История

Бхаджа - Борис Балкх

Печат

 

 

 

 

Бхаджа

 

Борис Балкх

 

 

 

"Език свещен на моите деди..."

 

 

 

Бих искал да споделя с Вас достиженията на древната българска цивилизация в държавата Балкхара, известна от древните писмени източници в Индия като Балхика, а в Персия, като Бактрия. Да споделя с Вас познанието на древните българи за Вселената и обществото от тяхното учение, наричано също Балкхара – начало на всички значими древни цивилизации в Азия.

 

Древните мъдреци, знаейки че през Кали Юга – желязната епоха човечеството ще деградира, ще подивее отново, правят всичко възможно Балкхара да не изчезне безвъзвратно. Влагат неговите идеи като символика в обичаите от бита, в приказките, в митовете. Създават религии, писмености и езици. Изпращат ни чрез тях послания за да преоткрием Балкхара, защото знаят това което е записано и в Библията: „...няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе наяве.”

 

Но колко назад ще се върне човекът през Кали Юга, никой не знае.

 

Границата между човека и животното е говора. Затова древните мъдреци са вложили тайните от Балкхара в култивираните и осмислени звуци на речта. Те са най-ниското равнище на човешкото в нас. „В началото бе словото.”

 

Единичните звуци които могат да се произнесат ясно и отчетливо от нашия говорен апарат са двадесет и два. На тази основа нашите деди са създали езика Бхаджа, известен от древността в Индия като Балхика Бхаша. Той е строго фонетичен език от двадесет и два звука, в които са закодирани двадесет и две висши понятия от Балкхара, за същността и процесите във Вселената.

 

В книгата „Апокрифната история на света”, от Джонатан Блек, на стр 330 можем да прочетем следното: „В Испания през XIII век живее кабалист на име Абрахам Абулафия, който пише за съзидателното слово на Бога. В ранните кабалистични текстове 22-те букви от еврейската азбука са описани като обладаващи съзидателна мощ. Следователно „в началото” Бог е комбинирал тези букви в определени модели, трансформирал ги е и от тях е създал думите, а от този процес са се разгърнали всички различни форми на Вселената.”

 

Балкхара е най-мощният идеен тласък в човешката история, но с времето избледнява, а Бхаджа се забравя, препокрити от множеството породени религии, митологии, езици и символи. Тях днес ги няма в обхвата на съвременното човешко познание. Но в Индия, в този океан от религии, философски течения, митове, писмености и езици е останала голяма част от идеите на Балкхара и Бхаджа, като ехо от онези славни времена когато идеализмът беше над всичко.

 

Бхаджа е майка на езика санскрит и на семитските езици, а също и на много от древните езици в Азия. Поради своята значимост, по-късно личното име на езика Бхаджа става нарицателно, за говорим език въобще, а днес е известен и като: бхача,  бхаша, бача, баша, сандхйя бхаша или санкхйя баша.

 

Ето и един откъс от книгата на Шри Свами Рама “Живот сред хималайските мъдреци”.

 

"Това е един чисто йогичен език, да говорят на който са имали щастието много малък брой йоги, мъдреци и адепти. Във философски и идеен план сандхйя баша много прилича на санскрит, доколкото всяка дума в него приема пълното си значение от своя коренен звук. Сандхйя баша е език предназначен за обсъждане само на духовни въпроси. Неговият словесен запас не дава възможност да се обсъждат деловите въпроси на този свят... Когато такъв йог разговаря с другите адепти, те използват при общуването си този език, който е малко разбираем за другите хора."

 

Трудността за преоткриване и разбиране на Балкхара днес идва от разделението на човешкото познание на отделни области – науки, които обхващат само определени части от него. Днес няма енциклопедисти. Всеки учен е тесен специалист в дадена област от знанието и не познава останалите. Така е поставена строга разделителна, забранителна граница между двете крайни области на човешкото познание – природните, точните науки и хуманитарните, обществените.    

 

Балкхара трябва да е основна тема на космологията, астрофизиката, физиката и астрономията, но до знанията от Балкхара се достига само чрез езика Бхаджа, а космолозите, астрофизиците, физиците и астрономите не се интересуват от древни езици, цивилизации, митологии и религии. Така те дори не поглеждат към Бхаджа и Балкхара. От другата страна на познанието са учените, които изследват древните езици, цивилизации, митологии и религии, но те не преоткриват Бхаджа, защото  не се интересуват от космология, астрофизика, физика и астрономия и всичко си остава в параграф 22.

 

Днес учените използват формули за да записват и предават знанията си за определена част от материята или определено действие. Ето две известни формули от съвремието: Е = m.c2 и H2O. Те се състоят от два компонента: мисловен, идеен, понятиен – вложен в буквите и математически, количествен – вложен в числата и знаците за математическите действия.

 

 Мисловният компонент от втората формула ни показва, че водата навсякъде във Вселената е изградена от водород и кислород, но не ни дава представа за количественото съотношение между двете съставки, за да се изгради и съществува една водна молекула. За целта е необходим и количественият компонент изразен чрез езика на материята – математиката. Тогава вече ще знаем от формулата, че водата навсякъде във Вселената е съвкупност от взаимно свързани еднакви молекули, всяка от които е изградена от два атома водород и един атом кислород.

 

Мисловният, идейният, понятийният компонент, вложен в буквите на формулите не е откритие на нашето съвремие. Той идва от древността, чрез смисъла на звуците от езика Бхаджа. В неговите двадесет и два звука са закодирани двадесет и две висши, абстрактни понятия от учението Балкхара. За съжаление съвременната наука още не е достигнала до тях, защото отдава превес на математическия компонент, т.е. на материализма, като "улавя" част от материята или дадено действие, изследва го, описва го във формули и го прилага в практиката. Но...преди всяко човешко действие трябва да е мисълта. Тя е първична във всяко отношение. Грешната мисъл ще предизвика грешно действие, а правилната – правилно. Затова и съвременната фундаментална теоретична наука, за физическите закони и строежа на Вселената, все още не намира правилния път.

 

А той минава през двадесет и двата звука на езика Бхаджа, всеки от които означава всеобщо, принципно, потенциално, латентно, непроявено, идеално състояние на понятието чийто символ е той, отнасящо се въобще за всички настоящи и бъдещи системи и движения във Вселената

 

 Ето какъв е смисълът на двадесет и двете висши понятия от Балкхара, вложени в Бхаджа – Истината за изграждането и съществуването на материалните светове и в частност на нашата планета.

 

А – Физическото поле.

 

Осъществява се само чрез и заради физическите ядра.

 

Има ядро – има поле, няма ядро – няма нищо.

 

Физическото поле, е взаимодействието, борбата между двете  

 

тежнения, на двете води.

 

Б – Законът.

 

Днес учените твърдят, и с право, че физическите закони са валидни навсякъде във Вселената. Но къде в природата са записани законът на Нютон, законите на Кеплер или формулата на водата? Кой и как ги пренася насам-натам, през пространството и времето?

 

Законът е и лесен, и труден за разбиране. Труден е за материалистите, които не искат и не могат да приемат, че съществуват и нематериални неща и че те са сетивно недостижими, но са най-важните.

 

При нас хората често се случва да мислим едно, да говорим друго, а да вършим трето, но в природата това е невъзможно. Там, най-мъдрият и всеобхватен промисъл от Вселенския Разум – Мислителя, за делата и нещата във Всемира е постановен в Единен природен Закон и никой, никога не го е нарушавал, нито вчера, нито днес, не ще го наруши и утре.

 

Връзката между Закона от Небитието и материалната му изява в Битието, е като творчеството на архитекта. Идеята за красива сграда се ражда в главата му и никой не знае каква е тя, докато сградата не бъде построена. Същото е и с композитора, и с художника, и с всеки друг творец.

 

Законът – Творецът, е идеален – измисленото от Мислителя, а делата на Закона са материалната изява на мислите на Мислителя.

 

В – Радиалното (второто) движение на физическите системи – навътре към физическото ядро или навън към междузвездния вакуум.

 

Скоростта на радиалното движение на физическата система определя дължината на вълната в електромагнитния спектър.

 

Г – Физическите системи.

 

Физическа система е тази, която има собствено физическо ядро. Такива са:  

 

елементарните частици, атомите, планетите, звездите, кометите, черните дупки, галактиките и т.н.

 

Физическата система се състои от ядро и поле.

 

Физическите системи от земното поле са установени главно над атмосферата, в Етера, в плазмата.

balkh1.jpg

 

 

 

Д – Поляризация – Посоката на полето.

 

 Поляризация на физическите системи на два полюса, а биологичните на два  пола.

 

 Така всяка физическа, химическа или биологична система е полярно или полово  определена и получава съответното тежнение – към земното ядро или към  междузвездния вакуум.

 

Е – Първата вселенска противоположност. Горната вода.

 

Тя е идеална – без физически характеристики и е недостижима, вечна,  безкрайна, единна и непроменлива величина. Изпълва цялата Вселена и е космическият фон в който се случват събитията и съществуват нещата.

 

Мястото и е Междузвездният вакуум.

 

Ж – Химическите системи.

 

Химическа система е тази, която няма собствено физическо ядро.

 

Такива са молекулите и съединенията.

 

З – Изявената, материализираната част от Закона.

 

На практика хората могат и възприемат по сетивен път само изявената, материализираната част от Закона и то само части от нея, които пребивават в човешката памет, като съхранени сведения, знания. По-точно съзнания със Закона.

 

Части от идеите в Закона могат да бъдат достигнати и на  теория от човешката мисъл, без сетивни възприятия.

 

Всичко открито от човека, като теория и практика, са идеи от Закона.

 

Най-висшата чест която е оказана на човека е, че може да опознава Закона.

 

И – Втората вселенска противоположност. Долната вода.

 

 Ако всичко е само Едно – Горната вода, в нея или от нея не може да се породи  нищо, защото не действа „Законът за единство и борба на  противоположностите”. За да заработи той са необходими две противоположности. Затова от Първата противоположност (от нея) се разграничава Втората и от Едно се ражда Две. Едно е причина за единството, а  Две за раздора и борбата помежду им.

 

Отделянето на Втората противоположност от Първата (от нея) – на физическото ядро от междузвездния вакуум (от него) в Библията е описано буквално, точно и ясно: „И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода. И Бог направи простора; и раздели водата, която беше под  простора, от водата, която беше над простора; и стана така. И Бог нарече простора Небе.”   Битие 1:6

 

От Горната вода – от Междузвездния вакуума се отделя Долната, свива се и се втича в черната дупка за да образува физическо ядро. Тя е нагнетена и свита да безкрайност Горна вода.

 

Тя е множествена. Ражда се, разграничава се от Горната (от нея), свива се, съществува временно, на ограничено място, в ядрото, връща се в Горната, слива се отново с нея и престава да съществува, защото роденото умира.

 

Това е кръговратът на Долната вода. Мястото и е физическото ядро.

 

Множественост на долната вода означава, че всички физически ядра са еднакви по съдържание и различни по големина и качествена изява.

 

К – Напрегнатостта на полето.

 

Тя е неравновесието между двете тежнения, на двете води.

 

Всичко което се случва в материалния свят, е следствие от промяната на напрегнатостта на полето. Тя е повелителят на изграждането, промените, поддържането и разграждането на всичко във Вселената.

 

Л – Кръговратът. Времето.

 

Кръговратът на Закона и водите се извършва в четири периода.

 

Първият период е покой – в горната вода.

 

Вторият е свиване, от междузвездния вакуум, до черната дупка.

 

Третият е покой – във физическото ядро.

 

Четвъртият е разширение, от физическото ядро, до междузвездния вакуум.

 

М – Химическото поле.

 

Всяко физическо ядро, поражда свое физическо поле. Така се обособява физическа система.

 

Разликата между полетата на физическите и химическите системи е, че полето на физическата система се поражда от ядрото, от тялото, а при химическата, полето изгражда своя образ, формата, тялото.

 

Полето на физическата система е едно, а полето на химическата система е сложно, съставено от множество полета. Това сложно, съставно поле, сбор от възможности, което изгражда своя сложен, съставен образ е химическото, личното, индивидуално поле на химическите системи.

 

Личното поле – Азът, е причината за самосъществуването на всяко отделно единично нещо, от цялото многообразие съществуващо днес на Земята. Личното поле дава право на всеки човек да заяви:

 

На света съществуват само две неща, Аз и останалият свят.

 

Отнесено към човека, съответствие на химическото поле е биополето, дума въведена от съвременната  наука, но още от древността за него се използват други две думи: аура – в астрологията и душа – в религията.

 

Н – Покоят. Установяваното.

 

Покоят е в първия и третия период от кръговрата.

 

През втория и четвъртия период от кръговрата покоят е относителен, а движението абсолютно. Затова, в материалния свят, всяка система може да се установи само в устойчиво неравновесие.

 

О – Горната граница на физическата система.

 

Тя е между пространството и междузвездния вакуум.

 

В действителността, горната граница през втория период са белите и червени гиганти. През четвъртия период от кръговрата, горната граница практически е недоловима. Може да се определи само теоретично, чрез математически изчисления.

 

П – Плътността на полето. Пространството.

 

Плътността на полето, е пространството. То има четири плътности в отвесна посока – от междузвездния вакуум към ядрото.

 

Съответствие на четирите плътности на полето, в съвременната наука, са четирите агрегатни състояния на материята:

 

· плазмено – етера

 

· газово – въздуха

 

· течно – водният океан

 

· твърдо – земната кора

 

Р – Промяната. Третото движение на физическите системи.

 

Скоростта на въртене на физическата система при третото движение определя честотата на вълната в електромагнитния спектър.

 

Течната плътност на полето. Водният океан.

 

С – Ефирната плътност на полето. Атмосферата. Атомите.

 

Т – Твърдата плътност на полето. Земната кора.

 

У –  Долната граница на физическата система.

 

Тя е между ядрото и пространството.

 

В действителността, долната граница може да се види в най-долната част от слънчевата хелиосфера, над самото слънчево ядро, там където се образуват гранулите и тъмните петна.

 

 

 

http://umbra.nascom.nasa.gov/images/eit_19970914_0121_304.gif

 

http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/image/0511/sunspot_vtt_big.jpg

 

Ф – Четвъртият период от кръговрата. Разширението.

 

Днес слънцето и всички планети и комети в слънчевата система са в четвъртия  период на своя кръговрат.

 

Х – Възможностите.

 

Мислите на Мислителя – идеите Му, вложени в Закона, не са веднъж и завинаги постановени готови модели, шаблони, матрици за всяко нещо във Вселената, а всички възможни комбинации, които могат да се случат при взаимодействието между всички системи във Вселената.

 

Възможностите са „правилата на играта”, градивните идеи – причините, а материалните образувания са изявите им – следствията.

 

Правилата от Закона се изявяват в Битието, само чрез структури от физически, химически и биологични системи.

 

Възможностите от Закона са планът, програмата, идеите, кодовете, шифрите, гените по чиито правила се изгражда всичко във Вселената, от най-малкото, до най-голямото.

 

Ш – Формите на химическите системи.

 

Това, накратко, са понятията от Балкхара, вложени в звуците на Бхаджа. Те могат да се групират по смисъл.

 

Б, З и Х, са символи за Закона, непроявен и проявен и възможностите.

 

Звуците В, Д, К, Л, Н и Р, са символи за действия и движения.

 

Звуците Г, Ж, М, П, С, Т и Ш, са символи за вътрешни и външни състояния на системите. Символи за качества на полето.

 

Звукът Ф, е символ за четвъртия период от кръговрата.

 

Петте гласни звука А, Е, И, О и У, са символи за трите части на физическата система и двете граници между тях.

 

Звуците могат да се съчетават в едносрични думи от по два или три звука. Смесени, гласни и съгласни и само от съгласни звуци.

 

Когато звуците се съчетават в срички с участие на гласен звук, смисълът им се отнася за действителна изява или състояние от процеса на изграждане, съществуване, преобразуване и разграждане на дадена система или взаимодействие между системи.

 

Но използването на отделните звуци, носещи смисъла на абстрактни понятия, за обмен на сведения при разговор, е трудно и тромаво занимание. Затова практиката е наложила това да става чрез едносрични или двусрични думи, със или без гласен звук, със свой собствен смисъл, които са придобили статут на устойчиви градивни единици за строежа на многосричните думи и изреченията.

 

А – А+н – А+на – А+но – А+ну.

 

Б – Ба+н – Ба+на,  Ба+л – Ба+ла,  Б+ра, Б+ха, Б+ху.

 

В – Ва+д – Ва+да, Ва+н – Ва+на, Ва+л – Ва+ла, Ва+р – Ва+ра, В+ра, Ве+д – Ве+да,  

 

 Ви+д – Ви+да.

 

Г –  Га, Га+н – Га+на, Га+р – Га+ра.

 

Д – Да, Да+н – Да+на, Дж, Джа, Д+ра Да+ра, Д+ха.

 

Е – Е, Е+н, Е+л.

 

Ж – Звукът Ж, се използва само в звукосъчетанието ДЖ.

 

З – За+н – За+на, За+р – За+ра.

 

И – И, И+н, И+л.

 

К – Кх – Кх+а, Кх+са.

 

Л – Ла, Ли.

 

М – Ма, Ма+д – Ма+да, Ма+н – Ма+на, Ма+р – Ма+ра.

 

Н – Звукът Н, се употребява само в края на думите.

 

О – О+р – О+ра.

 

П – Па, Па+н – Па+на, П+ра – Па+ра, П+ре, П+ри, П+ру.

 

Р – Ра, Ра+д – Ра+да, Ра+н – Ра+на, Ра+м – Ра+ма, Ра+с – Ра+са, Ро, Ру.

 

С – Са, Са+н – Са+на, Са+м – Са+ма, Са+р – Са+ра, Су+р Су+ра.

 

Т – Та, Та+н – Та+на, Та+м – Та+ма, Та+р – Та+ра, Ту+р – Ту+ра.

 

У – У+р – У+ра,

 

Ф – Нямам сведения за използването на звука Ф.

 

Х – Звукът Х, се използва само в звукосъчетанията Бх, Дх, и Кх.   

 

Ш – Ша, Ша+н – Ша+на.

 

Този модел е останал в много от древните и съвременни езици на Индия, където някои от едносричните думи са изписвани с една буква от съответната азбука. Затова много азбуки от този район са различни графично, но четенето на буквите им (от азбуките) става по един и същ начин, с едносрични думи.

 

Такива азбуки са: Брахми, Бенгали, Деванагари, Грантха, Гуджарати, Гупта, Гурмикхи, Кадамба, Калинга, Канада, Кашмири, Кхарошти, Ланда, Малаялам, Моди, Нагари, Ория, Сарада, Синхала, Стара Канада, Такри, Тамили, Телугу, Тибетската, а вероятно и други.

 

Няколко граматически правила.

 

Колкото по-кратка е думата, толкова понятието, чийто символ е тя е по-общо. Когато думата е по-дълга, понятието което тя символизира е по-конкретно, по-частно.

 

Преобладаващата част от сричките и думите се образуват само с гласния звук А тъй като всички понятия от Балкхара се изявяват осезаемо единствено чрез и във  физическото поле,  чийто звук е А.

 

Примери: Балкхара, Махабхарата, Парамардха, Самарамадха, Кхарана, Мадара и др.

 

Тази е причината в семитските езици да се записват само съгласните звуци, а гласните да се изпускат. Това днес създава много проблеми за съвременните изследователи на древни текстове на някой от семитските езици.

 

Когато звукът А се прибави в началото на дума, той означава отрицанието НE, а смисълът на думата става противоположен.

 

Примери: Дхарма – Адхарма, Суастикха – Асуастикха, Сад – Асад, Сур – Асур и др.

 

Това правило се е запазила и днес в някои чужди езици, от където се е завърнало отново и в съвременния български език.

 

Примери: морален – аморален, логичен – алогичен.

 

Двусричните и многосрични думи в Бхаджа се образуват като се добавят в началото и/или в края на едносрична дума неограничен брой други едносрични думи. Така е и в съвременния български език. Днес думите се образуват с представки и наставки прибавени към корена на думата.

 

Ще дам пример от Бхаджа с едносричната дума мар: мар+дха, а+мар+дха, пра+мар+дха, па+ра+мар+дха, мар+дху+кха+н, мар+га, а+мар+га, са+мар, мар+ин, мар+ин+кха и др.

 

 За пример от съвременния български език ще ползвам корена лич. От него, с прибавяне на представки и наставки се образуват много съвременни думи: лич+ен, раз+лич+ен, от+лич+ен, пуб+лич+ен, у+лич+ен (от улика), из+лич+ен, раз+лич+ава+м, за+лич+ава+м, из+об+лич+ава+м, лич+но, раз+лич+на, раз+об+лич+ава+щ+и+я+т и др.

 

Пример за многосрична дума образувана от пет едносрични: Ма + кха + бха + ра + дха. Те се съчетават и образуват три други думи: Макха + Бха + Радха, а те пък образуват една дълга, сложна и трудна за произнасяне дума Макхабхарадха. Днес тя е останала в Индия като Махабхарата.

 

Втората многосрична дума се състои от четири едносрични: Па + Ра + Мар + Дха. Те се съчетават и образуват две нови думи: Пара + Мардха, а те пък образуват Парамардха.  Днес тя е останала в Индия като Парамарта.

 

За четене на думите от Бхаджа е от значение и какво е тяхното окончание.

 

Ще дам за пример думата Балкх, с четири различни окончания.

 

Първият вариант е Балкх+ан, Балкхан.

 

Звукът за установяването в Бхаджа е Н.

 

Горната вода Е, е установена в междузвездния вакуум ЕН. Долната вода И, е установена в ядрото ИН. Физическото поле А, е  установено в простора, в пространството, в небето АН. Но те не са се самоустановили там по свое желание, а са установени там по волята на Закона. Същото се отнася и за Балкх. Той е  установен в Балкхан.

 

Това деяние на Закона е останало и в граматиката на съвременния български език като страдателен залог. Той и днес се образува със същите три окончания ен, ин и ан.

 

Примери с окончанието ен: защитен, изумен, възхитен, осветен, осиновен, променен, назначен, уволнен, освободен, опарен, оперен (от птичи пера), различен, уличен (от улика), заличен и др.

 

Ударението би трябвало да пада винаги върху ен и общо взето е така.

 

Примери с окончанието ан: командирован, изигран, освиркан, избутан, изтласкан, вкаран, скаран, боядисан, закопан, закодиран, складиран, отзован, поруган, излъган и др.

 

Ударението би трябвало да пада винаги върху ан. Така е в думите от Бхаджа: Балкхан, бхагаван, паган, кхалиман, брахман, атаман, варан, кхараман, кхан и др., но вероятно е заработило по-ново граматическо правило и днес с малки изключения не е така.

 

Примери с окончанието ин: бащин, майчин, мамин, бабин, лелин, тетин, чинкин, стринкин, учинайкин.

 

Тези съвременни думи са за принадлежност, притежание от жени, в затворен роднински кръг. Изключение прави сама бащин. В тях ударението пада винаги върху първата сричка и никога върху ин.

 

Днес за родово име на дете, чийто баща е неизвестен се използва майчиното му име: Пенкин, Донкин, Станкин.

 

Вижда се, че окончанието ин в съвременния ни език се използва в думи за лица от женски род. Вероятно това е така защото земното ядро ИН е символ за женското начало и за жената.

 

Вторият вариант е Балкх+ана, Балкхана.

 

Ана, в езика Бхаджа означава нещо установено, завършена самостоятелна част от пространството. Така са образувани трите думи от Бхаджа, с които започва съвременният химн на Индия: Джана, Гана, Мана.

 

Така в древността са се образували имената на някои съседни с Балкхара държави, а може би и нейни производни: Маргиана, Согдиана.

 

При третия вариант ще добавя наставката ар, Балкх+ар, Балкхар.

 

Звукът за промяната в езика Бхаджа е Р. Ако разгледаме една дума от Бхаджа като цяло изречение, примерно мардха, звукът Р в нея ще е сказуемото, действието. Ако думата е по сложна, образувана от две думи, примерно като парамардха, тук вече са две изречения с две сказуеми пара+мардха. Но ако думата завършва на ар, тогава цялата дума ще е подлог, извършителят на действието.

 

Такива думи от Бхаджа са: бар, балар, балкхар, кханар, мар, мардар, мадар, падар, самар, зар, зарар и др.

 

Едносричната дума ар, добавена в края на думите става граматическа категория, окончание за деятелен залог, което се е запазило и днес в съвременния български език. Употребява се за хора деятели, извършители, които обладават теоретическо и практическо знание, с приложно-битов характер в земния, материалния, човешкия свят. Така се образуват думи, които днес в повече от случаите означават професии.

 

Примери: Господ – господар, друг – другар, лек – лекар, хляб – хлебар, нож – ножар, желязо – железар, злато – златар, каца – кацар, бъчва – бъчвар, дърво – дървар, риба – рибар, овца – овчар, говедо – говедар, обуща – обущар, врата – вратар, зид – зидар и т.н.

 

Ударението би трябвало винаги да пада върху ар.

 

Четвъртият вариант е Балкх+ара, Балкхара.

 

Първият звук от думата е изходното правило, състояние или движение, след което могат да се случат събития или състояния, докато се стигне до последния звук – крайното правило, състояние или движение.

 

Когато последният звук на думата е съгласен, тя изразява незавършено действие или състояние.

 

Примери: балкх, балкхар, балкхан, мадар, самар, тар, бан, мар, мад, сар, самсар, бал, балар, кхан, кханар и др.

 

Когато последният звук на думата е гласен, тя означава завършено действие или състояние.

 

Примери: Балкхара, мадара, самара, тара, мара, сара, самсара, сагара, зара, вара, кханара и др.

 

Това разбира се не е цялата граматика на езика Бхаджа, но дава достатъчно добра представа и основа за бъдеща работа по въпроса.

 

Но има и други прилики между Бхаджа и съвременния български език, освен посочените до тук.

 

Първата е ятовата езикова граница в съвременния български език, която преминава през средата на съвременна България, от север на юг и разделя езика ни на западни и източни диалекти.

 

Съвременният български книжовен език произлиза от източните диалекти. За негово начало се счита „Рибният буквар” от Петър Берон, родом от град Котел.

 

Основното различие между източните и западните диалекти и причина за ятовата граница е различната употреба на звуците Е и Я. На запад казват нема хлеб, нема млеко и бегай в лево, а на изток няма хляб, няма мляко и бягай в ляво.

 

Друга разлика, не толкова категорична и повсеместна днес е употребата на звука Ъ. В източните говори казват мъж, път, лъже, а в някои югоизточни части от българските поселища те се произнасят маж, пат, лаже.

 

В езика Бхаджа няма нито двойни, нито меки звуци. Не се използва и звукът Ъ, което показва, че западните български говори са по близо до Бхаджа.   

 

До същият извод ни отвежда и историята, която показва, че българите се заселват първо в западната част на Балканския полуостров.

 

За величието на Балкхара и Бхаджа убедено мога да споделя, че целият огромен културен океан, наричан древно индийска култура, е наследство от тях. Поради това се оказа, че единственият път водещ обратно към Балкхара и Бхаджа минава от там.

 

Основната тема на повествованието в древно индийския епос Махабхарата, е символика от Балкхара, за изграждането на нашата планета и последвалите промени. Имената на голяма част от боговете и героите там и в много други тестове от древна Индия са от езика Бхаджа. Те са образувани чрез "сглобяване" от едносричните и двусрични думи – модули от  Бхаджа. Всъщност не са думи, нито имена на богове и герои, а формули, само с мисловния, идейния, понятийния аспект.

 

По-долу ще изброя някои от тях. Но за начало, с по-подробно обяснение ще започна с името на един бог.

 

БРАКХМА е понятие от Балкхара и дума от Бхаджа, но по-късно става бог Брахма, Брама, един от върховните богове в Индия. Думата е образувана от думите – модули БРА+КХ+МА.

 

Думата – модул БРА, означава "първоизява, изява на Закона". Думата – модул КХ, означава "творене",  което включва изграждането, промяната и разграждането. Думата – модул МА, означава "химическото поле", всичко съдържащо се в пространството, от горния край на атмосферата, до земното ядро.

 

Значението на древната дума Бра днес се превежда като "разширявам се", а в древна Индия, Брахма е поставен в ядрото и от там твори и разрушава Вселената чрез своето дихание: „Когато Брахма издишва се създава цялата Вселена, а когато вдишва, целият осезаем свят ще изчезне, ще загуби видимата си форма и ще се оттегли в божествената си същност, където всичко се връща.”

 

В древността за издишването на Брахма „Когато Брахма издишва се създава цялата Вселена” е казано следното: “Така Диханието става камък, камъкът –  растение, растението – животно, животното – човек, човекът – дух, а духът – бог.”

 

През четвъртия период от кръговрата – разширенито, (издишването от Диханието на Брахма), се създава цялото материално многообразие върху земното ядро.

 

Част от тази дума е останала и до днес в съвременния български език със своето първоначално значение. Това е думата БРАКХ, която днес никой не може да обясни откъде е дошла и какво означава. Става въпрос за гражданския или църковен БРАК.

 

Думата БРАКХ означава само създаване на потомство и нищо друго. Така ние ставаме сътворци със Закона или бог Брахма.

 

Дали се харесваме или не, дали се обичаме или не, дали се уважаваме или не, какъв семеен или обществен живот водим, нямат нищо общо с думата БРАКХ. Тя е само част от вселенския Закон и няма нищо общо с междуличностните и социалните човешки взаимоотношения.

 

Ето и други такива думи.

 

ПЪРВООБРАЗСЪСТАВЕНА ОТ   

 

АН  А+Н

 

АНААН+А

 

АР   А+Р

 

АРААР+А

 

БАНА    БА+НА

 

БАЛА    БА+ЛА

 

БАЛАРАМАБА+ЛА+РА+МА

 

БАЛКХ  БАЛ+КХ

 

БАЛКХАН   БАЛ+КХА+Н

 

БАЛКХАРА БАЛ+КХА+РА

 

БХАГА  БХА+ГА

 

БХАГАВАД БХА+ГА+ВА+Д

 

БХАГАВАН БХА+ГА+ВА+Н

 

БХАДЖА     БХА+ДЖА

 

БХАРАДА   БХА+РА+ДА

 

БХИМА БХИ+МА

 

БХИШМА    БХИ+ШМА

 

ВАДА    ВА+ДА

 

ВАДЖДРА  ВА+ДЖ+ДРА

 

ВАРНА ВА+РНА

 

ВАРУНА     ВА+РУ+НА

 

ВАСУ    ВА+СУ

 

ВЕДА    ВЕ+ДА

 

ВИДА    ВИ+ДА

 

ВИДУРА     ВИ+ДУ+РА

 

ВРАНА  ВРА+НА

 

ГАВАН  ГА+ВАН

 

ГАНА     ГА+НА

 

ГАНДХАРВА     ГАН+ДХА+Р+ВА

 

ГАНКХАГАН+КХА

 

ГАРУДАГА+РУ+ДА

 

ГУНА     ГУ+НА

 

ДЖАРА ДЖА+РА

 

ДЖАНА ДЖА+НА

 

ДЖАРДЖА ДЖА+Р+ДЖА

 

ДЖУДА ДЖУ+ДА

 

ДЖУДЖА    ДЖУ+ДЖА

 

ДЖУНА ДЖУ+НА

 

ДРАВА  ДРА+ВА

 

ДХАНА  ДХА+НА

 

ДХАРВАДХА+Р+ВА

 

ДХАРМА     ДХА+Р+МА

 

ЗАРА     ЗА+РА

 

ЗАРАДХУСТРАЗАРА+ДХУ+СТРА

 

КХАДЖА     КХА+ДЖА

 

КХАЛИ  КХА+ЛИ

 

КХАЛА  КХА+ЛА

 

КХАМА  КХА+МА

 

КХАНА  КХА+НА

 

КХАРМА     КХА+Р+МА

 

КХАРНАКХА+Р+НА

 

КХЕНДРА   КХЕ+Н+ДРА

 

КХИНДРА   КХИ+Н+ДРА

 

КХСАДРА   КХ+СА+ДРА

 

КХУМАНА   КХУ+МА+НА

 

ЛИЛА    ЛИ+ЛА

 

МАДАН МА+ДАН

 

МАДАР МА+ДАР

 

МАДХУРА   МА+ДХУ+РА

 

МАНА    МА+НА

 

МАРА    МА+РА

 

МАРДХА     МАР+ДХА

 

МАРДХУКХАН  МАР+ДХУ+КХАН

 

МАРИНКХА МАР+ИН+КХА

 

ОРАН    ОР+АН

 

ОРГАН  ОР+ГАН

 

ОРЕЛ    ОР+ЕЛ

 

ПАНА     ПА+НА

 

ПАНДАРА    ПАН+ДА+РА

 

ПАРАПА+РА

 

ПАРАМАДХА     ПА+РА+МАР+ДХА

 

ПРАМАРДХА     ПРА+МА+Р+ДХА

 

РАВАРА+ВА

 

РАВАНА РА+ВА+НА

 

РАДАРА+ДА

 

РАДХА    РА+ДХА

 

РАМАРА+МА

 

РУДРА    РУ+ДРА

 

САДАСА+ДА

 

САМА     СА+МА

 

САМСАРА    САМ+СА+РА

 

САРАСА+РА

 

СУДРА    СУ+ДРА

 

СУРВА    СУР+ВА

 

СУРВАКХАН СУР+ВА+КХАН

 

ТАМАТА+МА

 

ТАРАТА+РА

 

ТУРА ТУ+РА

 

УРАНУР+АН

 

УРВАУР+ВА

 

УРГАН    УР+ГАН

 

УРЕЛУР+ЕЛ

 

ШАНА     ША+НА

 

ШАНТА   ШАН+ТА

 

ОБРАЗУВАНЕ НА ПРОТИВОПОЛОЖНИ ДУМИ

 

ВЕДААВЕДА

 

ВЕСТА    АВЕСТА

 

ВИДААВИДА

 

ДХАРВА  АДХАРВА

 

ДХАРМА АДХАРМА

 

КХАДЖА АКХАДЖА

 

МАРА     АМАРА

 

САД  АСАД

 

СТРААСТРА

 

СУР  АСУР

 

 

 

В общи линии това е езикът Бхаджа – сянката на учението Балкхара, описан набързо и накратко.

 

Вероятно стана ясно, че той не е красива цветна картина, която можем да разглеждаме детайлно в захлас, а кристално чисто стъкло, през което можем да разгледаме единствено Вселената. Но само ако желаем и ако сме готови за това.

 

 

 

 

Wednesday the 26th. Spiralata.net 2002-2017