Общество

За женското творчество

Печат

 

 

 

 

За женското творчество

 

Писмо първо

 

Елена Илина

 

Здравей, скъпа приятелко!

 

Колко хубаво стана, че се видяхме, преди да се върнеш в родния си град. Разбира се, че за половин час, колкото ни продължи срещата, си разказахме само за външната страна на нашия живот, като докоснахме едва в края на разговора темата, която те вълнува: отношенията с близкия човек. Ти питаше как да постъпиш в едни или други ситуации, а аз бързайки за последния автобус, се опитвах да ти отговоря нещо, люлеейки на ръцете си заспалото дете... Ето така си и поговорихме.

 

Няколко дни мислено беседвах с теб. А днес, когато ми се появи свободно време, веднага седнах да ти пиша.

 

Много се радвам, че си срещнала мъжа, с когото ще създадеш семейство. Поздравявам те с цялата си душа! И вълненията ти са напълно разбираеми: това е съвсем ново, непознато за теб начинание. Но нали някога и твоята професия ти е била непозната, и ти постепенно си я усвоявала - като начало, учейки пет години в института, а после работейки във фирма. Това, което вече е познато, то повече не плаши. Ето и сега, започваш да усвояваш новите за теб “професии” на съпруга, домакиня, майка. Само че на тези професии не ни учат нито в училище, нито в институтите. Напразно! Как да създаваш семейното си щастие - също трябва да се учи. И не пет години, като в института, а цял живот, постепенно повишавайки своята “квалификация”. Само по себе си (поне на мен така ми се струваше, когато бях млада) нищо не може да се получи, т.е. получава се не това, което искаш. Иска ти се нежност, разбиране, възхитен поглед. А се натъкваш на различие в разбирането на най-елементарни неща. Всичките тези малки несъвпадения постепенно се наслагват в едно голямо “напрягане”, което поражда и съмнението: ”А дали това наистина е моята “половинка?” И вместо да се положат всички усилия, за да се измени ситуацията към по-добра, човек започва да предявява претенции, да се съсредоточава върху своя егоизъм и като обидено дете да повтаря: ”А той пък?...” Позната ситуация, нали?

 

Добре, че при пътуването си, ти си успяла да погледнеш отстрани вашите отношения с любимия човек и да видиш в тях най-важното. “Големите неща се виждат отдалече”. Всичко останало може да се разреши - не си ти първата, която минава през тези “университети”.

 

Ти попита, как се решават трудните ситуации и какво трябва да се направи за да се избегнат. Ето за това си мислех след нашата среща, спомнях си, как беше при нас с мъжа ми, в нашия живот. С какво започвахме? Какви трудности имахме и какво ни помагаше да ги преодолеем? Какво ни даваше усещането за щастие? Как се променяше живота ни с появата на всяко едно от децата? Какво постигнах в живота и благодарение на какво го достигнах? И какво следва по-нататък?

 

Така че, благодаря ти, мила. Твоите въпроси ми помогнаха да осъзная собствения си живот. Ти ме помоли да ти помогна, а самата ти, без да разбереш, помогна на мен. И сега аз мога да споделя с теб своите “женски мъдрости”, благодарение на които, съм постигнала определени успехи в своя семеен живот.

 

Ще ти е интересно, навярно, да разбереш, с какви постижения посрещам днешния ден? Външно те изглеждат така.

 

За своите четиридесет години успях да завърша институт, два пъти да се омъжа за един и същи мъж, да родя три деца, да напиша за тях книга с приказки, да се науча да се оправям със селското стопанство на Алтай, да практикувам психология в една обществена организация, задочно да уча основите на икономическите науки - за да помагам на съпруга си в бизнеса, да не говорим за такива “дреболии” като: да работя в качеството си на майстор по производствено обучение, секретар-реферант и шивачка за индивидуални поръчки.

 

Както виждаш опита за общуване, който натрупах, съвсем не е малък, и особено, общуването в семейството, тъй като по-голямата част от своя живот бях домакиня. На мен ми харесва тази дума – домакиня. Да си домакиня в къщата е цяло изкуство: тука има и икономика със счетоводство, и сметки с ревизия, и психология с педагогика за всички възрасти, и кулинария, и шивашка дейност, и пераческа, и растениевъдство, и дизайн на интериора, и какво ли още не. С една дума - непрекъснат творчески процес.

 

Ето защо, съвършено напразни са опасенията ти, че сега ще “потънеш” в ежедневието и няма да ти остане време за творчество. Напротив, отварят се пред теб нови хоризонти за творчество! А как да направиш така, че да не “потънеш” в бита на ежедневието - за това ще поговорим малко по-късно. Сега искам да ти предложа, как да се ориентираш в същността на истинското женско творчество. И поради това, нека обърнем поглед към мъжете (за къде сме без тях, любимите!)

 

От далечни времена творческия процес се е смятал, не е ясно защо, прерогатив на мъжете. Отдавайки на жената второстепенна роля, мъжете създават мита за своето превъзходство. Но какво такова правят мъжете – силния пол, което не би могла да направи “слабата” жена? Жените са абсолютно във всички, в това число и в “мъжките” сфери на живота: и с политика се занимават, и в космоса летят, и правят научни открития, и хокей играят. Но само жената може да извърши това, което е недостъпно за нито един мъж в света: да износи и роди дете. Чисто и просто, мъжете и жените имат различно предназначение: мъжете движат прогреса, създават жизнените блага, а жените продължават човешкия род. Има ли смисъл, въобще, да говорим за превъзходство на единия над другия пол?

 

Но даже и в нашия цивилизован свят периодично изплува на повърхността дълбоко вкорененото заблуждение. Неотдавна, например, у автора на хороскопи за възрастни Григори Кваша, прочетох следното: ”Със своите жизнени задачи – създаване на семейство, раждане и възпитание на децата – жената сякаш демонстрира своята вторичност на фона на мъжа-творец”. И знаеш ли, какво му дава основание да мисли, че мъжете са по-умни и по-талантливи от жените? Това, че в енциклопедиите са поместени преимуществено мъжки имена!

 

Ех, мъже, мъже! Жените нямат време (а и защо им е) да развенчават мита за вашето превъзходство, та те са заети със създаване на семейство и възпитаване на децата, които и стават именно тези творци-титани. Женското творчество се състои точно в това - в създаването на творци. А последните, между впрочем, създават гениални произведения, вдъхновени – от кого? – от жената и тяхната любов към нея. И така – в продължение на столетия. Ние виждаме плодовете, но не знаем, какви са били условията, които са повлияли за тяхното съзряване.

 

Ето едва няколко примера от женското творчество.

 

Философът Дидро бил страстно влюбен в Софи Волан. Когато са се разделяли, той безумно тъгувал по нея. И в същото време те никога не са се разделяли, защото тя е живяла в неговото любещо сърце. Той често й е пишел писма за всичко това, което има по света. С годините са нараствали и неговата нежност и неговата мъдрост. И в този творчески растеж е участвала любимата жена.

 

Би ли се реализирал Дидро като философ, ако не беше срещнал Софи Волан? Безусловно, би се състоял. Когато са се срещнали, двамата са били не много млади - Дидро е бил известен в цяла Европа. Но едва, когато е заобичал, той е могъл да напише забележителните редове, в които са се съединили неговия ум и сърце: “Аз познах цялата мъдрост на нациите и реших, че тя нищо не струва в сравнение с тази безумна нежност, която ми вдъхва моята приятелка. Аз чух величествените им речи и си помислих, че една само дума от устата на любимата извиква в моята душа вълнение, което те не могат да ми дадат...”

 

Малцина са тези, които знаят, че руския писател и поет Алексей Константинович Толстой е служил в царския двор като чиновник на “особено” разпореждане. Службата го е измъчвала много, но той е нямал сила да остави униформата и двора, и само мечтаел да се заеме с творчество. Неговите мечти за литература и изкуство са се реализирали едва тогава, когато е обикнал София Андреевна Миллер, тази, която срещнал “сред шумния бал, случайно”. “Тайната, която покрива нейните черти”, той разгадава цял живот, като всъщност постига смисъла на любовта. След двадесет години съвместен живот той й пише от дрезденския хотел: “Аз току що пристигнах, в три и четвърт сутринта, и не мога да си легна, и да не ти кажа това, което ти казвам вече двадесет години, че не мога да живея без теб, че ти си моето единствено съкровище на земята... Мислейки за теб, аз не виждам в твоя образ нито една сянка, нито една. Всичко около теб е само светлина и щастие.”

 

Да, в енциклопедията София Андреевна я няма, както и много други жени и приятелки на известните мъже. Но именно тя е била за мъжа тази светлина и щастие, които са го вдъхновявали в неговото художествено творчество, придавали са смисъл на живота му.

 

Та къде е “вторичността” на жената на фона на мъжа? И за какво е това разединяващо деление, което води до лъжовно превъзходство вместо към единение? Това, което е било в живота на Толстой, прилича, по-скоро, на сплав от две начала, които не са загубили първичните си признаци, а са придобили наистина вълшебни свойства, които ако се вземеха поотделно не биха могли да достигнат.

 

Жените на декабристите – Мария Волконская, Елизабета Трубецкая, Александра Муравьова, коитo са пренебрегнали всичко: мнението на “света”, титулите, състоянието, комфорта, - и са последвали мъжете се в Сибир. Със своето присъствие и грижовност те са поддържали духа им, грижели са се за тях, в тежки условия са създавали удобства и са раждали деца! Защо се е запомнила и така вълнува епохата на декабристите, за разлика от много други исторически събития? Защото е осветена от истинската любов.

 

Александър Сергеевич Пушкин, всепризнатия гений на руската литература, е писал, че за формирането на душата му огромно влияние е оказала в детството му неговата бавачка Арина Арионовна, която му е разказвала приказки и легенди, и която е била запозната с живота на простолюдието. Интересно, какви ли щяха да бъдат произведенията на поета, ако я нямаше в живота му Арина Радионовна?

 

А ето и не толкова отдалечената във времето жизнена история на Ога Мандино – автора на бестселъра “Най-великия търговец в света”. Неговата майка от ранно детство не преставала да говори на сина си, че ще стане писател. Тя вярвала в него да самата си смърт, виждайки в писателския труд неговата мисия. Но синът, за съжаление, не вярвал на това и вървял по свой път, който го довел до бедност, алкохолизъм и загуба на семейството. И все пак Мандино се е “надигнал от пепелта” и е реализирал мечтата на майка си и своето предназначение. Написвайки “Най-великия търговец”, а след това и още няколко книги, той помага на много хора от различни страни по света да повярват в своите сили и да изменят съдбата си, да усетят радостта от живота.

 

Ето така са влияли жените на историята: в по-голямата си част не непосредствено, а косвено, чрез мъжете. Осъществявайки главното творчество на своя живот, създавайки условия за ръста и творческата реализация на близките си хора. Творили са с любов.

 

Ето я и главната задача и смисъла на живота – да се научим да обичаме.

 

Може ли да се научим да обичаме? Все едно да ме попиташ, може ли да се опознае Вселената. Да се опознае е невъзможно, а и невъзможно е да не се опознава. Целият наш живот – това е училище за любов. И ние с тебе продължаваме да се учим, помагайки си една на друга.

 

На това ми се иска да приключа първото си писмо. С нетърпение ще чакам отговора ти.

Елена