История

Названията на българи и славяни

Печат

 

 

 

 

 

Названията на българи и славяни

Борис Балкх

 

      Днес има тринадесет славянски държави: Русия, Украйна, Беларус, Полша, Чехия, Словакия, Словения, Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Македония и България. Хората, които ги населяват са определени като славяни заради езика който говорят. Така е наложено в световната историческа и демографска науки, народите да се обединяват по някакви общи признаци. Най-често те са езикът, религията или територията. От това следва, че названието славяни е "служебно", заради общия език на тринадесетте народа, които си имат своите народови имена, посочени по-горе в текста. Същият модел е използван и за други групи от народи, като траки и гърци например, но за нас сега е важно да знаем, как ни е поставено "служебното" название славяни?

 

      За да стигнем до истината ще трябва да попрегледаме как работи един от железните принципи на историческата наука, а той е "Има факти – има история. Няма факти – няма нищо.". А фактите са писмени източници или артефакти. Артефактите са различни предмети, а писмените източници са текстове върху папирус, пергамент, кожа, хартия, камък, стена или някакъв предмет. Общото между тях е, че можеш да ги видиш и да ги пипнеш и така стигаме до великия принцип на съвременната материалистична наука "Око да види, ръка да пипне.". В подкрепа на горното ще дам въображаем пример, какво ще се получи, когато този принцип се приложи стриктно, без допълнителни сведения.

 

      Нека си представим, че след днешното смутно време, в световен план настъпват драматични събития и човешката цивилизация след упадък се връща назад, до оцеляване на отделни племена, тук-там по земята. След две-три хиляди години, на възход, цивилизацията се завръща отново и тогавашните историци успяват да разчетат нашия език, но не са установили кой народ го е ползвал, тук, по нашите земи. Накрая при разкопки откриват следните текстове: "Долу ЦСКА!", "Смърт на левскарите!", "Ще ви смажем, чорбари!", "Левски на боклука!" и още няколко подобни. (Тези глупави призиви не са истина, а са измислени от мен и са художествен литературен похват.) И тогавашните историци правят заключението, че днес по нашите земи са живели две племена, левскари и цесекари, които постоянно са враждували и воювали помежду си и това е довело до упадъка и затриването на държавата им. Ние знаем, че това не е истина, но такива ще са фактите тогава.

 

      Ще дам още един пример за несъстоятелността на принципите на съвременната историческа наука. Вече писах, че за днешните историци най-важното доказателство са писмените източници. Но защо не отчитат факта, че един текст се пише само от един човек. Че този човек може да има откровено отрицателно отношение към обекта в текста или да го е написал с определена користна цел, да подведе четящите. Но дори и автора да си е изписал мнението безпристрастно и откровено, това не означава, че то се отнася за целия народ, чиито език е ползвал. За съжаление има такъв ужасяващ пример в новата българска история.

 

      Около Мадара е открит текст, изписан върху камък, който е силно повреден от времето, с липсващи думи и букви от отделни думи, в който учените разчетоха думата Тангра. От този неясен и непълен текст, изписан от един човек, се роди чудото наречено "Българският бог Тангра". И след като историците казаха "А", интелигенцията им повярва и най-добронамерено каза "Б". "То не беше радост, то не беше чудо", както казват старите хора. Що книги се изписаха за "Българският бог Тангра", и исторически, и художествени и езотерични. И най-естествено в историческите ни филми гордо се кипри на лично място "Българският бог Тангра". Навлезе и в бита ни, не като бог разбира се, а като традиция и заслужаващ уважение исторически термин.

 

      Волжските българи са имали досег с Тангра, заради съжителството си с тюркски народи, но бог Тангра никога не е бил български бог. В нашата народна памет няма нищо за него. Няма нищо и в писмените източници на съседните ни народи, както и в нашите. Гореописаният идиотски случай е единственият източник за "Българският бог Тангра".

 

      Така стоят нещата с някои от основните принципи в съвременната историческа наука. Те са валидни и могат да бъдат прилагани само за новата история, и то за случаи ограничени във времето и пространството. А за събития станали, примерно преди хиляда години с общоцивилизационно значение, с голям обхват от време и пространство, те не могат да бъдат единствено меродавни.

 

      За достигане на истината за стари времена е важно да се знае водещият мироглед, идеологията в района и произтичащата от това политическа картина.

 

      Днес светът е англоезичен и подвластен на интересите на англоезичните. Те са безкомпромисни и не се съобразяват с нищо освен със себе си и интересите си, както го е казал Чърчил. Те днес не знаят, че съществуват държавите Грузия и Черна гора. За тях те са Джорджия и Монте негро. Същото е и с Македония и с Русия. За тях те са Маседония и Раша.

 

      Най високият връх на земята от хиляди години е наричан Чжомолунгма, но английският географ, полковник Еверест го картографирал и представил в англоезичния свят и от тогава, за всички, той вече официално се нарича Еверест.

 

      Ето, такава е истината за много "истини" от миналото.

 

      Същото се е случило и с нашето "служебно" название славяни.

 

      Непосредствено след началото на новото летоброене, в Европа най-голямата политическа сила, с най-мощно влияние върху целия континент е била Римската империя, чиито официален език е латинският. Малко по-късно християнството овладява Рим и налага своята идеология върху голяма част от народите на Европа. По тази причина названието славяни идва от латинския език, чрез мощта и влиянието на Ватикана.

 

      Латинизирането може да е станало по две причини. Някои автори твърдят, че е от латинския корен слав, който означавал низши хора, роби, понеже от славянските земи са си набавяли роби. Аз не мисля, че набавянето на роби е причината, защото Рим си е набавял роби от всякъде, от където е пожелавал. За мен по-приемлива е промяната от словени в славяни единствено заради близостта на двете думи. Звучи много елементарно и прозаично, но както споменах в случая с Джомолунгма, правото на силния не е в правото, а в силата.

 

      Самото латинизирано название славяни е леко промененото истинско самоназвание словени. И тъй като историците ще попитат пак, "А какви са източниците за това твърдение?", веднага им отговарям. Освен гореописаната логика, която за тях няма стойност, както и в много други случаи, ще им обърна внимание и на седем милиона живи, подвижни и говорещи артефакти, които историците също няма да признаят, защото не са от миналото, а от нашето съвремие. Те са двата милиона словени и петте милиона словаци, запазили общото самоназвание словени до днес, както и имената на техните две държави Словения и Словакия.

 

      Но веднага възниква основателният въпрос "Защо словени" и какво означава това самоназвание?

 

      Щом е самоназвание, естествено трябва да се обърнем към самите словенски езици, а най-близката дума до самоназванието словени  в тях е думата слово, която означава дума. Но пък логиката ни показва, че не е възможно думата слово – дума, да е причината за самоназванието  на милиони хора от дузина народи. Ще трябва да потърсим друга дума, производна от слово, а тя е същата дума, слово, но в смисъл на словесност, на говорим език, на реч.

 

      Този вариант би могъл да се приеме за истинската причина за възникване на самоназванието словени, защото словени –  словесни означава, че всички тези живи същества са говорели. Но това има логика само като факт, че хората стават хора когато проговорят. Тогава престават да бъдат животни. "В началото бе словото.". Когато подивеят отново и загубят дар-слово, ще се превърнат отново в животни.  

 

      Известни са много случаи на деца израсли сами в природата, сред животните. Когато ги открият и заловят, те само ръмжат, лаят и реват като животни. Някои от тях след грижите на специалисти по-късно се научават да говорят.

 

      До тук добре, но какво от това. Нали всички хора говорят, а на света са съществували и съществуват хиляди езици и за никои от тях речта не е била причина за название или самоназвание, освен, може би за караманите от Мала Азия, за които Омир е написал "неблагозвучните кари".

 

      Тогава не остава никакъв друг вариант, освен да приемем, че езикът, който са говорили словените, е бил особен, странен език или, че в него, или в словените е имало нещо, което ги е отличавало от другите народи и е потънало в забрава.

 

      Тук, по правилата на историците трябва да спра да пиша, защото времето е заличило всичко. Но аз ще се доверя на една друга категория от несериозни хора в обществото, който говорят на жаргон и не знам по каква причина твърдят "Е, па нема начин, да нема начин!". А начинът е следният.

 

      По същото време, същите хора – словените, а и други народи са наричани и езичници.

 

      И тази дума не е удостоена с необходимото внимание от нашите учени. Тя е натоварена от тях с елементарно, опростенческо значение – нехристияни. Хора които имат първобитни представи за света и почитат идоли, тотеми, животни  или някакви странни богове.

 

      Може и така да е, но защо са наречени точно езичници, а не ушници, очници, ръчници, крачници или на някой друг човешки или животински анатомичен орган, а точно езичници. Ами защото, както всички знаем, думата език има значение не само за анатомичния орган език, но и за говорим език, словесност, реч.

 

      Това също означава, че езичниците са говорели особен, странен език или, че в него, или в езичниците е имало нещо, което ги е отличавало от другите народи и е потънало в забрава. Така и тук търсенето спира до особения, странния език.

 

      От това пък следва, че между словените и езичниците може да се сложи знак за равенство.

 

      Но какъв е този особен, странен език, с който са се гордели словените, за да се самоназоват така и който е направил такова впечатление на другите народи, за да ги нарекат езичници?

 

      Както споменах вече, най-важното което трябва да се взема предвид, при изследването на дадени исторически събития е мирогледът – идеологията и политическата обстановка в региона. А през ранното средновековие в Европа и по-късно, властващият мироглед е Християнството. През шести век в Арабия се създава и разширява стремително Ислямът. Също през шести век Юдаизмът си извоюва държавност в земите на Хазария и Кубратова България и става причина за краха на последната, а събитията след това са ни известни от историята.

 

      Във връзка с мирогледа искам да обърна внимание на един писмен източник от девети век, надпис върху мраморни плочи от времето на кхан Пресиан. "Който и да търси истината, Бог вижда, който и да лъже, Бог вижда. На християните българите направиха много добрини. И християните ги забравиха, но Бог вижда."     

 

      Особеното в текста е, че са разграничени и противопоставени християни и българи – две идеологически названия, а не примерно две народови имена, ромеи и българи.

 

      Названието българи също е "служебно" и е било равнопоставено на юдеи, християни и мюсюлмани, т.е. хора със свой собствен мироглед – представа за света. То става наше народово име едва през средновековието. Но за разлика от последователите на Мойсей, Исус и Мохамед, чиито мирогледи са записани в Талмуда, Библията и Корана, нашият мироглед е бил вложен в свещен език в който са закодирани висшите представи на дедите ни за строежа на Вселената. Те не са се ръководели от свещени книги, богове и пророци, а от свещения си език – Бхаджа, чрез който вселенските закони се прилагат и в обществото, като единствено правилни.

 

      Ето, това е причината поради която през средновековието са ни наричали езичници и словени, въпреки че всеки отделен народ си е имал свое народаво име и те са известни. Известни са и народовите имена на прабългарските племена, които историците не желаят да използват и скриват истината със служебното название прабългари. А те са Хайландури, Ванандури, Оногондури, Кутригури, Утигури – племена, клонове от народа Ури. Това е нашето истинско народово име – Ури. 

 

      Хората от този народ, в древността са имали "служебното" название Турани и са дали името на областта в Средна Азия в която са живели – Туран. В по-ново време там са живели други народи и по тази причина, историците не съвсем коректно са прехвърлили това "служебно" название и върху тях, наричайки ги тюркски народи. Вероятно и заради влиянието в древността на туранския език върху днешните тюркски езици. 

 

      Части от народа Ури са: сури – сирийците, асури – асирийците, курди – кюрдите, урси – русите, белурси – белорусите, урусу – юруците в Родопа, бхаджаури (баджаури) – баджанаците (печенегите), а в западен Китай и днес живее народът уйгури, чийто главен град е Урумчи.

 

      Истинското народово име на русите е урси, което е преобърнато в руси. Основание за това твърдение е и факта, че в Западна Европа наричат Русия "Руската мечка". Това название е от средновековието под влияние отново но латинския език. На латински урсус, означава мечок. Затова и от урсия – мечка.

 

      Но да се върнем към названието българи. В Европа то е известно от писмените източници векове преди Аспарух, както и на много други места в Евразия. То произлиза от името на мирогледа на нашите деди – Балкхара.

 

      От името на това учение има много производни, които очертават местоживеенето и пътя при преселението на нашите деди на запад.

 

      На първо място това е държавата Балкхара – Балхика (индийско название), Бактрия (персийско название).

 

      Град Балкх в днешен северен Афганистан и по-новият му събрат в Дагестан.

 

      Град Бухара в съвременен Узбекистан.

 

      Съвременната автономна област в Русия – Кабардино Балкария.

 

      Няколкото планини Балкхан, една от които е на Балканския полуостров.

 

      Названието Балкхари – мъдреци, знаещи хора, за голяма група народи.

 

      Тук трябва да направя едно важно пояснение относно Балкхара.

 

      От историята знаем, че когато някъде по света възникне велика цивилизация или мощна империя, тя има силно влияние върху околните народи и държави, а в целия район, дълго време след като е престанала да съществува. За Европа такъв пример е Римската империя, а за България – Източната Римска империя – Византия.

 

      Балкхара е не само държава, а преди всичко мироглед, разпрострял се върху голяма част от територията на Средна Азия. Затова днес е трудно да се определи точно местоположението на държавата Балкхара.

 

      В древноиндийските писмени източници тя се посочва на две различни места, а няколко държави и народите им се отъждествяват с понятието Балхика, въпреки че се посочват и техните народови имена.  Заедно с влиянието на Балкхара закономерно се разпространява и влиянието на езика Бхаджа.

 

      Този модел се повтаря по-късно от Заратустра, в свещената книга на Зороастризма Авеста, чрез думите на върховния бог Ахура Мазда. Там той казва приблизително следното "Аз, Ахура Мазда, създадох станата..." и повтаря това шестнадесет пъти, за шестнадесет държави, които си имат своите народови имена. Но от писмените източници на Персия и на Индия знаем, че цялата територия населена с арийски народи е наричана с общото име Ариана и Ария Варта.

 

      Според учените, ариите са ирански народи.

 

      До нас, съвременните българи почти всички имена, названия и думи от древността на този район идват звуково различни от първичните, защото са преминали през няколко езика и главно през английския, който не е фонетичен. По тази причина за мен остава неоткрито истинското име на народите, които днес се наричат арии.

 

      Тук ще покажа част от превода на английски, на Вендидад от Авеста, от Джеймс Дарместетър, точно в частта, в коята Ахура Мазда създава първата страна.

 

 
Ahura Mazda spake unto Spitama Zarathushtra, saying: I have
made every land dear (to its people), even though it had no charms
whatever in it: had I not made every land dear (to its people),
even though it had no charms whatever in it, then the whole living
world would have invaded the Airyana Vaeja.

 

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

 

The first of the good lands and countries which I, Ahura Mazda,
created, was the Airyana Vaeja, by the Vanguhi Daitya.
Thereupon came Angra Mainyu, who is all death, and he counter-created
the serpent in the river and Winter, a work of the Daevas.     

 


Ахура Мазда, рече на Заратустра Спитама, казвайки: Аз направих
всяка страна скъпа (за народа си), въпреки че няма красоти
в нея: ако не бях направил всяка страна скъпа (за народа си),
въпреки че няма красоти в нея, тогава целият съществуващ
свят щеше да поиска да завладее Аиряна Ваеджа.

 

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

 

Първата добра земя и страна, която Аз, Ахура Мазда,
създадох, е Аиряна Ваеджа, до Вангухи Даитя.
Тогава дойде Ангра Маиню, който е смърт за всичко и в противовес създаде
змията в реката и зимата, работа на Девите.

 

      (Този непрофесионален превод е мой. Б.Б.)

 

      Всички днес знаем, че ариите са ирански народи, но ако преведем първата дума от името на страната Аиряна Ваеджа – Аиряна, чрез свещения език на древните българи, ще се получи точно обратното.

 

      В Бхаджа няма меки гласни и двойни звуци, поради което звукът Я, трябва да е А. Така думата ще стане Аирана. Когато в началото на дума от езика Бхаджа се прибави звукът А, той означава отрицанието НЕ, а смисълът на думата става противоположен. Така Аирана вече означава НЕИРАНСКА, а цялото название Аиряна Ваеджа, би могло да означава неиранска територия или ареал. Но по всяка вероятност Аирана, някога, някъде в преводите е преозвучена в Ариана и така се появяват ариите. На авестийски език те са airya, а преведено на Бхаджа – неира.

 

      Някой читатели, които са чели и други мои текстове, вероятно ще забележат, че "въртя, суча", все докарвам нещата до Балкхара и Бхаджа. Да, така е и причините за това са две. За мен те са не само истина, но и мерило за истини. И второ, всички знаят израза "Една лъжа, повторена сто пъти, става истина.", но никой не знае втората му част "Една истина, премълчана сто пъти, става лъжа.". Ето заради това, няма да спра да говоря и да пиша за тях, докато не заемат своето достойно място на неоспорима истина.

 

      А други читатели вероятно ще си кажат, "Да, но това вече не е история, а избива на езотеризъм, на окултизъм." и ще бъдат прави. Но не всеки знае какво е езотеризъм и окултизъм.

 

      Според мен езотеризмът би трябвало да се занимава с тайните на голямата Вселена, без човека и обществото, а окултизмът с човека и обществото, без Вселената.

 

      Думата езотеризъм се превежда скрито, тайно знание и въплъщава в своите символи цялото човешко познание за Вселената, събирано през хилядолетията.       

 

      Езотеризмът не е истина, а път към истината.

 

      Мирогледът Балкхара е най-висшето достижение на човечеството – Истината за Вселената, а Езикът Бхаджа е символиката в която е заключена тази истина. Точно този език са познавали и ползвали все още през средновековието българите, езичниците и словените.

 

      Всеки различен мироглед – учение, религия, митология, идеология си създава своя символика, в която заключва, закодира истината, не за да я скрие, а за да може някой, някога да я разкрие, след като мирогледът – учението, религията, митологията се изгубят в превратностите на времето и събитията. За съжаление множеството мирогледи неизбежно водят до противоречия и до сблъсъци и то не само на идеите.

 

      Същественото на новите мирогледи е, че са все по-малко езотерични и все по-политически, а това закономерно ги прави по-агресивни, още от тяхното основаване. Такива са: Юдаизма, Християнството, Исляма, Комунизма, Фашизма и др. Те, всички, извършват две основни деяния. Първо, завладяват нови територии и хора, без никакви ограничения на средствата и способите. Второ, прочистват новите територии и хора от символите на чуждите мирогледи, без никакви ограничения на средствата и способите.  Справка за това, в историята.

 

      Преди няколко века, от езотеризма се роди най-новия мироглед – Науката и започна голямото завръщане към истината. Започна разчитането на езотеричните символи. Но властващият днес в науката материалистичен принцип "Око да види, ръка да пипне" не и позволява да достигне до най-висшите от тях, не като отговори, а като  въпроси, защото те естествено предхождат отговорите. И закономерно се случи това, което казва нашата поговорка "Пази боже, сляпо да прогледа!" – науката се отрече от своя родител. Повтори това което много преди нея бяха извършили монотеистичните религии, също родени от езотеризма.

 

      Днес думата езотеризъм звучи тежко, мистично, демонично и отблъскващо, защото не се познава и се бърка с окултизма, но аз ще се опитам да дам ясни примери и да отговоря на въпроса "Що е то Езотеризъм и има ли той почва у нас?".

 

      Цифрите, от нула до девет са езотерични символи. Във всяка от тях е заключен смисълът за определено количество. Ако човекът не е посветен в тяхното значение, за него те ще бъдат само черти и резки.

 

      Буквите, също са езотерични символи, а във всяка от тях е заключен смисълът за определен звук. За да може да ги разчете, всеки човек трябва да бъде посветен в техните тайни.  

 

      Звуците с които разговаряме са общи за всички хора по земята. Но само с тридесетина звука трудно ще разговаряме, затова звуците се съчетават в срички и думи и така се увеличават многократно възможностите ни да общуваме чрез звуците. Но сричките и думите се образуват по строги и ясни правила.

 

      Граматиката е езотеризмът на всеки говорим език съществувал някога на земята.

 

      За цифрите, буквите, думите, изреченията и езика като цяло, всеки от нас е п(р)осветен още в своето детство, от родители и учители, а учителите са най-големите езотерици на нашето време.

 

      Аз съм посветен в буквите от българската и латинската азбуки. Всички останали азбуки, от миналото и съвремието са заключени за мен. За да бъда посветен в китайските ероглифи, ще трябва да запиша китайска филология и професорите в университета да отключат за мен езотеричния им смисъл. Едва тогава ще мога да се запозная непосредствено с трудовете на Лао Дзъ и Конфуций.

 

      Университетското образование също е езотеризъм. Тайните на отделните науки и професии са закодирани в особени думи – термини и графични знаци, формули и символи. Архитектурните и машинни чертежи, също са част от тях. Освен това всяка наука и професия са обособени като специфичен мироглед, за част от човешкото познание. За приложните науки това раздробяване на знанието е положително, но за цялостното познаване на Вселената, способът е пагубен.

 

      Споменатите по-горе символи отдавна са "отключени" и са отворени за всички. Станали са ежедневие и не ни впечатляват с нищо. Но все още има много други неотключени символи, отнасящи се за висши, основни, абстрактни истини за света, които чакат своя ред.

 

      Та, думата ни беше за названията българи и славяни, но се наложи това не много кратко отклонение, без което нямаше как да стигнем до истината за тях, както и до много други истини.  

 

      Мисленето на съвременната материалистична цивилизация е двуизмерно, плоско, а не може с формулите от планиметрията да се решават задачи по стереометрия. Така е не само в точните, но и в обществените науки, защото, ще потретя, че най- мощният двигател и причина за промените в човешката история са мирогледите. Те пораждат политиките и събитията произтичащи от тях.

 

 

 

      За представата на нашите деди за устройството на Вселената, чрез мирогледа Балкхара, можете да прочете тук: http://uploads.worldlibrary.net/uploads/pdf/20120905185432__________pdf.pdf

 

      За свещения език на древните българи – Бхаджа, можете да прочете тук: http://www.spiralata.net/kratce/index.php/istoriya/477-bbalkh4

 

 

 

 

Sunday the 22nd. Spiralata.net 2002-2017