Любопитно

Търсачи на епинефрин

Печат

 

 

 

 

Търсачи на епинефрин

 

(насладата от този хормон ни кара да бъркаме горещата страст с любов)

 

 

 

Когато гледаме сериали от типа на “Сексът и града” и “Приятели”, обикновено се припознаваме в онези ситуации, в които дадена връзка е придружена от драми, колебания, силно щастие, рязка възбуда и резки спадове в настроението, та чак до самоубийствен синдром. А когато главните герои на всички филми и книги за взаимоотношения се плеснат по челото, открили за партньорство онова, което винаги са знаели, но не са вярвали, че може да е толкова просто, романът, филмът, сериалът, приказката свършва. И ни оставя с готови реплики: ако след това се случваше нещо интересно, филмите щяха да са за него, нали? Да, ама не. И за двете реплики. Не се случва само на филм или на книга, обратното – те са отражение на живота. Това, че някои първо си избират модел, а после действат и разсъждават, не е дефект на изкуството, а на човека, който

 

отказва да се допита до любовната си интуиция

 

Предполагам, почитателките на “Сексът и града” усещат, че всеки друг финал, освен Кари Брадшоу да се събере с Тузаря, би бил житейски неправдоподобен (не казвам какво става в действителност, но и да кажа, вас финалът не ви вълнува, той е на кино, нали така беше?). За една моя приятелка винаги съм знаела, че ще се омъжи за наш съученик. През студентските й години и зашеметяващите й любовни истории (всички под знаменателя на голямата любов) това изглеждаше повече от налудничава идея. Тя самата се изненада, когато за миг не се поколеба да се омъжи за въпросния съученик. Спомнете си колко тотално наясно сте с другите и колко объркани сте, когато опре до вас. Това не е обвинение. И аз съм така. Често арогантно казвам: “Беше ясно, че точно така ще стане.” Което въобще не означава, че ми е ясно какво става в моя собствен живот.

 

Да сте виждали истински невероятен секс на кино?

 

А правили ли сте го? Сигурна съм, на първия въпрос отговорът е “не”, а на втория – “да”. Ако в живота ви се случват нещата от порнофилмите, най-много да повръщате и да изпаднете в дълбока депресия. Всяка друга филмова кулминация, която води до двама в леглото, не може да се докосне нито на йота до онова, което сте изпитвали, когато сексът е бил нещо невероятно. Ако за тези неща имаше думи, да, може би щяха да бъдат отдавна  описани и филмирани. Но няма. Сори. Същото е с партньорството – започва там, където филмът свършва. А на езика на биохимията може да се каже и така: истинската връзка започва, когато епинефринът в тялото се изчерпи и на негово място се появи окситоцинът. Интелигентният ни разум почти никога не знае какво става с нас, тялото знае.  И, разбира се, има капан. Сигурно за да ни бъде интересен сериалът на собствения ни живот.

 

Ситуацията с капана е следната. Тялото не прави разлика дали се влюбваш в голямата си любов, в поредния кръшкач с големи бицепси и още по-голяма безотговорност, или изпитваш единствено сексуална страст. И в трите случая веднага произвежда епинефрин. Проявата на този хормон е мощно биологично изживяване, което блокира онази част от мозъка, свързана с разума, интелекта и способностите да разсъждаваме. И ни докарва до еуфория, до онова състояние, което наричаме “замъгляване от страст”. Епинефринът дава усещането, че обичаш и искаш да прегърнеш, да разцелуваш и

 

да правиш любов с целия свят. Но действа няколко часа

 

и се изчерпва. Тогава идват нервността, внезапните истерични приливи, а ако новото му производство не бъде стимулирано, депресията е гарантирана. Разбира се, той се активира при всяко виждане с любимия и при всеки нов сексуален акт (независимо дали с любим или нелюбим). Големите количества епинефрин предизвикват хронична възбуда, безпокойство и напрежение, срив в имунната система и депресия. И не е случайно, че повечето хора боледуват по-често в първите три години от връзката си. Приемайте го като добър знак, пийте повече витамини и не се подигравайте, ако някоя ваша позната внезапно премине  към някаква програма за здравословно хранене, когато се залюби с ново гадже. Тя има нужда от имуностимулатори. Честно.

 

Къде е капанът? Насладата от епинефрина ни кара да бъркаме силната страст с любов. А истината е, че не се различаваме много от разгонените котки. Много хора казват, че в онзи момент ясно виждат как политат в пропаст на тотално неадекватни взаимоотношения. Усещат, че неминуемо ще си “счупят главата”, но им трябва усмирителна риза, за да бъдат спрени. (След подобни открития изпитвам истинска благодарност, че родителите ми намираха начин да ме вкарат в психическа усмирителна риза през пубертета и че моделът им на партньорство вършеше работа като критерий за връзка, в която има доверие и хармония, макар че ми трябваха много години, за да призная, че това тяхното, може да се нарече любов.)

 

Епинефринът ни пристрастява, кара ни да зацикляме в

 

емоционалната си наркомания

 

Започваме връзки, които ни вдигат в облаците, после ни забиват в земята, изнервят ни, но ги търпим, за да си вземем дозата епинефрим. А като започне да се поизчерпва, вече сме пристрастени, късаме връзките и търсим пак същите усещания. Търсим ги със същата маниакална страст, с която наркоманът ще изрови от земята, но ще си намери дозата илюзорно мимолетно щастие. Затова не е странно, че възприемаме като много по-близки историите на четирите мацки от “Сексът и града”, отколкото на приятелката с щастливото семейство или твърдението на майките ни, че се чувстват прекрасно с бащите ни (когато това е така). Даже често ни се струва, че всички те послъгват, а всъщност са се примирили. Че не искат да си признаят, че им липсва страст, за да не вземе да настъпи някакво световно бедствие. Четохте ли “Любовта трае три години” на Бегбеде? В началото героят му е убеден, че след първите три години страстта във връзките изчезва. Почти не познавам човек, който също не се е убеждавал в подобна трайност на страстта. Това май означава, че много малко хора познават истинската близост. Биохимичната истина:

 

страстта не умира – епинефринът се изчерпва

 

И едва тогава любовта започва да се проявява. Ако връзката наистина си струва, едва тогава, след три-четири години, тялото започва да произвежда окситоцин. Окситоцинът  е друга работа. Той е “виновен” за чувството за силна близост, доверие, чувственост и щастие. Между другото това е хормонът, който се отделя и когато майката кърми бебето си. Определят го като “нервно-химическото вещество на интимната връзка”. Явно, тялото иска от нас този период на приемане да продължи толкова, че пристрастявайки ни към емоции от по-низш тип, да търсим уликите на истинската близост. Може би, за да схванем разликата. Може би, защото великолепният секс, проникнат от доверие, има сила да трансформира всяка низша емоция. Не знам, не съм я създала аз нито тази вселена, нито тази биохимия.

 

Но знам, че уликите за това какво е партньорство ми ги даде единствения мъж, когото не успях да изгоня “с ритници” (не буквално) след третата година на изключително драматичната ни връзка. Не че не опитах. Опитвах непрестанно. Той не се предаде лесно. И иронията е, че едно от нещата, с които той е известен, са изключително лошите му партньорства. Един ден просто го погледнах и ми стана приятно, че не му се дразня. Един ден се погледнахме и не беше нужно да говорим, за да се усмихнем един на друг и това да е ОК, един ден стана нормално, вместо да се надцакваме да ми се обади, за да ми каже, че му се е вдигнала горната граница на кръвното. Глупости такива някакви, но мисълта ми е, че страстта ни сега не ни разкъсва на парчета, но и вече не драматизираме, не се караме за нещата, за които сме различни. И когато ме попита:

 

“Как да ти обръщам внимание постоянно, като си част от мен?”

 

най-накрая схванах какво ми казва. И че то е добро.  Ако се замислиш, лявата ръка не натрапва присъствието си на дясната, нали? Но това, че имаш две здрави ръце е направо благословия, за която, извини ме, но какъв по-точно филм си гледала? А докато епинефринът ме е лашкал нагоре и надолу, от само себе си научих, че ако се престрашиш да допуснеш някого до себе си, сякаш никога не си била ранявана, чудото може да стане. И че сексът между двама души, които вече си имат доверие на всички нива, не само не е по-лош, а напротив – става много по-интимен, забавен, всепроникващ. Интимната връзка затова е интимна, партньорството затова е партньорство, великолепният секс затова е магия, защото се случва само между двама – всяко странично мнение, всяко воайорстване във връзката ви го руши. Сигурно затова сериалите, филмите и книгите са само за онази първа фаза. Като се замисля, не е лошо, докато вървиш по пътечката на изграждане на връзките, те да бъдат коментирани, за да не залитнеш рязко в пропастта. А за всичко след това трябва да се мълчи и да се богоговее.

 

 

 

Михаела Петрова

сп. “Жената днес” – 10/11 2004 г

 

 

 

 

Wednesday the 20th. Spiralata.net 2002-2017