Изкуство

Карантина

Печат

Карантина

Разказ от Йото ПАЦОВ

Боца е оградила с конопен конец площадката пред магазина и пейките под Дудата, за да не се сяда там – това са нейните мерки по ограничаване струпването на хора. На конеца е нанизала цветни хартийки, може би обвивки от бонбони в сигнален цвят. Ханко Подънека пристига пръв под Дудата, и нали не може да стои прав дълго време, че е с един крак, къса конеца и сяда:

 

- Тя ще го върже пак, като си ида. То аслъ в Ъглен ако искаш нещо да стане – забрани го. Че май и в държавицата ни е така…

Боца разперва ръце – какво да ги правя, и ги проклетисва с отворена длан.

Пристигат и другите един по един, отбиват се до кафе-машината, на която пише, че във връзка с опасността от зараза с коронавируса не работи, ама тя всъщност си работи, вземат чашките с горещо кафе и се изправят около Ханко. Не се чака кворум, пък и никой не знае какво е това, така че пренията започват най-непринудено:

- И сега кво – пита във въздуха Цецко Кашмерски. – Карантина, бате!

- Карантина ли е, карантия ли е – файда никаква от тоя коронавирус – въздиша горчиво Пижо Смока. – Като беше птичия грип изклахме де що има хвъркато по двора, скубахме с мойта два дни, пърлихме, кормихме, нарезахме ги на мръвки – и айде в буркани! Две зими на масата ни мезе – да си оближеш пръстите! Та се преборихме. Като дойде свинския грип – пак същото. Заклахме Гошо, два дни не станахме от масата, само тавите с кебапа сменяхме празна за пълна, а колко греяна джанковица и колко вино се изпи! Другото – пак в буркани, в ператника на двора на огъня – вирус ли? И да е имало вирус – сварихме го така, че и кокалите му омекнаха! Те това е карантина!

- А тая мандръга от прилепи и от змии била дошла – обяснява Мето Въджишки. – Щото ги ядели там, по Китай. Абе толкова ли сте закъсали бе, хора – змии и прилепи, до там ли опрехте? Горе в махалата като некой огладнее здраво – тръгва нощес из селото - от тая бабичка кокошчица, от оная – бобец, от другата – бурканче некое колкото да се помине с хората - нема да се вре из трънаците за смоци и по дупките за прилепи. Че това ядене ли е!

- Абе я вие да си налегате парцалите – сопва се Нешко Наджака. – Че помниш ли как щеше да умре от глад Асанчо Чинков? Огладнел, тръгнал да си земе от надениците на тавана на Савата, и Савата го гръмнал. Два дни го мъчиха да му вадят съчми от задника, та за малко да си отиде от гладна смърт три нули.

- Абе приказваш си ти, Нешко, ама не знаеш, че гладът е по-силен от трифазен ток – примирено произнася дупликата си Мето.

- Май каквото е пламнал света ще се види зор и по нашия край – въздиша Ханко. – Снощи Пешо полицая ми вика – и край на сбирките под Дудата, слагам ви под карантина. Чакай бе, Пешо, викам му, ти какво, парламентарния контрол ли ни забраняваш? Аз съм контрола, вика, вие сте карантината, и да нема хън-мън. Трепна ми, истина ви казвам. Ами ако неговия началник вземе, та забрани парламента както той ни забранява нас? Парламентарна република на кукуво лето! Ще сложим коронавируса вместо лъва на герба, ще си затикнем устата с маски, ще си стоим по къщите и ще се ваксинираме с ракия!

- Нема да я бъде тая – съобщава изтежко Пижо Смока. – Ние сме демокрация, бате, а ти виждал ли си нещо по-жилаво от българската демокрация? Като мокра връв я сучем, и тя държи!

- Каквато нацията – такава и демокрацията – съобщава тъжно Станой Скачката.

- Пак ви избива на политика – тревожи се Ханко. – За карантината приказваме, не за демокрацията! И каквото ни е загащило – като трябва и демокрацията ще сложим под карантина! Не видите ли, че светът е пламнал отвсекъде, а вие – това било, онова било! Не виждате по-далече от Червеното връище и от Големата рудина!

- То това си е от памтивека – обажда се Ванчо Жулето. – Имаше един старец навремето – дедо Вътко, сиромах човек. И една зима бай Доко Кабзамала го пратил да му варди колибата с инвентара – в ония времена всеки заможен човек си имаше къща в имота по къра, дето държеше каци и бадъни, сечива, инструменти, имаше стая за хората с огнище, обор за добитъка, некъде – и кошара, и й викаха колиба. Та на такава колиба бай Доко пратил дедо Вътко. И в един студ кучешки дедо Вътко се затворил в собата и слагал, слагал, слагал кютуци в огнището, докато запалил и колибата. Едвам успял да си грабне антерийката и да изскочи. Бай Доко видял пушека от Ъглен, хвишнал се на ата и препуснал. Ама когато стигнал вече само главни пушели из пепелището. Рита главните той, псува, вика, а дедо Вътко седнал наблизо на един пън и се чуди: „Глей го Доко колко е шантав – мен лулата ми я няма, а той колибата, та колибата…”.

Смеят се всички с облекчение, че са се измъкнали от тежките препирни, и Ханко ги подканя:

- Хайде, кой накъдето види, да си се прибираме по карантините си, да ни не загащи Пешо полицая, че той с една глоба нема да кандиса, и черпене ще трябва, макар и отложено поради извънредното положение… Докъде се докарахме – и черпенето да отлагаме заради тоя прилепски вирус, да опустее дано…

 

 

Monday the 25th. Spiralata.net 2002-2019