябва да се научи сам да се изкачи до върха"? Такова мислене е нелепо.

Лекарствата не са магически лек. Те често са само част от решението. И разбира се  че е похвално, след като сте се върнали от ада на лудостта,  да започнете терапевтична работа по определени въпроси в живота си. По средата на дълбока депресия или психоза  обаче предимство трябва да има само едно:  да си възвърнете минимума от спокойствие и благополучие в ежедневието си; да се върнете на Земята и да  възстановите основните физиологични механизми, като достатъчно сън и редовно хранене. Когато страдате от психично разстройство, живеете изцяло в главата си. Завръщането и „приземяването” обратно в тялото е първата стъпка към възстановяването. Лекарствата тук могат да бъдат временно полезни.

Памела Крибе

Осма глава от книгата й „Тъмната нощ на душата“

Превод от английски Петя Стоянова

Редактор Камелия Хаджийска

Thursday the 17th. Spiralata.net 2002-2017