Изкуство

Чудото в “Санта Мариа делле Грацие”

Печат

 

 

 

 

Чудото в “Санта Мариа делле Грацие”

 

Цветан Цеков - Карандаш

 

За пет века “Тайната вечеря” се е превърнала в най-разрушения щедьовър на изкуството. Какви ли не вмешателства е претърпяла фреската в манастира “Санта Мария делле Грацие” – Милано. “Претърпяла” е най-точната дума, защото всяко от тези вмешателства е отнемало от картината по нещо невъзвратимо. Най-страшни са били периодичните монашески “освежавания” на картината с “блажна боя”. Безбожно е било пробиването на врата през стената (и през картината) за по-голямо удобство при преминаване от едно помещение на манастира в друго. Това е ужасно, но почти същото е сполетяло фреската и при някои професионални реставрации, главно поради пълно непознаване на Леонардовите геосферични и космични конструкции, скрити под боите на “Тайната вечеря”.

 

В наши дни около фреската в Милано стават и добри чудеса. Една влюбена в картината жена се вглежда отвътре в живописния пласт на шедьовъра и с най-съвършени средства отстранява всичко наслоено от времето и чуждо на Леонардовата живопис. Този доста труден процес продължава вече 16 години. Картината бавно и постепенно придобива първоначалния си блясък. Тази дама, посветила толкова години на “Тайната вечеря”, е госпожа Пинин Брамбилла Барчилон. Както всички по света, така и ние в България желаем изключителен успех на нейния апостолски труд. Но трябва да признаем, че ние в България очакваме най-много от работата на професор Брамбилла Барчилон. Ние се надяваме, че тя първа непосредствено ще открие следите на деликатните Леонардови геометрични конструкции под боите на “Тайната вечеря”. Уверени сме в това, защото тези конструкции съществуват и някъде дори отчетливо се провиждат.

 

Само за сведение на читателя трябва да кажем, че по-голямата част от невидимите конструкции под боите на фреската постепенно стават видими за компютъра в българското изследване на Леонардовата картинна геометрия. Компютърът възстановява стабилно цялостната геометрична система на Леонардовата перспектомагика в “Тайната вечеря”. “Перспектомагика” е най-точното определение на Леонардовата картинна геометрия, която събира в хармонично единство повече от 15 разновидности на древната, обратната и ренесансовата перспектива. Това обяснява вековни загадки в тази област и е най-голямата и най-приятна изненада за всички, които обичат тази наука.

 

Компютърът в българското изследване прави своите добри чудеса. Той свободно “преминава” през стената на фреската и влиза в пространството на “Тайната вечеря”. Отначало стъпва на меката ленена покривка на масата на апостолите. След като измери точно ширината на масата, която досега беше трудно измерима, поради перспективата, преминава зад фигурата на Христос и уточнява до милиметър разстоянието между масата и отсрещната стена в картината, където светят трите прозореца. Всъщност прозорците са два, а между тях се намира огромна стъклена врата. Компютърът установява, като първа задача, точната форма и големина на полузакритото стъкло зад фигурата на Христос. То представлява изправен във височина “златен правоъгълник”. Компютърът определя намясто неговите действителни размери “до милиметър” и после ги смалява до размерите на перспективния образ на това стъкло в картината. След установяване точните размери и на цялата стъклена врата зад Христос, заедно с полукръглия фронтон над нея, както и размерите на страничните два прозореца, компютърът преминава вдясно към ярко осветената странична стена в залата на “Вечерята”. Когато се провира между “колоните” на тази стена, компютърът установява, че апостолите Матей, Тадей и Симон се намират зад “колоните” и заедно с определена част от масата са вън от залата на “Вечерята”. Тук за компютъра и за нас започва едно от чудесата на Леонардовите пространства в “Тайната вечеря”. Уж с очите си виждаме цялата маса със всичките апостоли вътре в залата, пък излиза, че това не е съвсем така. Компютърът бързо се пренася по масата наляво към другата стена и установява, че по законите на симетрията, и първите трима апостоли – Бартоломей, Яков Младши и Андрей – също са вън от залата на “Вечерята”, заедно с част от масата. Тука нашият компютър разбира, че е попаднал в друго измерение на Леонардовите пространства – така нареченото философско “четвърто измерение”. Компютърът е сигурен в кода на това ново измерение, защото е компютър, но нас ни кара силно да се замислим: Кой преди Леонардо е дръзнал да измерва тайните на многомерната Вселена? А във “Вечерята” Леонардо да Винчи кодира девет измерения на Пространството. Това няма аналог в неговото време, нито днес.

 

Компютърът дешифрира за първи път сложните Леонардови “геосферични” формули и построява точно златните модули на геокосмичните конструкции в “Тайната вечеря”. Тези транспространствени ходове на нашия компютър са възможни само защото той единствен прочита, направо от картината, автентичните Леонардови златни числа, с които геният на Ренесанса е пресмятал и оразмерил всичко в пространството на “Тайната вечеря”.

 

Над боите, в боите и под боите на “Тайната вечеря” компютърът открива огромна и многомерна вселена, създадена от един невероятен Леонардо, останал непознат и в самия Ренесанс. Според нас, това е истинският Леонардо да Винчи. Може би затова дори и бомбата, долетяла до манастира “Санта Мариа делле Грацие” през Втората световна война, не е могла да разруши стената на фреската, защото “Тайната вечеря” е едновременно и библейско, и Леонардово геокосмично чудо.

 

Истинският Леонардо не може да си отиде от планетата, без дори да знаем, че е идвал.


 

 

 

Роден през 1924 г. в с. Махлата, Плевенско, авторът завършва с отличие Художествената академия в София през 1947 г., специалност “живопис”. Като студент, през 1946 г. става един от основателите на хумористичния вестник “Стършел”, където работи дълги години. Основно занимание обаче в продължение на половин век за него става изследването на невероятната картинна геометрия на Леонардо да Винчи. Подготвя книга за “златните числа” на Леонардо и компютърни графики за неизвестната модулна, спирална и геокосмична перспектива на “Тайната вечеря”.

 

(Публикувано в том 1-1997 на сп. “Български писмена – Les lettres bulgares”)

 

 

 

 

Tuesday the 26th. Spiralata.net 2002-2017