Ким Майкълс

Сравнение на пътя на Христос с пътя на антихриста

Печат

 

Сравнение на пътя на Христос с пътя на антихриста

 

Слово на Иисус на 16 ноември 2010

 

Целта на тази беседа е да разкрие истината за духовния път за разлика от пътя на греха и спасението, представен от господстващото християнство и от много други духовни учения. Това ще послужи като основа, на която мога да се позовавам, отговаряйки ви на специфични въпроси, касаещи тези теми.

В течение на 17 столетия господстващото християнство държеше привилегията да определя същността на проблеми, свързани с греха и спасението най-вече в Западния свят. Това доведе до факта, че определени концепции, създадени от ранния католицизъм, толкова са се вкоренили в масовото съзнание, че никой не ги поставя под съмнение. Именно затова, че тези концепции често са едва ли не подразбиращи се, в някои ранни отговори на ваши въпроси ми се наложи да ги коментирам, неоставяйки съмнение в техния произход. Обаче дойде време да се придвижим напред към по-дълбоко разбиране и затова ще продължа да изхвърлям някои концепции, в които много хора никога не са се съмнявали.

Повечето християни са възпитани да вярват, че са грешници - или за това, че са потомци на Адам и Ева и следователно са жертва на първородния грях или защото самите те са извършвали грешни постъпки. И са запрограмирани да вярват, че грехът – това е еднопосочна улица. След като сте го извършили, попадате в капан, от който не можете да се освободите. Имате сила да „извършите” грях, но нямате сила да го „поправите”. Затова ви е нужна някаква висша сила – повечето християни я виждат в мен – за да се освободят от греха и да получат право на спасение.

Цялата концепция за греха и спасението се основава на фундаменталното изкривяване на целта на творението, включвайки и това как работи Законът за Свободната Воля. Тази концепция се основава на множество предположения, но главните от тях са следните:

- Съществува Бог далеко на небето, определящ стандарт, в съответствие с който действията могат да се разделят на грешни и праведни. По този начин именно Бог е определил концепцията за греха.

- Целта на Бога при определянето на греха е да използва това като основание за съд над хората. Тези, които се окажат грешници, ще бъдат наказани от Бога със страдания в ада.

- Далечният Бог или ви е създал грешен, от което не можете да се освободите или ви е дал свободна воля да грешите. Но когато направите избор в полза на греха фундаментално се променяте по някакъв начин и затова не можете да се освободите от предишните си избори, правейки други избори.

Суровата реалност се заключава в това, че тези предположения не са от Бога. Те са били измислени от група същества, стремящи се да контролират човечеството. Те произтичат от съзнанието на антихриста, а не от Христовото съзнание. За да разберете това, ще ви е необходимо да знаете няколко концепции.

 

Концепция 1: Целта на живота

Живеете в материална вселена, която е само една малка част от голямото цяло. Това цяло наричаме „светът на формите”. Процесът довел до създаването на вашия определен свят на формите, е бил иницииран от едно самоосъзнаващо се същество, достигнало състояние на съзнание много по-високо, отколкото можете да си представите на сегашното си ниво на съзнание. Това е нивото на Твореца, т.е. Същество, обладаващо самоосъзнаване, необходимо за създаване света на формите, който да  бъде устойчив и да не се саморазрушава.

В противоположност на това, в което вярват много религиозни хора, Творецът не е егоистичен и не е тиран, създал свят и населил го със същества, които да трябва да му се прекланят. Творецът е висш слуга, който създава свят от своето Същество, в смисъл, че той позволява на своето безформено Същество да бъде „заключено” във форма. Той също така разширява своето Същество в безброй самоосъзнаващи се свои разширения и след това им дава пълна свобода на волята да правят с неговото Същество всичко, което пожелаят.

Целта е всяко самоосъзнато разширение на Твореца с времето да расте в своето самоосъзнаване докато не достигне нивото на съзнание на Твореца и по този начин да стане способно да създава свой собствен свят на формите. Съществото расте, започвайки с много ограничено чувство за идентичност. След това може постепенно да разширява своето самоосъзнаване в зависимост от това как то така да се каже „прави кариера във фирмата на своя отец”, то се учи на принципите, съгласно които може да създаде собствен свят, но не копие на този, в който е достигнало съзнанието на Твореца, а свят, явяващ се уникален израз на неговата Божествена индивидуалност.

И така, важно е това, че целта на живота е растеж в самоосъзнаването. И вие растете, превъзхождайки сегашното си усещане за аз, продължавайки все така, докато не достигнете съзнанието на Твореца – и дори и след това продължавате да растете, създавайки собствен свят на формите.   

Концепция 2: Как е създадена вселената

Както съм обяснявал и друг път, материалният свят се намира в последната сфера, създадена от вашия Творец. В първия етап на творението Създателят се свива в една точка в центъра на пустотата. Ако нямаше пустота, то не би имало „пространство” за творение на формите. След това Творецът проецира своето Същество като сфера, отделена от пустотата, а след това проецира в нея самоосъзнаващо се разширение на себе си.

Сферата е създадена от енергия и вибрира в пределите на определен спектър и е достатъчно плътна, за да „скрие” факта, че е създадена от Твореца. Същества, изпратени наскоро в създадената сфера, започват своя път с ограничено самоосъзнаване, не виждайки, че те и тяхната сфера са свързани с Твореца. В зависимост от ръста на самоосъзнаване те постепенно се признават за съ-творци на своя Творец и виждат, че тяхната сфера е разширение на Неговото Същество.

Доколкото тези същества растат в своето самоосъзнаване, те постепенно повишават вибрацията на енергията, от която е създадена тяхната сфера. Когато вибрацията достигне критично ниво, цялата сфера „със скок” се възнася на по-високо ниво, което силно напомня квантов скок, за който говорят във физиката. Във възнесената сфера енергията вибрира на такова високо ниво, че вече е очевидно, че сферата произхожда от Твореца. Затова не може да съществува илюзия, че тя съществува независимо от Него.

Наскоро възнеслите се същества разширяват себе си, създавайки следващата сфера в пустотата и след това влагат в нея своите самоосъзнаващи се разширения. Когато преминава новата сфера през процеса на възнесение, съществата, които са я създали се учат, наблюдавайки как техните разширения растат в самоосъзнаването. И когато техните разширения се възнесат, те създават следващата сфера. Този процес се е повтарял няколко пъти и материалната вселена е разположена в последната невъзнесена сфера.

В какво е разликата между невъзнесената  и възнесената сфера, която е станала част от духовното царство? В плътността на „материята” или енергията, използвани за тяхното създаване. В невъзнесената сфера материята е толкова плътна, че невъзнесеното същество в нея не може непосредствено да усети, че материята е създадена от светлината на Твореца. С други думи, материята ви се струва, така да се каже, отделна субстанция,  и вие не виждате, че в действителност е създадена от енергия.

По този начин, съществото може да вярва, че води началото си от вътрешността на сферата, а не че е разширение на същество от по-високо царство. Също възможно е да вярва, че невъзнесената сфера е отделена от духовното царство или дори че е независима, самодостатъчна единица, несвързана с нищо извън нейните предели. Възможно е да вярва, че материята съществува сама за себе си, а не че е създадена от невидима духовна субстанция, в крайна сметка, произхождаща от Твореца.

Всяка следваща сфера е по-„плътна” от предната, правейки тази илюзия все по-правдоподобна и затова по-трудна за преодоляване. Илюстрация  за това, макар и не много удачна, е плътността на материята на земята в разнообразните й форми, такива като желязо, камъни и други. В духовното царство „материята” е прозрачна и затова възнесените същества непосредствено чувстват, че всички различни типове „материя”  в действителност са създадени от светлина. В такъв случай е възможно да се проследи вибрацията на тази светлина, докато Творецът не стане видим като висш източник.

Така че може да се каже, че процесът на възнесение е процес, при който самоосъзнаващото се същество преодолява илюзорността на материята и започва да вижда основополагащата реалност, че всичко е създадено от светлината на Твореца. Затова в действителност нищо не е отделно от Него, включително и това същество.

Също може да се каже, че невъзнесеното същество започва своя път, мислейки, че то е ограничено от материята и че неговият Дух трябва да се приспособява към условията на материалния свят. В зависимост от нивото ви на израстване към възнесението вие постепенно ще започнете да осъзнавате, че не е необходимо вашият Дух да се приспособява към материята, а може да властва над нея. Когато напълно признаете, че Духът никога не е бил ограничаван от материята и не е нужно да се приспособява към външните условия на Земята, тогава получавате право на лично възнесение.

 Концепция 3: Кой сте вие в действителност?

Материалната вселена е най-плътната част от последната невъзнесена сфера. Тази сфера е създадена от същества, възнесли се в предидущата сфера. След това тези същества се разширили  като самоосъзнаващи се разширения, които са били изпратени в нова сфера със задачата да я приведат – и самите себе си – към възнесение. Едно от тези същества е това, което ние наричаме вашето Аз Съм Присъствие.

У много ученици на предишните учения на възнесените владици  е останало впечатлението, че Аз Съм Присъствие е съвършено духовно същество. Проблемът е в това, че за повечето хора думата „съвършено” се подразбира като нещо статично, на което не му е нужно да расте или да се променя. Още повече, че ако вие действително разбирате целта на творението, то осъзнавате, че предназначението на всичко е да расте. Дори вашия Творец расте в зависимост от еволюцията на света на формите и в зависимост от това как неговите разширения израстват към неговото съзнание. И така вашето Аз Съм Присъствие е създадено, за да бъде част от последната невъзнесена сфера и по този начин да расте в самоосъзнаването, помагайки на сферата си да стигне до точката на възнесение.

Както обяснявам на друго място, материалната вселена има четири различни нива. Обикновено говорим, че по-високо от тези нива (ефирния план) се намира духовното царство. Обаче има част от духовното царство, която формира сферата, в която съществува материалната вселена. Някои предишни учения описват това като висш ефирен план, затова предпазвам хората да не зациклят на интерпретацията на думите. Същността е в това, че вашето Аз Съм Присъствие е „съвършено„ в този смисъл, че то не може да попадне в капана на формата или да се загуби в нея. Това означава, че Аз Съм Присъствие не може да се спусне по-ниско от определено ниво на вибрации, а това означава, че то не може непосредствено да се въплъти на планета като Земята.

Има Аз Съм Присъствия, които растат, работейки само в духовния или висшия ефирен план. Обаче, много Присъствия  са избрали да изпратят свое разширение в по-плътно ниво, в което може да се попадне в капана на илюзията, че материята има власт над Духа или че материята е всичко, което съществува. Правейки това, Присъствието получава уникална възможност за растеж, изпитвайки илюзорността на материята отвътре и след това извисявайки се над нея и доказвайки че то – като Дух – има власт над материята, защото материята не е отделена от Духа, както ни се струва на пръв поглед. Точно обратното, материята е Дух.

 Концепция 4: Защо се въплътявате?

Когато Аз Съм Присъствие реши да изпрати свое разширение във въплъщение на Земята, това решение е добре обмислено. Присъствието съзнава потенциалните изгоди, а именно, че то може да расте в самоосъзнаването си и че изразявайки своята светлина, то може да способства за израстването на цялата планета към възнесението. Обаче Присъствието  в същото време съзнава и неизбежния риск, че разширението трябва да живее своя живот, а това означава, че може да стигне до убеждението, че е в примката на материята и че дори производна на тази материя. Това се вижда добре чрез многото хора на Земята, които се считат за грешници и които мислят, че не могат да изкупят вината си или дори вярват, че те не са по-развити от животните.

Когато Аз Съм Присъствие реши да изпрати разширение във въплъщение, то прави всичко, за да минимизира този риск. Вашето Присъствие има уникална индивидуалност, дадено му от духовните родители. То иска да изрази тази индивидуалност на Земята, а също и да получи опит чрез земния живот чрез тази индивидуалност – и едното и другото позволява на Присъствието да разшири своето самоосъзнаване. Обаче ако то помести или закотви своята индивидуалност в разширението, то тази индивидуалност може да се окаже загубена или изкривена. За да не се допусне това, Присъствието изпраща разширението си с много специфични свойства, които ние наричаме Съзнателно Вие.

Напълно разбираме, че не всички духовни ученици ще са способни да достигнат до пълнотата на тази концепция и позволете ми да обясня причината. Най-важната характеристика на Съзнателното Вие е тази, че то е чисто съзнание. То има способността да каже „Аз Съм”, но доколкото то няма форма, то не може наистина да каже „Аз Съм” или „Аз Съм това”. Важният момент се състои в това, че Съзнателното Вие може да се проецира на кое и да е място или ситуация в материалния свят. То може да изпита отвътре материалния свят, но нищо от това, което изпитва не може да промени безвъзвратно.

Има някои хора, изучаващи духовните учения, чиито умове са станали толкова съсредоточени върху материалния свят или дори изучаване на външните учения, че те винаги работят и никога не почиват. Има други ученици, които са изпитали – или спонтанно или в резултат на медитация или друга духовна дейност – състояние, в което умът замлъква и съзнават, че съществуват, но това за тях няма особен смисъл.

Такива опити се наричат мистични, космически, трансцедентни, състояние на наблюдателя или по някакъв друг начин. Това е, което отделя религиозните хора от мистиците. Религиозните хора вярват във външното учение, докато мистиците имат вътрешно чувство, че те са нещо повече от физическо тяло и затова нещо повече от каквото и да е на Земята, включително и религиозното или духовно учение. Реалността на такъв опит е в това, че те имат случаи, когато Съзнателното Вие усеща себе си като чиста форма, а именно като чисто съзнание. Хората, които са нямали такива преживявания или които съзнателно не са разбрали какво са те, намират концепцията за Съзнателното Вие сложна за усвояване, доколкото тя за тях ще бъде поредната теория, а не непосредствен опит.

Ако не сте усвоили напълно тази концепция, важно е да размислите над това, че Съзнателното Вие е подобно на чисто стъкло като лещата в камерата или лупата. Като илюстрация си въобразете, че стоите и наблюдавате мравуняк. Имате обща представа за него, но само отстрани. Сега си представете, че взимате медицински прибор: дълга, мека тръба с леща накрая и прониквате в дълбочина в мравуняка. Когато гледате през нея, виждате мравуняка отвътре, от гледна точка на мравките. Така вашето Присъствие получава опит на планетата Земя чрез Съзнателното Вие.

Лещите са направени от чисто стъкло, а това означава, че светлината преминава в двете направления. Присъствието ви може да изпраща своята светлина в света чрез Съзнателното Вие и да получава от там впечатления. Но индивидуалността на Присъствието не е „инвестирана” в Съзнателното Вие и не може да бъде загубена. А доколкото Съзнателното Вие е чисто съзнание, то то също не може да бъде загубено. Но за да се разбере това, е полезно да се знае следващата концепция.

 Концепция 5: Изпълнение и определяне на роли

За Съзнателното Вие е много важно да се разбере следното. Доколкото то се явява чисто съзнание, то има способността да проецира себе си където пожелае и да изпита тази  ситуация отвътре. Доколкото то се явява чисто съзнание, то никога не може да попадне завинаги в примката на това, в което се  е проецирало. То винаги има възможност да се върне към състоянието на чисто съзнание и по този начин да се освободи от която и да е ситуация.

Когато вашето Аз Съм Присъствие за първи път изпраща Съзнателното Вие в материалната вселена, то го изпраща в определена ситуация. Това е илюстрирано в историята с Райската градина. В действителност, както обяснява Майтрея в книгата си „Основни ключове към Духовната свобода”, това прилича на училищен клас на ефирен план, чиято цел се състои в подготовката на съществото да приеме физическо въплъщение на Земята. Един от основните уроци, които се учат в това училище, е че Съзнателното Вие може да се проецира в материята където си иска, но също, че то може да се проецира обратно от каквито и да са физически условия.

Като груба илюстрация си представете, че искате да бъде актьор в дадена пиеса. Водят ви зад кулисите на театъра. Там има много закачалки с различни костюми. Вие разглеждате различните възможности и след това се съсредоточавате върху един костюм, а именно костюма на Хамлет. След това си представяте какво би било да видите света отвътре чрез тази роля и решавате да се проецирате в нея. И така, вие обличате костюма, гримирате се и излизате на сцената, за да изпълните вашата лична версия на Хамлет.

Именно това е правело Съзнателното Вие в училището на мистериите на Майтрея. То започвало с различни предопределени роли и по този начин се е учили да играе роли, без да се отъждествява с тях. Въобразете си, че играете в пиесата Хамлет. За да се представите добре, трябва да се  вживеете в ролята, действително да си представите какво е да си Хамлет. Обаче вие все още знаете, че не сте Хамлет и след известно време ви омръзва да седите с череп в ръце и със сериозен глас да говорите: „Да бъде или да не бъда”. Затова вие просто си излизате от сцената, сваляте костюма и се връщате към чистото съзнание. След това може да изпробвате друга роля и така нататък за известно време.

Обаче идва момент, когато разбирате, че искате по-голям опит. Вместо просто да играете роли, определени от други, искате да изпитате какво е да създадеш роля ти самия. Това напълно съответства на Закона за Свободната Воля, но има един малък нюанс, който не всички разбират.

Представете си още един път, че сте зад кулисите и мерите различни костюми, ушити от други. Когато обличате такъв костюм и излизате на сцената, лесно ви е да си спомните, че сте облекли костюм, който е ушил някой друг и че играете роля, предназначена за някой друг. За това е малко вероятно, че вие постепенно ще започнете да мислите, че действително сте Хамлет или че се намирате не в театъра, а в реалния свят. И затова е малко вероятно, че ще започнете да вярвате, че заради това, което се е случило сега, нямате право да съблечете костюма, макар и самите вие да сте го облекли, и да излезете от тази роля.

 Може да се помисли, че когато пристъпите към момента да определите своя собствена роля, вие ще направите това, каквото бихте правили и в театъра. Вие шиете костюм, който ще виси после на закачалката, пишете ролята, която ще играете. След това обличате този външен костюм и излизате на сцената, добре помнейки, че вие сте облекли този костюм и можете да го съблечете. В действително всичко това е доста по-фино.

Въобразете си, че вместо това да шиете външен костюм, който после да облечете, в действителност шиете около своето тяло. С други думи, вие не го възприемате като външен костюм, в който да се проецирате. Вместо това, вие постепенно създавате костюм около себе си, а това означава, че ще започнете да възприемате света чрез него, без да можете да го съблечете нито веднъж и затова нямате ценностни критерии за възприемане на света без костюма. Вместо това да обличате костюма, вие постепенно се сраствате с него.

Това е, което изпитват повечето хора при раждането си. Вие нямате съзнателна памет за съществуването си в друго царство и влизането в тялото по време на раждането. Напротив, струва ви се, че вашето чувство  за „аз” се е зародило вътре в тялото и затова е лесно да се повярва, че не съществувате независимо от него.

Можете ли да разберете, че ако излезете на сцената и играете Хамлет толкова дълго, че започвате да вярвате, че вие самият сте Хамлет, започвате да губите първоначалното си чувство за идентичност? Вие повече не играете роля, вие сте затънали в нея. Ролята повече не ви принадлежи, вие принадлежите на ролята. Точно това може да се случи със Съзнателното Вие, ако то започне да определя своя собствена роля, преди да бъде готово за това посвещение. Обаче при това Съзнателното Вие не се променя, променя се чувството за самоосъзнаване. И Съзнателното Вие може да се избави от това просто като се върне към чистото съзнание.

 Концепция 6: Разбирането за забранения плод

Историята с райската градина разказва за забранения плод, който Адам и Ева не трябвало да ядат. Змията измамила Ева, като й казала, че ще станат като богове, познаващи доброто и злото, ако хапнат от плода.  В своята книга Майтрея обяснява това много подробно, но същността на учението е такова, че „забраненият плод” има отношение към процеса на самоопределянето на своя собствена роля. Той бил „забранен” не защото това било действително така, а защото това било много фино и сложно посвещение, предназначено за по-развити ученици. Ако ученикът приемел това посвещение прекалено рано, то имало голяма вероятност да попадне в примката на определената роля. И тогава ще е склонен да вярва, че не може да се освободи от нея със собствени сили.

Разбирате ли защо? Когато опитвате да се проецирате в предопределена роля, лесно ви е да помните съществуването си извън тази роля. Но когато създавате роля около себе си и нямате опита да проецирате себе си в тази роля, вие нямате ценностни критерии. И затова ви е по-сложно да осъзнаете, че можете да се проецирате обратно в чистото съзнание. Напротив, можете да започнете да вярвате, че вие не сте чисто съзнание, а ролята, която просто играете и нищо повече.

Задача на учителя е да подготви ученика към посвещението да определя своята роля, но първо убеждавайки се, че ученикът може да я преодолее, да излезе от нея, когато се пресити  да възприема света чрез нея. Как Майтрея прави това? Можете да си помислите, че учителят чете лекции пред духовен училищен клас. Майтрея действително е правел това. Можете да си помислите, че учителят е провеждал лични консултации с учениците, като е давал лични наставления. Майтрея е правел и това.

Но ето как Майтрея действително е „учил” и ето защо той се нарича Велик Посветител. Да вземем за пример типичен нов ученик. Той решава да изпита определена роля и след това прави избори и извършва действия чрез тази роля. Ако приемете ролята на Хамлет, то можете да правите това, което прави този персонаж или можете да решите да защитите живота си, първи нападайки този, който е решил да ви убие. Но как се учите от своите действия? Оценявайки ги. И тук има един тънък момент.

Не можете истински да оцените действията си, извършени чрез дадена роля, докато още сте в ролята и гледате на света през нея. Защото докато гледате на света през ролята, всяко извършено от вас действие ще бъде оправдано, необходимо или единствено възможно. И така, вие можете да се учите само оценявайки действията си чрез ценностните критерии, които са извън ролята Тези критерии, разбира се, са Майтрея. Вместо това да гледате действията си чрез ролята, Майтрея ще ви покаже, как да ги видите извън нея. Той ще ви даде своя Дух на Добротата, за да знаете, че дори да се извършили нещо, което не е било най-добрия избор, вие все още сте любими на учителя и можете просто да поправите предишните си избори и да направите по-добри.

Но как Майтрея ще ви даде този драгоценен критерий? Няма да се получи, ако той просто ви каже как вижда действията ви. За да получите неговото видение, трябва да използвате способността на Съзнателното Вие да се проецира навсякъде, където може да си въобрази. По този начин трябва да се проецирате временно извън сегашната си роля в единство с Майтрея, и тогава можете да видите своите действия през неговите очи. Ще изпитате както неговия реализъм, така и добротата му.

Можете ли да разберете невероятната мъдрост на този подход –той отстранява проблемите на общуването чрез думи. Докато четете тези думи, вие явно ги разглеждате като нещо идващо извън ума ви, извън сегашната ви роля. Дори и да вярвате, че аз съм истинския Иисус или някакво друго същество, вие възприемате думите чрез ума си, а не чрез моя разум. В резултат на това вие можете да спорите или да интерпретирате думите ми, основавайки се на филтъра на сегашната ви роля. Ще видите моите думи не така, както ги виждам аз, а така както ги възприемате чрез ролята си. Това означава, че вие не можете да използвате думите ми, за да излезете от ролята си.

 Как можете да постигнете пълнотата при обучението си? Никога няма да стане това чрез думи, а само когато Съзнателното Вие се проецира в единство с мен, така че да възприемате учението непосредствено, така както го възприемам аз. И тогава ще преодолеете бариерата на думите, които винаги са обект на интерпретация. Ще получите също ценностни критерии извън ролята си, което ще ви позволи постепенно да не се отъждествявате с нея. Единствения верен начин да се учите от духовен учител е да гледате извън пределите на външното учение и да го използвате само като трамплин, за да се настройвате на неговото Присъствие, докато Съзнателния Вие не успее да се проецира в единство с учителя.

И така, новият ученик ще се обучава при Майтрея, докато не докаже, че проецирайки се в коя да е предопределена роля, може да се проецира от нея в единство с Майтрея. Причината да се проецира ученика в единство с Майтрея е, че поради плътността на сферата на новия ученик  му е трудно да се проецира в единство със своето Аз Съм Присъствие. Затова се започва с опит да се стигне до единство с учители, които се усещат по-добре. Обаче истинската цел е ученикът постепенно да стане способен да влиза във която и да е роля и да се проецира в единство с Присъствието.

В момента, когато ученикът винаги може да получава ценностни критерии вътре в себе си, проецирайки се в единство с Присъствието, той става духовно самодостатъчен. И тогава е готов за посвещението да определя свои собствени роли.

 Концепция 7: Приемане на въплъщение и падане във въплъщение

Казах, че Съзнателното Вие  прилича на чисто стъкло, така че светлината може да минава през него и в двете посоки. Това също означава, че Съзнателното Вие може да „вижда” в двете посоки. С други думи, Съзнателното Вие може да гледа на Аз Съм Присъствие и да каже: „аз съм това, което съм”, в мисъл „аз съм това, което е Аз Съм на върха”. Разширявайки съзнанието си, когато то достигне пълно единство, Съзнателното Вие получава право на възнесение. Може да се каже, че до вашето пробуждане Аз Съм Присъствие гледа на света чрез Съзнателното Вие. А след пробуждането Аз Съм Присъствие гледа на себе си чрез Съзнателното Вие.

Съзнателното Вие може да погледне надолу към Земята и да си определи особена роля върху нея. То може да реши, че иска да изпита какво е да възприема света чрез тази роля и да изрази себе си чрез нея. След това може да се проецира във физическо тяло, за да изиграе тази роля. Ако ученикът е достигнал духовна самодостатъчност преди приемането на въплъщение, той никога няма да може напълно да се отъждестви с тялото или с която и да е роля на Земята.

Сега трябва да разберете една тънкост. Ако работите с учител, вие приемате въплъщение и не се опитвате да определяте своя роля докато не станете духовно самодостатъчни, опирайки се на своето Аз Съм Присъствие като на вътрешен източник на ценностни критерии. Затова вие няма да затънете в никоя определена ви роля.

Проблем възниква тогава, когато ученикът реши да приеме посвещението да определя своята роля преди да стане духовно самодостатъчен. В този случай той по-скоро се отделя от учителя и затъва в ролята си. Това се случва защото определил ролята си, ученикът започва да гледа на учителя през нейния филтър на възприятие. По този начин, ученикът започва да проецира определени качества на учителя, например, че учителят се стреми да го принуждава или осъжда за това, което е направил. И когато това се случи, ученикът не е способен повече да прави това, което описах, а именно да проецира себе си в единство с учителя.

Това е много важен момент, от който можете да извлечете полза, ако внимателно разсъждавате над него. Както казах, когато проецирате себе си в единство с Майтрея, то ще видите действията си така както ги вижда той и това видение е зад пределите на думите и тяхната интерпретация. Вие действително не можете да се скриете от това. След време, когато вече не желаете да правите това, ще можете да видите Майтрея и да слушате външни думи, които той ви казва, но сега тези думи ще бъдат интерпретирани през филтъра на приетата от вас роля. Затова ако вашата роля е да видите Майтрея като външен учител, стремящ се да ви отведе до този чудесен плод и желаещ да ви накаже за непослушание, то вие ще интерпретирате всичко, което ви каже по такъв начин, че това да потвърждава образа, проециран от вас.

След това ще продължите да се отделяте от Майтрея докато съзнанието ви не се спусне на такова ниво, че повече да не успявате да възприемате училището на мистериите. И тогава буквално падате във физическо тяло. Това символизира историята с Адам и Ева, които след като вкусили забранения плод, се видели голи – те започнали да възприемат себе си и Майтрея през филтъра на създадената им роля. След това се постарали да се „скрият от Бога”, в смисъл, че те се отказали да се проецират в единство с Майтрея. Вместо това те  се криели зад образи, съществуващи само в умовете им. Историята разказва, че след това били изгонени от райската градина и се наложило да изкарват с пот на чело прехраната си, но това е просто възприятие чрез отделната роля. В действителност всичко ставало вътре в тях, а падналите същества просто си създали образа на злия Бог и го вписали в книгата Битие.

И така, може да се каже, че ако отначало сте достигнали духовно майсторство, то приемате въплъщението, в противен случай падате в него. А когато падате, нямате съзнание за съществуване извън отделната роля и физическото тяло, а това означава, че ви е много по-трудно да възстановите усещането за чисто съзнание и способността да се проецирате зад пределите на сегашното аз и ролята си.

 Концепция 8:  Разликата между вътрешните и външните ценностни критерии

 А сега да преминем към друго фино различие и позволете ми да кажа едно и също по два различни начина:

1. Аз Съм Присъствието се намира в царството, чиито вибрации са много по-високи от четирите нива на материалната вселена. Разликата е толкова голяма, че тя формира един вид „хоризонт на наблюдението”. Например, известно ви е, че очите ви могат да виждат само определени форми на светлината. Ако честотата на светлинните лъчи е по-висока или по-ниска от определено ниво, то вашите очи не ги виждат – т.е. има хоризонт, зад който не можете да виждате.

Когато Аз Съм Присъствието за първи път изпраща разширение в материалната вселена, „възприятието” на Съзнателното Вие трябва да се настрои на вибрациите на царството, в което е изпратено – в противен случай то просто няма да може да фокусира съзнанието си в това царство. Като груба илюстрация това може да се сравни с радио, което трябва да се настрои на определена честота за да се слуша определена станция.

2. Казах, че Съзнателното Вие е чисто съзнание. Затова сега възниква въпросът как това чисто съзнание може да влезе в царство с определени вибрации и да остане там. Какво не му позволява просто да се изхлузи от материалния план; как може да остане съсредоточено в определено място каквото е физическото тяло на Земята?

За да се убеди, че чистото съзнание на Съзнателното Вие  ще се закрепи в определено място, Аз Съм Присъствие го проецира в предопределена роля в определено обкръжение. Например, в Училището на Мистериите на Майтрея е имало много предопределени роли. Това означава, че Съзнателното Вие не се е спускало в Училището на Мистериите като чисто съзнание, а се е спускало в определена роля и по този начин е възприемало Училището чрез нея.

В резултат се получава, че когато Съзнателното Вие се спуска за първи път, то не може непосредствено да възприема Аз Съм Присъствие и затова не може да се види като негово разширение. Именно затова му е нужен учител, намиращ се в същото царство на вибрациите (така че да може да го види), но достигнал Христосъзнание и затова научил се да се приема като разширение на Присъствието. Тогава този учител може да направлява Съзнателното Вие по пътя на издигане на съзнанието му, докато сам не успее да достигне до вибрациите както на този свят така и на своето Аз Съм Присъствие. Може да се каже, че това прилича на тренировка очите ви да виждат както видимата, така и ултравиолетовата светлина.

Това е процес на навлизане в личното ви Христобитие, когато Съзнателното Вие заявява за своето единство с „Отца”, със своето Аз Съм Присъствие. Вие непосредствено виждате, че сте разширение на Аз Съм Присъствие и че не произхождате от материалния свят. Вие сте в света, но не сте от него. Когато достигнете тази точка на духовна самодостатъчност, то завършвате Училището на Мистериите на Майтрея и следователно повече не се нуждаете от външен учител. Не се нуждаете повече от външни ценностни критерии, доколкото имате вътрешните критерии на вашето Аз Съм Присъствие.

Важно е да размислите над разликата между външния учител и вътрешната връзка със своето Аз Съм Присъствие. Позволете ми да ви дам една илюстрация. Казах, че когато приемете определена роля, Съзнателното Вие започва да възприема света чрез филтъра на тази роля. Това може да се сравни със слагането на цветни очила и всичко, което виждате, е оцветено от очилата. Така е казал и Павел – вие виждате през мътно стъкло.

И така, когато носите очила, можете да виждате света само през тях. Всичко, което виждате около себе си, е оцветено от очилата. Това е сравнимо с това как виждате учителя като отделно от вас същество. Всичко, което ви говори е „оцветено” от очилата ви – ролята, чрез която Съзнателното Вие възприема света.

Сега да си представим, че очите ви могат да се обърнат на 180 градуса. Мозъкът може, така да се каже, да се обърне и да гледа себе си. В този случай ще бъде невъзможно да си сложите каквито и да е очила, а това означава, че възприятието ви не може да бъде изкривено.

Започвате ли да разбирате какво искам да ви кажа? Това е много важно, ако искате да се издигнете по-високо по вашия духовен път. Може да се каже, че има два различни вида възприятие, достъпни за Съзнателното Вие. Можете да гледате външния свят, в който се намирате, или да гледате навътре, към своето Аз Съм Присъствие. Когато гледате външния свят, вие можете да правите това само чрез ролята, която сте приели чрез Съзнателното Вие. Това означава, че за да гледате навътре трябва да гледате зад предела на ролята.

Можете да построите в редица всички духовни търсачи на света и ще видите, че много хора са предприемали искрени усилия по духовния път. Те са изучавали духовните учения и са изпробвали всички видове техники и повечето от тях ще кажат с абсолютна увереност, че са следвали истински духовен път. Но в действителност повечето от тях са следвали духовния път само гледайки го през филтъра на приетата от тях роля.

Всичко, което те правят по своя духовен път, е оцветено от техните възприятия, а това означава, че тези хора в действителност ще се отъждествяват още повече със сегашните си роли. Колкото повече действия правят на духовен план, толкова повече те се свързват с тази роля, която не им дава да се обединят с Присъствието. Точно обратното – истинският духовен път е разтъждествяване със сегашната роля, докато Съзнателното Вие не разбере, че то е повече от тази роля, че то е разширение на Присъствието и като такова никога не може да бъде отделено от него.

И така, сега възниква същественият въпрос: как да се излезе от рамките на света и духовния път чрез роля, която трябва да преодолеете? Единственият отговор се заключава в това, че Съзнателното Вие трябва да разбере и признае, че то е чисто съзнание. И затова има способността да проецира себе си извън сегашната роля. В школата на мистериите ученикът достига това, проецирайки себе си в единство с Майтрея. По такъв начин вижда своите действия с неговите очи, за разлика от виденията през филтъра на ролята, която го е и подбудила да направи тези действия.

Обаче в зависимост от израстването на ученика Майтрея също го учи да гледа навътре и да види действията си с очите на Аз Съм Присъствието. Разбирате ли разликата? Вие сте индивидуално същество, също както и Майтрея. Той гледа на света от определена гледна точка. За вас може да е важно да разберете гледната точка на Майтрея, защото ви дава ценностни критерии извън вашата роля, извън менталните ви рамки. Но, в края на краищата, това не е висшата перспектива. Вие сте разширение на Аз Съм Присъствие, а не на Майтрея. Затова това, което действително ви е нужно, е да видите света и действията си от гледната точка на вашето Аз Съм Присъствие. Именно така вие и вашето Присъствие ще израствате.

Но ето още една тънкост. Вашето Аз Съм Присъствие не е външно същество: то не е отделено от Съзнателното Вие. В действителност учениците забавят прогреса си, виждайки своето Аз Съм Присъствие повече приличащо на теистичен Бог, а именно като съвършено същество на небесата. В действителност вие никога няма да достигнете своето Аз Съм Присъствие, докато виждате извън себе си или отделно от себе си. Вашето Присъствие няма да ви говори  гръмогласно от горящ храст. То въобще няма да ви говори с думи и това е другия важен момент.

Думите са от този свят и за това са свързани и ограничени до нивото на неговите вибрации. Има много концепции, които просто не трябва да се предават с думи. Независимо от това възможно е да имате импулс, изпратен от вашето Аз Съм Присъствие, който идва към вас чрез съзнателния ум като словесно послание. Това е сравнимо с това как аз предавам тази беседа чрез този посланик. Обаче е важно да се разбере, че всяко послание, предадено ви чрез думи, ще бъде в някаква степен изопачено от ролята ви. И затова повтарям още един път: това, което действително ви е необходимо е да се научите да проецирате себе си в единство със своето Аз Съм Присъствие, за да видите света такъв, какъвто То го вижда. Думи са необходими само там, където има разстояние, като се има предвид опита на единството отвъд разстоянията.

Може да се каже, че по духовния път има фаза или ниво, когато ви е необходимо да видите Присъствието си като външно по отношение на вас и да се постараете да установите контакт с него, така както вие възприемате това. Но за да се издигне вашето ниво по-нагоре, трябва да излезете от пределите на самото желание да имате външни контакти, особено при вземането на решения. Трябва да сте готови да вземате решения, а след това да се проецирате в единство с Присъствието за получаване на висша обратна връзка.

С други думи, докато подходът ви към духовния път се основава на външни възприятия, вие никога няма да се издигнете над определено ниво. Само когато се научите да използвате вътрешни възприятия, ще се издигнете до ниво, от което започва истинския път на личното Христобитие. За да застанете на този път, като начало вие необходимо да разберете антихриста.

 Концепция 9: Разликата между Христос и антихриста

 Казах, че за да се закрепи в материалния свят, Съзнателното Вие трябва да има „роля” за игра. То започва да се проецира в предопределената роля, но след това започва да създава роли „около себе си”. Сега стигнахме до фундаментална разлика. Ако Съзнателното Вие следва направленията на учител, то няма да започне да определя своя собствена роля, докато не достигне духовна самодостатъчност, т.е. докато Съзнателното Вие  не се признае за разширение на Аз Съм Присъствие. Тогава у него ще се появят вътрешни ценностни критерии и няма да са му нужни външни.

Защо това е толкова важно? Защото когато се проецирате в определена роля, вие имате външни ценностни критерии. Знаете, че ролята ви не е определена от вас, това нещо, което е дошло отвън. Но когато сами избирате ролята си, вие губите (щом ролята бъде напълно определена) всякакви външни ценностни критерии. Няма да гледате на ролята като на нещо, което сте приели; няма да помните съществуване извън ролята – това много прилича на това как повечето хора не помнят за съществуването си преди раждането. И така, процесът на определяне на ролята може да бъде описан – и е описан от мистиците – като духовна смърт, забрава, сън. Целта, разбира се, е в това, че преминаването през този процес е голямо предизвикателство и за това води до голямо израстване.

Така че как да се „събудите” от тази смърт или забрава след като сте загубили цялата външна памет за ценностните критерии? Обръщайки се към вътрешните ценностни критерии, а именно към своето Аз Съм Присъствие. Когато се видите като разширение на Присъствието, определената от вас роля също ще бъде разширение на индивидуалността на Присъствието. Тогава ще помните, че ролята ви е определена като разширение на нещо по-голямо от Съзнателното Вие. И стремейки се да го опознае,  Съзнателното Вие може постепенно да се пробуди до пълното осъзнаване, че е разширение на Присъствието и че се намира тук само за да отвори за него вратата - да познае света тук и да изрази своята индивидуалност, издигайки света на по-високо ниво.

Същността тук е, че когато си определяте ролята, основавайки се усещането на единство с Присъствието, тя (ролята) не може да се разглежда като отделна. По този начин, извътре в ролята не може да се видите като отделно същество. Не можете да стигнете до убеждението, че сте Бог, който може да определя кое е истина, както ще обясня по-нататък. Знаете, че има нещо зад пределите на ролята ви, по-висока цел, по-висока истина, и стремейки се към по-голяма яснота, вие постепенно ще се пробудите.

Но какво се случва когато ученикът решава да започне да определя собствената си роля, преди учителят да е решил, че той е готов? Очевидно, такъв ученик не може да определи роля в единство с учителя и той все още не е достигнал достатъчно единство с Присъствието. В резултат такъв ученик не може да определи ролята си, основавайки се на Христосъзнанието. Съзнанието на Христос – това е свързващ и обединяващ принцип в творението, единство на цялото разнообразие от форми.

Затова единственият вариант за ученика е определяне на своя роля на основата на съзнанието на антихриста, но тук има още един тънък момент. Разбирам, че за много християни антихриста се асоциира с нещо очевидно и умишлено зло, например Сатаната или дявола. В действителност антихристът всъщност не е зло, това е просто неутрален ефект на факта, че невъзнесената „материална” сфера е още толкова плътна, че затъмнява лежащата в основата реалност, че всичко е създадено от Съществото на Твореца.

С други думи, когато познаете невъзнесената сфера отвътре, ще можете непосредствено да възприемете, че материята в нея е създадена от духовна светлина, затова не виждате свързващата нишка между многото различни форми. Мислите, че както формите са действително отделени една от друга, така са отделени и от царството Божие и дори съществуват независимо.

И така, важният момент тук е, че Христос – това е съзнание, което вижда единството за всички форми, а антихриста – съзнание, което не може да види това. По този начин, антихриста не е нито добро, нито зло. Антихристът е просто  нереален, основан на илюзии, той самият е илюзия. Но именно затова, че той е илюзия, позволява на Съзнателния Вие да получава опит, който не би могъл да получи чрез съзнанието на Христос. Това е преживяване на отделно същество, а това означава   - наред с другото – че вие може да изпитате какво е да израстваш над другите същества или че можете да правите нещо за другите, без да вредите на себе си.

Като груба илюстрация помислете над това колко много различни роли можете да играете на Земята. Ако се виждате като продължение на Присъствието, то знаете, че целият живот е едно. Затова ще избирате роли, ненарушаващи свободната воля на другите, такива като учители, духовни наставници, лечители, изобретатели, писатели, актьори и т.н. И не избирате нито една от тези роли, които нарушават свободната воля на другите – такива като пират, диктатор или престъпник. За да „оправдаете” избора си на такава роля, трябва да използвате ума на антихриста, за да скриете че това, което правите на другите, всъщност го правите на себе си.

 Концепция 10: Защо в разума на Христа няма нито добро, нито зло

Поради менталните образи, разпространени от официалното християнство, за хората с християнски произход ще бъде сложно да приемат реалността на антихриста. Причината е, че техният поглед както на Христа, така и на антихриста в действителност е формиран чрез илюзията на антихриста, която е умишлено заблуждение, предназначено да държи хората в примката на съзнанието му.

Първият проблем, който трябва да разберат много хора, е, че в съзнанието на Христа няма разлика между добро и зло, няма оценъчни съждения. Причината това да се разбира толкова трудно е, че повечето хора нямат опит в единството. Както казах, Съзнателното Вие е чисто съзнание, а чистото съзнание е единство. Когато пребивавате в чисто съзнание, вие пребивавате в съзнание без разделение. Това е, което изпитва Творецът.

Сега помислете над това, че в единството, в което е Твореца, няма възможност за създаване на разширения, които биха могли да израстват в самоосъзнаване. За съществуването на самоосъзнаващи се, индивидуални същества и за това, те да израстват е нужен свят, видимо – когато се възприема извътре – отделен от единството. Затова светът с отделните форми е създаден с единствената цел за израстване в самоосъзнаването, обезпечавайки индивидуални същества в противовес на единството.

Може да се каже, че Творецът проецира свое разширение извън пределите на единството, където съществото започва да вярва в илюзията, че е отделено от източника си. По този начин,  получавайки опит в илюзорния свят на отделните форми и пробуждайки илюзията за разделение, такова същество израства в самоосъзнанието си. След това то се връща към единството със своя източник, съхранявайки индивидуалността си като същество със съзнанието на творец.

Така цялата цел на съществуването в света на формите се състои в осигуряването на опит на самоосъзнаващите се същества, опит, противоположен на единството, за да се позволи на такива същества да преминат през забравата и след това да се пробудят от нея.

И така, сега ще видим, че съзнанието на антихриста е всъщност илюзия за разделение, и това е което позволява на съществата да преминат през забравата. Съзнанието на Христа е елемент, който гарантира, че не е важно съществото колко далеч отива в тази илюзия, то никога не може да загуби възможността да се върне към единството. Може да се каже, че антихриста е това, което ни позволява да влезем в илюзията на разделението, той създава тази илюзия, а Христос е този, който дава възможност за освобождаване от нея. Обърнете внимание на това, което току-що казах. Христос не ви освобождава от илюзията, той само ви дава възможност да се освободите.

Започвате ли да улавяте същността? Абсолютно всичко, което е създадено в ума на антихриста, е просто илюзия. Но в тази илюзия няма нищо изначално погрешно, лошо, зло или греховно. Целта й е да ви даде противоположен опит и всичко, което може да се случи в илюзията на антихриста, служи на тази цел. По този начин разумът на Христос не вижда антихриста зъл или лош. Той го вижда просто като илюзия.

Сега стигнахме до един много важен момент. Законът за Свободната Воля позволява на съществата да се гмурнат в илюзията на антихриста и след като това е станало, е невъзможно да се предскаже колко далеч може да се стигне по спиралата на себелюбието. Но това няма значение, тъй като все още се намираме в рамките на Закона за Свободната Воля и все още е противоположния опит. Затова разумът на Христос никога няма да гледа на кое да е същество като на загубено безнадеждно. Той никога няма да счита никое същество толкова лошо и зло, че то да не може да се върне към единството.

Напротив, разумът на Христос е създаден, за да гарантира, че независимо от това колко далеч е стигнало съществото в разделението, то никога не може да загуби възможността да се върне към единството. Защо това е възможно? Защото нищо не може да бъде създадено без разума на Христа. Единството е реалност, затова и разумът на Христа е реалност. Както е казано в евангелието на Йоан: „Без него не е направено нищо, което е станало.” Това означава, че нито една форма не може да бъде създадена без разума на Христа.

Същественото е, че реалността на Христос се намира вътре в целия свят на формите. Както казах, ако хората не биха защитили Христос, то камъните ще възроптаят. Затова дори гледайки на камъка, вие можете – излизайки от рамките на сензорните възприятия – да видите лежащото в основата единство, както направиха вече учените, откривайки молекулите, атомите и субатомните частици.

Искам да кажа, че не е важно доколко плътна може да се окаже материята, тя само ни се струва такава, когато се възприема чрез специфичната роля, определена на основата на илюзията на разделението. И затова не е важно каква роля сте си избрали за разделението, винаги ще има нещо, което можете да възприемете чрез тази роля, което да ви даде възможност да я надскочите. Не е важно колко затворени са определените от вас ментални рамки, вътре в тях винаги ще има нещо – ако го признаете и използвате – което да може да вдъхнови Съзнателното Вие да се свърже с чистото съзнание и така да надскочи тези рамки.

Обаче, от друга страна, повечето от това, което виждате чрез тези ментални рамки, ще се потвърждава от реалността и затова вие ще мислите, че действително сте отделно същество. Причината е, че ролята, създадена на основата на илюзията за разделение, е била определена за да потвърждава „реалността” на отделното аз. И това в действителност означава, че когато си определяте ролята, основавайки се на разделението, вие не просто определяте роля, вие в действителност определяте своя собствена вселена, в която сте централна фигура. Вие сте „Бог” в своя свят и само вие решавате кое е добро и кое е зло във вашата лична вселена.

 Концепция 11: Какво означава да бъдете „като богове, знаещи добро и зло”

Кой или какво ще бъде център на този свят, когато определяте ролята си, основавайки се на съзнанието на Христос? Разбира се, вашето Аз Съм Присъствие и в случая важното е, че вие все още възприемате света чрез своята роля и тя не ви дава пълния и безпрепятствен светоглед, но вие действително ще имате връзка с нещо извън ролята, и ще имате ценностни критерии, които са нещо извън нея. По този начин, вие не напълно се отъждествявате с ролята, което в действителност значи следното: не сте напълно убедени, че това, което виждате чрез ролята, е абсолютно достоверно възприятие. Знаете, че носите очила, които изкривяват гледката. Още не сте способни да видите, че очилата са жълти и затова небето е зелено, но вие вече знаете, че възприятието ви не съвпада със самата реалност.

И обратното, когато определяте собствената си роля, преди да установите връзка с Аз Съм Присъствието, вие нямате ценностни критерии извън границите на ролята. Затова ще си мислите, че възприятието ви  - това, което виждате през цветните очила – може да не е толкова реално, но то е единственото, което сте способни да виждате. Отричате, че носите цветни очила и сте убедени, че в действителност небето е зелено.

Започвате ли да виждате същността? В първия случай вие признавате, че извън рамките на ролята ви съществува реалност, и тя не може да бъде определена от вас, докато във втория случай вие не признавате никаква реалност или авторитет извън вашия метод на възприемане на света.

Знам, че това може да бъде малко сложно за разбиране. Например, много християни незабавно биха заявили – ако изобщо прочетат това – че те също признават реалността извън границите на ролята си, а именно Бог. Но лицемерието на това изявление веднага се доказва с факта на твърдото им убеждение, че тяхната религия, основана на непогрешимостта на Библията, определя това, което е реалност.

Виждате ли, когато вие не сте заслепени от ролята си, признавате, че възприятието ви е ограничено. По този начин разбирате, че докато напълно не надскочите ролята си, ще ви е необходимо постоянно да се стремите към разширение на вижданията си за реалността. По този начин, вие никога няма да си позволите да чувствате, че сегашното ви разбиране и възприятие обхваща напълно цялата реалност. Напротив, когато се отъждествявате с ролята си, вие или не разбирате, че ви е нужно „да видите” извън рамките на възприятието си, или отричате необходимостта от това. Мислите, че вашето възприемане на живота е единствено възможното и правилното.

Разбирате ли какво означава това? Това, което възприемате чрез коя да е роля, не е реалност, това е ментален образ на действителността, създаден в ума ви. Може да се смятате за религиозен човек и да мислите, че Бог е центърът на вашия светоглед. Но това не е истинският Бог, а кумирът, създаден от илюзията на разделението.

А сега, ако се отстраните от това, ще видите по-дълбока реалност. Веднага след като влезете в определена роля, ви ще „виждате” живота през тази роля. Няма начин да се заобиколи това и именно виждането на света през филтъра на ролята ви дава възможност да израствате. Още повече, че вие растете отначало гледайки чрез ролята, а след това освобождавайки се от нея, виждате живота от гледната точка на Аз Съм Присъствие, но все още пребивавайки в ролята. А това означава, че израстване има само когато Съзнателното Вие започва да излиза извън границите на ролята.

Когато не се отъждествявате с ролята си, вие съзнателно признавате, че извън нея има реалност и че вие е необходимо да се свържете с нея. Когато се отъждествявате с ролята, мислите, че възприятието ви чрез нея отразява реалността такава, каквато е. По този начин, в първия случай в центъра на вашия свят пребивава реалност, намираща се извън възприеманата чрез ролята ви, докато във втория случай – менталния образ, създаден вътре в нея. Затова във втория случай, вие сте „бог” на своя свят. Вие сте същество, приело убеждението, че сте способни да определяте реалността, основавайки се на възприятията си. Това означава, че вие сега приемате ролята на „бога”, който може да определя какво е добро и какво е зло.

Това не означава, че всяко човешко същество на Земята е определило свой личен Бог или представа за реалността. Повечето хора са приели виждане за Бога и реалността от определени същества, стремящи се да контролират човечеството. В действителност всеки човек е приел подход към живота, същността на който се състои в това, че вие можете да определяте истината, основавайки се на своите възприятия и че „реалността” може да бъде заклещена във вашите ментални рамки. Напротив, намиращите се на Пътя на Христос разбират, че нямат способността да определят истината – те трябва да я намерят. Също така разбират, че реалността никога не се заклещва в менталните им рамки и никога няма да им съответства – те трябва да надхвърлят тези рамки, за да опитат да познаят реалността без филтър.

Виждате ли разликата? В първия случай хората нямат ценностни критерии извън границите на менталните си рамки, създадени от техните роли. Те не са в състояние да видят, че ролята им определя това какво да виждат в света и затова възприятията им не им показват егото, а то им показва ролята им. И докато хората не видят това, те не могат да надскочат ролята си, доколкото всичко, което „виждат” чрез нея, ще потвърждават нейната  обоснованост. Класически капан – параграф - 22.

Така че откъде идват доброто и злото? Е, творецът е един, а в единството няма различия. За да се създадат някакви отделни форми, единството трябва да стане повече от единица. Творецът започва да се проявява като две полярности, а именно разширяваща се (мъжка) и пасивна (женска) сила. За разума на Христос това е просто две проявления на едното, затова те не са разделени и не са противоположни. Те не си противостоят и не се неутрализират едно друго, те се допълват и чрез тяхното взаимодействие се създава нов живот.

Обаче за ума на антихриста тези две сили са разделени, отделни, противоположни. Те трябва да се неутрализират една друга и този илюзорен възглед ражда идеята, че едната част е права, а другата – не, че едната е добро, а другата –зло.

Виждате ли разликата? В разума на Христос няма противоречия. Христос дори не вижда антихриста като своя противоположност. Христос винаги вижда реалността единна и затова вижда, че антихриста и всяко произтичащо от това разделение – просто като илюзия, в която няма реалност и няма постоянство. Нереалността никога не противостои на реалността, защото нереалността никога не може да неутрализира или поне да се изправи пред реалността. Нереалното не може да повлияе на това, което е реално.

Разумът на Христос вижда, че доброто и злото са продукти на нереалността на антихриста. Той вижда, че и доброто и злото, определени от антихриста, са просто илюзии. В разума на Христос няма такива понятия като добро и зло, има само това, което е реално и нереално. Единството е това, което е окончателно реално, и затова истината се състои в това, че всички отделни форми са разширение на основополагащото единство на Твореца.

В действителност нищо не е отделено от Твореца, разделението е само илюзия. Разделението дори няма независимо съществуване. Навярно – както мисли умът на антихриста – светът може да се раздели на две отделни сфери. Няма свят, отделен от Твореца. Разделението „съществува” само в ума на съществата, възприемащи света чрез филтъра на ума на антихриста. Това не е реално състояние, това възприемано състояние. И то може да съществува само в ума на съществото, убедено в това, че то е „бог”, който има правото и способността да определя какво е реално и какво не. Кои същества могат да бъдат толкова духовно слепи?

 Концепция 12: Умът на антихриста и силата на антихриста

Обяснихме падението доста подробно на друго място и затова тук ще дадем само кратко обобщение. В първите създадени сфери нито едно същество не е използвало съзнанието на антихриста за определяне на своята собствена роля. Но дотолкова, доколкото сферите ставали все по-плътни, се случило така, че в четвърта сфера няколко същества се поддали на самозаблуждението поради илюзията за разделението. На тези същества било позволено да определят своите роли, основавайки се на разделението, и това е позволено от Закона за Свободната Воля.

Още един път, тези същества не били тези, които повечето хора наричат зло. В действителност те били много предани на израстването в сферата си и се стремили да преуспеят във всичко, което правели. Независимо от това, те постепенно станали толкова ослепени от илюзията на разделението, че започнали да вярват, че обладават способността да определят реалността. Те повече не разбирали плана на Бога за израстване на сферите и мислели, че са толкова мъдри, че могат да определят какъв трябва да бъде този план. В същото време започнали да вярват, че са по-висши от другите същества в тази сфера и затова се стремили към по-високо положение. Позволено им било да заемат по-високо положение, доколкото имало надежда, че осъществили желанието си, в края на краищата ще им омръзне този опит и по този начин ще станат способни да надскочат определената им от самите тях роля.

След дълъг период от време сферата достигнала момента, когато била готова да се възнесе, и причината била, че поразително много същества в нея стигнали до личното си възнесение. Те направили това, надскачайки ролята си и съединявайки се със своите Присъствия. За съжаление, съществата, определили ролите си, в които се виждали по-висши от другите, дори не ги превъзхождали. Вместо това, те започнали да се отъждествяват с ролите си да вярват още по-твърдо, че техните ментални образи са реални и че това, което те виждали било реалността. По този начин, за тези същества било силен шок да се сблъскат с реалността, че тяхната сфера е готова за възнесение, а те не са. Неочаквано видели, че нещо не им достига и че много същества, които считали за по-низши, са ги изпреварили в духовното си развитие.

В този момент тези същества имали уникалната възможност да започнат да се издигат над ролята си. Сред тях имало някои, възползвали се от нея и им било помогнато бързо да прогресират, така че да могат да се възнесат заедно със сферата. Но имало и такива, които избрали да не признаят, че тяхното възприятие за себе си и за света няма нищо общо с реалността. Те имали такава духовна гордост, че не желаели да видят, че възприятието им е ограничено и избрали да въстанат против процеса на възнасяне. Затова те не могли да се възнесат със сферата си, а се спуснали и паднали в сфера, създадена след възнесението на предидущата. В предните учения такива същества наричахме паднали ангели или паднали същества.

За разбирането на тази тема има много повече, отколкото Майтрея е разкрил в книгата си, но сега искам да направя важна забележка. В действителност не е вярно, че тези същества са паднали заедно, като едно цяло. Не е вярно, че имали един висшестоящ, такъв като Луцифер, лидер на всички паднали същества. За да разберете това, е необходимо да видите фина, но много важна разлика.

Творецът е единство. В единството не може да има разделение. Затова в съзнанието на Христос няма разделение. Разделение има само като илюзия в съзнанието на антихриста, но това означава, че съзнанието на антихриста никога не може да бъде едно единно цяло. Съществата, заслепени от това мислене, никога не могат да стигнат до истинско единство, основано на виждането на основополагащото единство на всички отделни форми. Те могат да стигнат до видимо единство, основано на силата, но само когато противостоят на нещо друго, уловено също в капана на разделението. Затова падналите същества винаги ще бъдат разделени, най-малко на две фракции, борещи се една срещу друга.

Както казах, Творецът се е проявил като две полярности, а именно разширение и свиване. Когато гледаш на тях от гледна точка на разделеното съзнание, те ти се струват противоположни. Затова, когато падението станало в четвъртата сфера , някои същества са паднали като изразители на разширяващата сила, а други – на свиващата. По този начин, от самото начало съществува деление на падналите същества на две фракции. Всяка от тях по-нататък също се разделила, но важното е, че тези паднали същества действително формират силата на антихриста. Обаче тази сила винаги ще бъде разделена.

Макар да има много подразделения, можем да говорим за две общи категории:

- Същества, изкривили свиващата се сила на майката – това са тези, които са напълно егоистични. Те просто искат да правят каквото си искат, независимо от последствията, които ще има за останалите, за тях самите и за развитието на сферата им. Те са напълно егоистични и са готови да заставят другите по всякакви начини.

 - Същества, изкривили разширяващата сила на отца, също егоистични, но не напълно заслепени. Затова те са по-прагматични. Тяхната окончателна цел е действително да принуждават хората, но те разбират, че откритият или физическият натиск не е най-добрият начин за контрол. Затова те се стараят чрез лъжа да убедят хората да ги следват.

Можете ли сега да ги обедините и да видите общия ефект? Разбирате ли, че разигравайки своите лични наклонности, тези две групи паднали същества действително са станали като „богове”, определящи добро и зло? Първата категория са тези същества, които повечето хора виждат като очевидно зли. А втората категория са съществата, които повечето хора считат за добри.

Първата група от тези същества се стремят да насилват, но те правят това с хитрост, като например сатанистите. И по този начин, формират сила, която повечето хора могат да виждат като зло. Втората група са се възползвали от това да се установят в качеството на противоположната сила. Може да се каже, че първата сила казва: „Следвайте ме, че да направите нещо за себе си”, а втората група казва: „Следвайте ме, че да направите нещо за Бога” (или някаква друга причина).

Виждате ли крайния резултат? И това, което хората считат за добро и това, което хората считат за зло е на основата на съзнанието на антихриста, което е единственото мислене, в което разделението на добро и зло може да изглежда реално. По този начин хората получават изкривена представа, че имат само два избора. Те се подчиняват или на силата на злото, или на силата на доброто. Обаче окончателната реалност се заключава в това, че във всеки случай те следват падналите същества. И това няма да ви преведе към Христобитието или възнесението.

Не е важно на коя страна сте в дуалистичната битка, не можете да си извоювате спасение. Само ще се привържете към стъпалото, на което сте в момента и това може да продължи  много дълго, докато вашата сфера като цяло не бъде готова за възнесение и всички същества бъдат изправени пред окончателния избор: ще изберете ли реалността на Христос или ще продължите да избирате нереалността на антихриста? Този избор е описан във Второзаконие 30:19.

Призовавам небесата и земята като свидетели против вас днес, че поставих пред вас живота и смъртта, благословението и проклятието. Затова, избери живота, за да живееш, ти и потомството ти.

 Концепция 13: Защо умът на антихриста е подвластен на втория закон на термодинамиката

Какво е живота и какво смъртта? Животът е процес на израстване на самоосъзнаването, а смъртта е процес на затъване все по-дълбоко и по-дълбоко в илюзията на разделението. Същността е следната: докато вие си определяте ролята и сте заслепени от нея, ще бъдете недостижими за духовен учител. Както казах, от момента, в който решите да се скриете от Майтрея, той нищо не може да направи, за да достигне до вас.

И така, сега ще видим, че съзнанието на антихриста създава класическия капан параграф – 22, от който привидно няма изход. Докато се намирате вътре в ролята, определена чрез съзнанието на антихриста, тя ще изкривява възприятията ви за живота. Докато не осъзнаете, че Съзнателното Вие е чисто съзнание и има способността да се проецира извън границите на ролята (или докато се отказвате от тази способност), за вас няма да има начин да се избавите от илюзията – или все пак може би има?

Ако не можете да се проецирате извън менталните рамки, създадени от възприятието ви, то единствения шанс да излезете от тях за тяхното разрушение е доказателство за неправилността на вашия светоглед – благодарение на което ще започнете да размишлявате над това че във вашия мироглед нещо липсва. Разбирате ли същността? Творецът напълно е осъзнал потенциалните последствия от предоставянето на свободна воля на невъзнесените същества. Обаче Той също е знаел, че начинът чрез който ще израствате в самоосъзнаването си, е извършването на избори, основани на вашето сегашно усещане за „аз” и след това изтърпяване на последствията от тези избори.

Затова Творецът е проектирал материалната вселена като гигантски механизъм с обратна връзка. Можете да я получавате по два начина. Или проецирайки Съзнателното Вие в разума на духовен учител, или принуждавайки космическото огледало да ви отразява физически условия, показващи вашето състояние на съзнанието. Ние нарекохме това училището на тежките удари.

Това може да се опише така: законът на Бога е разработен така, че нищо не може да стои на едно място. Вие или се придвижвате към съзнанието на Христос, използвайки силата на Бога във вас, или ви притегля силата на антихриста, вградена в материалната вселена. Тази сила учените наричат втори закон на термодинамиката и тя разрушава всякакви структури в затворена система. Затворена система е това, което разбира се е, умът, намиращ се в капана на своето възприятие и отказващ да погледне извън пределите му.

И така, вторият закон на термодинамиката може да се нарече силата на смъртта, но в действителност това не е зла или лоша сила. В действителност това е механизъм за безопасност, гарантиращ, че Съзнателното Вие – което се явява чисто съзнание и като такова не се определя от каквато и да е форма – не може вечно да остане в капана на отъждествяването с формата, с определеното усещане за отделно „аз”.

Фините разлики се състоят в това, че тъй като вие виждате света чрез филтъра на антихриста, силата на втория закон на термодинамиката действително ще ви се струва заплаха. Той ще ви се струва сила, стремяща се да ви лиши от смисъл на живота, а именно усещането за отделното „аз”, определено от ролята ви. А психологичните последствия от това са че щом определите ролята си, основана на съзнанието на антихриста, неизбежен спътник ви става страха от смъртта.

Докато работите с духовен учител, нямате страх от смъртта. Как да стигнем до него, когато вие знаете, че Съзнателното Вие никога не може да бъде обхванато от никаква форма и когато се виждате като разширение на безсмъртно духовно същество? Знаете, че сте свободни да експериментирате със всякаква роля, която можете да създадете, и че винаги можете да се проектирате обратно от която и да е роля, която е възможно да се определи само в материята.

Само когато създавате роля, още не станали духовно самодостатъчни, вие сте напълно заслепени от нея. И само тогава Съзнателния Вие може „да забрави”, че е чисто съзнание и тогава може да започне да се страхува, че е попаднал в капана на ролята и не може самостоятелно да излезе от нея.

Искам да кажа, че отначало падналите същества в своята духовна гордост вярвали, че Бог ограничава свободната им воля. Те мислели, че само ако въстанат против Бога и Неговия закон, ще извоюват истинската си свобода да извършват всеки желан избор. Тази илюзия била предизвикана от факта, че сега им се струвало, че ако получат властта на богове, то означава да имат правото да определят кое правилно и кое неправилно, а и значи винаги да определят стандарт, в съответствие с който техните действия да са винаги правилни.

Те не можели да разберат, че отделяйки се от жизнената сила, не могат да избегнат страха от смъртта. И вместо да постигнат състоянието на пълна свобода, те попаднали в затвор, в който всичките им мисли и действия били насочени към единствената цел, а именно облекчаване на страха от смъртта до степен да могат да живеят. Това има няколко много важни последствия, които ще осветят в нова светлина практически всяка човешка дейност.

 Концепция 14: Понятие за грях и лъжлив път за спасение

Щом съществото паднало, умишлено въставайки против закона на Бога, пред него застават два въпроса „на живот и смърт”. Единият е, че за да се намали страха от смъртта, създава илюзия, че може да излъже смъртта. Другият – как въобще да поддържа съзнателно съществуване в царството, в което е паднало. Хайде да разгледаме последния.

Казах, че Съзнателното Вие е чисто съзнание. Него го пращат в света на формите, който е царство, в което всичко се създава от енергия. Тази енергия произлиза от съществото на Твореца, а това означава, че енергията, от която е създаден материалния свят, не е произведена в него и затова не съществува независимо. На личен план означава, че Съзнателното Вие се нуждае от енергия, за да прави  нещо в този свят. И получава тази енергия от Аз Съм Присъствие. Съзнателното Вие не може да произвежда енергия, то може само да насочва потока енергия, течаща от Присъствието.

По-рано дадох илюстрация с еластична тръба с леща на единия край. Енергията на Присъствието тече през нея, което означава, че количеството енергия, което може да получи Съзнателното Вие е право пропорционално на диаметъра на тръбата. Когато Съзнателното Вие започне да действа чрез определената роля, основана на съзнанието на антихриста, неговите действия ще са неминуеми егоистични. Затова то често ще нарушава свободната воля на другите същества, което пък ще стане причина за намаляване на количеството енергия, получавана от Присъствието.

Този принцип описах в притчата за талантите. Ако използвате получаваната енергия за израстването на целия живот, то ще получавате повече. Ако използвате енергията за издигане на себе си и понижаване на другите, ще получавате по-малко. Следствието на това е такова, че ако продължавате да нарушавате свободната воля на другите, в края на краищата ще получавате точно толкова енергия, колкото е необходимо да поддържате живота си във физическо тяло. Тогава ще чувствате сякаш нямате сила и ще бъдете толкова обладани от страх от смъртта, че ще изпаднете в депресия. Първите паднали същества бързо стигнали до това ниво, но те намерили начини така да се каже да „излъжат смъртта”. Правили това, похищавайки енергията на същества с по-мощна връзка със Присъствията си.

Как падналите същества крадат енергия? Съществуват мириарди начини, обособени в две главни категории. Съществата, които повечето хора смятат за зли, крадат енергия със сила. Например, ако някой друг човек предизвиква у вас гняв, вие използвате някакво количество енергия от вашето Присъствие за да намалите нивото на гнева си. Тогава другият човек или развъплътените тъмни сили могат да  погълнат тази енергия. Друг пример – война. Когато в сраженията се пролива кръв и се предизвикват негативни емоции, се освобождава енергия. Както хората, така и тъмните сили могат да я поглъщат. Когато погълнат достатъчно енергия, те чувстват, сякаш са „се напили” и това им дава чувство за могъщество, непобедимост и чувството, че са излъгали смъртта. Това чувство се съхранява известно време, след което им се налага да откраднат още повече енергия, за да изпитат поредния „подем”.

Другата основна категория е представена от съществата, които повечето хора смятат за добри. Тези същества, чрез измама правят така, че хората доброволно да им отдават енергията си, защото това се представя като служене на по-голяма цел. С други думи, когато със сила „злите” същества ви принуждават да освобождавате енергия, вие знаете, че ви принуждават. Обаче, когато ви лъжат „добрите” същества, вие не се чувствате принудени и често ви се струва, че съдействате за благородна цел, дори възможно е за висшата цел на Бога. Но що за цел е това?

За „добрите” паднали същества трябва да се създаде напълно лъжливо разбиране за това кой е Бог и за Неговия план за тази вселена. Те създали илюзията, че вселената е обхваната от епическа борба между Бога от една страна и дявола – като Негова противоположност – от друга. При това „добрите” паднали същества умело използвали „злите” паднали същества, създавайки чрез тях силата на злото. След това направили „Бог” далечно същество на небето, което не може да действа непосредствено в този свят. По този начин, този далечен Бог има нужда от посредници, и „добрите” паднали същества са приели тази роля.

С други думи, най-лъжливите паднали същества твърдят, че са представители на Бога на Земята и че те са единственият път за спасение на хората. За да гарантират спасението си, хората трябва да поддържат „добрите” паднали същества в тази безкрайна борба със „злите” паднали същества. Доколкото, разбира се, висшата цел на Бога е да унищожи злото, от което следва, че използването и на най-лошите средства за тази цел е оправдано от Бога. И когато тези „добри” паднали същества съберат достатъчно последователи, те също получават тяхната светлина, опияняват се и чувстват, че са излъгали смъртта.

Но как в действителност падналите същества улавят хората на своята въдица? Те правят това, изкусно използвайки същата сила, която ги мотивира тях самите, а именно страха от смъртта. Както казах, когато нямате съзнателна връзка със своето Аз Съм Присъствие, вие ще БЪДЕТЕ изложени на страха от смъртта. Никой не може да живее с това, затова всяко човешко същество трябва да намери начин да намали страха от смъртта до ниво, с което може да живее и това е състоянието, когато вие си създавате свой собствен мироглед, своя собствена „вселена”. „Добрите” паднали същества са създали концепцията за греха, която засилва страха от смъртта. Но те също са предложили на хората очевидно лесен изход, а именно да ги следват и да правят каквото им кажат.

В четвъртата сфера имало същества, заемащи властимащи позиции и за да укрепят своето усещане за сила, трябвало да привлекат последователи. Кои са били тези последователи? Същества, които не искат да поемат отговорност за възнесението си и да вземат свои собствени решения. Затова са се развили съзависими отношения между съществата, искащи да са могъщи и съществата, не искащи да вземат решения. И когато паднали лидерите, много последователи сляпо ги последвали, вярвайки в различни „оправдания” на лидерите, че не им е необходимо да се възнасят.

Този модел на сляпо следване на слепи продължава и до ден днешен, и през хилядолетията много други същества били впримчени в следването на слепите лидери в църквата и държавата. Но разбирате ли, че за да имат такава власт „добрите” паднали същества над последователите си, е необходима именно създадената от тях илюзия? Същността на тази илюзия се заключава в следното: в плана на Бог за вселената нещо не се е получило както трябва и Той ни е дал пълномощия и ни е поръчал да поправим това!

Започвате ли да виждате през димната завеса? В действителност всичко е наред в плана на Бог. Само в ума на антихриста можете да намерите концепция, че нещо не е наред и че не всяко невъзнесено същество има видения или способност да поправи това. В разума на Христос е съвършено ясно, че планът на Бог за вселената е в пълна изправност и че всичко си върви по план. Илюзията за епическата борба е напълно творение на антихриста. Не съществува епическа борба между Бога и дявола, защото Бог е реален, а дяволът  не -  и разумът на Христос знае, че нереалното не може да повлияе на това, което е реално.

По този начин, борбата се води не между Бога и дявола, а между две групи паднали същества, едната от които е толкова опиянена от силата, че в действителност мисли, че може да застраши плана на Бог, а другата е толкова опиянена от гордост, че мисли, че знае по-добре от Бог как работи вселената или как трябва да работи вселената.

Изберете сега, на кого ще служите. Ще служите ли на тази или онази версия на нереалността? Или ще се събудите накрая от илюзията и ще започнете да се проецирате извън всички ментални рамките, създадени от ума на антихриста?

Ако искате да превъзмогнете илюзията, позволете ми да ви дам още няколко концепции.

 Концепция 15: Превъзходство на желанието да се съди по външния вид

Казах, че когато си създавате роля, основана на разделението, вие си определяте мироглед и сте убедени, че именно така е устроен светът в действителност. Мислите, че сте създали вселена, работеща в съответствие с ролята ви.

В зависимост от взаимодействието ви с материалния свят чрез този филтър ще имате избирателно възприятие, а това означава, че ще бъдете склонни да търсите това, което потвърждава мирогледа ви и да игнорирате или дискретизирате това, което му противоречи. Постъпвате така, докато сте убедени, че мирогледът ви е пълен, че можете да намалите страха от смъртта, мислейки, че можете да се спасите, без да надскачате сегашната си роля. Ще започнете да мислите, че се намирате в процес на усъвършенстване на отделната си роля, докато в крайна сметка тя не стане приемлива за Бога и ще й бъде позволено да влезе в неговото царство.

И така, искам да кажа, че мирогледът ви формира менталните рамки, и Съзнателното Вие е влязло в тях, не осъзнавайки, че е в тези рамки. Затова то не разбира, че те изкривяват това, което възприемате, докато не използвате способността си да се проецирате извън пределите на рамките и да получавате друго виждане.

По този начин, щом попаднете вътре в тези рамки, вие сте абсолютно убедени, че възприятията ви са правилни, а това означава, че ще мислите, че вашите ментални рамки ви дават стандарт да съдите за това кое е истина и кое лъжа, кое е реално и кое нереално, кое е добро и кое е зло. Вярвате, че имате непогрешим стандарт, за да съдите за света и вярвате, че той е именно такъв, какъвто го виждате из вътрешността на рамката. Дори можете да започнете да мислите, че истинската ви задача в този свят е да принудите всички останали хора да приемат ВАШИЯ стандарт вместо осъзнаването, че вашата истинска задача всъщност е да надскочите този стандарт и да се съедините с виждането на Аз Съм Присъствието.

И така, можете ли сега да се присъедините към това, което ви говорих по-рано и да почувствате защо това е заблуждение? Казах, че вашето Аз Съм Присъствие изпраща Съзнателното Вие в материалния свят, за да изпита каквото е искало да „види” отвътре. За да се спусне в материалния свят, Съзнателното Вие трябва да определи роля, чрез която може да взаимодейства с този свят. Съзнателното Вие има пълната свобода да определи тази роля и дори има право да направи това, основавайки се на илюзията за разделение. Това не е грях, в него няма нищо неправилно или зло. Обаче, последствията са такива, че на Съзнателното Вие  му става все по-трудно да се пробуди от тази роля.

Разбирате ли защо това е така? Представете си, че си определяте роля, основана на разума на Христос. Щом като ролята е напълно определена, Съзнателното Вие минава през забравата. Сега ще видите света през менталните рамки на ролята (да, дори ролята, основана на разума на Христос, ви дава ограничено виждане). Обаче в крайна сметка ще имате някакво усещане за това, че възприятието ви е непълно и неправилно. Ще чувствате, че можете много повече да разберете или да „видите” живота от дадения момент. И затова вие никога няма да успеете напълно да сте убеден, че вашето възприятие за света е окончателната реалност. С други думи, няма да сте напълно убеден, че можете да съдите по външния вид, а ще се стремите към по-високото мнение на Христоразума. Както казах:

Не съдете по външност, а съдете с праведен съд. Йоан 7:24

15. Вие съдите плътски, Аз не съдя никого.

 16. И дори и да съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, а Аз и Отец, който Ме е пратил.  Йоан 8

Разбирате ли какво се опитвах да ви науча с тези твърдения? Говорех, че хората, не започнали да признават съществуването на реалността извън своите ментални рамки, неизбежно ще съдят плътски. Те ще съдят, основавайки се на това, което им се струва вътре в менталните рамки и няма да разберат, че това не е реалност, а само външност. Затова, това, което те виждат е нереално, това е ментален образ, създаден в ума на антихриста.

Виждате ли тук иронията? Хората, заслепени от илюзията на антихриста, не могат да видят реалност, те виждат само ментален образ, външност. Но те са напълно убедени, че този мираж е реален. И затова вярват, че могат да съдят за това кое е реално и кое не, основавайки се на външни проявления, които са напълно нереални.

Разбирате ли защо този механизъм е породил лъжливия път към спасението? Той заставя хората да мислят, че пътят към спасението е в укрепването на авторитета на определената от тях илюзия. Падналите същества мислят, че ако успеят да заставят всички хора на Земята да приемат техните илюзии, то на Бог ще му се наложи да им позволи да продължат да съществуват в този свят. Те се опитват да намалят страха от смъртта, използвайки същите илюзии, които ги пораждат. Те се опитват да вмъкнат целия свят на формите и Бога в своите малки ментални рамки. Те се опитват да станат безсмъртни, давайки на смъртността признаците на безсмъртието.

Съзнавам, че не е толкова просто да се разбере това, но можете ли вие поне да започнете да чувствате необходимост от промяна във възприятията?  Има нещо много нереалистично в мисълта, че можете да влезете в роля с преднамерената цел да получите ограничена представа за света, и оказвайки се вътре в ролята, да мислите, че нещо, което виждате, може действително да ви даде пълни знания за света. Това е все едно, да гледате през микроскоп, изучавайки мравуняк отвътре, и в същото време да вярвате, че чрез него може също така да видите реално и най-далечните галактики.

Сега заставате пред най-важния от всички човешки избори: изборът между живота и смъртта. Защото наистина в тази статия аз ви представих живота и смъртта. Ще изберете ли да защитавате своите сегашни виждания за света, настоявайки, че те трябва да са правилни и ще се стараете ли да докажете това на всяка цена? Или ще застанете на пътя на Христос и ще започнете да търсите начини да „видите извън своите ментални рамки” и да достигнете по-широка представа за света? Ще продължавате ли сляпо да следвате лъжливите учители  на смъртта или ще отворите ума си за истинските учители на живота?

 Концепция 16: Как да започнете да излизате от рамките на възприятията си

Как можете да започнете да се избавяте от класическия капан параграф - 22, представен от ролята ви? Така или иначе ще стигнете до момента, когато ще видите необходимостта да излезете извън рамките на ролята. Единият начин да се направи това е вторият закон на термодинамиката – училището на тежките удари – което ще разруши менталните ви рамки. Това е така, защото които и да са ментални рамки, основани на ума на антихриста, ще създават съпротивление, и колкото повече се противите, толкова по-голямо съпротивление ще създадете. В края на краищата, съпротивлението ще стане по-силно от това, което вие можете да издържите, и чувството ви за равновесие, чувството, че сте излъгали смъртта, ще се разруши.

Обикновено такъв крах кара хората да осъзнаят, че трябва нещо да се промени, но поради множеството лъжливи учения, разпространявани от падналите същества, много малко хора разбират какво конкретно е необходимо да се промени. Затова хората започват да се опитват по някакъв начин да се отклонят от това, а това само предизвиква следващия цикъл от нарастващо съпротивление. Реалният начин да се избавите от стария модел – това е да осъзнаете, че трябва да се промени именно вашия мироглед, начина, по който възприемате живота. Именно това създава съпротивление, затова докато вашето възприятие не се промени, няма истински нищо да се промени.

Така че как да промените възприятието си? Има два начина:

1. Самонаблюдение. Можете да използвате разсъждаващата част на ума, за да наблюдавате себе си и убежденията си и след това да започнете да поставяте под съмнение правилността и последователността на възприятието си за света. Например, в средните векове повечето хора сляпо са приемали възгледа, че Земята е плоска. Обаче някои използвали разсъждаващата част на ума си, за да поставят това под съмнение и стигнали до извода, че общото възприятие просто не може да бъде вярно. След това един забележителен човек се отправил на плаване по неизследваните океани, за да докаже, че неговото възприятие е истинско.

2. Можете да използвате способността на Съзнателното Вие да проецира себе си, където то може да си въобрази. Можете да започнете да разширявате разбирането си за своето Аз Съм Присъствие, докато не станете способни да излезете от менталните си рамки и да получите, в крайна сметка, проблясък за това как изглежда света от гледна точка на вашето Присъствие. Ето тогава ще ви се дадат ценни критерии, доколкото такъв мистичен опит едва ли ще бъде замъглен от вашите рамки, както ще бъде в първия вариант.

Съчетавайки тези два начина, можете постепенно да разпознавате неточностите и несъответствията на своите сегашни ментални рамки. След това можете да ги разширявате, докато не достигнете виждането на разума на Христос. Тогава ще осъзнаете, че Съзнателното Вие  е нещо повече от вашите ментални рамки, а това означава, че то няма да прекрати съществуването си, ако се откаже от тях, ако позволи на отделното аз да умре.

Разбирате ли защо това е важно?

 Концепция 17: Най-коварният капан параграф – 22

Съзнателното Вие е чисто съзнание, но когато то създава роля, основана на илюзията на разделението, то губи осъзнаването, че е чисто съзнание. Може да се каже, че Съзнателното Вие престава да бъде съзнателно и забравя истинската си природа и произход. Вие преставате да бъдете съзнателни и забравяте истинската си природа и произход. Ето защо хора, които нямат опита на чистото съзнание, могат да отричат или оспорват учението за Съзнателното Вие. Щом като изпитате чистото съзнание, разбирате, че няма за какво да се спори тук. Може да наричате Съзнателното Вие с други имена и да го описвате по друг начин, но вие сте изпитали, че зад рамките на отделното аз – всяко аз, основано на специфична форма – има чисто съзнание. Затова знаете, че истинският ключ към опознаването на реалността се състои в това да прекратите да спорите на ниво думи и вместо това да се проецирате в единство с вашето Присъствие.

Забравянето на чистото съзнание е причина да се появи у вас страха от смъртта. Мислите, че ако сте определена личност, то можете да умрете – и това е истина, в този смисъл, че нито една форма не може да съществува вечно – и за да се справите с този страх, вие усилвате отделното аз и се стремите да го усъвършенствате в съответствие със стандарт, определен от ума на антихриста. Започвате да вярвате, че отделното аз може да достигне постоянство, че може да стане безсмъртно, и именно това с успех използват падналите същества, определяйки лъжливи пътища към спасението. Те обещават, че ако ги следвате, отделното ще стане безсмъртно и ще бъде допуснато в Божието царство.

Суровата реалност, разбира се, се заключава в това, че отделното аз трябва да умре, а Съзнателното Вие ще се „възроди” в същото чисто съзнание, което е било у него, когато за първи път се е спуснало. Ето защо казах, че докато не станете като малки деца, няма да влезете в царството, Също казах, че само спускайки се от небесата, можете да се върнете обратно на тях. И именно затова казах, че ако се стараете да опазите своя отделен живот, то го губите, но ако сте готови да загубите живота си за мене (готови да загубите отделното аз, за да се върнете в единството) вие ще спечелите вечния живот. Само безформеното аз може да бъде безсмъртно, а няма форма само Съзнателното Вие.

Проблемът е в това, че когато започнете да подозирате това, страхът ви от смъртта ще ви пречи да признаете тази истина. Причината е, че докато Съзнателното Вие продължава да се отъждествява с отделното аз, то ще вярва, че когато това аз умре, ще умре и то самото. С други думи, Съзнателното Вие, което е забравило, че е чисто съзнание, ще мисли, че ако аз, имащо форма умре, то Съзнателното Вие също ще прекрати съществуването си. То мисли, че ако няма осъзнаване за отделното аз, то въобще няма да има самоосъзнаване.

Това е капан от типа параграф - 22, в мрежата на който са попаднали много искрени религиозни хора и духовни търсачи. Има ли изход? Да, но не чрез разсъждения. ЕДИНСТВЕНИЯТ изход е Съзнателното Вие да започне да се усеща като чисто съзнание и след това да започне да се вижда като разширение на Аз Съм Присъствието. Когато стане това изместване на самоосъзнаването, Съзнателното Вие ще разбере – ще изпита не чрез познание – че то е извън която и да е форма на което и да е аз в този свят – и затова  на него не може да повлияе нищо от това, което изпитва в този свят.

И тогава Съзнателното Вие може да позволи на отделното аз да умре, знаейки, че това не е загуба, а велико освобождение. Вие не умирате, вие не губите самоосъзнаването си, позволявайки на отделното аз да умре. Вместо това вие ще се възродите за по-високо усещане на аз, единно с Аз Съм Присъствието.

Но въпреки че окончателният изход от този капан е в преживяването на опита на чистото съзнание, то вие можете да постигнете голям напредък, използвайки способността за разсъждаване, за да осъзнаете важната разлика между аз, основано на разделението, и аз, основано на единството. При това вие можете да освободите една своя способност, явяваща се ключ към проецирането извън пределите на сегашните ментални рамки, а именно своето въображение.

 Концепция 18: Разликата между проециране в и проециране от

Каква е целта на съществуването на Съзнателното Вие? Да предостави на Аз Съм Присъствието отворена врата към материалния свят. През тази врата Присъствието може да изразява своята уникална инидивидуалност, а също и да изпита отвътре материалния свят. По време на този процес Присъствието се учи и расте в самоосъзнаването си. Полученият от вас опит става част от това, което наричаме каузално тяло, което е сума от всички ваши опити в материалния свят.

Това означава, че същинският процес на обучение става в Присъствието. Разбирам, че вие ще си помислите, че също обработвате опита си с външния си и низш ум и се учите от това. Обаче реалността е, че това обучение се основава на ограниченото ви възприятие, което имате през филтъра на своята роля, на своите ментални рамки. Затова истинското, постоянното обучение се провежда в Присъствието, което се намира извън пределите на дуалността, извън пределите на илюзията за разделение.

Присъствието се учи, когато Съзнателното Вие получава всякакъв опит, който Присъствието не може да получи в духовното царство. От това се получават две следствия:

1. Присъствието може да се учи от всеки опит, получен от Съзнателното Вие в този свят. Това означава, че нищо от това, което вие правите в него, не е грях за Присъствието. Материалният свят може да се сравни с пясъчника и всичко, което правите на него може да се разглежда от Присъствието като обучаващ опит. То никога няма да оценява или осъжда своето разширение за нещо, което Съзнателното Вие реши да направи в този свят.

Това не означава, че Присъствието е избрало да направи това, но то признава, че щом сте се спуснали в този свят, на Съзнателното Вие ще му се наложи да взема решения, основани на ограничени възприятия. И затова то може да вземе решение, което Присъствието не би било взело, основавайки се на по-широка гледна точка. И така, нищо от това, което бихте могли да направите не е зло в очите на Присъствието. Това ще бъде направено в състояние на невежество в царството, където нищо не е постоянно. По този начин, важно е не това, което прави Съзнателното Вие, а това, какъв опит извлича Присъствието от него.

2. Присъствието знае, че независимо от това какво можете да направите в този свят, Съзнателното Вие не може вечно да остане във форма, и не може никога да бъде свързано с изборите. Присъствието се учи, гледайки на света отвътре, отвътре на определената ситуация. За да се учи Присъствието, Съзнателното Вие трябва да се проецира в различни ситуации в този свят. Присъствието не осъжда Съзнателното Вие за това. Обаче когато Присъствието научи всичко, което може от дадената ситуация, то просто иска Съзнателното Вие да се проецира в друга ситуация. С други думи, Присъствието съвсем не желае Съзнателното Вие да заседне в някаква ситуация.

Затова, може да се каже, че задачата на Съзнателното Вие е да дойде в този свят, забравяйки, че е чисто съзнание и след това да се пробуди в тази реалност. Вие излизате от чистото съзнание при издишване и се връщате в него при вдишване. Така че кое е ключът към възвръщане в чисто съзнание? Осъзнаването на разликата между проецирането на себе си в ситуация и проецирането на нейния ментален образ, без да влизате в ситуацията.

Казах, че Присъствието се учи от всички ваши опитности, но Съзнателното Вие също се учи. Обаче Съзнателното Вие трябва да научи само един урок, а именно, че то може да се проецира на всяко „място” или роля в света на формите, без да остава там. Където и да се проецирате, вие можете да се проецирате обратно от това, и чистото съзнание на Съзнателното Вие да не се промени с нищо в този свят. С други думи, Съзнателното Вие от опит знае, че нито една външност в материалния свят няма сили да измени неговото чисто съзнание. Когато усвоите това, Съзнателното Вие може да реши да отдаде „живота си” в този свят, за да се съедини с Присъствието в безсмъртния живот на духовното царство.

И така, искам да кажа, че Съзнателното Вие се учи, проецирайки се в ситуация, временно отъждествявайки се с нея, а след това се пробужда от това отъждествяване. И когато Съзнателното Вие направи това, за което е предназначено, то ще използва способността си да се проецира във всяка ситуация, усещайки я отвътре, докато Присъствието не получи достатъчно опит, след което Съзнателното Вие ще се проецира в друга ситуация.

Но когато Съзнателното Вие реши да определи роля, основавайки се на илюзията за разделение, се получава една фина промяна. Виждате ли, причината, според която Съзнателното Вие може да се проецира във всяка ситуация, е че то е чисто съзнание и като такова може да влезе на всяко „място” в света на формите. Когато Съзнателното Вие губи съзнанието, че е чисто съзнание, то повече не може да се проецира в ситуации и да ги изпитва отвътре. Вместо това то създава отделно аз, и след това създава с негова помощ ментален образ. Щом се създаде този образ, Съзнателното Вие го проецира в света.

Знам, че това може да ви се стори доста сложно за разбиране, но в действителност това е фундаментално различие. Когато Съзнателното Вие се проецира във всяка ситуация, то може бързо да почувства, че то не е ситуацията, а нещо повече. Обаче, когато създавате отделно аз, вие повече не изпитвате материалния свят, проецирайки се в ситуация. Напротив, вие създавате ментален образ в ума си и след това го проецирате в дадената ситуация. Затова това, което изпитвате, не е взаимодействие между Съзнателния Вие и ситуацията. Вместо това вие изпитвате резултата от взаимодействието между ситуацията и менталния й образ в ума ви.

В качеството на груба илюстрация първият случай може да се сравни с отиването на кино за гледане на филм. Вие – това е Съзнателното Вие, проецирайки се в кинотеатъра, гледате филма непосредствено. Това ви дава ограничено виждане, но вие, в крайна сметка, го преживявате непосредствено. Вторият случай е, когато сте изпратили приятеля си в кинотеатъра. Вие можете да „преживеете” филма само ако отправяте към приятеля си въпроси във вид на текстови съобщения, и той може да ви отговаря само с „да” или „не”. С други думи, въпросите, които можете да му зададете, са основани не на непосредственото гледане на филма, а на вашия ментален образ за това за какво се разказва  според вас в този филм.

 Разбирате ли същината? Съзнателното Вие е предназначено да получи опит в този свят. То прави това, проецирайки се в ситуация и възприемайки света чрез „ролята” или ситуацията. Но когато Съзнателното Вие започва да проецира образи, то изпитва ситуацията само отвън и я възприема само чрез образи. Съзнателното Ви не извлича уроци от тях, както и Аз Съм Присъствието. По този начин, целят смисъл на съществуването ви се губи.

И така, кое е ключа към преодоляването на капана параграф-22? Осъзнаването на това, че Съзнателното Вие никога няма да усвои истински урока си, докато проецира в света ментални образи. Съзнателното Вие ще се освободи от менталните си рамки само когато пожелае отново да използва способността си да се проецира в и от ситуацията. Това е единственият начин за Съзнателното Вие отново да открие способността да се проецира в Присъствието и да достигне неговото виждане. И тези вътрешни ценностни критерии са ЕДИНСТВЕНИЯ начин за Съзнателното Вие завинаги да се отдели от отделното аз и отново да признае, че е чисто съзнание.

 Концепция 19: Ролята на въображението

За да се разбере напълно как Съзнателното Вие се проецира в и от ситуацията, трябва да се разбере ролята на въображението. Как Съзнателното Вие ще осъзнае, че може да се проецира, например, в роля, определена в Училището на Мистериите на Майтрея? То прави това, използвайки силата на разсъждението за разширение на знанията си за съществуването на ролята. След това, това знание става основа за въображението на Съзнателното Вие, какво значи да изпиташ света чрез ролята. И именно това въображение става „мост”, по който Съзнателното Вие може да се проецира в ролята.

Щом попаднете в ролята, виждате света чрез нея и губите голямата перспектива. Така че как да се пробудите и да започнете да използвате способността на Съзнателното Вие да се проецира извън сегашната ви роля? Ключът е осъзнаването на това, че Съзнателното Вие може да се проецира САМО в това, което то може да си въобрази.

Ето защо съзнанието на антихриста формира капан от типа параграф-22 – то ограничава виждането ви, въображението ви. То дори ви заставя да се боите да използвате въображението си извън рамките на ограниченията, определени от признати от вас авторитети, такива като религия, политическа философия или материализъм. Ако не осъзнаете, че има друг начин да гледате на живота, освен този който възприемате чрез сегашните си ментални рамки, то как можете да си въобразите, че можете по друг начин да гледате на света? И ако не можете да си въобразите, че съществува друго виждане, как можете да се проецирате в него? Не можете да се проецирате в нищо. Опитите да направите това само ще засилят страха ви от смъртта дотолкова, че няма да успеете да го обуздаете. Можете да се проецирате само в „нещо”, за което имате някаква концепция – сформирана благодарение на разсъжденията – която да служи за основа на въображението за това какво би било вътре в това „нещо”.

Виждате ли разликата? С помощта на разсъждението вие си формирате ментален образ. Например, от момента в който започнахме да даваме учението за Аз Съм Присъствие в 1930-те години, много духовни ученици сформираха ментален образ за това на какво прилича Присъствието им. Обаче това все още е „отдалечено знание”, от разстояние, знание чрез филтъра на образа. Но това е една необходима фаза. Преди да успеете да използвате въображението си, за да направите следващата крачка, трябва да имате ментална концепция.

Следващата стъпка е да излезете от рамките на концепцията и да изпитате условията непосредствено отвътре. За това преди да успеете да се проецирате в Присъствието, трябва да направите две неща:

- Трябва да използвате способността си за разсъждение, за да разберете необходимостта от постигане на ценностни критерии извън сегашните си ментални рамки. Тази статия може да ви даде необходимите за това концепции.

- След това трябва да използвате въображението си, за да си представите своето Аз Съм Присъствие. С други думи, ще ви е необходимо да започнете да се представяте извън ролята, извън менталните си рамки, и да започнете вместо това да си представяте, че вие в действителност сте в Присъствието. Това въображение формира невидим мост – мост към свободата – по който Съзнателното Вие може да мине от менталния образ към непосредствения опит за познание на своето Присъствие.

Но за да минете по този мост, трябва да направите нещо, което не може да направи за вас нито тази статия, нито което и да е духовно учение или гуру, а именно, да решите да НЕ позволявате на знанието си за вашето Аз Съм Присъствие да стане ментален образ, на който да се кланяте като на истински Бог, вместо да опознавате Присъствието си чрез непосредствен опит. Така че необходимо ви е да използвате образа на Присъствието си като начин за настройка към него, а след това трябва да се проецирате в този образ, но излизайки от неговите граници. По този начин, следвайки въображението, вие можете да изпитате неочакван скок – квантов скок в съзнанието – благодарение на който сега наистина ще видите света чрез Присъствието или всяко друго място извън пределите на менталните ви рамки.

И САМО когато непосредствено се почувствате съществуващ, имащ самоосъзнание, пребиваващ извън менталните рамки, вие можете да преодолеете класическия капан параграф - 22, ограничаващ възприятията ви! Проблемът, разбира се, е в това, че много хора или са наплашени или чрез лъжа са ги накарали да ограничат въображението си или дори да отричат необходимостта да получат ценностни критерии извън този свят и съзнанието на антихриста. Хайде сега да видим една хитроумна схема, караща хората да ограничават въображението си.

 Концепция 20: Илюзията за изкупване на чужда вина

Когато Съзнателното Вие започне да проецира образи на света, Бога и други хора, то повече не получава непосредствен опит. То получава опосредствен опит, а именно това ви прави уязвими към лъжите, посредством които ви карат да следвате поне един от много лъжливи пътища, определени от падналите същества.

 Помислете за това, че най-основната идея в господстващото християнство е изкуплението на чуждата вина. Хората грешили, но те не могат да се освободят сами от греховете, затова им е нужен Иисус, за да „заплати техните грехове на кръста”. Разбира се, съществуват много други версии, в които някакъв външен „спасител” или гуру трябва да направи нещо за вас, вместо това да ви въодушеви самостоятелно да направите необходимите стъпки.

Единствената причина, поради която хората вярват в изкуплението на чужда вина, е че те получават чужд опит в този свят. Вместо да възприемат света непосредствено, те го възприемат чрез ментални образи, основани на илюзията на разделението. ЕДИНСТВЕНИЯТ изход от това е: да започнете да поставяте под съмнение възприятията си за света, за да можете постепенно да се върнете към „чистото възприятие”,  на което се позовах, когато говорих, че трябва да станете като малките деца, или за тези, които „имат очи, да видят”.

Тук има една друга тънкост. В същност няма нищо неправилно в това, че самоосъзнатите същества влизат в разделение. Тази крачка не е задължителна, но е възможна в съответствие със Закона за Свободната Воля. Затова в очите на Бога дори и това не е „грях”. Това просто е избор, макар него да можеш по-трудно да поправиш, доколкото щом попаднете в разделение, всичко, което виждате чрез този филтър, ще ви се струва утвърждаващо основната илюзия за разделението. Когато носите жълти очила, небето действително ще ви се струва зелено.

Разбирате ли, че разделението не е грях, но неговата илюзия ви прави възприемчиви да вярвате в концепцията за греха? Толкова е лесно да повярвате, че само ако не правите това, което религията ви определя като грях, ви е гарантирано попадането на небесата.

Обаче направете сега крачка назад и погледнете гората, вместо дърветата. В какво се състои тънкия ефект на осъзнаването на греха? В това, че ви заставя да се концентрирате върху действията си. Но какво ви застави да се отделите от учителя? Това, че сте влезли в друго състояние на съзнанието, а именно в съзнанието за разделение. Така че мислите ли, че съсредоточеността върху действията ви вместо стремежа да промените съзнанието си – да потърсите гредата в окото си, както казах преди 2000 години – в същност ви спасява? Не, ЕДИНСТВЕНИЯТ път към спасението е в промяната на съзнанието ви, ускорявайки се да излезете извън рамките на илюзията за разделение.

Как да преодолеете греха? Като се откажете да следвате падналите същества. Те искат да повярвате, че за компенсация на външните ви действия в миналото трябва да извършите определени външни действия сега. В миналото сте извършили грях, и за да го изкупите, правите това, което казва религията ви, включително и стремежа да го „натрапите” на други хора. Но как може да се преодолее едно действие с друго? Нали на всяко действие има противодействие – това е закон на физиката. Затова, докато се стараете да изкупите минали действие с настоящи, вие се заключвате в безкрайната спирала на действие-противодействие, която наричаме дуалистична борба.

Какъв е изходът? Преставате да действате, преставате да проецирате ментални образи върху себе си и света. Вместо това се връщате към чистото съзнание. Как можете да направите това? Има само един начин. Трябва да осъзнаете отново, че Съзнателното Вие е духовно същество, неограничено и необусловено от нищо  в този свят. Трябва отново да се научите съзнателно да използвате способността си да се проецирате извън пределите на сегашното чувство за аз, така че да можете непосредствено да възприемате света, когато не го гледате през филтъра на отделното аз. Няма друг начин, не е имало и няма да има.

Разбирате ли това, което се опитвам да ви кажа? Казах, че вие действително можете да прогресирате, използвайки разсъжденията, но има ограничение за това. В този свят има много хора, изучаващи с десетилетия, понякога и цял живот, религиозните и духовни учения, стигащи до голямо разбиране на концепциите. Обаче разбирането – когато се виждате субект, възприемащ отделен обект – ще ви доведе само до нивото в началото на пътя към Христобитието.

Няма обходен път за достигане на личното Христобитие. Въпросът е да се пробуди Съзнателното Вие от ролята си, която е приело – позволявайки да умре всяко чувство за аз, построено от него в този свят – и след това да се върне към чистото самосъзнание, с което се е спуснало за първи път в този свят. Не можете да разберете този процес, можете само да го ИЗПИТАТЕ. И вие го изпитвате, прескачайки бариерата субект-обект посредством гносиса. Гносис – това е когато Съзнателното Вие се проецира в ситуация и я изпитва непосредствено. По този начин, Христобитие е когато Съзнателното Вие проецира себе си в Аз Съм Присъствието и изпитва света гледайки на него чрез физическото тяло - така както го вижда Присъствието от своята по-голяма перспектива.

Когато започвате съзнателно да се чувствате като чисто съзнание, тогава разбирате, че цялата концепция за греха е лъжа, измислена от ума на антихриста. Този опит ви държи в този свят като в капан и ви заставя да следвате падналите същества, които искат да бъдат богове на този свят. По този начин е безполезно да се опитвате да изкупвате стари грехове. Вместо това е необходимо да надмогнете това съзнание, което ви е заставило да правите тези минали избори и когато направите това, ще превъзмогнете така наречения грях.

Кармата може да се разглежда като ментален образ, проециран от вас в светлината на Майката, образ, създаден чрез ума на антихриста. Не е нужно да компенсирате това, което сте проецирали в миналото, проецирайки сега друг образ. Необходимо ви е светлината на Майката да има присъщата си способност да се връща в своето чисто съзнание. Затова всичко, което трябва да се направи е, да се надмогне съзнанието, в което сте проецирали образи в света. Когато ВИЕ се връщате в чисто съзнание, освобождавате светлината на Майката да се върне в първоначалната чистота.

Когато проецирате образи в света, мислите, че вие сте „правещи”, „действащи” и това ви прави възприемчиви към вярата, че щом в миналото сте били „правещ”, сега трябва да сте „преправящ”. Обаче единственият изход е да се разбере, че не сте правещ, нито преправящ. Просто трябва да прекратите да проецирате образи и да позволите на удивителния закон на Бога да ви върне в първоначалната чистота.

Падналите същества са създали концепцията за епическата битка, за смъртоносната битка между доброто и злото, между Бога и дявола. Главната идея, която се стараят да проецират е, че вие сте направили нещо неправилно, но можете да го изкупите само заставайки на страната светлината в тази епическа борба. Те също така проецират, че има окончателна победа, която трябва да се удържи и че времето до нея не е много далеч.

Когато гледате на това от гледна точка на Аз Съм Присъствието или духовен учител, вие виждате, че всичко това е илюзия. както казах, епическата борба се води между две групи паднали същества, и двете се стремят към абсолютно господство над този свят. Затова няма окончателна победа, която може да се постигне. Фактически, ЕДИНСТВЕНИЯТ начин за Съзнателното Вие да преодолее тази борба е просто да престане да се бори. Това правите, когато се пробудите за своята истинска идентичност като чисто съзнание, като отворена врата за своето Присъствие. Когато това се случи, виждате, че нищо в този свят не може да промени или ограничи чистото съзнание.

Виждате ли тук основната динамика? Съзнателното Вие е предназначено да се проецира в роля на Земята и да загуби съзнание за това, че е чисто съзнание. Обаче освен това е предназначено да се пробуди за факта, че е чисто съзнание и да ви направи отворена врата за Присъствието – а това означава, че сега вие можете да правите неща, които правех Аз и дори по-големи. Излизайки от чистото съзнание, вие установявате опорна точка в този свят. И след това, пробуждайки се за чистото съзнание, вие ставате отворена врата и можете да правите това, което са правели Будда, Кришна, Аз и другите истински духовни учители, а именно, да демонстрирате изхода от илюзията.

Дяволът, Сатаната и силите на антихриста искат да вярвате, че не можете просто да си отидете от борбата, не можете просто да си отидете от миналите си избори. Обаче в действителност те искат да вярвате, че не можете да си отидете от ТЯХ.

И от самото начало на времената всички истински учители са се опитвали да кажат, че ЕДИНСТВЕНИЯТ изход от човешката дилема в действителност е просто излизане от борбата по пътя на връщане към чистото съзнание. И вие действително имате право да си отидете от съществата, които няма да се върнат към чистото съзнание. Те имат право да продължават да правят това, което правят, но вие не сте задължени да ги следвате в тяхната низходяща спирала.

Това е истинския път на Христос. Нито едно същество не може да се възнесе обратно на небесата, спасявайки същество, спуснало се от небесата. Докато продължавате да се смятате за нещо отделно от чистото съзнание, вие не можете да получите правото на възнесение. И в момента, когато вие, най-накрая, позволите на всяко друго усещане за аз да умре и се възродите в чистото съзнание на разума на Христос, в този момент ще получите правото на възнесение.

Имате свободна воля и нищо от това, което можете да направите с нея, не може да промени това кои сте вие или пък да ви отдели от вашето Присъствие завинаги. По този начин не е важно колко дълбоко ще се спуснете в разделението по спираловидната стълба, вие никога не можете да се спуснете толкова надолу, че да не можете да се върнете. Истинските учители никога няма да ви осъдят или зачеркнат от списъка за изкупление. Колкото и дълбоко да сте се спуснали в съзнанието, там винаги ще има някакъв учител или учение, което ще ви предложи начин за преодоляване на моментното ниво на съзнание. Това е засвидетелствано от моето слизане в ада след смъртта на кръста.

Истинските Христоучители никога няма да нарушат свободната ви воля. Ние следваме закона: когато ученикът е готов, то идва учителят. Обаче много не разбират какво означава това. Много си мислят, че за да станат ученици на Възнесените Владици, трябва да имат някакви постижения. Но реалността е, че външното ви разбиране или постижения не са решаващ фактор. В действителност, колкото по-голямо разбиране имат хората, толкова те обикновено са убедени, че възприятието им за света е реалност и това им затваря ума за учителя. Те са по-скоро загрижени да защитават възгледите си, отколкото да позволят да бъдат насочени към по-високо възприятие.

По този начин, истински решаващ фактор е откритостта ви, готовността ви да поставите под съмнение възприятията си. Само тогава ще сте открити да се проецирате в единство с учителя, ще бъдете ученик на истински учител. До тогава докато нямате откритост, ще бъдете ученици на лъжливи учители, които мислят, че реалността може да се определи чрез ментални образи. Затова те се намират в капан и се стараят да привлекат там и вас – безкрайни и безполезни опити за създаване на висш ментален образ – образ, който Бог просто ще бъде принуден да приеме за реален.

Аз Съм Пътя, Истината и Живота. Никой не може да отиде при Отец, а само чрез Мен. Нито едно същество не може да се върне към Отеца, осен чрез чистото неделимо съзнание, което е Аз Съм.

Сега знаете истинския път на Христос. Ще последвате ли тази тясна пътечка или ще продължавате да настоявате да вървите по широкия път?

Превод Таня Т.

Източник: http://www.universalpath.org/article.php?id=1796

 

Tuesday the 28th. Spiralata.net 2002-2017