Общество

Йосиф Бродски. Възхвала на скуката

Печат

Йосиф Бродски. Възхвала на скуката

(Реч пред абитуриентите на Дармътския университет през юни 1989г.)

 

Но ако ти не можеш да удържиш царството си

и отидеш, както стори баща ти, там,

където мисълта обвинява, а чувството осмива,

вярвай в своята болка...

У.Х.Оден, "Алонсо към Фердинант"

 

Значителна част от това, което ви предстои, ще бъде поръчано от скуката.Причината, поради която бих искал да поговоря за нея в този тържествен ден за вас, се състои в това, че, доколкото знам, нито един хуманитарен колеж не може да ви подготви към подобна бъдещност; и Дармът не е изключение. Нито точните, нито хуманитарните науки не ви предлагат курсове по скука. В най-добрия случай те могат да ви запознаят с нея, като ви я натрапят. Но какво значи случайното съприкосновение в сравнение с неизлечимата болест? И най-досадният монотонен брътвеж от катедрата, или назидателният учебник, който те приспива, - са нищо в сравнение с психологическата Сахара, която започва директно от вашата спалня и засенчва хоризонта. Известна с няколко синонима - жал, мъчение, безразличие, безпричинно страдание, сплин, объркване, апатия, потиснатост, вялост, сънливост, опустошеност, униние и т.н., - скуката е сложно явление и като цяло тя е продукт на повторението. В такъв случай изглежда, че най-доброто лекарство срещу нея би следвало да бъдат изобретателността и оригиналността. Сиреч, на това, на което вие - младите и дръзките - разчитате.

Уви, животът няма да ви даде подобна възможност, защото главното в жизнената механика е именно повторението. Може, разбира се, да се възрази, че постоянния стремеж към оригиналност и изобретателност е двигател на прогреса, а оттам и на цивилизацията. Обаче, опрем ли се на предимствата на ретроспекцията, ще видим, че този двигател не е най-ценният. Защото, ако съотнесем историята на нашия вид към научните открития, без да говорим за етическите концепции, ще видим, че резултатът няма да е радостен. Ще получим, изразявайки се по-конкретно, векове от скука. Самото понятие за оригиналност или за новаторство издава монотонността в стандартната реалност на живота, чийто главен стих, или по-скоро - стил - е скуката. С това той - животът - се отличава от изкуството, чийто най-зъл враг, както вие сами вероятно знаете, е клишето. Затова не е чудно, че и изкуството не може да ви научи как да преодолявате скуката. На тази тема са написани само няколко романа; нарисувани са още по-малко живописни платна; що се отнася до музиката, тя по начало е несемантична. Единственият начин да направиш изкуството убежище от скуката, от този екзистенциален еквивалент на клишето - е сам да станеш творец. Макар че при вашата многочисленост, тази перспектива ми се струва и непривлекателна, и малковероятна. Но дори и да тръгнете всички вкупом към пишещите машини, палитрите и стативите, пак не бихте могли да се предпазите напълно от скуката. И щом майката на скуката е повторението, то вие - младите и дръзките - бързо ще бъдете смазани от отсъствието на признание и низката заплата, защото и едното, и другото хронически съпътстват изкуството. В това отношение литературният труд, живописта, композирането на музика значително отстъпват на работата в адвокатската кантора, в банката, или дори в лабораторията. И понеже не носи печалби, то доста неохотно става жертва на демографията.И щом, както вече казахме, повторението е майка на скуката, то демографията (на която й предстои да изиграе във вашия живот роля, по-голяма, от който и да е от усвоените от вас предмети) е нейният втори родител. Може да ви звуча като мизантроп, но аз съм два пъти по-стар от вас и населението на земята се удвои пред очите ми . А когато вие станете на моите години, то ще се учетвори, но не по начина, по който очаквате. След 2000-та година например, ще настъпи такова културно-етническо преразпределение на света, което ще се превърне в изпитание за вашето човеколюбие.

Това само по себе си ще намали възможностите за оригиналност и изобретателност в качеството им на противоотрова срещу скуката. Но дори и в един по-безличен свят се срие и едно друго усложнение, свързано с оригиналността и изобретателността, и то е, че те буквално се самоизплащат. При условие, че вие сте способни на едното или другото, то следва да забогатеете доста бързо.

Сигурно ви се иска, повечето от вас го знаят от собствен опит, да няма човек, който да страда от скуката толкова, колкото богатите, тъй като те с парите си купуват време, а времето има свойството да се повтаря. Като допускам, че вие не се стремите към бедността - иначе изобщо нямаше да дойдете да учите в колеж - мога да очаквам, че скуката ще ви настигне, веднага щом първите инструменти за самозадоволяването й ви станат достъпни. Благодарение на съвременните технологии, те са станали толкова многочислени, колкото са и синонимите на скуката. Предвид тяхното предназначение - да ви помогнат да забравите, за излишъка от време - тяхното изобилие е достатъчно красноречиво. Толкова красноречиво е и използването на вашата покупателна способност по пътя към върховете, към които ще закрачите от тук под щракането и жужането на някои от тези инструменти, които вашите родители и роднини вече държат здраво в ръце. Това е пророческа сцена, дами и господа от випуск 1989г., защото вие встъпвате в свят, където отбелязването на събитието умалява самото събитие - в света на видеото, стереото, дистанционното управление, тренировъчните костюми и тренажори, поддържащи ви във форма, за да можете отново и отново да изживеете своето или нечие друго минало: консервираният възторг, изискващ жива плът. Всичко, което изразява повторяемостта, е натъпкано със скука. В значителна степен това се отнася и за парите - за самите банкноти и притежанието им. Разбира се, аз нямам намерение да обявявам бедността за спасител от скуката - ако и на св. Франциск, по всяка вероятност, това да му се е удало. Независимо от цялата несрета около вас, идеята за създаване на нови монашески ордени не изглежда особено привлекателна в нашата епоха на видеохристиянството. При това вие, младите и дръзките, сте склонни повече да правите добрини в тази или онази Южна Африка, отколкото към ближните, и по-скоро ще се откажете от любимата си лимонада, но не и да си позволите да стъпите в някой бедняшки квартал. Затова никой не ви препоръчва бедността. Всичко, което може да ви се предложи, - е да внимавате с парите, тъй като нулите от вашите сметки могат да се превърнат във ваш духовен еквивалент. Що се касае до бедността - скуката е най-жестоката страна от нейните неволи и бягството от нея има още по-радикални форми: като бурното въстание или наркоманията. И двете са временни, понеже злочестината на бедността е необятна; и двете, вследствие на тази безкрайност, са скъпоструващи. Изобщо, човек, който си вкарва хероин сам във вената, го прави по същата причина, поради която вие си купувате видео: за да се справи някак с излишъка от време. Разликата е в там, че той харчи повече, отколкото получава, и неговите средства за спасение - по-бързо от вашите - стават също толкова губителни, колкото е това, от което се спасява. Като цяло тактилната разлика между иглата на спринцовката и копчето на стереото приблизително съответства на разликата между остротата и тъпотата на влиянието на времето върху нямащите и имащите. С две думи, дали сте богати или бедни, рано или късно вие ще пострадате от излишъка на време. На вас - потенциално богатите, ще ви омръзне - работата, приятелите, съпругите, любовниците, изгледът от прозореца ви, мебелите, тапетите в стаята, мислите ви, ще си омръзнете сами на себе си. И съответно ще се опитате да намерите пътища за спасение. Освен принасящите удовлетворение гореупоменати играчки, може да се втурнете да сменяте работата си, местожителството, познатите си, страната, климата; да се отдадете на оргии, алкохол, пътешествия, кулинария, наркотици, психоанализа. Впрочем, можете да се заемете с всичко това едновременно; и за кратко да се спасите. До деня, когато, разбира се, ще се събудите в спалнята си сред новото си семейство и други тапети, в друга държава и климат, с купчина сметки от вашия туристически агент и от психоаналитика ви, но пак със същото посърнало усещане за дневната светлина, нахълтваща през прозореца. Ще скочите в маратонките си, и ще откриете, че те са останали без връзки, с които евентуално да се измъкнете от ситуацията, придобила толкова познати параметри. В зависимост от вашия темперамент или ще се паникьосате, или ще се примирите с обичайността на това усещане; или още веднъж ще се впуснете в ужаса на промените. Неврозата и депресията ще влязат във вашия речник; хапчетата - във вашата аптека. Всъщност няма нищо лошо в това да искаш да се освободиш от живот, свързан с постоянно търсене на алтернативи, подлудяващи професии, съпруги, обкръжения и т.н., при положение, че сте в състояние да си позволите алиментите и кашата в спомените си. Подобно положение е добре възпято от екрана и в романтическата поезия. Разковничето обаче е в това, че много скоро подобно търсене ще се превърне в основното ви занимание, и вашата жажда за алтернатива ще стане равна на всекидневната доза на наркомана. Но и от това съществува още един изход. Не най-добрият от ваша гледна точка, и не задължително безопасен, но затова пък бърз и евтин. Тези от вас, които са чели "Слуга на слугите" от Робърт Фрост, сигурно помнят този стих: "Най-добрият изход е винаги - през нещата." Това, което имам да ви предложа, е вариация на тази тема. Когато ви налегне скуката - отдайте й се, нека тя да ви изпълни, потопете се в нея, стигнете до дъното й. Като става дума за неприятности, правилото е следното: колкото по-скоро стигнете дъното, толкова по-бързо ще изплувате на повърхността. Идеята тук, ползвайки думите на англоезичния поет, е да прегърнеш страховете си. Причината, поради която скуката заслужава такова внимание, е там, че тя е чисто, неразредено време в цялото му повтарящо се, претрупано и монотонно великолепие. Скуката е, така да се каже, вашият прозорец към времето, към онези негови свойства, които сме склонни да игнорираме до такава степен, че чак разклащаме душевното си равновесие.

Иначе казано, тя е вашият прозорец към безкрайността на времето или, с други думи, поглед към вашата незначителност в него.Вероятно с това може да се обясни тревогата през усамотените вечери на вцепенение, или очарованието , с което понякога наблюдаваме прашинката, кръжаща в слънчев лъч, - а някъде тиктака будилник, жега е и силата на волята клони към нула. И ако този прозорец се е открехнал, не се опитвайте да го затворите; напротив, отворете го широко. Защото скуката говори на езика на времето и й предстои да ви преподаде най-ценния урок във вашия живот - урока за вашата безпределна незначителност. Той е ценен за вас, а също и за тези, с които общувате. "Ти си тленен", - ви нашепва времето с гласа на скуката, - "и каквото и да правиш, от моя гледна точка, е напразно." Фразата, разбира се, няма да е като капка мед за душата ви; обаче усещането за безсмисленост, за ограничената значимост дори и на вашите най-възвишени, най-ентусиазирани действия, е по-добро, отколкото илюзията за тяхната плодотворност, неизбежно следвана от прекомерно самочувствие. Защото скуката е и втурване на времето във вашата ценностна система. Тя втъкава вашето съществуване в неговото - на времето - съществуване: перспектива, крайният резултат на която, е точността и смирението. Първото, следва да отбележим, поражда второто. Колкото повече осъзнавате собствената си значимост, толкова по-смирени ставате, а и по-състрадателни към себеподобните, към онази прашинка, дето кръжи, в слънчевия лъч, или вече неподвижно е притихнала на масата. Ах, колко животи са вместени в тази прашинка! Не от ваша гледна точка, а от тяхна. Вие за тези животи сте същото, каквото е времето за вас; затова те ви изглеждат толкова нищожни. "Не ме забравяй," - шепне прахта. Нищо не може да стои толкова далеч от душевната подреденост на всеки един от вас, млади и дръзновени приятели,, колкото настроението, изразено в двустишието на покойния вече немски поет Питър Хухел. Цитирах ви го, не защото исках да породя у вас влечение към малките нещица - семена и растения, песъчинки и насекоми - малки, но многочислени. Приведох ви тези думи, защото ми харесват и защото разпознавам чрез тях своята същност, а и - за да съм откровен до край - и същността всеки жив организъм, на когото предстои да бъде изтрит от лицето на земята. "Не ме забравяй." - казва прахта. Тук се долавя намек за това, че ако научим за себе си от времето, вероятно и времето на свой ред може да научи нещо за нас. А какво би могло да научи то? Отстъпвайки му по значителност, ние го превъзхождаме в чувствителността си. Какво означава да си незначителен. Ако ви е нужна парализираща волята скука, за да ви го внуши, тогава да живее скуката. Незначителни сте, защото сте смъртни. Обаче, колкото една вещ е по-тленна, толкова повече е заредена с живот, емоции, радости, страхове и състрадание. А безкрайността не е особено одухотворена, не е особено емоционална.

Вашата скука в крайна сметка ви го подсказва. Защото тя е скука безкрайна. Уважавайте тогава нейния произход и, по възможност, не по-малко от своя собствен. Защото именно самото предчувствие за тази бездушна безкрайност може да обясни интензивността на човешките чувства, често водещи до зачеването на нов живот. Което не значи, че вас са ви заченали от скука, или че крайността поражда крайност (макар че и едното, и другото звучат правдоподобно). Това по-скоро навежда на мисълта, че страстта е привилегия на незначителното. Затова се старайте да бъдете страстни и оставете безстрастието на съзвездията. Именно страстта е лекарство срещу скуката. Както и, разбира се, болката (физическата - повече, отколкото душевната), която е обичайната спътница на страстта; макар и да не ви пожелавам нито едната, нито другата. Защото, когато ви е болно, вие знаете, че в крайна сметка не сте излъгани от тялото или от душата си. Освен това хубавото на вашата скука, тъга или чувство за безсмисленост на вашето собствено или на всички останали съществования е, че това не е измама. Може да опитате да се измъкнете с помощта на криминални филми или екшъни, които да ви отнесат там, където не сте ходили преди вербално/визуално/ментално - нещо, продължаващо поне няколко часа. Но все пак избягвайте телевизията, особено безразборното превключване на каналите: това си е чиста проба излишество. И ако тези средства не подействат, пуснете я, "хвърлете душата си в гъстотата на мрака". Разтворете обятията си или дайте на скуката или тъгата да ви прегърнат, понеже те при всички случаи са по-големи от вас. Без съмнение, в тяхната прегръдка ще ви бъде душно, но се опитайте да ги изтърпите, колкото можете, а после още мъничко. И най-важното, не си мислете, че някъде с нещо сте сбъркали, и не се опитвайте да се връщате и да поправяте грешката си. Напротив, както е казал поетът: "Вярвай на болката си." Тези ужасни мечешки прегръдки не са грешка. И всичко, което ви тревожи - също не е.

Запомнете завинаги, че няма прегръдка на този свят, която в края на краищата да не се отвори. И ако това ви се струва мрачно, то вие си нямате представа от мрак. Ако това ви се струва несъществено, надявам се времето да докаже вашата правота. А струва ли ви се, че темата е неуместна за такова тържествено събитие, аз няма да се съглася с вас. Бих се съгласил, ако ставаше дума за вашето постъпване в колежа, а не за завършването му. Утре вас тук няма вече да ви има, защото вашите родители са платили само за четири години и за нито ден повече. Така, че ще се наложи да отидете някъде другаде, да правите кариера, пари, да се задомите, да се срещнете със своята уникална съдба. Абитуриенти от випуск 1989 година, днес вие се разделяте с това място. И отивате в свят, който е по-плътно населен от тукашния и където ще ви отделят много по-малко внимание, отколкото сте свикнали за последните 4 години. Ще бъдете оставени сам сами. Що се отнася до вашата значимост, то можете сами много бързо да я оцените, като съпоставите вашия брой от 1100 човека със 4,9 милиарда души в света. Следователно, благоразумието в това събитие също е толкова уместно, колкото - и фанфарите. Не ви пожелавам нищо друго, освен късмет. Но ще има и маса тъмни и още по-лошо - унили часове, родени, колкото от външния свят, толкова и от вашите умове. А от тях следва да се защитите по някакъв начин; което и се опитвах според скромните си възможности да направя сега, независимо от това, че то не е достатъчно. Понеже това, което ви предстои, е едно изключително, но и уморително странстване; сега вие, така да се каже, се качвате на влака, който се движи без разписание. Никой не може да каже какво ви очаква, още по-малко тези, които са останали зад гърба ви. Единственото, в което можете да сте сигурни, е, че пътуването е в една посока.Затова опитайте се да извлечете някаква утеха от мисълта, че колкото и да ви е неприятна тази или онази гара или спирка, то престоят там няма да трае вечно. Затова никога не се застоявайте на едно място, дори и когато ви се струва, че е така; това място - днес, тук - се превръща във ваше минало. То ще започне да се смалява, защото влакът е в постоянно движение. То ще се смалява, дори и когато ви изглежда, че сте спрели. Погледнете го за последен път, докато е все още с нормалните си размери и не е превърнало в снимка. Погледнете го с цялата нежност, на която сте способни, защото вече гледате към своето минало. Погледнете в очите на най-хубавото, на което сте способни. Макар и, не се съмнявам, че някога, някъде ще ви бъде още по-хубаво, отколкото ви е било тук.

"Знамя" №4 1996г.

© Любомир Георгиев Занев, 10.05.2004

Източник:  http://www.bukvite.bg/poem_old.php?docid=21497

Monday the 18th. Spiralata.net 2002-2017