Общество

Вредни влияния от обкръжението на децата

Печат

 

 

 

 

Вредни влияния от обкръжението на децата

 

Извадки от книгата на д-р Михаела Гльоклер

 

Детска консултация

 

 

 

Телевизия и видео в детска възраст

 

Безброй деца в целия свят на възраст между три и дванадесет години гледат телевизия от 4 до 6 часа на ден. Какво се случва там? Понеже на екрана се движат картините, очите на детето могат да останат съвсем спокойни. Този факт се използва в очните клиники, когато след операция на очите на пациента се препоръчва например 5 часа на ден да гледа телевизия, понеже това е единствената възможност мускулите на очите да се държат напълно спокойни. Привеждането в спокойствие на мускулатурата е една важна помощ за лечението на един опериран мускул. Какви са последствията обаче при гледането, когато едно дете с нормална очна мускулатура часове на ред не я упражнява? Но не само това, а когато то не може да упражнява и изгражда пространственото виждане и възприемането на цветовете по един диферинциран начин? Определени типични цветове се проецират на екрана като съвсем малки точки, където чрез перспектива се получава илюзията за пространствена картина. Налице е един процес на виждане, който не поощрява развитието на очната организация, понеже тя не извършва една здравословна, това означава отговаряща на действителността дейност. Освен това оптическите впечатления трябва мисловно да се преработят от мозъка. Това преработване естествено става също така не по начин, както е нормално при активния процес на виждането, когато очите наблюдавайки сами, са в движение и възприемат най-фините нюанси на цветовете и истинските пространствени предмети. Също и информационният поток, който се излива от екрана, далеч надхвърля възможностите на детето да възприеме предлаганото му и самостоятелно да го преработи.

 

То възприема ту едно, ту друго и често не може да си изгради взаимната връзка между възприетите картини и схванатите изречения. Мозъкът се подтиква към разкъсано на парчета, асоциативно протичане на мисловния поток. tv.jpg

 

От детето не може да се провери дали взаимните връзки са действителни. Съответно се повлиява и структурирането на изграждащото се в тази възраст нервно превключване в мозъка. Мозъкът се формира повече като инструмент на пасивна асоциативна мисловна дейност. Той трудно ще бъде пригоден към активно собствено творческо мислене. В по-късния си живот един така израснал човек ще е зависим, необходимите му важни информации винаги да му бъдат давани отвън; той сам няма да е достатъчно в състояние, да изгради собствени идеи и преценки. Той изобщо няма да има импулси за такава дейност. В противовес обаче силно се развива едно мислене, което е критично наблюдателно и склонно да осъжда дадените обстоятелства. Защото такова мислене се занимава винаги само с наличното, а не е продуктивно-творческото. Едно творческо мислене може да се развие само въз основа на собствена активност, внимание и жив интерес към действителното обкръжение.

 

Относно темата «Детето пред екрана» през последните години се появиха много публикации в Америка и в Германия (сравни показаната литература на края на главата), които извънредно задълбочено обсъждат този медиум. Би излязло извън рамките на тази книга, ако тук дискутираме разултатите от тези изследвания. Изхождайки от познанието за човека, ние искаме само да изложим една гледна точка, която може да се провери от самонаблюдение. Мускулната система на човека има способността да функционира много единно. Фиксира ли се внимателно например с очите една точка, забелязва се, че всички останали мускули на тялото също се напрягат и стават неподвижни като очните мускули, които вцепенено са насочени към една точка.

 

Невъзможно е внимателно да се взираме през един далекоглед и същевременно да махаме с крак. Този феномен е отговорен за това, че децата стоят така неподвижно пред екрана и не извършват най-важното, каквото трябва да правят децата в годините на детското развитие – да се движат, да подражават на процеците в тяхното обкръжение, да стават сръчни, да са творчески дейни. След консумирането на телевизионното предаване се изпада в едно също така неестествено неспокойно движение, както преди това пред телевизора са били в неестествено спокойно положение. Не зависи от самото съдържание на гледаното предаване (дали е страшно или не е), а изобщо от характера на всяко телевизионно предаване, което насила води до изключване на движенията пред екрана, така че след като вече не се гледа телевизия, децата известно време не знаят какво да направят със себе си и клонят към агресивност, смяна на настроението и се държат провокиращо. Проблематичното или не проблематичното съдържание на определени предавания само засилват или отслабват въздействието.

 

Ние излагаме една поредица от симптоми, присъщи на деца, които редовно гледат телевизия. Тях често ги срещаме в кабинета на детския лекар и бихме искали да импулсираме родителите, наново да премислят въздействието на гледането на телевизия в детска възраст. Защото дори и който не забелязва тези симптоми в ясно изразена форма при своето дете, или дори изобщо не ги забелязва, той може да си постави въпроса, какви възможности в развитието на неговото дете се отнемат чрез това, че то с часове се отдава на едно занимание, което не поощрява неговата собствена творческа активност.

 

Редовно гледащи телевизия деца, сравнени с други деца правят впечатление, че

 

- пристъпват към хората без страх и дистанция, но без да могат да изградят истински личен контакт,

 

- трудно могат да отправят един насрещен спокоен поглед и вместо това се пулят или гримасничат.

 

- поставят повърхностни въпроси, без да имат особен интерес към отговора,

 

- техните отговори също са повърхностни или стереотипни,

 

- интересът им към даден предмет не отива много надълбоко,

 

- проявата на чувствата им е повърхностна и имат склонност към безцеремонност,

 

- мисленето им протича в бързи и готови асоциации.

 

Поведението на децата често изглежда оргинално и остроумно за родителите им, така че е трудно да се накарат да разберат казаното по-горе. Описаните в литературата въздействия на телевизията върху децата се покриват с нашия опит. Най-важните разултати са следните:

 

- Езикът, като възможност за лично изразяване остава примитивен.

 

- Способността да се разбере смисълът на прочетенето намалява. Чутите думи само трудно могат да изградят собствени представи у детето. Много повече се появяват запаметени картини и асоциации.

 

- Чете се малко и се предпочитат илюстрирани произведения, най-често Comics и Non‑Books.

 

- Липсва активно преработване на прочетеното и видяното. Чрез това се нарушава способността за концентрация.

 

- Поощрява се склонността към алкохол, медикаменти и зависимост от дроги, понеже децата свикват да възприемат възбуда и душевни емоции без собствени усилия, така да се каже, с натискане на копчето.

 

- Волевото развитие централно се нарушава, понеже децата стоят обездвижени пред екрана и не могат да действат активно, подражавайки, както обикновено. Оттам след консумацията на телевизионни предавания се стига до агресивно и хаотично разтоварване на събралата се неизползвана активност.

 

- Едно ново измерение се прибавя към проблема с все по-голямото разпространение на видеокасети с филми на ужаса. Много родители нямат понятие какви безсмислия и перверзии консумират децата им.

 

Гледане на телевизия и видео в детска възраст

 

Предвид всички тези факти е разтърсващо да се види, колко често човек среща мнения като:

 

- Не е възможно да е така страшно...

 

- Защо тогава има телевизионни предавания за ученици и за деца?

 

- По-добре да гледат в къщи, отколкото при съседите...

 

- Човек трябва най-сетне да е ориентиран и децата искат да могат да взимат участие в разговорите...

 

Тук ние искаме да запитаме:

 

Какво повече поощрява развитието на самостоятелността? Да не се различаваш от другите, да си същия като всички, или да се осмелиш да кажеш: «Ние не гледаме телевизия в къщи, ние предпочитаме да играем».

 

Деца, възпитани без телевизия са най-предпочитаните другари в играта и с удоволствие ги канят у други хора, защото тогава и собствените деца не гледат толкова много телевизия.

 

- Затова ли помага телевизията, защото има детски и ученически предавания и една специална индустрия вербува децата чрез масовите медии?

 

- Може би съседът ще се зарадва, ако децата му бъдат поканени да си играят и също ще откликне на молбата, когато той покани децата да не ги оставя, да гледат телевизия.

 

-  Какво пропускат децата, когато например опознаят пчелата не като карикатура от екрана (пчелата Мая), а от разкази или от наблюдение в природата? Игра, телесно движение и като противовес една разказана приказка, това събужда в детето способности, които остават като ценности за цял живот.

 

- Преди да дадем някои практически гледни точки за родителите, които в правилното време искат да запознаят децата си с медиите, тук ще представим като пример един разговор. При това не става въпрос за качеството на аргументите, а за решителността на майката, която намира подходящите думи за нейната ситуация.

 

- Анна – Защо нямаме телевизор? –

 

- Майката – Защото нямаме време за да го гледаме. -

 

- А: – Защо пък не? –

 

- М: – Понеже гледането на телевизия разрушава фантазията и за децата тя е също така вредна, както са цигарите и алкохола. Това консумират само възрастните, понеже на тях не им вреди толкова много. –

 

- А: - Защо тогава другите хора разрешават на техните деца? –

 

- М: - Понеже те не го знаят. Аз бих се радвала, ако ти не гледаш телевизия при твоята приятелка, а почакаш, докато станеш на 12 години като Флориан, когато той за първи път можеше я да гледа. –

 

Колкото родителите са по-сигурни в своите убеждения, толкова повече им вярват децата. Но ако майката или бащата вярват, че децата са лишени от нещо, тогава се поражда безкрайна дискусия и накрая също и безсмислени компромиси.

 

Ако телевизията като медиум не може да се избегне, идеалното е при децата да се е стигнало до окончателното изграждане на волята и чувствата, следователно около 13 - 15 години. До рубикона на десетата година от живота би трябвало във всички случаи телевизията да е табу, да не се гледа. Според индивидуалните обстоятелства може да се прояви известна толерантност в периода от 10 до 15-годишна възраст.

 

Ако въпреки всичко в детството се гледат предавания или новини, би трябвало родителите да направят усилие видяното да се преработи в разговор. Най-малкото, това допринася детето, макар и по-късно, лично да се занимае с видяното, а не да го приеме само пасивно. След пубертета всичко изглежда по друг начин.

 

До 16-та година обаче е желателно родителите да знаят какво гледат младежите и да разговарят с тях за това. След това младите хора следва да се оставят свободни. Получили ли са дотогава достатъчно други импулси, телевизията няма да упражнява върху тях прекалено силно влияние и те няма да я предпочитат. С радиото би трябвало да се започне във възрастта, когато момчетата започват да конструират радиоапарати. Преди това те могат евентуално да слушат само новините, но никога не бива радиото да се оставя да изпълнява ролята на шумови кулиси.

 

Възрастните следва да поставят използваните от тях медии в една стая, която да не е изцяло достъпна за децата. Децата се примиряват, че има неща като пушене, пиене и гледане на телевизия, които са само за «възрастните». Много становища от педагогична и медицинска страна изхождат от мнението, че би следвало да се оставят съществуващите отношения като дадености, но да се признае, че те трябва да се коригират в техните крайности и да се спре по-нататъшното им разрастване. Това становище не ползва никое дете. То води само до замъгляване на проблема, като се остава при старите навици с всички техни последствия. При това трябва да се вземе под внимание, че всички инициативи за премахване на мизерията през последните 15 години досега се предприемаха преди всичко от любители и само въз основа на собствените енергични мерки те имаха успех (например движението против шума и за опазването на околния свят). Така повлияването на цивилизацията в този смисъл също ще бъде постигнато само от тези, които предприемат решителни стъпки като следствие на своето собствено разбиране.

 

 


 

 

Литература:

 

Будемайер, Хайнц: «Илюзия и манипулация. Въздействието на филмите и телевизията върху индивида и обществото», Щутгарт 1987.

 

Мандер, Джери: «Отмени телевизията», Райнбек 1980

 

Нойшутц, Карин: «По-добре да се играе, отколкото да се гледа телевизия!» 2. издание Щутгарт 1986

 

Пикард, Макс: «Взлом в детската душа», Цюрих 1971.

 

Постман, Нейл: «Изчезването на детството», Франкфурт/Майн.

 

Вилмар, Фриц: «Как въздействат радиото и телевизията върху децата?» Щутгарт 1974.

 

Вин, Мари: «Дрогата в дневната стая», издателство Роволт, Райнбек.


 

 

 Комикси

 

Понеже комиксите повече въздействат върху представните способности на децата, тяхното влияние не може така непосредствено да се възприеме от поведението на децата, както това на телевизията. Оставим ли обаче в лекарския кабинет едно дете да нарисува една картина, докато лекарят разговаря с майката, виждаме разтърсващата бедност и стереотип на тези произведения. Думи се обграждат като облаци и се появяват добре познатите физиономии и схеми без никаква оригиналност. Тези деца и при слушането на приказки не могат повече да си създават собствени картинни представи, а се появяват възприетите карикатурно разкривени подигравателни «автоматизми». Защо децата се оставят да бъдат пленявани от такива кртини и то още преди да могат да разберат принадлежащия към тях текст, обграден като в облак? Понеже тяхното собствено мислене още не клони към некартинно-абстрактното, а е едно наситено с картините на възприемаемия свят чисто картинно съзнание. С това е свързано, че те могат да мислят само в картини и се залепват за всяка картина, която се появи в обсега на виждането им. И както те така интензивно възприемат в себе си картинните образи в обкръжението си, така имат и особен афинитет към цветните и остри контури на предлаганите образи. Те обаче не оставят душата така свободна, както впечатлението от един пейзаж, където човек се разхожда с очите. Много повече те оковават представно-мисловната способност в ограничеността си и сугестивната си сила.

 

Възрастният може да се дистанцира от комиксите и от телевизионните образи с помощта на своето зряло абстрактно мислене и да ги отърси от себе си, но едно дете не го може.

 

Развитието на неговата фантазия се парализира и се натоварва, също както и неговото душевно развитие. Към това се прибавя, че доста често едно идеално, морално ценно съдържание, се свързва с карикатури. Чрез това също и идеали, и чисти понятия се фиксират към такива картинни представи. Когато един подобен на Тарзан герой, например, освобождава една изобразена като карикатура красавица от лапите на един марсов дух, така понятия като човек, смелост, красота, любов и извънземен дух се обвързват към картинни представи и допълнително чрез често цинични нюанси се осмиват. Това може да доведе в бъдещия живот до неподходящи асоциации и до хилене, когато се говори за душевни ценности като любов и смелост.

 

Като обобщение нека да кажем: - Комиксите и съответните телевизионни картинни образи откъсват детето от неговите естествени взаимовръзки със света и го въвеждат в една привидна действителност, където в разкривена форма му се представят определени съдържания и морални ценности. Съвсем по друг начин въздействат истинските приказни картини, като например при Братя Грим, които детето само изгражда със своята собствена активност. В тях се разказва за една душевно-духовна действителност, която е също така действителна, както сетивната. Възприеме ли детето такива картини в своето съзнание, с това ще му се даде възможност то да се почувства приютено и включено в действително съществуващия свят. Колкото по-нереални, хаотични, или фантастични представи владеят съзнанието на един човек, толкова по-малко той ще се осъзнава като вкоренен в света и толкова повече ще го мъчи вътрешно съмнение, несигурност и екзистиален страх. Или поради това той ще е предразположен към едно необичайно дистанцирано поведение по отношение на света и ще изпада в леко подигравателно, иронично или дори саркастично преценяване на жизнени ситуации. На него ще му бъде трудно да може да приема сериозно нещата и да се свързва с тях.

 

Нека накрая да поставим въпроса, защо рисуваните филми и комиксите принадлежат към най-гледаните и най-четените произведения. Откъде поризлиза тяхното омагьосващо дори и за възрастните въздействие. Запитат ли се младежите защо обичат да ги гледат, те казват: - При тях мога да се отпусна, - или - Това е толкова тъпо, че човек истински може да се посмее, - или – Човек знае, че всичко това не е сериозно и въпреки това тотално се ангажира и се развлича - и др. подобни.

 

Погледне ли се съдържанието и как протичат тези трикфилми и съответните комикси, прави впечатление, че напред изпъкват три неща:

 

1. Представяне на скрити желания, фантазии и страхове, склонност към жестокост, готовност за подигравка, цинизъм от всякакъв вид. Героите, които взаимно се гонят, получават награди, разрушават, нападат или се обичат и си помагат, най-често са животноподобни образи като например Алф или Були, или мишка и слон, котка и куче, куче и кокошки и подобни. Изглежда, като че ли все още нечовешката, достигнала до съзнанието инстинктивна природа на човека тук се изобразява в един вид карикатурно самопознание. Също и каквото в психологията наричаме изживявания на двойника, като че ли тук инстинктивно се търси – срещата с низшето себе.

 

2. Изживяване на една несетивна действителност: Нито движенията, нито говора, цветовете, мащабът и др. отговарят на действителността, която се предлага на сетивата – да не говорим, че най-важните герои живеят извън Земята и от една позната или непозната планета са пренесени на Земята. Като че ли тук иска да си пробие път един несъзнаван копнеж на човечеството към преминаване на прага на духовния свят - едно особено известно изобразяване на този проблем за двойника е романа на Оскар Уайлд «Портретът на Дориан Грей» - и напускане на сетивния свят, като че ли този копнеж иска да си създаде една карикатура на самия себе си, за да може поне да обърне виниманието на хората към това друго измерение на битието.

 

3. Реалното отношение към духа на техниката: В различните глави на тази книга, където се говореше за мисленето и неговото отношение към действителността (сравни стр. 31), повторно се посочваше, че няма мисли, които да не се отнасят за някаква реалност. Също и тук трябва да се запитаме, към какво реално се отнасят тези уродливи образи на човешката фантазия. Разгледаме ли протичането на действието при рисуваните филми, виждаме характеристиката на движенията, в които най-често извънредно насечените и прекъсващи се двигателни процеси, както и принадлежащите им звукове ефекти, са вярно възпроизвеждане на технически процеси, само че сега изобразени картинно. Клик, боинг, паф, накъсани двигателни образци, неестествено вплитане на същества или предмети насочва, че това, което тук напира в съзнанието и бива изобразено като фантастични картинни образи от възрастни карикатуристи и художници, отговаря на една действителност, която Рудолф Щайнер нарича областта на елементарните същества, които действат в създадената от хората техника, подобно на познатите от старите приказки и легенди елементарни природни същества – елфи, силфи, ундини и саламандри, които разгръщат своята същност в природните царства. Рудолф Щайнер описва как човекът, който през деня занимава своето мислене предимно с техническата сфера и с материализма, през нощта изгубва връзката си с висшите духовни същества – ангели, архангели и архаи и попада под въздействието на тези елементарни същества, които съответно го инспирират. Противно на това едно ориентирано към духовните цели на развитието идеалистично мислене води до нощната среща с ангелските същества, едно любвеобилно, ориентирано към истината говорене към срещата с архангелите и една ориентирана към идеалите на доброто дейност към среща с Духа на времето. Все повече и повече се поставя в свободата на човека, с коя същност да се свърже той и от кое същество да поиска, да бъдат повлияни неговото мислене, дейност и чувства. Тези взаимовръзки се посочват, понеже това развитие е напреднало много повече, отколкото някои хора искат да си признаят. Днес се касае да се последва легитимния копнеж за едно съзнателно преминаване на прага на духовния свят чрез активно духовно обучение и упражняване на свързаното с него самопознание и самовъзпитание, което води дотам, да се осъзнаят несъзнателните инстинкти, пориви и склонностти, за да се прообразят те и очовечат.

 

4. Освен това е необходимо да се опознае духа на техниката, за да се премине към едно достойно за човека развитие на техническата цивилизация. Още в Средновековието се е знаело, че елементарните същества очакват да бъдат освободени от човека чрез това, че той ги опознае и им е благодарен. Това съзнание днес трябва отново да се извоюва, а не несъзнателно да се стигне до задънена улица.

 



Литература:

 

Рудолф Щайнер «Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм» Сс 218, 3. издание Дорнах 1992.

 

«Човешкият душевен живот и духовен стремеж във връзка със света и земното развитие», Сс 212, Дорнах 1978.

 

 


 

 

Претоварване на сетивата, наводняване на съзнанието с дразнения

 

Какво печели едно дете, ако през деня то вижда и чува възможно най-много.

Примери:

 

1.   Едно дете гледа през пластмасовите прозорци на панорамната детска количка. Там се сменят впечатление след впечатление, без вниманието да може да се спре някъде. Извършва се трениране на невниманието.

 

2.  Майката оставя да работи радиото или пуска музикалния диск на едно шестмесечно кърмаче («Така се препоръчва в училището за бебета» - издателство Роволт). Може ли детето да изгради взаимната връзка между музиката и възприемаемата действителност на неговото обкръжение?

 

3.  Какво се случва, когато при разходката детето предимно вижда лицето на майката, понеже се намира в подходящо построената за това детска количка. Дали това е скучно? То може напълно спокойно да възприеме фините реакции на майчиното лице, усмивката, замислеността, радостта, когато тя види нещо хубаво и т.н.. Тук детето може да изгради взаимовръзката на възприятията, защото се касае винаги за една и съща майка, която се наблюдава и представлява континуитета в сменящото се съдържание на възприятията.

 

4.  В двата примера сетивните впечатления се разпръсват, понеже детето не може само да се движи и самото то няма никаква централна точка за богатството на единичните възприятия. Когато майката тропа в съседната стая или пее, то детето изживява взаимната връзка между това, което става чрез работа и душевно настроение. Не се касае за количеството на сетивните възприятия, а за това, че те имат една истинска взаимовръзка.

 

При разглеждането на детското развитие ние изтъкнахме, че детето може по-лесно да насочи вниманието си към един изпъкващ обект, например към влизащия в стаята баща, отколкото към множество едновременни впечатления, още повече когато тези се изживяват пред кулисите на гъмжащите от хора и пълни с безброй предмети универсални магазини. В този случай впечатленията се преливат и единичните възприятия стават незначителни. Детето силно се изморява  и като следствие се появява една защитна граница, с която то се обгражда. Детето или засмуква палеца си, или заспива. Това е една закрила, но в съня детето несъзнателно преработва възприетото в будното състояние, а това е едно неопределено, размито изживяване.

 

Предизвиканото по този начин обучение към повърхностност и малоценност на отделните сетивни възприятия се влага в областта на говоренето и на мисленето. Нещата не получават повече определени имена, в които да се проявява тяхната същност, а само едно означение като залепен етикет. Чрез това отчуждаване от действителността се парализира интересът към света. Детето клони да разглежда нещата повече според това, дали му доставят някакво удоволствие. Рекламите и пропагандата разчитат на това. Тази тенденция силно се разпространи в света на възрастните и оттам се пренесе върху децата. Поради това съществува опасност, в бъдеще тя още повече да се засили.

 

Ранно интелектуално трениране

 

Широко разпространена привичка е станало ранното интелектуално трениране, което понастоящем господства на пазара за играчки. От само себе си се разбира, че в предварителната фаза на детските процеси за постигане на зрелостта могат да се тренират отделни структурни елементи. Така при определени обстоятелства едно малоумно петгодишно дете може да се научи да брои до сто, когато достатъчно дълго бива принуждавано за това. Понеже широки кръгове от населението живеят с една силна вяра в науката, такива предложения като «най-новото постижение» на науката безкритично се внасят в детския живот от педагогиката и психологията. Тези тенденции като първи наченки ги намираме още в метода за игра на Фрьобел. С неговото предложение на материали за игра Фрьобел искаше да поощри креатавността в детските градини. Той правилно установи, че детето първоначално разбира единното, общото и от него преминава към познание на единичното. Въз основа на това той първо даваше една топка, след това кубче и накрая голям куб, състоящ се от осем еднакви малки кубчета. Оттук можем вече да познаем насоката. Детето следва да се възпита за логично-математическото мислене При това обаче на детето му остава да извлече това, което възрастният е вложил като мисли в куба. Следователно представно-мисловни сили се привързват към един сух мисловен принцип, който има своето основание в областта на математиката, но в детска възраст представлява една напълно неподходяща за детето едностранност. Тя се съпровожда с обедняване, което още повече се засилва, когато като продължение се използват малки плочки за нареждане върху една повърхност и при това се смята, че с подреждането се изучават познавателни форми (поредица от числа) или форми изразяващи красота (звездни фигури и орнаменти) или взети от живота форми (мебели). Тук се вижда как изхождайки от някакви абстрактни представи, на детето се поднася материал за мнимо обучение, който осуетява същинския смисъл на предприетото. Креативността никога не може да се постигне чрез една предварително дадена схема!

 

В материалите за работа на Монтесори се виждат осъществени сродни мисли. С предварително подготвени, годни за многократна употреба игри и учебни елементи се опитва да се постигне тази внесена вътре цел. За художественото и за издръжливостта трябва да посредничи учителят извън учебния материал. Естествено, че с една такава забележка в никакъв случай не се поставя под въпрос моралната дейност и силата на излъчване на дадена педагогическа личност. В професията тази често действа много по-задълбочено и убедително, отколкото теорията, на която се е посветила.

 

Една кулминация на това поощряващо интелектуализирането развитие се достигна с въвеждането на «логически блокчета» и «логически строителни части» в ежедневието на детската градина, която многозначително беше прекръстена в «предучилищна». При това тук се получава едно двойно увреждане. От една страна нещо математически понятийно, т.е. с не сетивна мисловна структура, се поднася «сетивно», свързано с някакъв материал. От друга страна логическата способност на детето, което още изцяло живее в процесите на възприемането, едностранно се изважда навън. От това отново следва отчуждаване на детето от действителността, в която то живее; освен това сили на разтежа които всъщност още трябва да са заангажирани в в изграждането на самия организм, прекалено рано се откъсват от дейността им и се привличат в мисловната дейност. С това се отслабва виталността на детето.

 

Както чрез натоварването на сетивата с прекалено много дразнения, идващи от възприемаемия свят, се отнема тяхната дълбочина и чрез комиксите и телевизионните картини мисленето се отвежда в илюзионни области, така и чрез ранното логично трениране светът, който само чрез чиста мисловна работа за разкриване на понятията, по несъобразен начин се обвързва на предложените сетивни възприятия. Тук става едно трикратно заблуждаване и изкушаване на човешкото съзнание. Милиони деца носят последствията под формата на усещане на безсмисленост и загуба на реалността в живота. Каквото ние днес изживяваме е само началото. Въз основа на това развитие съвсем сигурно в бъдеще ще се появят душевни заболявания и проблеми, които още по-силно ще бъдат поставени в центъра на всички медицински, психоложки и педагогически усилия. Който обаче днес работи за това, да запознае бавно и преди всичко в правилното време детето си с различните области от нашия цивилизационен живот и също обръща вниманието си към едно постепенно и хармонично узряване на неговите душевни способности, той ще може да му спести една такава съдба.

 

Компютърни игри

 

Когато на едно десетгодишно момиче в компютърната игра му хрумне да погъделичка един дракон в пустинята, това се хвали от производителите като «творческо хрумване». Съдържанието на най-голямата част от компютърните игри са: футбол, война, Science Fiction, гонене на престъпници, каране на кола и др. подобни. Те си приличат по това, че хората и срещата със света се свежда до действие и противодействие; действията и така наречената креативност са възможни само в предложената схема в поставените от компютъра граници. Какви положителни обучаващи ефекти се получават от това? Безсъмнение поощряват се вниманието и готовността за реакция, но при какво съдържание? Има ли смисъл, например, да се учи това в нападение на нашата планета от чуждоземци, или да се улови престъпник? Детето или младежът се оплитат с един илюзорен, разкривен свят, който само малко отговаря на действителното обкръжение. Провокират се надменност, радост от манипулирането, цинизъм и удоволствие от развеселяването. По едностранен начин се задвижват интелигентни реакции и при това те тясно се обвързват към дадените визуални картини. Родената от фантазията, творческата, - понеже още не е фиксирана към определени предмети и не е картинно затвърдена – извираща чисто от душевността интелигентност не се поощрява, а се подтиска. Тя не може да се разгърне в една среда от носеща удоволствие дистанция спрямо обекта, един подигравателен, изпълнен с трикове сценарий, една такава омагьосваща жестокост или изпълнени с напрежение борби. За да се породи тя, са ѝ необходими моменти на тишина и спокойствие, на заслушване във вълненията на душевността. Тя не може да бъде възпламенена от натрапени отвън процеси и действия. Тя не може да се опре на желание за сензация или осмиване, а се нуждае от чувства, които могат да се породят чрез изработването на изразяващи уважение, въодушевение, радост и обожаване душевни настроения.

 

По тази причина заниманията с тази технология на игрите не се препоръчват в детската и в ранната младежка възраст. Когато един 16-годишен младеж до този момент е получил възможността за едно благодатно всестранно разгръщане на своята интелигентност и някога иска да изпробва своите реакции или комбинативната си способност, това, разбира се, няма да му повреди. Омагьосването свързано с възможността да се постигне всичко, което се упражнява над по-младите, отвлича от целите на развитието, които са актуални в тази възраст.

 

 


 

 

Литература:

 

Бек, Хелен: «Едно дете не е компютър», Мюнхен/Базел 1977.

 

Съюз на свободните валдорфови училища: «За достойнството на детето», 4. преработено издание Щутгарт.

 

Щрайт, Якоб: «Възпитание, училище, родителски дом», във «Въпроси на възпитанието, възпитателна помощ», Цюрих 1968.

 

Статията е изпратена от Нели Спиридонова-Хорински

 

 

 

 

 

 

Sunday the 24th. Spiralata.net 2002-2017