Общество

Великото завръщане на блудните синове и дъщери

Печат

 

 

 

 

Великото завръщане на блудните синове и дъщери

 

Николай Радев - Алдебаран

 

 

 

duhat.jpgНякога Николай Хайтов беше казал, че родопските песни, със своите плавни и “заоблени извивки”, много наподобяват заоблените родопски върхове, а пиринските песни, с резките си амплитуди - острите пирински върхове, забити в небето. И много точно и вярно наблюдение. Не само песните и танците, а така също и нравите, обичаите, вярванията, езика, народностната култура, дори и преобладаващият физически облик на хората - всичко това е отражение на обитаемата земя. Например, там, където цари жестока суша и пек, прекалено силни са страстите, такива са там обичаите и нравите, такива са песните, танците и делата, а кожата и косите са тъмни, телата - сухи и жилести. А там, където високи върхове прорязват небето, хората са горди и смели, непристъпни и свободолюбиви, с остри черти на лицето - като самите планински върхове, като орлите на тях. И песните на планинците са такива, и танците им, и всичко у тях е такова - като за полет.

 

Природната среда, със своя климат, с очертанията на релефа, с околните водни пространства, с излъчването на земните недра, с растенията и минералите си, с животинския свят, с общото си разположение и с общата си еманация е велик ваятел на човешки души и съдби, както и на цели народи. Тя е Матрицата, произвеждаща себеподобни. И който човек, и който и народ да дойде отнякъде, ще не ще, ако иска да остане завинаги, влиза в „матрицата” и става подобен на нея. Иначе няма да се приспособи към околния свят, няма да „пусне корени” в него. Тъй че всичко на земята и в нея самата е резултат от тази “матрица”. Ще рече: резултат от едно специфично излъчване, касаещо конкретната географска зона, което можем да наречем Аурата на земята или Духът на земята в тази зона. Тогава националните култури - песни, танци, обичаи, ритуали, традиции - какво са? Средство за свързване с този Дух, разбира се. Преди всичко. Нали те са породени имено от Него. И колкото по-стари са те, колкото по-отдалече във времето идват, толкова по-голяма е тяхната сила - имали са много време на разположение “да се сродят” с тази точно земя (територия), да влязат точно в нейния ритъм и да станат неразделна част от нейната сила. Почти тъй, както става при диворастящия женшен. Има корени от това необикновено растение, идващо от друга епоха, по на двеста и триста години, струващи стотици хиляди и дори милион долари. Ама то не расте къде да е. Поради подобни причини, преобладаващата част от българските традиции и народностна култура произхождат от най-старото коренно население тук - траките. А замисляли ли сте: защо само в Странджа планина е запазен обичаят нестинарство в неговия автентичен вид? Поради почти същото, поради което само в Странджа са се запазили толкова много реликтни и ендемитни растения и животни, отпреди ледниковата епоха. Същите, които не се срещат никъде другаде по света.

 

Какво става, обаче, ако поради някаква причина, в една страна, сред нейните обитатели, биват внесени чужди традиции и фолклор. И хората примерно, масово започнат да пеят и да танцуват песни и танци, родени на друга земя? Какво ще стане тогава? Много скоро ще настъпи голям хаос и… дълга война… между земята и хората. В един момент хората могат да се помислят за победители, но рано или късно те ще загубят войната със земята си. И то - по най-драматичен начин. Неизбежно. Никога не е ставало обратното, макар на пръв поглед да изглежда, че е имало обратни примери колкото щеш. И много нещастия - общи и лични - ще дочакат тогава хората. И много природни стихии ще се развихрят. И бури, и градушки, и суши, и наводнения, и… земетресения. Земетресението е може би най-мощното средство на земята да вразуми населяващите я хора и да ги върне към себе си. Ако са достатъчно умни, разбира се, за да разберат нейния урок и нейния зов. Ако не са достатъчно умни, тя ще ги третира като вредители. Почти тъй както хората третират вредителите по растенията, които отглеждат. И обратното: ако хората разберат най-после, че земята си иска своето - роденото от нея и от нейния Дух - всичко на нея и в нея, включително и хората, отново ще тръгне към нов подем и възход.

 

Отдавна е установено, че много голяма част от тежките земетресения по света стават във вторник. Изглежда странно, но е така. Който се съмнява, нека да направи справка. Защо избират вторник земетресенията? Съвременната наука е още безсилна да отговори на този въпрос. Все пак отделни хора знаят причината и тя е скрита в седмичния ритъм. Ритъм на работа, активност и почивка, създаден отпреди хилядолетия в човешките общества. Ако на всеки седем дни се почива в събота и неделя, то вторият ден след почивката (вторник) винаги ще е най-динамичния, най-активния ден, натоварен с най-много агресия. Агресия, която преминава и в природата. И същото ще се запази, дори и ако има изместване на седмицата с няколко дни напред или назад . И това е така, защото тя се подчинява на универсалния седемстепенен творчески акт, поради който всеки ден от седмицата получава специфична енергийна окраска. Оттук изводът е неизбежен: земетресенията се влияят от човешката дейност, от преобладаващите мисли, настроения и действия, от общия ритъм на живот сред хората. Щото седмичният ритъм е човешко изобретение, не природно, нали? Макар да се основава на природна норма и на божествен закон. Значи природата реагира адекватно на тези мисли, настроения и действия. И когато съвкупният емоционален градус стигне някакъв предел, тази реакция може да стане най-разрушителна за цялото население в определен географски район.

 

Всичко това е било отдавна известно на нашите предци и затова, когато се е задавала буря или се е развихряла друга стихия, те са се молели. Всички, вкупом и истински. Не пропускали да отправят молитви към Бог и на многобройните си празници. Предварително. Нашите предци създали и обичаи, обреди и ритуали “за омилостивяване” на природните стихии. Такива са например обичаите пеперуда и герман за измолване на дъжд. За целта бивало организирано и голямо молебенно шествие с икони и хоругви и със свещеник начело, в което участвали всички жители на селото. И същото ставало в поне няколко околни села още и едновременно. А от многобройните разкази на очевидци от онова време можем да научим, че почти винаги чудото е ставало и дъждът наистина скоро е идвал. Споменатият по-горе обичай нестинарство също е свързан с “омилостивяване” на природни стихии, особено на най-страшните и необратими от тях, имащи най-пряко отношение към земята и огъня, каквото е и земетресението. Местните хора в Странджа, например, разказват, че този обичай ги е спасявал не веднъж от земетресения и от много други беди в миналото. И аз съм убеден, че е било точно така.

 

Днес има вече не малко хора у нас, които са наясно с връзката и скритото взаимодействие между човешката дейност и преобладаващите мисли и настроения от една страна и природните процеси и бедствия - от друга. И тези хора, водени от най-благородни мисли и чувства, се опитват да направят нещо добро за всички, особено сега, след земетресението на 22-май. Само че посредством внесени незнайно откъде и как ритуали, медитации и прочее чуждоземски “практики”. А това е път за никъде. Щото с Духа (еманацията) на земята може да се влезе във връзка и да се влияе към добро само посредством местна традиция - само чрез роденото на нея. При това - колкото е възможно по-назад във времето, макар и със съвременна “дреха” и в днешни условия. Но каквото и да се прави, нека и да е ясно, че нищо няма да се промени към добро у нас, ако българите продължат масово да пишат на български, но с латински букви. или пък - на “чатарица” (тъпанарица). Ако продължат и да танцуват на музика, основана не на българския, а на арабския фолклор. Или на какъвто и да е друг. Ако продължат да се отричат от своето. Тъй, че има един полезен ход тук за всички нас, без който ще ни ударят много още земетресения. И много още бедствия - и природни, и други - ще се стоварят върху главите ни. И този ход е по-скоро да се обърнем към своето си, към всичко родено и раждащо се тук, на нашата земя. И от нейния Дух. И да вложим много старания и усилия то да расте. За да растем и ние заедно с него.

 

Днес често се говори за това: за какво трябва да се дават пари, кои би трябвало да са главните стратегически приоритети за България. Някои предлагат да се стимулира най-напред изграждането на инфраструктура, други - машиностроене, трети - да се развива енергетиката и почти никой не се сеща за най-главното - за хората. А нали без качествени хора нищо ценно не може да бъде създадено. Без тях всичко е обречено на провал. Нали хората винаги са били основният капитал на всяка страна - Алфата и Омегата на всеки просперитет. А кой създава качеството у хората? Много неща вземат участие тук, но на първо място е масовата, народностна култура, в чиято основа прозират съответните традиции и фолклор и чиито прояви обхващат най-плътно и индивидуалната, и колективната душа. И индивидуалното, и колективно съзнание. Същата, която свързва трайно отделния човек с природната среда и околното пространство, с другите хора. Която го свързва и с миналото - с енергията на предците, както и с настоящето и бъдещето, та от сбирщината човеци лека-полека създава единно колективно същество, с общи стремежи и цели - народ. Народ, който не влиза в противоречие и противоборство със своята земя и с нейния Дух, а напротив - с всички сили се опитва да ги подкрепя. За да го подкрепят и те.

 

 

zemiata.gif

 

Беше време, когато с нетърпение очаквахме следващите изяви на Теодоси Спасов, Елица Тодорова, Стоян Янкулов… и на неколцина още, с надеждата за една нова, висока и уникална вълна в българската популярна музика. Музика, поднесена по един неподражаем начин. Шансът за всичко това беше огромен. Но и така той не получи нужното развитие. Поне до този момент. Та те събираха и продължават да събират повече публика в чужбина, отколкото у нас. При това - с адаптирана музика от българския фолклор! У нас публиката и аплодисментите оставаха за Азис и компания. Така тези изключителни музиканти не бяха оценени докрай по достойнствата си у нас. За голям общ наш срам и позор. Най-хубавото на срама и позора, обаче, е че много скоро, те ще останат само като неприятен спомен. Щото още в началото на следващата 2013 година, когато окончателно ще се разсее масовата хипноза за свършека на света през 2012 година, все повече от българите ще започнат да се връщат към Духа на своята земя и към нейната сила. И тази голяма тенденция, това велико завръщане на блудните синове и дъщери, ще продължи поне десет години. Така е “написано” на небето, наистина. Щото там - в небесната карта на България, в чиято истинност мнозина вече се убедиха, това следва: дълготраен прогресивен тригон (120 градусов ъгъл) на владетеля на тази наша земя Сатурн, към Марс (силата). А дотогава умната, защото през следващите няколко месеца (прогресивен Марс квадрат Плутон) предстоят драматични изпитания. И тези изпитания - и от човешко, и от природно естество - могат да бъдат силно смекчени и сега чрез обръщане към собствената народностна култура, адаптирана към съвременния живот.

http://tayni.net/?p=2602

 

 

 

 

Sunday the 19th. Spiralata.net 2002-2017