Ким Майкълс

Относно психологически травми от детството

Печат

 

Защо децата с получени в детството дълбоки психологически рани, често като възрастни привличат отношения, при които изпитват същата болка

 

 Въпрос: Ким, много ми се иска в един прекрасен ден да се срещнем лично.

 Да ви благослови Господ за това, което правите, вие действително сте благословен от Създателя!

На Владиката Йешуа – моя Защитник, Изкупител и Най-добър Приятел:

Моля те, помогни ми да разбера защо децата с дълбоки психологични рани от детството, често като възрастни привличат отношения, които ги карат да изпитват същата болка?

Макар и да не засягам особено темата за изцелението на „вътрешното дете”, която сега много често присъства в дебатите по психология, аз намирам в личния си живот и в живота на близките ми хора, проявление на повтаряща се последователност от действия, които причиняват голяма болка, сякаш това е против тяхната свободна воля и самопознание.

В моя случай, отсъствието на баща в живота ми доведе до лоши отношения с мъжете и води дори към нежелание да имам изобщо някакви отношения. Много се страхувам, че сърцето ми ще бъде отново разбито.

Волята ми е силна, но ръководи подсъзнанието ми, нали? Как може човек да преодолее неконструктивния модел на поведение, който така да се каже е вплетен в неговото Същество?

Обичам те и ми липсваш – много съм ти благодарна Владика Йешуа.

 Отговор на Иисус, 17 декември 2010 г.

 Напълно разбираемо е, че децата, които са получили психологически травми, изграждат чувство на самоосъзнаване, концентриращо се върху виждането на себе си като жертва на обстоятелствата, които не могат да контролират. В края на краищата, като дете чувствате, че сте по-слаби физически, а също така емоционално и умствено от обкръжаващите ви възрастни. И затова, когато детето е подложено на жестоко отношение, то чувства, че е недостатъчно силно, за да противостои на лошото отношение, което сякаш му остава само една алтернатива, а именно да изгражда индивидуалност, която ще му позволи да преживее жестокото отношение емоционално и физически.

Това е напълно разбираемо за дете, но вие правилно повдигате въпроса за това защо човек, който е бил подложен на жестоко отношение в детството, продължава отношения на злоупотребяване като възрастен? Отчитайки, че човекът вече има физическа сила – а също и емоционална – за да си отиде от оскърбителните ситуации, защо някои хора остават в тях или привличат такива ситуации?

Изпитвам огромно състрадание към много хора на земята, които са имали много трудно и жестоко детство. Както казах преди 2000 години, едва ли има нещо по-лошо от жестокото отношение към децата, затова – кармично – за човека е „По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тези, малките” (Лука 17-2).

Моята роля е да помогна на хората да преодолеят ограничаващите ги условия. И, разбира се, знам, че можете да преодолеете всяко условие на земята – ако действително искате това.

И затова ключовия въпрос всъщност е следния: действително ли хората искат да преодолеят собствения си образ на безсилие, образа на жертвата? Искат ли свобода, която идва с личната отговорност, или предпочитат преимуществата, които получават, продължавайки да се виждат като безпомощна жертва?

По този начин това, което ще ви кажа сега, всъщност е само за тези, които действително искат да се освободят от ограничаващите ги условия.

Както казвате и вие във въпроса си, действително е удивително защо възрастните повтарят същите модели, които са преживели вече, когато са били деца – макар че сега те вече имат реалната сила да избегнат жестокостите. С други думи, може да се каже, че в детството те са нямали реалната сила да избегнат това, но сега, когато имат тази сила защо не я използват, какво неутрализира силата им?

За да започнете да разбирате това, трябва да осъзнаете следното: фактът, че възрастните повтарят моделите на отношения, в които присъства насилие и в много случаи търсят такива отношения, доказва, че в същност този шаблон е бил създаден не в детството на този живот. В действителност реалната причина може да се намери само при по-дълбоко изучаване на психологията на жизнепотока.

Преди да започна да разглеждам тези по-дълбоки причини, искам да прокоментирам понятието вътрешно дете. С повечето хора в детството става така, че те са подложени на влиянието на условия, които ги карат да се чувстват в опасност – това се отнася дори за деца, които не са подложени непосредствено на жестокости. Затова, опитвайки се да противостои на тези заплахи – реални или мними – детето си създава различни защитни механизми. Тях можем да наречем „вътрешни деца” или подсъзнателни програми, които са разработени за взаимодействие с особено застрашителни ситуации.

Вземете под внимание как това работи. Ако у вас има реална власт да избягвате заплахите, вие ще я използвате. Така че подсъзнателните програми са разработени от вас, за да ги използвате в ситуации, когато считате, че нямате реална власт. С други думи, те са създадени, за да ви помогнат да се справите със ситуацията по един пасивен начин, защото си мислите, че нямате власт да решите проблема по активен начин. Така тези програми фактически са създадени не за решение на външни ситуации, а за това да ви помогнат да се справите с вашата вътрешна ситуация.

Такива програми може да се сравнят с програмното обезпечение на компютъра. Програмите са неактивни докато определена команда не ги активира, след което те временно се появяват на екрана на компютъра – което е сравнимо с вашия съзнателен ум. В този случай командата, която активира програмата е ситуация, в която виждате или чувствате заплаха, подобна на тази, която сте изпитали в детството  и която е довела до развитието на тази програма у вас.

Обърнете внимание: програмата се активира от ситуация, която вие възприемате като заплаха. Именно затова повечето възрастни са забравили, че имат такива детски програми – като правило, когато сте възрастен, повече не ви заплашва това, което сте чувствали като заплаха в детството.  Например, повечето деца са развили вътрешно дете или програма, за да им помогне да се справят със страха от тъмното. Обаче когато пораснат страхът от тъмното изчезва и програмата много рядко или въобще не бива активирана. Тя все още е там, в подсъзнанието, но рядко се активира при възрастните.

Същността е в това, че повечето възрастни имат достатъчен брой такива подсъзнателни програми, но не винаги попадат в ситуации, които да ги активират. Причината е, че животът на възрастен рядко предизвиква чувство на заплаха така, както е било в детството.

Но за хората, към които в детството е имало жестоко отношение, ситуацията е малко по-друга. Тези хора също са развили подсъзнателни програми, които са им помагали да се справят със ситуациите, в които са чувствали заплаха. Но разликата е там, че заради прякото, физическо насилие програмите много по-силно влияят на човека и е много по-лесно да се активират.

И още един начин да се обясни това: при „нормалното” дете подсъзнателните програми през повечето време спят и се активират само при необходимост, която рядко възниква и се проявява все по-рядко и рядко с израстването на детето. Още повече, че когато детето е подложено на сериозно насилие, то развива програма, която никога не спи, защото детето живее в постоянен страх.

И така имаме вече възрастен човек, който в действителност никога не е спирал подсъзнателната си програма и по този начин тя все още работи на заден план, дори при това може да има периоди, когато това е незабележимо. Обаче, когато се появи усещане за опасност/заплаха, програмата влиза в действие и овладява човешкия ум.

Защо съществува този проблем, отчитайки че програмата е създадена да помогне на човека да се справи със заплахите? Проблемът се състои в това, че програмата се създава, основавайки се на видения, които са в човека, когато е бил дете. И по този начин тя отразява физическата, менталната и емоционалната зрелост, които са били в детето във възраст, когато е било или започвало жестокото отношение.

Вследствие на това сега имаме възрастен човек, който реагира на нехуманните отношения с емоционалната зрелост на дете – от това се вижда защо зрелият човек не може да се освободи от такива отношения. Имаме възрастен човек, с когото се отнасят нехуманно, който се защитава, основавайки се на емоционалната зрелост на дете. Именно затова човекът все още мисли, че трябва да бъде жертва на другия човек, който в неговите очи е по-силен и който възприема като по-висша сила.

И така, най-конструктивното решение на проблема е човек да признае съществуването на такъв модел и че причината е подсъзнателна програма, от която той вече няма нужда.  По този начин очевидното решение се състои в това, че програмата трябва да бъде анулирана, за да може човекът свободно да борави с нехуманните ситуации, реагирайки със зрялост, която има при другите случаи в живота си.

Има много начини за анулиране на такива програми като терапията за изцеление на вътрешното дете, гещалт-терапията, хипнотерапията, холотропно дишане и други. В крайна сметка като резултат от такава терапия вие се връщате в момента на зараждане на тази програма, ще видите че в самото начало на програмата вие сте формулирали определено убеждение за дадената жестока ситуация.

Това убеждение основно обяснява защо сте чувствали, че сте нямали сили да спрете насилието, и защо сте решили, че е трябвало да му се подчинявате. И в това време, когато това решение може би е било разумно за детето, само докато го разглеждате от позицията на възрастен, ще видите, че то повече за вас е необосновано. Може да го замените с друго, което приемате като възрастен човек и което може да спре жестокото отношение.

По този начин аз поощрявам хората да отидат на такава терапия, ако чувстват потребност да се освободят от всякакви повтарящи се закономерности в техния живот.

Но има хора, които не могат да се излекуват, връщайки се към детството си. Причината е там, че подсъзнателната програма е била създадена не в този живот, а преди много животи. В такива случаи може да помогне регресивната терапия, но и терапиите, споменати по-горе, могат да ви помогнат да влезете в контакт с решенията, приети в предни животи.

Обаче остава въпросът, че хора подложени на най-жестокото отношение в детството си, често са последните, които използват терапии. Как да обясним това?

Е, това е случай, при който трябва още по-силно да се задълбочим в психологията на отделния жизнепоток. В беседата ми „Сравнение на пътя на Христос с пътя на антихриста” обяснявам, че жизнепотокът започва развитие с приемане на различни предопределени роли в защитена среда. Обаче настъпва момент, когато жизнепотокът трябва да направи крачка и да започне да определя свои собствени роли.

За много жизнепоотоци това може да се окаже плашещо предложение. Причината е, че тези жизнепотоци са попаднали под влияние на ума на антихриста и са повярвали в дуалистичната скала на доброто и злото. По този начин са започнали да вярват, че ако определят за себе си „неправилна” роля, то могат да заседнат в нея и да бъдат прогонени от Царството Божие.

Така както учителят подтиква учениците си да се обучават да карат колело без страничните тренировъчни колелца, така тези жизнепотоци избират да се откажат да поемат отговорност за определянето на собствените роли.  Сега отделете малко време да поразмишлявате какво означават тези думи.

Ако приемете пълна отговорност за себе си, то ще си признаете, че сте определили някаква роля и сте започнали да възприемате света през филтъра на тази роля. В този случай, ако знаете, че вие сте определили ролята, то също ще знаете, че можете – по всяко време – да излезете от нея или да я преопределите. Защо разсъждавате като човек, извършил грешка? Вие просто експериментирате и ако не ви хареса резултата, променяте експеримента, докато не получите резултат, който ви задоволява.

Разбира се, ако не искате да поемете пълна отговорност за себе си, но искате да поддържате убеждението, че някой друг е определил ролята ви, тогава имате само един избор. А именно – да излезете от ролята, която действително е предопределена за вас от не само неистински духовни учители, а паднали същества, които действат като лъжливи учители.

Има много роли, които са били основани на илюзията на разделението, и всички те имат една обща главна черта. Те всички ви изобразяват като отделно същество, което е жертва на някаква външна сила, която е много по-много могъща от вътрешната ви сила. От това следва. че всъщност не вие сте определили ролята си и не можете да направите нищо, за да я промените. Просто ви се налага да приемете, че има външна сила, която доминира живота ви и затова трябва да се приспособявате към нея колкото си може по-добре.

Знам, че за човек, към когото в детството са се отнасяли много жестоко, когото са унижавали, това може да прозвучи много безсърдечно, но само това е реалността.

По всяко време и имам предвид точно по всяко време, когато се чувствате жертва, вие се чувствате така, защото сте поставили външния „бог” пред истинския Бог вътре във вас. И само затова, че вие отричате силата на Бога вътре във вас, вие сте в състояние да вярвате че сте жертва на външни сили.

Реалността е такава, че - както е според Закона за Свободната Воля – вие никога не сте жертва, докато не изберете да бъдете такава. И в действителност това означава, че хора, които са вече възрастни, а се смятат за жертви, са такива само по една причина: те все още не са получили достатъчен опит на жертви и затова имат както се казва неопровержимо оправдание за това, че те не поемат отговорност за себе си и състоянието на своето съзнание.

Аз мога само да скланям глава пред свободната воля на хората. Нямам никакво желание да принуждавам някого да прекрати получаването на опит, който той в действителност иска да получи. Но когато хората решат, че искат друг опит, винаги съм готов да им помогна да превъзмогнат всяко чувство за „аз”, което те са си построили.

И така, смисълът е в това, че детските травми не са причина за поведението на възрастния. Поведението му е разширение на лежащия в основата проблем, който го е заставил да привлече детската ситуация. Затова, ако действително искате да сте свободни, то трябва да започнете да разрешавате деструктивните подсъзнателни програми. Но след това трябва да продължите по нататък и да преминете целия път назад до най-ранните решения, които са ви заставили да приемете модел, който сте повтаряли доста дълго време.

Позволете ми в заключение накратко да прокоментирам няколко утвърждения от въпроса, който бе зададен:

„В моя случай, отсъствието на баща в моя живот, доведе до лошо отношения с мъжете, и преди всичко към нежелание да имам въобще каквито и да е отношения. Много се страхувам, че сърцето ми отново ще бъде разбито.”

Ключът към преодоляване на това се състои в разбирането на това, че главните ви отношения във вашия живот са отношенията с вашето Аз Съм Присъствие. Земният баща е символ на мъжкия аспект на Бога, символ на вашето Присъствие, символизиращ потребност към устойчив център – слънце, около което може да се въртят планетите на вашия живот.

Докато търсите външен източник – човек на земята или отдалечен бог в небесата – за да удовлетворите потребността си от устойчив център, вие винаги ще бъдете разочаровани. Единственото решение се състои в това да прекратите търсенето извън себе си и да приложите центростремително усилие за да установите преки, вътрешни отношения с вашето Присъствие. Разбира се, това изисква готовността ви да поемете пълна отговорност за състоянието на съзнанието си, така че никога повече да не използвате външните условия за оправдание на отсъствието на вътрешна връзка.

„Моята воля е силна, но нали ме ръководи подсъзнанието ми? Как може човек да преодолее неконструктивния модел на поведение, който сякаш е вплетен в неговото Същество?”

В действителност силната воля – това е съзнателната воля и тя има малка власт над подсъзнателните програми. Освен това, волята на съзнателния ум почти няма власт на волята, която ви заставя да приемате решения на по-дълбоко ниво на съществото ви. С други думи, приетото много отдавна решение да не поемате отговорност за себе си е много по-силно отколкото всяка воля, която у вас е на ниво съзнателно разпореждане. Вие никога няма да успеете да замените такова дълбоко решение, приемайки решение със съзнателния ум, докато дълбинното първоначално решение все още е под прага на осъзнатото разбиране.

Единственият изход: да преместите прага на съзнателното разбиране така, че да можете да приемете дълбинно решение съзнателно. Само като го видите такова каквото е и разберете защо сте приели такова решение, само тогава ще успеете да го замените с по-добро.

Обаче това не е нещо, което можете да направите бързо или в резултат от семинар по изцеление на вътрешното дете. Това изисква време, за някои хора десетилетия или животи. Обаче вие можете веднага да приемете съзнателно решение, че сте готови да преместите прага на съзнанието си така, че да можете да видите миналите си решения.

И когато поемете това като задължение, вие можете да използвате множество инструменти, които са достъпни за постигането на тази цел, започвайки от моите беседи до други духовни учения, от нашите розарии и призиви до медитации, от традиционната психотерапия до по-новите й форми.

Ако вие действително откриете себе си в този процес, то ще получите ръководство за следващата крачка, която трябва да направите. И ако направите всички тези крачки, ще достигнете прогрес и в рамките на обозримо бъдеще поглеждайки назад ще се поразите колко далеч сте стигнали за този кратък – относително труден живот – период от време.

Същността се състои в следното. Ако се чувствате жертва, която няма никаква сила да промени ситуацията, то това доказва, че у вас има нещо, на което не сте още готови да погледнете. Затова ще останете жертва толкова колкото е необходимо, за да се настрадате така, че в края на краищата да приемете решението да видите гредата в окото си.

Казал съм ви това преди 2000 години. Свободни сте да отложите това решение още 2000 години.

Но очевидно ще ви се наложи да живеете с това, което не сте готови да видите, докато не решите друго и тогава преодолявайки го, ще приемете по-добро решение за  себе си.

Превод Таня Т.

 

Saturday the 25th. Spiralata.net 2002-2017