Памела Крибе и Йешуа

Всичко е именно така както трябва да бъде, така ли е?

Печат

Всичко е именно така както трябва да бъде, така ли е?

Памела Крибе.

 

„Така и трябва да бъде“, „За всичко това трябва да има някаква висша цел“, „Всичко става именно така както трябва“. Тези фрази много лесно се казват от тези, които са склонни да вървят по духовния път. Често подобни заяления се правят в ситуации, които ни се струват безсмислени, трагични или жестоки. Нещастни случаи, болести, неуспехи подлагат на изпитание чувството ни за справедливост. Защо това ми се случи? Защо на мен? Защо изобщо трябва да се случва? Заявлението, че зад всичко, което се случва стои висш ред, Божествена Ръка водеща към по-добро, обнадеждава. Но така ли е?

Идеята, че всичко се случва именно така както трябва е детерминистка идея. Тя утвърждава, че съществува висша сила, предопределяща това, което трябва да става в нашите земни животи. Тази висша сила може да бъде Бог, Душа или Висшето „Аз“. Но каквото и да е то, творческата сила не ви принадлежи, а принадлежи на тази висша инстанция. По този начин, самата идея за това, че у нас като човешки същества съществува свободна воля и свободен избор, се подлага на съществено съмнение.

По този начин възниква парадокс. От духовна гледна точка повечето хора смятат, че тяхната сила да избират и отговорят за собствения си живот е някак много съществена за това какви са те в действителност. Ако я нямаше тази сила, самото понятие вътрешно израстване и трансформация просто губи смисъла си. В същото време съществува утвърждение, често звучащо като заклинание, че „всичко става така както трябва“ или както се казва „всичко е според Божествения ред“

Този „изблик на радост“ по повод на това, че „всичко е така както трябва“ едновременно ме поразява и дразни. Първо, преди всичко на Земята има толкова много страдания, което е очевидно дори при само повърхностен поглед на който и да е вестник. Това са страдания на хората на физическо, емоционално и духовно ниво, а също и на природата. Затова как точно всичко това „трябва да бъде“?

На второ място - съществуването на гореспоменатия парадокс е в това, че свободната воля и предопределението не се съчетават особено добре. Това си заслужава внимателно разглеждане, ако приемате идеята, че всичко се намира в Божиите ръце.

На трето място, забелязах, че такова явление като правило е съпроводено от нотка на жалост, на своего рода духовна снизходителност и това звучи нещо като: „Ох, дете, аз виждам, че ти все още не разбираш, намирайки се в плен на твоите човешки съмнения, настроения и емоции, но зад всичко, което се случва действително стои висш смисъл, и един ден ти също ще видиш това“. Най-често хората имат предвид нещо хубаво, но все пак…

През 2010 година току-що излекувала се от тежка депресия и все още бореща се да се справя с този ужасен опит, някой ми каза: „Напълно ясно е, че ти е било необходимо да минеш през това и целта е да разбереш как да помагаш на хората в подобна ситуация“. Нищо не можах да отговоря на това, защото направо ми спря дъха, но после разбрах, че в това утвърждение в действителност имаше три предположения:

1. Депресията е била преодпределена и е нямало как да се предотврати.

2. Всичко това е било за моето благо, макар и да се чувствах ужасно, и

3. Духовната цел на всичко това е била да стана по-добра учителка и лечителка на други хора.

Последното предположение мигновено ме произведе в чин мъченик. Получаваше се, че в действителност аз съм пожертвала себе си, минавайки през ада, за спасението на другите. О, Господи! Ласкателно е, когато те издигат на пиедестал, но подозирам, че там е много трудно да балансираш и да се задържиш.

Всички тези три предположения се характеризират с огромен разрив между това, което чувствах по повод станалото с мен и „действителната“ духовна истина. Това, което усещах бе много лошо, а в „действителност“ било добро; това, което повече от всичко исках да предотвратя, било в „действителност“ предопределено; а това което по време на депресията смятах за лично изпитание, било в „действителност“ за да стана по-добър учител за другите. Почувствах гняв, печал и смут заради това, което се случи с мен, и това бяха глупости за егото ми, което не можеше да се смири с по-висок порядък на нещата. Този пример показва общия ход на разсъжденията и е приложим към различни ситуации. Общата тенденция е събитието или ситуацията, която на пръв поглед изглежда ужасно, трагично или абсурдно, да се изглади с помощта на духовния принцип, че „нещата винаги са такива каквито трябва да бъдат“ или „има Божествен ред, управляващ събитията, така че на по-дълбоко ниво всичко е наред“. 

Какво да се прави с този типичен подход на изглаждане? Утвърждението, че всичко е предопределено и се случва в съответствие с Божествената воля, не може логически да бъде опровергано. Това е неопровержимо метафизическо заявление, което не може да бъде опровергано или подтвърдено с емпирични доказателства. Обаче, то встъпва в конфликт с нашето дълбоко усещане на способността ни да влияем на собствения си живот, с наличието на свободна воля и силата и властта да избираме. Утвърждението „всичко е добро както си е“ или „всичко е именно такова каквото трябва да бъде“ влизат в конфликт с това, което чувстваме в ежедневния си живот. Всеки път, когато духовният принцип влиза в такова въпиющо противоречие със здравия смисъл и нашите дълбоки усещания, в мен веднага започва да присветва „червената лампичка“ на тревогата. Аз вярвам, че истинската духовност е достатъчно съвместима с нашите естествени инстинкти и интуиция. Още повече, аз вярвам, че именно чрез нашите естествени, природни сетива можем да се свържем с Душата си. Именно нашето сърце, огнището и хранилището на нашите чувства и интуиция, повече от ума и идеологията, създава врата, водеща по духовния път. Когато между това, което чувствам наистина добро и истинно и това, което ми провъзгласяват за добро и истинно духовно учение има такъв голям разрив, аз винаги избирам човешките чувства като надежден крайъгълен камък. Атмосферата на доволно превъзходство, с което се правят често противоречащи на интуицията ни духовни претенции, не помага тук с нищо.

Но, и какво тогава? Ако предопределение не съществува и за всичко, което се случва няма никакъв висш смисъл, означава ли това, че животът е просто игра на случайности? И в него няма никаква по-голяма история и цел? И ако всичко е свободно и открито, а вие продължавате да вярвате в Бог, то защо Бог допуска толкова много болка и страдания? Как може всичко това да се обясни? Бих искала да заявя, че действително съществува духовно значима причина, поради която нещата се случват именно така както се случват, но това не означава, че това което става е добро и правилно. За всичко си има свои причини, но това не означава, че това е трябвало да се случи. Аз заявявам, че съществува различие между признаването на духовната логика на събитията и вярата в предопределението. В нашия живот действително се проявяват духовни закони, но те не противоречат на свободната ни воля.

За да поясня това, което имам предвид, хайде да се върнем на разгледания по-горе пример. Моята депресия явно е била предизвикана от моите вътрешни страхове и негативни убеждения. Вярвам, че целта на душата ми е била да изкара на повърхността на моето съзнание в определен момент тези страхове и убеждения за тяхното изцеление. Но това не означава, че всичко е трябвало да стане именно така, както е станало или аз съм нямала избор за това, което се случва в моя живот. Точно помня, че преди да ме хване депресията (и аз попаднах в болницата) получих няколко сигнала, особено от тялото си, които ми показваха, че се намирам в състояние на значителен стрес и трябва „да натисна спирачката“. Но аз не направих това наистина и това не бе предопределено. Има обяснение за това, че аз не се вслушах в интуицията си и в сигналите на тялото: страхувах се от неудачи, страхувах се да кажа „не“ на хората, доколкото много ценях тяхното признание и се боях да не бъда отхвърлена. Това обяснява защо не „натиснах спирачката“ навреме, обаче въпреки наличието на определени причини, все пак това беше мой избор. Самият факт, че аз знаех за тези сигнали и намеци говори за съществуването на възможност за избор.

И така, поради недоглеждане, аз направих лош избор. Няма смисъл да се обвинявам до безкрайност за неудачния избор в миналото. Упреците по собствен адрес само способстват за повишаване на чувството за вина, което е деструктивно и контрапродуктивно (говоря за това от собствен опит). Самоосъждането не носи полза. Обаче, да се казва, че не съм могла нищо да направя за това, защото така е трябвало да бъде, значи да отида в другата крайност. В чистото отрицание. Не може да се заобиколи факта, че съм можела да направя и друг избор. По-добре е да се погледне на това със състрадание и мекота. Състрадавайки, съчувствайки си, вие признавате че сте човек, на който е свойствено да греши и действително ще ви стане по-леко да се учите от собствените си грешки. Ако сте способни да си простите, ще можете да видите „подводните камъни“ на миналото като значими уроци, които ще ви помогнат да добиете знание и да правите по-добри избори в бъдеще. По този начин, трагичната ситуация може да придобие цел и смисъл не защото изначално е желателна (по-скоро обратното), а защото сте готови да се учите от примера й и да й позволите да ви промени. По този начин, духовният смисъл на каквото и да е не се определят от самия обект или събитие, а от това какво преживявате и как го интерпретирате.

По този начин, свободната воля и определената степен на предопределеност могат да се съгласуват помежду си. Представете си, че душата иска да получи в този живот определен опит. Затова тя избира определени проблеми, които така или иначе са запрограмирани в живота ви. Хората, с които се срещате, възможностите и неуспехите по пътя ви, могат действитело да бъдат замислени по-рано. Главният въпрос, обаче, е как вие като човек със свободна воля ще реагирате на тези срещи и ситуации и в каква степен ще можете да намерите смисъл и цел в това, което се случва с вас. Това не е фиксирано, и крайната цел на Душата ви е да приемете уроците, съдържащи се в тези проблеми с любов и признателност. По този начин, вие ще успеете в бъдеще да направите друг избор и да привлечете към себе си по-позитивни срещи и ситуации, избягвайки необходимостта от повторение отново и отново на същите проблеми.

Много често е трудно да се реагира на сериозните жизнени проблеми с доверие и разбиране. Ето защо говоря за това като за крайна цел на Душата ви. Често трябва голяма борба, за да се разпознае ценността на дълбокото преживяване на загуба, болка и отхвърляне.  Съпротивлението и отчаянието е напълно нормално и човешко. Но аз действително вярвам, че най-дълбокият призив на Душата ни към нас се състои в това да приемем най-тъмната част в живота си и в самите себе си с разбиране и топлота не защото е „хубаво това което е“, а защото приемането и работата с това е единственият изход. Единственият изход към светлината.

Когато бях в депресия не чувствах никакъв смисъл и значение на това, което става с мен. За моите близки това също беше кошмар. В крайна сметка против моята воля ме вкараха в психиатричното отделение на болницата. И възстановяването ми започна там. След възстановяването си открих какви са плодовете, които носят дълбоко страдание. Веднага след като се обърнах към светлината се пробуди отново желанието да живея, изпитах дълбока радост и като никога до сега започнах да обръщам внимание на изобилието в моя живот. Това, което по-рано приемах като подразбиращо се от само себе си, сега стана източник на удивление и благодарност. Понякога, връщайки се от магазина се спирах срещу дома си и ме поразяваше това, че за мен се е намерило място на Земята, където мога да живея заедно с двамата най-скъпи за мен хора, с мъжа ми и дъщеря ми. Поразяваше ме грижата, с която се отнасяха към мен околните, просто познати, а след това станали ми близки приятели. Освен че „пълният провал“, който носи депресията ми даде нова оценка на всичко, което смятах за подразбиращо се, то също ми даде дългосрочни идеи, които сега ми позволяват да живея с по-малко страх и с по-голямо удовлетворение. След няколко години аз написах книга за тъмната нощ на моята Душа, която ми позволи по-пълно да интегрирам този опит. След публикуването й получих много писма от различни хора, които познаха себе си в моята история, на които тази история им е помогнала да се успокоят и да продължат напред. По този начин тъмната нощ на моята Душа придоби смисъл. Постепенно този ужасен опит се представи в нова светлина, светлината на изцелението и осмислянето. Обаче това не означава, че „така е трябвало да се случи“ или, че това „действително“ е било хубаво.

Действително ли всичко е така както трябва да бъде? Действително ли всичко е хубаво такова каквото е? Не! На Земята има прекалено много мъка и страдания. Аз вярвам, че ние действително привличаме към себе си някои негативни ситуации за да осъзнаем собствената си негативност (гняв, страх, недоверие). И тези ситуации могат частично да са предвидени от по-рано. Но целта на тези проблеми е да ни дадат възможност в бъдеще да направим друг избор, да се освободим от тази негативност и да престанем да я притегляме в живота си. Болезнените или трагичните събития не са хубави и не притежават изначална ценност. Те стават такива само ако човек намери в себе си мъжество и яснота на ума да намери в тях смисъл и да им позволи да преобразува себе си. Имаме избор как да реагираме на това, „което е“. Имаме потенциал да преобразуваме негативността и болката от собствената си вътрешна позиция, правейки живота по-светъл и за себе си, и за другите. В това е истинската цел на духовността. Висшият ред, който така отчаяно търсим във външните събития от живота си, не е извън нас. Ние трябва да си го създадем сами и в това е нашата мисия като свободни деца на Бога.

© Pamela Kribbe 2014

www.jeshua.net

Превод Таня Темелкова

Saturday the 24th. Spiralata.net 2002-2017