История

Древнобългарската монархическа традиция

Печат

 

 

 

 

 

Древнобългарската монархическа традиция

Александър Долев

 

 

 

"Канасювиги Омуртаг е от Бога владетел..."

 

Старобългарски каменен надпис

 

 

 

Да се опише българската монархическа традиция е задача непосилна, защото това означава да се разкаже историята на българските държави, съществували на два континента и в продължение на близо 3 000 години. От тях само 60 години (1946-2005г.) в сегашна България има републиканска форма на управление - с всичките условности на нейната правомерност. А старобългарските каменни надписи гордо свидетелстват, че "канасюбиги Омуртаг е от Бога владетел", наричат "Пресиян от Бога владетел на многото българи..." или описват действията на канасюбиги Крум в защита на неговия "саракт" (държавна територия).

 

Но да мислим, че това е монар­хическата ни традиция - само в периода VII - Х в. сл.Хр. - ще сбъркаме. След появата на но­вите изследвания на историка Петър Добрев, стана ясно: първо, че прародината ни е известната в древността - Бал(г)хара (в терито­риите на съвременен Афганистан, Пакистан, Иран, Таджикистан), и второ, българите се оказаха народ, принадлежащ към индоевропейската (арийската) етно-културна и езикова общност.1 Това ни сроди с великите стари цивилизации от Шумер и Египет, през Вавилон и Персия до Индия. Нещо повече - монархическата (или държавната) ни традиция се оказа колкото древна, толкова и устойчива през вековете.

 

Още старите индийски свеще­ни текстове (като например "Махабхарата", датирана между Х-VIII в. пр. Хр.) говорят за Царя на българите Кардама.2 Дори в IX в. сл. Хр., вече в Дунавска България, виждаме владетел със същото име - Кардам (777-803 г.)3, предшественик на канасюбиги Крум. Ако отворим "Рамаяна" ще забележим с почуда, че името на индийския Бог на съкровищата Кубера, се повтаря в името на брата на кан Аспарух - Кубер, който първо се заселва в Панония през VII в. сл. Хр., а по­сле с народа си се премества в днешна Македония, където съ­здава държава и дори се опитва да превземе Солун. (Почти два века по-късно канасюбиги Крум, с мощен военен удар по долината на река Струма, разбива визан­тийските гарнизони и обединява двете български държави, създа­дени от братята Кубер и Аспарух, в едно общо Отечество.) Това е учудващо устойчива царска имен­на традиция - да не забравяме, че първородният син и престоло­наследник на НВ Цар Симеон II също се казва Кардам и това не е случайно.

 

В древноиндийските хроники на болхи(ки)те и тяхната царска ди­настия е отделено почетно място. Столицата им е свещеният град Балх (съществуващ и досега в Аф­ганистан), династията им е счита­на за изключително благородна, а синът на техния легендарен цар Кардама се преселва в Ин­дия, където създава ново царство и династия - Кардамитите, които дори носят титла за Цар - Балха-ра, по името на земята, от която са се преселили. Древната българска прародина Бал(г)хара просъществува до за­владяването й от персите, впоследствие от Александър Македонски и става известна в Европа с гръцкото име Бактрия. Нещо повече, Александър се жени за бактрийската принцеса Роксана (или Рошана, което име и досега се среща в тези райони), за да узакони с този династичен брак властта си над Азия, древните на­роди на която с право го считат за варварин. Следователно, действително царските династии на древна Балгхара са били считани за изключително високопоставени и древни. Родството с тях е имало изключително символично значение. Ако се отклоним за момент, нашето народностно име "българи" идва от "бълг" ("балг") - висок, издигнат, високопоставен, и "арии" (айрия) - благородник, аристократ, и е преведено от д-р Петър Добрев като "най-знатните благородници" или "високи", "издигнати", "аристократи". Интересното е, че ние сега не подозираме за това, но древните народи отлично са знаели свещения и благороден произход на българските царски династии и техния "от Бога даден" народ. Впоследствие, поради нашествието на хуните в Бал(г)хара през 153 г. сл. Хр., започват български преселения към Кавказ, където през 165 г. легендарният от "Именника на българските канове" Авитохол4 създава първата българска държава в Европа, която по време на разцвета й през VII век при кан Кубрат, вече е наричана от византийските хронисти "Старата Велика България". След смъртта на кан Кубрат, неговите синове създават още три държави - цитираните по-горе на Кубер и Аспарух, както и Волжко-Камска България на кан Котраг, просъществувала до XV век с името България. Веро­ятно петият брат е Алцек, който преминавайки през Панония и Бавария се заселва с народа си в Италия, където и досега има област Булгаро. (Най-големият брат Батбаян има по-нещастна съдба - останал да управлява Кавказка България след баща си Кубрат, той е подчинен от хазарите след жестока война.) Неслучайно старите историци говорят за българските "империи" и пишат с възхищение за българите като "държавнотворчески" народ. И как не! Виждаме, че нашите предци са създали пет държави с името България в Азия и Европа, в една от които имаме честта да живеем ние. Да припомним, че българската държава е и единствената в Европа, която е запазила непроменено името си досега.

 

Но къде можем да търсим обяснението на хилядолетната устойчивост на българското име и народ? Имали сме и дълги периоди на чуждо владичество, но винаги сме възкръсвали с гордото си име за нов живот. Според мен - отговорът е в монархическата традиция, производна от монотеистичната религия на българите. За да разберем това, трябва да се обърнем към древната история. Счита се, че цивилизацията в сегашния й вид като общество и държава се е появила в древен Шумер. Там действително е имало всички съвременни институции, които и ние познаваме, като започнем от държавен апарат и войска и стигнем до училища, болници, съдилища, нотариуси, та дори инспектори по корабоплаването. Да не говорим за културните постижения на шумерите като писменост, математика, поезия, астрономия, скулптура, живопис. Нещо повече - всички следващи по време народи като хети, вавилонци, асирийци, хурити (или хари), перси... възприемат шумерските постижения наготово във всичките им обществени и културни аспекти и ги запазват и доразвиват. А някои историци твърдят, че харите (спо­менатите в Библията като хурити) са точно арийците към чиято етно-културна и езикова общност принадлежим.

 

Характерно за всички тези древ­ни народи, в чието число като наследници на (х)ариите сме и ние българите, е пряката връз­ка между Бог и Цар, слизането на Божественото на Земята чрез посредничеството на Богопома­зания и посветен в религиозните мистерии владетел. Древните историци пишат, че първите държави се управляват от Богове, после от полубогове и накрая от хора, но задължително получили Божието благоволение. Това се от­нася и до древен Египет, и древен Шумер, и древен Китай и всички останали стари държави. Според Махабхарата Царят на българите е първият от всички земни Царе, който "получил царството си на Земята при своето раждане". Или Божественият (Небесният) план е пренесен на Земята от владетелите, жреците и аристокрацията. Това е елитът, препредаващ Божествените послания, познания и опит на своите народи.

 

Българите  са типичен пример. Начело им винаги стои владетел - канасюбиги (преведено от Емил Живков, чрез съпоставка с латин­ски, като "мъдър владетел") "...от Бога поставен". Той задължител­но е от благороден царски род, на­ричан на старобългарски "вихтун" (предопределен). Първородният му син и престолонаследникът се нарича канартикин, а вторият син -  боила таркан (главен държавен съдия). Властта на владетеля се предава по наследство, защото той и родът му притежава божествената енергия "Оренда", но ако я загуби, не може да бъде вече владетел. Някои канове са сваля­ни при военна загуба, кризисни ситуации, с които не могат да се справят, или заболяване - които неудачи доказват оттеглянето на Божественото от тях. (Затова е убит от аристокрацията и канасю­биги Крум, въпреки предишните си бляскави военни успехи.) Бъл­гарският владетел е върховен гос­подар и жрец, той издава закони, дава и отнема звания, длъжности и титли. Обявява война и сключва мир. При българите има четири съсловия, както при индийските арийци има четири касти (брахмани, кшатрии, вайшии, шудри). При българите това са боилите - висшата аристокрация, багаините - средното воинско и администра­тивно съсловие, колобрите - жреческо съсловие и обикновените българи. Разликата при българи­те е, че това са отворени съсловия, а не касти. Преминаването между тях става по благоволение на кана­сюбиги, но след прояви на войнска доблест, военни, дипломатически и административни успехи. Освен това българите никога не са прилагали робството и феодалната зависимост. Всички те независимо от съсловието си са били свободни хора, носещи оръжие и участващи във войската. Дори завладените чужди народи са преселвани по границите на саракта, за да изберат сами дали да се присъединят към враговете на държавата или да я защитават с оръжие, при което са получавали същите воински и административ­ни титли за проявената доблест, каквито имат и българите, същите права и задължения. Така те по­степенно се интегрират в държа­вата и я приемат за свое Отечест­во. България е била известна и с ниските си данъци. А византий­ски автори пишат, че докато българите почитали най-много добродетелите "справедливост и законност", "градовете и на­родите се присъединявали към тях доброволно". Първият заместник на канасюбиги и съвладетел е кавханът. Ичиргу боилът е пръв дипломат и командва столичния гарнизон. Кана боила колобъра - пръв жрец (след канасюбиги). Тарканите са управители и съдии (боритаркани, зератаркани, олгутаркани, жупантаркани); срещат се още бан, жупан, чигот, сабчи, кабчи, копан, книн, маготин и т.н. Общо са съ­хранени над 40 древнобългарски титли и звания. Ако се направят по-задълбочени езикови изследва­ния, може да се окаже, че повече­то от българските титли са пряко производни от "Бог". ("Бага" като производно от индийската дума за Бог "Бхага"). Например багатур може да се преведе като "Божи меч". А има още и юк багаин, бири багаин, сетит багаин, ичиргу багаин, багатур багаин и т.н. Това би могло да бъде доказателство, че българската аристократична йерархия е построена като копие на небесната йерархия. Божието царство на Небето е пренесено в йерархичната структура на дър­жавната администрация, начело с Владетеля (като Божи пратеник на Земята). Имената на древните български владетели са пълни със символика. Така Авитохол е "син на сърната" (сърната е един от символите на космичното), дру­гият легендарен родоначалник "Зиези, от който са българите"5 в превод на новобългарски означава "издигнат духом, просветлен"... Още два факта в заключение - древната ни прародина Бал(г)хара е наричана страната на "хилядата градове", а запазените над 40 тит­ли свидетелстват за силно развито държавно устройство. Такива държави обикновено са империи, а градският начин на живот и осо­бено силно развитото стопанство с процъфтяваща търговия, занаяти и земеделие във всички български държави дават правото на д-р Добрев да говори за чудото на "българската цивилизация. Тази държавна структура се по­втаря със забележителна устойчи­вост в Бал(г)хара, кавказката Стара Велика България, Волго-Камска и Дунавска България. Всички съ­здадени български държави не­зависимо от времето и мястото на съществуването им се славят с военните си успехи, свободолюбието, богатите градове и силно развитото си стопанство. Така че са прави авторите, говоре­щи за българина и България като за "вечния пилигрим" (Теодор Траянов) или "Бог и България - единство в двойна плът" (Пенчо Славейков). А плахите догадки за богоизбраност на нашия народ ще намират все повече и повече потвърждения в историческите факти. Все пак наравно с евре­ите, дори и като историческо време, ние сме вторият монотеистичен народ в световната история. А може би и първият. И както добре го е казал канасюбиги Пресиян в каменния си над­пис от 837 г.:

 

"Които търси истината, Бог вижда! И които лъже, Бог вижда!"

 

 

 

Източник:  http://magazine.entmedia.net/index.html

 

 

 


 

1   Нека не се бърка с тезите на Хитлер за арийска раса, каквато всъщност няма. Съвременните и древните народи на Европа, Индия, Иран, Афганистан, Пакистан са сродни по езикови, културни, етнически и цивилизационни характеристики, които доказват общ произход в далечното минало. - Б. а.

 

2   Българите са наричани тогава от индийците болхи(ки). - Б. а.

 

3   Навсякъде в текста използвам датировките на управлението на българските владетели, както д-р Петър Добрев ги е разкрил в книгата си "Царственик на българското достолепие". - Б. а.

 

4 Авитохол погрешно е считан от някои историци за Атила. Всъщност името му е чисто българско и д-р Петър Добрев го превежда като "син на кошутата". - Б. а.

 

5 Анонимен латински хронограф от 354 г. - Б. а.

 

 

 

 

 

 

 

 

Monday the 23rd. Spiralata.net 2002-2017