Ким Майкълс

Отговори на Иисус на въпроси чрез Ким Майкълс

Печат

 

Отговори на Иисус на въпроси чрез Ким Майкълс

 Въпрос: Как съзнателният ум да е съсредоточен непрекъснато върху Бога и винаги да бъдем индивидуализация на Бога?

Отговор на Иисус:

Всичко започва когато признаете, че сте самоосъзнато същество, което притежава свободната воля да избере, как да идентифицирате себе си. И трябва да бъдете внимателни на къде насочвате вниманието си. По-подробно това обяснява Майка Мария1. Концепцията, която дава тя е, че съзнателната ви част се намира в сферата на съда съдържащ аза. В този съд се намира също и АЗ СЪМ Присъствието, и когато вашето същество е било създадено първоначално, във вашата сфера на аза е било само АЗ СЪМ Присъствието и съзнателната ви част.

Но когато сте започнали експериментите с дуалното съзнание, вие сте позволили на елементи с ниски вибрации, елементи от дуалността, да навлязат в тази ваша сфера на аза. И постепенно, в продължение на много животи, вие сте създали смъртното чувство на аза, което е противоположно или само изглежда противоположно на вашето АЗ  СЪМ  Присъствие.

Това смъртно аз е създадено в резултат на решенията, които сте приемали, от убежденията до които сте стигали. И много от тези убеждения касаят само вас. Вие може да вярвате, че сте грешник. Може да вярвате, че сте смъртно човешко същество, което ще умре, когато умре неговото физическо тяло. Вие може да вярвате, че не можете да направите това, или онова, че вие не можете да общувате с Бога непосредствено в сърцето си, че за това е необходима външна църковна йерархия, и това са само една малка част от многото дуални убеждения, които можете да имате.

С проникването на тези убеждения в сферата на вашия аз, те започват да създават гравитационна сила, която привлича вашата съзнателна част, вашето внимание, надолу. Това е почти като гравитационна сила, която не ви дава възможност да се издигнете във въздуха, а ви привлича към Земята. Аналогично и вашият разум се привлича от гравитационната сила на вашия смъртен аз (още един термин за егото), който е проникнал в сферата на вашия аз. И докато вашия смъртен аз е във вашата сфера, той ще привлича вниманието ви и затова вашите мисли ще ви дърпат назад към старите стереотипи на мислене и поведение. И, сякаш, каквото и да правите, вие не можете да се отървете от тях – те продължават да ви дърпат надолу.

Но когато използвате съответните правилни духовни инструменти, вие можете постепенно да се избавите от смъртния аз, което ще намали гравитационното привличане. Но разбирайки уравнението, че вашия смъртен аз е като външен агресор във вашата сфера и, че съзнателната ви част има способността да спре да се отъждествява със смъртния аз, вие правите голяма крачка встрани от старите стереотипи на мислене.

С помощта на розарии или решавайки проблемите в психиката си с помощта на други инструменти, вие постепенно ще намалявате гравитационната сила докато тя стане просто фонов шум, който може да остане за известно време, но в крайна сметка вие ще стигнете до това състояние, че когато князът на този свят дойде, няма да намери във вас нищо, защото вашия смъртен аз е умрял.

Основната концепция е, че вашата съзнателна част не е смъртния ви аз. Тя е създала смъртния аз и не може моментално да го отстрани, защото е бил създаван в продължение на доста дълго време и решенията, които сте вземали, сега трябва да бъдат заменени с по-добри такива. Вие можете да изберете да не се идентифицирате като смъртен аз. Когато вземете такова решение, смъртният аз ще има доста по-малка власт над вас, и дори когато ви дърпа назад, вие веднага ще забележите това и ще кажете: “О, това е просто смъртният аз, това е просто егото. Избирам, да не се отъждествявам с него. Дистанцирам се от това съзнание и насочвам вниманието си към моето АЗ  СЪМ  Присъствие, към моя Небесен Отец”.

 

Въпрос: Скъпи Иисус, тежките заболявания в резултат на лична карма ли са или са причина, че човекът носи планетарна карма? Има ли надежда за промяна в такава ситуация?

Отговор на Иисус:

Както обяснявам в този сайт – всичко е енергия, а енергията е просто чистата светлина от Бога, която вибрира на по-ниска честота, отколкото неговия висок потенциал. Като резултат на това са и всички несъвършени условия създадени от нискочестотна енергия, и следователно, могат да се променят при повишаване честотата на енергията. Това е обяснено по-подробно в беседата Присъствие на Безкрайната светлина.

Прави сте, че има много души, които доброволно са се наели да носят част от бремето на световната карма. И много от тези души са направили това, приемайки върху себе си тежка болест. Но въпреки това, нито един човек не носи върху себе си цялата тежест на световната карма. Всеки човек носи само една определена част, и ако тази част бъде преобразувана с помощта на други средства, то болестта, която е отражение на кармата, може да бъде изцелена.

Затова настоятелно препоръчвам, всички хора с тежки заболявания да използват ежедневно Розариите на Майка Мария. Не казвам, че по този начин тежката болест обезателно ще бъде излекувана. Много от душите толкова силно искат да помогнат за израстване на човечеството, че взимат върху себе си голяма част от световната карма, когато дадена част бъде преобразувана. Но въпреки това, с помощта на духовни практики човек в действителност може да поеме повече от световната карма, отколкото само чрез една болест.

Тежката болест може също да бъде и резултат от собствената карма на човека. Някои души разбират, че имат сериозна карма, която трябва да преработят в близко време. Затова те решават да приемат въплъщение, в което да боледуват от тежка болест. Целта на тази болест е да изкупят кармата в едно въплъщение вместо да го разтягат върху няколко.

Това може да се сравни с човек, който е натрупал големи дългове. Някои хора предпочитат да плащат по малко всеки месец в продължение на целия си живот, а други предпочитат да работят на две места в продължение на няколко години, за да приключат с това, да се освободят и по-нататък да се наслаждават на живота. Има много зрели души, които жертват въплъщението си за да достигнат за един живот такъв прогрес, че да заслужат своето възнесение в края на този живот или в следващия. Такива души действително могат да бъдат обременени от тежка болест или с други условия в продължения на десетилетия или дори цял живот.

Очевидно, целта на душата е да изкупи своята карма. Целта на душата не е страданието от тежката болест. Така, че ако душата може да намери и други начини да изкупи кармата си, болестта може да се излекува. И отново препоръчвам да се използват духовните практики за отработване на цялата карма и негативна енергия. Очевидно, ако някой от вашите близки е инвалид в резултат на тежка болест, вие можете да използвате духовни практики за да му помогнете да се преобразува тази карма.

Но, съществува и трети сценарий, който трябва да се има в предвид. В много случаи, тежката болест не е само резултат от минала карма на човека. Болестта, в действителност, може да бъде предизвикана от неправилни убеждения или емоционални рани в душата. По този начин, в дадения случай не е достатъчно да се използват духовните практики за преобразуване на кармата. Необходимо е прилагането на съответните инструменти за истинско психическо лечение. В много от случаите, болестта не може да бъде излекувана, докато не бъде решен основния психологически проблем.

Искам да кажа, че много хора страдат от тежка болест поради нерешени психологически проблеми. И въпреки, че тези хора страдат цял живот, те в действителност не изплащат карма, и следователно, не правят никакъв духовен прогрес Това са ненужни страдания.

В някои случаи душата може да използва тежката болест като оправдание за бездействието си във връзка с психологически ограничения. Инвалидизиращите заболявания могат да се окажат прекрасен повод да не се поеме отговорността за собствения живот, да не се решават психологическите проблеми или да не се взимат мерки, които са необходими на душата за придвижването й по духовния път. Моята гледна точка е, че има някои хора, които страдат от двойни проблеми.

Един от проблемите е психологическото ограничаване. Вторият е, че на върха на даденото ограничаване стои вкорененото нежелание на душата да се занимава с основния проблем. Душата даже е готова да поеме върху себе си и да поддържа тежката болест за да избегне решаването на проблема. Такива души просто не са готови да променят себе си, както и отношението си към живота. Те могат да постигнат това много трудно и затова болестта става трудно излечима. Никакво количество розарии или молитви за отстраняването на тези болести няма да помогнат, докато човек не реши да поеме отговорността за ситуацията си и да направи нещо с основната причина.

Такава душа би трябвало да се замисли над определението за безумие, дадено от Алберт Айнщайн: “Безумие е, когато продължавате да правите едно и също нещо, и да очаквате други резултати”.

Въпрос: Скъпи Иисус, никога не съм следвал постоянен външен път. Вместо това съм черпил много идеи от различни книги, терапии, религии, от различни места. Смятам, че това доведе до несистематичност и обърканост в моя мироглед. Искам да се откажа от него. От къде да започна? Чувствам нуждата отначало да следвам външен път, а после вътрешния. Какво би казал на хората в моята ситуация? Хората казват, че прекалено много мисля. Може би са прави, но аз не мога да прогоня мислите като им заповядам. Какво мислиш за това?

Отговор на Иисус:

Липсата на постоянен външен път не е задължително неправилна. Неотдавна вдъхнових Ким да напише една важна беседа за двата типа хора и за техния подход към религията. Основната идея беше в това, че някои хора са организатори и имат потребност от структура и стабилност. Други са творци – те имат нужда да изразяват своето творчество, без ограничения от външни норми и правила. Сега във въплъщение има много хора, които се отнасят към групата на творците, и затова, наблюдаваме много хора, които отричат външната религия или система на убеждения.

Аз, безусловно, принадлежах към тази група, както и мистиците от всички епохи. Но това не означава, че творците са по-важни или по някакъв начин са по-добри от организаторите. Двете групи в еднаква степен са необходими, тъй като те се явяват израз на разширяващата се сила на Отеца (творците) и сдържащата сила на Майката.

Както казах в споменатата по-горе беседа, двата типа хора могат да се дебалансират и когато това се случи, те, като правило, влизат в една от двете крайности. Творците се отказват да възприемат каквито и да са правила и стават бунтари. Организаторите пък, искат всичко да съответства на външните правила и стават съдии.

Основната идея, която се стремя да покажа на този сайт е, че ключът към духовно развитие е издигането над дуалните крайности, които са от плътския ум. Затова, когато организатор попада в капана на плътския ум, той изпада в една от крайностите, като предполага, че съществува една единствена истинска религия и, че следвайки външните правила на тази религия, автоматично ще бъде спасен. Това е същото, което се случи с книжниците и фарисеите, с които се срещнах преди 2000 години, но много хора с такова мислене има и днес. Тях ги привлича фундаменталната част на всяка религия. Или ги привлича фундаменталната религия, наречена научен материализъм.

Когато творец попадне в капана на плътския ум, той става склонен да отрича всякакви правила или структури. Това може да доведе до убеждението, че няма никакви ценности в нито една организация или мироглед, и че всяко убеждения е също толкова добро като всяко друго. С други думи, в действителност няма нито лъжа, нито истина, защото всичко е само въпрос на това в какво искаме да вярваме. Това е, което виждате в някои хора от движението Ню Ейдж или хората, които са отхвърлили всякакви форми на организирана религия или система.

Когато душата е доста небалансирана, тя отива в една от двете крайности, оставайки там до края на живота си и никога не поставя под съмнение своя подход към религията. Когато душата стане по-зряла, тя е склонна да попадне в едната крайност, но не може да се примири с този избор. Натискът продължава да нараства, докато душата повече не може да го издържа, а после преминава в другата крайност. Такива хора могат да преминават от една крайност към друга в продължение на доста време, а е възможно, и в течение на много животи.

Основното послание на този сайт е, че има алтернатива на тези небалансирани реакции. Тази алтернатива е Христовото съзнание, което ви извежда извън границите на дуалните крайности. Това не означава, че намирате компромис между тях. Това означава, че вие се издигате на по-високо ниво на съзнание, отколкото плътския ум, който създава крайностите. Вместо да мислите, че някоя от крайностите е вярна и трябва да победи, вие просто трябва да изоставите и двете крайности.

Ключът, който отвежда към средния път на Христосъзнанието, е стремеж към равновесие във всичко. Това не означава, че всички хора трябва да следват един и същи път или да имат еднакъв подход към духовното израстване. Ако сте организатор, вие се нуждаете от систематичен път и да станете член на външна организация. Но това не означава, че вие трябва да намерите най-екстремалната или фанатична организация. И не трябва да ставате жесток, отхвърляйки всички други убеждения, освен официалните доктрини на конкретната организация. Вие можете да сте член на организацията и да продължавате да държите вашия ум отворен за други учения и идеи. Например, нямам проблеми с тези, които цял живот са членове на определена църква или религия, но в същото време изучават учението на този сайт, оставяйки при това верен член на своята религия.

Ако сте творец, можете да забележите, че много религиозни организации са прекалено ограничени за вас. Можете да намерите по-отворена организация или да следвате духовния си път самостоятелно. Това не означава, че вие отхвърляте всички формални системи на вярата. Това означава, че вие изучавате тези системи и приемате тези идеи, които намирате за ценни, и практикувате подходящите за вас ритуали.

Връщайки се към вашия въпрос, мога да ви уверя, че има много хора, които са в такъв момент от живота си, когато чувстват, че се намират на кръстопът. Тяхната душа разбира, че подхода, който са използвали до сега се е изчерпал, и виждат необходимостта да направят нещо друго. В същност – това е признак на духовна зрялост.

Разбирам, че този етап често може да затрудни хората, и именно заради това вие можете да почувствате желание да изхвърлите през прозореца всичко в каквото вярвате. Но въпреки това, ви призовавам да подходите по-позитивно. Всичко, което сте направили до момента в своя живот, е било направено защото, там някъде в дълбините на своето същество сте чувствали, че ви е бил нужен този опит, за да се научите на нещо и да се придвижите нагоре по вашия личен път. Затова нищо не е било напразно, защото всичко това са били възможности да се научите на нещо.

По този начин, вие не сте длъжни да отхвърлите всичките си съществуващи вярвания и да кажете, че вашия предишен подход към религията е бил неправилен. Вместо това вие просто разбирате, че вашите съществуващи убеждения и сегашния ви подход към религията не могат за напред да са водещи. Вие сте стигнали до определено ниво и за да се изкачите по-нагоре, е необходимо да промените своя подход и да отворите ума си за нови идеи.

Ако погледнете света днес, ще видите, че съществуват два основни подхода към религията и духовността. Единият от тях е екстремисткия подход и, както вече казах по-горе, има две версии. Може да мислите, че християнските фундаменталисти и представители на Ню Ейдж, които отхвърлят всички системи на убеждения, приемат противоположните подходи към религията. В действителност, тези две групи приемат подхода, при който предполагат, че тяхната сегашна парадигма е абсолютна, непогрешима и изчерпателна и затова тя никога не трябва да се променя.

Моята гледна точка е, че подходът на много хора към духовността е основан върху страха. Когато сте под влияние на страха, вие трябва непременно да приемете определена система от убеждения, определен мироглед, който ви помага да се справите с вашите страхове. Това е което кара хората да приемат мирогледа, че тяхната вяра е абсолютна, че тя никога не може да се промени, и затова няма основание да се подлага на съмнение или да се търси нещо друго извън нейните граници. С други думи, тези хора мислят, че са постигнали всичко и затова ще бъдат спасени. И мисълта за това, че ще бъдат спасени, им позволява да продължават да живеят със страховете си, въпреки, че не са предприели нищо за отработването и преодоляването на тези страхове.

С нарастване на възрастта душата постепенно приближава до кръстопътя. Един от най-съществените повратни моменти на духовния път е когато душата е готова да се откаже от подхода  към духовността основан върху страха и премине към подход, който е основан върху любовта. Ние, духовните учители на човечеството, непрекъснато следим за всички души, които еволюират на Земята. Ние с нетърпение и вълнение очакваме този момент, когато душата стига до този кръстопът, на който разбира, че страхът повече не работи и, че душата трябва да намери подход към духовността, основан на любовта. Това е вълнуващ момент, тъй като тогава знаем, че душата е готова да направи голяма крачка напред и да се отвори за подкрепа и ръководство от наша страна.

Когато сте готови да подходите към духовността, основавайки се на любовта, най-доброто, което можете да направите е да преминете в състояние на осъзнаване, че никое от вашите убеждения не е окончателно или абсолютно. С други думи, аз не ви приканвам да отхвърлите всичките си вярвания, тъй като душата ви се нуждае от фундамент. Това към което ви призовавам да направите е, да решите, че сте готови да подложите на съмнение всеки аспект от вашия живот. И ако откриете, че определено убеждение прегражда пътя ви към по-високо разбиране на нещата, вие трябва да сте готови да се откажете от това убеждение. Това е отличителна черта на истинския духовен търсач.

Освен приемането на такова решение, аз настоятелно ви препоръчвам да разберете, че както имате нужда от два крака за да ходите, също така има и две неща, които ще ви помогнат да вървите по духовния път. Това по-подробно излагам в книгата “Спаси себе си”, но основната идея е, че за вашия духовен прогрес способстват двете Р: откровение и ритуал2.

Откровение означава, че вие изучавате духовните учения с отворена душа и готовност да подложите на съмнение всяко от съществуващите убеждения, като така отваряте себе си за откровенията от вашето Христово Аз и духовните учители. Но за да постигнете стабилен и постоянен растеж, вие трябва да въведете ритуал в някаква форма.

Природата не е хаотична и без система. В природата съществуват ред и ритъм, както можете да видите при смяната на сезоните и във всички други аспекти на материалната Вселена. Вие не бихте достигнали максимален духовен прогрес ако скитате през живота си без постоянство, структура или ритуал. Вие лесно  ще се окажете под влиянието на други хора или на определени енергии и тъмни сили.

За да прогресирате постоянно, вие трябва да намерите духовна техника и да я практикувате регулярно. Тя трябва да бъде ефективна, за да стимулира вашия духовен ръст. Има цяла поредица от такива техники и вие трябва свободно да изберете този метод, който подхожда на сегашното ви ниво на съзнание. И въпреки това, на тези, които са намерили този сайт и са отворени за тези учения, аз настоятелно препоръчвам да се вслушат в старата пословица: “Когато ученикът е готов и учителят се появява”. Ако сте намерили този сайт, то е затова, защото вашата душа е готова за дадените в него учения. И защо да не се възползвате от ритуалите, които се предлагат в него?

Моите препоръки са - да въведете за себе си определен ритуал, който всяка сутрин ще прилагате за призоваване на духовна защита. Препоръчвам ви да давате цял или по половин от Розария на Архангел Михаил всяка сутрин. А вечерта посвещавайте известно време на ритуала по трансмутиране на негативните енергии. Можете да използвате призива на Виолетовия пламък, но за по-голямата част от хората бих препоръчал Розариите на Майка Мария.

Също ви съветвам след вечерния розарий да направите сънастрой с Христовото Аз. Можете да използвате техниката за вътрешен сънастрой или повеля за общуване с мен.

Мога да ви уверя, че всеки, който следва тези препоръки, ще забележи позитивни изменения. За някои хора, това може да заеме някакво определено време, преди да изпитат сериозен напредък, а други – ще почувстват разликата практически веднага.

 Виждам много искрени духовни търсачи, които са постигнали голям прогрес в разбирането на духовната истина, но тъй като не са използвали ефективни методи и не са ги практикували регулярно, те не са достигнали максимален прогрес по духовния път. Те не са усвоили изцяло разбирането си и затова не могат да го изразят посредством ежедневната си дейност. Помнете за двете положителни Р – откровение и ритуал. И избягвайте двете отрицателни Р – гордост и непреклонност.

 


 

 1 В книгата “Основните ключове към изобилен живот”

2 В оригинала Иисус говори за две “Р”, т.к. в английски език думите “откровение” (revelation)  и “ритуал” (ritual)  започват с буквата “Р”. Аналогично за отрицателните „Р“.

 


 

 Въпрос 1:

Скъпи Иисус, ти казваш: ”Когато душата слиза в материалния свят, тя може да падне в по-ниско състояние на съзнанието. Когато това стане, душата може да забрави своя духовен произход и дори своята духовна идентичност и индивидуалност”.

Това прилича на глупост, извършена от душата. В края на краищата, тя е била “направена” в духовното царство и би могла да избере много начини за израстване и придобиване на опит без рискове за себе си. Защо душата е избрала Земята?

Въпрос 2:

Скъпи Иисус, имам въпрос относно Свободната Воля. Когато сме дошли на Земята, ни е било отнето висшето знание. Ние нямаме достатъчно информация за да правим мъдри избори. Но нашето Христово Аз, както и нашето АЗ  СЪМ Присъствие, я притежават. Има ли тази част от нас свободна воля и нарушава ли тя свободната воля на нашето нисшо съзнание?

Дълбоко в душата си знам, че никога не бих се съгласил да дойда на Земята без някакъв контракт…някакви гаранции, че независимо от това, какво ще се случи с мен тук, аз ще бъда освободен и върнат у дома. Дори земния войник, отивайки да се бие, се надява, че ако бъде убит, тялото му няма да бъде оставено на врага.

Бог на всеки, за да си припомни кой е в същност, може да покаже душата и АЗ  СЪМ Присъствието. Бог може да премахне завесата между небето и земята. Не мога да си представя, че Бог би изоставил Своите войници и би им позволил да се саморазрушат.

Отговор на Иисус:

Ценя всички въпроси и хората, които ги задават и особено обичам въпросите, над които хората дълбоко размишляват. Вашите въпроси засягат много важна тема.

Като начало ми позволете да кажа, че този сайт е пример за прогресивно откровение. Единият аспект е, че в него се появяват все повече и повече учения, и тези, които ги изучават имат се все по-добри основания за разбиране на по-прогресивните концепции. С други думи, в самото начало, когато се появи сайта, аз използвах по-прост и опростен език –както думи, така и концепции, по сравнение с тези, които използвам сега. Затова в някои по-ранни учения използвах термина “душа” в по-широк и по-общ смисъл, който в действителност не е най-висшия.

Много духовни търсачи знаят, че са нещо повече от физическо тяло, и чувстват, че имат част, която се намира в духовното царство. Много хора използват термина “душа” по отношение на цялото си същество. В същност, по-правилно е, да се използва този термин по отношение само на тази част от вашето същество, която е слязла във физическото тяло. Вашата истинска идентичност е тази ваша част, която се намира непрекъснато в духовното царство. Наричам тази част АЗ СЪМ Присъствие или духовен аз.

АЗ СЪМ Присъствие е безсмъртно духовно същество. То е индивидуализация на Бога и е създадено от Него с двойна цел. Едната е – да даде на Бог средство, Той да създава света на формите от вътрешността на този свят. Другата е – да даде на Бог средство, Бог да изпита света на формите от вътрешността на този свят. Вашето АЗ СЪМ Присъствие притежава уникална индивидуалност; то дава решение на това, което ни се струва загадка, а именно – че има индивидуална идентичност, и в същото време е част от цялостното същество Бог.

Вашето АЗ СЪМ Присъствие е родено от любовта на Бог, която Го кара непрекъснато да превъзхожда себе си. Това е обяснено по-подробно в посланието Присъствие на Безусловната Любов, а също и в посланието Присъствие на Безкрайната Светлина и Майка Мария. Вашето АЗ  СЪМ Присъствие се намира в духовното царство и не може да слезе в плътните енергии на материалната вселена. Като изява на любовта си, в резултат на подбудата да стане нещо повече от себе си, вашето АЗ  СЪМ  Присъствие създава свое разширение, което може да се спусне в материалната вселена. Целта е била, да се даде на вашето Присъствие средство, чрез което да изпитва и съ-творява материалната вселена, помагайки й да стане самоосъзнаваща се вселена, като постоянна част на Божественото творение.

Връщайки се към вашия въпрос - именно вашето АЗ  СЪМ Присъствие е било “създадено” в духовното царство. Не вашата душа е направила избор да слезе в материалното царство, защото тя не е съществувала като отделно същество, до своето първо слизане. Вашата душа е била създадена с цел да слезе в материалната вселена и веднага след създаването й е била изпратена там от вашето АЗ СЪМ Присъствие.

Първоначалното предназначение на вашата душа е било да живее в тази вселена, докато изцяло не се осъзнае като духовно същество. Тук има много фина разлика, която може да доведе до объркване. Но, прочитайки споменатите от мен послания и размишлявайки над тази загадка, вие постепенно ще стигнете до по-дълбоко разбиране. Когато вашата душа е била създадена, тя е била създадена като разширение на вашето АЗ СЪМ Присъствие. Но тъй като тя има самосъзнание и свободна воля, тя притежава потенциала да достигне цялостно и самодостатъчно чувство за идентичност като безсмъртно духовно същество. С други думи, вашата душа има потенциала да реши загадката, решена от вашето АЗ  СЪМ Присъствие, а именно, че е самоосъзнато същество, което е част от по-голямо цяло.

Може да се каже, че когато душата за първи път се спуска в материалната вселена, тя вижда себе си като разширение на своето АЗ СЪМ Присъствие. Но все още не може да се види като самостоятелно духовно същество. Но душата продължавайки да гради върху чувството си на идентичност, може да достигне до Христосъзнанието, което й позволява да каже: “Аз и моят Отец – в смисъл АЗ СЪМ Присъствие - сме едно цяло”. В този момент душата извоюва безсмъртното си чувство на идентичност като самостоятелно духовно същество. Обяснявам това по-подробно в книгата “Спаси Себе си”.

Да се върнем отново към вашия въпрос. В действителност вашата душа не е правила избор да слезе в материалната вселена. Тя е била родена в резултат на избора на вашето АЗ СЪМ Присъствие, а този избор е направен от любов. В същност, това не е глупаво, а едно много любящо действие.

Освен това, много души, които все още са във въплъщение на Земята, са слезли на нея за първи път преди Падението на Човека, а тогава рискът свързан със слизането на Земята не е бил голям. Едва след Падението тази планета става по-опасна среда, в която хората започват бързо да забравят своя духовен произход. Но дори и след Падението много духовни същества избират доброволно да слязат със спасителна мисия на Земята, за да спасят своите братя и сестри, заседнали в ниското състояние на съзнанието.

Единственият начин да се спаси друга душа е примера. С други думи, единственият начин истински да се служи като духовен учител, е да се слезе на планетата Земя и да се достигне Христобитието, демонстрирайки по този начин, че всяко човешко същество има потенциала да се облече в Христоразума и да завоюва безсмъртие чрез възнесение в по-високо състояние на съзнанието.

Сега по вашия втори въпрос. Технически е неправилно да се говори, че слизайки на Земята на душата й е било отнето висшето знание. Когато душата е слязла за първи път, преди Падението, тя е имала интуитивна връзка с АЗ  СЪМ Присъствието и външен контакт с духовен учител, който е показан като Бог в Едемската градина. Така, че душата не е била оставена без водач. Но спускайки се в съзнанието на дуалността, душата постепенно загубва интуитивната си връзка, а също и външната връзка със своите духовни учители. Затова за превъплътените души е вярно, че много от тях са дошли в този живот без висше знание. Но това е резултат от собствените им предишни избори, а не е наказание от Бога.

АЗ  СЪМ Присъствието не може да контактува непосредствено с душата спуснала се в дуалното съзнание. Затова от вселенското Христосъзнание било създадено Аз Христа. Това състояние на съзнанието прониква във всичко в света на формите, но никога не може да попадне в капана на определена форма. Вселенското Христосъзнание винаги знае, че е разширение на Бога. Затова вашето Аз Христа ви помага да видите разликата между илюзиите, създадени от съзнанието на дуалността и реалността на Бог, а именно, че вие сте духовно същество. Така че да, наистина, вашето АЗ  СЪМ  Присъствие притежава свободна воля, както и вашето Аз Христа. Но изборът на вашето АЗ  СЪМ Присъствие и вашето Аз Христа не могат да нарушат свободната воля на вашата душа. На нивото на вашата душа нейната свободна воля е най-висшия закон, и нито едно духовно същество няма власт да го нарушава. Само тъмните сили нарушават свободната воля на вашата душа.

Вие казвате, че не бихте се спуснали без договор. Може да се каже, че когато вашето АЗ  СЪМ Присъствие е създало вашата душа, то е знаело, че внедрените в нея енергии никога няма да се загубят. Тези енергии са разширение на безсмъртния Бог и никога не могат да се загубят. Така, че може да се каже, че има някакъв контракт, който гарантира, че светлината от Бога, каквато е вашата душа, никога не може да се загуби. Но вие сте повече от Божествена енергия, тъй като вашата душа има чувство за осъзнаване, чувство за идентичност. Вашата душа има дадена от Бога индивидуалност, и нейното предназначение е да се разширява чрез опита й в материалната вселена. Това обяснявах в моята притча за талантите. Затова вашата душа слиза с определено чувство за идентичност и го допълва чрез опита си в материалната вселена.

Тъй като вашата душа притежава свободна воля, тя има потенциала да възприеме чувството на идентичност, като смъртно, човешко същество, ограничено от всевъзможни рамки. Това чувство на идентичност няма отношение към реалността на битието на Бога и Неговата енергия. От това логично следва, че ограниченото чувство за идентичност не може никога да стане постоянно. И тъй като не може да е постоянно, логично е, то да е временно. А всичко, което е временно има край. Ето защо на чувството за идентичност на вашата душа, като ограничено смъртно същество, в края на краищата, може да дойде края.

По този начин, това ограничено чувство за идентичност се губи, но вашата първоначална божествена индивидуалност, от която е създадена вашата душа, не се губи. Енергията, която съставлява вашата душа, ще бъде върната към своята първоначална чистота и по този начин може да бъде създадена отново или друга душа, имаща вашата божествена индивидуалност без някакво ограничено чувство за идентичност, или памет на съзнание на дуалността. Затова може да се каже, че има контракт, който гарантира, че енергията на вашата душа и вашата божествена индивидуалност изцяло ще се завърнат у дома. Но вашето АЗ СЪМ Присъствие се надява, че вашата душа не само ще се завърне у дома, но ще направи това с триумф, ставайки самоосъзнато, самостоятелно, безсмъртно духовно същество.

Казвате, че Бог може на всеки да покаже духовната реалност, но това не е така, защото нито едно духовно същество не може да наруши свободната воля на въплътената душа. Бог може да ви предложи знание за вашата духовна идентичност, Бог може да ви доведе до извора на живата истина, но Той не може да ви накара да пиете от тази вода. И все пак, Бог не ви е оставил сами на бойното поле на живота. Бог ви е изпратил Аз Христа, като духовен учител, а също и много външни учители. В продължение на векове много същества – включително и аз – са се въплъщавали на Земята и са достигали Христосъзнание, демонстрирайки по този начин пътя, който могат да следват всички души.

Вие говорите за войниците на бойното поле и  това е една добра илюстрация, защото сега планетата Земя наистина е бойно поле. Но когато войникът отива на война, няма никаква гаранция, че ще бъде спасен. Войникът знае, че ще бъде направено всичко за да бъде спасен, но няма никаква гаранция, че ще е успешно. И душата може да знае, че ще бъде направено всичко, за да бъде спасена на бойното поле на Земята. Но няма никаква гаранция, че тези опити ще са успешни, не защото врага ще им пречи, а защото душата може да не види опита за спасяване или да не приеме ръката, протегната отгоре.

За да изпълни своята мисия на Земята и да стане самодостатъчно духовно същество, душата трябва да има свободна воля. Неминуемият потенциал на свободна воля се състои в това, че душата може да се откаже от първоначалната си мисия и да си изгради чувство за идентичност на смъртно човешко същество, което е отделено завинаги от своя Бог и никога не ще може тържествено да облече Христосъзнанието и да завоюва безсмъртието си. Докато душата поддържа това чувство на идентичност, нито едно същество на Небесата не може да я спаси. Все пак, душата винаги може да избере да се откаже от ограниченото чувство на идентичност и да реши да застане на духовния път, който ще я отведе до Христосъзнанието. Но нито едно същество на Небесата не може да направи този избор вместо същество на Земята.


 

Въпрос: Скъпи Иисус, на този сайт ти казваш, че ние сме сътворци с Бога, а ние живеем в илюзията на отделеност. Моят въпрос е следния: ако живеем в илюзията, то когато творим, създаваме ли друга илюзия в илюзията? Как да преобразуваме илюзията и как да разберем, че сме я променили?

Отговор на Иисус:

В известен смисъл сте прави. Илюзията на отделеност идва от дуалното съзнание, от плътския ум. И докато вие  творите на основа на дуалните представи на този ум, вие само утвърждавате и преумножавате илюзията. Ето защо казвам:

22  Окото е светило на тялото: ако окото ти е чисто, цялото ти тяло ще бъде изпълнено със светлина;

23 но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в теб е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината! (Евангелие от Матей, гл.6)

 “Болнавото око” е метафора за дуалната двойственост на съзнанието. “Чистото око” е метафора за това как чрез Христоразума, вие виждате себе си единни с Бога. Само тогава можете да бъдете съ-творци, а не творци.

Макар, че има някаква граница, защото душата може много дълго да се спуска в тези измислени от нея илюзии на дуалността. В действителност Ад - това е състояние на съзнанието, място в съзнанието, което е окончателно творение на дуалното съзнание, което е характерно за тази планета. И въпреки това, много хора във въплъщение са отишли толкова далече в дуалното съзнание, че в същност създават свой собствен ад тук, на Земята.

Попадайки в капана на дуалността, вие ставате самоизпълняващи се пророчества. По-подробно обяснение ще  намерите в книгата “Спаси Себе си”, но същността на учението се състои в това, че материалният свят – с неговите четири нива, както се обяснява това на друго място – е огледало. Каквото и да изпратят човешките същества във Вселената, космическото огледало ще им отрази всичко обратно.

Вземете душа, която е попаднала в капана на дуалното съзнание. Такава душа смята, че е творец и може да създаде нещо без Бог и без да използва Неговите енергии. Душата предполага, че твори, използвайки материята и нейните закони, но тя не вижда, че материята е изражение на Божествената енергия. Основният ефект на съзнанието за разделение е илюзията, че сте “деец”.

Тъй като душата не се вижда вече като част от цялото, а следователно и влиянието на законите, които регулират това цяло, тя може да повярва, че това е закона. Тя може да мисли, че на нея й влияят само тези закони, които се проявяват явно в материята. С други думи, ако душата не види непосредственото негативно последствие на своите действия, то започва да мисли, че всичко минава безнаказано. По този начин, душата прекарва един или няколко живота като се стреми към земна власт и удоволствия, без да се замисля за последствията за цялото (част от което е тя – факт, който душата не осъзнава). След няколко живота кармата, под формата на негативни жизнени обстоятелства, неизбежно я настига.

И изведнъж душата рязко се пробужда и разбира, че материалната вселена повече не съответства на нейните желания и убеждения. И въпреки това, поради дуалното съзнание, душата не е в състояние да направи причинно-следствена връзка между нейното сегашно отношение, миналите действия и това, което става точно сега. Това съзнание е причината поради която душата не може да признае, че сега жъне това, което сама е посяла. Следователно, нещо или някой трябва да бъде виновен.

Много души днес са приели неверния образ - приет от много религии - че Бог е виновен, тъй като Той е сърдито и наказващо божество. Сега душата живее живот, сърдейки се на Бога, като изпраща непрекъснато във Вселената енергии, които се квалифицират като вибрации на страх, гняв и обвинения. Тези енергии неминуемо ще бъдат отразени от космическото огледало, и когато това стане, душата ги приема като доказателство, че образа на гневния Бог е истинния. Дуалният мироглед на душата става самоизпълняващо се пророчество, което в крайна сметка, може да доведе душата до окончателното съзнание на отделеност от Бога, което хората наричат ад.

Как душата може да прекъсне тази низходяща спирала? Чрез способността към по-висше разсъждение, което голяма част от хората наричат интуиция, но което в същност е вашия Аз Христа. Вие трябва да получите частица от истината на Христа – което е Моето Тяло, раздробено за вас – и вие трябва да й позволите да повиши вибрациите на вашето съзнание, докато не започнете да резонирате с вибрациите на истината.

Знам, че може да ви се струва невъзможно да се разбие  илюзията на дуалността, но то не е чак толкова сложно. Всеки духовен търсач е развил до определена степен своите интуитивни способности. Иначе, вие не бихте могли да признаете каквато и да е проява на истината нито на този сайт, нито на което и да е друго място. Вие трябва само да продължите да изостряте своите интуитивни способности, като изучавате духовни учения и практикувате духовни ритуали. Но вие можете да направите голяма крачка, съзнателно усвоявайки истината, че съществува реалност извън границите на дуалната илюзия, създадена от плътския ум и масовото съзнание.

Така, че използвайте инструментите, които давам на този сайт, и помнете думите ми: “Чрез твърдостта си ще придобиете душите си”. (Евангелие на Лука гл.21,19) Следвайки по духовния път, вие постепенно разрушавате стените на илюзиите, стените на майя, които са обградили вашия ум.

 Като последна мисъл за размисъл, разгледайте концепцията, че когато творите, вие само усилвате илюзията, като в същото време, когато вие съ-творявате, вие се издигате над илюзията. Да творите, означава, че вие сте отделени от Бога и творите според вашите виждания. Това винаги е илюзия, тъй като вие сте част от Бога, а никаква част от Бога не може да бъде отделена от Него. Под съ-творяване се подразбира, че вие знаете, че използвате енергията на Бога и сте готови да работите в рамките на Неговия закон и общи положения. Ето защо казвам:

Аз не мога да върша нищо от себе си: съдя както чуя; съдбата ми е справедлива, защото не искам моята воля, но волята на Оногова, който ме е пратил. (Евангелие от Йоан гл.5, 30)

А Иисус им отговори: Отец ми работи до сега, и аз работя. (Евангелие от Йоан гл.5, 17)

Разбира се, когато се окажете в капана на съзнанието за отделеност, вие виждате Бога като външно същество, което ви диктува, какво трябва да правите в съответствие с неговата външна воля. Когато преодолеете дуалността, вие придобивате увереността, че Отец е вашето АЗ  СЪМ Присъствие, чието разширение сте. По този начин, волята на Отеца не е външна, а е воля на вашия Висш Аз. Затова, да следвате тази воля не е жертва или ограничение на личната ви свобода. Това е висша радост за вашата душа, която води до истинска творческа свобода, което представлява съ-творчеството, което ви освобождава, а не обвързва душата ви в спиралата на дуалността.

Как разбирате, че сте преодолели илюзията? По тези преживявания, които често наричат евристични преживявания, когато знаете, че сте разбрали по-висша истина. В крайна сметка, вие ще имате и по-драматични пробивни преживявания. Но дори и този опит не означава обезателно, че вие завинаги сте преодолели илюзията. На ниските нива по пътя вие може да имате само случайни проблясъци на реалността извън границите на илюзиите. В средния етап ще имате смес от истински видения и илюзии. На висшите нива ще имате повече истина, отколкото илюзия, и накрая, в един прекрасен ден илюзията повече няма да я има.

Повярвайте ми, когато бъдете там, вие ще разберете това. Докато в ума ви има въпроси, вие не сте там. Но ако продължавате да се придвижвате, вие ще ПОПАДНЕТЕ там. И аз ще съм първият, който ще ви приветствам!

Превод Руми Янкова

http://www.askrealjesus.ru/2012/2012_n246.html

Wednesday the 18th. Spiralata.net 2002-2017