Общество

Как Бог да чуе молитвите ни?

Печат

Как Бог да чуе молитвите ни?

 

Исках да те попитам, когато говориш на Бога, Той дали те чува? Когато искаш нещо от Него, дава ли ти го? На мен не винаги, Бог не винаги ме чува. Понякога мисля, че Той не се отзовава на моя призив, на моя глас, на молитвата ми. И вие ми го казвате понякога, и сега го казваш в себе си –

Бог не винаги ни чува. Молим, молим, в Църквата сме, но не чувстваме да получаваме това, което търсим в молитвата. Нека видим какви са причините и защо Бог не ни чува, когато Му говорим. Защо, когато отправяме нашето прошение, нашата молба, Христос не ни го дава търсеното? Какво да направим, как да застанем пред Него, как да се доближим до Него, коя е предпоставката, която ще направи осъществима молитвата ни, прошението ни, копнежа ни?

Днес ще поговорим повече върху молитвите за другите – когато майката се моли за своето дете, когато майката се моли за своя съпруг или бащата за децата, за жена си, за другите. Как да стане така, че молитвата ни за близките ни да бъде чута?

Сещам се за един разказ от Евангелието от Матея – това е случаят с хананейката, който точно описва картината на днешния родител -родителя, който се моли за своето дете. Ако попиташ повечето родители какво искат, те имат една молба – молбата за детето им: да оздравее, да се развива, да се вразуми, да е умно, да се поправи, да се върне вкъщи, да се махне от лошата среда… Родителите, които носят своята мъка, искат тяхната молитва и най-вече молитвата за детето им да бъде чута и Бог да се отзове.

Мисля, че тази жена, хананейката, ни разкрива няколко тайни. Ще ви припомня случая:

„И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс. Но Той не й отвърна ни дума. И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: отпрати я, защото вика подире ни. А Той отговори и рече: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев. Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми! А Той отговори и рече: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата. Тя каза: да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им. Тогава Иисус й отговори и рече: о, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря й оздравя” (Мат 15:22-28).

Тази жена е имала проблем с детето си, в което имало бяс. Всяка страст на човека не е ли един бяс? Твоето дете може да не е като нейното, но може да пие. Това не е ли бесът на пиянството? Или да играе хазарт, през цялото време да се занимава със залози – това са болни, демонични неща. С други думи, тази зависимост, тази страст е демонична, нали? И докато тази жена викала, Господ нищо не й отговорил. Нищо. Мълчание. Небето е затворено. Изпитващият болка човек говори на Бога, а Той – нищо, не отговаря. Учениците на Господа отиват и Му казват – „Отпрати я, защото вика подире ни!”. “Направи й това, което иска и хайде, да си тръгва от нас, защото вика, следва ни и вдига врява”. Няма да се спираме върху случая, а само ще вземем повод от него. Господ казва „Аз не съм дошъл да се занимавам с всички хора, Аз съм пратен само при загубените овци, при дома Израилев и при тези, които са израилтяни”. Хананейката чува това, което е обидно, обезсърчаващо, сякаш Господ й казвал: “Не се надявай, не съм тук за тебе, за други правя чудеса”.

Въпреки това тя „като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми!”. Господ й отговаря и я „попарва”, обижда я и привидно я обезнадеждава. Той й казва:

- Виж, не е добре да взема хляба от чедата и да го дам на кучетата, да дам храната на Моите деца на кучетата по пътищата, не става това, не върви. Не мога да правя това, да се занимавам с тебе.

Той я „попарва”, а тя взема тези Негови думи и отново ги обръща в молитва. Вместо да се отчая, тя отговаря: “Да, Господи, така е, както каза, не възразявам, не отричам това, което казваш, имаш право. Разбрах това, което говориш. Нарече ме куче, добре, приемем го, куче съм, едно куче от улицата, за изхвърляне съм, както го каза, за презрение, и така да е”.

След това обаче казва: “Обаче и кучетата на пътя ядат някоя трохичка, добре, дай и на мене някоя троха. Троха, не искам хубавото ядене, което ще дадеш на децата Си, на мене ми дай трохите, които падат от трапезите на господарите”.

И тогава Господ сякаш се огъва пред нея, пречупва се, Този Бог, Който не се нуждае от нищо, Вседържителят, Който прави това, което пожелае, на Когото всичко Му се подчинява, и сега Той, Който прави, каквото иска, изпълнява желанието на тази жена. Той, на Когото всичко се подчинява, се подчинява, Той, Господ, нашият Иисус Христос се подчинява на тази жена. Да, подчинява се, Бог се подчинява на човека и се удивява на Своето създание. Удивява се, изумява и казва: “О, жено, голяма е вярата ти! Какво създание! Колко хубава душа, колко добра жена, колко хубаво сърце! Голяма вяра имаш! Още Ми вярваш? Още Ме обичаш и настояваш? Аз те пъдя, отхвърлям те, унизявам те, а ти още Ми вярваш? Голяма е вярата ти! Голяма вяра имаш, бре, детето ми! Браво! Нека бъде по твоята воля. Да стане това, което каза. Какво каза, детето ти да оздравее? Каквото искаш, Аз ще го направя!”

И се казва в Евангелието „и се изцели дъщеря й от онзи час”. Хубав случай. Happy end – както казват децата. Колко хубав завършек, колко хубав изход, колко хубаво заключение и колко хубаво развитие! Детето й оздравя.

Съпостави сега твоя живот, твоя проблем и молба с тази жена, направи сравнение и кажи: „По много неща си приличаме, по много не. И аз така тръгвам да срещна Господа, и аз тръгвам да направя нещо, но в моя живот още я няма тази хубава фраза, не мога да я произнеса в живота си. Коя ли? Това, че „от онзи час дъщеря й…”. С други думи, и аз да кажа, „Помолих се за детето ми, и детето ми оздравя!”. Колко хубаво! „И детето ми се върна у дома, спря наркотиците, детето ми създаде хубаво семейство и спря да скита насам-натам и да не се прибира по цели нощи, да се лута, да се измъчва и да ме измъчва”. Ето, при нас няма същият развой на нещата. Някъде губим посоката на нашата молитва, някъде всичко се „срива” – как да “хванем” Христос, да Го „пречупим”, да Го доближим правилно, да стане това, за което Го молим, да стане чудото! Къде „пропада” връзката ни с Бога, къде грешим? А? Днес искам да насочим своето внимание към това.

Трябва за малко да спрем и да се замислим. Защо Бог не чува молитвата ти?

Мисля, че първото много важно нещо, за да бъде чута молитвата за детето ти, за мъжа ти или жена ти, е безнадеждността. Когато престанеш да се надяваш на парите си, на ума си, на красотата си, на способностите си, на правата си, когато се “отчаеш” от всички тези неща, мисля, че тогава твоята молитва към Бога започва да се извършва по правилен начин и смятам, че загубилите тази надежда хора имат най-хубавите молитви. Защото те викат отчаяно, загубили са всичко, нямат никаква надежда, отчаялите са ги лекарите, психиатрите, философите, адвокатите на тази земя, „мъдрите” от този свят, политиците от този свят, артистите, певците. Загубилият тази надежда започва да се надява на нещо друго. Ние обаче още не сме се отчаяли от самите себе си, от нашите способности и от спестяванията ни в банката, от нашата хубава къща и имот и се уповаваме на нещо друго, а не на Бога. За да стане чудо, с две думи, възлюбени приятелю, е много важно да не се уповаваш на неща от този свят, защото те не могат да ти дадат нищо от това, което искаш. Затова трябва да си отсякъл всяка надежда от тази земя и да казваш в себе си: “Край! Само Бог може да ми помогне, стигнал съм до предела, до ръба на пропастта, отчаян съм!”

И когато кажеш „Нямам надежда!”, тогава започваш да се надяваш на Бога. Тогава е часът на Бога. Това ми го каза един мой приятел – Павел, беше парализиран, на 45 години си замина от този свят. Когато стигаше до безизходица в живота си, душевна, емоционална, духовна, изкушения и т.н., той ми казваше: “Не мога повече, отчайвам се. Това е часът на Бога!”

Така ми казваше.

- Рано или късно ще стане чудо в живота ми!

- Откъде го знаеш?

- Разбрах от това, че загубих надежда. Отчаях се от човешките неща.

Когато хората спрат да бъдат твоя надежда, Бог става твоя надежда, започваш да се обръщаш в друга посока, да гледаш към небето, да вдигаш очите си нагоре, да викаш силно или да мълчиш, и да плачеш с тих плач, който обаче докосва Бога и разтърсва небесата.

Следва продължение

Автор Архим. Андрей Конанос

Превод от гръцки език К. Константинов

Източник: http://e-burgas.com/archives/57653

Saturday the 24th. Spiralata.net 2002-2017