Из словото на Учителя Петър Дънов

Концентрация на ума

Печат

 

 

 

 

Концентрация на ума

 

На отрицателния полюс са чувствата, на положителния - мисълта. Мозъкът е положителен, а симпатичната нервна система - отрицателна. В лявата страна на човешкото тяло енергията слиза надолу към левия крак и после по десния крак и по дясната страна се качва нагоре. Такова електромагнитно течение има около всеки орган. Например по дясната вежда минава положителна енергия. Тя оттам се извива и се спуща под дясното око, дето се превръща в отрицателна енергия. Оттам се качва над лявото око и там е вече отново положителна. След това се спуща под същото око като отрицателна енергия. По този начин в движението си тази енергия образува нещо като осморка. В точката между веждите, или в корена на носа, има един разумен център, който регулира тези течения около очите. Този център можем да наречем Мълчаливото, Разумното в Природата, което регулира силите.

Ще имате предвид следното правило: когато сте развълнувани, сутрин или вечер, концентрирайте ума си към края на носа или към центъра на веждите. Във веждите вътре, между космите има празнина, наречена "празнина на безмълвното наблюдение, на Божествения ум". Ще се концентрираш, ще държиш ума си буден, докато ти дойде една светла мисъл, едно просветление. Да кажем, че решаваш един важен въпрос. Спри ума си върху него и след малко ще проблесне една малка светлина, ще ти дойде една светла мисъл, която ще те напъти към този път, в който трябва да тръгнеш. По някой път, когато на хората им дойдат големи страдания, свиват веждите си. Когато човек свие веждите си, той несъзнателно концентрира енергията ума си към центъра на веждите… Щом концентрирате ума си нагоре, вие го проектирате от центъра на главата си към Слънцето, т.е към централното Слънце на духовния свят… Щом проектирате ума си към веждите, нагоре, непременно твоята мисъл ще донесе някакво благо в живота ти.

Умът на човека трябва да бъде свързан с центъра на Слънцето. Само при това положение човек може да има светла, възвишена мисъл.

Човек се познава по светлината на своята мисъл. Колкото по-голяма е светлината му, толкова по-голям мъдрец е той.

Пробуди ли се Божественото съзнание в човека, работите му моментално се оправят. Това пробуждане не става изведнъж. Време, усилена работа се иска от човека, докато дойде до своето пробуждане. Няма по-велик момент в живота на човека от това, да почувствува Божественото присъствие в себе си.

Учителя Петър Дънов

 

 

 

 

Wednesday the 26th. Spiralata.net 2002-2017