Общество

Пиратство ли е копирането и публикуването на книги в Интернет?

Печат

 

 

 

 

Пиратство ли е копирането и публикуването на книги в Интернет?

 

 

 

В последните години все по-голяма гражданственост придобиха тъй наречените „електронни библиотеки” в интернет. Отношението към тях е от „разпни го” до „осанна”. И ще продължава това, в зависимост от гледната точка и отделните интереси, които не винаги са ясни на притежателите им.

 

В подкрепа на електронните библиотеки може да се отбележи, че те правят това, което правят обществените библиотеки и нещо повече. И така:

 

Електронните библиотеки допринасят за равен достъп на четящите до книгите, независимо от тяхното финансово състояние. Това го правят и класическите читалищни, градски, окръжни и национална библиотеки. Според „Закона за обществените библиотеки”, влязъл в сила от 06.07.2009 г. и обн. ДВ. бр. 42 от 05.06.2009 г. обществените библиотеки предоставят „безвъзмездно” основни и специализирани библиотечни услуги, в които влизат и „достъп до собствени традиционни и електронни бази данни и интернет достъп за образователни, социални и научни цели” (чл. 51, ал. 3) и „достъп до външни мрежови ресурси и бази данни; копиране на библиотечни документи; публикуване на издания. (чл. 52, ал. 4, 5 и 6)

 

Каква е разликата между една обществена библиотека и една електронна такава? Логиката е една и съща – и в едната, и в другата хората четат безплатно книги, без да ги закупуват.

 

Но електронните библиотеки допринасят за равен достъп на четящите до книгите, независимо от тяхното географско местоположение в момента – нещо, което обществените библиотеки все още не могат да осъществят. В чужбина има в пъти повече българи, отколкото в самата България, за които единственият достъп до книги на роден език е интернет.

 

Освен това около електронните библиотеки, започнати в началото само от един ентусиаст, постепенно и съвсем естествено се образува групичка от ентусиасти, които започват да помагат с каквото могат – едни сканират и разпознават книги, други превеждат от чужди езици неиздадени още на български език книги, трети коригират текстовете и т.н. Често в електронните библиотеки могат да се намерят книги, които никъде другаде не съществуват под никаква форма, просто защото или са преведени от екипите на самите библиотеки, или са много стари издания, които са библиографска рядкост. Така че електронните библиотеки в Интернет често са по-богати и по-актуализирани. Освен това те са достъпни 24 часа в денонощието и 365 дни в годината. А достъпът до търсено произведение е много по-бърз, отколкото в традиционните библиотеки.

 

Друга положителна особеност на публикуването на книги в интернет пространството е, че дава възможност за обратна връзка и връзка с други читатели за обмяна на мнения. Връзката автор – читател  става по-жива, регулярна и перманентна, за разлика от няколкото евентуални представяния на книгата в различни градове на страната. Дава се възможност на читателите да намират „сродни души” – хора със сходни интереси. Хората, които посещават електронните библиотеки, могат не само да теглят книги – могат да открият мнения, коментари, информация за книгите, авторите, преводите, за изданията. Това е прекрасно място да намериш дори книга, за която имаш смътен спомен или информация, задавайки въпрос на другите участници във форумите за книги: „Имаше една книга, в която се разказваше ... и главният герой се казваше... Коя беше?”

 

И още една разлика между обществените и електронните библиотеки: работещите в обществените библиотеки получават заплати и осигуровки, докато в електронните библиотеки работят ентусиасти, напълно безкористно и всеотдайно, отделяйки от личното си свободно време, от едната любов към книгата.

 

Явно е крайно време да се направи поправка в закона, който да дава равни права на електронните и обществените библиотеки.

 

 

 

На другият край на махалото са гоненията срещу електронните библиотеки. И все заради това криворазбрано „авторско право”.

 

По отношение на интелектуалната собственост и авторското право има голямо объркване в обществото и умовете на хората. Всякакви мошеници и паразити, които живеят от чуждото творчество, имат интерес да накарат хората да повярват, че "copyright" и "авторско право" са едно и също нещо, или че "авторското право" се противопоставя на "пиратството". Но в действителност не е така.

 

Тук ще цитирам Александър Долев, който го е казал достатъчно ясно и точно: (http://www.sarakt.org/blog/2008/06/blog-post.html)

 

„В епохата на Интернет безумието "авторски права" продължава да трови отношенията между творците и почитателите им по вина на издателите. Защото има подмяна на понятието. Нарушени "авторски права" би трябвало да означава плагиатство. Тоест някой ти е откраднал идеята и я е представил като своя. Това наистина е неморално и подсъдно. Но големите звукозаписни, филмови, издателски и софтуерни компании го изопачават, като се опитват да му придадат друг смисъл, че "авторски права" означава да се плати за дадено произведение и то не на автора, а на тях. А те колко ще дадат на автора е отделен въпрос.

 

Парадоксът е, че не можеш да защитиш например "авторските права" на една статуя поставена в парка. Скулпторът си е получил хонорара за нея, но нима ще искаш такса от всеки, който я погледне? Ако зависеше от "издателите" и това щеше да стане. Ами какво да кажем за библиотеките? Това не е ли чисто пиратство? Срещу символична такса всеки да чете книги каквито поиска без да плаща на издателите? Малоумието на грабителските компании, наречени за удобство "издатели" стига дотам, че се опитваха да забранят и Интернет!

 

Човешкият дух е свободен и всякакви опити да бъде окован във вериги, били те и цифрови ще предизвиква яростна съпротива. Никакви закони, никакви съдебни саморазправи с "пирати", хакери или младежи дръзнали да свалят от Интернет филм или музика, която харесват няма да спрат стремежа към свобода и свободен обмен на идеи.”

 

Крайно време е светът да осъзнае, че некомерсиалното споделяне на информация и култура в свободен мащаб не може да бъде наказано. Некомерсиалното споделяне на файлове, информация и култура в интернет, по никакъв начин не може да бъде инкриминирано и потребителите, които го правят, не могат да бъдат съдени за това.

 

Според  закона за авторското право библиотеките могат да възпроизвеждат произведения без разрешение от авторите и без изплащане на възнаграждение:

 

Свободно използване без заплащане на възнаграждение (загл. изм. - дв, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

 

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:

 

(...)

 

9. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;

 

(...)

 

§ 2. По смисъла на този закон:

 

(...)

 

3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) "възпроизвеждане на произведение" е прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна.

 

Обикновено авторите пишат преди всичко, за да бъдат четени, и интернет е идеалното място за всички – от прохождащите до известните. Прохождащите и все още неизвестните много по-лесно се популяризират чрез интернет, публикувайки в собствен блог или в утвърдена вече електронна библиотека. А известните автори много добре знаят, че интернет е една голяма реклама за тях. Много известен е примерът с Пауло Куелю, макар и да има все повече и повече такива като него. В интернет пространството Куелю просто няма равен. Негови творби са даунлоудвани над 20 милиона пъти. И от това продажбите му не само не са спаднали, а са се увеличили.  

 

А ето и историята: През 1999 г. Паулу Куелю се натъква в интернет на руско издание на творбите си с неплатени авторски права. Решава да сложи руския линк в своята уеб страница, тъй като нямал какво да губи - на целия руски пазар се били продали едва няколко хиляди бройки от книгите му. Резултатът бил потресаващ. Безплатното разпространение в интернет на неговото творчество увеличило продажбите в руските книжарници до 10 милиона екземпляра. И всичко това само за някакви си две години.

 

Куелю е един от най-ухажваните от издателствата автори. Той се радва на милиони почитатели по света, като е успял да продаде 100 милиона книги по традиционния начин - срещу заплащане. Но той е от малцината, които разбраха истинския потенциал на интернет и не се уплашиха от него. Още от 2005 г. той изгражда цялата си "пазарна" философия на издирването на пиратски сайтове, нелегално публикуващи неговите книги. Но той не ги търси за съдебна разправа и баснословни обезщетения, а за да ги насърчи да действат в същата посока. А уеб адресите на пиратите той с охота разгласява на своите читатели, които продължават да растат в геометрична прогресия.

 

Всъщност в издателския бизнес колкото повече едно произведение е в обращение, толкова повече се продава. Опитът на много издателства показва, че логиката "един пиратски екземпляр = един непродаден екземпляр" никак не е логична. Например да си представим, че читателят (потребителят) Х влиза в една електронна библиотека и си сваля книга. Прочита я и тя толкова много му харесва, че решава да я подари на някого. Но съгласете се, че не можете да подарите купчина листи формат А4! Тогава отива в книжарницата и купува книгата. Какъв е резултатът? Един "пиратски" екземпляр = един продаден екземпляр. Има хора, които правят това няколко пъти и тогава един "пиратски" екземпляр = няколко продадени екземпляри. Но дори и нашият потребител Х да е останал без пари и да не може да си позволи да подарява книги, то той ще говори за нея с близките си, приятелите си, колегите си и рано или късно някой ще я купи или извърши описания по-горе процес (сваляне от интернет-прочитане-купуване-подаряване). Какво става обаче, ако книгата не беше се харесала на потребителя Х? Не само, че няма да си я купи, няма да я подарява на приятели, но и ще я оплюе сред близките си и във виртуалното пространство. Така че ако някое издателство го е страх, че няма да продаде книгите си, защото хората са я прочели в електронен вариант и са се разочаровали от тях, то премахването на електронните версии няма да им увеличи продажбите. Такива опити са обречени на неуспех в днешния информационен свят.

 

Много от издателствата на запад са наясно с това - освен откъси, те публикуват на сайтовете си цели произведения от даден автор, най-често от поредица, с цел "зарибяване" на читателите.

 

И не разпространените в интернет книги "свалят" печалбите на издателите. Ако човек се интересува от някоя книга, а няма финансовата възможност да си я купи, просто ще отиде до библиотеката и ще я заеме - абсолютно безплатно! Това означава ли, че и обществените библиотеки са незаконни? Или и заемането на книги между приятели, роднини и колеги също е незаконно?

 

На всеки разумен човек е ясно, че борбата с „пиратството” във всичките му проявления е предварително обречена на неуспех. Например, независимо от усилията на софтуерните компании, въпрос на минути е намирането на crack или сериен номер в мрежата. Положението с книгите е същото. Какво пречи например да се "разхвърля" съдържанието на библиотеката по безплатни сървъри по света, а в основния сайт да останат само линковете? Нереално е да си мисли някой, че може да се пребори с това. Т.е. не може да се забрани това, което не може да се забрани.

 

А истинската кражба на интелектуална собственост в мрежата става не толкова често, колкото се предполага. Може би, защото подобна кражба е много лесно откриваема. Въвеждайки една отличителна фраза в някоя интернет търсачка, веднага се вижда дали търсеният текст се появява на друг сайт, под друго име.

 

И в заключение искам да отбележа, че българинът не е спрял да чете и няма да престане да чете. Но за да чете повече, трябва да знае къде да намери книгите. Интернет все повече ще се превръща в мястото, където можеш да срещнеш търсената книга.

 

Таня Т.

 

 

 

 

Tuesday the 21st. Spiralata.net 2002-2017