История

За името българско

Печат

За името българско

Борис Балкх

 

Римската империя, през цялото си съществуване е била най-мощният двигател на прогреса, за цялото човечество. Тя е началото на съвременната цивилизация. Това става възможно единствено заради превръщането на Рим, а по-късно и на Константинопол, в световни центрове, където е съсредоточено и събрано цялото човешко познание до онова време, от всички страни. Най-висшето за мъдреците на Рим и Константинопол, и естествено, понеже са мъдреци, е познанието. С него те оценяват останалите народи – по техния мироглед, по ценностната им система. Затова споменавайки някои племена, ги причисляват към други, по-цивилизовани. Примерно, към сармати, скити, перси. Някои пък направо обезличават, като ги слагат в един голям общ "кюп" – варвари.

 

Та, затова искам да обърна внимание на следното. Едва по време на Кубратова България и преливането и по-късно в Първото българско царство, името "Българи" става наше народово име и за това заслугата е на мъдрите от Константинопол. До тогава, още от най-дълбока древност, то е било общо, събирателно за племена с общ мироглед – Българският. Така, както днес обобщаваме християни, мюсулмани и др. Затова има много народи, на различни места в Евразия, които по различно време са наричани българи.

Но по времето на Кубрат, всяко наше племе си е имало име и в Константинопол са ги знаели. Те са (приблизително): уногундури, кутригури, утигури, ванандури и др. Но, нашите тогавашни съседи са предпочели и наложили това име заради неговата значимост, която са знаели много добре. Въпреки че сме били сериозен военен враг за тях, те не го смачкват и унищожават, а биха могли. Съхраняват го и го въздигат, защото не искат  да са победени и да съжителстват само с някакви си уногондури, а с хора равни на тях не само военно, но и със сериозен мироглед – българите. Пък и да изчезне, да се забрави названието хуни.

Предстои ни да научим още много за древните българи, които някой умен човек е нарекъл прабългари. Чувам гласове от тук – от там, да се махне това пра и за съвременните и древните да се употребява само българи. Признавам, и аз мислех така, но...

Това пра (първо), е едно от най-важните неща в българската история, а тя не е някакви си 1300 години. Това пра, е вратата през която сме минали, кога доброволно, кога насила и сме станали днешните българи. Какво има зад тази врата? Аз се опитвам да кажа нещо, но то е капка в морето. Ако разбием и унищожим тази врата, ще захвърлим цялата си древна история и ще заприличаме на безпомощен стар склеротик, който няма минало и с всичко се съгласява.

Само дърво, което има дълбоки и здрави корени, може да израсте нависоко и да устоява на бурите. Затова трябва да пазим тази врата пра, за този наш потомък, който ще потърси и ще намери ключа и. Ще я отвори и ще мине през нея, за да се озове в друг свят, преди хиляди години, на най-неочаквано място и с изненада да прочете “Тат туам аси” – Това си ти!

А на онова "неочаквано място", най-висшето понятие в мирогледа на нашите деди е било вложено в думата БАЛ – Кръговратът на Вселенския Закон. Тя е от езика Бхаджа и означава и Истина.

От това понятие, от тази дума започва роенето от нашата древна цивилизация и народ. Тогава голямата Истина се разделя на части, които имат своите названия в езика Бхаджа.

Истината, знанието за най-малките химически системи във Вселената САМ – атомите, става Самбала. Това са Тибетската Шамбала, Симбела и руското Беловодие. А истината, знанието за това как се изгражда, съществува и разгражда материята, за творческата мощ – КХА, става Кхабала. Това е еврейската Кабала.

В книгата „Апокрифната история на света” от Джонатан Блек, на стр 330 можем да прочетем следното:„В Испания през XIII век живее кабалист на име Абрахам Абулафия, който пише за съзидателното слово на Бога. В ранните кабалистични текстове 22-те букви от еврейската азбука са описани като обладаващи съзидателна мощ. Следователно „в началото” Бог е комбинирал тези букви в определени модели, трансформирал ги е и от тях е създал думите, а от този процес са се разгърнали всички различни форми на Вселената.”

Както се вижда, без БАЛ – Истината, не могат да минат нито тибетската Шамбала, нито еврейската Кабала.

Вероятно знаейки това, средновековният пътешественик Абу Хамид ал Алдалуси отбелязва,"Българин означава мъдър, знаещ човек.".

Думата БАЛ, е останала и съществува и днес в съвременния български език като мярка за човешкото познание. В нашите училища, знанията на децата се оценяват по шестобална система, а във висшите училища се приемат кандидатите с най-висок бал.

Титлата на нашият древен звездоброец, отговорен за времето и календара – колобър, боколобър, е останала в образователната система на Западна Европа като бакалавър, а титлата на пазителя на знанието – маг, е станала магистър. Отскоро те отново се завърнаха при нас. Идеята за Бал, само като градация е приета и за мярка, степенуване на височината на морските вълни.

От почит и уважение към мирогледа Балкхара, дедите ни наричат главния си град Балкх, държавата си Балкхара, а себе си балкхари. Но за да остане в човешката памет през вековете и да придобие масовост, а от там почит и уважение от много хора, понятието БАЛ, става Бог. Той е известен от историята още и със следните имена, Бел, Пал, Пел, и Балу, а от Библията Баал – семитска версия, Ваал – гръцка версия.

Бил е върховен бог в Балкхара, Акад, Асирия, Бабилон, Балистан – Палестина и неговата колония Картаген. За Балкхара сведенията бяха посочени по-горе в текста. Акад е съществувал от втората половина на третото хилядолетие преди новата ера, в южната част на Междуречието, в днешен Ирак. Населението е семитско, а най-известният владетел Саргон. Върховен бог е Бал.

Известният асирийски цар Ашурбанипал заповядал да напишат върху глинена плочка с клинопис следното:„Който с коварна умисъл заличи документ с моето име, унищожи го или го пренесе на друго място, нека него прокълне Нинмах пред Бел и Саратея, нека унищожи неговото име и неговото семе във всички земи!”

Ето имената на владетели от Междуречието за период от 2500 години, в които се съдържа Бал, Бел или Пал.

Шумер. Първа династия на Киш.

      Ба – ли – их, четиринадесети владетел. Царувал 400 години.

Първа династия на Ур. Около 3100 до 2930 г. пр. н. ера.

      Балулу, четвърти владетел. Царувал 36 години.

Бабилон и Асирия.

      Ашурубалит І – асирийски цар от Ашур. От 1880 – до 1840 год. пр. н. ера.

      Тиглатпаласар І – асирийски цар. От 1115 до 1093 г. пр. н. ера.

      Ашурбелкала – асирийски цар. От 1085 до 1062 г. пр. н. ера.

      Ашурнасипал І – асирийски цар. От 1049 до 1031 г. пр. н. ера.

      Тиглатпаласар ІІ – асирийски цар. От 966 до 934 г. пр. н. ера.

      Ашурнасипал ІІ – асирийски цар. От 884 да 859 г. пр. н. ера.

      Набуапаладин – бабилонски цар. От 885 до 852 г. пр. н. ера.

      Мардук Белусати – бабилонски цар. От 851 до 827 г. пр. н. ера.

      Мардук Балаксуикби – бабилоски цар. От 826 до 815 г. пр. н. ера.

      Тиглатпаласар ІІІ – асирийски цар. От 745 до 727 г. пр. г. ера.

      Меродахбаладан ІІ – бабилонски цар. От 721 до 710 г. пр. н. ера.

      Ашурбанипал – асирийски цар. От 668 до 626 г. пр. н. ера.

      Ашурубалит ІІ – асирийски цар. От 611 до 606 г. пр. н. ера.

      Белшарушур (Балтазар) – син на Набонид, последния бабилонски цар. Убит в 539 г. пр. н. ера.

Знаейки това и много от тайните на древността, по-късно Аристотел обучава и изпраща ученика си Александър на изток, чак до Балкхара – Бактрия – Прародината и първоизворът на Българския мироглед. А по заръка на Александър, бабилонският маг и историк Берос, тълкувател на белусите – свещени древни книги изгубени във времето, е описал историята на Бабилон и вярванията там. В текста е записано и следното, „Бог Бел разделил Оморка (мрака, като прасубстанция) и създал небето и земята.”

От нашата и от световната история знаем, че когато някъде се появи религиозна нетърпимост, угнетените обикновено се преселват, най-често при свои едноверци или на ново място. Така постъпват българите от Кубратова България, угнетявани от юдеите. Така постъпват богомилите, след гоненията в собствената им страна, религиозно (което тогава означава и политически) подчинена на Източната Римска империя.

Така постъпва и библейският Абрахам – Аврам, последовател на бог Бал. Тръгва от Ур Халдейски и спира първо в Харан, в съвременна Турция, а по-късно пристига и се установява окончателно в Ханаан. Там вече има толкова много последователи на бог Бал, че той се е наричал Балистан, на гръцки Палестина. И днес в Израел все още наричат Палестина Балистан.

Балистанският град Бибал, е оставил името си върху корицата на Библията, а с него и името на бог Бал, въпреки че в нея не са казани ласкави думи за него. Така е защото Библията е сбор от редактирани и приспособени за нуждите на новата религия по-стари текстове от Бабилон и Египет.

Но както писа наскоро един световноизвестен автор, в една своя книга, (цитирам по памет) "Тогава (в библейско време, в Балистан Б.Б.)се е състояла многовековна борба между последователите на бог Бал (Баал) и тези на Йехова. Побеждават йеховистите.", но в края на текста е написал следното: „Борбата между Бал и Йехова, още не е завършила”.

Потвърждение за тази борба е и този цитат от Библията, "И Илия им каза: Хванете Вааловите пророци; ни един от тях да не избяга. И хванаха ги; и Илия ги заведе при потока Кисон и там ги изкла". (А бааловите пророци са 450.)          3 Царе 18:40

От Картаген са известните братя Ханибал и Хасдрубал синове на Хамилкар Барка.

Още в древността, части от населението на територията Балкхара (от Иран, до Кашмир) се преселват в различни посоки, главно на запад и към Индия. Навсякъде, при своите преселения последователите на бог Бал се стремят да запазят името му и да именуват държавите си, главните си градове, планини, езера и морета с неговото име. Такива са: 

·         Бха Бел – Бабел – Бабилон.

·         Баалбек и Бибал в Балистан – Палестина.

·         Белазги и трибали в Тракия, дошли от Балистан.

·         Държавата Белгия – от народа белги, дошли от Белазгия, от Тракия.

·         Такива са езерата Балкхаш – Балхаш и Балатон.

·         Балтийско море – от народа балти. Балти живеят и днес в Балтистан, в североизточен Пакистан, близо до глетчера Балторо.

·         Провинция Белуджистан в Пакистан – от народа белуджи. Белуджи живеят и днес в Пакистан, Афганистан, Иран и други близкоизточни държави.

·         В Кавказ и днес съществува Балкария и град Балкар в Дагестан.

·         На територията на Волжска България, са развалините на древната и столица Болгар.

·         На североизток от Черно море е държавата на балахите – Балахия, на гръцки Влахия.

·         В Дунавска България са Бяла, Белица, Беласица и сръбската столица Белград. А най-голямата планина в земите на аспаруховите българи е именувана Балкхан.

 

На тази карта от 1907 – 1909 г. е Афганистан. Там, най-долу, над рамката на картата е BALUCHISTAN. А най-горе, под рамката пише BOKHARA. Това е достигнало да началото на деветнадисети век от името на територията BALKHARA.

 

 

http://dsal.uchicago.edu/maps/gazetteer/images/gazetteer_V5_pg64.jpg

     

В някои от песните от книгата Веда Словена, а и в коледарските и сурвакарски песни из цялата страна се пее, "че се роди млада бога, млада бога Бела бога". За Бела бога обикновено се приема, че означава белият бог(?). Но във Веда Словена, в „Речник на чуждите и диалектни думи” е записано,  „Бела – Бог на всякакво добро.”

 

Защо за написаното до тук се знае малко или почти нищо? Причините за това са няколко.

Една от тях е, че описаното по-горе се е случило много отдавна и ако е имало сведения за тези събития, те са преминавали през народи, езици, религии и са променяни и присвоявани и затова са избледнели, отречени и изгубени. Истинността на записани или преразказани събития закономерно намалява назад във времето, тъй като "коефициентът на полезно действие" на способите на историческата наука, за изследване на древността е много малък. Ако днес бъде предадено някакво събитие, неговата истинност ще е 99 %. За събития преди сто години, истинността намалява примерно на 90%. За преди петстотин, хиляда, две хиляди години и т.н. процентите намаляват. Примерно 70%, 40%, 20%, докато стигнат да 1%, който вече не се приема като достоверен и събитието бива пренасочвано към митологията, религията и изчезва от историята. Затова, за достигане до истината за миналото, трябва да се прилага интердисциплинарният метод – да се използват и други способи и сведения от други науки и области на човешкото познание.

Забравата е закономерна причина за липса на сведения за описаните по-горе събития, но има и други, не толкова естествени и не толкова чистоплътни причини за това.

Първата е, "Разделяй и владей!". На българите, и на Волга, и на Дунав смениха езиците, религиите и народностите. Стигна се до безумието, два народа, произлезли от една майка – Кубратова България, да са с различна народност. На Волга – тюрки, на Дунав – славяни. Това се случи през средновековието и от тогава, до днес гръцкото духовенство ограбва или унищожава всякаква българска литература до която се добере, в България и в Русия.

Много е важно, при оценката на дадени събития, да обръщаме внимание, кое е изведено като първостепенно, първично – идеологията или човекът. Пример за първенствуващата роля на идеологията над човека, е мантрата, повтаряна и втълпявана ни в наши дни, че "Източното православие е запазило българщината и спасило българския народ, по време на турското робство.". Много истини, които са общоприети и непоклатими за обществото и не подлежат на съмнение, при по-внимателен преглед се оказват точно на сто и осемдесет градуса от истината.

Ако поставим човека над идеологията, в случая българите над православието, се оказва, че най-будните българи по време на турското робство, осъзнали, че православието е единственият идеологически, политически инструмент останал от българската държавност, са го използвали за да запазят чрез него българщината и българския народ. Истината е, че българите са запазили православието по време на турското робство, а не обратното.

Тези два начина за оценка на онези събития, не са някаква приумица, а действителен исторически сблъсък между православието и българите, по време на нашето възраждане. Тогава гърците, точно чрез източното православие, "за една бройка" да ни погърчат и окончателно да ни заличат от историята. Финалният сблъсък бе по време на църковнонародните борби на българите и по сетнешната битка между привържениците на Българската екзархия и Вселенската патриаршия, която не беше никак лицеприятна. 

Важно е, въобще, от мирогледова гледна точка, коя точно дума ще бъде написана последна, най-отгоре, върху всички останали и ще бъде определяща в житието и битието. На едно място не могат да бъдат записани отделно две думи, примерно българин и нещо друго. Едната трябва да се запише върху другата и само тя ще остане. Този модел на записване и деяние от страна на гърците е известен от историята с гръцката дума "палимпсест" и е част от гръцкия мироглед.

Втората причина, в световен мащаб, е заради описаното в Библията, където Бал (Баал, Ваал) е лошият бог, а Йехова добрият. Но Йехова е върховен бог и на юдеи и на християни и чрез Библията им заповядва, "Да нямате друг бог, освен мене!". А Библията не е само история на юдеите и откровенията на пророците им, но и програма, която осъществяват. По тази причина името на бог Бал и споменът за него трябва да изчезнат от лицето на земята. Заради името си трябва да изчезнат и българите или поне само името.

Първият удар беше нанесен на волжските българи. Въпреки становището на тогавашните съветски учени за българската народност на населението във Волжска България, болшевиките административно и подмениха името на Татарстан. Така българите там изчезнаха – станаха татари.

И в нашата мила Родина – България, същите хора, от Коминтерна, бяха на път да решат въпроса с един замах. Бяха решили от българския народ да се обособят няколко нации –  добруджанска, тракийска и македонска. Съответно и да се ситуират техни държави. Така повече нямаше да има България и българи и да се споменава Бал. А нашите съседи днес, "да не останат по-назад", продължават да творят и етноси и езици. Кеф ти помашки – помашки, кеф ти шопски – шопски, турлашки, гагаузки, капански и така за всяко малцинство. А в България "дал Бог" малцинства, пръкнали се я от диалектче, я от някоя паланка. Пазим си ги, не ги затриваме и някои са ни много "благодарни" за това.

Но хората от Коминтерна искаха с един куршум да ударят два заека. Бяха решили също, България да стане югославска република. И двата плана са били задействани, като се е започнало с македонската нация, тъй като част от нея си е била вече в Югославия. Но предостойни, неизвестни българи спряха това безумие. Поклон!

За някои съвременни наши сънародници, нищо от написаното по-горе не е истина, не само защото е различно от твърденията на историческата наука, но главно защото според тях, никакви българи, никога не са съществували и от никъде не са идвали. Според тях българите винаги са си били тук, на Балканския полуостров и са известните от историята, "така наречени" от гърците траки, защото в някои писмени източници от преди новата ера и след това, до идването на Аспарух, се споменават българи и България. С две думи те твърдят, че "българите са траки!".

Някои наричат тези труженици "тракедонисти", като подобие на "македонисти" и аз мисля, че имат право. Защото по този начин, те на практика работят за осъществяване на втората част от решението на хората от Коминтерна, за създаване на македонска, тракийска и добруджанска народности и създаване на съответните им държави. Първата част от това решение беше осъществена блестящо и днес в Македония името "българин" е забранено. Следва Тракия и по въпроса се работи.

А каква е истината за тези ранни споменавания на българи на Балканския полуостров? В по-голямата част от споменаванията, "българи" винаги е второ, съпътстващо име, към името на племето. Примерно: мизи – българи, пеони – българи, мирмидони – българи, Мизия – България. Също както уногундури – българи, котрагури – българи. За да стане по-ясна "картинката" по въпроса, можем да обобщим всички известни сведения и мнения относно българите и траките само до двете имена и да ги съпоставим по няколко показателя.

БЪЛГАРИТЕ

·         съществуват няколко хиляди години

·         на различни места в Евразия 

·         и са много племена с различни народови имена

·         освен с народовите си имена, са се самонаричали и са наричани и с името на общностната си мирогледова принадлежност – българи

·         основават много държави, по различно време и на различни места

·         наричали са държавите си с общностното си име – България и така са били известни

·         никога, никъде, никое от българските племена не се е самонаричало и не е било наричано траки

ТРАКИТЕ

·         съществуват няколко хиляди години

·         на Балканския полуостров

·         и са много племена с различни народови имена

·         освен с народовите си имена не са се самонаричали, а са наричани от гърците с общностното име траки

·         основават няколко "държави", по различно време, на Балканския полуостров

·         наричали са държавите си с народовото си име и така са били известни

·         по различно време, на Балканския полуостров, някои от тракийските племена, освен с народовото си и с гръцкото им общностно име траки, са наричани и българи

От сравнението на тези показатели може да се направят няколко извода:

·         българите са мобилни – траките, не

·         българите са държавотворци – траките, не съвсем

·         българите държат повече на общностното си име, отколкото на народовото – траките, не са се самонаричали траки

·         името българи е по-значимо от името траки

Но все пак, какви са причините за ранното споменаване на българи на Балканския полуостров? Мисля, че причините за това са две. След н.е. – атиловите хуни. Преди н.е. – най-древният от известните народи на Балканския полуостров – белазгите, които гърците наричат траки. Кои са те?

Доста преди новата ера, в земите на източния бряг на Средиземно море, върховен бог на населението е бил бог Ел. Затова онази територия се е наричала Елада. По-късно от изток идват нови заселници, с Български мироглед, а когато техният върховен бог Бал измества бог Ел по значимост и става върховен, същата територия започва да се нарича Балистан, на гръцки Палестина.

"Финикийците" – балистанците, създавайки колонии на много места по бреговете на Средиземно море, се разселват в Мала Азия, на Балканите като белазги, на апенините като етруски и латини, и в Картаген. От белазгите е столицата на Македония, Бела. След време част от белазгите са гърцизирани. По-късно всички са романизирани и накрая една част от тях са българизирани, от "страшните по цял свят българи" – атиловите хуни, от "Стара, Велика, Атилова България". След смъртта на Атила, империята му се разпада и по-късно, като стара част от нея се появява Кубратова България, а аспаруховата част от нея се прелива обратно отсам Дунава, в старите земи на Ернак или Ирник, според "родовото право".

Но тъй като в историята названията често се натрупват едно върху друго, измествайки се и заменяйки се, името белазги или пелазги, не е първото название на онези хора. Мисля, че Раковски и в това ще излезе прав, като ги споменава като белги. В античността обичайно се ползват наименования за племена и народи, произлизащи от името на главния им град. Римляни, атиняни, спартанци, тиванци, ефесци и др. По същият начин, предполагам, че е възникнало и името на част от белгите. От град Бела – белазги или Пела – пелазги. Как и защо после е станало македонци, не знам?

Затова е напълно естествено голяма част от съвременния български народ да са генетични наследници на белазгите. Но друга част, от същия този съвременен български народ, са наследници на другите – аспарухови и атилови българи, наследници на дошлите преди това през Кавказ кимери, скити, алани, авари, саки, масагети, сармати и други, които пък според съвременната историческа наука са дошли, "от някъде" или "кой знай откъде", пък "може би и от другаде", а според някои изследователи, към които се присъединявам и аз, от "Боян – Урарту".

Атиловите хуни не са хуни. Това име се появява внезапно в историята, от никъде. Съществува само по време и в територията на  Атиловата империя и изчезва заедно с нея. Хуни, е название за много и различни съюзени, обединени народи. Произлиза от латинската дума unio – съюз. Това е известната ни побългарена дума уния. От unio – съюз, е производната  uni – (h)uni – съюзени, обединени (народи).

А..., да не забравя и азбуката. Балистанската – "финикийската" азбука е основата на белазгийско – елинската, латинската, коптската, готската, българската и други азбуки. И тъй като три от тях днес са официални азбуки на Европа, може от трите да се събере една фонетична и практична европейска азбука. Ако път чак толкова ще се обединяваме и побратимяваме в Европата, заедно с новата европейска азбука би могло, във всичките и държави задължително да се изучава и осъвременен латински език, защото е пряк потомък на езика Бхаджа и е в основата на повечето езици в Западна Европа.

Та като стана дума за Европата, то и името и идва от тук. Европа, означава "източна планина" и е древното име на Странджа. Така се твърди и в един стар балистански мит. „Царят на богатия финикийски град Сидон – Агенор, имал трима синове и дъщеря, хубава като безсмъртна богиня. Тази млада хубавица се наричала Европа. Веднъж Агеноровата дъщеря сънувала сън. Тя видяла как Азия и материкът, който е отделен от Азия с море, превърнати в жени се борели за нея. Всяка от тях искала да притежава Европа. Победена била Азия, която макар и да била възпитала и отгледала Европа, трябвало да я отстъпи на другата.”

А къде сме ние – славяните?– ще попита някой славянин. Спокойно, тук сте си. Заради езика Бхаджа, в който е закодиран мирогледът Балкхара, в средновековието някои са ни наричали и "езичници". И понеже "език" и "слово" са синоними, но от два различни езика – на български и белазгийски. "Езичниците" са новодошлите – пришълците, а "словени" са старите – местните. Може да се окаже, че днес ние говорим белазгийски език с българска граматика, а географската граница между двата народа в средновековието да е останала до днес, като Ятова граница в съвременния български език.

Това обединение на езиците вероятно е станало по време на езиковата реформа след покръстването и налагането на белазгийският език за официален. Вероятно по същата причина, малко по-късно Климент Охридски връща в употреба на всички българи и старата белазгийска азбука, която пък още по-късно някои побързаха, по "неясни" причини да свържат с новото име на Константин – Кирил и я нарекоха Кирилица.

Но за покръстването има още една сериозна неяснота. Както писах вече, тогава са покръстени само новодошлите българи, защото местните белазги са били отдавна покръстени, като жители на християнска Бизантия, а Сердика отдавна вече е световен християнски център. Поради това, само новодошлите българи получават "недобър закон" и елитът им заплаща с живота си съпротивата си срещу него и отстояването на Българския мироглед.

Тук има и още един "тънък момент". Източната Римска империя – Бизантия, не е гръцка, а в по-голяма степен белазгийска държава и затова накланя везните към  бившите си съграждани, за сметка на новодошлите. Това се потвърждава и по-късно, когато Василий Българоубиец унищожава Самуилова България, но запазва белазгийската архиепискапия в Охрид, с определението Българска.

В подкрепа на това твърдение могат да се добавят още два довода. Първият е надписа около Мадарския конник, приписван на Тервел, "На носоотрязания император не повярваха чичовците ми от Солун и се прибраха в кисиниите...". Вторият е от кореспонденцията на Асеневци с папата. В основанието си за коронясването на Калоян, папата изрично отбелязва „Римския произход на Калоян”. А Калоян, след като побеждава латинските рицари, не тръгва към Цариград, защото в кореспонденцията си с папата беше заявил, че не желае чужда земя, а иска да освободи и обедини собствения си народ, на собствената му територия. Затова тръгва към Солун, където подло го убиват.

Както се вижда, българите от Мизия и Македония винаги са се стремели към единение, но пък се вижда също, че някои още от тогава упорито се стремят да отделят "Долната земя Охридска" от България и накрая, в двадесети век успяха.

По-късно някои променят "словени" на "славяни" и така се появява голямото "славянско море". Отделят белазгите, от българите, издигат ги в култ и създават панславизма – естествено, насочен против българите. Казвам естествено, защото вече има такава исторически установена закономерност. Всяка част, откъсната от българския народ, е превръщана в негов смъртен враг! Така става с Хазарския каганат след края на Кубратова България. С Киевска Рус, при Светослав. Така става и по-късно с прилъганата от Бизантия, отделена част от нас и изкуствено създадена Сърбия, като първия етап от създаването на хилядолетния ни триглав православен враг по оста Атина – Белград – Москва. Така става и с измислената Румъния. А най-новият пример е Македония.

Заради цялата тази историческа бъркотия, названието прабългари за нас е нещо далечно и неясно, а съвременното българи – безродно и бездуховно. Днес ние сме хора и държава само с нова култура и история, правени, писани и направлявани отвън. Нашето Християнство е внесено отвън и се управлява отвън. Ислямът ни е внесен отвън и се управлява отвън. Всички други малки религиозни общности у нас се управляват отвън. Русофилите, германофилите, американофилите и всички други фили се управляват отвън. Комунистическата ни партия винаги се е управлявала отвън. Днешните "демократични" партии се управляват отвън. Финансите ни се управляват отвън. Икономиката ни, външната ни търговия се управляват отвън. Армията, тайните служби и науката, също. Дори и организираната ни престъпност се управлява отвън. Едва сега разбирам защо на старите сребърни монети от царско време пише, “Бог, да пази България”.

Троянският кон не е погубил само Троя, а и много други народи. Но там където е имало българи е възкръсвал неизменно и от бездънната му утроба са се пръквали безброй фаустовци – отцеругатели и предатели.

Поради липсата днес на Български мироглед, нашата знаеща и незнаеща нищо по въпроса интелигенция, поставена на автопилот, налива вода в чуждата воденица и със завидно старание ни примъква и пробутва, отново, все по-близо и по-близо към "светлото бъдеще". Само че там май не е толкова светло. Така мисля, заради "прехода" и дори го написах във Фейсбук.

"Кратка нова българска история.

Обединихме се. Стара и Нова Европа. Ура! И се сбъдна китайската прокоба "да живеем в интересни времена". Покориха ни и днес отново е време разделно за нас.

Дойде уж цивилизованият Запад и ни насмете още по-на изток, в ориента. Дойде уж демокрацията, пък редът изчезна и се възцари анархията. Мечтаехме западно благоденствие, пък обедняхме съвсем. Уповавахме се на западната мъдрост, пък ни рекоха.

   – Я да поиграем на "Изуй гащи".

И стана тя една... Голям срам! Позор! Исторически... Ама хак ни е!... Врът насам...врът натам...и накрая, "Хай да вий честито членството"!  Нямаше ли кой да види че то там членове много и само нас чакат... И от Европейския съюз, и от НАТО, и от Съединените щати и "вся остальная сволач"... И сега, какво? Назад – ох, напред – въх! Значи пак ляво – дясно.

   – Аааааа, не щем повече да я играем тази игра, рекохме ний!

   – Ми тогава – предложиха онези от Запада, – да поиграем на карти.

   – Дадено – отговорихме самодоволно ние, зер белота...ехеееей!

Само че, пак нещо не сме доразбрали. Картите вече били (раз)дадени и в световен мащаб се играели нови, различни либерално-демократични, религиозни и всякакви други игри(чки), във всички сфери на обществото и обикновено ние – българите закономерно трябвало винаги да губим. Стана тя пак, каквато стана и сега "...от нийде надежда взорът не види...".

Ако искаме да променим тази орисия, трябва да се научим да играем и което е още по-важно, да (раз)даваме картите. Поне у нас. В противен случай, скоро може да се наложи да напуснем турнира и да освободим мястото си на историческата маса за някой друг играч (тарикат). Тогава нашите близки и далечни, стари и нови приятели ще ни по(о)тупат за последно "приятелски" по рамото и съчувствено ще ни изпратят с древната мъдрост, "Кьорав карти не играе!"."

"За името българско", е част от книгата "Мирогледът".

http://www.academia.edu/6051865/_-_

 

Sunday the 19th. Spiralata.net 2002-2017