Общество

„Символът на вярата” на съвремието

Печат

 

 

 

 

„Символът на вярата” на съвремието

 

pavlik.jpg


Нови времена, нови нрави! А сега времената са Глобални. Търсенето на глобални формули за решаване на проблемите доведе до създаване на „изкуство”, съвместяващо всички области на живота и интересите на всички институции – и светски, и религиозни.  Тези, които от векове са си поставяли целта да контролират обществото – както на религиозно, така и на светско ниво, най-после в лицето на съвременните си последователи намериха формулата. Новата светска формула е триединна, както и триединната религиозна формулировка, създадена на един от религиозните събори в ранното средновековие, позната под  името „Символът на вярата”. Тази формулировка не е библейска, а е създадена от религиозната институция. Добре е да се знае!  А съвременната формула на глобалното ни материалистическо общество съчетава в триединство три направления, които почти задължително са залегнали за изучаване в програмите на образователните институции по целия свят. А именно – английски език (като глобално комуникационно средство), финанси и бизнес администрация. Това е „Символът на вярата” на съвременното общество, познат с кодовото наименование  БИЗНЕС „КАМА СУТРА”, а за вътрешна консумация само за посветените, като оборотно понятие – „изкуството да прекараш или да бъдеш прекаран”. 

Бордът на директорите на новата глобална система стои в сянка, изпълнителни директори са световните централизирани банкови институции, а ролята на вицепрезиденти на световния управленски елит изпълняват  ръководителите на политическите и силовите структури по места. Новата глобална система е добре замислена и добре координирана в усилията си за тотален контрол над стадото и служи добре на всички институции – и светски, и религиозни. Като гледаш как се развиват нещата в Световен мащаб, как да вярваш на постулата, че не можеш да служиш едновременно и Богу, и кесарю!? Изправете се за момент и се огледайте какво става!
Според  Библията Дяволът те манипулира, за да му се поклониш, Бог уж ти дава избор, но ти обяснява неприемливите последствия, ако не го сториш, а отците в расо от името на Бога те учат как и Дяволът, и Богът са до тебе – единият от едната ти страна, другият – от другата и ти трябва много да внимаваш как да направиш правилния избор за поклон. И настояват да спазваш инструкциите им. Всички обаче умишлено пропускат една малка подробност, която не е в интерес на никого, кланещите се да я знаят. А именно, че тия дето се обърнат да се поклонят Богу, остават с продължение на гърба им обърнато  точно в посока на Дявола и той не пропуска да се възползва, при това го прави назидателно и с „кеф”, за да припомни на стадото кой е Князът на тази земя. А тия дето се кланят на Дявола, обръщат гръб на  Бога и той започва да ги наказва – естествено с любов. И колкото повече ги обича – повече ги наказва (справка пак Библията).

Междувременно отците в расо, с поглед прибелен от блаженство, с едната ръка благославят, а с другата „кешират”, точно по библейскому – лявата ръка да не знае какво прави дясната. Погледнато през очите на безпристрастната математическа логика, ако първото е вярно, то следва, че и дясната ръка не знае какво прави лявата. И „църквата” от момента на нейното институционализиране стана бизнес и непрекъснато се замогва от доброволни дарения и индулгенции. Не случайно през вековете винаги религиозните  институции са били едни от най-богатите и открито или прикрито са доминирали обществото, а представителите им в расо под предлог, че служат на божествения закон, винаги са стояли над обществените закони. Представителите на църковните институции носят под калимявките и расата си толкова порок, колкото обикновените граждани не могат да си позволят. Те и калимявките за това им служат – да захлупват зловонието на порочната им мисъл. На някои не им стига материалното богатство, което трупат промивайки съзнанието на лековерните, но в наглостта на безнаказаността си стават роби и на най-долните си плътски пороци. Докато учат другите как да не им се отдават, те свободно и безнаказано практикуват. Когато погледнеш в интернет страниците, поддържани от вече възмъжали деца, с които е било злоупотребено от педофилите в расо и стотиците коментари на други, които са имали същата участ и са надживели неудобството да я споделят публично – отвращението е пълно. И в същото време въпреки официално обявената от Папата „нулева толерантност” за педофилите в расо, рядко някой получава възмездие. Разследванията се провлачват, не стигат до еднозначни доказателства и делата се прекратяват. За тези случаи народът казва „гарван - гарвану око не вади”.

И НОСИТЕЛИТЕ НА ПОРОКА ПРОДЪЛЖАВАТ ДА  ОБСЛУЖВАТ ИНТЕРЕСИТЕ НА РЕЛИГИОЗНИТЕ ИНСТИТУЦИИ И ДА УЧАТ СТАДОТО НА НЕПОРОЧНОСТ.

А Папата си папува под купола на Ватикана, изживявайки се като богоизбран и обожествен и едва ли му минава през съзнанието, че този купол не е нищо друго, освен гноен цирей върху гръдта на обществото. Ама представителите на религиозните институции ни обясняват, че гнойта не е гной, а е „млякото на вярата” и още докато „табулата ни е раза” гледат да привикнем да сучем от там, та чак до края на дните си! Както и всички останали куполи на религиозни и банкови институции, покриващи с гнойни язви плътта на обществото – едните стремящи се да ни отнемат правото на самостоятелно мислене, другите – правото на достойно съществуване в материалния свят. Колкото до политиците – те не се обременяват да измислят нови методи, просто следват примера на събратята си в расо и паразитстват за чужда сметка. Арсеналът им за манипулация на съзнанието е достатъчно богат, за да обслужва тайно интересите на всички властимащи, докато уж служат на народа.

По времето на Римската империя оргиите бяха част от зрелищата за тълпата. Нерон, облечен като звяр излизаше на арената и изнасилваше завързаните роби.  Кулминацията настъпваше, когато още по-голям „звяр” излизаше на арената, подгонваше и изнасилваше самия император Нерон, за да бъде пълен екстазът на тълпата! Калигула, вече като Император, задължаваше римските  аристократични двойки под строй в определени дни да посещават римските бани и да си разменят партньорите. И всички се подчиняваха, за да не си загубят главите. За сексуалното разнообразие се вземаше задължителна такса, която отиваше директно в хазната на императора. По времето на  Император Клавдий, жена му се „веселеше” по-цяла нощ в негово отсъствие. Дори организираше „състезателни вечеринки” с най-добрите римски жрици на любовта, като им хвърляше ръкавицата на предизвикателството кой ще прелъсти повече мъже в една нощ. Според историческите сведения – тя излизаше победител за срам на професионалните жрици на любовта. Е, накрая си загуби главата. Понякога и властимащите заплащат за удоволствията си.

В още по-ранни исторически времена Александър Велики, според някои сведения, за да остане паметна една от поредните му победи, организира бракосъчетаването на петстотин от своите пълководци с жени от местното, вече покорено население, с последващо обладаване на жените на ложе под открито небе за наслада на тълпата и по-обикновените воини, които още не бяха се издигнали до нужното командно ниво, за да се „бракуват” публично и на открито. Във величието си императорът на стария свят беше намерил начин да стимулира, да забавлява и увековечава.

В религиозните институции анатемосването на порока става пред тълпата, а практикуването – потайно, обикновено на четири очи, примерно по време на изповед. И някои отци в расо изповядват ли изповядват, докато грохнат.

О ВРЕМЕНА, О НРАВИ!
По телевизията – „мили” родни картинки от близкото минало по време на „демократичните” промени, показваха монаси и попове в расо, захапали полите на одеждите си, раздаващи правосъдие от името на Бога с боен вик „Анатема”, налагайки се един друг с юмруци и други подръчни средства в битката кой да контролира свещоливницата, защото от там падаше бая келипир. Бяха забравили евангелското „мир вам” и я караха по старозаветному – „око за око и зъб за зъб”. Статистическите документи за пораженията и броя на избитите зъби бе засекретен пак по библейското правило „лявата ръка да не знае какво прави дясната”. Тъй и не се разбра коя от двете ръце „ската” отчета.  Да не се чудим от кого бандитите по цял свят вземат пример и въртят с едната ръка бухалката, с другата прибират парите, а в съда, ако случайно попаднат там, пледират с уста, че са невинни... и обикновено ги оправдават?!  Понякога дребните риби, дето мътят водата на по-едрите ги съдят, като им „спретват” под светлините на масмедиите показно дело за успокоение на духа на стадото. Както казва Богомил Райнов в едно от писанията си „в този свят на акули, скумрията не може да надмине ролята си на мезе”.

А  за тия, които имат  желанието да се изправят,  да си спомнят „лафа” на годината на новото, „демократично” Народно събрание в зората на „демокрацията” в България, след формалното отпадане на комунистическото управление. Един от представителите на новосформираното Движение за права и свободи (не цитирам името му, за да не го обидя човека – той си има две имена – българско и туркоезично – не зная към кое от двете си имена се отнася по-сериозно). Та същия той, пред очите на цяла немееща България, от трибуната на Народното събрание заяви на почти чист български език: „И к’ва стана тя – битият бит, еб.....” Председателят на тогавашното Народно събрание Гиньо Ганев го прекъсна, заявявайки:  „Продължението на всички ни е ясно, но не винаги е весело!!!”  Така че, настоящи дами и господа, бивши и настоящи другари и другарки, ако ви е весело стойте си прекършени от кръста и се веселете. Другите, дето вече не ви е весело, вместо да се въртите като шугави овце и кочове, чудейки се на коя страна да се прекършите в кръста, за да бъдете „изненадани” от противоположната, не  губете силите си в ропот, вземете, че се изправете и живейте до последния си дъх изправени, не се прекършвайте пред никого и нищо и не позволявайте, въпреки страданието, Духът ви да бъде пречупен. А ако нямате сили да го направите, стойте си наведени и си внушавайте, че ви е весело, вместо да роптаете.

Алтернативата на преклонението е само една – живейте изправени и не коленечете пред никого и нищо, без страх от последствията. Страхът ви е този, който дава силата на манипулаторите ви. Абсолютната липса и проява на страх е равнозначна на абсолютно безсилие на слугите на Дявола, на представящите се за слуги на Бога и „демократично” избраните управници. Това е пътят към вашето истинско освобождение.

НИКОЙ НИКОМУ  НЕ Е ЖЕРТВА В ТОЗИ СВЯТ, ОСВЕН ВСЕКИ НА СОБСТВЕНИТЕ СИ СТРАХОВЕ! НЕ ХЛЕНЧЕТЕ, А СЕ ИЗПРАВЕТЕ!!!

Бог не би бил Бог истинен, ако имаше нужда от това някой да му се клани, за да избива комплексите му за величие. От това имат нужда земните „величия” и манипулатори, проповядващи от името на Бога. Ако Небесният ви Отец ви е създал по образ и подобие свое и ви е поставил по-високо от ангелите (пак според Библията), защо е нужно да се кланяте на падналия ангел небесен Деница, превърнал се в Сатана? Неговото място е в краката ви. Бъдете изправени и всеки път, когато се опита да надигне глава, го настъпвайте между рогата, за да си знае предопределеното мястото в краката на Човека. Е, поне в краката на тия, които са извисили Духа си, даден им от Отца и името им ЧОВЕК се изписва с главни букви и стои над всички и всичко в Мирозданието - по ВОЛЯ БОЖИЯ!!!

Това е вашата алтернатива, ако искате да бъдете Човеци – следвайте Създателя си изправени, с Разум и Сърце.  Докато се превивате от кръста и се чудите и маеете кому и как да се поклоните, далече няма да стигнете. Хора, следвайте Създателя си по пътя на собственото си Очовечаване изправени! Учете се да носите Божествения Закон в себе си, за да бъдете неподатливи на псевдозакони, налагани ви от други отвън. Или както Дюк Дьо Помар го е описал поетично, без наличие на сарказъм, във Великата алхимия на живота:

„ …В тинята на живота пуска корените си семето на доброто и като издигне нагоре нежното си стебло, то изсмуква от същата тази тиня сокове, които превръща в божествено прекрасни цветове и в неизказано вкусни плодове. Така се ражда доброто, така се идва до съвършенството, величието и духовната сила. Злото се превръща в добро. Ненавистта – в любов. Грозотата – в красота. Слабостта – в сила. Дисхармонията – в хармония. От тинята на престъплението и порока израстват божествено красивите цветове на чистотата и светостта.

Това е великата алхимия на живота, която се извършва под натиска на страданията, в огъня на разкаянието и разочарованието, причинени от стореното зло. Това е божественият процес на еволюцията, на духовното издигане на Човека, който се извършва във великото училище на живота, като се върви стъпка по стъпка, етап след етап, прераждане след прераждане…”

Ерата на „Рибите”, символ на анархията и безпорядъка си отива. Идва НОВА ЕРА – ерата на „Водолея”, символ на Разума и порядъка.

Аз, Човекът, нова заповед ви давам:
ВЪПРЕКИ ВСИЧКИ НЕСГОДИ – ЖИВЕЙТЕ ИЗПРАВЕНИ!



Павлик Петров

 

 

 

 

Friday the 24th. Spiralata.net 2002-2017