Общество

Революцията на охлюва

Печат

 

 

 

 

Революцията на охлюва

 

 

 

Не отлагайте за утре. Отложете за вдругиден.

 

ПОГЛЕДНЕТЕ ЧАСОВНИКА СИ. Можем ли изобщо да говорим за забавяне на темпото във века на стресираните юпита с мобилни телефони, японците, които умират от официална диагноза "преработване" (karoshi), и списанията, които дават рецепти как да получиш оргазъм за 30 секунди? Можем ли да говорим за забавяне на темпото, когато Би Би Си рекламира програмите си за изучаване на чужди езици така: "Говори френски на 3 години и испански на 7 - ако изчакаш, ще стане прекалено късно!". Можем. Именно защото живеем в такова време Slow Movement, което можем да преведем "Бавното движение", си е поставило утопичната цел да ни накара да забавим темпото за сметка на по-доброто качество на живот.

 

Бавното начало

 

Всичко започнало през 1986 г., когато италианският журналист Карло Петрини научил, че ще отварят нов "Макдоналдс" близо до площад "Испания" в Рим. Този любител на добрата кухня така се възмутил, че организирал протест срещу хомогенизацията, към която ни води пялата концепция за "бързото хранене". Така в Италия се ражда движението Slow Food (Бавно хранене). Неговото кредо: насърчаването на културните и кулинарните различия, храненето с домашно произведени продукти, създаването на екоферми и най-вече бавното готвене с много нежност и любов.

 

При това Slow Food възнася в култ не само добрата храна - домашна или произведена от натурални и екологични продукти, - но и възможността човек да й се наслади напълно. Това ще рече той да яде бавно, с хедонистично удоволствие и задължително в компания, фактът, че днес, 20 години след създаването си, движението Slow Food, чието лого е охлюв, вече има близо 100 хил. последователи в 42 страни, говори, че явно в тази идея има нещо...

 

Пази се от връхлитащи костенурки!

 

Но движението Slow не се ограничи само до кулинарен протест. През 1999 г. миниатюрното градче Кианти в Тоскана стана първата cittaslow - бавен град. Последваха го Бра, Позитано и Орвието. Постепенно вълната заля Италия, където бавните градове вече са 42. Какво всъщност означава да си cittaslow? Най-общо, да кажеш "не" на глобализацията. Да ядеш само регионални продукти и местно култивирани хранителни култури. Непрекъснато да се бориш за намаляване на шума и трафика, за увеличаване на зелените и пешеходните зони, за насърчаване на местните земеделци и магазините за органична храна, както и пазарите и ресторантите, които продават продуктите им. Бавните градове не може да имат население повече от 50 хил. души. В центъра не се допуска движението на коли, хората използват природо-съобразна енергия. Няма смисъл тук да търсиш "Макдоналдс" или големите вериги супермаркети. В известен смисъл да живееш в cittaslow е, като да живееш в Средновековието или Ренесанса, но в същото време да си в крак с най-модерните екологични иновации. Защото, ако една модерна технология помага на бавната философия, тя се приема. За да видите, че не говорим просто празни приказки: кметът на Орвието смята да инсталира електронно контролирани врати за влизане в града. Това ще гарантира, че в него живеят само местни жители. Радикална мярка? Дискриминация? Може би. Важното е, че бавната философия ще се запази чиста и неопетнена.

 

Дали жителите на Бра са доволни от това, че сега карат колите си с 20 километра в час? Изглежда, че са го преглътнали някак, щом моделът постепенно се възпроизведе в други 32 италиански града. А после се асимилира в Англия, Испания, Португалия, Австрия и Полша. В Германия Херсбрук, Людвиксхафен, Шварцзенбрук, Валдкирш и Юберлинген вече също се обявиха за бавни градове. В Америка лотото с охлюва може да се види в 42 американски щата. Днес бавни градове има още в Бразилия, Австралия, Мексико, Япония, Ливан...

 

ПЕТ БАВНИ ПРАВИЛА ОТ НАРЪЧНИКА ЗА НАЧИНАЕЩИЯ

 

1. Вземи си чаша чай, вдигни си краката и погледай през прозореца. Внимание: не прави това, докато караш.

 

2. Прекарай малко качествено време във ваната.

 

3. Опитай се никога да не правиш по повече от едно нещо.

 

4. Не се оставяй да те притискат да отговаряш на въпросите веднага.

 

5. Пийни си още чай. Чаят е напитката на бавността.

 

Не отлагайте за утре. Отложете за вдругиден

 

Макар че около пялата "бавна философия" витае голяма доза утопичност и въпреки че някои от постулатите й граничат с контракултурата, нейните последователи съвсем не са хипита, нито презадоволени "мамини синчета", които се чудят как да оправдаят вродения си мързел. Сред последователите на този феномен има мениджъри, които казват, че електронната поща не трябва да се проверява повече от два пъти на ден. (Моля, вижте с. 72) Логично, като имаме предвид, че много служители я проверяват на всеки 90 секунди! Как може човек изобщо да се отпусне, да мисли, да се чувства комфортно при такъв електронен обстрел? Някои големи фирми, като Deloitte & Touche, Intel и U. S. Cellular, сега въвеждат ограничения за това колко мейли може да праща персоналът и кога може да ги праща. Идеята е служителите да работят по-човешки: да станеш и да се разходиш до бюрото на колегата си, за да размениш с него две-три думи, вместо цял ден да се обстрелвате с безсмислени и повърхностни имейли. Някои мобилни оператори препоръчват да изключвате телефона си, когато сте със семейството си, защото "в тези моменти се случват хубавите неща в живота". А канадският журналист Карл Оноре публикува книгата In praise of slow ("Възхвала на бавността"). Любопитното е, че той се захванал да я пише именно защото не можел да спи нощем от притеснение, че времето няма да му стигне за нищо. В нея, освен че ни диагностицира като "болни от бързина", авторът въвежда и термина "синдром на отложеното щастие". Това е дълбоката тъга, от която страдат хората, на които им липсва време. Постепенно те развиват навика да отлагат всяко евентуално приятно изживяване за някакъв хипотетичен бъдещ момент, който обаче никога не настъпва.

 

"Добре, но как да го обясня на шефа?"

 

Според последователите на движението Slow най-важното, за да си щастлив сега и тук, е да работиш по-малко. Само че никой не гледа с добро око на това да си бавен на работното си място. Кой обича онези служители от администрацията, които сякаш нарочно, за да ви дразнят, преместват папките зад стъкленото гише с мудността на три-пръст ленивец и ви казват "елате утре", а после тръшват под носа ви прозорчето с табелка "Обедна почивка". Спокойно: движението не ги оправдава. Да си бавен, не означава да си неефикасен. Но идеята не е да правиш нещата "възможно най-бързо", а "възможно най-добре". В някои големи германски компании направили експеримент -намалили работното време. Резултатите били изненадващи: продуктивността се увеличила. Том Ходкинсън, писател и защитник на движението, следва още по-крайна поведенческа линия - в понеделник просто не ходи на работа: "Та кой изобщо може да работи в този ден?".

 

Убий скоростта

 

По ирония на съдбата бавното движение набира страшна скорост. И се разклонява във всевъзможни сфери. Заговори се за бавен бизнес, бавен футбол, бавно изкуство... Но въпреки че вече има хиляди последователи в цял свят, движението Slow все още не е идеално синхронизирано и организирано, няма официална структура и не се контролира от една-единствена организация. Което има предимството, че го опазва от "спонсори" и търговски интереси. Все пак напоследък се полагат доста усилия за разпространяването му от сайта Slow Down Now и от Световния институт за бавен живот (The World Institute of Slowness). През 1999 г. създателят на този институт Гейр Берхелсен въведе за първи път и понятието Slow Travel - "Бавно пътуване". Това е друго разклонение на Бавното движение, което се обявява против пакетните екскурзии, в които обикаляш забележителности като луд, а накрая се връщаш вкъщи с неотложна нужда от почивка. Кой изобщо иска това? Движението Slow Travel означава да предпочетеш влака пред самолета, и то по-бавния пред по-бързия влак, или - още по-добре - колелото. Бавният пътешественик не отсяда в хотел, а се настанява във вила или къща за гости. И задължително остава там поне една седмица - минималният срок, за да опознаеш едно място. Той изповядва философията "в къща далеч от вкъщи" - сам си готви, сам пазарува, изобщо се опитва да се интегрира в местния начин на живот.

 

Slow Life си проправя път и в образованието, защото то също трябва да е в хармония с бавния стил на живот. В така наречените Бавни училища (Slow Schools) няма значение кога ще звънне звънецът, а кога учениците са разбрали урока. В Италия вече повече от 1200 училища и един университет са последователи на "бавните" принципи. Бавните училища се борят срещу западния "хамбургерен" принцип на обучение. Движението Slow Schooling казва, че е по-добре да се учи на бавен ритъм, за да може ученикът да се запознае с темата в дълбочина, да се научи да мисли, а не просто да взема изпит след изпит. Децата садят растителни култури, а после приготвят сами храната си вкусно, бавно и природосъобразно. Методите за алтернативно обучение на училищата Montessori и Waldorf отдавна изповядват тези принципи.

 

И ако още не сте заспали...

 

След тази статия си починете, помислете, отпуснете се... Ако е вечер - може да си направите една хубава вечеря. А след нея - какво по-хубаво от един хубав, бавен секс? Естествено, движението Slow има и такава дисциплина, основана на тантра - изкуството на сексуалния екстаз. Нежностите, дишането и липсата на спешна работа са ключови за тази практика. Но за тях ще ви разкажем някой друг път.

 

Сега погледнете отново часовника си. Колко време ви отне да прочетете тази статия?

 

a) 10 минути;

 

b) 25 минути;

 

c) четете я от вчера.

 

Поздравления за тези, които се досещат кой отговор е в синхрон с философията на движението Slow!

 

Асен Тасев

Източник: http://www.manager.bg/broi-112/modernity/revolyutsiyata-na-ohlyuva

 

 

 

 

Thursday the 17th. Spiralata.net 2002-2017