Общество

Киматика

Печат

 

 

 

 

Киматика

 

 

 

Крайна цел на Еволюцията е да достигне само до един организъм, и това е да намери "Себе си".

 

"Себе си" е Вселената, Алфата и Омегата, Бог и Безкрайността... и това е единственото нещо, което еволюира, защото всички сме част от това "Себе си". Нищо не еволюира само за себе си, без да има полза за цялото. Така, че когато си мислиш, че там има някакъв контролиращ елит, тази контролираща ръка зад завесата, водеща планетата към разрушение, и когато мислиш, че края е близо, Апокалипсисът, Армагедон... и когато мислиш, че като вид сме обречени... Това не са ТЕ, това си ТИ, който е довел до това.

 

По една много основателна причина...

 

Еволюираш...

 

Престани да обвиняваш всичко и всички останали. Да всяваш паника за глобална тирания и природни катаклизми и ОБЪРНИ ВНИМАНИЕ!

 

 Защото светът ти казва нещо, казва ти какво точно не е наред с теб и как да го оправиш.

 

 

 

Talismanic Idols  Представя

 

KYMATICA

 

 

 

Не търси навън, обърни се към самия себе си, защото Истината се намира в душата.

 

Св. Августин

 

Всички основни религии са се позовавали на духовната насока в своите учения... Христовия дух, Атман, Богът вътре в теб.

 

Кристин М. Комсток

 

 

 

Сътворение

 

Смята се, че Земята се е формирала преди 4,6 милиарда години. През първите 150 милиона години започнала да се охлажда и да освобождава газове от литосферата, което създало най-ранните форми на земната атмосфера. Преди създаването на тази атмосфера, ултравиолетовата радиация от Слънцето била причина за необитаемите условия. Но колкото повече Земята се охлаждала, водата кондензирала в атмосферата, а натрупания кислород създавал условия за органични съединения.

 

Това създало едноклетъчните организми, а след това и растителния живот. И с течение на времето, еволюционната верига продължила. И след това сме се появили като вид, който явно не се вписвал така, както останалите.

 

Човешкият период на бременност от 9 месеца, имитира 3,8-те млрд. години еволюция на целият живот на Земята. Човешкия ембрион повтаря еволюцията на всички видове. Когато сперматозоида се слее с яйцеклетката, това ново творение, е едноклетъчен организъм. След няколко часа, това едноклетъчно се дели и умножава по-бързо от който и да е друг вид. 4 седмици по-късно, започва да развива хриле, подобно на водните видове. Няколко седмици по-късно, развива бели дробове и влечугоподобна опашка. От там нататък, заприличва на бозайник, и след това на примат. След това, променя своята lacuna, което е ембрионалната му обвивка. И най-накрая проличават характеристиките на човешко дете.

 

Човешкото тяло е съвкупност от около 50 трилиона клетки. Всичко, което прави тялото, го прави и клетката. Клетките имат дихателна система, хранят се, чувстват, мислят и комуникират с други клетки.

 

Трилиони клетки изграждат един цял организъм, наречен човешко тяло, а милиарди човешки тела спомагат за израждането на организма, наречен Земя. Земята има повече сходства с човешката анатомия, отколкото можете да си представите. Земята има собствено електромагнитно излъчване, също като човешкото тяло. Изследване установило, че тече постоянен електрически ток в периферните нервни клетки, намиращи се във всеки нерв на тялото. Тези потоци са наричани енергийни меридиани и са били използвани в практикуването на акупунктура отпреди 2000 години. Още по-отдавна е понятието драконови пътища или топографски линии, на които са издигнати много мегалитни и каменни монументи, маркиращи енергийните меридиани на Земята. Тези енергийни меридиани са се образували от резонансните честоти на Земята, наречени вълни на Шуман. Всяко планетно тяло има свои резонансни честоти, и те се определят от обиколката и диаметъра, както и от скоростта на обикаляне около орбитата и около оста.

 

Резонансната честота на Земята започва от 7.83 Hz и завършва със седмия хармоник на 43.2 Hz, съответстващи на 7-те чакри.

 

В крайна сметка, най-голямото откритие за нашата Земя е нейното съзнание. Един явен признак за съзнание, е енергийното поле, което контролира формирането на организмите.

 

Морфогенезата е научен термин за описание на това образуване и формиране на тъкани, органи и цели организми. Съзнанието е съзидателната сила на цялата вселена. Наричано е с много имена: Бог, Яхве, Кришна, Природа, Поле, Божественост.

 

Цялата вселена, всъщност е един жив, съзнателен организъм с пълно съзнаване за себе си. Причината, това да изглежда трудно разбираемо е, защото разбирането ни за нещата, обикновено е ограничено от речта ни. Когато чуем фразата "Съзнателен организъм" ние имаме склонността да придаваме човешки смисъл на значението й, придавайки му човешки качества, създавайки си погрешен възглед за това, какво е наистина един организъм по принцип.

 

Определението за Организъм е всяко живо нещо, способно да реагира на стимули, способно на възпроизводство, растеж и развитие, и поддържане на хомеостаза в стабилно равновесие.

 

Нашата вселена прави всички тези неща.

 

Съзнанието на нашата вселена е отговорно за вида и целта на всяка форма на материя. Резонансните честоти на Земята са резултат от формата й. Тези честоти са отговорни за биологичните ритми, като менструалния и физиологичните денонощни цикли, също както и за поведенческите и емоционални модели на поведение.

 

Честотите след това се поемат от флората и фауната, които са биологични инструменти, реагиращи на вълнови модели. Вълновите форми резонират в черепната кухина на нашата глава и се съсредоточават в центъра на нашия мозък, където се намира епифизата. Епифизата е смятана от много култури за духовното трето око, отговорно за интуицията. Декарт го нарича "Седалище на душата", където съзнание и тяло се срещат.

 

Всяка отделна клетка в нашето тяло получава електромагнитен импулс от централната нервна система. Те получават същия този импулс, който е разпръскван към всяка биологична машина на Земята.

 

Обяснение на съзнателната вселена са се опитали да дадат религията, науката и философията.

 

Пренебрегването на биологичната същност от който и да е организъм, причинява болест... Откъсване от природата, изгонване от Еден, объркване на езиците... Всичко това са признаци, не на библейските Бог или божества, а на истинската ни същност. Най-голямата и единствена заплаха за нас е загубата на нашата същност, смъртта на божественото в нас.

 

Така, както откриваме в историята, от океан от информация, дори една капка мъдрост, така трябва да разберем как сме изгубили нашата същност.

 

 

 

Митове

 

В свещени текстове и древни писания, оставени от нашите предци, намираме невероятна връзка между историите за Сътворението, Потопа, Войната на боговете, Месията, умиращ заради човешките грехове, пророчества за края на света и подобни персонажи. Тези зависимости се открояват в митовете на много култури, за които се смята, че не са имали контакт една с друга, поради различните географски местоположения и време.

 

Откриваме, че общата нишка, свързваща всички митове тръгва от звездите. Един от най-показателните разкази е този за битката на боговете в небесата и последвалия потоп. В Библията, Луцифер съперничел на Бог и бил разбит и запратен в изгнание на Земята. В мита за сътворението Енума Елиш, откриваме подобна история за Тиамат, който бил победен от Мардук и заточен в бездната на Абсу. А хаосът Тиамат е майката и на двамата. Водите (Апсу и Тиамат) се слели в едно - Енума Елиш. Това означава, че хаотичните води на Тиамат, по някакъв начин се смесили със сладките води на Абсу. Абсу бил шумеро-акадския бог на пъкъла, подземното царство. Тиамат, познат също като Луцифер, бил известен като змията или дракона и бил победен от Мардук. Мардук бил бащата на Нибо, или Меркурий, а Меркурий е същия митологичен образ като Зороастрийския Митра, Египетския Хермес Анубис, и новия Хермес Христос.

 

Най-новият вариант на Меркурий обаче, е Архангел Михаил от Библията, който побеждава Луцифер и го изпраща в подземната бездна или Ада. Тази история е пропита от астрологичния смисъл на Библията и на много други древни писания.

 

Това води към едно историческо събитие, регистрирано от много изследователи отнасящо се за един космически катаклизъм и исторически потоп.

 

Уилям Коминс Бюмонт казва: Потопът обезсмъртява сблъсъка на паднала планета, по-късно наречена Сатана, която всъщност е комета, с нашата Земя. Помислете какво разкрива това. Той приема, че планета, наречена после "Сатана", е паднала на Земята, създавайки потопа, описан в Библията и други митове. Луцифер или Тиамат, била планета, известна на древните култури като "Блестящия", драконът от солените води на хаоса. Светлината от Слънцето озарявала водата на тази планета, което й давало блясък, съперничещ с този на Слънцето, това е същото, което сме чували за съперничеството на Луцифер срещу Бог. Бог в случая е Слънцето, което поддържа и дава топлина на Земята. Планетата Тиамат или Луцифер, била унищожена от катаклизъм, който запратил водната планета в бездната на Земята.

 

В книгата на Енох, това се разкрива: И вижте, звезда падна от небето. ...и когато падна на Земята, аз видях как Земята бе погълната в огромна бездна.

 

Мита на индианците Юта казва: Слънцето беше разбито на хиляди парчета, които паднаха на земята, причинявайки всеобщ пожар. Тогава, Та-Уатс избяга пред разрушението, което той сътвори, и както бягаше, горящата Земя погълна стъпалата му, краката, тялото, и ръцете му... докато накрая, препълнен от горещина, очите на Бог се пръснаха, и сълзи бликнаха в потоп, който заля цялата Земя, потушавайки пожара.

 

Този мит прилича на превода на Енума Елиш от Стефани Дали в нейната книга "Митове от Месопотамия". В който се казва, че от очите на Тиамат бликнал извора на реките Тигър и Ефрат.

 

Както е писано в Откровенията: И имаше война в небесата. Михаил и неговите ангели се биеха срещу дракона, а драконът и неговите ангели му отвръщаха. Великият дракон бе запратен долу, тази древна змия, наричана дявол, или Сатана, който въведе целия свят в заблуда. Той бе запратен на земята.

 

Римската митология на Овидий, ни разказва историята на Фаетон, който, случайно е още едно име, дадено на водната планета Луцифер или Тиамат. Тази история разкрива, че Фаетон бил дете на Слънцето, на което му се искало да стане Слънце поне за ден. Фаетон се опитал да направи това и в края на краищата, Юпитер, известен също като Мардук, унищожил Фаетон, запращайки го на Земята в пламъци, предизвиквайки невероятен потоп от река, невиждан преди.

 

Общата тема тук е една планета със солени води, "Великия дракон", "Луцифер", "Тиамат", "Фаетон", която била победена и запратена на Земята и сега се намира в бездната, известна като Ад, което ни дава в общи линии историята на Луцифер, изправил се срещу Бога, и победен и прокуден да управлява подземния свят. Както знаем обаче, общите очертания са само рамката, формата на историята. Скритото значение, смисъла и духа на мита, идват с по-дълбокото разбиране на същността на всяка планета. Не само на физическия й аспект, а на съзнателната й същност. Защото както знаем, пропорциите и скоростта на една планета дават нейните собствени характерни честоти на трептене, които оказват влияние върху биологичните и поведенчески модели. Тези планети отразяват архетипната психология на човека.

 

В древни времена, може би най-важната сфера на изследване, била изучаването на небесата. Галактичните тела и техните движения в небето били познати като символизиращи способностите на човешкото съзнание и на всички организми. Остарялата наука обяснила само физическия свят, измерван с петте ни сетива. Само в езотеричните религии, мистицизма и областта на квантовите науки откриваме някакъв опит за обяснение, в който мисли и емоции се вместват в този, сетивно възприеман свят. Разбираме също, че човечеството е едно множество от клетки, в границите на Земята, като организъм. Тогава Земята е един по-висш организъм, който определя нашата форма и предназначение. Този по-висш организъм и всички други планетни тела се управляват от съзнание, също както сме ние, отделните хора. Следователно, Нютоновото убеждение, че галактическите тела не са нищо повече от безжизнени форми, плуващи в пространството, е равносилно на твърдението, че хората не са нищо повече от съвкупност от движещи се елементи.

 

Ние знаем, че това не е вярно, защото чувстваме, мислим, и освен това, виждаме резултатите от нашето съзнание, сътворявайки това, което наричаме "Живот".

 

Платон е написал:...този свят в действителност е живо същество, дарено с душа и интелигентност... една видимо отделна жива единица, съдържаща всички други живи единици, които по своята природа са взаимно свързани.

 

Освен това, космосът е отделно Живо Създание, което съдържа всички живи създания в себе си. В една статия, в Списание Софизъм, автора пише:Светът е живо духовно същество. Това се разбирало от древните философи и алхимиците, които се отнасят към духовната същност на света като към anima mundi, Душата на Света.

 

В писанията, научаваме за твърдения, че ангели направляват душата в действията на хората, или че боговете притежават влияние върху човека.

 

Повечето духовни и научни учения са смятали, че божествените йерархии: Ангели, Архангели, Архи, и всички, чак до Херувимите и Серафимите, са йерархиите в човешката психика.

 

По този начин, ние трябва да разберем, че когато всички древни митове и свещени писания говорят за духовно влияние от едно висше същество, са имали предвид архетипните енергии, вградени в нас, а не влияния от някакъв външен източник.

 

Тук започваме да виждаме приложението на астрологията, като вид древна наука, появила се отново през 19 и 20 век, под името психология.

 

Фридрих Ницше е казал:Колкото повече разбирате звездите само като нещо, което виждате над вас, толкова по-ограничено ще е знанието ви.

 

Това е Астро-Психология, тя чертае вътрешните психически способности.

 

В предхристиянски времена, имало школи, известни днес като "мистични школи" или "мистични религии". Посланията, закодирани в писанията и в древната археология, дошли адаптирани в духовните науки. Намерението било да се предаде на посветените дълбокото значение на тези митове. Това, което по късно е станало известно като Луцифер, Сатана, или Дяволът, е символизирало Его-то, което въстанало срещу Бога, символизиращ мен самия, "Себе си", Аз-а. Истинското аз е епицентърът на цялата същност на човека. То е пълния сбор на всичко, което сме. Фалшивото его, от друга страна, е идеята и представата, която създаваме за себе си през нашия живот, което обикновено изключва всички качества, които не желаем да приемем, че важат за нас. Човечеството обаче, е било дарено със свободата да избира дали да се вслуша в своята истинска същност, или да се отдаде на изкушението, на суетата и материализма на фалшивото его. Това е най-отличителната черта, отделяща човека от животното, свободата на избор! Свободата да следваме нашите идеи и мечти, или естествените си инстинкти. Изборът да поддържаме природата или да я унищожаваме. Тази свобода на избора лежи на съвестта на целия организъм, наречен човечество.

 

Ракът започва от една група клетки в цялото, които престават да комуникират със съзнателния сигнал на организма. Тези клетки започват да нарастват извън контрол и да обхващат други области в организма. Тази болест е очевидна в днешния свят. Ракът на нашата Земя е господството на фалшивото ни его и откъсването ни от природата. Като цяло, за всеки човек, ракът на Земята е доминирането на фалшивото ни его и откъсването ни от природата. Като цяло, при всеки човек, суетата води до изолация и съперничество. Съперничеството води до страх и алчност. Алчността води до лъжа и безнравственост. А безнравствеността е плодородна почва за болести и войни на Земята.

 

Всеки акт на омраза и насилие в нашия свят, започва с омраза към себе си и със саморазрушение. И всичко това започва с прекъсването на връзката.

 

 

 

Божествено начало

 

(Слово)

 

В природата, всичко, което възприемаме с петте си сетива е в резултат от два основни принципа. Всичко съществуващо се създава от връзката между вибрация и материя. Вибрацията е мъжката съзидателна сила, на която противостои материята, която е женската рецептивна енергия. Така започва принципа на дуалността. Виждаме тази дуалност в древните митове и философии, до днес само тези философии и писания, чийто оригинален смисъл е бил изкривен и опорочен, налагат мнението, че едната полярност е добро, а другата е зло.

 

Истинските мъдреци, адепти и шамани са преподавали, че са нужни и двете, и че едната не би могла да съществува без другата.

 

Тези два важни принципа, идват заедно, за да създадат всички неща във вселената.

 

 

 

Това е Киматика.

 

 

 

Дори езикът, словото, божественото начало, връзката между всичко и всички неща в природата зависят от този принцип.

 

Пийт Петерсон в неговия труд "Киматика - науката на бъдещето" твърди, че природата ни показва примери за Киматика във всичко. Този феномен е открит, като една от основните сили, движещи биологичната еволюция по нейния път.

 

Дан Уинтер провел експеримент, за да докаже, че при говоренето на древните езици Иврит и Санскрит, се създава трептяща честота, която движи материята в свещени геометрични модели.

 

В по-нататъшните изследвания на Иврит, Санскрит, Арамейски, Арабски и други по-древни диалекти, се откриват по-стари корени от езика на галите (келтите) а най-вероятно и с още по-ранен произход.

 

В книгата си "Наука за Мантрата", Свами Муругешу твърди, че когато човек припява специфична дума на Санскрит и през това време снима горяща свещ, интензитета и цвета на пламъка се променят, което се дължало на честота, генерирана при тази дума.

 

Същата тази наука ни е показвала как намалява и повишава кръвното налягане, или казано с други думи: Определени звуци могат да влияят на кръвообращението и нервната система... Промените, предизвиквани от тези вибрации, обхващат съзнанието на човека, а също и заобикалящата атмосфера, причинявайки затопляне или охлаждане. Всичко това може да бъде разбрано, чрез изучаване и да се покаже на практика.

 

Това преоткрито знание за науката на звука показва, че звука е нещо повече от прости трептения. Звука не само взаимодейства с живота, но също така го поддържа и развива. Той действа като проводник на съзнателно намерение между хора, общества и цели цивилизации.

 

И все пак душевното страдание, което търпим поради доминацията на фалшивото ни его, се отразява в обществото. Психологическия ни разкол е прекъснал истинската връзка с вътрешното ни аз. Точно това е начина, по който действат раковите клетки в тялото. В обществото, ние сме създали езикова бариера между човечеството и останалата част от природата, която действа като рак в световен мащаб.

 

Документирано в историята, ефикасността на древните езици била щателно изкоренена.

 

Буквено-цифровия превод от Иврит на Английски показва едно пълно обръщане на двата езика, давайки като Киматичен ефект неестествени резултати.

 

Доктор Ленън Оруел в труда си върху ДНК-то, казва: “...една трета от сензорно-двигателния кортекс на мозъка е посветен на езика, устната кухина, устните и речта”. С други думи, излъчването на трептения през устата, чрез говор или пеене, упражнява мощен контрол над живота, информационни трептения, които влияят тотално на благосъстоянието и дори на еволюцията на видовете. Деградацията на езика, в такъв случай, доказано засяга биологията. Ако нещо толкова основно и важно като езика може да деградира и се обезценени до такава степен, без да е поставяно никога досега под съмнение, то какво повече може да изгубим? Помисли за аспекта от твоя живот, който диктува ограничаването на свободата ти.. Правителство и сили на реда, застрахователни и фармацевтични компании, данъци, разрешителни за строеж, шофьорските книжки и други.  Има стотици, дори хиляди постановления, правила и граници на свободата ни.  И само от тези, които току що споменахме, колко си проучил, за да разбереш дали са приложими за теб или не?

 

Нека погледнем правната система, която приемаме мълчаливо.

 

 

 

Право

 

Често срещана грешка сред хората е да възприемат, че всяко правило или наредба, които ги управляват, попадат в една категория "Закон". Но има много други закони, които хората спазват, без да осъзнават, че не се отнасят до тях. Друго погрешно схващане е, че конституцията дава нашите права. Конституцията не прави нищо повече от това да опише правата, които вече имаме. Ние се раждаме с неотменими права, дарени от нашия Създател. Те не са ни дадени и не могат да ни бъдат отнети. Единственото, което може човек да направи с правата е да избере дали да ги упражнява или не. Морския закон е това, което е известно като закон на водата. Той е заместен от граждански закон, и се отнася само за тези, които по желание са се обвързали с него. В същността си, морския закон е главно частен международен закон, управляващ отношенията между частни лица, които привеждат в действие океанските плавателни съдове.

 

Нека погледнем как и защо закон, който е измислен за управление на корпорации, бизнес и плавателни съдове, е наложил правилата си над истинските човешки същества. Това е постигнато чрез магическо обръщане на думите.  Една перверзия на словото е направила така, че да убеди хората по света, че тези алтернативни закони се отнасят до тях.

 

Едно от преобладаващите вярвания в модерната култура е, че лицензите, разрешенията, регистрации и други форми на документация, са необходими, за да се управлява моторно превозно средство, да се използват обществените пътища, да се строят сгради и домове, да се предприемат частни стопански инициативи и много други.

 

Тъжното е, че тези вярвания са базирани на малко или никакво проучване и са лъжливи.

 

Тази система от вярвания се увековечила чрез Морския закон. Тази законодателна система първоначално била създадена да регулира кораби, акостиращи в чужди пристанища, за внасянето или изнасянето на стоки и суровини. Това се отнася за банкови и търговски дела, не за граждански.  Когато даден продукт се сваля от кораба в чужда земя, тази страна поема отговорност за продукта и го описва чрез сертификат. Този сертификат маркира като рождена, датата на влизане на продукта под опека на съответната страна. Помислете защо на първо място, се налага изискване, това да има рожден сертификат.

 

Речника на Барън за банкови термини, дава определение за сертификат: като документ, който установява правото на собственост. Тогава разбираме, че всеки който има рожден сертификат, се определя като притежаван. Притежаван от Кого? Хората са използвани като допълнителна гаранция пред другите нации, тъй като САЩ са в банкрут. САЩ обявяват банкрут на 9-ти март 1933, и от този момент започват да взимат заеми от частна, неправителствена обединена корпорация, наричана "Федерален Резерв". Без пари, с които да изплаща заемите, САЩ започва да използва гражданите си като гаранция.

 

Всички удостоверения за раждане и брак са буквално стокови разписки. Просто погледнете приликите между стоковите разписки и удостоверенията за раждане. И двата документа имат дата на издаване, сериен номер, регистрационен номер или номер на разписката, описание на продукта, и оторизиран информатор, който да извести съответната правителствена агенция.

 

При цялата тази лесно достъпна информация, повечето хора не са наясно с участието си в Морския Закон.

 

Всичко това става възможно чрез манипулация на словото. Този Морски Закон превръща значението на думата "Лице" от естествен жив човек, в корпорация. Шофьорски книжки, регистрации на превозни средства, автомобилни застраховки, разрешителни за строителство, разрешителни за оръжие, разрешителни за работа, данъчни декларации, удостоверения за раждане и смърт, фишове от пътна полиция, и много други видове документи, за които се е повярвало, че са абсолютно необходими, и единствено приложими за хора или корпорации.

 

С подписването на  такъв правен документ, индиректно се отказваш от конституционните си права и принизяваш статуса си до такъв на корпорация, която се създава точно със същото име като твоето.

 

Единственият начин да разделиш истинско си име от това на корпорацията е да обърнеш внимание на това, че името на корпорацията е написано само с главни букви.

 

Това е познато като Capitis Deminutio Maxima. Може да видиш, че шофьорската ти книжка, удостоверението за раждане, документите ти за социално осигуряване, застраховките и други, използват само главни букви, за да представят легално корпорацията с твое име, не теб.

 

Корпорацията е позната като юридическо лице, докато ти, като човешко същество, си реална личност. Тази заблуда става още по-голяма, когато се отнесе към съдилищата, в които отиваме. Когато се появите в съда, може да забележите че има места за свидетелите, зад дървена ограда или бариера. Ответникът трябва да премине по пътеката, до другата страна на бариерата, където седят ищецът и съдията.

 

Този акт символизира качването на кораб. В този момент, нещата могат да се разглеждат под Морския Закон. Съдията, действащ като капитан или банкер, е отговорен за уреждане на сметките между двете страни. Поради тази причина, всяко съдебно дело е обвързано с парична стойност. Делата се отнасят само за банкови и търговски спорове.

 

Щом като сметката е платена, случаят се приключва. За избягване съдебно дело под морския закон, който не защитава твоите права, трябва да не си съгласен да се представяш като юридическо лице. Това става, като заявиш, че си реален човек. Ти нямаш лично или фамилно име, защото те означават заглавие на корпорация. В едно съдебно дело, може да заявиш, съдът да положи клетва за встъпване в длъжност в твоя чест. Всеки съдия трябва да положи клетва за встъпване в длъжност, за да може да практикува. Така че трябва да подчертаеш на съда и съдебните заседатели, че съдията действа като съдия, а не като банкер.

 

Помни, че си истинско човешко същество на Земята. Ти не си управляван от нищо друго, освен от твоето съзнание. Законите са създадени вътре в общество. Обществото, създало законите, които се прилагат днес, е наречено законово общество.

 

И все пак, най-красивото в тази пълна заблуда е фактът, че ние не сме част от това законово общество, така, че неговите закони не важат за нас.

 

Съдии, адвокати, съдебни изпълнители са цяло едно общество. В рамките на това общество те са си създали техен собствен език, който измамно много прилича на английски.

 

Те имат разни нещица, като постановления и наредби, които изглеждат като закони, но всъщност се отнасят само за тези, които са от тяхното общество. Това означава главно, че пътните нарушения, изискванията за минимална възраст, и всичко с изключение на щетите, нанесени над друга личност и нейната собственост, реално не се прилага към истинския човек. Законите се отнасят само за тези, които са вътре в законовото общество.

 

Играта, която се разиграва, е една илюзия. Можеш да избереш просто да си отвориш очите и да изискаш свободата, с която си роден, ограничена не от друго, а от рамката в твоето въображение.

 

Това са само няколко примера, в уверение на това, че правата ти са защитени. За сега най-важният начин за защита срещу тази заблуда е да си наясно относно извращенията на езика, и също да си абсолютно наясно как формираш своите убеждения и понятия.

 

„В религията и политиката, вярванията и убежденията на хората в повечето случаи се приемат от "втора ръка", без да се поставят под въпрос, и са от авторитети, които също не са проучвали същината на въпроса, а са го приели също "втора ръка", от други като тях, чието мнение по въпроса не струва и конска пръдня”. - Марк Твен

 

Всички форми на извращение на езика дават огледално отражение в микрокосмоса на психиката. "И проблемът, който виждам пред човечеството днес е, че ние наистина вече не познаваме себе си.

 

Имаме работата си от 9:00 до 17:00, имаме къщите си, децата, сметките, телевизията, хобитата, нещата, които движим всеки ден, и накрая започваме да вярваме, че това е, което сме. Но знаеш ли, кои сме ние, извън професиите, извън статуса на "Майка" или "Баща", "Вярващ" или "Атеист", "Републиканец" или "Демократ", "Черен" или "Бял", "Мъж" или "Жена", кои сме ние?

 

Кои сме, дълбоко в себе си? Не знаем, защото всеки път, когато чуем някой отговор за себе си, който не желаем да възприемем, ние го отхвърляме. Ще го отхвърлим и ще го проектираме върху някой друг, и ще го съдим заради това.

 

Това е потискане и виждаме какво може да ни причини потискането на индивидуално ниво, а какво остава за едно колективно ниво, за Човечеството? Какво се случва, когато всички хора в света отказват да видят истинската си същност?

 

 

 

Психика

 

Карл Юнг открил, че съществува колективно безсъзнателно, свързващо всички хора. Това означава, че всички хора споделят едно общо съзнание един с друг. Това се вижда по света, описано в общата ни митология и символи, изследванията на морфогенетичните полета и науката кинезиология.

 

Тази колективност е един глобален пример за подсъзнателното в човешкото тяло, в което трилиони клетки споделят сигнал от същия тип. Този паразит в нас, наречен "фалшиво его", изисква постоянно подхранване, за да оцелее. Храна, гориво и всяка друга форма за поддръжане, е енергия. Човешкото съзнание е едно електромагнитно енергийно поле. Когато тази потенциална енергия бива използвана, тогава се отделя кинетична енергия, която е използвана за запазване на фалшивото его.

 

Този сценарий се случва в най-малките паразитни организми и стига до колективния организъм наречен "Човечество". Паразитът отделя химикали, които карат приемника да изпитва нужда от храна, от която паразита има нужда, за да оцелее.

 

Докато приемникът не осъзнава това, продължава да храни паразита, а самия той гладува. По подобен начин, Уилям Райх казва как цели общества страдат от психоза, причинена от липсата на храна за естествените им биологични импулси.

 

Той твърди, че потискането на сексуалните желания, дава енергия за поддържане силата на църквата, която е пуснала много дълбоки корени в експлоатираните маси чрез използването на сексуален глад и чувство за вина.

 

Това вменява боязън към властите и обвързаност на децата към техните родители. Това води до робуването в зряла възраст към социално положение и към капиталистическа експлоатация. Така се парализира силата на критичното мислене на подтиснатите маси, защото изсмуква по-голямата част биологична енергия. Накрая, това парализира развитието на съзидателните сили и прави невъзможно постигането на всеки стремеж към човешка свобода. По този начин господстващата икономическа система, в която отделни хора лесно могат да управляват масите, става управлявана от психическите модели на самите подтиснати.

 

Това, което Райх показва в този изключителен цитат е, че на едно колективно ниво, потискането на естествените функции, независимо дали биологически, духовни или емоционални, причинява в резултат една ненормална реакция, едно психично заболяване. Тази болест или страдание рефлектира върху масите, чрез колективното безсъзнателно и действа като епидемия.

 

Човечеството е заразено с неспособност на свобода. Което означава, че на хората и масите им липсва способността да владеят себе си на психично ниво, и това се проявява в макрокосмоса под формата на правителства и организирани религиозни сили. Отваряйки, по този начин престола, нашия национален и индивидуален трон, за който и да е, за каквото и да е. За да бъде зает от омразните владетели на земята, патриарсите на цивилизацията... политическа, социална, икономическа и духовна диктатура, психически деспотизъм. Тази проста болест на нашата психика, тази липса на отговорност и отричане от основни човешки свободи, е проправила път за всеки тиранин, управлявал някога хора на тази планета. Човечеството е затворено в цикъл на страх, апатия и омраза. Тези човешки инстинкти движат йерархични политически системи и бюрокрации, които най-често ограничават основното човешко право на стремеж към щастие.

 

„Общество, което е основано на страх, апатия и омраза, изражда система, която в основата си засяга самото щастие на човека. Това потиска индивидуалното развитие и го държи в един цикличен поведенчески модел на високомерие и малоценност в едно класово общество, базирано на лъжливи идеали”. - Марк Цимерман

 

Но тези деспотични тирани, демонизирани от масите, не са по-различни от нас. Всъщност те са едни от нас. В книгата си "Пророкът", Халил Джубран, поетично заявява:  „Казвам ви, така както святото и праведното не могат да минат отвъд най-възвишеното, което е във всеки един от вас. Така и покварения и слабия не може да падне по-ниско от най-ниското, което също е във всеки един от вас. Всеки един от нас е способен да извърши най-ужасяващия грях както и да покаже най-прекрасното състрадание към ближния”.

 

Това е истинското определение за болестта в психиката и душата на човека.

 

„Нашата борба не е срещу плътта и кръвта, а срещу господари, срещу силите, срещу владетелите на мрака в този свят, срещу духовната порочност по високите места”. - Ефесяни 6:12

 

Помислете за всяка власт, която смятате, че е над вас... Кралски фамилии, правителствени лидери, обединените нации, финансови организации, корпоративни монополи и медийни гиганти. Всички те са аспекти на фалшивото ни его. Те са проявата на физическо ниво, на собственото ни заболяване. Те се нуждаят от съзнателното ни участие, от съзнателна ни енергия, за да оцелеят. Защото без нашето съдействие, без да ги снабдяваме с поддържащата храна, те умират от глад. Тяхната истинска същност зависи от нашето желание да бъдем управлявани.

 

Типичен симптом на болестта на човечеството в днешни дни е нашето постоянно отричане, че сме болни.

 

 

 

Потискане

 

Ние постоянно потискаме тези качества, които сме избрали да не приемаме за себе си. Това е причината, поради която е толкова трудно да видим фалшивото его и неговите многобройни проявления, такива каквито наистина са.

 

„Една нация може да преживее заблудите си, и дори амбициите си. Но не може да преживее предателството отвътре”. - Марк Тулий Цицерон

 

Това е истинската същност на фалшивото его, то действа като примамка, за да ни отклони от свободата, която наистина имаме. За да оцелее този паразит на психиката ни, той трябва да ни снабдява с химически вещества, които да ни направят зависими от него. В този случай, храна му е нашата съзнателна енергия, която създаваме, за да храним паразита, химическото вещество на страха кара човечеството да се нуждае от закрила и защита.

 

Функциите за оцеляване на тялото могат да се сведат до две основни функции, приложими за оцеляването на всеки организъм: Трябва да е способен да расте, да се храни, да се грижи за физическото си тяло, но трябва да има способността също така, да се защитава.

 

Така, че ако можеш само да се развиваш, но не можеш да се защитаваш, ставаш храна на нещо друго. Така, че оцеляването означава едно равновесие на растеж и защита. От историята на човешката цивилизация и еволюция откриваме, че нашата природа е да сме в едно състояние на развитие и растеж.

 

И се предполага, че нашата защита трябва да се използва само, за да ни помага в онези моменти на заплаха. Не можете да бъдете в състояние на растеж и на защита едновременно. Така че важното е... когато видим нужда от защита, стресовите хормони на тялото свиват кръвоносните съдове в стомаха и вътрешностите, които са органите, отговорни за растежа. Проблема е, че ако махнете кръвта от вътрешностите и я преместите в ръцете, тогава не остава кръв във вътрешностите, което означава: няма растеж, Но си готов за битка. И когато твоята битка свърши, кръвта се връща отново във вътрешностите и ти растеш отново.

 

Но света, в който живеем днес, страхът е 24 часа, 7 дни в седмицата.  Така, че ние имаме постоянно освобождаване на стрес хормони в тялото си.  Освобождават се през цялото време, държейки ни в готовност да се бием или да бягаме, във всеки един момент.. Ние сме готови да побегнем... защото сме нащрек. Така, че проблема е, как влияе това върху твоето разпределяне на енергията?

 

И казват, че отделяме по-голямата част от енергията си за защита. Не можеш да оцелееш, ако през цялото време си в състояние на защита. И щом паразита може да контролира природата на страха, може да създава страх сред нас, от който само той може да ни защити.

 

Съвременно физическо доказателство за това идва от Збигнев Бжежински, бивш държавен секретар, също така, поддръжник на Барак Обама.

 

В неговата книга "Голямата шахматна дъска" той казва: „Колкото повече Америка се превръща в мулти културно общество, може да се окаже, че става все по-трудно да постига консенсус по външните въпроси освен при обстоятелства на истински масивна и широко възприета, директна външна заплаха”.

 

Дори и райхфюрера на нацистката партия, Херман Гьоринг, обобщава перфектно тази игра на търсене и предлагане, когато казва: „Хората винаги могат да бъдат накарани да следват заповедите на лидерите, това е лесно. Всичко, което трябва направите е да им кажете, че ги нападат и да обвините миротворците в липса на патриотизъм и излагане страната на опасност. Това действа по един и същи начин във всяка страна. То действа, освен това, по един и същи начин и във всяка отделна психика”.

 

Просто помнете, че фалшивото его има само едно желание: да стане по-велико и по-силно от истинското аз.  Тази болест ни кара да вярваме, че сме отделни от природата.

 

Заради това виждаме такова увеличаване зависимостта от технологиите. Заради това виждаме да се прави толкова малко за Земята и за околната среда.  Заради това виждаме фанатизъм, расизъм, сексизъм, и всяка друга форма на дискриминация, водеща до престъпления, насилие, войни, и накрая цялостното унищожаване на организма.

 

Това безкрайно състояние на страх, объркване и изолация, в което явно живее нашия свят, е  симптом на фалшивото его, създаващо една фалшива заплаха. Ако хората изграждат своята самоличност, идентифицирайки се с авторитета в обществото, то свободата предизвиква мъчително безпокойство.

 

„Тогава те трябва да скрият жертвата в себе си, чрез насилие над другите”. - Арно Груен

 

 

 

Символи

 

Много от президентите на Съединените Щати имат кръвна връзка помежду си. Фамилията Буш има кръвна връзка с голям брой предишни президенти. Джордж Вашингтон, Милърд Филмор, Франклин Пиърс, Ейбрахам Линкълн, Илюшъс Грант, Ръдърфорд Хейс, Джеймс Гарфийлд, Грувър Кливланд, Теодор Рузвелт, Уилям Тафт, Келвин Кулидж, Хърбърт Хувър, Франклин Рузвелт, Ричард Никсън и Джералд Форд. Майкъл Царион в своята творба посочва, че Буш е тясно свързан с всеки европейски монарх, действащ или не и има роднинска връзка с всеки член на Британското кралско семейство.

 

Родословното дърво на Буш може да се опише назад, чак до началото на 15-ти век. Той е директен наследник на Хенри III и на сестрата на Хенри VIII - Мария Тюдор. Той произлиза също и от Чарлз II, крал на Англия. Също така научаваме, че Джордж У. Буш е пряк потомък на Годфрид де Булон. Годфрид е бил първия крал на Йерусалим, след като бил превзет от Сарацините, което е било името на Ислямската вяра по време на средновековието. Интересно е да се отбележи, че сегашната окупация на САЩ в Близкия изток е отново установена от същата фамилия. Джордж Буш старши през 1991, и след това отново, от Джордж Буш младши през 2003. Джордж Буш младши се оказа братовчед и на двамата си съперници за Белия дом, и в двата си мандата - Ал Гор и Джон Кери.

 

Президента на демократите Барак Обама, също има кръвни връзки с Джордж У. Буш, както и с Джералд Форд, Линдън Джонсън, Хари Труман, Джеймс Мадисън и британския премиер сър Уинстън Чърчил.

 

Опонентът му на президентските избори през 2008г. Джон Маккейн е наследник на Робърт де Брус, крал Уилям I на Шотландия, а също на Годфрид де Булон. И може би най-интересният аспект на кръвните връзки е факта, че цялото Британско кралско семейство е наследник на мюсюлманския пророк Мохамед чрез Арабските крале на Шибил.

 

Тази кръвна линия се предавала през кралете на Португалия, Кастиля, и накрая чак до крал Едуард IV. Това е много различна история от това, което медиите ти наливат всеки ден, тази съществуваща идея за потомствено превъзходство... е напълно развенчана съгласно най-достоверния изследовател на аристократичните фамилии, Бъркската родословна книга

 

Това само идва да покаже, че има една истинска история и после има една изфабрикуваната илюзия, фасадата, представена на публиката. Тези кръвни връзки продължават, и продължават и са документирани в книги като Бъркската родословна книга и други подобни. Смисълът на всичко това е, че виждаме не само едни и същи хора, но и едни и същи намерения сред хората с високо положение в монархиите, династиите, аристокрацията и демокрацията, в миналото и настоящото. И всички те са свързани с физическа и символична връзка. Тази кръвна линия пази символа на нашата болест.

 

„За да създадете повече или по-малко вярна представа за себе си... просто трябва да достигнете и осъзнаете тези аспекти от себе си, за които не сте знаели, че съществуват. И тези аспекти са лесно различими, защото се проявяват като твои симптоми...” - Кен Уилбър

 

 

 

Симптоми

 

Симптомите на нашата психично-духовна болест, са войните, терористичните атаки, изкуствените или причинени от човека и от лидерите бедствия. Докато хората продължават да са неосъзнати за техните вътрешни стремежи и природа, все няма да разбират защо се случват тези събития и защо такива фигури се издигат винаги на определени властови позиции.

 

Причината, поради която сме се проваляли през хилядолетията в овладяването на тези постоянно управляващи ни архетипи, е защото от хилядолетия се борим със симптомите на болестта, а не с първопричината.

 

На мястото на всяко корумпирано правителство, свалено от потискани революционери, се избират нови две, всеки път. Защото истинската причина за едно корумпирано правителство, не е в личността, управляваща това правителство.

 

Тя е в психиката на всеки човек. Защото един несъзнателен носител на смъртоносен паразит, ще направи всичко, за да откаже да признае, че е неспособен да бъде свободен.

 

„Хората биха направили всичко, без значение колко е абсурдно, само за да избегнат да се изправят срещу собствената си душа”. - Карл Юнг

 

Толкова сме лишени от здрав разум в този свят, че малкото, които просто спират да се проектират върху другите и започнат да се изправят срещу собствените си демони, са смятани за невротични.

 

Статия, написана през 1950 твърди, че проучвания са показали, че индивиди, изолирани от познатата им социална и културна среда, стават невротични. Това показва, че когато тези индивиди нямат никакъв обект, с който да идентифицират своите най-тъмни мисли, те започват да виждат тези неща в самите себе си, това, което са отказвали да признаят преди, и са били неспособни да разберат защо се появява и как да се справят. Да се изправиш срещу истинската си вътрешна същност е практически непознато в днешния ни свят. Тогава, без значение колко цивилизации загиват и възникват, колективното ни съзнание е това, което създава нашата управляваща система, а не отделните личности.

 

"Определението за лудост, е да правиш едно и също нещо, отново и отново... и да очакваш различни резултати." - Алберт Айнщайн

 

И ще предположите, че след безброй опити, хората биха осъзнали, че един материален отговор не е решението. Но ето ни все още тук... хиляди години по късно, с технологии, клониращи ДНК, с превозни средства, които преодоляват звуковата бариера и навлизат в дълбините на космоса, с наука, която може да преодолее почти всяка болест, и въпреки това, все пропускаме да обърнем внимание на значението на мислите и съзнанието.

 

Това е самото определение за лудост. И всеки един от нас е отговорен за тази психо епидемия. Защото убиваме вестоносеца, без да обърнем внимание на съобщението.

 

 

 

Себе си, Аз

 

...През 90-те, трима нобелови лауреати по медицина, правят изследване, което разкрива, че първичната функция на ДНК се състои не в синтеза на протеини, както е било широко разпространено през миналия век, а в приемането и излъчването на електромагнитни вълни.

 

По-малко от 3% от функциите на ДНК включвали производство на протеини, а повече от 90% - свързани с биоакустичната и биоелектричната сигнализация. Защо е толкова важно да знаем, че ДНК взима участия в биоелектричната сигнализация?

 

Института HEARTHMATH е открил, че сърцето и мозъка поддържат постоянен двупосочен диалог, като всеки влияе на функционирането на другия. Въпреки, че не е широко известно, сърцето изпраща много повече информация към мозъка, отколкото мозъка изпраща към сърцето. И сигналите, които сърцето изпраща към мозъка, могат да окажат влияние на възприятията, емоционалните прояви и висшите познавателни функции. Сърцето също така генерира най-силния ритъм на електромагнитно поле в тялото, и това реално може да бъде измерено в мозъчните вълни на хората около нас.

 

Съвсем буквално сме една електромагнитна проява на най-висшите ни съзнателни действия

 

Доказано е във всяко отношение, че природата на електромагнетизма е дуална. Всяка материя съдържа отрицателен и положителен заряд, което означава, че организмите са изградени също на този принцип.

 

Присъщата на всеки организъм хомеостаза, е един баланс между двата полюса. Нещо повече, изследвания при емоционална активност показват, че полето, излъчвано от сърцето, е носител на емоционална информация и среда за био-електромагнитна комуникация, в тялото и извън него. Изследвания показват ясно промените в полето на сърцето, когато изпитваме различни чувства. Те се улавят от мозъците на хората около нас и очевидно могат да влияят на клетките, водата и ДНК, изследвани в лабораторни условия.

 

Химическите вещества, изпускани от един колективен паразит генерират биоелектричен сигнал, различен от този, който излъчва приемника. Този сигнал е разпръснат в организмите на нашето общество и би се разраснал в целия организъм, освен, ако не му противодейства една балансираща противоположна сила.

 

Д-р Фриц Алан По открил, че клетките на нашето тяло комуникират посредством био-фотони, представляващи миниатюрни порции светлина, като обособени единици в едно електромагнитно поле. Тази система за комуникация вътре в нашето тялото, съществува и между хората, известна като морфичен резонанс. Това е се е знаело от шаманите, мъдреците и адептите от древността.

 

Тези учения са заемали широко място в праисторическите култури. Не е било случайно, че художествените изразни средства и ритуалите са били крайъгълния камък на всяка древна цивилизация.

 

Изкуството било използвано като индивидуален начин за трениране тъмната страна на психиката и въвеждането й в съзнателния ум. Това било смятано съвсем буквално, за психотерапия. Ритуали се правели около астрологичните дати. Както вече научихме, изследването на звездите и планетите отразява нашата собствена астро-психология. Шаманите изпълнявали ритуали на астрологически дати, които имали връзка с физиологичния ритъм или психологичния цикъл. Тези ритуали карали участващите в тях, да осъзнават тяхната вътрешна същност и предотвратявали потискането от психологично естество.

 

Докато хората се изправяли пред своите вътрешни демони и ги приемали като свои, те не ги проектирали колективно във физическия свят.  „Ако извадиш навън това, което е вътре в теб, то ще те спаси. Ако не извадиш навън това, което е вътре в теб, то ще те унищожи”. - Гностичния Христос (Свитъците от Мъртво Море)

 

Резултатите от нашата психологична болест започнаха да се увеличават бързо след една серия от катастрофи, вкарвайки колективното съзнание в едно соматично състояние на борба или бягство. Това отслаби имунитета на популацията, чрез внедряването на едно състояние на невероятен стрес.  Нашето тяло става по-възприемчиво към болести, когато е под стрес. По този начин,  Човечеството се разболя, когато цели земи бяха погълнати от водите на потопа. Това прогони много племена, вождове и цивилизации от домове им, а техните ритуални практики, използвани като път към психичното здраве, бяха изоставени, заради оцеляването от катастрофата и търсенето на нов дом. Шаманите се пръснали по много, нови места по света.

 

Тази информация била потулена. Карат ни да вярваме, че развити цивилизации, като древен Египет и Маите в Средна Америка, са се появили тук, без по-ранни елементарни следи или доказателства за развитие на разумна човешка дейност, извели ги към техния апогей.

 

Учили са ни да вярваме, че техните невероятни познания по математика, астрология, земеделие, икономика, държавно управление и архитектура, са дошли от никъде...

 

Това днес води много изследователи до разбирането, че произхода на тези цивилизации е бил потулен. Не е изненадващо, че силата, която е тласнала към потулването на това знание идва от същите тези кръвни линии на политически и религиозни лидери, споменати по-рано. Това са някои от известните изгаряния и конфискации на книги, на важни текстове от нашата история. И въпреки всичкото това унищожение, все още има разпръснати останки от древните цивилизации в почти всяка държава. Има невероятни доказателства за древни култури, посещавали Северна Америка,  дълго преди общоприетото схващане за Европейска колонизация.

 

 Бари Фел казва в своята книга "Америка Преди Христа": „Съществуват древни надписи, за които вече се съобщава от почти всички части на САЩ, Канада и Латинска Америка... написани на различни Европейски и Средиземноморски езици, на азбуки, датиращи отпреди 2500 години”.

 

Уилям Коминс Бюмон пише: „...цивилизациите на Толтеките и Маите не са възникнали на Американска земя, а са се появили там, напълно в разцвета си, с добре развито изкуство и йероглифна система на писане, сходна с Египетската”.

 

Открито е, че съществуват хиляди праисторически места в Ню Ингланд и няколко други северни щати, където могат да се видят надписи, гравюри и могили, създадени от мореплаватели друиди отпреди около 800 г. Пр. Хр.

 

Освен това, за да се потули тази информация, било заповядано от кръвните линии, не само да се изгорят документите, съдържащи истински исторически факти, но и да се унищожат културите, от които произлезли тези древни шамани.

 

Най-опустошителния геноцид, състоял се някога, е бил и все още е, унищожението на шаманските племена. Изгубили сме корените на традициите си, не знаем нищо за ритуалите. Танците на дракона и призрачните танци на Американските индианци... за какво мислите е било всичко това? Всички тези шамани по света...?  Когато извършват техните ритуали, те правят така... тяхната работа е, хармонично, чрез танци, да заздравяват имунната система на Земята, но всички те били избити. По такъв начин, че през 17-ти век, точно периода, за който говоря, имало навсякъде такива правила, че ако срещнеш индианец, да го унищожиш. Колумб е бил изпратен на експедиция, заедно с агенти на короната, за да разруши живота на местните и да заграбват природни ресурси.  Той отишъл на всеки Карибски остров, изземвал златото и отвеждал толкова роби от местното племе Тано, колкото могъл. 5 милиона местни били убити само за 3 години, според Лий Трабих (Leah Trabich). За 15 години, племето Арауак от 250 000 души, било напълно унищожено. - Хауърд Зин.  Населението на САЩ преди контакта с Европа било над 12 милиона. Четири века по-късно, броя намалял с 95%, до 237 хиляди. - Лий Трабих. От 1494г. до 1508г. над три милиона души са загинали от войни, робство и в мините.

 

Кой от бъдещите поколения ще повярва в това? Самия аз, пишейки го като очевидец с широки познания, едва го вярвам... Очите ми са видели тези действия, толкова чужди на човешката природа, че и сега треперя докато пиша. - Бартоломю де ла Каса

 

Друг агент на кръвната линия с фалшиво его, бил Ернандо Кортес, който погубил племето на Ацтеките и плячкосал природните им ресурсите. Същия бил случаят и с втория братовчед на Кортес, Франциско Пицаро, който завладял империята на Инките в Перу.

 

Тези варварщини се виждали навсякъде и в Африка, Нова Зеландия, Нова Гвинея, Източен Тимор и все още могат да се видят днес в Канада.

 

 Това е бил един обмислен опит да се погребат всякакви оцелели останки от древния свят и нашата истинска история. Наивна грешка е обаче, да квалифицираме и обвиняваме всичко и всички свързани със политика или религии, за това потулване на знанието. Съвсем естествено е за хората да копнеят за духовни знания, когато има толкова много, измислено липсващи звена и извращения в духовните текстове днес. И поради тази липса на духовно знание, честните и морални хора, които просто се опитват да разберат своето място в този свят, се превръщат в основни консуматори на пазара, за тези, които искат да се възползват от тази уязвимост. За да имат достатъчно власт да управляват нашия собствен живот.

 

Ако погледнем към Ню Ейдж движението, например, което е друг вид капан, част от всичко това, където хората могат наистина да намерят края си. Те са в търсене на нещо, толкова отчаяно... че приемат всичко, което им се предлага на тях и на нас.

 

Но всъщност това не се базира на никакво истинско познание, то продължава да е форма, произлизаща от един религиозен модел. Хората търсят наистина нещо ново, те настина търсят един нов модел на духовност, или да усъвършенстват себе си или да променят нещо, но това се оказва измама. И това, което правят всъщност е, че те те водят към друг модел на групово мислене или ню ейдж религия, или каквото и да е друго, и хората продължават да не са способни да се освободят наистина и да следват своя собствен... път, или тяхната собствена посока, което мисля, че е изключително важно във всичко това. „Всеки от нас е нещо като шизофренична личност, трагично разединена срещу самите нас”. - Мартин Лутер Кинг Мл.

 

В пред християнската ера съществували няколко култа с невероятна сила. Най-забележителният - Звезден, Слънчев, Сатурнов, Лунен и Гъбен култ. Лесно се вижда, че поклонниците на Лунния бог, съставяли лунния култ. Поклонниците на Слънчевия бог, се числели към слънчевия култ.  Сатурновия култ, в който влизали финикийци и ханаанци, боготворял Ел, или Ели. Библейското изселване на евреите от Египет, показвало, че те влезли в Ханаан и се присъединили към лунния култ към Изис, Слънчевият култ към Ра, и Сатурниевия култ към Ел. За да образуват Изис-Ра-Ел. Израел.

 

Старите израелски култове и митология, почитането на Яхве, патриархалните легенди, пребиваването в Египет, и така нататък, са основани на религията на свещената гъба, развита от основната философия на плодородието в древния Близък изток. - Джон Марко Алегро. Еврейската митра, мюсюлманските тюрбани и военните барети произлизат от символа на гъбения култ.

 

Един от първите и най-важни култове, без съмнение бил звездния. И макар, че голяма част от тези древни култове били създадени за шамански цели и земно администриране, все пак някои били обзети от други намерения. Точно, както може да си представите, при което и да е установяване на власт, малки култове се формирали вътре в основните култове, за почитане на отделни божества. Култа към Митра и култа към Дионисий са два примера. Днес все още може да видите митраическата или фригийска шапка, върху символа на своеволно създадения долар, гербовете на много страни, обратната страна на флага на Парагвай, печата на Сената на САЩ, и дори включен в слънчевия култ, който сега наричаме Коледа. При култа към Дионисий, са били чествани много празници, като Великата Дионисия, чествана в Атина, около пролетното равноденствие.

 

Най-важното събитие на този фестивал било състезанието Таймела (Thaimela), в което поети, музиканти и артисти се представяли на сцена под небето. Музикантите не трябвало да плащат данъци, а членовете на артистичната гилдия не били длъжни да участват във военните дела.

 

Култът към Дионисий все още е жив днес... под формата на развлекателната индустрия.

 

„Християнската църква е една енциклопедия на праисторическите култове”. - Фридрих Ницше

 

В Стария завет се съдържа историята за цялото им появяване. „Елитните династии от тези култове, действат чрез наследниците си в днешния свят и са изключително могъщи”. - Джордън Максуел

 

Тези култисти продължават да съществуват на много важни позиции от властта, навсякъде, по целия цивилизован свят. Все още най-важната роля на тези групи е да фабрикува единодушието и съучастието на хората. Съзнателният ум е креативния ум, единственият, който е в състояние да разбере вашата собствена идентичност.

 

Това прави същинското мислене. После имаме подсъзнателния ум, в него няма същност, подсъзнанието е като касетофон, то записва поведение, реакции и после, с едно натискане на някой бутон, възпроизвежда дадено поведение, реакция, автоматично. Много удобно нещо е, защото така не трябва да научаваме нещо отново, през цялото време, веднъж като го научим, може да си направим модел. Проблема е, че основните модели на вярвания и поведения, които са програмирани в подсъзнанието, идват от нашите учители, което са основно родителите ни, семейството и обществото ни. Така, че повечето хора дори не разбират колко лесно се влияем от средата. Всеки човек, когото срещаме, всяка отделна ситуация, пред която се изправяме, всяка думичка, казана по телевизията.

 

За съзнанието това може да не изглежда кой знае какво влияние, но подсъзнанието е създадено специално така, че да оставя всеки сигнал от средата да ви оказва влияние, без да го осъзнавате. Тогава въпросът е – съзнателен или подсъзнателен живот водим?

 

И сега науките за неврологията ни казват, че при развитието в нашия живот, само 5% от него се контролира от съзнанието и 95% от времето се контролира от подсъзнанието, с програми, инсталирани там от други хора.

 

И проблемът е, че това означава, че когато тези програми се изпълняват - ние не ги виждаме.

 

Скептиците просто ще седят там и ще казват: "Съзнание? Архетипи? Астрология?"

 

"Не, не, не, ние създаваме неща с ръцете си, не с умовете си."

 

"Архетипите не са материални, те не могат да ми повлияят."

 

Но когато се замислите над факта, че сме осъзнати само за тази много малка част от нашето поведение... Това, за което не си даваме сметка е, че цели държави, цели цивилизации, си мислят, че са свободни и независими, но подсъзнателно, толкова ги е страх да бъдат свободни и независими, че ще се молят да бъдат управлявани и ако не могат да го направят сами, кой мислите съзнателно или подсъзнателно ще поеме тази отговорност? Това обикновено завършва с онази силна, мъжка, враждебна архетипна фигура. Когато сме в опасност, ние не търсим майка си да ни нахрани, ние искаме нашия баща да ни защити. И точно тогава, в ерата на страха, в тази епоха на катастрофи, на този паразит (фалшивото его), виждаме мъжко доминиране.

 

Един от основните начини за отказване от отговорността ни и от нашата съзнателна енергия, са парите. Със сигурност не искаме да си признаем, че зависимостта ни от парите е грешка, защото това би означавало, че грешката е в самите нас. А бог забранил ние да поемаме отговорност за нашия живот... така че обвиняваме парите. Това е крайъгълния камък на цялата илюзия, изграждана около нас от фалшивото его.

 

Казват, че парите са корена на всяко зло. И все пак те не могат да са зло, защото са само символ. Символите само носят вярата и духа на наблюдателя. Това означава, че символа на хартиените пари пробужда и изкарва на повърхността злите намерения и вродените недостатъци на нашето фалшиво его. Парите съществуват, само защото сме съгласни да ги приемаме като нещо стойностно. И за да илюстрираме още повече неспособността си на свобода, сме дали контрола на нашите, основани на вяра пари на една частна корпорация, вместо на федералното правителство.

 

Няма закон, който да казва, че трябва да използваме банкноти на федералния резерв като пари. Избираме го, защото се страхуваме от алтернативата...

 

 

 

Независимост.

 

"Няма по-безнадеждно поробени от тези, които лъжливо вярват че са свободни." - Гьоте

 

Но всъщност дори не става въпрос за пари, а за енергия, защото парите са само това материално нещо, което позволява милиарди хора да жадуват само едно нещо и да влагат своята енергия за същото нещо. Не става въпрос за плазмения телевизор, или начина на живот или работа или друго важно, или статуса, постигнат наистина накрая, защото знаем, че сме празни.

 

Тези хора чувстват тъга, самота и празнота също като всички останали толкова, че дори искат да запълнят тази празнота с материализъм, защото мислят, че това ще ги накара да се чувстват по-добре. Или искат да притъпят чувството на празнота с материални придобивки, тогава всичко това ни връща отново към онова чувство, че трябва да оставяме нашата зависимост в ръцете на нещо външно, нещо, над което нямаме абсолютно никакъв контрол.

 

Това, което виждаме сега, с всичкото съперничество по между ни, унищожавайки се един друг, войни, надпревара за материално съществуване, изнасилването на планетата и разкъсването й на части, за да вземем някое парче, да го стиснем в ръцете си и да кажем че сме спечелили играта.

 

Всяко едно от тези действия е деструктивно не само за планетата, но и за човешката цивилизация. Защото човечеството ще процъфти чрез сътрудничество и ще загине чрез съперничество. и ако тръгнете от тези истини, тогава ще стигнете до извода за... предстоящото изчезване на вида ни.

 

Виждате ли, всички ние имаме демони, така да се каже, всички имаме демони вътре в нашия живот, но очакваме да видим дяволски чудовища или тъмни видения, когато си мислим за демон, като този, който виждаме в киното... Но нашите демони всъщност са истински хора във всекидневния ни живот, хората, с които спорим, хората които ни завиждат или мразят, тези, които физически или емоционално нараняваме по някакъв начин или форма.

 

И не толкова заради това, че завиждаме или мразим качества в тези хора, колкото заради факта, че те ни напомнят за нас самите. Те отразяват качества, които са наши, каквито бихме желали да притежаваме повече, или такива, каквито въобще не искаме да имаме. Така, че какво правим? Облекчаваме тази болка, не като се справяме или борим с нашите демони, а наранявайки хората, които ни напомнят за нашите демони, наранявайки хората, които ни напомнят за нещата, които не харесваме в нас.

 

И когато станем безпомощни, заради това, че не контролираме емоциите си, защото всъщност не знаем какво влияе на нашите емоции, си го изкарваме на другите, изкарваме си го на абсолютно всичко друго, което може да ни се изпречи, или да действа като катализатор на омразата ни. Така правим същото нещо с животните... животните са перфектни защото не могат да се защитят. Те са перфектния катализатор на вътрешна агресия, на объркването ни, омразата ни... просто си го изкарайте на нещо абсолютно безпомощно. Просто си представете колко несъзнателен трябва да бъде човек за своите действия, за да измъчва или осакатява, или да третира жестоко, което и да е живо същество. Помислете за липсата на състрадание, което трябва да имате към живота по принцип, за да не бъдете способни да почувствате дори подобие на съчувствие към цели популации, камо ли просто към индивиди или отделни животни... Цели популации от видове се отглеждат специално, с цел стоки за потребление.

 

Но ще ви кажа кое е дори по-опасно... не толкова, че хората извършват тези жестокости, защото тези неща вече са общоприети за нормални. Тази форма на омраза и жестокост, вече е била общоприета и позната. Това, което наистина ме притеснява, са хората, които са срещу нехуманността, хората, които са СРЕЩУ жестокостта над животните и се чувстват достатъчно справедливи да мислят, че е оправдано да нараняваш или дори да желаеш да нараниш тези хора. Защото това са хора, които издигат подсъзнателното жестоко поведение, на цяло едно ново ниво на съзнателно жестоко поведение и това е напълно приемливо за тях.

 

Защото те чувстват, че е тяхна работа да раздават справедливост на другите. Сякаш са някакви авторитетни фигури или подобни. Това са хора, на които ще им отнеме много време и много по-трудно ще разберат защо таят толкова много вътрешна омраза и негодувание. Те явно не разбират, че това е просто друга форма на същата тази омраза. Така че, какво правим, за да продължим да се изправяме срещу демоните в нас? Когато започнем да осъзнаваме "Хей, чакай малко, може би не е добре да причиняваш вреда на друго живо същество", тогава егото трябва да излезе с някоя още по-скрита форма на жестокост, и ни изиграва, като излага наяве, същата форма на себеомраза, същото, изпълнено с негодувание поведение, но просто под друга форма и срещу друга група хора.

 

Но празнотата ще намери начин да се върне обратно в нас и хората винаги ще се чувстват неспокойни, без значение колко пъти прехвърлят вината към друга личност или друга група хора.

 

Нуждаем се от хаос в живота си, копнеем за разрушение, молим се за катастрофа. Защото, ако нямаме тези неща, които действат като форма на екзорсизъм или катализатор за нас, започваме да забелязваме същите тези неща в нас, а точно това е, което не искаме.

 

Знаете ли, можем да се справим с войните, с тероризма, можем да се справим със срива на стоковите пазари и икономическия колапс, ние можем да се справим с тези неща.  Но веднъж започнем ли да забелязваме хаоса вътре в нас, от това се страхуваме наистина...

 

Ще преживеем милион "11 септември" в момента, в който истински видим нашата себеомраза.

 

"Ние ефективно се самоунищожаваме чрез насилие, маскирано като любов."

 

"Има едно огромно количество болка в живота, и вероятно единствената болка, която може да бъде избегната, е тази, идваща от опита да се избегне болката." - Р.Д. Леинг

 

И знаете ли, че най-интересната част от всичко това е...

 

Изправяме се пред нещата всеки ден...

 

„Да познаваш своята собствена тъмна страна е най-добрия начин да се справиш с тъмната страна в другите хора” - Карл Густав Юнг

 

Всеки ден, който или приемаме с отворени ръце, или отхвърляме яростно, но интересното всъщност не е в това, какво приемаме или отхвърляме, колкото това, което е вътре в нас, това, което ни кара да се чувстваме привлечени от определено нещо или отблъснати от него.

 

Там е това фундаментално дуалистично поведение на мускулна сила или слабост, привличане или отблъскване, и интересното в това е, че когато разбереш, че съзнанието, осъзнаването... тази неуловима есенция, която оживява цялата материя на това, което виждаме около нас като живот, тогава ще намериш първоизточника на това дуално поведение.

 

Обяснявано е като вдишването и издишването на Брахма. Свиването и разширяването на Ариман и Луцифер, в един антропософичен смисъл. Активната и пасивна страна на електричеството, Мъжкото и женското начало, Ин и Ян,  Съществуване и Небитие, Всичко това са начини да се обясни един и същи поведенчески процес, който започва с осъзнаването, започва с познанието. И ако се отърсите от всички образи и понятия в съзнанието си, от тези фрази във вашата глава, и просто се опитате да почувствате разликата между двете полярности, ще започнете да забелязвате, че всички различни сценарии и възможности, които се разиграват в света, тръгват от това общо начало. Ще има милиони хора, казвайки ви защо за библията се смята, че е божието слово и че трябва да го следвате дословно.

 

И след това ще има други милиони, които ще твърдят, че това е форма на контрол над съзнанието и да не вярваме на нищо от това. Всеки ще ти каже "Пази се от това", или "Внимавай за това", "Това е добра информация", "Това е лоша информация" И аз просто се чудя, кое прави някой толкова авторитетен, че да каже дали нещо е истина или лъжа? И защо отричаш или приемаш каквото и да е, на базата на предположение на друг човек?

 

Защо не вземете решение за това самите вие? Информацията си е информация, няма такова нещо като добра или лоша информация, всичко опира до това, какво правите с нея. Аз казвам: Нека всичко ви бъде Библия, дайте на всяка част информация, на всеки човек, всяко събитие или сценарий, или ситуация, едно честно и отворено внимание.

 

Защото е ваша отговорност да отвърнете на това, по начин, по който вие избирате. Не да следвате стадото, не да следвате условностите, отговорността е ваша. И тогава няма значение колко хора ви казват, че сте прав или грешите, вие нямате нужда от тяхното одобрение.

 

Ако поне си задаваме въпроси за нашите действията, за мисловния ни процес и вземаме съзнателно решение всеки един ден, че това което чувстваме е правилно, това е, което аз смятам за Божественост.

 

Това е истински шаманизъм. И това е за мен нещото, което те кара да се чувстваш наистина жив. В тази жива, съзнателна вселена няма природни закони, а само навици.

 

Няма нищо външно за вселената, което да я кара да изпълнява закони за нея.  Илюзията за неизменни природни закони е просто резултата от липсата на необходимост на това битие, този навик да бъде нарушен. Когато навиците трябва да бъдат нарушени, за да се осигури оцеляването на организма, виждаме това събитие в природата и го наричаме Еволюция. Колективното съзнание формира нашата еволюция.

 

Чудесен пример за това е експеримента, извършен от Джон Карат през 1988 г. Неговия екип поставя клетки с лактозна нетърпимост в една среда, в която има само лактоза за храна. Според един природен "закон", всяка една от тези лактозно нетолерантни клетки би трябвало да загине. Но изненадващо, всички оцелели. Всяка една от тях разбрала проблема, пред който се изправя, и заменила дефектния лактозен ензим с функциониращ такъв, за да може да използва лактозата за храна. Ако една клетка има способността да реши как и кога да еволюира, защото е заплашена от изчезване, тогава всяко нещо може. Съществуващите схващания са, че човешкото тяло е биохимична машина, контролирана от гените. И следователно, поведението, емоциите и биологичните ни характеристики, здравето ни, живота ни, се контролират от гени, които ние не контролираме. Това е, на което учим хората: Вие сте жертви, гените контролират вашия живот, не сте ги избирали и не можете да ги промените, гените са, с които извършвате програма, която ще се случи.

 

В моите експерименти със стволови клетки, които започнах през 1967 г., аз изолирах една стволова клетка, сложих я в петриева паничка и тогава тя се делеше на всеки 10 часа. Тогава взех всички клетки, разделих ги на 3 групи и ги сложих в три петриеви панички.  А след това смених средата на растеж и съставките на средата във всяка от трите панички. В едната чинийка клетките формираха кост, във втората формираха мускул, а в третата, мастни клетки. Кое контролираше съдбата на една клетка? И първото нещо, което трябва да си кажеш е "Чакай малко, те бяха генетично идентични, когато бяха в една чинийка."

 

Така, че очевидно гените не контролираха това, защото всички клетки имаха едни и същи гени. Това, което бе различно, беше средата. И тогава всичко в моята кариера изведнъж прозвуча като "О, Боже мой, аз тук преподавам, че гените контролират живота, а клетките ми казват че гените реагират и отговарят на живота."

 

И след като можете да контролирате отговора, можете да контролирате и живота си. Това е начина, по който тълкувате средата, начина, по който съзнанието ви възприема средата и ако разбирате това, тогава може да отведете себе си към най-прекрасното проявление на тази планета, да бъдете напълно жив и напълно здрав, само от начина, по който отвръщате на света.

 

Пред лицето на финансов колапс по целия свят, политически и религиозни войни, които се вихрят неуморно и едно постоянно нарастващо чувство на изгубеност и лишеност от смисъл, има едно огромно количество енергия, избутвана към повърхността на колективното съзнание.

 

Еволюцията не идва постепенно, тя се случва на изблици и пристъпи, и се случва, поради огромната нужда на организма да оцелее. Сега сме в момент от историята, когато всички ще избираме. Ще изберем дали да се превърнем в независими, или да си останем зависими. Да се изправим пред истинското си аз, или да продължим да се борим с призраци. Да оздравеем, или да позволим на тази болест да се развива. Да живеем... или да умрем.

 

ИЗБОРЪТ Е ТВОЙ.

 

 

Превод: Заро ( Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. ) и dimr3, ред. и тайм.: Una

 

 

 

 

Sunday the 24th. Spiralata.net 2002-2017