История

За „Видйовден”

Печат

 

 

 

 

За „Видйовден”

Борис Балкх

 

От скоро в Спиралата е поместена новата ми книга „Видйовден”. Още с появата и се получиха критики във връзка със заглавието, че е правилно да се изписва Видьовден, а не Видйовден. Беше ми казано директно че съм неграмотен, срещу което нямам възражения.  

Когато избрах това заглавие имах предвид съдържанието му, а не формата му. Но от опит знам, че формалистите у нас не са малко и са доста активни в устояване на убежденията си, затова съм длъжен да напиша няколко реда относно правописа на Видйовден.

Откакто се помня чувам тази дума във всички краища на България, където съм бил, винаги в този и говорим вариант. И навсякъде в представите на българите тя има само едно значение „Денят на истината”, „Денят на възмездието” или нещо в този дух.

Тази дума, независимо как се изписва, е производна от стария глагол видя – виждам и чрез него ни отвежда в древността към Средна Азия и индоевропейските народи и езици.      

В тях битуват две сродни думи вед, веда и вид, вида. Вед, веда означава знание до което се достига теоретично, чрез разума, а вид, вида е знание придобито по сетивен път. Вид, вида означават вид, видно, видимо. Затова изразът „Ще дойде Видйовден!” означава това което е записано и в Библията:

 

„…няма нещо тайно,

което не ще стане явно,

нито потаено

което не ще се узнае

и не ще излезе наяве.”

 

Тези, които правилно твърдят че думата се пише не с и-кратко и о, а с ер-малък и о, се основават на съвременната българска граматика, където се казва, че и-кратко и о се пише в началото на думите или след гласна буква, а ер-малък и о се пише само след съгласен звук.     

Последното правило, за ер-малък и о е измислено и постановено в съвременния ни книжовен език единствено за да узакони присъствието на мяхкий знак в българската азбука.

За мен не е важно дали нещо е законно или не е, дали е общоприето или не е, а дали е истина или не е.

Зад всяка буква от съвременната ни азбука има звук. Зад някои дори и по два. Единствено зад мяхкий знак не стои нищо. Той просто дублира и-кратко. Тази буква е паразит в нашата азбука и присъствието и има за цел единствено да ни приобщава към славянските езици и славянството. В руската азбука тази буква е необходима заради мекото произношение в руския език мать, путь, но българският език е „твърд” и нямаме нужда от тази буква.

Някой може да се досети и да забележи, че мяхкий знак е в кирилицата още от самото и начало. Да, но в началото, Византия редом с християнството налага на българите славянския език като книжовен и така променя и народността ни от българска в славянска, но граматиката си остана българска.

Това е една от причините да озаглавя книгата си Видйовден, а не Видьовден, както е според съвременната българска граматика.  

Но днес, според правописните речници на съвременния български книжовен език, в него (в езика ни) не съществува нито думата Видйовден, нито думата Видьовден. Там има друга дума, Видовден. Твърди се, че това е празник, който се е празнувал на 15 юни. Но според нашите традиции за именните дни, като например Ивановден, Йордановден, Гергйовден, те са празници на някой светец с това име и на хората носещи съответното име. За да има празник Видовден, той и думата трябва да произлизат от името Видо. Но аз никога не съм чувал това име. Чувал съм Видйо Видев, което отново ни отвежда към глагола видя.

Единственият приемлив довод за Видовден, с който аз се съгласявам безусловно е, че думата е изведена директно от древните вид, вида, като се „прескача” междинната във времето форма видя. Но такъв довод не е записан в речниците.

Това е втората причина заради която избрах повсеместно употребявания говорим и правилния, според мен писмен вариант Видйовден.

 

Тъй като стана въпрос за букви и за азбука, ще кажа няколко думи и за Кирилицата. Ако днес решим да направим реформа в нея, за целта могат да се приложат два принципа.

Първият е: „Всеки единичен звук да има своя буква.”

Единичните звуци в съвременния ни език са 23: А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, И, К, Л, М, Н, О, П, Р, С, Т, У, Ф, Х, Ш и Ъ. Ако този принцип бъде възприет, тези букви ще са ни достатъчни за да изписваме всяка дума, като към тях запазим и чертицата за краткост на звука, която днес изписваме над и-кратко.

Двойният съгласен звук Щ ще се изписва ШТ.

Двойните кратки съгласни звуци ще се изписват с чертицата за краткост над първия звук.

Ц, ще се изписва с Т-кратко и С – ТС.

Ч, ще се изписва с Т-кратко и Ш – ТШ.

Третият кратък съгласен двоен звук ще се изписва с Д-кратко и Ж – ДЖ.

Четвъртият с Д-кратко и З – ДЗ.

Двойните меки гласни ще се изписват с И-кратко.

Йанко. Йерусалим, Смелйи, Видйовден, йунак и Пол Йънг.

Достойнството на този принцип е, че отразява абсолютно точно звуковия състав на езика ни чрез писмените форми едно към едно.

Вторият принцип е: „Всеки единичен и двоен звук да има своя буква.”

За целта, към съвременната ни азбука, без мяхкий знак и без чертицата за краткост на звука, ще ни трябват още шест букви: ДЖ, ДЗ, ЙЕ, ЙИ, ЙО, ЙЪ. Така общо ще станат 34.

А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, И, К, Л, М, Н, О, П, Р, С, Т, У, Ф, Х, Ц, Ч, ДЖ, ДЗ, Ш, Щ, Ъ, Я, ЙЕ, ЙИ, ЙО, Ю, ЙЪ.

Достойнството на този принцип е, че ще пишем по-лесно и по-бързо. Азбуката ни ще бъде по-практична. Сега тя е компромис между горните два принципа, което поражда размисли и съмнения.

Много неща са писани за Глаголицата и Кирилицата, за създаването или произхода им в средновековието, за авторите им. Ще добавя нещо по въпроса и аз.

Не знам с какво се занимават днес българските учени, къде гледат или защо не гледат там където трябва да погледнат, защото трябва или да си сляп или да се правиш на сляп, за да не видиш, че копската азбука от Египет http://www.ancientscripts.com/coptic.html, която съществува от втори век преди н.е., готската азбука, „създадена” от Улфила в четвърти век някъде около Търново http://www.ancientscripts.com/gothic.html и кирилицата, „създадена” от Климент, са една и съща азбука. Че имената на народите копти и готи имат някакво съзвучие. Че името на кирилицата е много близко да името на езика който се е говорил в нашата стара родина Балкхара. Според арабския книжовник Ал Масуди: „Жителите на Манкир – столицата на Балхара, говорят езика, наречен кириали”.

Като се добави и фактът, че през първата половина на второто хилядолетие преди н. е., така наречените хиксоси, дошли от Азия завладяват Египет, а столицата им се нарича Аварис – „абсолютно неизвестно” име от историята на Евразия, особено като се премахне гръцкото му окончание ис.

Случайности, случайности, случайности – най-удобният аргумент в науката история.

Но нашето битие от близкото и далечно минало не е случайност. Там бяхме натикани от науката в една историческа дупка с размери от Кавказ да Адриатика и от Карпатите до Бяло море, за време от 1300 години, а при всички геополитически експерименти правени с нас, прозират две строги закономерности.

Първата е, че българите винаги трябва да загубят. Кога територия и население, кога история и култура.

Втората е, че всяка част откъсната от българския народ трябва да се превърне в негов смъртен враг.

През комунистическо време, комунистите работеха чрез интернационализма против българската история и духовност. Но през последвалия двадесетгодишен посттоталитарен преход, чрез глобализма това се извършваше очебийно, нагло, безочливо, брутално и открито, с явни антибългарски намерения и действия. Целите бяха две, икономическа и духовна.

Икономическата цел беше в България да няма нито една българска банка и всички парични потоци да текат само навън. Тази цел вече е изпълнена и аз очаквам до няколко години в България да настъпи такъв икономически растеж, „че само си викам дано, дано, дано!” Ще ни напълнят яслите и ще бъдем много щастливи.

Но в духовната сфера прошка няма. Изпълнението на унищожителната програма максимум продължава.

Преди няколко години ни посъветваха да си сменим азбуката. Вместо кирилица да преминем на латиница. Тогава с общи усилия си защитихме азбуката. После се появи „Митът Батак”, който още не е отшумял.

Днес, по някои национални телевизии се появяват някакви високоинтелигентни, високообразовани и високо платени личности, които подготвят почвата и призовават за реформа в българската граматика. Като начало се говори за премахване на пълния член, защото той и други някои остарели правописни правила изключително много затруднявали нашите скъпи, мили, сладки дечица и те като не можели да се справят с тях на изпитите се стресирали и това въобще им влияело на психиката и на растежа в образованието и после в кариерата. Горките дечица, трябва незабавно да ги избавим от този тормоз.

Добре, но аз доколкото съм запознат с процесите и двигателите на цивилизациите, съм забелязал, че за да прогресира един народ учените му трябва да се равняват по най-мъдрите; хората на изкуството по най-изкусните; хората на труда по най-сръчните; в спорта по най-бързите; войните по най-смелите, а в строя по най-високите.

Това което сега се подготвя и ни се предлага „закономерно” е в противоположната посока –  да се приравним към най-мързеливите, към най-глупавите, към олигофрените. Умишлено използвам тези грозни и обидни думи за да покажа до какво доведе прехода част от децата ни и че сега ни се предлага със закон да оскотим всички деца. Да ги тласнем към мързел и невежество.

Днес нас няма да ни нападне „многочислен и въоръжен до зъби” враг, за да ни пороби. Днес ни поробват духовно, културно и ни унищожават буква по буква, правило по правило. Тихо и неусетно. Чужди и наши, с усмивка.

Глобализмът е неоспорим и необратим процес, който аз приветствам. Рано или късно светът ще стане едно голяма село. На глобалистите и методите им са неприемливи защото „Насила хубост не става”. От нас се иска да станем само производители – консуматори на хляб и зрелища. Роби или роботи към които се прилага правилото за моркова и тоягата. Но за мислещите хора това е неприемливо „Защото ще видиш навярно реки без води и гори без листа, небе равнодушно и черно; слепец ще те води по правия друм и може би тъй ще се случи че някой глупак ще те учи на ум, клеветник на чест ще те учи.”, както писа навремето Джагаров.

Ще успеем ли да запазим езика си, създаван и усъвършенстван с хилядолетия, и този път?

 

Декември 2009

Борис Балкх

 Книгата може да изтеглите от адрес: http://www.spiralata.net/kn_bul/balkh.zip

 

 

 

 

 

Wednesday the 29th. Spiralata.net 2002-2017