Общество

За хората и обществото

Печат

ЗА ХОРАТА И ОБЩЕСТВОТО

Борис Балкх

 

Малкият човек – творение на природата, е част от голямата Вселена и тук всичко е ясно; Кой е причината – кой е следствието? Кой е властелинът – кой е подчиненият? Поради това, човекът и обществото не бива и не трябва да се противопоставят на Вселената – на природата, защото сме в един "отбор" с нея. Но, във взаимоотношенията между човека и обществото нещата не стоят така.

Голямото общество е творение на малкия човек, но пък човекът е част от обществото и не е много ясно в наше време (вече или все още); Кой е причината – кой е следствието? Кой е властелинът – кой е подчиненият? Това е хилядолетният въпрос на човечеството, който трябва да решим отново днес, пак ние, тук!

Дори само от тези няколко реда става ясно, че най-важни за нас в личното ни битие и съвместно съжителство са три неща, които трябва да опознаем и да се съобразяваме с тях. Те са Вселената – природата, човекът и обществото.

 

ВСЕЛЕНАТА – ПРИРОДАТА

Вселената – природата, е наша майка. Тя ни е създала и благодарение на нея съществуваме. Заради това трябва не само да я боготворим и уважаваме, но и да сме в съгласие с нея; Наша цел и задължение е да я опознаем и разберем и да следваме нейните повели – нейните пътища; Да не и противостоим; Да не я унищожаваме и замърсяваме; Да се грижим за всичко в природата около нас. 

 

ЧОВЕКЪТ

За връзката между човека и природата, за човека, като част от еволюцията на земната материя, можем да научим от мнението на древните мъдреци за самата еволюция, която се извършва в отвесна и водоравна посока:„Диханието става камък, камъкът – растение, растението –  животно, животното – човек, човекът – дух, а духът – бог”.

В това определение са посочени седемте основни стъпала от развитието на материята в пространството около земното ядро, в отвесна посока. На всяко стъпало "ври и кипи" от борба за жизнено пространство и оцеляване, което води до промените, които трябва да настъпят в рамките на всяко еволюционно стъпало, като подготовка за следващата велика крачка. 

Моля, обърнете внимание на следната последователност: животно – човек – дух. Това е нашата преходна същност днес. В нас битуват и трите. Превесът на една от тях ни определя като личности, а сборът от личности съставляват облика на всяко общество. Поради това древните са ни завещали и повелята:"Човече, опознай себе си и ще опознаеш Вселената и Боговете".

През различните етапи на еволюцията, в животинския свят се отварят последователно различен брой прозорци – сетива. Човекът днес, е една невероятна лаборатория. За да обменя сведения с околното поле, той има седем прозореца към света и само чрез тях се съобщава с действителността. В различно време и на различни места те са наричани различно: седемте прозореца, седемте заключени врати, седемте печата, седемте пътя и др. Човек, на когото е затворен дори и един от прозорците, не би могъл да се справи в живота без помощта на другите.

По възходящ, еволюционен ред, заедно с нашите телесни органи с които ги възприемаме, те са: вкусът – устата, мирисът – носът, топлината – кожата, звукът – ушите, светлината – очите, полето – душата, знанието – умът. Това е за нас светът. Друго няма.

Еволюирайки милиони години, човекът е достигнал съвременния си "съвършен" образ. Ако решим да го опознаем, колкото и "сложен" да ни се вижда на пръв поглед, обобщавайки цялата му "сложност", ще установим, че се състои от три "части" – тяло, душа и ум. Те съответстват на животно – човек – дух. Разликата е само в понятията, които стоят като символи зад всяка от трите думи.

Имайки предвид тялото, душата и ума, личните човешки права и задължения, дадени ни от природата са пет:

1.                 На живот.

2.                 На бит.

3.                 На възпроизводство.

4.                 На духовна удовлетвореност.

5.                 На творческо дръзновение на ума.

Първите три – телесните лични права, са неотменими. Те са генетично заложени и възложени на всеки отделен човек и никой, нито друг човек, нито обществото, не бива да го лишава умишлено и безпричинно от тях.

Първото лично, неотменимо право и задължениена човека, като творение на, и част от природата, е да пази собствения си живот и живота на своето семейство, с всички възможни средства и начини, включително и с оръжие, включително и да убива, ако се наложи!

Знам, че за убиването ще има хора, които ще възразят и то абсолютно убедени че са прави. Че ние не трябва да убиваме, че само обществото (съдът) може и трябва да решава вместо нас, кое – как.

Обществото днес е лишило човека от тава естествено природно право, което е генетично заложено в човека, в майката и бащата. Отнемайки ни това право, обществото ни отнема не само естественото лично човешко право, но и правото да бъдем животни, да сме живи, защото всяко живо същество има това неотменимо телесно право и се ползва от него.

Второто лично и неотменимо право и задължениена човека, като творение на, и част от природата, е да поддържа и продължава собствения си живот и живота на своето семейство, с всички възможни средства и начини. Включително и да краде, да граби и да убива, ако се наложи, за да се нахрани и да осигури условия за своето съществуване и за съществуването на своето семейство!

Знам, че ще има хора, които ще възразят за кражбата, грабежа и убиването и то абсолютно убедени че са прави. Че ние не трябва да крадем, да грабим и да убиваме. Че само обществото (чрез законите) може и решава вместо нас, кой има право да се ползва от природните и обществени блага, за да съществува.

Но, обществото днес е лишило човека от тава естествено природно право, което е генетично заложено в човека, в майката и бащата. Присвоявайки и контролирайки цялата околна природна среда, обществото ни отнема не само естественото лично човешко право, но и правото да съществуваме, да бъдем животни, да сме живи. Защото всяко живо същество има това неотменимо телесно право и се ползва от него.

Третото лично и неотменимо право и задължениена човека, като творение на, и част от природата и неин съратник, е да се възпроизвежда. Заради това, природата е създала двата пола и генетично е заложила в тях стремеж за любовна връзка с човек от другия пол. А изпълнението на първото и второто лични права, след появата на резултата от прилагането на третото им лично право – детето, ги задължава да останат неразделни цял живот.

Нашата троичност – тяло, душа и ум, не е всичко, което ни определя като личности, а и останалата част от цялата наша "сложност".

 

ДУШАТА

Всяко материално тяло има свое поле и то е променлива величина. Ако вземем за пример човека, усещането за промените на полето са чувствата. Те са вътре в тялото и вън от него.

Външните чувства са обмен на сведения при взаимодействието на човешкото биополе с всички обкръжаващи го полета. То се поддава на тяхното влияние и се променя, без ние пряко да осъзнаваме това. Следвайки техните тежнения, стойността на нашето биополе се променя в благоприятна или неблагоприятна посока и поражда у нас съответното приятно или неприятно чувство.

Нашето биополе се влияе от промените на слънчевата активност и съответната промяна в земната магнитосфера. То се влияе от Слънцето; от Месеца; От сезонните и метеорологични промени; От присъствието на много хора или отделни личности; От животни, водни басейни и всичко което ни заобикаля.

Промените на околното поле влияят най-силно на малките деца. Понякога те плачат неутешимо, без никаква видима причина. Старите баби в такива случаи казват, че ги е хванало уруки. А урукито, е наближаваща рязка промяна в метеорологичните условия, ниско или високо атмосферно налягане, облачност с висок електрически заряд, ултравиолетовите слънчеви лъчи и др.

Думата биополе е нова, въведена от съвременната  наука, но още от древността за него се използват други две думи, аура в окултизма и душа в религията. А в нашия древен мироглед думата е МАНА – Азът, самосъзнанието, което дава право на всеки човек да заяви: На света съществуват само две неща – Аз и останалият свят.

Чувствата са познати на всеки, но въпреки това ще се спра на две от тях.

 

СТРАХЪТ

Първото, най-силното човешко чувство е страхът – чувството за самосъхранение. А причините за страха са видими, известни или невидими и неизвестни.

Понякога, метеорологичните промени или определени неблагоприятни случки, пораждат у нас необяснимо безпокойство, което преминава в страх, депресия или нервно разстройство, които ни подтикват да предприемем инстинктивно спешни "спасителни" действия.  От палави капризи, до бурна истерия или агресия, странни и необясними не само за околните, но и за самите нас. За жалост, през средновековието те са били неоспоримо доказателство, някои жени да бъдат обявявани за вещици и изгаряни на клада.

Но векстремна ситуация,понякога страхът прераства в ужас и под въздействието на стреса човекътизпада в шок. Тогава"го полазват, побиват тръпки", "косата му настръхва", "дъхът му спира",а действията му, като следствие от всичко това, са в две посоки.

В единия случай, човекът "се задейства" без да е взел каквото и да е мисловно решение, а действията му са необясними и невероятни по сила и бързина. Или изключително и единствено точните или абсолютно нелогични и най-погрешните. 

В другия случай той се вцепенява и често изпада в безсъзнание, а понякога дори става ням свидетел на собствената си гибел, без да е в състояние да направи нещо.

Страхът, ужасът,е най-яркият пример за влиянието на външното поле и неговите промени върху вътрешното – телесното.Но за щастие не се случва често и енеприятен спомен. Затова страхът, ужасътне е издигнат в култ.

 

ЛЮБОВТА

Второто по сила чувство е любовта. И при нея е силно изразено въздействието на външното поле и неговите тежнения върху вътрешното – телеснотои обратно. То е съотношението между платоническата и плътската любов, от едната до другата крайност.

Любовта не идва и не си отива с човека от другия пол. Тя е в нас и си остава винаги там. Всеки, въз основа на неговите телесни и душевни дадени от природата нагласи и житейски придобити представи за любовта, си изгражда въображаем образ за съвършената половинка.

Поради това човекът търси и избира за партньор, мъжа или жената, която е най-близо до неговия въображаем идеал. Но не винаги е точен в оценката си или поради прибързаност в последствие се оказва, че отрицателните качества на половинката са повече от положителните, съпоставени с въображаемия модел и обикновено връзката се разпада. Такава "грешка" поражда страдание, но любовта не си отива с "грешния" избор и след време човекът се влюбва отново. Понякога и трети и четвърти път.

Така обикновено се случва със "средностатистическите" хора. Но има лица, които изграждат своите въображаеми модели давайки превес на предпочитанията на тялото си или на душата си.

Тези, чийто модел е изграден под влиянието на желанията на тялото, се стремят към тялото на другия, заради плътската любов. Те осъществяват многобройни краткотрайни "несериозни" връзки и рядко създават семейство, което обикновено е нетрайно и не носи душевна удовлетвореност на членовете му, а децата от такъв брак нямат щастливо детство.

Други хора, които са изградили въображаемия си модел под давлението на душата, се стремят към душата на другия, заради възвишената си платоническа любов и нямат силно телесно влечение за плътска, а понякога дори и не я осъществяват. Такива хора много трудно намират сродни души, а връзките им рядко са удовлетворителни и поради това са редки и кратки, а прекъсването им болезнено. Те рядко създават семейства. Децата при тях обикновено са нежелани и ако се появят, не са щастливи.

Всъщност, за мнозина любовта е сексът и неговата кулминация оргазма.Какво е оргазмът и за какво служи той?

·                    Първо. Той е сладкото бонбонче, което ни кара да желаем, да търсим и да правим любов –единственият естествен начин за продължаване на рода.

Природата ни е дала тази залъгалка за да е сигурна, че ще изпълняваме повелята и – да създаваме потомство. Какво ли би станало, ако го нямаше? Но оргазмът е различен, понякога дори е неприятно чувство, защото и полетата са винаги различни.

·                    Второ. Той е ограничено по място и време биополе предназначено да повиши жизнеността на семената и яйцето и тяхната активност, необходими за действието при срещата им. Това е основната му функция.

Обменът на сведения за стойността на полето (чувствителността, осезаемостта), който поражда тежнения в биополето и желания в тялото, в езика Бхаджа се нарича КХАМА. От него е останало в Индия името на бог Кама – богът на любовта, който няма тяло.

Днес тенденцията в нашето общество, е същността на младите хора да се принизи до двете определения: мутри и блондинки. А за тях, оргазмът е само кеф. При древните нещата са доста по-различни. Момента, непосредствено преди оргазма и самият оргазъм се съдържат в понятието самадхи, за което в Индия се казва: „ Пълно съсредоточаване на разума, дълбока медитация. Концентрация на всички мисли, съзнателни и подсъзнателни, върху обекта (бъдещият плод).Състояние на духовна приповдигнатост, което предхожда ДХАНА – (спиране на дъха)покой, безмълвие.”

За да има зачатие при любовната връзка и за да не остане тя само удоволствие, трябва да е налице точната напрегнатост: на околното поле, на двете биополета и на оргазмите. Тогава КХАМА, ще стане КХАРМА – зачатието – печатът на полето върху новозаченатия плод; Неговото духовно начало, посято от мъжа в жената, което ще изгражда тялото си в майчината утроба, през деветмесечния си път от небитието към битието.

КХАРМА, днес вече може да се обясни в своята пълнота. Това което писах по-горе – че Кхарма е само мигът на зачатието означава, че тогава се създава нашият хардуер, който не се променя през целия ни живот. По време на биологичното ни развитие след зачатието и след раждането се създава и допълва нашият софтуер, които може да се променя и допълва през целия ни живот.

Разделението от природата на материя и дух при човека, дава основание на църквата да е против абортите. При аборта не се унищожава само недоизграденото тяло, а духа на плода, който изгражда собственото си тяло.

 

ТЯЛОТО

Тялото се състои от физически, химически и биологични системи, които чрез своите полета са осъществили определени съотношения и взаимоотношения помежду си, а общото биополе – душата, ги обединява в специфична форма – тялото. То е продукт и притежание на душата. Тя го изгражда в майчината утроба, а след раждането му го поддържа през целия му живот. След смъртта му го изоставя. 

Причината за смъртта винаги е тялото. Душата никога не изоставя тяло в което вътрешните полеви връзки все още съществуват, дори и критично отслабени. Винаги прави всичко възможно да възстанови равновесието в тялото, нарушено от разрушително въздействие или старост.

Полетата, в здравото човешко тяло трябва да са в такова равновесие, че той да не усеща никой от своите телесни органи. Здравият човек не усеща и не осъзнава, че премигва през няколко секунди, че диша през няколко секунди, че сърцето му бие непрекъснато. Ако усеща работата на някой свой орган, дори и да няма болка, това означава, че нещо в него не е наред.

Външното и вътрешните полета на човека са в непосредствена и постоянна връзка. Затова древните са казали: "Не можеш да излекуваш тялото, докато не си излекувал душата!"Или с други думи – Здраво тяло, в здрав дух!

Като част от Пътя, за нашето еволюционно стъпало сме от животинския вид "човек", но като хора, вътре във вида си сме различни и в трите си "съставки": телата, душите и ума. А различията, каквито и да са те, когато и да е, където и да е, винаги са повод за разделение между хората. Но и различията са различни. Едните са естествени – лични, а другите изкуствени – групови.

Естествените, личните, могат да се градират в пирамидална структура.

·                    Номер едно е фактът, че сме родени хора, човеци. Ние нямаме нито заслуга, нито вина за това, че сме хора.

·                    Две и три, са мъжът и жената. Ние нямаме нито заслуга, нито вина за това, че се раждаме мъже или жени.

·                    Четири, пет и шест са децата, зрелите хора и старците. Ние нямаме нито заслуга, нито вина за това, че за определено време сме на определена възраст.

·                    Седем, осем, девет и десет, са четирите човешките "раси", според цвета на кожата. Ние нямаме нито заслуга, нито вина за цвета на нашата кожа.

Ако използвам религиозната символика трябва да кажа, че до тук всичко е от Бога дадено, но от тук надолу по редовете на пирамидата всичко е от лукавия. Религии, идеологии, политически партии, народности, езици и т.н. и т.н.

Всички знаем за явлението Расизъм – разделение между хората заради различния цвят на тяхната кожа. Ако записаното тук от мен определение за расизма е точно, той е недоразумение в две посоки.

Първото е, че една лична, естествена, непроменлива даденост – цвета на кожата –  следствие от природната воля, се е превърнала в причина за обособяване на обществена група, която, както всичко обществено е променлива величина – следствие от волята на човека и на обществото. А човекът и обществото никога не трябва да се противопоставят на природната воля.

Второто недоразумение в явлението расизъм е, че негативното отношение на белите към черните хора е основано не на цвета на кожата, а на ниското еволюционно равнище на ума и опита на африканските народи, по време на историческата експанзия на белите в световен мащаб. Причините за ниското еволюционно равнище на африканците в онзи исторически момент не са лични, а обществени и се дължат главно на климатичните особености на континента.

Днес се задава опасност от нов вид "расизъм". Науката опозна човека и отвътре и разгада причините за нашите различия – множество мутации на малък брой гени от наследствената верига. Учените правят ДНК тестове на различни места по света на по-малки или по-големи групи от хора от различни народности. Резултатите, в повече от случаите се използват за строго научни цели. Изучаване на телесната еволюция на човека, на генетичните му мутации и историческите му преселения.

Но някой хора и групи вече се опитват да ги използват за тясно националистични цели, за да докажат своя произход от исторически значими народи или цивилизации. Така отново се тръгва по пътя на безпочвено противопоставяне на човешки и обществени цели и желания против природните, а чрез тях и на противопоставяне на една народност срещу друга.

Установяването на принадлежността на даден човек, чрез личния ДНК профил, към определена хаплогрупа означава единствено, че неговото тяло принадлежи към определената група биологични мутанти, а не към определена народност или цивилизация, защото те са продукт на душата и ума, а не на телата.

Ако трябва да кажем накратко, какво е човекът, няма да сгрешим ако кажем: Човек, това е неговият ум.

 

УМЪТ

Умът, е седмият прозорец, приобщаващ ни към върховната цел на съществуването ни – познанието. Само той може да съхранява сведенията идващи от другите прозорци, да ги осмисля и изгражда картината на действителността. Затова е важно не само колко ще са отворени другите шест прозореца, за да идват до ума достоверни сведения, но и колко е отворен седмият прозорец към света и каква част от него се вижда от нашия ум, чрез сетивата.

·                    Когато е отворен към знанието за светлината, човекът е художник.

·                    Когато е отворен за звука, е добър музикант.

·                    Има изключително чувствителни хора за аромата и вкуса. Те са отлични дегустатори.

·                    Тези със шестото чувство, са ясновидци, екстрасенси.

·                    А онези с равнопоставено, повишено усещане за повече сетива са добри анализатори.

Във Вселената има само един – Вселенският Разум, който е промислил и осъществил Мирозданието. Затова и думата разум, е винаги в единствено число и се състои от две части раз и ум. Раз, означава пръв, първо, първично. Така както броим деянията си: раз, два, три – първо, второ, трето. Човекът няма разум, а само ум и се стреми да следва Разума, като разчита предначертанията му, чрез материалното многообразие. 

 

ПАМЕТТА

Голяма част от сведенията придобити чрез сетивата през целият ни живот, се съхраняват в нашия ум, в паметта. Те са нашето знание. Но знанието е различно от мисленето, от мъдростта. Както се различаваме в телата и душите, така се различаваме и в паметта и мисленето. Това твърди и Лао Дзъ, в книгата си Дао Дъ Дзин: " Мъдрият не е начетен. Начетеният не е мъдър."

ВИДА и ВЕДА, са названията в езика Бхаджа от древността, за двата начина за придобиване на знания и оценката на тяхната значимост. 

От Вида, е останал коренът на някои съвременни български думи: вид, видя, виждам, видно, видимо, видимост и др. Точно такова е и значението на Вида.

·                    Всичко материално проявено в природата и поради това възможно да бъде възприето от човека, чрез сетивата.

·                    Възприетото чрез сетивата знание.

 

МЪДРОСТТА

Веда, също е останала като дума в съвременния български език чрез корена вед, в думите: изкуствовед, музиковед, стоковед, учебно заведение, неведомо. Точно такова е и значението на Веда.

·                    Неведомо, невидимо, материално непроявено в природата и поради това невъзможно да бъде възприето от човека чрез сетивата.

·                    Веда, е висшето знание, до което малцина достигат чрез размишления,  основавайки се на собственото си знание Вида.

Веда, е въображаемото продължение на Вида, по пътя на еволюцията.

Мъдреците достигнали Веда, в древността са наричани двиджа – два пъти родени, хора, които гледат света с третото си око – ума. А  за издигнатата в култ мъдрост се казва: "Съзнанието, определя битието!".

Съвременният човек създаде компютъра "по свой образ и подобие" и чрез съпоставяне на възможностите им можем да разграничим още по ясно Вида и Веда – паметта и мъдростта.

·                    Относно паметта, в сравнение с компютъра, човекът е абсолютна нула. Но компютърът не може сам да пожелае и да излезе извън сведенията, които му е вложил и задачите, които му е възложил човекът.

·                    Човекът, ако реши, може да тръгне мисловно накъдето си поиска и да си въобразява каквото си поиска. Поради това, относно мъдростта, мисленето, компютърът, в сравнение с човека няма тази мисловна свобода и е абсолютна нула.

Има и още една разлика между компютъра и човека. Вложената в компютъра памет не се променя. Но ако човекът натоварва постоянно своята памет и ако това се прави поколение след поколение, обемът на паметта на човека се увеличава.

По своята същност, и човешките, и компютърните знания са полета.

 

СЪНЯТ

За да работят, на  компютрите им трябват програми. Много програми. И у нас, както в компютъра има генетично заложени програми, за които не знаем. Ние имаме програми за тялото, програми за душата и програми за ума. Само най-изявените учени знаят за тях и ги изследват.

Когато спим, в зависимост от дълбочината на съня, някои от тях се изключват, а други са в "стенд бай" състояние. Малка, основна част от телесната ни и душевна програма не се изключват никога, от раждането, до смъртта. Понякога, докато спим, заработва програмата за паметта и сънуваме спомени или въображението изгражда незнайни и необясними картини и събития. Случва се да плачем, да говорим или да се смеем насън. А когато се събудим, се включват всички програми и денят ни започва.

Какво е и защо ни е спането, сънят? Отново ще ни отговори компютърът. Когато не си обновяваме ръчно програмата на компютъра с новите актуализации, примерно след месец, когато го изключваме по "правилния" начин, на монитора се изписва "Моля не изключвайте захранването...Инсталира се актуализация..." и започва автоматичното инсталиране и обновяване на програмата. Същото се случва и с нас ежедневно.

Тялото, душата и умът целодневно са обменяли сведения с околната среда и помежду си. Затова привечер обикновено сме много уморени. Понякога телесно сме "гроги", душевно "звъним", а умът ни "направо ще изпуши". За наша радост идва нощта. Лягаме си и заспиваме, блажено. Тогава нашите програми "съхраняват" необходимото, "изтриват" ненужното и привеждат в равновесие всички наши полета. Вътрешните – в тялото и в мозъка и външното – биополето. Между тялото, душата и околната среда, също. И на сутринта запяваме отново бодро старата песен: "Хей, живот, здравей, здравей!".

 

ВЯРАТА

"О, мой боже, правий боже!

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в мене, боже -

мен в сърцето и в душата..."

Още от зората на човешкия род, всеки волно или неволно е наблюдавал и опознавал необяснимото многообразие на околната среда. Волно или неволно е наблюдавал Слънцето и облаците денем и Месеца и звездите нощем. Волно или неволно е опознал гнева на небесата с мълниите в бурята и синята усмивка на лазура с чудната дъга. И замисляйки се – понеже е човек, смътно и неясно е разбрал, че нищо в този свят не се случва случайно. Че над него, над всичко, дори над небето има някаква необяснима висша сила, която налага своя порядък и чрез него определя: кое, кога, какво, как и защо. Това вечно и непоколебимо човешко убеждение е Вярата. 

Тя не е чувство, не е мисъл, а Зов от Вселенския Разум към човека. Тънката нишка – първата и последна несъзнателна връзка с Мирозданието, която ни е извела на върха в животинския свят и която трябва да следваме неотклонно и непоколебимо. Ако тя се скъса, ще се върнем назад и отново ще станем безсъзнателни животни – част от  околната природна среда. 

 

ВЪОБРАЖЕНИЕТО

Въображението е най-мощният мисловен инструмент на човека, за опознаване на света. Когато вниманието му се насочи към непознато, неизвестно нищо, което той иска да опознае и да превърне в известно и познато нещо, първото и най-важното негово деяние е да избере правилния въпрос, от многото, които неминуемо ще възникнат в главата му. Следват предположения за правилен отговор, с положителна или отрицателна насоченост или твърдо убеждение за единствено правилния.

Въображението е "пробудено" в различна степен у всеки от нас. В някои хора е по-силна Вида. Те имат голяма и будна памет, а помислите и действията им са основани на задълбочени знания. Те са "здраво стъпили на земята" и обвързани с действителността. Нямат склонност да излизат от нея и да "витаят в облаците" или "да гонят Михаля". Поради това са изключително съсредоточени и практични и обикновено "успяват" в живота.

В други хора е по-силна Веда. И те имат голяма и будна памет, но  независимо от знанията им, техните помисли и деяния са основани в по-голяма степен на въображението. Не са толкова здраво свързани с действителността и имат склонност да "витаят в облаците" и "да гонят Михаля". Поради това са недостатъчно съсредоточени и практични. Склонни са към теоретизиране на всичко и "търсещи" всичко. По-голямата част от тях  са неудачници в живота.

Не много често, но у някои хора наличните двете качества – голямата и будна памет и "богатото" въображение са "под контрол". Ако и обстоятелствата помогнат, резултатите са невероятни. Тези хора са истинските водачи на човечеството по пътя на прогреса.

Следствията от нашите знания, помисли, решения и действия, са успехът или неуспехът, а те са основата за щастието или нещастието на хората.

Начините за придобиване на знания от Веда са два.

·                    Достигане чрез знанията и въображението, като мисловен път от Вида към Веда. Така в науката днес се теоретизира и се изграждат предполагаеми действителности – хипотезите.

·                    Показване и доказване, чрез опити и наблюдения в рамките на Вида, на нови части от причинно следствената верига на еволюцията. Този днес е основният метод в науката за доказване на хипотезите и превръщането им в теории.

Въображението, като път към неизвестното, е било познато още в древността. Имало е хора, има ги и днес, които при определени обстоятелства изпадат в транс и започват да разговарят с несъществуващ събеседник или сами да говорят странни, често неразбираеми думи или описват преживяването си от транса по-късно. Дори и днес в някои народи странните хора, лудите са на почит, защото се счита, че говорят с Бога. Още тогава, наблюдателни хора са установили приликата на следствието – преминаване във въображаема действителност при естествения транс и изкуственото опиянение от спирт или други опиати. Решили са, че това е възможен начин да "отворят" въображението си – като път към Веда и са започнали да практикуват опиатите съзнателно и целенасочено, за постигане на тази цел.

Ще го кажа пределно ясно – такъв път няма!

Всеки става някакъв по време на зачатието – Кхарма и си остава такъв за цял живот. За съжаление малцина успяват да узнаят, какво им е орисала Кхарма и да го следват. За такива щастливци обикновено казваме: "На този, във всичко му върви. Премина през живота с песен". А той просто плува по течението на еволюцията, докато по-голямата част от нас плуваме напречно на "реката" и ако постигаме някакъв успех, то е защото течението ни отнася и се движим по диагонал. Но има хора, които считат себе си за по-по-най и плуват директно срещу течението и така всъщност стоят на едно место и не постигат нищо.

Човешкото познание е колективно дело и ако искаш да дадеш своя дял, учи. Само така ще можеш да провериш дали...

 

ЛУДОСТТА

Това, което у хората наричаме въображаемо, при компютрите е виртуално. За да ползваме компютрите пълноценно превключваме многократно техните програми, от една към друга, но понякога компютърът се поврежда, обърква програмите и не ни върши работа. Тогава обикновено казваме: "Този компютър, пак се побърка!" Същото понякога са случва и с човека.

Има хора, родени с "грешка" в телесната програма. Ще ги познаем по недъга им. На други, тя се "поврежда" по-късно. Макар и по-трудно от останалите, те се справят някак в живота, защото умът им е читав. Но когато човекът е роден с "грешка" в програмата на ума или тя се обърка по-късно, той не се справя в живота и е "непълноценен" за себе си, за семейството си и за обществото.

Въображението в децата обикновено е много силно, заради тяхната вродена и присъща за възрастта им любознателност. Но и ние, възрастните го усилваме, като им разказваме приказки с въображаема действителност, герои и събития. Слушайки различните истории, децата несъзнателно се насочват към точно определени събития и герои, които им стават любими и започват да им подражават. Затова, когато видим в средата на стаята дете, което се носи с порива на вятъра, яхнало полегналия стол, да размахва смело точилката но баба си, готово да срази коварния си враг, това поражда у нас само снизходителна, умилителна усмивка. Но, ако същото се случи с възрастен човек и ако не е на сцена, тава вече е силно обезпокоително.

Моето мнение е, че родителите и учителите не трябва да откъсват децата от "сивата" действителност и да ги пренасят в красиви и вълшебни виртуални, измислени светове чрез приказки, разкази и най-вече чрез новите технологии, защото!!! В детската възраст у хората се изграждат програми от техния софтуер. Пренасяйки децата във въображаеми действителности, понякога, те (въображаемите действителности) могат да бъдат възприети от ума на детето като трайни и окончателни програми за софтуера му. Така детето става различно от връсниците си, със странно и своенравно поведение.

В "крехката" детска възраст, съотношението в живота на детето между истината – майката природа – скучната сива действителност и неистината – въображаеми, виртуални действителности предоставяни на детето, трябва да бъде решително в превес на истината. В противния случай, рискът, детето да остане във въображаемата действителност се увеличава.

Заради научни търсения, по задължение, с теоретична насоченост някои хора си изграждат въображаеми – предполагаеми действителности. Но има и хора, които  така са устроени – със силно въображение и правят същото, но по "призвание". Понякога околната среда се оказва неблагоприятна за тях и това поражда страдание в душата им, което още по-силно ги отчуждава и отблъсква от действителността.

Чувствата и мисленето са взаимодействия на полета. При силна напрегнатост на полетата на въображението и на душата, може да настъпи промяна, "грешка" в програмата на ума и да се "затвори"  обратният път, защото, както знаем, вероятното, все някога става възможно, а всяка възможност, все някога се осъществява.

Трайното излизане от действителността, от Вида и преминаване и оставане във въображаема действителност, във Веда, е лудост. Веда, без Вида, е невъзможна за човека.

Причината, за нашето поведение в ежедневието са сведенията от околната среда (онлайн). Те "командват парада" и ни диктуват какво трябва да правим или да не правим, а ние само се пригаждаме към тях ежеминутно. Но за да го правим успешно и безопасно ни помага паметта, опитът (офлайн, от паметта). Умът прави мигновено сравнение между двете за съвпадение. Ако има такова, издава обичайни команди към тялото мигновено и несъзнателно (по подразбиране).

Но когато двете сведения не съвпадат, на умът му трябва време за анализ и осмисляне на новото сведение, на количеството и качеството на несъвпадението. Едва след това може да издаде или да не издаде команди към тялото, които може да не са правилни, но при втори такъв случай вече ще имаме опит (съвпадение в "база данни" на паметта) и умът няма да сгреши командите си към тялото.

Но понеже всички сме различни, при някои хора пътят от сетивата да паметта е позатворен или "стеснен" и сведенията от сетивата достигат да паметта непълни и неясни. Затова и запечатаните образи в паметта не са четливи и сравненията, които прави ума са бавни, тромави и неясни и поради това и решенията са същите. За такива хора казваме, че са с умствена недостатъчност.

А може и паметта да е "негодна" или "некачествена" или обратният път, от паметта до ума да има същите недостатъци. Резултатът ще е все един и същ – бавно, тромаво и неясно решение и действие. Ако пътят от паметта до ума се затвори, ние си изгубваме паметта нацяло.

При други хора "парадът" се командва от вътрешните сведения в паметта (офлайн). Умът чете само тях или предимно тях като меродавни и се опитва да ги приложи спрямо околната среда. През нощта тези действия са само странни и неразбрани сънища, но през деня са траен очевиден недостатък.

При някои пък е силно развито и първостепенно шестото чувство. Чрез него върху човека въздействат невидими и непознати дори и на науката фини външни полета, които "му диктуват" поведението. Имайки предвид, че и при него външните сведения са меродавни, то той си е нормален, но за околните, които не знаят за фините полета, той е луд. Ако такъв човек успее да остане в рамките на "нормалността", с това свое качество може да бъде добър екстрасенс.

 

ОБЩЕСТВОТО

Ние всички сме различни и поради това всеки се стреми да преобразува света по свой образ и подобие – в собствена угода. Всички телесни, духовни и мисловни дадености – качествата на отделния човек, са основата за отношението му към околната среда и останалите хора. Като следствие от това се установяват трайни обществени връзки и се стига до утвърждаването на общността.

 

ОБЩНОСТТА

Три са основните причини – стожерите за сдружаването и поддържането на общността.

·                    Първият стожер, е необходимостта от сигурни условия за осъществяване на трите неотменими лични телесни права на човека: на живот, на битуване и на възпроизвеждане.

Първият стожер, е нуждата от задоволяване на потребностите на тялото. При невъзможност за удовлетворяване и на трите неотменими лични телесни права, първото което бива ограничавано, е правото на бит. Следващото е правото на възпроизводство и последно остава правото на живот.

Първото и третото лични телесни права са подчинени и се управляват от природните, биологичните закони. Но второто лично право – на битност, е подчинено и се управлява и от обществените правила и затова е основно право в обществото. То е "хлябът", от римските обществени устои: "Хляб и зрелища!"

Низшите, угнетените, ако бъдат държани дълго в това състояние – откъснати от обществения морал, по естествен път ще изгубят елементарните морални човешки качества във взаимоотношенията си и естествено ще се върнат към животински инстинктивни действия за оцеляване. А в такова общество ще остане само правилото: "Битието определя съзнанието!"

·                    Вторият стожер, е необходимостта от осигуряване на повече и по-добри възможности за упражняване на четвъртото лично право – на духовна удовлетвореност.

Това става чрез обмен на сведения между хората и задоволяване на чувствата, през сетивните им възприятия чрез изкуствата, културата и спорта. Те, са "зрелищата" от римските обществени устои: "Хляб и зрелища!"

·                    Третият стожер,е необходимостта от осигуряване на повече и по-добри условия и възможности за упражняване на петото лично право – на творческото дръзновение на ума.

Това става, на основание на колективното познание, чрез личното дръзновение на отделния човек, за открития и нововъведения в областта и на трите стожера. В такова общество, "Съзнанието определя битието!"

Третият стожер, е нуждата от проверка, осъществяване и прилагане на мисловните градежи на въображението в действителността. От теорията, в практиката. От Веда, във Вида.

 

При невъзможност на общността да си осигури условия за прилагането и на трите стожера, първо бива ограничен третият стожер, след това вторият и накрая остава само първият да поддържа общността. Когато и той рухне, общността престава да съществува.

 

ВЪЗПРОИЗВОДСТВОТО

Третото лично, телесно природно право и задължение за възпроизводство, е от изключителна важност не само за съществуването на общността, но и на човешкия род въобще.

Когато се раждат деца, не се поддържа само популацията на рода, а се очаква и извършва еволюция – на тялото и на духа. Очаква се Новият човек – с променен ген, който да направи още една крачка напред в еволюцията и да ни изведе от застоя. Това се случва веднъж на хиляди години, но кога, никой не знае.

Промените в климата дават основание за надежда. В тази лотария на съдбата, в която печелившият вариант е едно на милиарди, в България днес не са много участниците и възможността да ни споходи тази радост е нищожна.

Във връзка с жестоката демографска криза, която ни стопява като чума днес, се замислих, "Как стоят нещата в моя род, назад във времето?" и установих закономерност, която се отнася за почти всички български родове.

·                    Моята внучка е родена около 2000 година.

·                    Имам две деца, които са родени около 1975 година.

·                    Ние бяхме две деца, родени около 1950 година.

·                    Моите родители, родени около 1925 година, са били по четири деца.

·                    Техните родители, родени около 1900 година, са били по шест деца.

·                    А прародителите ни, родени около 1875 година, са били по осем деца.

·                    От други исторически сведения за българите научавам, че преди това в нашите семейства е било обичайно да се раждат по десет дванадесет и повече деца.

Огледах се и тук-там по света, за да разбера как стоят нещата в другите народи? Оказа се, че има и друга, общочовешка закономерност. Висок жизнен стандарт – ниска раждаемост и обратно. А високият стандарт е следствие от добри: образование, наука, технологии, държавно и обществено устройство, ред, законност, цивилизация. Всичко това може да се сбере в една дума, Растеж (прогрес).

За да ни пригоди за своите нужди, за да ни обучи как да му служим, това чудовище – растежа, отнема все повече и повече от нашето време, а времето е живот. И когато сме готови за служенето започва трудовият ни маратон, който не се измерва с километри, а с години. В някои напреднали страни годините за трудов стаж вече са се изравнили с километрите на маратона и растат. Това е тенденция в целия свят и за да оцелее, човекът трябва да полага неимоверни усилия за да е полезен в еднаква степен и на рода си и на растежа. Но повечето от нас не се справят толкова добре и трябва да избират – дали да служат предано и всеотдайно на растежа или на природния закон, да продължат рода си... Същото се отнася и за народите.

За нас – българите, днес за кой ли път през последните сто и петдесет години отново е време разделно и отново сме на кръстопът;  Ще успеем ли да запазим патента за престижната историческа марка "Българин" или той окончателно ще премине в други хора?

Призовавам всеки млад българин, сам да си избере пътя!

 

 

Ако избере този път, не ще ни има.

Историята ще ни заличи и само вятърът

сред нощ в потайни доби, ще нашепва

тихо греховното ни име в пущинака!

 

Ако избере този път, ще има много,

 горди и щастливи българи, които смело

ще се изправят очи – в очи с Растежа и

ще си разчистят сметките...и с него!

 

Много бих искал да продължа тази тема

по друг начин – с радост и оптимизъм.

Но знакът, който ни е поставила съдбата

днес по пътя към нашето бъдеще,

ни води като нация към гробищата

на човешката история!

 

За да ни има и за да не подтичваме,

като джудже след великани. През

следващите двадесет и пет години,

всяко младо българско семейство

трябва да ражда най-малко по пет деца,

 а след това и завинаги – по три!

 

 

Вероятно мнозина от младите ще възразят: "Как ще ги отгледаме толкова деца в тази немотия? Как ще ги възпитаме? Как ще им осигурим добро образование без средства? Какво бъдеще ще имат те? Не, не сме съгласни!"

А начини има. Попитайте своите баби и дядовци. И те като вас са чели приказката за "Нероден Петко", но са си изпълнявали задълженията към рода. Иначе... тази земя помни много народи, дано запомни и нас.

Трябва да мислим за нашите деца, но не трябва да мислим вместо тях!

 

СЕМЕЙСТВОТО

За да могат хората успешно да упражняват своите лични права и главно третото, заживяват съвместно в двуполови двойки – мъж и жена. За този съвместен живот още от древността в българския език има три думи.

Бракхма, е понятие от мирогледа Балкхара и дума от езика Бхаджа – мирогледа и свещеният език на древните българи, но по-късно става бог Брахма, Брама, един от върховните богове в Индия. Думата е образувана от три части – срички, бра+кх+ма.

Думата – сричка "бра", означава "изява на Закона за еволюцията". Думата – сричка "кх", означава "творене", което включва изграждане, промяна и разграждане. Думата – сричка "ма", означава полето и всичко съдържащо се в него – в пространството, от горния край на атмосферата, до земното ядро. То е земната душа – Мана.

Значението на древната дума – сричка "бра", днес се превежда "разширявам се", а в  Индия, Брахма е поставен в ядрото и от там твори и разрушава Вселената чрез своето дихание. „Когато Брахма издишва се създава цялата Вселена, а когато вдишва, целият осезаем свят ще изчезне, ще загуби видимата си форма и ще се оттегли в божествената си същност, където всичко се връща.”

За издишването на Брахма, „Когато Брахма издишва се създава цялата Вселена”, е казано следното: “Така Диханието става камък, камъкът –  растение, растението – животно, животното – човек, човекът – дух, а духът – бог.”

Част от думата Бракхма, е останала и до днес в съвременния български език със своето първоначално значение, но днес никой не може да обясни откъде е дошла и какво означава. Това е думата "бракх" – граждански или църковен брак. 

Бракх, означава само създаване на потомство и нищо друго. Така ние ставаме сътворци с еволюцията или с бог Брахма.

Дали се харесваме или не, дали се обичаме или не, дали се уважаваме или не, какъв семеен или обществен живот водим, нямат нищо общо с думата "бракх". Тя е само изпълнение на повелята за продължаване на рода и няма нищо общо с междуличностните и обществени човешки взаимоотношения. Но, поради значимостта на третото лично право и задължение и неговата неотменимост, думата брак е приета и наложена и като основно обществено право за съжителство между мъжа и жената.

Втората дума, за упражняване на правото и задължението за възпроизводство между двама души – мъж и жена, в българския език е семейство. Тя произлиза от думата семе. Става въпрос за мъжкото семе. Ако има плодовито семе и плодородна леха, тогава има семейство. То осъществява само акта на размножаването за изпълнение на природната повеля за продължаване на рода.

Но за гарантиране на това лично право, чрез съвместното морално съжителство между мъжа и жената, семейството е прието и наложено и в общественото право, като основна градивна единица на обществото.

Третата дума е съпружество. Тя се основава на думата понятие от езика Бхаджа, "пруг", която буквално означава, свиване на пространството от силата на гравитацията, гнет, усилие. Двама души – мъж и жена, се събират да живеят заедно в съпружество, в затворен семеен кръг, за да могат с общи усилия да преодолеят житейския гнет. Както казва народът: „Къща да струпат, челяд да отгледат.”

Съпружеството, е съвместно изпълнение на личните и обществените задължения на мъжа и жената, един към друг. Ако двама души – мъж и жена, живеят заедно – в съпружество, но поради вродени причини, заболяване или старост не могат да имат деца, те са пълноправни пред морала и закона.

Но днес в обществото на САЩ и някои европейски страни, съществува сериозен морален и юридически проблем – узаконяването на граждански бракове между еднополови човешки същества. Нещо, което, доколкото ми е известно, официално никога и никъде по света не се е случвало, освен в библейските Содом и Гомор. Но както казва българската поговорка: „Докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват”.

Според написаното до тук, като изключим обстоятелствените причини за еднополовите връзки предизвикани от все по ограничените възможности за общуване между половете в младежка възраст и "модното подражание", хомосексуалността се дължи на две различни естествени причини, следствие от които и изявите им са в две посоки.

·                    Когато има "грешка" в телесната програма за пола, човекът се стреми и осъществява само телесни полови връзки с друг човек от същия пол, без да изявява това свое телесно "различие" в обществото и да предявява претенции за обществени права, основани на това свое "различие".

·                    Когато има "грешка" в духовната програма за пола и се разминават половете на тялото и на душата, тъй като душата е първична, водеща, а тялото подчинено, човекът  се държи съобразно пола на душата си.

Цялото негово поведение, във всички посоки, несъзнателно се основава на пола на душата му и поради това за околните то е странно, неразбираемо, недопустимо и "нагло демонстративно".

В последните години, това "различие" при някои хора се експлоатира с разлагащи морала на обществото цели. Такива хора биват организирани целенасочено и подтиквани чрез масови демонстративни прояви да предявяват искания за обществени права – за еднополовото си съжителство, като семейства.

Такива хора има във всички сфери на обществото  и  поради това, все по често и във все повече страни си го самодават или самополучават, чрез закона.

Правото на щастие и съжителството с друг човек, с тази цел, е неотменимо лично телесно право. Но еднополовото съжителство на двама души, по естествени причини не може да изпълни природните задължения за възпроизводство на рода и следователно не може и не трябва да получи и обществени права заради третото неотменимо лично телесно право. Освен това, както вече писах: "Човекът и обществото никога не трябва да се противопоставят на природната воля!"

Еднополовото сближаване и съжителство става единствено под диктата на Кхама, а Кхама, е само лично телесно право на удоволствие, чрез любовта.

Общественото, обичайното право произтича от Кхарма – зачатието, а Кхарма е лично и обществено право и задължение за възпроизводството на рода.

Причините, за голяма част от неразбориите в съвременното общество, е липсата на ясни, категорични и безусловно разграничени и постановени лични и обществени права и задължения, чието равновесие обуславя морала и е основата на закона.

 

МОРАЛЪТ

Веднъж обособена, общността си създава и се подчинява на свои общи неписани правила, които са сбор от качествата и желанията на членовете на общността. Изградени чрез борба и сътрудничество още в древността и променяйки се във времето в различните общества и за човечеството като цяло, те са достигнали до нас под названието Обществен Морал.

Моралът, е основата на общността и поддържа обществото в равновесие чрез справедливостта. А тя е, осигуряване на възможност за удовлетворяване на петте  лични права,  на възможно най-голяма част от общността.

Здравият морал поддържа здрава общност (здравето на общността),  основаваща се на доброволен съюз. "Болният" морал поддържа болна общност (болестта на общността), основаваща се на принуда и измама.

Моралът, е началото и краят на общността. Като обществен регулатор, той е променлива величина и затова трябва да се пази и защитава от всеки член на общността. Мярка за качеството на морала може да бъде единствено неговата основа – справедливостта. 

 

СПРАВЕДЛИВОСТТА

Справедливостта, е съотношението между приноса на отделния човек за благото на общността и благата, които е получил той за това от общността – равновесието между обществените права и задължения. Тъй като, и приносът на човека и полученото от него винаги са относителни като мярка, то и справедливостта винаги е относителна, а това, което определя нейната стойност се нарича "Пазар". Но пазарът не се основава само на потребности, но и на желания, а те го изкривяват и го правят много по-неуравновесен, много по-несправедлив.

В големите общества, по различни причини и признаци се обособяват браншове и групи. В по-старо време те са били, а и днес още има такива държави в които те са организационно структурирани и са в обхвата на морала и закона. Такива групи са класите или кастите, които са извоювали за себе си определени привилегии. Но в по-новите общества няма градивни връзки между членовете на браншовете и групите.

В обществото съществуват неписани, понякога незнайни закони, които действат неотменно и един от тях гласи: "Всяко обществено сдружение или дейност, оставени без надзор и контрол, рано или късно се обръщат против това, заради което са създадени!" Пазарът, както и всички останали обществени органи и дейности, трябва да се наблюдава, контролира и регулира. В началото това е вършил моралът, а по-късно законите.

Законът трябва да регулира пазара, така както се осъществява еволюцията в природата – в отвесна и във водоравна посока. В отвесна посока задължително трябва да се регулират взаимоотношенията между "малките" и "големите" – на съсловията и между новото и старото в достиженията на трите стожера в обществото. Във водоравна посока пазарът трябва да бъде свободен за съревнование вътре във всяко съсловие – в "малките", в "големите", в "новото" и в "старото".

Въз основа на анализ на пазара, при достигане на, или отстъпване от определени достижения, чрез умишлено излизане от равновесието, законът предразполага пазара към ускоряване или забавяне на стопанската дейност. Това става с предоставяне или отнемане на свободи във вертикална или водоравна посока.

Пазарът не е справедливост. Той само определя нейната стойност в битовите човешки взаимоотношения в обществото. А справедливостта, основата на морала, който поддържа равновесието в обществото винаги е имала и други имена. Днес тя се нарича, Пари.

 

ПАРИТЕ

Значението и ползата от парите са неизмерими за прогреса.

В началото, участието на човека в пазара се е осъществявало очи – в очи, тук и сега, стока или услуга – за стока или услуга. Правейки парите пълноправен заместител на всяка стока или услуга, човекът вече може да участва в пазара косвено, навсякъде и всякога, пари – за стока или услуга.

Но с увеличаване на възможностите на пазара, се увеличават и участниците в него, съответно и желанията им и главно алчността. Когато се промени стойността на справедливостта се променя и морала. Когато парите променят своята стойност, към инфлация или дефлация, справедливостта в обществото също се променя, моралът става порочен и започва да поддържа несправедливостта.

Парите са прекрасно помощно средство, инструмент за поддържане и регулиране на пазара, а от там и на справедливостта, морала и човешките взаимоотношения. Но личната и колектива алчност за блага и власт на определени хора, превърнаха парите в основно средство за тяхното постигане.

Това наруши устоите на пазара, справедливостта и морала, чрез преобръщане на съотношението труд – пари. Трудът – единственият действителен осъществител на растежа в обществото, беше унизен и обезценен, а парите надценени, превърнати във виртуална стока, издигнати в култ и цел на човешкия живот – магическо средство са абсолютна свобода, власт и охолство.

Нашият труд, превърнат в пари, става виртуален. Положен в едно време и на едно място от нас и вложен в парите, може да стои във виртуално състояние някъде неограничено време. При нужда, някога и някъде, по нечия воля, парите в които е вложен нашият труд влизат в употреба и купуват труда на други хора в друго време и на друго място, който ще произведе стоки или услуги за приносителя на парите. Така собственият ни труд вложен в парите, може да работи и против нас.

 

ЕЛИТЪТ

Поради нашите различия, по-способните личности в общността, по естествен път се проявяват или биват гласно или негласно приемани или обявявани за водачи на рода или племето. С увеличаване на числеността на общността, съизмерно се увеличават и водачите, които се обособяват в група, ръководеща  общността. Те са елитът. Задълженията на елита са да осъществи, организира и поддържа здрави и работещи трите стожера на обществото.

Освен за устройството и устойчивостта на обществото, елитът е отговорен и за опазване на реда в него, запазване на територията на държавата, на земята, водата, природните богатства, както и за взаимоотношенията с другите общества.

Моралът не е природна даденост, а обществени – човешки съглашенски поддържани устои, за устройството и съществуването на общността. Когато обществото "заболее", това означава, че са нарушени неговите устои,  следствие от излизане на елита на общността от общоустановения за нея морал или, че елитът е подчинен на друг елит, от друго общество, с друг морал или мироглед.

 

ЗАВИСИМОСТИТЕ

Желанията са естествени и необходими. Те са част от съобщителната ни система, която известява командния център – мозъка, за състоянието на тялото, душата и околната среда. Умът е най-висшето в човека и съответно той, след обобщение и анализ, взема решение и издава команди до съответните органи,за справяне със ситуацията на глад, на жажда, на студ, на тъга, на опасност и т.н.

Понеже "на вкус и на цвет, товарищи нет", всеки от нас има предпочитания към точно определени ароматни, вкусови, звукови и светлинни възприятия и усещания. Те ни стават любими и желанията за тяхното удовлетворяване се утвърждават като водещи и задоволявайки предимно тях, те стават все по-силно и по-силно предпочитани. А ние продължаваме лекомислено по този път, защото знаем, че това не е проблем и ако решим, винаги можем да спрем с тези безобидни глезотии.

Най-лесният начин да "измамиш" ума, е като "не правиш резки движения". Това именно вършим ние, когато бавно но упорито го "изнудваме" да задоволява едни и същи желания на тялото или душата, ден след ден. Така волю-неволю "променяме програмата" и умът се подчинява на желанията на тялото или душата, а това е неестествено. Тогава желанията се превръщат в страст, а нейното задоволяване става целенасочено.

Осъзнавайки това ново наше състояние на зависимост на ума от желанията на тялото или душата, ние продължаваме по същия път, осланяйки се на волята, благодарение на която, ако решим, ще прекратим лесно това пътуване. Но,всеки път води до някъде. А ние, влачени от влечението на страстта, ще разберем накъде пътуваме едва когато пристигнем там и навлезем трайно в порока. Но тогава вече, ние, няма да сме ние. Ще сме се превърнали в нещо друго, чийто ум е трайно пренебрегнат, волята безсилна, а властта на порока над нашето тяло или душа безгранична.

Тогава целта на нашето съществуване ще бъде само една, да изпълняваме сляпо и покорно волята на порока си, а той е ненаситен, незадоволим и иска все по-често и все повече. За да го задоволим, "ние" сме готови да пожертваме всичко. Ще пропусна по-ниските степени на нашата жертвоготовност в това състояние и ще посоча най-крайната – робът на порока, е готов да пожертва целия свят за господаря си. Спасението от порока е възможно, но изключително трудно.

Както знаем, "всеки, рано или късно, си намира майстора". Това се случва и на нашият порок. Когато ние вече не можем да го задоволяваме и "положението е безнадеждно", се намират "добри чичковци", които започват да ни помагат и ни спасяват, като "плащат масрафа", за да сме спокойни и задоволени "ние", защото "приятел в нужда се познава". И така си сменяме господаря.

Ама и те понякога имат нужда и ние трябва да си доказваме приятелството и го правим "от сърце и душа", защото той – новият господар, "со кротце – со благо", а не като стария. Не ни мъчи. Когато имаме нужда и го помолим, винаги, като приятел, ни помага. Така и ние. Когато той ни помоли за нещо – "няма проблем".

По тази причина, хора със зависимости не бива да заемат висши обществени и/ или държавни длъжности, от които зависи националната сигурност. При определени обективни или субективни обстоятелства, човек може да попадне под чужда власт или зависимост поради (примерно):

·                    Изнудване, заради правото на ползване на петте лични права.

·                    Изнудване, заради грешки или престъпления в миналото.

·                    Алчност.

·                    Кариеризъм.

·                    Алкохолизъм.

·                    Опиати.

·                    Любов.

·                    Религия.

·                    Идеология.

·                    Мироглед.

 

ВЛАСТТА

Първата, най-естествената лична власт е родителската. Тя е следствие от личното неотменимо право и задължение на човека – отговорността на родителя за живота и бита на детето. Заедно с учителите, родителите трябва да го подготвят за бъдещите му взаимоотношения човек – човек и човек – общество. Да го подкрепят в неговото израстване до необходимото равнище, защото хората израстват не с годините, а с отговорностите, които поемат в личния и обществения живот. Същото е и с народите.

Родителската власт, старейшинството е основата и причината за патриархалното устройство на семейството, рода, племето. Най-старият член в рода е овластен и заради знанията, уменията и опита си. Целта на старейшинската власт е налагане на ред, осигуряващ справедливо съотношение между правата и задълженията на всички членове, според морала, приет или наложен в семейството, рода, племето.

С нарастване на знанията, уменията и отговорностите на младите хора, се увеличават и техните желания за повече свобода, за лични решения и действия. Това често поражда сериозни противоречия между младите и старите, не само в отделни семейства, но и в цялото общество. За това вечно противоречие между консерватизма на старите и либерализма на младите в семейството и обществото е поговорката: "Младите могат, но не знаят. Старите знаят, но не могат." Но пък има и друга поговорка: "Не питай старило, питай патило!" Следователно, решенията трябва да се вземат от знаещите и да се изпълняват от можещите, и в рода, и в обществото.

Обществената (политическата) власт, е висшата власт в обществото и се дава или взема по волята на личност, група, част или цялото общество, въз основа на закона, морала или мирогледа и се прилага от личност, група или част от обществото, в изгода на личността, групата или цялото общество.

За това, каква е била властта в нашето общество в древността, можем да научим от този кратък откъс от книгата Веда Словена?

 

 

Днес монархията е отживелица за по-голямата част от държавите по света, но преди време е била единствена и неоспорима властова система в целия свят. Вероятно всеки ще си помисли, че прочетеното по-горе е израз само на традицията? Така е, но има и още нещо.

Когато нещата в обществото са неясни, неразбираеми и "...умът не види, добро ли, зло ли насреща иде...", трябва да погледнем, как са устроени нещата във Вселената, в природата. Така са постъпвали нашите деди – пренасяли са истините, измислени и постановени от Висшия Вселенски Разум, и в обществения живот, като готови модели, приложени и проверени във Вселената.

За устройството на обществото, нашите деди създават система от четири варни, за правилно оценяване на умствените способности на хората, следствие от тяхната лична еволюция и знания, и поставянето им на подобаващото място в обществената властова структура.

Тук трябва да отбележа нещо важно. Не се оценяват и разделят на четири групи хората, а знанията и уменията им. Хората са само носители, прозорци към голямата Истина, защото главната цел на човешкия живот е Познанието за света, Истината.

Като модел за Варновата властова система, е послужил моделът за Петте Велики Елемента, известни в Индия като Панча Маха Бхута, а те според писмените източници са: Етер, Въздух, Вода, Земя и Огън.

Необходимо е малко уточнение. Петият елемент – Огънят, не е само елемент, а и времето, движението, което според съвременната терминология е електромагнетизмът. Без него елементите остават четири – Чатур Маха Бхута – пространството. Те са четирите плътности на полето около земното ядро – четирите агрегатни състояния на материята – четирите и качествени състояния.

От тук са и четирите варни –  четирите равнища на познанието у хората. Но петият „елемент” – огънят, движението, не е отхвърлен, а е гарант за прилагането на Варновата система. Той, е задължителното придвижване на личностите в обществената структура, там където им е мястото, според тяхната лична варна.

Първата, висшата варна, символично съответства на физическата плътност на полето Гана, Акаша, Етер, плазма. За Акаша, в книгата „Фините неща в природата” от Рама Прасад е записано: „Акаша – название на първата Татва, етера на звука. Тя е особено важна, тъй като в нея възникват, съществуват и действат всички останали Татви. В Акаша се съдържат всички форми и идеи на Вселената, тя предхожда или следва всяко същество. От това състояние може мигновено да се появи всяка друга Татва или субстанция или по-точно – в него съществува всичко в непроявена форма.”

Човекът, който е способен да достигне висшето познание Веда, за висшите тайни на Всемира, е окачествен като: велик мъдрец, балар, балкхар, риш, бракхман, атман, махатман, ургур, нагомъдрец, дионис = двиджа – два пъти роден, телесно и духовно. Такива хора са направлявали развитието на човечеството, чрез определен мироглед. 

Но те не се раждат всеки ден. Не на всеки човек се отваря третото око – връзката на ума с Висшия Разум, за да стане двиджа и поради това се появяват научените лъжемъдреци, за които Лао Дзъ казва: "Мъдрият не е начетен. Начетеният не е мъдър".

Хората от висшата варна – бракхманите, нямат желания. Те се ръководят от обективната, природната истина и нея прилагат в обществения живот като правила и норми. Затова в древни текстове се казва: „Ако искаш да станеш мъдър, убий желанията в теб”. А в книгата Бхагавад гита, за бракхманите е записано следното:

 

"Който не мрази озарението,

действеността и помрачението,

когато идват, нито мечтае

за тях, о, Пандава, когато ги няма,

 

невъзмутим, нетрепващ от силите,

казва, запазил самообладание:

„Не аз – природните сили действат!”

И не трепва от техните действия,

 

неизменен в неволя и радост,

равнодушен към кал, камък, злато,

към желаното и нежеланото,

към похвали и хули – еднакъв,

 

и към почести и унижения,

и към приятел и враг – еднакъв,

отхвърлил личните земни стремежи –

този човек е надмогнал силите."

 

Символичният цвят на първата варна е белият, защото той съдържа в себе си всички останали цветове или както се казва в цитата по-горе: "В Акаша се съдържат всички форми и идеи на Вселената". Така и бракхманът обладава цялото човешко познание.

Те са Бялото братство. По-точно, Баловото братство.

Когато бракхманите управляват света, посоката и методите за развитие на обществото са сътрудничество и еволюция.

Втората варна,символично съответства на газовата плътност на полето – атмосферата. Отнесена към човека, е символ за възвишеност на разума и чувствата, на морала и добродетелността, на просветлеността и просветеността, на чистотата на духа и тялото.

Такива са качествата на човек, който не достига до висините на Познанието, но е придобил достатъчно високи знания и умения и затова е окачествен като кхсадра. Те са  владетелите, аристократите и висшите военни, които трябва да са морално чисти и безкористни – прозрачни като въздуха, за да бъдат съвършени проводници на познанието и указанията на бракхманите.

Те не желаят да работят и да се смесват с простолюдието, за да не се замърсят морално, идейно и физически. Затова са горди и властолюбиви.

Поради отсъствие на бракхмани или под влияние на собствените си страсти и желания те налагат династичност и наследственост – монархията.

Символичният цвят на втората варна е жълтият – цветът на нарциса. Който е гледал филма „Последният император” навярно си спомня думите на императора, „Като дете мислех, че светът е жълт”, защото всичко около малкия император беше в жълт императорски цвят.

Те са жълтите – монархическите братства.

Когато кхсадриите управляват света без бракхмани, посоката и методите за развитие на обществото са противопоставяне, а като следствие от това, войните.

Третата варна,символично съответства на течната плътност на полето – водата. Отнесена към човека, е символ за деятелност, изменчивост, страсти и желания.

Такива са качествата на човек, който е придобил само знания с приложен характер - Вида, затова е окачествен като ваиса. Те са били търговците, занаятчиите и земевладелците. Днес на преден план в третата варна трябва да се поставят банкерите.

Не рядко ваиса са груби, алчни материалисти, чревоугодници, сластолюбци, хора с много страсти и желания. Недостатъчно просветлени, недостатъчно просветени, не винаги морални и не винаги добродетелни. Те са стопанската мощ на обществото, така наречената средна класа. Те изграждат, те рушат.

Съотношението между желанията им за власт и мощ от едно страна и знанията и уменията им от друга, ги тласкат към грешни, користни решения и действия. Към революции.

Символичният цвят на третата варна е червеният – цветът на удоволствието. Те са хора с духовни и телесни страсти и пороци, от многоцветните братства.

Когато Ваисите управляват света без бракхмани и кхсадрии, посоката и методите за развитие на обществото са анархия и инволюция.

Четвъртата варна, символично съответства на твърдата плътност на полето – земята. Отнесена към човека, е символ за мрак и невежество, на нисък морал, на леност, бездействие или агресия.

Такъв е човекът с ниски естествени качества и малко придобити знания и умения. Затова е окачествен като судра. Те са наемните работници; Хората на черния труд; Хората които не могат да се пригодят към цивилизацията, към новото и растежа. Те задоволяват единствено нуждите на своето тяло.

Символичният цвят на четвъртата варна е черният – символ за мрак и невежество.

Те нямат братства.

Когато всички станем судри и настъпи безвластие, ще означава, че сме в дъното на Кали Юга, че съвременното човечество вече се е изчерпило и си отива по естествен път.

Днес Варновата система е атакувана, клеветена и позорена главно в две посоки.

Първо. Тя е обявена за класова и затова се използва думата каста. Вярно е, че в определен период от историята на Индия „петият елемент” престава да действа и обществото приема кастите като окончателно разделение по класов, расов, съсловен, професионален, религиозен и други показатели. Кастите се затварят и наистина стават назадничави. Но Варновата система няма групов характер. Тя е насочена към отделната личност. Така е записано и в „Бхагавад гита”, в осемнадесета песен:

„Действията на брахмани и кшатрии,

вайши и шудри, о, Парамтапа,

са разделени според качествата

на личната природа у всеки.”

Всеки човек в древността ни е познавал Варновата система. Знаел си е много добре мястото в обществото и не е протестирал, а си е изпълнявал задълженията произтичащи от неговата варна и професия. Имал е право да се придвижи нагоре в отвесна посока и да премине в по-горната варна, но само ако докаже знания и умения за това. И за хората във всяка варна е имало възможност за борба и постигане на по-достоен живот, също чрез доказване на по-високи знания и умения.

Остатък от варновата система доскоро у нас бяха еснафските сдружения. Там, за да научиш занаят, първо чиракуваш, после ставаш калфа и когато си издържиш изпита пред еснафа, ставаш и ти майстор. От судра, ставаш ваиса.

Животът е борба и усилия за победа. Затова когато судрите се съревновават помежду си, според законите и морала, печелят те, печелят и другите, а обществото е в равновесие. Когато ваисите се съревновават помежду си, според законите и морала, печелят те, печелят и другите, а обществото е в равновесие. Когато кхсадриите се съревновават помежду си, според законите и морала, печелят те, печелят и другите, а обществото е в равновесие. Но когато бракхманите се съревновават помежду си, тежко и горко на народите. Те не са бракхмани.

До тук описвах варните само откъм личните способности на отделния човек, но своето силно влияние имат и обществените условия. За тях цар Соломон е казал:

„Обърнах се и видях под слънцето,

че надтичването не е на леките,

нито боят на силните,нито хлябът на мъдрите,

нито богатството на разумните,

нито благоволението на изкусните,

но на всеки се случва според времето и случая.”

В наше време, благодарение на прогреса и глобализацията, различията в качествено и количествено съотношение между варните в общочовешко измерение са много по-малки. Но заради глобализацията се появиха новите касти – международните съсловни организации – монополите.

Такива са, на първо място финансовите институции МВФ и СБ; ОПЕК, НАТО, банките, религиите, военните, фармацевтите, медиите, тайните служби, спортните организации и т.н. Всички те естествено се държат като мафии поради следните две причини.

·                    Заради обществения закон, който гласи:"Всяко обществено сдружение или дейност, оставени без надзор и контрол, рано или късно се обръщат против това, заради което са създадени!".

Така е с огъня, така е и с водата. Те са добри слуги, но лоши господари.

·                    Родолюбието беше порицано и забранено и така новите международни касти "Намериха село без кучета".

Второ: Заради символичните цветове на четирите варни, Варновата система е обявена за расистка. Взема се предвид фактът, че хората в Индия наистина се различават по цвета на кожата. На север са по-светли, а на юг по-мургави. Това обвинение към Варновата система е несъстоятелно, защото думата расаняма нищо общо с цвета на човешката кожа.

Както се вижда от написаното до тук, ние не сме равни в обществото. Това дава повод на някои да атакуват Варновата система и по трети показател, че тя е елитарна. Да, тя е и трябва да бъде елитарна. Народ без елит няма бъдеще. Точно затова нашите деди са създали Варновата система. Тя работи безупречно и днес в напредналите страни. Всяко отклонение от нея води до застой и дори връщане назад.

Всички възрасни знаем как в комунистическото общество у нас и в прехода след него, се овластяваха верни на партията или по шуробаджанашка линия неподготвени и користни хора от простолюдието – судри и какви дела натвориха те.

Единовластието, диктатурата на човек, група или част от обществото, е единствената власт, която е прилагана в древността. Тя и днес е най-добре работещата властова система, но вече и като диктатура на законите и конституцията. Няколко власти са "Много баби – хилаво бебе."

Днес, пример за явно прилагане на Варновата система е управлението на Китай, Иран, а доскоро и на Либия. А неявно, прикрито, в Британската империя.

Всъщност, хората в древността наложили така наречената демокрация в отделни общества, са ваиса – хора със силни страсти и желания за лична власт върху цялата общност, които за постигането на своята цел, ползват подлост и агресия. Те са успявали, защото в онези общества се е изгубило Познанието.

Народовластието не е обществен строй, а инструмент, който може да се ползва за градивно или разрушително въздействие върху обществото по време на преход – на преструктуриране на общественото устройство.

Прилагането на Варновата система, е най-важниата задача за всяко общество.Ако я решава правилно, ще върви уверено напред. Точно затова при нас днес нещата не вървят – защото не работи "петият елемент".

Статията е изпратена от автора Борис Балкх

Monday the 23rd. Spiralata.net 2002-2017