Общество

Свобода или цензура?

Печат

 

 

 

 

Свобода или цензура?


     Вече е абсолютно невъзможно и неприемливо скъпо за обществото изобщо да се защитават авторски права - трябва да свикнем да живеем без тях. От няколко години наблюдаваме отчаяни опити на индустриите, основани на авторските права, да прокарат законодателни промени, които да защитят по-добре самите права. Объркването и отчаянието в този бранш е толкова голямо, че там се губи представа за света, в който живеем, и започват да се предлагат "решения", които са толкова абсурдни и недопустими, че до преди време биха довели дори до вкарване в затвора на предлагащите ги. Казано по-просто, предлагат се идеи с фашистки и тоталитарен характер, в името на защита на един единствен частен интерес. Индустриите са се самозабравили, не отчитат нищо от цялата еволюция на човечеството към свобода, и се опитват да подчинят всичко друго на опазване на собствеността си. Така можем да видим идеи от типа "през куп за грош", при които могат да бъдат буквално закрити цели други индустрии и цели сегменти на човешката дейност, само и само да се защитят авторските права. В този дух са предложенията за контрол над Интернет, за сканиране и филтриране на трафика, та дори за затвор за обмен на файлове. ( бел. на ред. Българското правителство е подписало споразумение , известно като ACTA, без да се допита до гражданите. В момента тече световна кампания срещу АСТА, над 800 000 са се подписали срещу това споразумение и се настоява ЕС да го отхвърли. Тук можете да се подпишете . Става лесно. http://www.avaaz.org/en/eu_save_the_internet/?vl ).
     Но всички тези идеи са нищо друго, освен "цензура". Да, това е цензура - в поредния и вариант, проектирана върху Интернет. Но исторически е доказано, че цензурата е изключително вредно явление, и обществото я е отхвърлило еднозначно. Но ето - възниква проблем, някой забравя, че свободата на изразяване е върховна ценност, и решава че тя е с по-малка стойност от борбата с пиратството. И така възникват законопроекти, с които се въвежда цензура, в името на височайшия интерес на собствениците на авторски права.
Но забравихме ли, че свободата - когато е била убивана, винаги е ставало като се измисляли някакъв "по-висш" приоритет, който обосновава потискането и? Разбира се, не сме забравили. Но заинтересуваните от друго го забравят. Умишлено. Преди дни, след огромен обществен натиск, в САЩ беше спрян поредният опит на Холивуд и звукозаписната индустрия, за тотална цензура над Интернет, в името на авторските права. Много шум се вдигна около SOPA/PIPA, но истината е, че това е само един от многото, и каквито ще има и в бъдеще, опити за цензура. Победата нито е единствена, нито битката ще бъде последна. В момента битката е пренесена в Европа, където се оказа, че ред държави тайно са подписали международен договор (ACTA), въвеждащ "между другото" и различни механизми за цензура, в името на борбата с пиратството. Става дума за типичен пример за т.нар. "криминално правене на политика". Първо се събират едни лидери и тайно се договарят нещо. После сключват международен договор. И накрая - всички се оправдават с международния договор, за да направят нещо в собствената си страна. Целта е очевидна - да ни поставят пред свършен факт. Подобен тип подмолна политика е обичайна за звукозаписната и филмовата индустрии, които просто не знаят "на кой свят са", вече са полудели, и фактически това не са хора. Това са група бизнес зомбита, които подчиняват всичко на своя интерес, не мислят за никой друг и правят всичко, за да заставят държавите да наложат абсолютно непропорционални на въпросното престъпление (пиратството) репресии. За целта не се спират пред нищо - като започнем от милиарди в кампании, минем пред подкупи и стигнем дори тайно прокарване на договори и закони.
     В европейския случай е възможно и този порив да бъде спрян, защото обществото се усети навреме и вече започват протести в много страни, подобни на тези, които в САЩ спряха SOPA/PIPA. Дори докладчикът по законопроекта в Европейския парламент подаде оставка, в знак на протест срещу прибързаното и без много обсъждания, прокарване на ACTA. Битката не е от днес, няма да свърши и утре. Но въпросът, който се дискутира е фундаментален, и трябва да го приемаме като такъв. Това е въпросът отиват ли си изобщо авторските права по силата на обществената еволюция, и трябва ли да спираме самата еволюция, в името на стопански системи от миналото. Т.е. въпросът е кое е по-изгодно - да защитим с цената на всичко (дори с цената на самата демокрация) авторските права, или просто да приемем, че идва общество без много авторски права, или със силно ограничени такива. Отговорът на този въпрос е съвсем ясен - свободната информация, дори във вида си на пиратство, в момента допринася за изграждане на съвсем нов тип икономика. Тя създава брутен продукт, многократно надхвърлящ брутния продукт, създаван от цялата индустрия, опираща се на авторски права, и дори от хипотетичния продукт при "нулево пиратство". Пропагандата непрекъснато сочи, колко пари се губели от пиратите - данъци, работни места и пр. Но не сочи колко повече и от парите, и от работните места се създават от самото наличие на свободна информация, образуването на инфосфера и изграждането на новата икономика на знанието и информацията. Съотношението е хиляди към едно, но това рядко се посочва. Т.е. за 1 долар изгубен в пиратство, реално имаме хиляди долари брутен продукт, създаден благодарение на свободната информация (която води и до пиратство). Т.е. общественият интерес е ясен и видим, и поради тази причина - просто защото прокарват закони против обществения интерес, старите музико-филмови индустрии работят по подмолен начин. Съществува обаче още един аспект - по-важен дори от тази битка. Това е въпросът възможно ли е изобщо да се спре еволюцията. Т.е. възможно ли е (дори с цената на унищожаване на демокрацията) да се защитят авторските права? Отговорът на този въпрос е: "Не". Когато се казва, че еволюцията по естествен начин изхвърля авторските права от историята, причина за това е, че технологичната среда и средствата за пренос на информация практически са неконтролируеми. В момента основното внимание е съсредоточено върху Интернет. Там се цели и основната репресия. Ако тя успее, резултатът ще е огромен и негативен за икономиката и демокрацията, но ще е... нищожен за борбата с пиратството. Интернет е само едно от средствата за пренос на информация. Ако хипотетично допуснем, че се премахне Интернет, това не означава край на преноса на информация. На една "флашка" в момента могат да се запишат 4-5 филма с добро качество, както и хиляди песни. На един диск от типа Blue-Ray могат да се запишат 15 филма. А на един джобен твърд диск, струващ 100 лв., могат да се запишат 500 филма. Ако допуснем, че няма торенти, и изобщо няма Интернет, хората просто ще ползват "твърдите" носители на информация, за да пиратстват. И пиратството няма да намалее значително. Онези от българите, които имаха видеомагнетофони през 80-те години, добре помнят каква мрежа за обмен на видеокасети се беше оформила. Нещо повече - беше възникнала дори система за превод на филмите, като имаше едни филми, които бяха преведени с глас само от един говорител, т.е. един човек превеждаше думите на всички, което правеше в някои случаи смешен резултат. Но въпросът е, че всичко това беше възникнало в условията на тоталитарен режим, в който милицията беше навсякъде, и (много важно) доста западни филми бяха забранени, защото представлявали пропаганда на капитализма. Но въпреки това, мрежата за обмен на видеокасети съществуваше, и имаше всякакви филми, включително забранените. Днес възможностите са много по-големи, и шансът чрез репресия над Интернет да се спре пиратството, са нищожни. Извън "твърдите" носители обаче много хора забравят за не толкова твърдите - напр. локалните мрежи. Днес всеки компютър има безжична връзка. През подобна връзка може не само да се свързваш в Интернет, но и да се правят мрежи извън Интернет. Един рутър за 30-40 лв. може да създаде мрежа на цял жилищен блок. И в този блок десетки компютри да обменят информация. И това може да е във всеки един блок във всеки един квартал... Ако спрем Интернет, какво ще спре хората да обменят информация през Wi-Fi-тата си? А технологията продължава да се развива. Всички идеи за борба с пиратството чрез контрол на Интернет, при доставчиците и пр., са един технологичен абсурд. Доставчиците реално не могат да контролират нищо, защото информацията при тях е не във вид на цели файлове, а е разбита на пакети. По съдържанието на пакета (който е малка част от целия файл) не може да се определи какво е съдържанието на целия файл. Дори да допуснем извършване на някакво сканиране, то не може да установи например съдържанието на кодиран файл. Днес вече високобитовото криптиране е общо достъпно, а необходимата технология за разбиването на кодовете е невъзможно скъпа. Но по-важното е друго - за всяко разбиване на код се изисква време - часове, дори дни. Интернет не може да функционира ако се въведе цялостно наблюдение и декодиране. Не може като тръгнеш да зареждаш сайт, да трябва да чакаш 5 часа, докато се сканира, декодира и прецени, че този сайт не нарушава закона... Т.е. ако допуснем, че мракобесните идеи на звукозаписната и филмовата индустрия станат факт, резултатът ще е, че на Интернет доставчиците ще се вменят задължения, които те не могат да изпълнят. Опитите за контрол ще се сблъскат с масово криптиране, и резултатът от това ще е основно известно увеличаване на трафика и усложняване на работата. НО НЯМА ДА СЕ СПРЕ ПИРАТСТВОТО! В така оформилата се ситуация на налични технологични решения, които осигуряват многобройни канали за обмен на информация, е съвсем очевидно, че е невъзможно да съществуват бизнес модели, основани на ограничения обмен на информация. Индустриите, основани на авторски права, разчитат на ограничен обмен на информация - такъв обмен, при който източникът е само един, и получаваш информация срещу заплащане. Но в настоящата технологична ситуация подобно ограничение е абсурд и е неизпълнимо. Поради тази причина, съвсем очевидно, светът трябва да приеме, че авторските права минават в миналото, и идва общество без авторски права. Разбира се, това не значи, че авторът няма да има никакви права. Просто няма да има част от комерсиалните права. Авторските права ще се ограничат до правото на автора да ползва "славата" и известността от доброто си произведение, и евентуално някак да я осребрява (напр. като продава името си в някакви кампании). Авторски права ще може да има и при продукти, в които самият автор може да въведе надеждна защита (напр. софтуер, който работи само он-лайн и блокира при липса на връзка със сайта на издателя му). Авторски права ще има при "софтуера като услуга" - предлагане на услуги през Интернет, чрез софтуер, който може да е достъпен само за предлагащия. Авторски права частично ще се запазят и при издаването на книги в хартиен формат, както и при продажбата на електронни книги през електронни магазини. Права ще има при прожекции в киносалони, при изнасяне на концерти и пр. Т.е. някакъв вид авторски права ще се запазят. Но като цяло, свободната информация ще премахне повечето от възможностите за осребряването им. Именно това е основната промяна. Никой няма да тръгне да пиратства нещо, което самият автор дава като безплатно (напр. авторът на тази статия пише книги и разкази, и ги пуска за безплатно четене). Така авторът си запазва името и славата. Но свободната информация ще ограничи възможностите за продажба на самите произведения. Т.е. търговската част от тази дейност. Битката за авторските права е обречена и абсолютно ненужна. Еволюцията не може да се спре, а всякакви мерки за намеса на държавата стават все по-скъпи. Това обществото не може да си позволи. Дори в България вече се вижда абсурдът на анти-пиратството. Вижда се какви огромни разходи прави държавата по проверки, в името на защита на съвсем символичен интерес. Например стоварят се 20 командоси, в 5 джипа, с екипировка и оръжие, за да проверяват някаква фирма. Заловят 100 липсващи лиценза на Windows. Фирмата купува този софтуер и дава 20 хиляди долара на доставчика. Но кой покрива разходите на държавата по самата операция? За доставчика на софтуера това е изгодно, но за държавата не е. Това е фактически държавна субсидия за доставчика. Именно защото репресията не е изгодна като разход, затова и преди години чрез лобиране се вмени на държавата да се занимава с тези въпроси. Т.е. не ощетеният собственик да си съди нарушителя, а държавата да го преследва за своя сметка. Ако трябва да направи разходите по репресията, собственикът на правата може да излезе на "минус". Резултатът - в момента антимафиотската структура на държавата (ГДБОП) се занимава с нелегалния софтуер и МР3-те. Държавата плаща репресията, печалбите - за частния собственик... Подобен модел обаче не може да е стабилен и дълготраен. На държавата не и е изгодно да прави огромни разходи срещу символични приходи. А развитието на технологията ще изисква все повече разходи за все по-голяма репресия. Съвсем очевидно е, че каузата на авторските права е обречена. Трябва да приемем, че няма да ги има, или ще ги има ограничено. А не да се борим с непреборимото. Всички опити чрез държавна репресия да се защитават авторски права са грубо посегателство както върху свободата ни, така и върху джобовете ни. Целта е да сме по-малко свободни, и да плащаме за това от собствения си джоб. Ако сме разумни, няма да позволим това. Все още имаме демокрация, право на протест, право на изразяване, и все още ние избираме тези, които гласуват законите. Дали ще ги заставим да слушат нас, или ще слушат парите, които им дават - това зависи основно от нас. Но нека не забравяме и другото - дори да се провалим, свободата в някакъв вид ще остане. Еволюцията ще ни я осигури. Дори да иска, държавата не може да ограничи всичко...
     Така разумните ще приемат, и ще живеят според правилата на неизбежната свобода. Неразумните ще се борят за миналото...


Авторски Добри Божилов,
http://www.komentari.com/index.php?option=com_content&task=view&id=1151&Itemid=2 ,

Източник: http://www.scci.bg/modules.php?op=modload&name=News&file=article&sid=6932&mode=thread&order=0&thold=0

 

 

 

 

Saturday the 21st. Spiralata.net 2002-2017