Общество

Капанът, наречен „Новини“

Печат

Капанът, наречен „Новини“

Ролф Добели

Ролф Добели е швейцарски писател и предприемач. Съосновател е на getAbstract, една от водещите световни компании за абстракти и ревюта на икономически статии и книги. През 2011 г. публикува своя бестселър "Изкуството да мислиш ясно".

    Тази статия е антидот на новините. Тя е дълга, така че може би няма да ви се получи да я прочетете бързо. Благодарение на масовото потребление на новини, ние сме изгубили способността да прочетем повече от четири страници наведнъж. Тази статия ще ви покаже как да избягате от капана, наречен „новини“, ако все още не сте затънали твърде дълбоко.

НОВИНИТЕ ЗА УМА СА КАТО ЗАХАРТА ЗА ТЯЛОТО

Ние сме толкова добре информирани, а знаем толкова малко. Защо? Защото преди 200 години измислихме токсичната форма на знанието – „новините“. Дойде време да разкрием най-разрушителните ефекти от новините и да вземем мерки, за да се предпазим от тази опасност.

В същността си ние сме пещерни хора в костюми и рокли. Нашите мозъци са оптимизирани за лов и събиране, преживяване в малки групи от 25 до 100 души и оцеляване в условията на ограничено количество храна и информация. Днес нашите мозъци и тела живеят в един свят, към който са абсолютно неприспособени. Това води до огромни рискове и опасно поведение.

За последните десетилетия най-успешните от нас осъзнаха, колко е опасен животът в условия на излишък от храни (водещ до диабет, затлъстяване) и започнаха да променят начина си на хранене. Но повечето от нас дори не могат да си представят, че новините за мозъка са като захарта за нашето тяло. Новините се поглъщат лесно. Хранят ни с малки късчета проста информация, която не касае нашия живот и не изисква умствени усилия. Затова и почти не се чувстваме наситени. За разлика от четенето на книги и на дълги статии, които изискват умствени усилия, ние можем да поемаме безкрайно количество ярки новини. Толкова ярки, като малки бонбонки за нашия мозък.

Днес ние достигнахме точката на претоварване с информация точно така, както преди 20 години достигнахме точката на претоварване с храна. Започваме да разбираме, че новините могат да бъдат токсични. И правим първите крачки към информационна диета.

Това е моят опит да изясня опасностите, породени от новините, както и да препоръчам път за борба с тези опасности. Вече цяла година живея без новини, затова мога да видя и опиша резултатите от тази свобода: по-малко разсейване, повече време, по-малко нерви, по-дълбоки мисли, повече открития. Не е лесно, но си струва.

Ето и причините, поради които си струва да се откажем от новините:

 

Причина №1: НОВИНИТЕ СИСТЕМАТИЧНО НИ ЗАБЛУЖДАВАТ

Новините не ни дават никаква реална представа за света. Нашият мозък обръща внимание, на първо място, на визуалната, мащабната, сензационната, скандалната, гръмка информация под формата на истории. И мозъкът, в своята ограниченост, много-много не забелязва дългите, абстрактни, бавни и сложни парчета на знанието.

Ярките истории са много полезни за оцеляването. „В квартала се появи тигър-човекоядец!“. Това е полезна информация. Затова мозъкът привиква да й обръща особено внимание. Медиите използват това когнитивно изкривяване, доколкото е възможно.

Какво правят телевизионните канали и вестниците? Те се фокусират върху яркия визуален образ. Основното е картината, дори и да скрива някои по-важни, но скучни неща. Така се улавя вниманието ни, така работи бизнес-моделът. На нашите мозъци им харесват вкусните истории, те са лесни за поглъщане.

Да разгледаме един пример: автомобил излиза на мост и мостът се срутва. За какво ще ни говорят по телевизията? За колата. За водача. За това къде е отивал. За това какъв човек е той и колко деца е имал. Но всичко това няма значение. Кое е важното? Структурната цялост на моста. Недостатъкът в конкретния мост, който може да доведе до срутването и на други мостове. Това е поуката, която трябва да извлечем.

Какво значение има каква е колата? Всеки автомобил би могъл да струти моста, това може да бъде дори силният вятър или бездомно куче. Така че, защо телевизията фокусира вниманието ни върху автомобила? Защото това е ярък и много драматичен образ, това е една лична история.

И такива новини са евтини за производство. Защо да търсим експерти по мостове и да анализираме устойчивостта на материала? Най-лесният начин е да интервюираме съсед на жертвата и да направим снимка на обезобразената кола.

В резултат от старанието на медиите, ние имаме в главата си абсолютно грешна карта на рисковете:

–  Фалитът на Лемън Брадърс е надценен, фискалната дисциплина е недооценена;

–  Астронавтите са надценени, медицински сестри са недооценени;

–  Бритни Спиърс е надценена, докладът за изменението на климата е подценен;

–  Авиокатастрофите са надценени, резистентността към антибиотици е подценена.

Ние не сме достатъчно рационални, за да се съпротивляваме на натиска на съвременните медии. И това е опасно нещо, защото оценката на рисковете, която получаваме от новините, е напълно различна от реалните опасности, които ни заплашват.

Гледането на новини за самолетни катастрофи ще промени вашата оценка за рисковете, без значение колко сте умни. Ако мислите, че ще можете да компенсирате това изкривяване по пътя на вътрешното съзерцание, дълбоко се лъжете. Дори банкери и икономисти, които имат реални стимули да се противопоставят на новинарските заплахи, се оказаха безпомощни да го направят.

Единственото решение е да се откажете от консумацията на новини.

 

Причина №2: НОВИНИТЕ НЕ СА ВАЖНИ

Само за изминалата година вие сте прочели около 10 хиляди новинарски истории. Цитирайте поне една новина, която ви е помогнала да вземете правилното решение за важен аспект от живота ви, за вашата кариера или бизнес. Можехте ли да вземете такова решение, получавайки информация от други източници, а не от новините?

Смисълът е в това, че новините, които ни показват, не са от значение по отношение на силите, които действително ни влияят. В най-добрия случай новините забавляват. Но при всички случаи са безполезни.

  

Представете си, колкото и странно да звучи, че сте намерили полезна новина. Новина, която съществено е променила живота ви. Колко безполезна информация трябва да преработите, за да получите тази ценна информация? Ние не можем да се определим предварително стойността на всяка новина, следователно сме принудени да поглъщаме всичко. Струва ли си? Едва ли.

Няколко примера за новини, които са имали влияние върху стотици хиляди хора, но са били недооценени:

През 1914 г. новината за убийството на Франц Фердинанд би трябвало да засенчи всички други със своята значимост. Но тя била само една от хилядите новини. Редовият Швейк и редовият репортер са считали това за поредното политическо убийство, но не и за повратна точка в историята на човечеството.

Първият уеб браузър се появи през 1995 година. Това е огромна стъпка за цялото човечество, но на практика остана без голямо медийно внимание.

За хората е сложно да определят това, което е наистина важно. Много по-просто е да се определи нещо ново. Ние нямаме сетива за възприемане на важността на информацията. Важността не се определя от природните закони. Важното срещу новото – това е фундаменталната борба на съвременния човек.

Новините ни заливат с възгледи, които са нерелевантни. Нерелевантни – означава, че лично за нас не са важни. Кое е важното – решаваме ние. Не бива да поверяваме тази задача на  новинарските канали. За новинарските канали е важна историята, която продава в милиони копия. Дарфур, Парис Хилтън, влакова катастрофа в Китай или някакъв идиотски световен рекорд за изяждане на 78 чийзбургера за час. Тези измамни трикове са заложени в основата на медийния бизнес. Това се преподнася като нещо важно, но в действителност е просто една новина.

   Медиите искат от нас да вярваме в това, че новините ни дават някакво конкурентно преимущество пред останалите. И мнозина го вярват. Ние нервничим, когато сме отрязани от информационния поток. Страхуваме се да не пропуснем нещо важно. Но в действителност точно консумацията на новини ни лишава от конкурентни предимства. Колкото по-малко новини консумирате, толкова повече предимства ще имате пред останалите.

Страхувате се, че ще пропуснете нещо важно? От личния ми опит, ако се случи нещо действително важно, ще чуете за него, дори и ако живеете в информационен вакуум. Приятели и колеги ще ви разкажат за всичко, дори по-достоверно, отколкото новинарските канали. Те ще добавят от себе си в качеството на бонус метаинформация, доколкото познават вашите приоритети, а вие познавате техния манталитет.

Заключение: ще научите много повече за важните събития и социални промени, четейки специализирани списания, хубава книга или просто общувайкис хора.

 

Причина №3: НОВИНИТЕ ОГРАНИЧАВАТ РАЗБИРАНЕТО ЗА СВЕТА

Новините не обясняват нищо. Те са малки мехурчета, които се пукат над повърхността на по-дълбокия свят. Информационните агенции понякога се гордеят, че са представили коректно фактите. Но тези факти са вторичен продукт от по-дълбоки причини. И новинарските медии, и потребителите на новини грешат, когато си мислят, че сухите факти водят до разбиране на света.

Сами по себе си „новинарските факти” не са толкова важни, колкото нишките, които ги свързват. В действителност ние трябва да разберем процесите, които лежат в основата на фактите. Да разберем как работи всичко.

  

За съжаление много малко новинарски медии обясняват истинските причини, защото процесите, които водят до значителни социални, политически и екологични промени, са почти невидими. Те са сложни, нелинейни и тежки за нашите мозъци. Защо новинарските медии харесват лесното съдържание – скандали, вицове, човешки истории и снимки? Отговорът е прост – това съдържание е по-евтино за производство. На свой ред, важните теми не са просто истории, това са силни трансформиращи движения, които не привличат особено вниманието на журналистите.

Много хора вярват в това, че колкото повече информация владеят, толкова по-добри решения могат да вземат. Новинарските медии поддържат тази вяра. По дяволите, това е в техен интерес. Но ще ви приближи ли натрупването на факти към по-добро разбиране на света? За съжаление, не. Всъщност е точно обратното. Колкото повече „новинарски факти“ консумирате, толкова по-лошо е разбирането ви за голямата картина.

Няма доказателства, че инфозависимите хора взимат по-добри решения. Или поне не по-добри от тези на един средностатистически човек. Ако повечето информация водеше до благосъстояние, журналистите щяха да са на върха на пирамидата. Така че не това е най-важното. Ние не знаем кое точно прави хората по-успешни, но със сигурност не и натрупването на новинарски скрап.

Четенето на новини с цел разбиране на света е дори по-лошо, отколкото да не се чете нищо. По-добре да се откажем напълно от консумацията на новини. По-добре да четем книги и списания, отколкото да преглъщаме сензационни заглавия.

 

Причина №4: НОВИНИТЕ ВРЕДЯТ НА ВАШЕТО ЗДРАВЕ

   

Новините постоянно се обръщат към нашата лимбична система. Паническите истории водят до освобождаване на глюкокортикоиди (кортизол). Това нарушава имунната система и води до растеж на хормоните. Просто казано – тялото ни е в постоянно състояние на стрес.

Високите нива на глюкокортикоиди водят до нарушения в храносмилането, потискане на клетъчния растеж, неврози и податливост към инфекции. Потребителите на новини рискуват собственото си здраве. Други странични ефекти са страх, агресия, ограничено зрително поле и десенсибилизация.

 

Причина №5: НОВИНИТЕ УСИЛВАТ КОГНИТИВНИТЕ ИЗКРИВЯВАНИЯ

Новините хранят майката на всички когнитивни изкривявания – склонността на хората да дават предимство на информация, която потвърждава техните предварителни концепции или хипотези (склонност за потвърждаване, англ. confirmation bias). Ние автоматично отхвърляме информацията, която противоречи на предварителните ни убеждения в полза на информацията, която ги подкрепя.

   Както е казал Уорън Бъфет: „Това, в което хората наистина са добри, е да тълкуват всяка нова информация така, че предишните им заключения да останат непокътнати“. Това е склонността да се валидира тяхната гледна точка. Потреблението на новини, особено на специализирани, изостря този недостатък на нашия мозък. Като резултат ние се движим в един вид облак от потвърждаващи данни, независимо от това, че нашата теория за устройство на света може да е лъжлива. Ние ставаме самоуверени, поемаме глупави рискове и подценяваме шансовете си.

Новините се хранят и с друго изкривяване – склонността да се вярва на истории (story bias). Мозъците ни жадуват за истории, които „имат смисъл”, дори и ако те не отговарят на действителността. А новинарските медии са щастливи, когато могат да ни поднесат тези лъжливи истории. Вместо да ни съобщят за спада (или нарастването) на пазара с 2%, телевизионните новини ни казват: „Пазарът падна с 2% заради X“. Този „хикс“ може да бъде прогнозата за печалбата, страхът за еврото, статистиките за неизплатени заплати, решение на властите, терористична атака в Мадрид, стачка на метрото в Ню Йорк или едно ръкостискане между двама президенти. В действителност – това, което ни е угодно.

Това ми напомня за колежа. Учебникът ми по история посочваше седем (не шест, не пет) причини за избухването на Френската революция. Работата е там, че ние не знаем защо точно е избухнала революцията. И защо точно през 1789 година. Ние не знаем защо пазарът се движи нагоре или надолу. Твърде много фактори влияят на движението. Ние не знаем защо избухват войни, как се извършва технологичният пробив или защо галопира цената на петрола.

Всеки журналист, който пише „пазарът скочи заради X“ или „компанията фалира заради Y“, е идиот. Разбира се, X може да повлияе, но това не е изяснено докрай, а има и други влияния, които могат да бъдат много по-значителни.

В повечето случаи новинарските репортажи са просто истории и анекдоти, в които липсва последователен анализ. Писна ми от този евтин начин да се обяснява света. Това е грешно. Това е нерационално. Това е заблуда. И аз отказвам да замърсявам мисленето си с това.

 

Причина №6: НОВИНИТЕ ЗАТОРМОЗЯВАТ МИСЛОВНИЯ ПРОЦЕС

Мисленето изисква концентрация. Концентрацията изисква да не ни безпокоят. Новините са като свободни радикали, които пречат на ясното мислене. Те са специално проектирани така, че да ни разсейват. Те са вируси, които крадат от нашето внимание. И тук става дума не за загуба на време – за това ще стане дума по-късно. Става дума за невъзможността да се мисли ясно, защото сте се отворили за информационния поток, който отвлича вниманието ви.  

Има два вида памет. Капацитетът на дългосрочната памет е почти безкраен. Капацитетът на краткосрочната памет е изключително ограничен – просто се опитайте да повторите телефонен номер с десет цифри само след едно прослушване. Пътят от краткосрочната към дългосрочната памет е тясна врата в нашия мозък, но всичко, което искате да разберете, трябва да мине през нея. Ако този път е преграден, няма да мине нищо. Новините намаляват концентрацията и отслабват разбирането.

Мозъкът се нуждае от време, за да „загрее”. Преходът в състояние на концентрация изисква минимум 10 минути четене. За по-малко време мозъкът ни обработва информацията нахалост, едва-едва задържайки нещо в паметта. Новините са като вятър в лицето ни. Опитайте се да си спомните Топ 10 на новините за изминалия месец. Ако ви е трудно да си спомните нещо, не сте сами. Защо да се консумира информация, която не води до увеличаване на обема на знанията?

Негативният ефект на новините в интернет е още по-силен. През 2001 г. двама канадски учени установиха, че разбирането на контекста намалява според количеството на препратки в статията. Защо? Защото всеки път, когато видите линк, мозъкът ви се нуждае от най-малко една минута размисъл, за да решите дали да се преместите на него или не. Тези разсъждения имат разсейващ ефект.

Потребителите на новини са зле в определянето на значението на информацията, а онлайн потребителите на новини като цяло са зле. Новините са система, отвличаща вниманието. Тя привлича вниманието само за да ви обърка. Заедно с ниското ниво на глюкоза в кръвта новините са най-голямата пречка за ясното мислене.

 

Причина №7: НОВИНИТЕ ПРОМЕНЯТ СТРУКТУРАТА НА ВАШИЯ МОЗЪК

Новините действат като дрогата. Новинарският сюжет се развива и ние, естествено, искаме да знаем какво ще се случи по-нататък. Колкото повече от тези сюжети имаме в главата си, толкова по-трудно става да се съпротивляваме и да игнорираме това желание. Защо новините водят до пристрастяване? След като придобиете навика да проверявате новините, вие искате да го правите все по-често. Вниманието ви е насочено към бързоразвиващи се сюжети и вие изпитвате жажда да получавате все повече информация за тях.

Това е свързано с механизма на дългосрочното потенциране (long-term potentiation) и системата за възнаграждаване в мозъка ни. Зависимите търсят повече наркотик, защото се нуждаят от силна стимулация за удовлетворяване. Ако обръщате повече внимание на други неща: литература, наука, история, готвене, дори на грижите за куче – вие се съсредоточавате върху това. Така работи и нашият мозък. По-рано учените смятаха, че здравите връзки между 100-те милиона неврона в мозъка ни заздравяват едва когато пораснем. Сега ние знаем, че това не е така. Човешкият мозък е много ковък – нервните клетки постоянно късат старите връзки и установят нови.

    

Веднага след като се адаптираме към новия културен феномен, като например консумацията на новини, мозъците ни се променят. Адаптирането към новините се извършва на биологично ниво. Новините ни препрограмират. Това означава, че нашият мозък работи по различен начин, дори когато не гледаме или не четем новини. А това е опасно.

Колкото повече новини гледаме, толкова повече се развиват невронните връзки, отговарящи за беглия анализ и многозадачност. А кое нещо в този момент ще развива нашите връзки, отговорни за внимателния прочит и целенасоченото мислене?

Повечето потребители на новини, дори и ако преди това са чели много, губят способността да възприемат дълги статии и книги. След четири или пет страници те се уморяват, концентрацията им спада, расте безпокойството. Това се случва не защото те са по-възрастни или не им достига времето. Физическата структура на техните мозъци се е променила.

Да цитираме професор Майкъл Мерцених, пионер в невропластичността на мозъка: „Ние приучаваме мозъците си да обръщат внимание на безсмислените неща“. Внимателното четене и задълбоченото мислене в действителност са едно и също нещо. Когато консумирате новини, структурата на вашия мозък се променя. Променя се начинът ви мислене. Възвръщането на способността за концентрация и съзерцание изисква пълно отхвърляне на новините – нито повече, нито по-малко.

 

Причина №8: НОВИНИТЕ ВИ СТРУВАТ СКЪПО

Новините отнемат време и изразходват нашата производителност по три начина.

Първо, пресметнете времето, което отделяте за новини. Това е времето, което прекарвате в четене, слушане или гледане.

Второ, добавете към това времето, нужно за превключване на вниманието. Това е времето, което губите, за да се върнете към работата си, от която новините ви разсейват. Нужно е време, за да се съберете. С какво се занимавахте до този момент? Всеки път, когато се разсейвате с новини, преориентацията на фокуса изисква все повече време.

Трето, новините ни разсейват дори след като вече сме „сдъвкали“ всички горещи теми. Извадки от текста и ярки изображения могат да изникнат в главата ни часове и дори дни след прочитане на новината, отвличайки ни от процеса на мислене.   

Например, вие четете вестник в продължение на 15 минути всяка сутрин, гледате новини 15 минути на обяд и 15 минути преди лягане. Добавете към това 5-те минути, когато сте в офиса, нужни, за да се върнете към работата си. Общо губите половин ден седмично. Половин ден – и за какво? В световен мащаб това е гигантска загуба.

Да вземем за пример терористичната атака в Мумбай през 2008 година. Терористите убиха 200 души за целите на смразяващата си самореклама. Да предположим, че един милиард души са изгубили 1 час от вниманието си, за да гледат новините по телевизията и да мислят за трагедията. Само в Индия живеят един милиард души. Много от тях са прекарали дни в гледане на телевизия, следейки драматичните събития. Един милиард души са един милиард часа – това е повече от 100 хиляди години. Средната продължителност на живота днес е 66 години. Тоест, приблизително 2000 живота са били погълнати от потреблението на новини. Това е много повече от броя на убитите. В някои отношения телевизионните водещи стават неволни съучастници на терористите.

Трагедията в Мумбай все пак оказа някакво влияние върху света. Изчислете часовете, изгубени около смъртта на Майкъл Джексън – никакво съдържание в репортажите и милиони изгубени часове.

Информацията отдавна не е дефицитна стока. За разлика от вниманието.

 

Причина №9: НОВИНИТЕ УНИЩОЖАВАТ ВРЪЗКАТА МЕЖДУ РЕПУТАЦИЯТА И ПОСТИЖЕНИЯТА

Репутацията влияе на това как хората си взаимодействат в обществото. В нашето древно минало репутация на човека е зависила от постиженията му. Видели сте как ваш съплеменник убива тигър с голи ръце и разказвате на всички колко смел е той.

 С появата на масовото производство на новини в обществото проникна една странна концепция за „слава“. Славата е измамна, защото чисто и просто хората стават известни заради постъпки, които имат малко влияние върху живота ни. Медиите даряват със слава филмови звезди и телевизионни водещи в действителност за нищо.

Новините унищожават връзката между репутацията и постижението. Още по-жалко е, че липсата на слава измества постиженията на онези, чийто принос е бил много по-съществен.

 

Причина №10: НОВИНИТЕ СЕ ПИШАТ ОТ ЖУРНАЛИСТИ

Добрият журналист отделя време за подготовка на статията си,  проверява фактите и се опитва да разбере същността на нещата. Но както във всяка професия, и в журналистиката има некомпетентни и непочтени представители, които не разполагат с време или способност за задълбочен анализ.

Вие може и да не забележите разликата между безупречния, професионален материал и набързо направената заради количеството символи статия, написана от журналист-наемник. Всичко това изглежда като новина.

По моя преценка, по-малко от 10% от статиите са автентични. По-малко от 1% от статиите изследват нещо. И само веднъж на 50 години журналистите откриват Уотъргейт. Много журналисти правят новините набързо, въз основа на други новини, общоизвестни факти, повърхностен анализ и всичко, което са успели да намерят в Интернет.

Журналистите копират един от друг парчета текст, без да си правят труда да проверят и коригират междинните версии. Копирането на копия на други копия умножава недостатъците и безполезността на историите. Струва ли си да тъпчете главите си със всичкия този боклук?

 

Причина №11: ФАКТИТЕ СА ГРЕШНИ ПОНЯКОГА, ПРОГНОЗИТЕ – ПОЧТИ ВИНАГИ

Понякога фактите в новините са просто неверни. С орязването на редакционните бюджети факт-чекингът (проверка на фактите) е застрашен от изчезване.

Списание The New Yorker е известно със своя факт-чекинг. Казват, че когато в статия се споменава Емпайър Стейт Билдинг, някой от отдела за факт-чекинг е длъжен да отиде и визуално да се убеди, че сградата е на мястото си. Не знам дали това е вярно или не, но смисълът е ясен.

Днес факт-чекърите са застрашен вид в повечето информационни компании. Много новини включват в себе си прогнози, но точните прогнози в нашия сложен свят са нещо невъзможно. Всичко показва, че прогнозите на журналисти, финансови анализатори, военни и технологични експерти почти винаги са грешни. Така че защо да се чете този боклук?

Предсказаха ли вестниците Първата световна война, Голямата депресия, сексуалната революция, разпадането на Съветския съюз, появата на интернет, антибиотичната резистентност, падането на раждаемостта в Европа, увеличаването на броя на страдащите от депресия? Може и да намерите няколко точни прогнози в морето от грешки.

Неточните прогнози са не само безполезни. Те са вредни. Можете да повишите точността на прогнозите, като изключите новините и вместо това хвърляте зарове. Или, ако сте готови за задълбочен анализ, да четете книги и уважавани списания, за да разберете как работят невидимите процеси, влияещи върху света.

 

Причина №12: НОВИНИТЕ СА МАНИПУЛАТИВНИ

Еволюцията ни е дарила с отличен детектор на лъжата при лични срещи. Ние автоматично забелязваме опитите за манипулация, обръщаме внимание на думите, жестовете или изражението на лицето, виждаме, че събеседникът ни нервничи или се зачервява, забелязваме потните му длани или усещаме миризмата на тялото му. Когато сме живеели в неголеми групи, ние почти винаги сме знаели миналото на събеседника си. Информацията винаги е идвала придружена от допълнителни метаданни.

В съвременния свят дори и за внимателния читател е трудно да идентифицира силно предубедените новини от заинтересовани страни. Защо тогава ни е нужно да четем това? Много новинарски истории съдържат скрита реклама, носят скрития интерес на притежателя на медийния ресурс, практически всички медии съобщават това, за което говорят всички останали и избягват да съобщават нещо, което може да обиди някого. PR-индустрията, която в мащабите си не отстъпва на новинарската индустрия, е най-доброто доказателство за това, че журналистите и новинарските организации могат да бъдат манипулирани. Или най-малкото – да им се влияе. Корпорациите, политиците и прочие организации не биха харчили за PR такива огромни суми, ако той не работи.

 

Ако може да се манипулират дори журналистите, които би трябвало да притежават вроден скептицизъм по отношение на институциите, то защо си мислите, че не сте подложени на тези уловки?

Вземете за пример историята за медицинската сестра Найра. Найра беше петдесетгодишна кувейтка, която даде показания пред Конгреса на САЩ в хода на подготовката за войната в Кувейт през 1991 г.. Тя твърдеше, че е станала свидетел на убийството на малки деца от иракски войници. Всички новинарски медии отразиха тази история. Обществеността изпадна в ярост и това подтикна Конгреса да даде началото на войната. В крайна сметка показанията на Найра, които изглеждаха достоверни за всички, се оказаха военна пропаганда.

Журналистите формират голямата картина и темите за обсъждане. Те формират обществения дневен ред. Я почакайте малко, наистина ли искаме журналистите да формират обществения дневен ред? Струва ми се, че дневният ред, формиран от журналисти, не е правилната демокрация.

 

Причина №13: НОВИНИТЕ НИ ПРАВЯТ ПАСИВНИ

Новините почти винаги са посветени на сюжети, на които не можем да влияем. Това формира в читателите фаталистични възгледи.

Сравнете това с нашето древно минало. Еволюцията ни е научила след получаване на информация да действаме. Но ежедневното повторение на новините, с които нищо не можем да правим, ни прави пасивни. То източва енергията ни. То капе върху мозъка ни дотогава, докато не започнем да виждаме света негативен, безчувствен, саркастичен и фаталистичен.

 

Под въздействието на масивна, двусмислена информация, без способност да се реагира, мозъкът ни отговаря с пасивност и позиция на жертвата. За това дори има научен термин – синдром на заучената безпомощност.

Може и да преувеличавам, но ми се струва, че консумацията на новини поне частично влияе на разпространението на депресията в света. Ако наредим всичко по оста на времето, ще видим, че началото на ръста на депресиите почти идеално съвпада с разцвета на медиите. Възможно е това да е съвпадение, но е възможно и постоянното говорене за пожари, наводнения и загуби (дори ако те се случват някъде далече) да влияе пряко на нарастващия брой  нещастни хора.

 

 

Причина №14: НОВИНИТЕ СЪЗДАВАТ ИЛЮЗИЯТА ЗА ЗАГРИЖЕНОСТ

Катлийн Норис (независимо, че не споделям болшинството от нейните идеи) веднъж каза: „Може и да ни се иска да се чувстваме съпричастни, когато погледът ни се плъзга от една новина към друга, на екрана върви репортаж за звезда от НБА, а в долната му част бягат борсовите котировки. Но безспирното бомбардиране с думи и образи ни прави неспособни да чувстваме загриженост.

“Новините ни обгръщат с топло чувство за единство с цялата планета. Всички ние сме граждани на света. Всички ние сме свързани. Нашата планета е едно глобално село. Ние пеем „We Are the World” и размахваме малките пламъчета на запалките си в съвършена хармония с хиляди хора около нас.

   

Това ни дарява със светлинно уютно усещане, което създава илюзията за загриженост, но не води до нищо. Тази красива картина за братство между всички живи същества прилича на огромна химера.

Работата е там, че новините не ни сближават. Ние ставаме близки, когато общуваме лично един с друг.

 

Причина №15: НОВИНИТЕ УБИВАТ ТВОРЧЕСТВОТО

Нещата, за които знаем всичко, ограничават нашата креативност. Това е една от причините, поради които писатели, математици, композитори и предприемачи са създали най-креативните си работи, докато са били млади. Техните мозъци се наслаждават на простора и свободата, която ги кара да измислят нови идеи.

Не познавам нито един истински творец, който да е бил информационен наркоман, а не писател, композитор, математик, лекар, учен, музикант, дизайнер, архитект или художник. От друга страна, познавам достатъчно много умове, лишени от креативност, които поглъщат новините като наркотик.

Отрицателният ефект върху творчеството може да се дължи на по-прост фактор, който обсъждахме по-горе – разсейването. Просто не мога да си представя как може да се излезе с нова идея, постоянно разсейвайки се с новини?

Ако търсите нови решения – не четете новини.

 

КАКВО ДА НАПРАВИМ?

Не четете новини. Изобщо. Включете на пълна мощност. Направете новините максимално недостъпни. Изтрийте от телефона си новинарските приложения. Продайте телевизора си. Спрете абонамента си за новини. Не се докосвайте до вестници и списания в летищата и гарите. Не правете новинарски сайтове страница по подразбиране. Нека това да е страница, която никога не се променя. Колкото повече стабилност – толкова по-добре. Изтрийте всички новинарски сайтове от отметките си. Всички джаджи и приложения от вашия компютър.

Ако искате да запазите илюзията, че не пропускате „нещо важно“, препоръчвам ви да четете страницата-резюме на списание Economist. Но не губете за това повече от 5 минути.

Четете списания и книги, които обясняват как работи света – Science, Nature, The New Yorker, The Atlantic Monthly. Четете списания, които свързват точките и не се страхуват да обясняват сложността на нашия свят или просто да ни забавляват. Светът е сложен, няма как да променим това. Следователно, трябва да се четат дълги статии и книги, които отразяват в себе си тази сложност.

   

Опитайте се да четете по една книга на седмица. По-добре две или три. Добре ще е, ако това е история, биология, психология. Докато четете, ще разберете как е устроен светът. Избирайте материали, който наистина са ви интересни. Наслаждавайте се на самото четене. Първата седмица ще ви бъде наистина най-трудната.

Решението да не се проверяват новините изисква дисциплина. Вие се борите с вградените във вашия мозък механизми.

В началото ще се чувствате неестествено, може би дори и социално изолирани. Всеки ден ще се изкушавате да отворите новинарски сайт. Не го правете. Вие изтрезнявате. Преживейте 30 дни без новини. В края на месеца отношението ви към новините ще бъде много по-различно.

Ще откриете, че имате повече свободно време, по-голяма концентрация и по-добро разбиране за света. След известно време ще разберете, че независимо от информационното си затворничество, вие не сте пропуснали и не пропускате нито един важен факт. Ако някоя информация е наистина важна за вашата професия, за вашата компания, семейство или общност, ще я чуете. От приятели, от тъщата – от всеки, с когото общувате. При среща с приятели питайте какво важно се случва в света. Това е чудесен начин да започнете разговора. Въпреки че най-често в отговор ще чуете, че не се случва нищо важно.

Страхувате се да не станете отшелник в своето извънновинарско съществуване? Е, най-вероятно няма да научите, че Линдзи Лоън е влязла в затвора, но пък ще има по-интелектуални факти, които да споделите с приятелите си. Можете да им разкажете за културното значение на храната, която ядем, или за откриването на екзо планети. Хората ще го оценят.

 

ДОБРИ НОВИНИ

 Обществото се нуждае от журналисти. Но малко по-различни.

Разследващата журналистика е важна за всяко общество. Имаме нужда повече хардкор журналисти да изкопават важни истории. Нуждаем се от материали, които са полезни за цялото общество и разкриват истината. Най-добрият пример за това е Уотъргейт. Но не е задължително най-важните разследвания да идват под формата на новини. Бързината не винаги е толкова важна.

Дългите статии в списания и книги са една отлична платформа за дискусии и разследваща журналистика. И тъй като сте се отказали от четене на новини, вече ще имате време да прочетете всичко това.

  

Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro

Източник:dobelli.com

И

http://www.memoriabg.com/2016/04/15/kapanut-narechen-novini/

 

Sunday the 30th. Spiralata.net 2002-2017